Роман Полански, „Бебето на Розмари“ и тъмната страна на Холивуд Печат
Анализи - Кратки анализи
Написано от Издателство Паралелна Реалност   
Петък, 31 Август 2012 20:54

 

0

Заснет през 1968 г., „Бебето на Розмари“, е един от най-признатите и смразяващи филми в творчеството на Роман Полански. Филмът описва манипулацията на една млада жена, за ритуалните цели на група хора,които са част от висшето общество и членове на окултно братство. Филмът не разчита на кръв и насилие, а на реалистична постановка, което принуждава зрителите да поразмишляват върху вероятността за съществуването на елитни тайни общества. Още по-странни и обезпокоителни са реалните събития гравитиращи около филма свързани с ритуални убийства и проект MK-ULTRA. Ще разгледаме символичното значение на „Бебето на Розмари“ и странните събития, които последват излизането му.


Въпреки че повечето статии на VC акцентират на по-съвременни филми,един поглед в миналото често е необходим,за да се разбере по-добре настоящето. Съвременната поп-илюминати култура не е спонтанна тенденция, изникнала от нищото. Напротив, тя е резултат от години на окултното влияние върху развлекателната индустрия и постепенното насочване на масите към определени послания и символи. Въпреки че поп-културата винаги е била използвана от елита за промиване на мозъка на младежта, едва през 60-те и 70-те години, агентите на MK-ULTRA и тъмните тайни общества стават видима част от микса. Нуждата да се смажат нарастващите анти-военни и анти-властови движения от 60-те,кара елита да инфилтрира свои агенти в тях,чрез които да поквари и разруши зараждащата се култура. Серия от дестабилизиращи събития шокират и най-идеалистичните умове,а героите стават врагове. „Мира и любовта“ на 60-те години се превръщат в Чарлз Менсън и LSD през 70-те.

 

1

 

Бебето на Розмари“ на Роман Полански и неговата история за манипулирането на млада жена от вещерския елит, с цел раждането на Антихриста, улавя мисленето на тази епоха и става символ на необратимата промяна, случила се в края на 60-те години. Въпреки това, не филма,а действителните събития обграждащи филма,са тези, които наистина определят тази епоха: по-малко от година след излизането на „Бебето на Розмари“, бременната жена на Роман Полански бива ритуално убита от членове на семейството на Чарлз Менсън. Това ужасяващо събитието слага брутален край на „положителните вибрации“ на 60-те години на миналия век и се разглежда от много историци като ключов момент в американската история.


Бебето на Розмари


Филмът на Роман Полански от 1968 г. е точна адаптация на най-продавания роман на Айра Левин, който се появява само една година преди него. Въпреки че не съдържа кървища и насилие, филма се счита за един от най-страшните на всички времена. Защо? Зловещият характер на филма не е в неговите специални ефекти, а в реалистичената постановка. Историята се развива в реална сграда (Дакота), която е известна с това,че привлича ексцентрици от висшето общество на Ню Йорк. Вещерите антагонисти не са представени от стереотипите си – вещици с остър нос – а от приятелски настроени съседи, престижни лекари и видни лица.Те са елегантни, рационални и интелигентни и свързани с важни хора. Реализмът на филма принуждава зрителите да поразмишляват върху съществуването на такива групи до точката, че някои се опасяваха, че след излизането си филма ще предизвика масов лов на вещици. Манипулацията на Розмари е и изключително реалистична, което кара зрителите да се запитат: „Възможно ли е това да се случи на мен“.


Обстановката


Филмът започва с панорамен кадър на Ню Йорк, показвайки покривите на сградите, и най-накрая спирайки се на престижнита Дакота Билдинг (преименуван на „Брамфорд“ във филма).

 

2

 

Дакота и въобще целият квартал Горен Уест Сайд, са известни като дом на аристокрацията на Ню Йорк (известни като „старите пари“). Дакота е привлякла също и доста знаменитости като актьори, певци и писатели. Това е „мястото“ на елита на Ню Йорк.

