Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите Печат
Статии - Езотерика
Написано от Alien   
Петък, 22 Ноември 2013 01:26

 

00

Следният материал е част от книгата „Удивителните способности на хората“. Нейният автор започва да се интересува от йога още в съвсем ранна възраст запленен от невероятните постижения на йогийските майстори, които те демонстрират. Изучавайки голяма част от така наречените „паранормални способности“ проявява особен интерес към „астралната проекция“ и не жали сили да я усъвършенства в максимална степен. Идеята, че човешкото съзнание може да напусне физическото тяло и да посещава други светове му дава сериозен стимул упорито да преследва тази своя цел. Така той медитира ежедневно по 6 часа на ден, стремейки се да отключи своя вътрешен потенциал. Новият свят, който се отваря пред него го кара да осъзнае, че реалността, която се представя на човечеството е напълно различна. През годините е демонстрирал своите необичайни способности пред хиляди хора. Както сами ще се убедите неговите лични преживявания и изследвания са пряко свързани с много въпроси разисквани в сайта на Издателството (което не означава, че няма и различия в дадени аспекти) и особено в някои от последните публикации. Най-интересното в случая е, че авторът сам признава, че умишлено се е отказал да вмъкне определени подробности в книгата, поради тяхното изумително естество...

 

Големият емоционален дисбаланс по време на сънуване може лесно да промени структурата на самия сън. В повечето случаи това автоматично подсказва на съзнанието на сънуващият, че той или тя сънува и заключението за този факт идва почти мигновено. Когато това се случва човек осъзнава само за няколко кратки мига, че се намира в сън. По време на тези кратки мигове обаче, той има шанс да се възползва от предимството на ситуацията и да се събуди в астралния свят. Това е възможно, защото докато човек сънува неговата душа вече пребивава в астралното му тяло. Нека проследим различните сценарии, които могат да се случат по време на тези кратки мигове, в които човек осъзнава, че се намира в сън.


• На първо място може да настъпи незабавно физическо събуждане. Това се случва обикновено, ако съзнанието на човека не е тренирано достатъчно, така че да остане будно в астрала.


• Друг вариант е сънят да продължи все едно нищо не се е случило и осъзнаването, че това е сън да започне да избледнява.


• Билокация на съзнанието. Част от съзнанието е все още в съня, а друга част се връща във физическото тяло. Ако човек успее да остане буден, той ще се събуди в астралното си тяло, което в повечето случаи ще бъде много близо до физическото. (Това е будно състояние, което обикновено се получава само ако съзнанието е тренирано, но в този случай се постига по един естествен начин заради моментната сила и виталност на съзнанието.)


• Може да настъпи ограничение в движенията на физическото тяло и дори парализа на цялото тяло докато в същия момент съзнанието е напълно будно. Целият процес е придружен от силен бръмчащ звук. Въпреки че чувството на целия процес е доста страховито, ако съзнанието не изпадне в паника може лесно да се измъкне от физическото тяло точно в този момент и да се получи астрална проекция. (Това състояние също обикновено се постига след тренировки, но може да се получи и по естествен начин в резултат на някакви необичайни обстоятелства в астрала близо до физическото тяло.)


• Внезапно събуждане в астралния свят: нека приемем, че някой сънува, че пада от много висока сграда. В момента на падането човека осъзнава, че сънува и че фактически се намира в астрала и няма да бъде наранен. След това той се събужда напълно в астралното си тяло и падането спира и той свободно може да изследва различни места от астрала. (Това е състояние което обикновено се постига отново при съзнателни тренировки и много рядко може да се случи спонтанно в резултат на някакви странни обстоятелства по време на съня.)


Всички гореспоменати състояния на съзнанието могат да се случат по време на сънуване. За съжаление големият въпрос тук е доколко нашият мозък е програмиран или не да си спомня за тези изживявания. Фактически самото постижение на астрална проекция не е чак толкова трудно в сравнение с трудността човек да си спомни нещата, които е видял и чул, докато е бил осъзнат в астрала. От друга гледна точка спомените които носим от астралния свят могат до голяма степен да се сравнят с тези от нашите сънища. В моментa в който ние се събудим физически, ние си спомняме целият сън или поне повечето фрагменти, но само минути по-късно тези спомени избледняват в нашата памет докато напълно изчезнат. Точно затова воденето на дневник е толкова необходимо. Обикновено нашият мозък не е програмиран да пази и архивира данните, които носим от астралния свят. Когато сънуваме ние вече сме в астралния свят и когато се събудим, мозъкът разпознава всички изживявания събрани там като нереални, или без съществено значение и т.н. Класифицирайки ги като данни, които не са важни, мозъкът ги изтрива от своята активна памет. Въпреки това правилните упражнения и водене на дневник могат да ни помогнат да репрограмираме мозъка си така, че да започне да регистрира тези изживявания „извън тялото“ или поне събитията, които се случват в нашите сънища по същия начин по който мозъкът прави това във физическата реалност.


За да опростим малко нещата свързани с астрала трябва да се каже следното. Всеки по време на сън напуска своето физическо тяло като обикновено е неосъзнат за астралния свят. Поради тази неосъзнатост неговото или нейното астрално тяло често бива водено по теченията на всякакви естествени астрални потоци. При това положение астралното тяло бива носено от тези астрални потоци като постоянно сменя своята степен на осъзнатост от пълна неосъзнатост до частична такава и в много редки случаи някой става напълно осъзнат за това, че се намира в астрала. Въпреки това неговото астрално тяло в повечето случаи стои доста близо до физическото, но понякога може да отиде и доста далече от него. По време на този процес астралното тяло може да получи доста различни впечатления, както от позитивен, така и от негативен характер, които са основните създатели на феномена, който ние наричаме сън.


Тази ситуация се променя, когато предвид определени обстоятелства някой осъзнава, че сънува. Ако съзнанието е дори наполовина спокойно и не е обхванато от паника, тогава има реален шанс да остане в астралното тяло по време на процеса на събуждането. Ако той съумее да направи това и да остане осъзнат за астралния свят яснотата на неговото астрално зрение ще варира от доста мъгливо до напълно ясно в зависимост от неговата ментална сила. Продължителността ще се базира на неговото желание да остане активен в съответното събитие, както и от стабилността на мислите му. Въпреки това, спомените за всички събития, които лицето е успяло да види или чуе също ще варират от напълно ясни и пълни спомени до пълна амнезия за всичко преживяно извън физическото тяло. Така че не е кой знае каква изненада, когато някой астрален пътешественик срещне друго прозрачно астрално тяло, което е близо до неговото физическо такова и се носи напълно неосъзнато или пък върши някаква полу-осъзната дейност мислейки си, че той или тя е все още във физическото измерение. Дори ако на някой по-напреднал астрален пътешественик му хрумне идеята да опита да събуди друго астрално тяло, което не осъзнава, че се намира в астралния свят по време на сън, тази цел рядко ще бъде постигната. Дори в крайна сметка да успее да събуди спящото астрално тяло шансовете след това другият човек да си спомни за това събитие след като се завърне във физическото тяло са изключително малки поради ниското ниво на пси-развитие.


Репрограмирането на мозъка е много важно за всеки който практикува астрална проекция, защото има много методи за постигане на такава чрез контрол над сънищата. Повечето методи са базирани на това да бъде засечена от съзнанието някаква дори и малка аномалия, която често може да бъде видяна в един сън. Ето защо ще ви дам два много прости метода за контрол над съня, които съм използвал много пъти и мога ясно да кажа, че те сработват почти винаги.


Първият метод е базиран на следене за всякакви аномалии във вашия сън. Например вие сънувате, че влизате в стаята си но нещо не е съвсем наред. Телевизорът е на обратно и един от прозорците е счупен. Подобни аномалии са основните ключове, които могат да ви събудят в астралния свят, защото когато вашето съзнание ги засече, ще ви стане пределно ясно, че нещо не е наред и че вие вероятно сънувате. Точно в този момент всичко ще се промени и ще влезете в някой от изброените по-горе сценарии. Така че в тези няколко кратки момента в които осъзнаете какво става, е вашият шанс да се събудите в астрала в пълно съзнание. Всичко което трябва да направите е да кажете на себе си „Аз съм (вашето име), аз сънувам и искам да се събудя в астралния свят.“ Ако направите това точно през тези няколко кратки мига на осъзнаване, вие ще се събудите във вашето астрално тяло и оттам ще бъдете свободни да предприемете астрално приключение.


Индианските шамани в Америка са разработили друг метод, който може да събуди вашето сънуващо съзнание. Той се състои в това да направите усилие да видите собствената си ръка докато сънувате. Когато успеете да постигнете това, ще осъзнаете че сънувате и по време на тези кратки мигове в които астралния портал е все още отворен ще трябва да направите още едно малко усилие, за да останете в астралния свят. Къде ще ходите оттам нататък е изцяло ваш избор.


Никой не може да ви каже с точност колко време трябва да практикувате преди да постигнете вашата първа астрална проекция. Може да се изчисли някъде между няколко месеца до повече от година. Всичко зависи от вас. Процентът на талант бива допълнен от процента на тренировки. Ако притежавате 30% природен талант за това ще трябва да си отработите останалите 70% и обратното. Някои хора имат естествена дарба да контролират своите астрални тела, но с практика и постоянство всеки може да постигне същото.


Истината е, че колкото повече го искате толкова по-бързо ще го постигнете. Това е така, защото колкото повече го желаете толкова повече това ще ви подтиква да практикувате и да тренирате и така вие ще го постигнете по-рано. Обикновено първия път се получава след шестия месец или в рамките на година. Това се счита за средно време защото, за да се постигне, човек трябва да овладее едно състояние на психо-физическа релаксация.


Следващата стъпка е въпрос на воля и вяра. Без силна воля и желание да напуснете физическото тяло и силна вяра, че това е възможно не може да се осъществи астрална проекция. След дълбоката релаксация следващата стъпка е воля и вяра. Колкото по-силно е желанието придружено със силна вяра, толкова по-бързо силите съединяващи двете тела ще отслабнат и ще предоставят идеални условия за съзнанието в астралното тяло да изскочи от физическото тяло.


Въпреки всичко, най-бързият начин да изпитате преживяване извън тялото е чрез използване на метода за контрол над сънищата. Той е най-простият от всички, защото докато сънуваме ние вече сме в астралния свят и единственото нещо, което трябва да направите е да се осъзнаете, че сте там. Този метод ви дава възможност да постигнете изживяване извън тялото много по-скоро от традиционната астрална проекция, но без да сте придобили уменията да изскачате от физическото си тяло по собствена воля по всяко време вие по-скоро го ползвате за „забавление“. Правилият начин е далеч по-труден, но той дава най-добрия контрол над астралното тяло, нещо, което методът с контрола над сънищата не може да предостави.

 


Първи извънземен контакт


Следващото извънтелесно преживяване описва началото на моите контакти с извънземни същества. Астралният свят е пълен с всякакъв вид същества, много от тях идващи от дълбокия космос. Въпреки това повечето хора, които имат възможност да пътуват астрално рядко успяват да ги видят поради факта, че те не искат да бъдат виждани. Моят първи контакт с такова същество се случи на 7 май 1992 г. На практика това беше много кратък контакт, но от съществена важност за мен, именно защото тези същества не позволяват тяхното присъствие да бъде регистрирано или усетено по какъвто и да е начин, както в астралния свят, така и във физическия.


Ще опиша цялото астрално изживяване точно както се случи и начина по който успях да се събудя в астралния свят. Това изживяване освен всичко друго е добър пример за това, че съществуват много методи за влизане в астрала, ако сте запознати с основните движения, които съзнанието прави по време на сън. Сънят ми беше свързан с високо дърво, което аз и един мой приятел изкачвахме. Беше ден, но небето беше изпълнено с облаци и скоро започна да вали лек дъжд. Мястото на което бяхме беше близо до моят квартал точно срещу река Вардар.

Сънищата са си сънища, но в един момент ситуацията се промени и изведнъж се оказа, че приятелят ми носеше въже, с което да се обеси. Преди да мога да направя нещо, той вече се беше приготвил да го направи. Мислейки си, че съм във физическата реалност си казах: „Боже, той ще се обеси!“ Сънят продължи и аз започнах да се катеря по-бързо, за да осуетя плановете му, но в този момент той скочи от клона и се обеси. Бях много отчаян и си казах: „Боже, той е мъртъв!

Нямаше какво да направя в този момент и неосъзнавайки, че сънувам аз започнах да чакам неговото астрално тяло да се отдели от физическото му такова. Нищо не се случи през първите 10 секунди. Очевидно без капка осъзнаване, че се намирам в астрала, аз чаках упорито неговото астрално тяло да изскочи.

