Фокус, настройка и обстоятелства по време на прехода в отвъдните реалности Печат
Статии - Езотерика
Написано от Alien   
Понеделник, 01 Май 2017 19:08

 

0Въпросът „какво се случва след смъртта на физическото тяло?“ несъмнено се явява фундаментален и оказва както директно, така и не пряко влияние върху всяка една сфера на човешкото съществуване. Вглеждайки се внимателно в този казус, човек би си дал сметка, че „проблематиката“ далеч не се ограничава само до влиянието на различните религиозни и „духовни“ системи, както и на местните традиции и обичаи. Всяка част от нашето битие е свързана много здраво с това очакване за „прехода“. Можем да го видим дори във всяко едно „светско“ законодателство, което в огромна степен задава рамката на ежедневната реалност. Там ще се натъкнете на хиляди „правила и норми“, които имат отношение към цената на човешкия живот и неговото общо третиране – нещо което респективно предопределя редица поведенчески модели базирани на осъзнаването на тази стойност или пък нейното пълно игнориране. В действителност ние преживяваме земния си физически живот най-вече през призмата на това какво изпитваме „сега и в момента“. На подсъзнателно ниво, обаче голяма част от нашите действия са базирани именно на формираните ни представи за това какво евентуално предстои не просто „тук“, но и „отвъд“. И това правило важи в пълна сила дори за най-големия „скептик“, който очаква, че след смъртта му няма да има „нищо“, защото повечето негови действия ще произтичат от точно тази негова представа. Голяма част от читателите на този сайт вече са запознати с концепцията, че човешкото физическо преживяване е просто фрагмент от безброй други такива, които се случват едновременно от по-висша перспектива. Същевременно обаче, е интересно да се отбележи, че наред с това то се явява нещо като базова основа върху която може да се надгражда в безброй различни посоки. През тази призма въпросът за „прехода в отвъдния свят“ може да придобие много по-различно звучене...

 

Основната рамка на потенциалните възможности и начина на формиране на голяма част от „отвъдните реалности“, са описани и коментирани тук. Паралелно с това обаче, съществуват и определени закономерности, които предопределят различните коловози през които съзнанието има най-голям шанс да премине (видяно през гледната точка на фрагментирания Аз). Тази призма на възприятие, макар и ограничена поради фрагментацията, също е много важна, защото както съм отбелязвал и преди, фрагментираният Аз има потенциала да развива себе си до безкрайни дълбини. Обикновено тези така наречени „коловози“ биват изградени на базата на личните земни „физически преживявания“ (думата „физически“ навсякъде в текста е употребена условно, защото така сами наричаме честотата на излъчване на нашия свят, която е много по-плътна в сравнение с останалите). От своя страна тези преживявания в огромна степен са повлияни от масовите системи за формиране на реалността. В това число влизат, разбира се, различните религиозни и морално-философски разбирания, културни особености, но също и „научните схващания“ подкрепени от специфични технологични жокери. По този начин се изграждат различни като мащаби и възможности „отвъдни местообиталища“, които не са нищо друго освен вид колективни игри. Те биват формирани с помощта на различни технологични излъчватели, но едновременно с това са подкрепени от общите творчески енергии на съществата обитаващи земната платформа.

Точно по тази причина някои от тези „игрови зони“ са далеч по-населени и на свой ред служат като притегателен център и желана дестинация за редица съзнания преминали през преживяването на физическото тяло. От гледна точка на фрагментирания Аз обаче, след евентуалния преход и смъртта на тялото може да се случи АБСОЛЮТНО ВСИЧКО! Вярно е че мисловните модели, земното програмиране и конкретните лични драми и особености биха оказали огромно влияние върху потенциалната дестинация, но дори и най-дребния на пръв поглед детайл може да преобърне картината в драстично различна посока. Защото в тези сюблимни моменти от най-голямо значение се явява точно към какво ще бъде фокусирано съзнанието, което от своя страна ще насочи трансфера на фрагментирания Аз. А както знаем през земния си живот човек бива фокусиран към хиляди различни неща в конкретните житейски моменти. Той може да е супер щастлив или пък скърбящ, или дори ядосан и тези мигове на пръв поглед могат да продължат цяла една вечност през друга перспектива. Т.е. фокуса в комбинация със субективните системи от вярвания (и представата какво изобщо е възможно или пък не) играят значителна роля при формирането на дестинацията. Само че това далеч не изчерпва темата. Има един не по-малко ключов фактор, който в някои случаи дори превъзхожда фокуса и натрупаното игрово познание, както и системата на вярване към която конкретното съзнание резонира най-много. Този фактор е степента на будност на съзнанието.