Във филма, за сградата Брамфорд се говори, че е обект на множество странни събития, свързани с черна магия и ритуални убийства. Адриан Маркато, богат човек, практикуващ магьосничество е почти убит във фоайето на сградата. Десет години по-късно, Джон Ленън, който е живял в Дакота, е бил убит пред същата тази сграда. По време на въведението на филма, Брамфорд е само един от множеството покриви на Ню Йорк, прикривайки в рамките на неговите стени окултни ритуали,които обикновения човек никога не би заподозрял.

 

Младата двойка

 

3


Розмари и Гай Удхаус (в ролите – Миа Фароу и Джон Касаветис) са млада двойка, която търси да наеме апартамент в Брамфорд. Гай е борещ се актьор, който не може да получи важна роля и трябва да прибегне до участието си в унизителни телевизионни реклами за генериране на доходи. Розмари е крехко и срамежливо провинциално момиче, което идва от строго католическо семейство. Името „Розмари“ исторически се свързва с Дева Мария,за която се казва, че е оставила наметалото си над белоцветния розмаринов храст, докато си е почивала, превръщайки го впоследствие в син. Във филма, милата и доверчива Розмари ще се превърне в нещо като „Черната Богородица“, носеща в утробата си детето на Сатаната.


Касаветис


4

 

След като се установяват в апартамента си, Уудхаус срещат своите съседи Касаветис, приятелска, възрастна двойка, които ги канят на вечеря. По време на тази важна вечер, Роман Касаветис прави комплименти на актьора, твърдейки, че той притежава „интересно вътрешнокачество“ и че„това ще го отведе на дълъг път“... осигурявайки тези първоначални прекъсвания (по-късно научаваме, че тези почивки идват по-лесно когато човек е част от техния култ). Роман твърди, че баща му е театрален режисьор и че той е работил с всички от най-големите звезди от времето на баща си (баща му е всъщност Адриан Маркато, вещерът, който едва не бива убит във фоайето на сградата).

В кухнята, Мини пита Розмари няколко въпроса относно броя на децата в семейството й. Очевидно те много се интересуват от „детеродните“ качества на Розмари.

В хола, Роман дискутира насаме с Гай.

 

5

 

Гай научава за вещерското тайно общество, на което принадлежи Роман и окултните ритуали, които той практикува. Роман му казва, че кариерата му ще потръгне, ако се присъедини към тях. Цената на входа обаче е висока: той трябва да позволи на жена му да бъде упоенa и оплодена от Сатанта по време на окултен ритуал.

 

Под техен контрол


Въпреки че отначало не харесва възрастната двойка, Гай се присъединява към тайното общество и става добър приятел с Роман. Розмари, която не знае за тези задкулисни сделки, става мнителна към възрастната двойката и тяхното странно поведение. По време едно от гостуванията си, Мини дава на Розмари медальон, съдържащ корен от танис (измислено растение), твърдейки, че то ще й носи добър късмет.

 

6

 

Сферичната висулка преди е била носена от млада жена, живееща със семейство Касаветис. Възрастната двойка я намира, живееща по улиците (handler-ите се молят за такива изгубени хора). Жената се е самоубила, скачайки от прозорец, най-вероятно, след катое научила за окултните плановете на семейство Касаветис за нея. Висулката става символ на контрола над съзнанието.

 


Същата нощ, Гай получава водеща роля в една пиеса, защото главния актьор внезапно ослепява. Това странно събитие убеждава Гай в силите на култа, унищожавайки всичките му предишни съмнения относно способносттите на тайното общество. Розмари скоро забелязва драстична промяна в Гай: нейният съпруг изведнъж е станал много търсен, получаващ големи роли тук и там. Той е също така става егоцентричен, празен и погълнат в себе си. Странно е как това описва промените, наблюдавани в знаменитости, които „продават душите си“ за слава.