След това то наистина започна да излиза и си спомням, че тогава му казах „Не се страхувай, ти просто напусна физическото си тяло за последен път“. В момента, в който казах това започна да духа силен вятър. Този студен вятър ме пробуди и аз осъзнах, че сънувам и няколко секунди по-късно стоях на същото място в моето прозрачно астрално тяло. Цялата обстановка се смени, денят се превърна в нощ, както бе и действително в момента, а дървото и обесеното тяло изчезнаха, защото на практика те никога не бяха съществували и са били само част от моята илюзия, която моето подсъзнание беше създало. Истината е, че астралният свят позволява на нашето съзнание да създава всякакви видове видими илюзии по време на сънуването и природата на тези заблуди винаги зависи от нашите желания и страхове.

В този момент вече всичко около мен започна да приема нормална форма и аз можех да наблюдавам квартала си от другата страна на реката. Спомням си, че си казах: „Добре, нека се разходя в астрала.“ Изпитах голяма нужда да се издигна над земята колкото се може повече. В момента в който се появи това желание, то започна да се случва. Почувствах голяма вътрешна сила пробуждайки нещо вътре в мен и две секунди по-късно вече се бях издигнал на 2 километра височина. Спомням си ясното звездно небе. Направих огромно салто във въздуха, което ме настърви още повече да летя. Няма значение колко често правите астрални пътешествия – всяко едно от тях е съвсем различна история.

След това салто продължих да летя на запад към центъра на града. Скопие изглеждаше толкова по-красиво гледано отгоре с хиляди светлини светещи в нощта. Снижих малко височината и продължих да летя над града за доста дълъг период на по-ниска скорост. Мислех си за смисъла на живота ми. Това беше странно, защото почти винаги когато бях извън тялото си бях зает правейки нещо или наблюдавайки нещо в астрала. За разлика от друг път на тази астрална екскурзия аз се бях замислил дълбоко за смисъла на живота ми и на този във вселената изобщо.

Нямаше никакво значение накъде отивах или пък какво щях да видя или чуя. Без каквото и да е специално намерение промених посоката и полетях на север към планината Скопска Черна Гора, една от планините които заобикалят Скопие. След това без някаква особена причина се канех да напусна района, когато усетих, че нещо е доста различно в обстановката. В съзнанието ми го усетих точно като усещането, че някой те наблюдава, но не можеш да видиш никого. Започнах да се опитвам да проследя откъде идва това чувство и установих че сигнала е най-силен зад гърба ми и се обърнах да видя дали няма да забележа нещо подозрително. Точно в този момент забелязах прозрачно астрално същество, което ме следваше спазвайки дистанция от около 30 метра. Не успях да го анализирам, но в момента в който го видях съдейки по контурите му веднага ми стана ясно, че съществото не е човек. Въпреки че беше с хуманоидна форма беше доста по-малко в своя астрален размер отколкото средностатистически човек и прозрачната му глава беше доста различна и подобна на същество от научно фантастичен филм – голяма глава с големи черни очи.

Честно казано не изглеждаше приятелски настроено и не изглеждаше, че има намерение да комуникира с мен, така че реших, че е добре да не го дразня. Целият му вид беше странен и се спрях на едно място, за да го видя по-добре. Когато се фокусирах върху него почувствах все едно ме връхлетя силно торнадо. Все едно някой източи цялата ми сила и ме остави напълно безпомощен. Бях сигурен, че съществото имаше нещо общо с този факт. Чувството беше като на патица чакаща за разстрел. В следващият миг се чу странен и силен глас, който директно се появи в съзнанието ми:


Хората нямат разрешение да присъстват тук с пълно съзнание. Не идвай повече.“ Без никакво предупреждение силна светлина проблесна за секунда и аз се озовах да левитирам точно над физическото си тяло. Не по моя воля започнах бавно да потъвам във физическото си тяло, след което се събудих физически. Спомням си, че станах от леглото си, изпих чаша вода и записах изживяването в дневника си. Доста въпроси се появиха в съзнанието ми във връзка с това, което се случи и странното създание което срещнах.


Това беше най-странното същество, което бях срещал в астрала изобщо. То действаше така все едно това е неговият дом и аз някак си съм навлязъл непозволено на неговата частна територия. Помня ясно неговата „трансмисия“, която беше под формата на команда да не навлизам в астралната зона по собствена воля отново. До този момент аз не се бях спирал пред нищо и никой в живота си, затова и не възнамерявах да започна да го правя само защото някакво странно същество е казало така. На по-късен етап, когато започнах да имам по-чести контакти с тези същества (почти ежедневни) научих, че повечето от тях идват от системата Зета Ретикули и че не искат да бъдат споменавани с тяхното истинско име. Те предпочитат термина, който хората, които осъзнават тяхното присъствие са им измислили – „Сивите“.

 

01

 

Говорейки от личен опит тяхното присъствие винаги излъчваше доста голяма и скрита ментална сила и в 90% от контактите ми с тях те бяха агресивни и зли. Въпреки това те не показваха никакви емоции и това ме наведе до заключението, че или нямат никакви емоции или че могат да ги контролират по невероятен и ефективен начин. Големият интерес, който проявяваха към мен беше свързан със силата на яснотата на моето съзнание в астрала и способността ми да се движа свободно в астралния свят. Честно казано бях започнал да се чувствам като част от някакъв експеримент с всеки изминал ден което почна да ме притеснява доста и същевременно ме накара да бъда доста упорит в опитите си да открия какво точно се случваше по всякакъв начин. В началото нямаше някаква особена реакция от тяхна страна, но след като осъзнаха, че правя усилия да разбера повече за тях, те започнаха да ме следят всеки път когато бях осъзнат в астралния свят.

 


Тунелът


Тази астрална проекция се случи на 30 ноември 1992 г. След като напуснах физическото си тяло достигнах до височина от около 5 километра над Скопие. След това започнах да летя с огромна скорост на изток. Думите не могат да опишат радостта, която ми даваше движението с подобна скорост. Постоянно сменяйки височината аз летях над планини, гори, езера и от време на време над Индийския океан. След около половин час астрално пътуване достигнах въздушното пространство на Виетнам. Започнах да намалявам височината до степен на свободно падане към огромната виетнамска джунгла, която се простираше навсякъде докъдето ми виждаха очите.


Няколко мига по-късно нещо странно се появи в небето. Забелязах голяма деформация в пространството, която се появи сякаш от нищото в небето и помня, че се запитах дали е видима само от астрала или може също така да се види и от физическия свят. Бях толкова любопитен, че спрях свободното падане над джунглата и полетях право към деформацията. За момент се появи съмнение в съзнанието ми дали да вляза или не в пукнатината в небето. Изследователят в мен взе надмощие. Счетох че това е добра възможност да изследвам феномен, който до момента не бях виждал в астрала, така че реших да вляза в пространствената аномалия. В момента в който се промъкнах през деформацията усетих много неприятно чувство защото цялото ми астрално тяло почна да се разтегля. В следващият момент се озовах в странен тунел. Помня ясно, че се питах: „Къде съм?“ Очаквах, че ще се транспортирам до друго място в пространството и времето или нещо подобно, но не и да се озова в тунел. Напълно ошашавен започнах да изследвам тунела.


Тунелът беше осветен с някаква фосфоресцираща светлина, но не можах да установя откъде точно идваше тя. Тунелът беше около 10 метра в диаметър. Погледнах зад себе си и след това напред и заключих че краят на тунела не е видим от нито една страна. Воден от любопитство бавно полетях в посока напред и установих, че тунелът прави големи зигзагообразни завои. Летях ту наляво, ту надясно отново и отново.

След известно време увеличих скоростта, защото краят все още не се виждаше. Реших че ще е по-добре ако се приближа до стената на тунела и изследвам материала от който беше направен. Изглежда стените бяха направени от някаква странна фосфоресцираща астрална материя, а не от стандартната астрална субстанция. Спомням си, че фосфоресциращата светлина идваше от вътрешната част на стените и придаваше чудесен ефект на прозрачното ми астрално тяло. Продължих из тунела в продължение на много мили, но все още не се виждаше изходна точка. Любопитството ми се изпари и някакво неприятно чувство започна да ме обзема. След това ситуацията се промени, но не бях сигурен дали е за добро или лошо.

Забелязах някаква жълто-бяла светлина около 30 метра пред мен. Беше много подобно на появата на слънцето по средата на деня. Не мога да го обясня напълно, но в този момент някъде дълбоко от съзнанието ми започнаха да се появяват някакви проблясъци и видения от моето далечно минало. По някакъв специален начин те бяха свързани с този тунел или поне със светлината, която виждах. Съзнанието ми бе доста развълнувано, когато изведнъж си спомних думите на моят приятел Велибор. „Понякога в астрала можеш да се натъкнеш на тунели, които са безкрайно дълги и при някои от тях няма връщане и няма никакъв изход.

Осъзнах, че това вече не беше игра и че трябва да започна да търся изход. Първото нещо, което мина през съзнанието ми беше да се опитам да мина през стените на тунела. В момента в който си го помислих астралното ми тяло се повдигна и преминах през стената на тунела. Озовах се в пълна тъмнина и светлината, която се виждаше вътре в тунела не се виждаше от тази страна. След като отлепих краката си от стената усетих странно чувство, все едно времето е спряло. Всичко около мен беше все едно замръзнало.

След това чувството изчезна и усетих все едно се движа със забавени движения през безкрайното тъмно пространство. Не можех да видя нищо и нямаше и абсолютно никакъв звук. Това е чувство подобно на онова, когато сте в дълбока пещера и не можете да видите нищо, пълен мрак е и усещате влагата във въздуха.

Обзе ме чувство на горчивина, а абсолютната тишина правеше ситуацията дори още по-зле. Не отне много време и аз „потънах“ отново в самия тунел. Странната светлина все още бе там. Беше на същото разстояние от мен и не се движеше. Когато тръгнах към нея тя също се отмести със същата скорост и разстояние. Увеличих скоростта на полета си и започнах да я преследвам. Летях много бързо сменяйки посоката постоянно и адаптирайки се към завоите на тунела. Всеки един момент ми се струваше като цяла вечност. Въпреки че постоянно увеличавах скоростта си светлината винаги се изплъзваше спазвайки същата дистанция. Помислих си: „Как мога да стигна тази светлина след като постоянно ми се изплъзва?

 

2

 

Тунелът изглеждаше безкраен. Паникьосах се и започнах да се питам дали изобщо има изход от тунела. Започнах да се движа дори още по-бързо и колкото повече увеличавах скоростта си, толкова повече ставаше ясно, че не трябваше да влизам в това изкривено пространство изобщо. Как можех да съм толкова глупав и да направя такава грешка? Беше очевидно, че съм в капан и че има сериозна вероятност да остана там доста дълго време. Въпросът беше колко дълго физическото ми тяло щеше да остане в положението на транс, в което го бях оставил, преди да започне да губи сили и накрая да умре.

Завоите следваха един след друг. Бях в тунела повече от час и все още не виждах никакъв изход. Светлината беше все така на 30 метра пред мен и винаги се изплъзваше. Отървах се от паниката която се беше настанила в съзнанието ми и започнах да търся решения на проблема, защото ако останех там повече от ден имаше голяма вероятност физическото ми тяло да умре.

Започнах да се фокусирам над това да се върна във физическото си тяло поне 20 минути, но с абсолютно никакъв резултат. Все едно връзката ми с физическото тяло беше напълно отрязана. Опитах да се телепортирам астрално на някое друго място повече от 10 пъти, но това също не сработи. Започнах да излъчвам телепатични съобщения към астралния ми водач, но това също не подобри ситуацията по никакъв начин. Опитах се да се свържа с приятеля ми Велибор в астрала, но и това се оказа провал. Опитах дори да комуникирам със светлината, надявайки се тя да ми обясни къде се намирах и какво ми се случваше. Почувствах, че светлината можеше да усети мислите ми, но не ми отговаряше. Изглежда не искаше да комуникира с мен.


Времето минаваше и бях използвал всички варианти за спасение, за които се сетих с изключение на един. Единствената останала възможност беше да достигна светлината и да видя какво ще се случи. Реших да увелича скоростта си до края на собствените си възможности. Нямах вече какво да губя, така че набрах максимална скорост. Усетих ситуацията все едно бях натиснал турбо бутона и скоростта рязко се увеличи. Преминах през дългите завои само за част от секундата и усетих как астралното ми тяло беше задвижено от собствената си сила, която обаче беше извън съзнателния ми контрол.

Усетих ново ускорение на скоростта и после още един тласък малко след това, който я увеличи дори още повече. Дистанцията между мен и светлината започна да се скъсява. Изгубих напълно контрола над скоростта си и се оставих на течението на „светлинната скорост“, която изглежда имаше собствена взривна сила. Последното нещо, което видях беше светлината на 2 метра от мен. След това се озовах в чиста светлина и имах същото чувство – че всичко е замръзнало и времето е спряло. В следващия момент усетих силно и болезнено „гмуркане“ във физическото си тяло. Не можете да си представите облекчението, което изпитах, когато си отворих очите и бавно раздвижих физическото си тяло. Радостен от това, че съм се върнал жив избърсах потта от челото си и си казах. „Боже това беше на косъм!