Има достатъчно примери в езотеричната и окултна литература доказващи как на практика дори в ежедневния си „физически“ живот ние де факто сме подвластни на един хипнотичен унес, изграден от множество основни и допълващи „програми“, така че изобщо не можем да осъзнаем причините поради които става „случването“ около нас, дори когато си мислим че сме „будни“. Успенски е един от авторите, които имат много интересни наблюдения по темата. Дори в една своя книга той описва доста интригуващо преживяване при което за известно време вижда как буквално всички около него спят, а действията които извършват не са осъзнати. Отчасти това донякъде е и причина да приемаме и случващото се около нас по различен начин в комбинация с различията базирани на културологичното и морално програмиране. Дори приемайки подобна концепция чрез нашия интелект, не е основание да считаме, че можем да стоим някак си встрани от този всеобщ „транс“. Определен аспект на същата тази тема е коментиран и в синтеза към сериала „Westworld.

Същият казус виси със страшна сила и в т. нар. „отвъдни светове“. В тази връзка суфите изповядват схващането, че съществува един вид бариера между физическият и „духовният свят“, която на свой ред приютява и поддържа всевъзможни светове в себе си. Според тях:

 

 „Светът на Бариерата“ е дом за много мисъл-форми и създания, които нямат никакъв контрол върху собствените си действия. Те не водят съзнателен живот. Те са в състояние на сън без да го осъзнават.“

  

И тъй като за тази прословута „бариера“ е изписано достатъчно в редица материали и книги на Издателството, ще направя веднага връзката заради която беше и цялото това предисловие. Защото много хора интересуващи се от тази тематика почти автоматично допускат, че в момента на смъртта „човек“ осъзнава, че е прекратил физическото си съществуване (особено ако е и теоретично подготвен) и съобразно своите „достойнства“ преминава към следващото си приключение. А дано ама надали, както е казал „поета“ :) Ако все пак обаче, имаме ясно осъзнаване на факта, че най-грубата черупка подслоняваща съзнанието ни вече не функционира, тогава безспорно всичко опира до фокус и конкретни желания базирани на собствените представи „какво е възможно“ и пред какви „потенциални ограничения и пречки“ сме изправени по пътя към реализацията. „Проблемът“ (ако изобщо можем да го наречем по този начин, тъй като това е проблем само от конкретна субективна перспектива) се състои в това, че голяма част от хората напускащи физическата земна реалност изобщо не осъзнават този факт! Или пък в редица случаи смътно си спомнят за него до степен при която тяхното земно физическо пътешествие присъства толкова плахо в спомените им, колкото ваш сън от преди 20 години (който не сте си записали в дневника).

На теория преходът на съзнанието след смъртта на физическото тяло може да ви отведе буквално навсякъде. Както можем да видим и от физическите си преживявания обаче, огромният процент съзнания ще следват определени целеви ниши и модели, които биха ги отвели до точно определени „места“. Ако трябва да дам някаква по-груба аналогия, показването на реклама по телевизията свързана с конкретен ресторант за бърза храна почти сигурно гарантира изсипването на голяма маса от хора там. Няма значение дали 5 милиона пъти някой им е казал, че ще ядат вкусна пластмаса подправена с дузина токсични химикали и дори петролни продукти. Ефектът ще е налице, защото заспалото съзнание просто ще следва потока на конкретния излъчвател. В комбинация с повторяемостта на упражнението то се превръща в „най-естественото и нормално“ нещо на света.