 

Ритуалът


Една нощ, Гай носи цветя на Розмари и внезапно предлага: „Нека имаме бебе?“. Той загражда най-добрите дни за зачеване в календара – 4 или 5 октомври 1965 г. (Култът е установил, че това са били основните дни за съвкупление, за да се получи номерологично правилно раждане.) Докато двойката е на романтична вечеря, като прелюдия към секса, Мини чука на вратата им, за да остави десерт. Розмари установява, че шоколадовият мус има „варовит вкус“, но Гай настоява, тя да яде. Мусът на Мани съдържа наркотици и Розмари започва да се чувства замаяна.

По време на транса, в който изпада, Розмари има хаотични халюцинации, включващи личност приличаща на Джон Кенеди (единственият католик ставал президент на САЩ) образи на Сикстинската капела и папата (който носи сферичната висулка на Розмари, символ на контрола над нея). Впоследствие тя се вижда гола на леглото си, заобиколена от съпруга си, семейство Касаветис и цялото окултно сборище пеещо ритуални химни около нея, докато окултния ритуал се извършва върху й.

 

7

 

Белегът върху гърдите на Розмари е част от сатанинския ритуал

 

 

В състояние подобно на сън, Гай започва да прави любов с нея, но променя вида си в гротескна звероподобна фигура, наподобяваща на Дявола, с жълтеникави очи, дълги нокти и люспести ръце. Докато бива „изнасилена“ Розмари осъзнава: „Това не е сън, това наистина се случва!


Има сериозни слухове, които твърдят, че Антон ЛаВей, основателят на Църквата на Сатаната, е изиграл ролята на Сатаната по време на сцената със зачатието и също така е бил и технически консултант за филма. Няма доказателства за участието на ЛаВей във филма, но той все пак е свързан с аурата на продукцията по друг начин. Сюзън Аткинс, член на семейство Менсън, която по-късно убива бременната жена на Полански Шарън Тейт, е бивша последователка на Антон ЛаВей.

Скоро след това, Розмари научава, че е бременна.

 

Бременността


Веднага след като научава за бременността на Розмари, Гай чука на вратата на Касаветис да ги уведоми за „добрата новина“. Мини веднага препоръчва на Розмари да отиде при „най-добрият акушер-гинеколог в страната“, Ейб Сапирстейн. Той е лекарят на елита, тъй като „изражда всичките бебета на висшето общество“.

 

8

 

Д-р Сапирстейн се оказва част от вещерският култ на Касаветис. Той използва своя авторитет и власт, за да манипулира Розмари по време на бременността й.


9

 

Корицата на известния реален брой на списание „Time“, в чакалнята на доктор Сапирстейн. Църквата на Сатаната на ЛаВей е основана през тази година.

 


Лекарят поръчва на Розмари, да избягва всички книги за бременност и всички приятелски съвети, защото „няма две еднакви бременности“. В действителност, той знае, че тази бременност ще бъде изключително болезнена. Той също така изисква Розмари ежедневно да консумира напитки, направени от съседката й Мини Касаветис. Розмари става изцяло зависима от членовете на култа по всички въпроси, свързани с нейната бременност. Те я държат изолирана от външния свят, и янаблюдават, упоявайкияпо многобройни начини:

 

10

 

Торти и напитки, направени от Мини

 

11

 

Предписаните от д-р Сапирстейн хапчета


12


Инжекции от лекаря. Розмари е държана на сляпо, по същият начин, по който повечето хора са: с множество вредни храни, питиета, хапчета и ваксини.


13

 

Дори въздухът, който Розмари диша се контролира от съпруга й, чрез климатици. В един момент тя изключва климатика и отваря прозореца – момент символизиращ овладяване на реалността. Но съпругът на Розмари веднага казва: Защо изключи климатика? Не трябва да правиш това, скъпа.

Тя затваря прозореца и отново пуска климатика.