Този тип тунели могат да бъдат открити на много различни места в астралната равнина. Моят съвет към всеки астрален пътешественик и особено към тези, които нямат много опит, е да избягват подобни места или да са много внимателни, когато се натъкнат на някакви странни светлини, пространствени изкривявания, водовъртежи, черни дупки, геометрични форми, които левитират във въздуха и всякакви подобни. Да влезете на територията на подобен феномен е сравнително лесно, но да излезете след това е друга работа. Въпреки че подобни феномени обикновено са позиционирани в космоса, те могат да бъдат видени и на Земята макар и по-рядко. Някои от тях са портали, които биха транспортирали астралното ви тяло до далечни местонахождения или в различно време, а някой път и двете едновременно. Някои от тях биха ви дали път към Акаша – скрито измерение, което е част от астралния свят, но има напълно различна честота в сравнение с основните седем нива.


Въпреки това, трябва да повторя, че за начинаещи, които нямат поне 500 успешно изпълнени астрални проекции, е силно препоръчително да избягват всякакъв вид подобни астрални приключения. В допълнение трябва да добавя, че когато се натъкнах на описания вече феномен аз също нямах голям опит. Считам, че бях доста безразсъден и че е цяло чудо, че оцелях физически. Ако знаех тогава, това, което знам сега, никога нямаше да вляза там с астралните умения, които притежавах по това време. Светлината на която се натъкнах в това пътуване е естествен астрален елементал, който често може да бъде открит в подобни тунели. Обикновено играе ролята на пазач на входа към измерения, които не са достъпни за човека, но подобни тунели могат също така да са и много коварни капани поставени от не толкова позитивни същества.


Подобен тунел на този, в който попаднах и описах, може да бъде открит на дистанция от 18 светлинни години от Земята. Той също има фосфоресцираща светлина и е видим само от астрала. Дълъг е приблизително една светлинна година и има много силни магнитни сили около него. В него може да се влезе само от крайните му точки, и ако го намерите и се опитате да влезете през стените му ще установите, че има силно енергийно поле около него. Моят съвет към всеки напреднал астрален пътешественик със способности да достигне до тунела, е да не влиза в него. От него няма изход и това е всичко, което мога да ви кажа за момента.


Напредналите астрални пътешественици трябва да внимават и за друг странен феномен, който се намира в празното пространство на 15 светлинни години от Земята в посока съзвездието Орион. Това е един много опасен капан и не съветвам никой, който има способностите да отиде на такова далечно разстояние със своето астрално тяло да влиза в него. Не влизайте при никакви обстоятелства.

Самият тунел не е видим, освен входът му, и то само от едната страна. За щастие може да влезете в тунела само през неговия вход. От неговата видима страна астралното зрение го вижда като зелен квадрат. Горният ляв ъгъл е началната точка на двойна линия, която се свързва с долният десен ъгъл като диагонал. Има три симетрични черни окръжности, които лежат на линиите. От другата страна входът е напълно невидим за астралното зрение. Ако някой астрален пътешественик който изследва космоса и вижда само празно пространство изпълнено със звезди уцели точно входа (който е около 10 метра в диаметър), той ще влезе в тунела и няма да може да излезе.

От всички данни с които разполагам тунелът е бил построен от много стара и напреднала цивилизация. Няма случай някой, който е влязъл в тунела да се е завърнал и да разкаже за него. След като се влезе в него изобщо не е ясно колко дълго ще трябва да пътувате, за да успеете да излезете. По мое мнение той води към паралелна вселена от която няма връщане защото функционира по начин позволяващ на формата на живот да преминава само в едната посока.

 


Акашеви холограми


През последните месеци на 1992 г. се запознах с много различни астрални феномени, които ми бяха непознати преди това. Следващият, който ще опиша, е един от тях. Тази забележителна астрална проекция се случи на 11 декември 1992 г. и за нея използвах методът за контрол над сънищата като се събудих в астралното си тяло левитирайки на 20 метра над някаква морска повърхност. Изпитах голяма радост, защото обожавах морета и океани.


Не знаех над кое море се намирам, но това нямаше никакво значение за мен. Знаех, че мога по всяко време да разбера, ако повиша височината си до точка от която мога да видя целия регион или дори целия континент ако има нужда. Важното за мен бе да мога да летя с висока скорост близо до повърхността на водата. Винаги съм се наслаждавал на това преди и така и не можех да му се наситя.


След това продължих право напред като околността се сменяше много бързо. За секунда летях над морето, след това над някакъв бряг, след това над суша и след това отново над брега, след това над морето и т.н. и т.н. Съзнанието ми искаше повече и аз увеличих скоростта на летене. Скоростта беше фантастична и никакви думи не могат да опишат чувството на сила което изпитвах докато летях толкова бързо. Ако някой от вас се е движил с 300 км/ч. с някой мотор Кавазаки или Хонда – представете си скорост 3 пъти по-висока от тази. Въпреки това за мен не беше достатъчно, защото почувствах че мога да летя и по-бързо. В този момент усетих все едно нещо експлодира вътре в мен, все едно нещо се освободи в мен причинявайки това невероятно увеличаване на скоростта. Имах и странното усещане все едно тече някаква течност във всички посоки на повърхността на прозрачното ми астрално тяло. Скоро вече нямах никаква представа за размера на скоростта. Това продължи около половин минута и някъде пред мен забелязах тъмнина. Докато се движех към тъмнината тя ставаше все по-голяма. Няколко мига след като влязох в нея забелязах някаква хоризонтална права синя линия която разделяше тъмнината на две равни части. Когато приближих видях, че синята линия на практика беше проход и аз полетях право през него. В момента в който минах през прохода попаднах в пространство на пълна белота.


Не знаех дали летя или падам през пространството, защото не можех да се ориентирам и не можех да видя нищо освен белотата. След това ситуацията рязко се промени. Започна да се появява някакъв странен феномен. Първоначално започнах да виждам някакви странни прозрачни геометрични форми, които блестяха с всякакъв вид цветни аури около тях.


Тези геометрични форми бяха в различни размери, а някои от тях бяха доста по-големи от мен. Те се движеха във всички посоки и след известно време започнаха да променят цветовете си, а сиянието им стана още по-силно. „Впечатляващо!“, казах си аз. Спомням си, че съзнанието ми беше силно фокусирано върху това да разбера значението на тези холографски проекции, които летяха навсякъде около мен на фона на пълна белота. След време белотата се измени и фона стана черен и син. Някакви странни светлини започнаха да се появяват и в момента в който ги видях почувствах болка, което ме накара да си мисля че ще изгубя съзнание.


Внезапната нестабилност на съзнанието ми причини изхвърлянето ми от това странно място в астрала. Озовах се в различна географска локация от тази в която бях преди да навляза в тъмнината. Поради факта, че преди да вляза в тъмнината беше сутрин, а сега звездна нощ, заключих че съм на напълно различна страна на планетата. По това време летях с около 200 км/ч и вече не бях над море, а близо до някакъв голям град. След известно време влязох в града и започнах да летя над сградите. Градът беше добре осветен, а по улиците имаше тежък трафик.


Влязох в една от сградите. Докато бях в нея успях да извърша някои доста интересни маневри летейки вътре. Видях стена пред себе си, но само за част от секундата успях да завия и да премина през една врата. След това видях човек, който чистеше килима. Минах покрай него и излязох през прозорците все едно познавах отлично всеки сантиметър на сградата.


Това всъщност е доста интересно, защото в началото на моите астрални проекции не притежавах такива способности, но след време ги развих на много високо ниво. От личен опит мога да кажа, че тази способност е свързана с постоянната връзка между съзнанието и околната среда. Представете си, че летите с астралното си тяло с висока скорост през дълбока гора, която никога не сте виждали преди. Въпреки факта, че вие сте там за първи път, чувствате че знаете за всяко дърво, поток, растение и всеки един камък от десетилетия.


Това качество на астралното тяло варира на базата на нивото на осъзнаване на астралното съзнание тъй като има различни нива на симбиоза – от много ниска симбиоза с околната среда до пълна такава. Тайната е в споделянето на астралната субстанция. Астралната субстанция съществува във всяка жива и нежива форма свързвайки всички неща по един специален начин. Това, което трябва да направим докато сме извън тялото си е да осъзнаем нейното присъствие. Тази способност е много важна за процеса на развитие.


Хората обикновено си мислят, че щом се отделят от физическото си тяло всички способности на астралното тяло ще бъдат под техен контрол готови за употреба. Само че за съжаление нещата не стоят по този начин. Обикновено отнема известно време преди да се научат някои основни неща, а за някои по-висши способности трябва да минат дори години. Всичко зависи от нашата естествена дарба да пригодим съзнанието си да функционира извън физическото тяло.


След като напуснах сградата продължих да летя над града. Когато се намирах точно над голям футболен стадион почувствах внезапна слабост. Усетих, че времето ми в астралния свят е на привършване и че ще се съединя с физическото си тяло след няколко секунди. Оказах се прав и това се случи почти мигновено. Усетих съединяването си с физическото тяло и след като си върнах физическия контрол отворих очи и видях че е късна утрин над Скопие.


В последвалите години се натъкнах на описания вече астрален феномен много пъти. С времето научих, че мястото, което излъчваше тези холографски проекции е част от астрала където се държат Акашевите записи. Доколкото знам тези записи съдържат цялата история, настояще и бъдеще на всички живи форми, които са били или ще присъстват в тази галактика. На практика Акаша е библиотека и въпреки че там може да се влезе през астралния свят, тя може да бъде посетена и от едно специално място във физическия свят. Това специално място е градът Шамбала, който се явява столица на подземното кралство познато като Агарта. В Шамбала има вход към библиотеката Акаша и жителите на този град могат да влязат през него и да придобият знание независимо в коя сфера.


Шамбала се намира дълбоко в центъра на Земята и технологично и духовно е много по-напреднала от човешката цивилизация, която живее на повърхността. Преди да дам повече сведения относно Агарта, ще направя малко отклонение свързано с масовата представа за това какво съществува под повърхността на планетата. Според официалната научна теза Земята е разделена на 4 основни слоя – кора, мантия, външна и вътрешна сърцевина (ядро). Кората е сравнително тънка в сравнение с другите слоеве (0-30 км.). По-голямата част на масата на Земята е в нейната мантия (30-2900 км.). Външното ядро се намира между (2900-5200 км.) и според учените е толкова горещо, че е разтопено. Вътрешното ядро (5200-6350 км.) е под такова високо налягане, че остава твърдо.


Въпреки това повечето учени все пак са съгласни с простия факт, че „ние знаем повече за повърхността на Слънцето отколкото за дълбините на Земята“. По мои сведения външното и вътрешно ядро на Земята не съществуват изобщо, тъй като нашата планета е куха. Пространството, което принадлежи на вътрешността на Земята и което се води, че се заема от външното и вътрешното ядро не е това, което учените ни карат да вярваме. Истината е, че там се помещава една от най-напредналите цивилизации, които тази планета е имала. Ако не ми вярвате можете да направите свое собствено изследване по въпроса и несъмнено ще откриете солидно количество аномалии, които засягат „научни факти“ свързани със земното ядро. Аз знам за това от мой личен опит, тъй като съм бил там астрално много пъти и съм комуникирал със същества, които принадлежат към тази цивилизация.


Общо казано цивилизацията на Агарта е в пъти по-напреднала от нашата във всички възможни направления. Имах шанса да се насладя на чудесата на тази подземна цивилизация много пъти чрез астралните ми проекции.


Въпреки това, библиотеката, която съдържа Акашевите записи е била построена от много по-стара цивилизация, отколкото е Агарта, която в миналото е населявала слънчевата система. Това се е случило преди милиони години и те направили Акашевите записи във формата на холограми. Там може да се открие информация за отдавна забравената история на планетата и заедно с това възхода и падението на Лемурия и Атлантида, които всъщност са една доста малка бримка от цялата история. Най-впечатляващо от всичко обаче е, че има записи на цялата история на самия космос с всички негови многобройни цивилизации, които са съществували заедно с техните възходи и падения. Има записи за всички форми на живот, които са съществували и ще съществуват в бъдеще.


Преди това никога не бях виждал нещо подобно и за мен това представлява едно „пулсиращо познание“, което е толкова живо и витално, защото то съдържаше повече данни отколкото който и да е физически компютър може някога да побере. Може да звучи дори противоречиво, но там имаше повече данни за цивилизации, които са съществували на Марс, Венера и на планетата между Марс и Юпитер, която е била унищожена, отколкото всички други цивилизации, които са се развили тук на Земята.