 


Бременността на Розмари протича изключително трудно. Тя губи тегло и продължава да чувства остри болки в стомаха. Д-р Сапирстейн отхвърля опасенията й, казвайки, че болката ще изчезне. Розмари се изтощава от съседите си, които са твърде „заинтересовани“ от бременността й. След това тя получава книга от загрижен приятел (който мистериозно умира след това) озаглавена: „Всичките вещици“.

Книгата описва международните връзки на тайното общество на Касаветис, което е известно с практикуванетона кръвави ритуали. Впоследствие Розмари купува още книги за магьосничество. Виждаме да чете пасаж, който може би описва причината, поради която Гай е получил главните си роли.

„През това време много хора умират уж от естествена смърт. Тогава е било установено, че Обединената менталнасила на цялото братство може да предизвиква ослепяване, оглушаване, парализа и в крайна сметка – смърт на избраната жертва. Тази употреба на Обединена ментална сила понякога се нарича „сборището“.

 

13.1

 

Розмари чете „Ритуали и догма“ на Елифас Леви. Забележете описаният от Леви Бафомет.


 

Розмари се опитва да избяга от контрола на братството и търси помощ, но е проследена и върната у дома си. Тя е упоена от д-р Сапирстейн и скоро след това получава контракции.

 

Бебето


Когато Розмари се събужда й казват, че бебето й е мъртво (то е взето от братството). Гай се опитва да утеши жена си, като и казва, че големите филмови компании като Парамаунт и Юнивърсъл се интересуват от него. Обещана му е също така й голяма къща в Бевърли Хилс – всички награди за инициирането на Гай в братството и жертвата на Розмари.

Решена да намери бебето си, Розмари се промъква в апартамента на Касаветис и се шокира от сатанинското „Поклонение на влъхвите“ – сцена, в която хора от цял ​​свят носят подаръци за бебето.

Когато Розмари вижда рептилските очи на бебето, тя започва да крещи. Тогава Роман Касаветис й казва:


Сатаната е неговият баща, не Гай. Той дойде от ада и роди син на смъртна жена. Сатаната е баща му и неговото име е Адриан. Той ще свали могъщите и ще изпепели техните храмове. Той ще отмъсти в името на изгорените и измъчваните. Да живее Адриан! Да живее Сатаната! Бог е мъртъв! Сатана е жив! Година първа, година първа! Бог е мъртъв.

 

Раждането на бебето на Розмари е новата „Година първа“. Това е точно по стандарта на Църквата на Сатаната,за която 1966 г. е Година първа. Това е паралелна препратка към годината на раждането на Исус Христос, също наречена „година първа“. Друг неизказан факт: бебето във филма е родено през юни 1966 г., което номерологично е 6/66.

Роман пита Розмари дали иска да бъде „майка на детето си“ и да се грижи за бебето.

 

14

 

Роман иска Розмари да се грижи за Адриан, който е в черна люлка и под обърнат кръст


 

Неможейки да се съпротивлява, инстинктивно, почти животинска необходимост кара Розмари да отговори на плача на бебето. Тя започва да люлее люлката. Филма завършва с доста тревожната сцена: братството се събира около Розмари, докато тя се грижи на демоничното бебе. Тя приема реалността на ситуацията и леко се усмихва.

Камерата се движи до завесата на прозореца и след това излиза извън апартамента – завършвайки филма със същите кадри от началото – бавна панорама над ню йоркските покриви... всички тези събития се случват вътре, в един от многото покриви на Ню Йорк и никой не ще заподозре някога нещо.

 

 

Последици


Докато някои гледат на „Бебето на Розмари“, като на нищо повече от страшен филм играещ си с чувствителността на благочестивите християни и млади майки, други го възприемат като смело разобличаване на окултната реалност във висшите общества. Мнозина обаче гледат на филма като на окултен манифест, който отбеляза началото на нова ера. „Бебето на Розмари“ е „Детето на новия Еон“ според Алистър Кроули, или Хор, син на Изида – носител на една нова ера в човешката история. Дали това е било умишлено или не, „Бебето на Розмари“ се появява на прага на една нова ера и става част от важна социална промяна.