За съжаление не всеки може да достигне до библиотеката с Акашевите записи през астрала. За разлика от хората, които живеят на повърхността, жителите на Агарта имат постоянен достъп до библиотеката. Много пъти по време на астралните ми пътешествия до това място имах шанса да се срещна с астрални същества, които принадлежат на Агарта, но те винаги бяха заети с това да наблюдават холограмите и в началото не обръщаха внимание на моето присъствие.


Въпреки факта, че учените представят описание на вътрешността на нашата планета, която е пълна с лава, от моя гледна точка това е вярно само отчасти. Фактически произхода на лавата е много по-близо до повърхността на планетата, отколкото до нейният център. Една много напреднала цивилизация, която се явява пазител на истинското познание е съществувала и все още съществува в центъра на нашата планета. От всички данни, които донесох от Акашевите записи, аз научих че в древни времена е имало унищожителна война между съюзът който включва Атлантида и „негативните извънземни цивилизации“, които идват от дълбокия космос от една страна и съюзът на Лемурия и други „позитивни извънземни цивилизации“ от друга страна.


След войната която причинила масови поражения по нашата планета и глобален потоп, оцелелите от лемурийската раса се отдръпнали на безопасно място дълбоко под земята и построили електромагнитен щит който да ги пази. Днес този електромагнитен щит е позициониран на границата, където официално се намира така нареченото външно и вътрешно ядро и той се явява основната причина за данните които показва оборудването на учените. Извън сеизмологията, това което искам да кажа е, че много хилядолетия са изминали откакто този щит е бил поставен около Агарта и той все още функционира, защото „негативните извънземни сили“ сред които най-големи фактори са рептилиите и сивите никога не са напускали напълно Слънчевата система. Те все още са заплаха за хората на повърхността, които не осъзнават нито тяхното присъствие, нито това на жителите на Агарта.


Ако четете някакъв доклад или статия в която е описано, че свидетел е видял битка между две или повече НЛО, бъдете сигурни, че поне едно от тях е на Агарта. Когато човек влиза в астрала редовно, той вижда че нещата не са точно такива каквито изглеждат на пръв поглед или че не са така както са му представени „научно“. С времето човек научава че в минали свои инкарнации е притежавал доста по-големи психически сили и познание за силите на природата и започва да работи усилено да си върне това, което естествено му е принадлежало.


За съжаление извънземното влияние над хората намалява шансовете нещата да се променят към по-добро. Сивите имат технология, с която лесно да следят и контролират по-голямата част от човешкото население. По-лошото е, че те имат познанието и технологията да правят това също и в астрала. За да постигнат своята цел Сивите отвличат и имплантират микроустройства в нашите физически тела с тяхната напреднала технология. С тези импланти те могат лесно да следят хората по всяко време, да контролират техните действия или да ги отвличат за генетични изследвания, които са част от тяхната глобална генетична програма. Точно същото, което ние правим с животните, но Сивите го правят по един доста по изтънчен начин. Знам че звучи като научна фантастика, но повярвайте ми това се случва постоянно. Най-лошата част е, че различни правителствени дивизии позиционирани в целия свят са запознати с това в една или друга степен от поне 50 години и крият истината от масите.

 

3

 

 

Втори контакт


Моят втори контакт със създание, което принадлежи към расата позната като „Сивите“ се случи на 24 януари 1993 г. Беше ранна утрин, когато успях да проектирам астралното си тяло и след като напуснах апартамента си продължих да летя в посока естествената граница на Скопие – планината Водно.


След известно време скитане продължих да летя незнаейки дали все още съм над Македония или съм преминал в България или Турция. Също така не знаех и каква дистанция съм изминал, защото променях посоката на полета си толкова много пъти, но все пак съдейки по ислямските структури под мен предположих, че съм някъде над турска територия. След като видях тези структури на земята пожелах да се върна към Скопие. Направих полукръг наляво и полетях в посоката от която идвах. Почувствах се много силен и увеличих скоростта си до степен при която имате усещането, че всичко около вас се движи с огромна скорост, а вие сте този който стои на едно място. Истината е, че не знаех точният път обратно за вкъщи, но се осланях на моят вътрешен компас да ме води.

 

4

 

След като пристигнах в Скопие посетих бившето си училище. Дворът му беше добре подреден и декориран за разлика от времето когато учех там. Тогава изведнъж забелязах нещо, което не се вписваше в обстановката. Някакво същество стоеше на около 15 метра от мен, но беше в гръб. Беше почти напълно прозрачно. Изглеждаше точно както извънземното същество, което бях срещнал на 7 май 1992 г.


Въпреки че си спомних всичко, което се случи при предишната ни среща аз не се страхувах от съществото. Започнах да се движа към него бавно с намерението да се приближа по-близо и вероятно да осъществя някаква комуникация. Успях да го доближа и беше очевидно, че това беше същото същество, което срещнах преди или най-малкото принадлежеше на същата раса. Въпреки факта, че беше хуманоидно, не приличаше изобщо на човек. Главата на извънземното беше много голяма сравнена с пропорциите на неговото тяло и очите му (въпреки че бяха фокусирани към нещо друго което стоеше от другата страна) бяха напълно тъмни и създаваха лошо впечатление. Беше много странно, но цялото астрално тяло на извънземното беше прозрачно с изключение на неговите очи, така че се зачудих как е възможно това. Както и да е, след като го приближих на около метър протегнах прозрачната си ръка с намерението да докосна неговото рамо. Оказа се огромна грешка.


Усетих астралното му тяло толкова студено все едно, че докосвам лед. Сивият се обърна и ме погледна с големите си очи. Моментално почувствах, че нещо не е наред. Черните очи на Сивия започнаха да блестят с бяла светлина и аз почувствах все едно ме връхлита ураган и усетих неговата огромна ментална сила идваща от очите му. Последното нещо, което си спомням беше остра и силна болка и веднага се събудих във физическото си тяло.


От една страна изпитах радост поради факта, че успях да изпълня успешна астрална проекция и да осъществя един прекрасен полет. От друга страна имаше и доста горчивина поради вторият контакт с извънземното. Стана ми ясно, че въпреки всички необикновени способности, които имах не можех да се сравнявам с това създание. То ме изхвърли от астралната равнина толкова лесно, колкото и първия път, ако приемем факта, че беше точно същият извънземен. В сравнение с първия път, този път поне успях да го видя от доста близко разстояние. Мисълта, че нещата няма да приключат само с това ме подразни доста. Ако това беше същото същество то определено ме следеше по някаква причина. Обикновено, когато се намирах в астрала моето „телепатично сканиране“ беше много добре развито или поне аз си мислех така, но този път дори не успях да се докосна до съзнанието на извънземното, все едно то не е там. Помня че почувствах че някой ме наблюдава по време на първият контакт така че все пак усетих нещо, но този път не усетих абсолютно нищо. В допълнение към това моят „харагей“ – чувството за потенциална опасност, което ме е предпазвало толкова много пъти при среща с различни същества от астрала този път също не се включи.


„Харагей“ е термин, който има своите корени в древна Япония и показва едно специално умение, което след като е напълно развито започва да се появява в ума на самураите или нинджите като силно алармиращо чувство за потенциална опасност, която е много близо.


Въпреки всичко изводите в крайна сметка сами дойдоха при мен. Струваше ми се, че извънземният не притежаваше абсолютно никакви емоции. Ако имаше някакви добри или лоши намерения считам, че щях да усетя нещо, но аз не усетих нищо и това ме разстрои много. Очевидно ставаше нещо и се почувствах като част от експеримент, в който изобщо не исках да участвам. Все пак едно нещо беше ясно. Ако извънземният искаше да ме нарани вероятно щеше да го направи. Но все пак той просто ме изхвърли от астрала. Започнаха да се появяват всякакви въпроси в ума ми. Какво наистина се случваше? Астралният свят започна да ми изглежда все по-жив и витален от всякога. Беше очевидно че бях в началото на моите астрални изследвания и имаше да уча още доста.


Следващата среща със Сивите се случи след една наистина уникална астрална проекция. За първи път извънземен Сив с висок ранг комуникира с мен почти като с равен. До момента на тази проекция бях с впечатлението, че Сивите ме считат за един вид нисшо създание без какъвто и да потенциал да ги застраши по какъвто и да е начин. Но грешах. Този път открих, че ме считат за потенциална опасност и ми разкриха много повече отколкото възнамеряваха. Астралната проекция се случи на 8 февруари 1993 г. Ето и нейното описание, като ще спестя някои подробности преди действителния контакт.


Реших да посетя дома на мои роднини, които не бях виждал повече от 10 години. Те се намираха на територията на Хърватска. Легнах си малко след полунощ и изпълних техника, чрез която лесно успях да достигна астрална проекция. След това напуснах апартамента и реших да се отправя право нагоре. Секунди след като си го помислих вече бях на стотици метри над сградата, в която беше дома ми. Само за 5 минути успях да достигна до Загреб, след което преминах през гориста местност, след което успях да достигна до града в който живееха моите роднини. Успях да разпозная обстановката, въпреки че някои неща се бяха променили. Къщата беше вече напълно завършена, а двора й беше още по-прекрасен.


Влизайки в къщата достигнах до стаята, където спяха физическите тела на моите братовчедки. Стаята беше студена, но това беше нормално, защото си спомням, че те обичаха да спят в по-студена стая. Гледката беше удивителна, защото можех да видя освен физическите им тела и техните астрални тела на 3 метра от леглата им стоящи на килима и заети с „водени на разговори“. И двете бяха много запалени в разговора и въобще не осъзнаваха, че се намират извън физическите си тела и споделят един и същ сън. Тъй като моето астрално тяло вибрираше на доста по-високо ниво, те не можеха да ме видят. Отидох точно пред тях, гледах ги, а те не ме виждаха. Тогава си казах: „Стоя точно пред тях, а те не могат да ме видят.“ Астралните им тела бяха идентични на моето, но аурата около тях беше по-малка. След това отидох до прозореца и се насладих на гледката която се виждаше от дома им с гората и къщите построени на хълма. Реших да си тръгвам и на сбогуване реших да кажа довиждане на братовчедите си. Протегнах ръката си и докоснах рамото на астралното тяло на братовчедка ми. Когато докоснах астралното й тяло усетих голям студ и в същия момент тя се събуди в астралното си тяло. Тя ме погледна и от изражението на лицето й стана ясно, че е много объркана. Две секунди по-късно тя изчезна и се събуди физически. След това стана и след като видя, че всичко е наред и осъзна че е „сънувала“ се върна да спи. Не исках да преча повече и реших да напусна стаята. След това отидох в кухнята където всичко беше добре подредено, имаше чифт очила и вестник. След това отидох в коридора.


Там се случи нещо твърде странно. Без абсолютно никакво очакване, че ще ми се случи точно тук в дома на моите роднини, аз видях малък сив извънземен, който стоеше в коридора. Видях черните му очи, които се бяха фокусирали директно към мен. Това продължи около 3 секунди. След това цялата му форма се промени. Първо формата му загуби всякакви очертания и след секунда се превърна в точно копие на моя добър приятел Деян.


В този момент много мисли минаха през главата ми. Най-вече да не се паникьосвам и да действам мъдро. Чудех се как това е възможно. Вероятно телепатично е прочел мислите ми и е решил да приеме формата на приятелят ми. Но защо точно него? Какво искаше от мен този Сив? Дали щеше да ме изхвърли от астрала както преди или пък нещо друго? Не се чувствах удобно в този коридор и реших да изляза извън къщата и тогава в зависимост от ситуацията да реша какво да правя.


Усещах, че ми се готви някаква клопка така че придвижих астралното си тяло и напуснах къщата веднага. Не възнамерявах да избягам така че стоях близо до покрива на къщата кръжейки над нея. Бях любопитен какво ще последва.


След секунда или две извънземният, който беше приел формата на моя приятел се появи пред къщата. Той полетя около мен и започна да ме гледа все едно ме сканира. Телепатично го попитах дали ме вижда. Първоначално направи изражение с лицето си все едно задавам изключително глупав въпрос след което отговори, че естествено че може да ме види. Въпреки че имаше това изражение на лицето си, знаех че това е повече от някакво добро представление, защото Сивите или рядко имат чувства или нямат изобщо такива. Въпреки факта, че тялото на извънземния беше точно копие на Деян аз по всяко едно време ясно осъзнавах че това не е той и че пред мен стои извънземно същество, което очевидно искаше нещо или ме тестваше по някакъв начин, защото ако искаше директна битка, вероятно тя вече щеше да е започнала. В този момент забелязах много силна светлина някъде зад мен. Идваше отгоре и беше толкова силна, че засенчваше астралното ми тяло. Забелязах че светлината се движи по движещата се сянка. Исках да разбера какъв беше източникът на тази странна светлина, но не смеех да обърна гръб на извънземния пред мен, който все още произвеждаше хипнотичната илюзия представяйки се за мой приятел. Помислих си, че това вероятно е някакъв обект, който се движи по небето и на база вътрешното си чувство реших, че е поне на 50 метра над нас. Знаех, че времето ми изтича, така че се фокусирах над извънземния и се опитах да извлека някаква информация. Това обаче се оказа пълен провал. Не можех да достигна до неговото съзнание, защото ме блокираше през цялото време. Заключих че вероятно ползва ментални методи, които не са познати на хората, защото неговите мисли течаха на абсолютно различна честота от нашите.