 

Филмът се появява в момент на оптимален духовен хаос в живота на Америка. „Бебето на Розмари“ остава историческа следа в паметта, във времето, когато всичко изглеждаше възможно, включително раждането на Антихриста.“ – Гари Индиана, Village Voice

 

Розмари е представителка на традиционалистичната и наивна американска общественост от 50-те и 60-те години – изпълнена с идеализъм и надежда. Но тази надежда бе продадена, упоена и манипулирана от таен култ (образуван от престижните и уважавани членове на обществото), насилствено давайки начало на една нова ера. Шокиращи събития оставят незаличим белег в общественото съзнание, включвайки мистериозната смърт на Джон Кенеди, Мерилин Монро и Мартин Лутър Кинг; ужасяващи ритуални убийства, извършени от MK-ULTRA-роби като Чарлз Менсън и Синът на Сам причиняват страх и ужас. Тези събития накараха Америка да се отдръпне от идеалите си и я, принудиха да се взре в неопределимата, но осезаема сила въздействаща върху обществото. Конспирации и тайни изпълниха новините и масите постепенно откриха съществуването на правителството в сянка. Последва разочарование и цинизъм, което води американското общество да приеме или игнорира истинската природа на своите управници. Общество се превърна в еквивалент на Розмари, която е научила злата природа на бебето си, но въпреки това го приема. Съвременната поп-култура е просто еволюция на тази система.

Дори ако някой пренебрегва символичното значение на самия филм, синхроничностите заобикалящи филма са просто поразителни. Да разгледате събитията около „Бебето на Розмари“ е все едно да се взрете в най-тъмната страна на Холивуд. Ето някои от събитията.

 

Убийството на Шарън Тейт


15

 

Роман Полански със съпругата му, Шарън Тейт

 

 

Преди избирането на Миа Фароу, Роман Полански първоначално предвиждал за ролята на Розмари съпругата си, Шарън Тейт. Тя не бива одобрена за ролята, но въпреки това се поява във филма, по време на парти-сцена. Четиринадесет месеца след излизането на филма, Тейт (която е била в осмият месец от бременността си) е ритуално убита от членове на семейството Менсън. Тя е била намушкана 16 пъти и нейните убийци изписват думата „прасе“ с кръвта по стените на къщата.

 

Чарлз Менсън е описан от Фриц Спрингмайър едновременно като „Монарх-роб и хендлър“. Според Спрингмайър, програмистите му са знаели предварително какви ще да бъдат следващите му мишени. На практика, той е бил използван от елита за извършване на ритуални убийства.

 

(...) Убийствата на Синът на Сам, семейство Менсън, както и множество други свързани убийства (включително евентуално и убийствата на Зодиака) не са това, което изглеждат. Макар че тези убийства изглежда да са извършени на случаен принцип от серийни убийци, те всъщност обслужват целите на мрежата от сатанински култове... С други думи, те са професионални удари дирижирани и маскирани да изглеждат като работата на поредния самотен сериен убиец.“ – Дейвид МакГован, „Има нещо странно около Хенри

 

Убийствата на Менсън бе края на хипитата и всичко, което те символизираха.“, каза Биглиоси пред „Обзървър“ миналата седмица. „Те бяха завършека на една ера. В онази нощ, на 9 август 1969 г. приключиха 60-те, десетилетието на любовта“.“ – в-к Guardian, „Последовател на Чарлз Менсън прекрати мълчанието си 40 години след нощта на клането

 

Според множество наблюдатели, убийствата на Менсън са програмирани с помощта на песни на „Бийтълс“ (самият Менсън твърди, че песента „HelterSkelter“ съдържа скрити послания, предназначени за семейството му).

 

Чарлз Менсън е програмиран с музиката на „Бийтълс“. (...) Те редовно привикваха робите и чрез хипноза правеха така, че текстовете да бъдат сигнали за робите. Така например, текста на Ain’t that a Shame ще разгневи някои от неговите програмирани самоличности. При други, текста Everything is relative, in its own way им напомня за послушанието и култа към семейството.“ – Фриц Спрингмайър, „The Illuminati Formula to Create an Undetectable Mind Control Slave

 

Убийствата на Менсън са извършени според древния ритуал за удушванес въже или корда около вратовете на жертвите. Един ред от песента на Бийтълс“ („Helter Skelter“) е изрисуван на трагичната къща, която се намира на СиелоДрайв (небена испански; къщата на Шарън Тейт и Роман Полански).

 

Това на което сме свидетели е пробуждането на обществото за алхимичните психодрами, чиито духовни последствия за човечеството са далеч по-важни, отколкото повечето до този момент са се досетили. Това е процес на започване на глобално окултното иницииране.“ – Майкъл А. Хофман, „Тайните общества и психологическата война

 

Говорейки за което, смъртта на Джон Ленън е друго странно парче от пъзела. Убийството се е случило, когато Джон влиза в сградата Дакота, сградата, в която е бил заснет „Бебето на Розмари“ и където той е живял по това време. Марк Дейвид Чапман, „самотният убиец“, който уби Ленън, е много вероятно да е Монарх-роб.

 

16

 

Чапман също е имал връзки с видни хендлъри и със странния кръг на окултните знаменитости.

 

Убиеца на Джон Ленън, Марк Дейвид Чапман, се е срещнал с приятел на ЛаВей – Кенет Ангър, американски ученик на Алистър Кроули, в Хонолулу в края на 70-те години. През 1967 г. Ангър режисира филм, наречен „Въздигащият се Луцифер“, с участието на последователят на Менсън – Боби Босолей. Друга последователка на Менсън и убийцата на Тейт, Сюзън Аткинс, е била виждана с ЛаВей в стриптийз клубовете на Лос Анджелис.“ – (Пак там)


Защо е избрана Шарън Тейт? Тя не е била най-голямата звезда в Холивуд и се е радвала на ограничен комерсиален успех. Беше ли това неизбежното последствие за звездите, които отиват твърде далеч в окултната страна на славата? Три години преди смъртта си, Тейт играе ролята на вещица във филма „Окото на Дявола“. Поуката на филма: за да си дойдат нещата на мястото, е нужно жертвоприношение.


17

 

„Окото на Дявола“ – един от последните филми на Тейт. Друг случай на знаменитост участваща в символичен филм преди странна смърт.

 

 

Жертва ли Роман Полански жена си (по същия начин, по който Гай жертва Розмари), за да получи тласък в своята холивудска кариера? Скоро след смъртта на съпругата си, той си позволи да бъде сниман от списание „Life“ в хола, където е убита Тейт. Нейната засъхнала кръв все още ясно се е виждала на пода пред него. Фотосесията стана причина той да бъде силно разкритикуван.

Последвалите събития също не помагат на репутацията му. Седем години след убийството на Тейт, Полански бива арестуван и обвинен в редица престъпления срещу тринайсет годишната Саманта Геймар, включително изнасилване, насилствена употребата на наркотици, перверзия, содомия, сексуален акт с дете под 14 години. Според свидетелство на Геймар пред журито, Полански попитал майката на Саманта (телевизионна актриса и модел), дали може да снима дъщеря й като част от работата му за френското издание на „Вог“ (вече сме виждали болните наклонности на това списание свързани с участието на деца). Според авторът Майкъл А. Хофман, Полански е снимал снъф филми с участието на непълнолетни за продажба на частния пазар, но тези твърдения остават недоказани. Въпреки всички тези обвинения, Полански остава свободен човек.