Въпреки това изглеждаше че извънземният има много високо мнение за себе си и беше очевидно, че не е обикновен Сив, а е с някакъв по-висок чин. Също така той не прояви никакъв интерес към моя опит за сканиране и без изобщо да усетя, че това ще последва той ми зададе въпрос. „Къде възнамеряваш да отидеш?“ Не исках да отговарям на въпроса му защото съзнавах, че Сивият вече знаеше отговора. Аз левитирах на 2 метра от него гледайки го презрително. Без да отговарям на въпроса му изпратих съобщение че напълно осъзнавам, че не е този за който се опитва да се представи и при това положение защо е този маскарад?


Секундите се нижеха, а светлината се приближаваше. Сега целият двор заедно с къщата бяха осветени. Бях в готовност да се изнеса бързо по всяко време от това място, когато усетих телепатична комуникация между извънземният и обекта в небето. Внезапно все едно шоуто беше свършило, извънземният даде знак с главата си и веднага светлината изгасна и след това се включи отново. Точно в този момент в съзнанието ми се появи крещящ глас: „Махай се веднага оттам глупак такъв!


Въпреки предупреждението не бях готов да напусна сцената все още рискувайки потенциалната възможност за астрално отвличане. Имаше твърде много въпроси относно различни скрити дейности на нашата планета така че си бях обещал, че ще направя всичко възможно да узная колкото може повече по въпроса. След това за първи път усетих, че физическото тяло на този извънземен беше на този летящ обект. В следващият момент Сивият си върна оригиналната форма. Погледът в големите му черни очи ми създаде невероятно зловещо усещане. Последното нещо, което видях изписано на неговото лице преди да изчезне от покрива на къщата, беше нещо доста близко до отчаяние. И това ми даде усещането, че нещата не са се развили по начина по който извънземният искаше. Секунда след като той изчезна усетих, че съзнанието ми е отрязано от някаква много мощна сила и започвах да потъвам в пълна тъмнина. За няколко дълги мига не знаех дали падам, летя или се телепортирам на друго място. Усетих че ми правят нещо, но в следващия момент с облекчение се оказах във физическото си тяло в леглото си. В момента в който се върнах във физическото си тяло се почувствах много добре. Останах напълно неподвижен, защото преповтарях всичко което се бе случило в съзнанието си. Това е стандартна процедура през която преминавам всеки път когато ми се случи нещо важно в астрала. Когато се уверя, че нищо не е изтрито от паметта ми по време на свързващият процес с физическото ми тяло, отварям очи.


На следващият ден, когато бях извън дома си братовчедка ми се обадила на майка ми по телефона. Тя й разказала че миналата нощ ме е видяла в съня си и искаше да знае дали сме добре. Освен това и казала че същата нощ всички от семейството били принудени да се събудят от някаква странна светлина, която осветила цялото място и била толкова силна все едно било ден.


Всички били толкова изплашени, защото електрическото оборудване в къщата спряло, а в момента в който баща й излязъл да види какво става, на балкона светлината изчезнала. След като светлината изчезнала електричеството се нормализирало. Баща й бил убеден че някакво НЛО е преминало над къщата им през тази нощ...

 


Астрална схватка


Следващата астрална проекция си я спомням много добре, тъй като беше доста неприятна за мен. Ако не бях получил помощ със сигурност нямаше да оцелея. Някои от вас вероятно биха ме обвинили, че един вид се опитвам да ги убеждавам да не експериментират с астрални проекции, но мога да ви уверя, че това изобщо не е вярно. Все пак трябва да отбележа, че астралният свят може да ви докара доста неприятни изживявания, някои от които доста опасни и дори такива с фатален изход.


Един истински астрален търсач, който иска да изследва астралния свят трябва ясно да разбере, че там има рискове, точно както има потенциален риск нещо да ви се случи докато пресичате улицата във физическия свят. Астралният свят е дори още по-голяма територия сравнен с физическия, така че в него съществува още по-голямо многообразие от форми на живот.


Така че всеки трябва да е наясно, че ще срещне всякакви форми на астрални същества, някои от които няма да са много позитивно настроени към хората. Някои конкретни астрални същества при досег с човек, който прави астрална проекция стават много агресивни почти мигновено. Така че заплахата е реална и трябва постоянно да сте нащрек. Все едно сте си стегнали багажа и сте отишли в чужда държава, която досега не сте посещавали. Можете да срещнете различни хора и да преживеете всякакви ситуации.


Един наивен астрален пътешественик, който има високо мнение за себе си като перфектно и силно създание често свършва като жертва на собственото си заблуждение. Освен всички останали опасности, които някой може да срещне някои конкретни места излъчват силна негативна енергия. Не говоря за места позиционирани в така наречения низш астрал, а за такива, които са в средната зона на астралната равнина. Един опитен астрален пътешественик може да ги засече по тъмната им аура, но ако нямате опит е почти невъзможно да ги идентифицирате.


В тази връзка следната астрална проекция се случи на 19 май 1993 г. Легнах да спя без каквото и да е предварително намерение да пътешествам из астрала, но практиката си е практика и много скоро след като заспах съзнанието ми се усети че сънува. За да бъда по-точен използвах метода за контрол над сънищата засичайки някаква аномалия в съня ми. В съня ми вървях през някаква дълбока и тъмна гора. Събудих се пред едно голямо дърво със странна форма. Първото нещо, което направих е да проверя дали тялото ми е прозрачно или не. След като осъзнах, че е напълно прозрачно и че бях в астралния свят си казах, че трябва да продължа да изследвам.


Вървях през дълбоката гора около минута, без да имам намерение да се издигна над нея и да полетя нанякъде, защото исках да изследвам вътрешният си сигнал за потенциална опасност, който постоянно ми натякваше че има нещо гнило в тази гора. В един момент това чувство стана доста по-силно, когато вървейки между дърветата забелязах малка хижа на около 40 метра от мен. Аурата около хижата беше много тъмна и мъглива и не беше в унисон с аурата на самата гора. Приближих се към каменната хижа и забелязах, че в нея няма никакви прозорци. Имаше само дървена врата в много лошо състояние. На практика вратата и покривът бяха единствените дървени неща, които се виждаха отвън, а всичко останало беше от камък. Това ми се видя доста подозрително, но любопитството в мен надделя и аз влязох през стената.


Това се оказа огромна грешка. След като се озовах вътре в хижата осъзнах, че се намирам в почти пълна тъмнина. Имаше само 2 малки стаи вътре. Цялото пространство беше разделено само от една стена и вероятно една врата. Въпреки това мястото, където трябваше да бъде вратата беше празно. От там идваше много малка светлинка. Всъщност тя идваше от повредения вход на хижата. В този почти пълен мрак успях да усетя, че стената, която разделяше двете стаи също е от камък. Изведнъж чувството за опасност в мен се събуди много силно. Започнах да усещам някакво странно и неприятно усещане близо до мястото на което стоях.


С всяка секунда чувството за надвиснала опасност ставаше все по-силно и по-силно. В момента в който достигна своята кулминация се появи малко прозрачно хуманоидно създание през стената и скочи върху мен. Само за част от секундата осъзнах, че това беше извънземен от Сивите. В същия момент се защитих инстинктивно отхвърляйки сивия чрез мисловна сила. Просто го гледах и използвайки цялата си ментална сила успях да го избутам назад през стената откъдето беше дошъл. Тази моя защита се включи по някакъв естествен начин и силата й дори ме изненада.


В този момент почувствах, че мога да възпроизведа силна пси-вълна, която може да помете всичко по пътя си. Въпреки това нещата бяха далеч от техния завършек, така че докато акумулирах ментална енергия чувството за опасност отново ме извести, точно когато две малки астрални същества се появиха отново през стената. Всичко се случи токова бързо дори за секунда само, но преди да произведа втората защитна пси-вълна и да отблъсна двете астрални същества през стената си помислих: „Какво пък искат сега?


Те изчезнаха от погледа ми и отново останах сам. Изпитах някакво огорчение, че не ме оставят на спокойствие. Тяхното присъствие не обещаваше нищо добро и ми стана ясно, че отново са в агресивна позиция независимо от моята реакция към тях. За няколко секунди всичко беше тихо. Опитах се да усетя дълбоко в себе си чувството за опасност. То беше тихо, така че заключих, че опасността е отминала поне за момента. Протегнах ръката си и се опитах да я прокарам през стената.


Прозрачната ми ръка изчезна в стената и в следващия момент тя бе отблъсната обратно. След това минах през стената и се оказах от другата страна. Гледах към дървената врата, която беше в много лошо състояние и забелязах, че не пасва точно на входното пространство защото малки снопове светлина идваха от мястото между вратата и стената.


Точно бях готов да напусна тази зловеща хижа през вратата, когато сигналите за голяма опасност се завърнаха с още по-голяма сила. Бяха два пъти по-силни от предните пъти и бях напълно наясно, че този път ситуацията е много по-сериозна. Беше време да се махам оттам, така че пожелах да се издигна нагоре и да отлетя, но придобих неприятното усещане, че е твърде късно за това. Някаква странна и много мощна сила ме събори на земята и не ме оставаше да си тръгна. В следващия момент 4 прозрачни създания започнаха да се материализират около мен. В началото всички те бяха с размера на средностатистически Сиви, но няколко мига по-късно техните форми нараснаха и придобиха размер колкото моето астрално тяло. Въпреки че заеха човешка форма, аз знаех че са Сиви.


Наистина не разбирам тяхната мотивация да променят размера и формата на астралните си тела, при положение, че този номер при мен не минаваше. Въпреки че понякога този техен маскарад ми се струваше забавен, никога дори и за миг не си позволявах да забравя колко напреднали бяха те и че вероятно имат някаква конкретна и тайна причина за това свое поведение. Вероятно това беше техният начин да прикрият своето присъствие тук на Земята от хората. Имаше логика, защото по този начин не биха оставили следи за техните дейности в спомените на хората, с които са имали досег. Въпреки всичко, с течение на годините се научих никога да не подценявам Сивите.


Странно, но в първия момент след като те се материализираха усетих, че един от тях беше командващ. Не гледах много внимателно как точно изглеждаха, а постоянно търсех решение как да се освободя от тази силна енергия, която ме притискаше към земята и не ми даваше да стана. След няколко дълги мига те атакуваха. Те всички левитираха на дистанция около мен гледайки ме доста концентрирано. Започнах да чувствам значителна загуба на сили и знаех, че не съм в позиция да се защитя. Тяхната комбинирана ментална сила ме беше притиснала толкова силно, че дори мислите ми започнаха да текат бавно през съзнанието ми.


Паниката започна да ме обзема. Крещях в съзнанието си, че искам да се върна незабавно до моето физическо тяло. Но това не сработваше. Все още не можех да се движа по собствена воля, защото те постоянно ме блокираха. Нещо в съзнанието ми започна да ме боли толкова много, че усетих как собствените ми мисли ме изгарят. Не можех да мисля и не можех да се концентрирам повече. В следващият момент се появи бяла светлина около астралното ми тяло и аз почувствах невъобразима болка. Бялата светлина ме повдигна от земята и започна да ме върти много бързо, те пържеха съзнанието ми по начин, който никога не бях виждал и усещал преди. Някак си успях да конструирам проста мисъл в съзнанието си. „Това определено е края!


Не можех да издържам повече на болката и почнах да губя съзнание. Един от Сивите изпрати просто послание към мен: „Ако не ни съдействаш, ще те елиминираме!“ Когато вече бях загубил всякаква надежда и мислех, че с мен е свършено вратата се отвори все едно беше ударена от торнадо. Видях светлината идваща отвън и тъмната стая беше осветена. В следващия момент чух силен глас в съзнанието си. „Оставете го. Той е с нас.


В този момент бялата светлина около мен изчезна и тази сила която ме въртеше стана доста по-слаба. Три от четирите астрални същества, които бяха около мен се отдръпнаха на около метър. Те гледаха към този с по-висок чин, който все още не се отдръпваше от мен. Изглежда като че ли искаха одобрение от него дали да продължат схватката или не. Едвам успях да повдигна главата си и забелязах, че лидера на Сивите гледаше право към мен с толкова много омраза, което не беше нещо обичайно за поведението на един Сив. „Бъди сигурен че следващият път нещата няма да приключат така!“ Неговото послание прониза съзнанието ми. Най-накрая лидерът им се отдръпна и на момента се почувствах изключително немощен.


В момента в който Сивият който командваше ме пусна аз паднах на земята. Почувствах, че малка част от енергията ми се връща обратно, но все още не можех да мисля без да чувствам болка. „Орска“, помислих си аз. Две астрални същества от расата на Орска се приближиха към мен и ме повдигнаха от земята. Те левитираха близо до земята като не я докосваха. Силна бяла аура беше видима около техните прозрачни астрални тела. Чудех се дали е възможно да съм спасен. Не вярвах че съм спасен. Опитах се да се изправя със собствени усилия, но осъзнах че астралните ми крака не могат да ме издържат. Чувствах се толкова зле все едно Сивите бяха източили жизнената ми сила. Приятелски настроените същества ме погледнаха с много състрадание и ме изведоха от кабината.


Беше толкова по-приятно да бъда отвън в сравнение с обстановката вътре в хижата. Те продължиха да ме носят докато стигнахме на около 30 метра от хижата. Там имаше повече от 20 същества от тяхната раса, които ни чакаха. Те всички ме гледаха състрадателно и аз се почувствах като някое дете, което не може да се грижи за себе си. Както и да е, преглътнах гордостта си и обърнах глава за последен път към хижата. Лидерът на Сивите все още стоеше пред нея и гледаше право към мен. След като забеляза, че гледам в неговата посока направи силно движение с глава и почти мигновено вратата се затвори толкова шумно, че се чу ехо сред цялата гора. Обърнах се към моите астрални приятели и успях да им благодаря. Усетих някакво завъртане в съзнанието си отново, но успях да се съвзема и да ги попитам къде се намираме.


Те всички отговориха все едно бяха едно съзнание, че се намираме в Дълси Ню Мексико. Казаха ми, че въпреки че вероятно не съм забелязал, тази малка хижа се намира точно над една от най-големите подземни бази на тази планета. Там се извършвала мащабна генетична програма като тестовите субекти били основно хора. Те ме предупредиха да не отивам повече там, защото има технология с която да засичат присъствието на живи форми и да локализират астралните тела на потенциални нарушители. Те могат лесно да вкарат в капан астралното тяло с помощта на електромагнитно силово поле и да го задържат, след което физическото тяло на човека ще умре.


(На по-късен етап става ясно, че тази раса има хуманоидна форма и тяхната кожа е напълно бяла. Формата на тяхната глава е доста подобна на тази на Сивите, но цвета на очите им е различен. Те притежават зелени металически очи. Ръцете им са по-дълги от тези на Сивите и имат по 2 пръста. Краката им са доста тънки и имат по 3 пръста на всеки. Продължителността на живот на тяхната планета е около 2000 години, нямат полове и консумират енергия директно от околната си среда вместо да се хранят по друг начин. Прави впечатление описанието, че те всички отговарят като че ли са едно съзнание, което навежда на мисълта, че съзнанието им вероятно е тип кошерно такова – нещо добре описано като схема в статията „Пътят на Висшия Аз в Галактическата Игра“. – бел. Alien)


Аз им казах, че не съм отишъл там с някаква конкретна цел и вероятно Сивите имат нещо общо с това. Аз не исках да се бия с тях и попитах защо ме нападат при това положение. Гласът в главата ми не ми даде директен отговор, но вероятно беше достатъчен. „Ти им се противопоставяш, но те са решени да извлекът част от твоето същество. Така че бъди много внимателен къде ходиш с астралното си тяло, защото не можем да те пазим навсякъде.


Световъртежът в съзнанието ми започна да става все по-силен и загубих напълно контрол върху астралното си тяло. Последното нещо, което приех в съзнанието си беше „Време е да те отведем до твоето физическо тяло, защото жизнената ти сила изтича много бързо.“ В следващия момент потънах в пълна тъмнина пътувайки назад към физическото ми тяло. Успях да отворя очите си, но едва можех да се движа. Усетих силна горчивина, а болката пронизваше цялото ми тяло. Емоционално се почувствах раздробен на хиляди парчета и изтощен до безкрайност. Бях напълно наясно, че ако не ми бяха помогнали нямаше да оцелея. В съзнанието ми се повтаряше едно изречение. „Ами какво ако не бяха стигнали навреме и ако всичко беше свършило по друг начин?“ Всичко започна да ми се струва много рисковано и това ме притесни силно.

 

5

 

 

Контактът продължава


Моите контакти със Сивите продължиха и много скоро станах свидетел как 3 летящи обекта сътвориха невероятно шоу в ясното звездно небе. Срещата с НЛО се случи внезапно точно по времето когато контактите ми с тях станаха по-чести, но не вярвах, че те биха ми дали да видя част от тяхната технология в действие толкова скоро. Конкретната астрална проекция се случи на 24 май 1993 г. към 2 след полунощ. След като изпълних техниката за астрална проекция бавно се издигнах над физическото си тяло. Нямаше нужда да оставам в стаята, така че напуснах апартамента с голяма скорост и полетях за запад.


Високоскоростният полет продължи дълго, като рядко ми се налагаше да летя над 200 метра височина освен в случаите, когато пред мен имаше планина. Преминах през много планини, реки, езера, гори и долини. Небето беше ясно и изпълнено със звезди, които ми дадоха много приятно и силно чувство. Бях развълнуван да се намирам на това място летейки напълно свободен и можейки да усетя неща, които повечето хора не можеха. Не искам да прозвучи като някакъв вид самоизтъкване, но тогава наистина се чувствах специален.


Предположих, че съм някъде в Испания, когато пристигнах в някакъв горист район. Местността в рамките на поне 20 км. беше незаселена и съвсем логично беше доста тихо.


Цялата обстановка беше доста красива и намалих скоростта си на около 100 км/ч и снижих височината си до към 20 метра над земята напълно наслаждавайки се на великолепната гледка. Гората беше доста голяма и не можех да видя добре нейните граници. На няколко километра от мен забелязах някакъв път който изчезваше в хоризонта. Реших да се позабавлявам и да летя точно над пътя, защото бях любопитен къде ще ме изведе.


Тогава съвсем внезапно и напълно неочаквано нещо в небето започна да проблясва и привлече вниманието ми. На около половин километър височина вляво от мен видях нещо да блести във форма на диск който се движеше през небето с много ниска скорост и без никакъв звук. Беше очевидно за мен, че обекта не е от стандартната земна авиация. Въпреки това чувството, което ме предупреждава за опасност беше спокойно, така че прецених, че няма потенциална опасност за мен. Все пак бях изненадан и продължих да наблюдавам НЛО-то и полета му. Изведнъж се появи информация в съзнанието ми, която гласеше че обектът принадлежи на Сивите и е бил построен някъде в системата Зета Ретикули. Не знаех откъде точно идват тези данни. Понякога когато съм в астрала съм усещал как съществува огромна база от данни в дълбините на моето съзнание. С други думи това е чувство все едно притежавате огромен архив, който съдържа неограничен брой архивирани файлове готови да бъдат разархивирани, както това става на компютъра. Въпреки това нямах пряк достъп до това знание и данните идваха спонтанно и без това да е волева команда. До този момент нито веднъж това скрито познание не ми е давало грешна или фалшива информация, така че нямаше никаква причина да се съмнявам в данните, които получих.


Значи така изглеждат техните кораби“, – казах си аз. Дискообразните обекти продължиха да блещукат с кратки премигвания. Ритъмът на премигванията не се променяше, но самата светлина се променяше от светложълта до тъмночервена. Независимо от цвета на светлината тя оставаше малка светлинна диря в небето, която изчезваше много бързо.


Тогава започна някакъв дебат в съзнанието ми. Чудех се дали да се приближа до летящия обект и да го разгледам хубаво отблизо или да стоя на сравнително близко разстояние, което беше относително по-безопасно. Реших да не си търся белята така че запазих дистанция от която бях на позиция да следя лесно всичко, което се случва. Обектът продължи да лети паралелно на земята около километър когато забелязах два други летящи обекта отляво, движейки се в паралелна формация към първия. Те бяха със същия размер и форма като този който наблюдавах. Отново се появи някаква информация от нищото сама по себе си. „Те се завръщат от тяхната рутинна дейност по отвличания. В момента са приключили и се готвят да напуснат Земята и да отидат на своята база, която се намира на обратната страна на Луната.

Загледах се за кратко надолу към гората и видях как високите дървета се клатят от вятъра. После погледнах нагоре и видях как трите обекта летят в небето напълно безшумно. Дистанцията между обектите стана по-близка и в момента в който почти се изравниха спряха. Чудих се какво ли ще се случи след това. НЛО-тата останаха на място за около 5 секунди и през този кратък период нищо не се случи. След това започнаха да променят интензитета на светлините си с по-дълги и по-къси премигвания все едно си комуникираха едно с друго. След 15 секунди всичките 3 обекта започнаха да мигат със силна светлина формираща голям жълто-червен кръг през цялото небе. Гледката беше удивителна. В следващия момент всичките 3 обекта се понесоха с огромна скорост летейки паралелно. Те набраха височина много бързо и изчезнаха от погледа ми.


Беше странно, но знаех точно каква маневра ще изпълнят. Почувствах, че съм телепатично свързан с тях. Изглежда те бяха наясно с моето присъствие през цялото време и фактически ми позволиха да видя това като подготвителен процес за евентуални бъдещи контакти. Въпреки това останах да левитирам над гората за известно време. Гледах към звездите опитвайки се да видя дали Сивите ще се върнат отново, въпреки че знаех че те са приключили с дейността си за тази нощ. След това ме погълна тъмнина и започнах да усещам, че се връщам във физическото си тяло. Спомням си, че си отворих очите и с изражение на триумф на лицето си станах от леглото. Взех си дневника, където архивирах всички мои астрални изживявания и започнах да пиша.


Оттогава минаха много години и имах доста възможности да се удивя от извънземната технология. Въпреки че земната технология е в процес на много бързо развитие, сравнена с всички други технологии, които успях да видя в астралните си пътешествия принадлежаща на други цивилизации, понякога не мога да избягам от усещането, че живеем в каменната ера.


Поредната астрална проекция се случи на 12 септември 1993 г. Необичайно за мен си легнах към 11:20 вечерта. Все пак не възнамерявах да спя, а да предизвикам астрална проекция извън тялото. След 10 минути прекарани в позицията Савазана успешно изпълних астрална проекция.


(Позата Савазана е пълната йогийска релаксация (отпускане). Това е една своеобразна физическа и психическа почивка, едно цялостно себеотпускане, което не е обикновено състояние на тялото и психиката. Някои автори считат, че това е най-важното условие за самообновяване и структурно изграждане на човешкия организъм. Наименованието савазана е санскритско. На този език „сава“ означава мъртъв труп! Ако приложим буквалната транскрипция трябва да означим позата като трупна поза. Много автори я наричат „мъртва поза“, защото изпаднал в тази поза човек трябва да наподобява истински безжизнен труп за който околната действителност изчезва. Всичко в човека се е отпуснало до максимум – всеки мускул, всеки орган, всяка система , всяка клетка. Съзнанието остава, доколкото това е възможно изпразнено от съдържание. И така, както би се отпуснал върху земята един труп – с двойно по-голяма тежест отколкото приживе, с такава тежест трябва да пада нашето тяло – ръцете, краката, главата, цялото тяло. Това е трудно да бъде осъществено, но не и невъзможно. За целта има изработена специална техника, която може да се овладее от всеки стига да е настойчив и упорит. За да бъде добре овладяна позата е необходима постоянна тренировка в продължение на 30-40 дни. – бел. Alien)


Много бързо напуснах апартамента си и се озовах на около 50 метра височина над центъра на Скопие. По време на полета усетих нещо необичайно свързано с физическото ми тяло. За да бъда по-точен почувствах, че физическото ми тяло един вид протестираше поради неудобната позиция в която беше. Астралната проекция свърши на мига и аз отворих очите си. След като придобих контрол над физическото си тяло отново се обърнах от позата на савазана на лявата си страна. За мен беше много рядък случай да се чувствам неудобно в позицията савазана, но се е случвало няколко пъти и преди, така че не обърнах особено внимание на това.

След като се наместих удобно започнах астралната проекция отново. В момента в който издигнах астралното си тяло над физическото, странен проблясък се появи в съзнанието ми. Беше много силен и почувствах как съзнанието ми става някак си течно.


В следващия момент друг проблясък се появи и аз бях моментално телепортиран към космоса. Внезапната промяна на местоположението ми ме обърка и в началото се питах къде се намирам. Случи се много бързо и ме хвана неподготвен, защото не бях дал съзнателна команда да напусна планетата. Няколко мига по-късно се успокоих и започнах да разглеждам обстановката.


Пространството около мен беше толкова мъгливо, че си помислих, че съм някъде в космоса. Имаше значителен брой частици прах. Астралното ми зрение стана по-ясно и аз видях, че се намирам по средата на астероидния пояс. Имаше много астероиди около мен, а някои от тях бяха доста големи. Гледката беше удивителна от моя гледна точка. Видях Юпитер, който се падаше отдясно на мен в неговото пълно великолепие. Казах си: „Боже, колко е огромен!