Дали всички тези странни събития са просто съвпадение или всичко това е част от големия план? Или истината е някъде по средата? Какъвто и да е случаят, той е симптоматичен за скритата сила въздействаща върху американската поп-култура.

 


В заключение


Бебето на Розмари“ може да бъде видян като нищо повече от добре направен филм, който си играе с неподвластният на времето архетипен страх от „Дявола“. Въпреки това, когато човек се вгледа в свързаността на филма с американската история и невероятната серия от събития случили се след появата на филма, символизиращи важната културна промяна в живота на Америка, по същия начин, по който Розмари открива съществуването на международното вещерско братство, американското общество „открива“ тъмната страна на развлекателния бизнес и вътрешната политика. Монарх-роби се развихрят в обществото, случват се шокиращи мега-ритуали и поп-култура се превръща в празник на покварата.

Тази епоха проправи пътека към днешната цел на илюминати свързана с поп-културата. С мълчаливото съгласие на общественото безразличие, днешната културна индустрия, ерозира младите умове подготвяйкиги за „новият еон“. Същият контрол над съзнанието, който е бил използван, за да бъдат убити Шарън Тейт и Джон Ленън, се превърна в един забавен начин за направа на музикален видеоклип. Ехото на противоречия от миналото отеква и днес. Трябва ли да бъдем изненадани от това,че днес последната илюминати-звезда Ники Минаж „канализира“ алтер-его, което тя нарича... „Роман Золански“? (Разбира се двете имена се различават само по една буква. Един читател забеляза, че между „p и z“ в английската азбука има 9 букви, а ако включим и самите „p“ и „z, броят на поредицата от буквите става 11. Това е поредното намигване към „онези, които знаят“. - бел. Н.)

Въпреки това, би било прекалено опростено да се обвинява „Сатаната“ за всичко, което е станало. В действителност, кукловодите биха се зарадвали да видят уплашеното и объркано население да обвинява за всичко нечовекоподобна изкупителна жертва, освобождавайки от отговорност действителните мъже и жени стоящи зад тези действия. Дори Църквата на Сатана е холивудски стил, театрална комедия, в сравнение с истински актьори на световната сцена. Тайните кабали, развиващи се във висшите ешалони на обществото, са истинските кукловоди и те избягват вниманието на медиите. Чрез изопачаване на древните езотерични учения, оформяйки ги, за да отговарят на техните нужди, управляващите нямат моралнизадръжкив преследването на целите си. Те са узурпирали „истинската наука“, която е вдъхновена от законите на природата, за да създадат токсичен продукт обслужващ единствено тяхната алчност. Масите, считани за „профанни“ и недостойни за истината, са обърканите зрители на едно болно куклено шоу, като дори не осъзнават, че гледат кукли на коци. Поради тази причина е важно да се вдигне завесата и да видим какво се случва зад кулисите. След като наистина видим болните кукловоди дърпащи конците, ние се надяваме, че ще излезем от това хипнотично състояние и ще излезем от шоуто.

 

 

 

Източник: http://vigilantcitizen.com

Превод: bulg

Редакция: Н.

 

 

 

Коментар от Н.:


Тази статия (по-скоро преразказ) бе качена с единствената функция - да ви запознае с историята на филма или по-скоро символа зад нея, защото това е отчасти свързано с предстоящия ми анализ за церемониите около Олимпийските игри.

Мисля, че колкото и неприятно да е да се говори за тази история, тя наистина е ключова за Холивуд и бележи публичното начало срещу изместването на стария идол (християнството) в името на новия (прикритата религия на Тъмната полярност). Нещо за което говоря тук. А това скоро ще започне да касае всички ни, след като НСР вече бе обявен на ОИ.

Добре е да познаваме хронологията на нещата.

 



 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 123 посетителя и 1 потребител в сайта

За aдминистратори



Статистика за сайта

Статистика

Членове : 768
Съдържание : 413
Брой прегледи на съдържанието : 2460721



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2014 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License