Въпреки че беше толкова далече от мен, планетата очевидно беше с гигантски размери. Изведнъж почувствах някакъв контакт в съзнанието ми. Това ме изненада, защото чувството, което ме известяваше за опасност не ме извести за никакво присъствие и си мислех че съм напълно сам. Телепатичното съобщение беше доста необичайно и неговото съдържание бе следното: „Погледни около себе си. Това астероидно поле е всичко, което остана от една планета, която в миналото също обикаляше около Слънцето.


По същият начин по който този контакт се появи в съзнанието ми, така и внезапно изчезна. С известна доза предпазливост и страх се огледах около себе си и на около 100 метра разстояние забелязах НЛО, което стоеше до един по-голям астероид. Този астероид се движеше по-бавно от другите. „Невероятно!“, казах си аз и погледнах към моето прозрачно астрално тяло, за да се уверя че наистина съм там и че НЛО-то към което гледам е истинско. Всичко беше наред и възприех новосъздалата се ситуация. НЛО-то не беше дискообразно, а по-скоро във формата на някакъв модерен кораб.

Пространството около НЛО-то беше силно осветено с някакво странно синьо сияние. Изглежда това сияние служи за предпазен щит от астероидите, но не бях съвсем сигурен. НЛО-то изглежда беше направено от някакъв вид черен метал, с много гладка и блестяща повърхност. Цялото изживяване беше повече от удивително, защото дълбоко в мен усетих поток от странна течност между този летящ обект и мен. Някак си знаех, че той е там заради мен. Питах се какво ли искат от мен сега и това беше съвсем логичен въпрос, който премина през съзнанието ми.


В същия момент се появи друг проблясък в съзнанието ми и аз усетих невероятно бързо движение през пространството. Бях транспортиран някъде без да го искам и това започна да ме тревожи, защото те си играеха с мен все едно бях детска играчка. Все пак не можех да направя нищо относно този факт, така че просто се адаптирах към тяхната игра. Движението спря и аз се озовах в много позната обстановка. Първото нещо, което привлече вниманието ми бе много силно лъчение на синя светлина вляво от мен. Когато се обърнах наляво забелязах, че съм близо до Земята. Синьото лъчение идваше от земната атмосфера и даваше на планетата неописуемо прекрасно излъчване. Погледнах към милиардите звезди, които се виждаха в дълбокия космос. Луната се криеше зад Земята, но бавно ставаше все по-видима. Отново се обърнах към дълбокия космос, за да се възхитя на красотата на Слънцето за няколко секунди. То светеше с голямо величие. Бях тотално погълнат от неговата красота. Никакви думи не могат да опишат истинската красота на изживяването, защото гледайки космоса на телевизия или на филм е едно, а гледайки го на живо се усеща напълно различно. Повярвайте ми, човек няма никаква представа колко красив изглежда космоса, освен ако не го зърне физически или астрално.


Съдейки от записаното в дневника си, всеки път когато съм искал да отида по-навътре в Слънчевата система, същото НЛО се появяваше всеки път. За разлика от първия път силното сияние около апарата вече не беше видимо. От мястото на което се намирах предполагам, че НЛО-то беше около 200 метра дълго 50 метра широко в неговата най-тънка част и 100 метра в най-широката си част. Не забелязах някакви прозорци нито нещо подобно което изобщо не ме изненада. Изведнъж повече от 10 бели светлинни сфери с еднакви размери се материализираха от нищото. Светлинните топки се построиха в някаква формация и започнаха да се движат към мен. Преди да имам време да реагирам по някакъв начин сферите преминаха около мен и навлязоха в земната атмосфера. Две от тях преминаха много близо до мен и осъзнах, че те вероятно са 10-12 метра в диаметър. Изглеждаше толкова странно, че всички те поеха в посока към Земята и нито една от тях не пое към Луната.


В съзнанието ми се появи зловещият въпрос какво точно се случваше. Както и много пъти преди това аз се чудех защо ми позволяват да видя всичко това. Без много колебание реших да предприема нещо. Започнах да следвам светлинните топки с фантастична скорост. Ускорението беше много мощно, но не трая много дълго, защото изведнъж те ускориха точно когато ги застигнах и изчезнаха от погледа ми. Интересната част беше, че преди да изчезнат видях как те се разделиха и поеха в различни посоки потъвайки в атмосферата на Земята. Бях сигурен, че мога да ги настигна, но очевидно в тези кратки мигове не реагирах достатъчно бързо, защото или нямах необходимите умения, или имах някакъв респект от тях и най-вече техните възможности да ми направят нещо, ако ги ядосам. Въпреки забавянето на моите действия реших да поправя грешката и продължих да навлизам към Земята с висока скорост.


Няколко мига по-късно (съдейки по контурите на континента над който летях) се приземих някъде над Русия. Направих плавна маневра наляво и продължих да летя с драстично по-ниска скорост от около 500км/ч. Настроих височината си на около 300 метра над земята и продължих да се движа на север. През цялото време бях наясно с възможността някоя от светлинните топки да се появи отнякъде. Къде отидоха белите сфери и каква бе тяхната мисия беше единственият постоянен въпрос, който съзнанието ми си задаваше. Въпреки това никоя от тях не се появи до момента. Забелязах голяма гориста местност отдолу, но не й обърнах особено внимание, защото се озъртах навсякъде, за да видя дали някоя от светлинните топки ще се появи в ясното небе. След около 20 минути летене пристигнах в някакъв планински район. Спрях замалко над един от планинските върхове гледайки отново във всички посоки в небето. Видях няколко облака над мен, които правеха нощното небе още по-красиво. Облаците бяха осветлени от лунната светлина и спомняйки си, че всъщност току-що дойдох от космоса – това ми даде някакво много силно чувство на себеуважение. Не мога да опиша точно чувството, което изпитах. Всичко, което мога да кажа е, че усетих нещо космическо в себе си.


Тогава внезапно целият фон изчезна и след няколко секунди по-късно пред мен се появи съвсем друга обстановка. Нямаше някаква конкретна причина това да се случи и определено не се случи защото аз бях направил нещо по въпроса. Озовах се в някакво астрално измерение където всичко беше много тъмно. Усетих че ударих директно някаква невидима стена. Не ме заболя, въпреки че понякога се усеща болка, ако все още мислите частично по начина по който го правите във физическия свят. Отначало беше странно, но се адаптирах към обстановката много бързо. Исках да премина през невидимата стена и бях наясно, че не мога да успея със стандартната процедура (просто да я премина) защото ще ударя астралното си тяло. Стана ми ясно, че бях изправен пред нещо подобно на енергийна бариера. Следователно едно от възможните решения да премина от другата страна беше да променя структурата на астралното си тяло. За да бъда по-точен помислих да променя астралната субстанция на моето астрално тяло.


И номера проработи. Умишлено промених плътността на астралното си тяло в нещо като някаква водна субстанция и се слях със субстанцията на стената. Направих това дори на атомно ниво и в следващия момент просто моята субстанция навлезе дълбоко в другата и успях да изляза от другата страна. Когато се озовах да се плъзгам над вътрешната повърхност на енергийната бариера, моето астрално тяло придоби отново първоначалната си плътност и заех обичайната си астрална форма.


Гледката отпред беше неописуема, на около 30 метра от мен имаше квадрат, който се въртеше и левитираше във въздуха. Неговите страни бяха около 20 метра дълги и напълно черни. На пръв поглед всичко това ми се стори много подозрително. Помислих си, че това може да е един от капаните на които понякога се натъквах в астрала. Тъй като ми беше писнало да търся решения за измъкване от подобни капани, реших да се махна оттам преди нещата да станат по-зле. Концентрирах се върху това да се върна в Скопие. Квадратът се изпари и аз се озовах над Скопие на височина от около 200 метра. Дори не мислех за това дали съм напуснал мястото където беше квадрата прекалено бързо или не. Дори не ми пукаше дали Сивите имат нещо общо с това – просто приех собственото си решение като крайно такова и продължих. Поставих астралното си тяло в състояние на свободно падане и само секунди преди да достигна земята се спрях и продължих да летя ниско между сградите.


Малко след това всичко около мен отново изчезна без каквато и да логична причина. В следващия момент започнах да потъвам в пълен мрак с ясното усещане че пропадам. Очаквах бързо завръщане към физическото си тяло, но 5 секунди по-късно пред мен се появи нова реалност. Отново бях в някакво друго измерение и се опитвах да узная къде точно се намирам. Вероятно бях някъде доста дълбоко в астралната равнина. Един странен левитиращ път се виждаше в това пространство. Той се състоеше от много тънки тъмнозелени плочи с форма на правоъгълници.


Нямах никакво обяснение за това, което виждах, но имах чувството, че това не беше първият път в който съм бил на това място и това чувство се засилваше. Нищо нямаше да ми изглежда толкова сложно, ако не бях видял един малък Сив, който стоеше на една от плочите на около 30 метра от мен. Вече ми беше писнало от тях и веднага отидох директно към него, за да си изясня нещата и да разбера защо ме следват толкова дълго. Наистина тотално ми беше дошло до гуша от тях и исках да им кажа да ме оставят на мира, защото не исках да имам нищо общо с тях. Истина бе, че ми бе омръзнало да бягам от тях и в този момент бях изпълнен с огромен гняв и дори омраза и бях готов да се бия за своята свобода. Все едно извънземният прочете мислите ми, а аз съм убеден, че го направи още в момента когато пристигнах, и той просто изчезна. Малко преди да изчезне от погледа ми получих телепатично съобщение, че той беше отговорен за всичко, което бях видял преди това в космоса. Не ми обясни обаче най-важното нещо. Защо? Както и да е, връзката прекъсна и аз усетих много бързо, че астралната ми проекция е към своя край. Оказах се прав, защото всичко около мен започна да се разпада и се оказах в пълен мрак.


Видях стаята си и моето физическо тяло, което лежеше на леглото все още в позиция обърнато на лявата страна. Бавно приближих физическото си тяло и започнах да се сливам с него. Когато усетих, че мога да контролирам физическото си тяло отново само отворих очи и не мръднах цяла минута. През това време в ума си записах всеки един детайл за тази астрална проекция. След това станах от леглото и взех дневника си, за да архивирам събитията от астралната ми дейност. Тази астрална проекция повдигна много нови въпроси в съзнанието ми. Чудех се какво наистина се случва на Земята. Какво искат те от нас? Какво искат от мен? Защо от мен?


Все още нямах някакъв твърд отговор за който и да е от моите въпроси и вече не бях сигурен за нищо. Въпреки това се надявах да открия повече информация при всеки нов контакт. По това време обаче спрях да говоря за моите астрални изживявания дори и с най-добрите си приятели, защото не бях сигурен как биха реагирали те. За първи път в живота си се почувствах самотен.


Днес, след толкова много години успях да открия някои от отговорите. Планетата, която е била част от нашата слънчева система преди време всъщност е била собственост на рептилоидна раса. Два други вида познати като „Сивите“ също са имали бази на тази планета, но те са били в подчинена позиция спрямо рептилиите. Последните командвали всичко, а Сивите винаги изпълнявали заповедите им. Доколкото знам и днес нищо не се променило – рептилиите са все още тези, които дирижират парада, а някои от видовете Сиви извършват генетични експерименти и всякаква друга мръсна работа в тяхна полза. Въпреки това преди хиляди години се разразила мащабна унищожителна война в този сектор на галактиката. Една високо развита цивилизация, която преди съществувала на планетата Марс успяла да окаже сериозна съпротива като унищожила цялата планета принадлежаща на съюза между Сивите и рептилиите.


Астероидният пояс за който споменах в описаната астрална проекция е част от това, което е останало от тази планета обикаляща около Слънцето между Марс и Юпитер. В края на войната целият Марс е бил унищожен на повърхността и станал непригоден за живот. Повечето от оцелелите от тази цивилизация отишли към дълбокия космос в търсене на нов дом. Малка част от тях обаче дошли на Земята, за да се присъединят към силите на Лемурия срещу съюзът, който се състоял главно от рептилии, сиви и тези от Атлантида. Много от тях загинали при масивните унищожения, някои от тях напуснали Слънчевата система завинаги, а някои се укрили дълбоко в недрата на Земята заедно с оцелелите от Лемурия.

 


Марс


Тази астрална проекция се случи на 28 март 1996 г. и не продължи особено дълго. Може би някъде около 2 часа. Не мога да я опиша с пълни подробности, защото това би отнело над 30 страници, така че ще отбележа по-важните неща.


Първото нещо, което се случи в мига, в който блокирах всичките ми мисли и умът ми се изпразни напълно, беше появата на образ на син тунел. Това беше астрално отражение на един син тунел, който се намира на границата между астралната и менталната равнина и след като го разпознах, аз се проектирах с астралното си тяло директно в него. В следващият момент се озовах по средата на тунела, който се въртеше по посока на часовниковата стрелка. Неговата структура е удивителна, защото той се състои както от астрална, така и от ментална субстанция. Изглеждаше все едно милиони медузи са съединени заедно в една величествена и красива синя хармония.


Тунелът вибрираше с толкова високи вибрации докато се въртеше, че астралното ми тяло започна също да се върти в същата посока. Неговото и моето въртене се синхронизираха перфектно. Той водеше право нагоре когато забелязах бяла светлина. Знаех че светлината няма да ми позволи да премина, ако останех в астралното си тяло, затова трябваше да го заменя с менталното си такова (което притежаваше много по-фини вибрации). Докато се движех нагоре започнах да се концентрирам в областта на сърцето. Започна да се появява източник на бяла светлина от гърдите на астралното ми тяло, когато освободих космическата любов, която беше толкова надълбоко в мен. Няколко минути по-късно аз самият се превърнах в бяла светлина с човешки контури. Сега вече бях в менталното си тяло и се движех към светлината в края на тунела. Дистанцията намаляваше и когато се намирах на около 50 метра от бялата светлина направих глупава грешка. Точно в този момент се появи спомен и образ в съзнанието ми на подобна бяла светлина, която бях видял много близко до земната атмосфера. Само за миг от секундата този спомен прекъсна всичко и обстановката се смени напълно. Синият тунел и бялата светлина в неговия край изчезнаха и аз се озовах в космоса точно над нашата планета.


(Този специфичен откъс е може би най-интересната част от целия материал поради факта, че хвърля известна светлина върху някои изключително важни въпроси дискутирани в няколко предишни статии. На първо място прави впечатление, че се описва тунел, който е на границата между четвърта и пета плътност (тази на която оперират Висшите Аз). Няма как да не направи впечатление образът на милионите „медузи“ в случая, поради факта, че много изследователи на тази материя правят най-близка аналогия относно Висшия Аз точно с образа на медуза, чиито пипала представляват различните инкарнации. Тук имаме и допълнителната подробност с „бялата светлина“, което се явява силно интригуващ момент поради факта, че в съзнанието му нахлува спомен за подобна бяла светлина, която бива проектирана в космическото пространство около Земята и точно този спомен прекъсва процеса. Този факт сам по себе си може да се тълкува по много различни начини, но предвид „старата извънземна традиция“ да се правят опити за създаване на „копия“ на вече съществуващи неща, които да действат по сходен начин, но в крайна сметка да носят „по-различни резултати“, едва ли ще сбъркаме ако предположим, че капанът с тунела с бяла светлина, който бива проектиран точно около нашата планета, всъщност е опит за фалшификация на нещо реално съществуващо точно на границата между четвърта и пета плътност. – бел. Alien)


Чудех се как може да съм толкова глупав и да направя подобна грешка. Пропуснах явна възможност да изследвам менталния свят. Това всъщност бе голяма загуба за мен, защото всеки път когато успявах да вляза в света, който стоеше над астралния бях изпълван с такава радост, че понякога се чудех дали изобщо да се върна повече във физическото си тяло. Присъствието на толкова много съзнание на едно място изпълнено с толкова много любов правеше менталният свят толкова красив, че изобщо не бих преувеличил ако го нарека „мястото където започва рая“.


Въпреки това нямаше никаква полза да се тюхкам повече за пропуснатата възможност. Обичах космическите изследвания почти толкова колкото и менталния свят. Космосът ми предоставяше безброй различни места, които да посетя и разгледам, така че без колебание полетях към Луната с голяма скорост. Няколко секунди по-късно достигнах до повърхността й като продължих да летя над нея с постоянна скорост напълно наслаждавайки се на изживяването. Полетът над Луната ми предложи доста интересни гледки, но кратерите грабнаха най-силно интереса ми. Този път не срещнах някакви НЛО обекти въпреки факта, че друг път те почти винаги се появяваха, дори ако само доближа Луната. Продължих полета още 10 минути на зигзаг и след това увеличих височината си и отново бях в космоса.


Не исках да ходя от другата страна на Луната, защото знаех, че там се намира основната база на Сивите откъдето те наблюдаваха дейностите на Земята. Съдейки по предишния си опит контактът ми с тях никога не ми е носел нищо добро, така че се стремях да ги избягвам колкото мога. Слънцето блестеше силно и в момента в който почти бях решил да тръгна в посока към нашата звезда си спомних, че си бях обещал да посетя Марс. Не бързах, така че нямах намерение да се телепортирам директно там. Исках да пътувам с по-ниска скорост и да не пропусна прекрасните гледки, които нашата Слънчева система предлага по пътя дотам. Така, аз насочих астралното си тяло в посока на червената планета. Полетът дотам отне известно време и аз наистина му се насладих.


Постоянно правех различни маневри докато летях, защото това ми доставяше голямо удоволствие. (Астралният пътешественик, който не е имал възможността да усети това си няма ни най-малка представа колко е прекрасно. Вие сте свободна душа докато летите в космоса, а вашето физическо тяло е някъде далече на родната ви планета.) След около час пристигнах на Марс, който ми се стори 2 пъти по-малък от Земята. Планетата беше почти изцяло покрита в червено заради червеният прах на повърхността и не ми се стори враждебна. Обаче полетът ми ме отведе в посока към една от големите видими следи на повърхността на Марс. Гледана отгоре червената планета имаше много такива следи по своята повърхност. Не трябва да сте гений, за да установите, че планетата е била подложена на масивно унищожение в резултат на война случила се преди много време. Въпреки че ми беше интересно да изследвам, не бях дошъл да гледам тези „белези“. Бях дошъл да разгледам региона Сидония. Докато тези мисли преминаваха през съзнанието ми направих концентриран опит да се телепортирам точно над този район.

 

6

 

Още докато си го помислих бях вече там. В мен нахлуха усещания, които не могат да се опишат, когато разпознах най-мистериозното място видимо на марсианската повърхност. Долу под мен видях огромна петоъгълна пирамида, а след това забелязах и монументалната структура – Лицето на Сидония. Искам да отбележа, че бях преминавал оттук в предишни мои астрални проекции поне десетина пъти и всеки път когато идвах на това място се чудех дали нещо не се е променило във връзка с тези структури. Погледнах малко по-вляво и видях комплекс от 12 пирамиди, които изглеждаха сякаш са част от голям град, който някога е съществувал там. В този комплекс 5 от пирамидите изглеждаха по-големи от останалите и беше очевидно, че доста развита цивилизация е построила тези монументални структури.


От мястото на 12-те пирамиди на изток беше видим друг монумент. Високо над пустинята се издигаше нещо подобно на могила. Да мога да изследвам всичко това беше неописуемо, предвид че физическото ми тяло се намираше на Земята. Фокусирах се отново върху лицето на сфинкса и се придвижих бързо към него. Силно чувство разтърси астралното ми тяло докато се спусках над лицето. Когато достигнах разстояние от около 500 метра от него се спрях. В този момент в съзнанието ми започна някакъв монолог.


Без значение какви усилия тайното земно правителство полага, за да прикрие изкуствения произход на пирамидите и човешкото лице, няма да могат да скрият простата и очевидна истина. Изкуственият произход на тези монументални структури е толкова очевидна, че и 10 годишно дете би го установило веднага. Очевидно е обаче, че и лицето не е в същото състояние, в което е било през 1976 г. когато Викинг 1 го снима от космоса. Широко е около 1,5 километра и е дълго около 1,3 километра, но въпреки факта, че изглежда като човешко лице, вече не притежава острите си черти отпреди. Гледайки ги от сегашната перспектива изглежда някой е разрушил този монумент умишлено. Пирамидите от друга страна напомнят на тези в Гиза на Земята. Това е солидно доказателство, че животът е съществувал и на други планети от Слънчевата система.


Кръжах над лицето около 5 минути, след което реших да продължа в друга посока и се насочих към западния хоризонт с много висока скорост. Отне ми 15 мин. преди да достигна огромните канали на повърхността на Марс. Намалих скоростта си рязко, чудейки се дали да се насоча отново към космоса или да сляза долу да ги изследвам. Реших да видя какво има долу и внимателно се насочих в тази посока. Бе интересно, че тези канали имаха прави ъгли. Повечето от тях се различаваха по тяхната дълбочина, но този към който отидох беше около 2 км. широк 3 км. дълбок и 30 км. дълъг. Интересното беше, че нямаше крайна точка. Продължаваше с прав ъгъл надясно, който го съединяваше със следващия канал. Беше удивително колко гладки бяха стените на каналите и беше очевидно, че не са направени от „природата“, а от много напреднала технология. Пристигнах към края на тунела и направих бърз завой надясно, като по този начин продължих в следващия канал.

Той беше свързан с друг канал и аз разбрах, че това не бяха просто няколко канала, а цяла мрежа от канали, които стояха пред мен. Докато летях насред един от тях забелязах, че повърхността му започна да свети със странна тъмносиня светлина. Моето чувство за потенциална опасност започна да се обажда и чисто инстинктивно се насочих право нагоре далеч от канала. За по-малко от секунда бях на безопасна дистанция на около 200 метра над канала точно навреме, за да видя как тъмносинята светлина се материализира в лазерен лъч в момента в който почувствах опасността. Светлинният син лъч достигна края на тунела за част от секундата, но не се удари в стената. Беше удивително за мен да видя как лъча зави към следващия канал под прав ъгъл все едно беше направляван от някакво невидимо огледало. Същото се случи и с другия канал, като лъча премина през всички канали, които виждах от моята гледна точка.


Само за секунда всичко беше приключило. Лазерният лъч изчезна някъде и тъмносиньото сияние вече не се виждаше. Чудех се какво ли щеше да се случи с мен, ако бях останал вътре. Предположих че каналът, който беше построен с помощта на напреднала технология имаше някакви фини сензори, които бяха засекли моята жизнена енергия и ме беше идентифицирал като нарушител и автоматично се беше задействал някакъв защитен механизъм. Реших, че да продължа изследването на канала не е добра идея. След като хвърлих един последен поглед към повърхността на планетата, която криеше много мистерии, напуснах Марс със стремителна скорост. Миг след това червената планета зад мен беше само малка червена точка. Чувствах се толкова силен летейки с такава скорост, която не може да се опише на някой, който не е имал подобно преживяване. От физическа гледна точка бих казал, че е много отвъд това да изпиташ покачване на адреналина. След няколко секунди Земята се появи и аз намалих скоростта си драстично. Все още обаче скоростта беше висока и почнах да търся Адриатическо море като отправна точка, така че лесно да намеря Македония. В момента в който вече можех да видя ясно релефа под мен, установих че ако продължавам по тази траектория ще се окажа някъде насред Япония, така че силно смених курса на запад. След секунда-две забелязах Адриатическо море под мен и бързо се насочих към Македония малко след което вече бях пред светлините на Скопие. Насочих се към квартала в който живеех, стигнах до жилищната си сграда и влетях през балкона към стаята като директно се приземих във физическото си тяло. Незабавно отворих очи и отидох да запиша всичко в дневника си.


В най-честите случаи, в които засичах НЛО-обекти около Луната те бяха с форма на диск, както и във формата на буквата Т. Много рядко срещах летателни апарати във формата на черен триъгълник с три силни светлини видими от едната страна. Интересно е да спомена, че въпреки че рядко виждах „черните триъгълници“, всеки път когато се натъквах на такъв обект той винаги имаше една и съща посока – точно определен кратер на тъмната страна на Луната. Считам че тези апарати се управляват от хора и те са същите, които биват тествани в Зона 51. Доколкото знам руснаци и американци, също имат база на тъмната страна на Луната освен главните бази на Сивите. Това е част от разменната технологична програма и един от топ-секретните проекти, които се крият от знанието на масите.


Относно Марс за разлика от общото масово мнение, когато се приближите близо до повърхността ще откриете, че тя някак си мистериозно е изпълнена с живот. Още при първата си визита на червената планета забелязах доста сериозна подземна дейност. Стана ми ясно, че много стари бази съществуват под повърхността, а някои от тях са на възраст над 500 000 години като все още са активни. Всъщност прави впечатление, че това е същият технологичен почерк, който може да се открие и на спътниците на Юпитер – Европа и Йо, но това е съвсем друга тема за разговор. Когато гледам на лицето на Марс става очевидно, че през 1976 година е представлявало желязно и неопровержимо доказателство за съществуването на живот на други планети. По мое мнение МJ-12 са наредили то да бъде заличено в някаква степен, така че да остави впечатлението, че е естествена аномалия. Вероятно цялата процедура е била извършена с извънземна помощ, но е възможно да са действали и сами, защото притежават необходимата технология в резултат на разменната програма.

 

 

Източник: Пане Андов – „Удивителните способности на хората

 

Превод: Alien

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 434 посетителя и 1 потребител в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5629566



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License