По много сходни причини голяма част от съзнанията преминали през физическо преживяване логично продължават своето съществуване в почти същата „околна среда“. Става дума за така наречените „зони-дубликати“ на Земята, които почти напълно имитират физическата реалност с някои малки различия (които обикновено не се забелязват или по-скоро биват игнорирани). Това де факто са зоните, в които самите ние прекарваме най-много време докато спим по време на земната си физическа инкарнация. На подобно място „човек“ може да прекара аналога на цял един земен живот без изобщо да се усети какво го е довело дотук. Ако изобщо си спомня нещо от миналия си живот, то ще е подобно на далечен сън, който няма да оказва почти никакво влияние върху ежедневната му дейност.

Разбира се една част от съзнанията успяват да се усетят много бързо, че все пак нещо не е съвсем както трябва и усъмнявайки се в естеството на своята реалност бързо успяват да преминат към други зони кореспондиращи с техните представи за отвъдния свят. За разлика от физическата реалност, тук съмненията, че има нещо сбъркано в света водят до почти мигновена промяна на околната среда, тъй като тя е доста по-податлива на директни мисловни команди. Но осъзнаването на това обикновено се случва само когато съзнанието е напълно подготвено за това и самò търси промяната.

Описаните случаи в специализираната литература относно този казус са хиляди и повечето от тях имат много сходни резултати. Оставяйки своето заспало тяло, човешкото съзнание има лесен достъп до точно тези „местообиталища“ имитиращи физическата реалност. Понякога там то среща свои починали „близки“. Опитът да им се обясни „реалната ситуацията“ почти винаги удря на камък. Лично аз наскоро имах същият „негативен резултат“. Интересното в случая бе, че видях свой съсед, който продължаваше да живее в същия блок, макар че бе починал преди година. Всъщност самата негова поява ме накара да осъзная къде на практика се намирам, тъй като до този момент и аз не осъзнавах този факт.

Общо взето обикновено най-проблематични се оказват ситуациите, когато смъртта на физическото тяло е придружена с предшестваща силно травмираща ситуация. Тогава човек може да се фокусира прекалено много върху негативната драма и този фокус тотално да промени неговите възприятия и да го тласне към субективно негативна „дестинация“. Ако той съумее обаче, да остане сравнително трезв в преценката си за заобикалящите го събития, дори най-големите масови катаклизми сеещи глобална смърт и разрушения могат да се окажат в крайна сметка чисто и просто портал за съзнанието към един прекрасен нов свят. Независимо от ситуацията, дори на пръв поглед най-травмиращите обстоятелства могат да отключат тип осъзнаване, което да ви изведе към съвсем нов тип преживявания.

Много хора имат големи притеснения и относно огромното черно и празно пространство, което често бива описвано от хора преживели състояние близко до смъртта. То е наблюдавано обаче и от редица астрални пътешественици, които хвърлят известна „светлина“ по този въпрос. И като казах „светлина“ именно този похват най-често бива използван за решение на „проблема“. Изведнъж в непрогледната тъмнина се появява изневиделица този спасителен пояс, който ви отвежда до „безопасно“ и „сигурно“ място. По тази тема е писано твърде много в различни материали на Издателството, затова само ще отбележа, че в някои случаи тези огромни непрогледни зони всъщност се намират точно между различните честоти на излъчвателите, които формират множеството честотни нива на земната матрица. В тези зони няма формирана някаква конкретна консенсусна реалност и въпреки че е населена от голям брой същества, те не споделят едни и същи възприятия и живеят свой собствен живот.

Наред с многобройните зони, които се формират, с голяма лекота и мащаб поради огромната колективна енергия на всички тези съзнания, които я поддържат, има и отделни сектори, които биват формирани по доста по-изкуствен и видимо целенасочен начин. Подобен подход предполага определени цели и те често са своеобразно опитно поле за нечии експерименти. Това са специфични структури (които дори могат да се нарекат съоръжения), които могат да емулират в себе си цели светове. Някои от тях са маскирани да имитират звезди, които лесно могат да бъдат счетени за портали, но в крайна сметка представляват огромни лабиринти от своеобразни камери, които пресъздават различен тип обстановка. Някои от тях са пригодени да „приютяват“ именно съзнания, които току-що са напуснали физическия „пласт“ след дълго боледуване и са много дезориентирани по отношение на това какво изобщо им се случва. Общо взето подобен сценарий силно кореспондира с израза „да те пуснат по пързалката“. От друга гледна точка обаче, същата тази „лаборатория за емулация на светове“ пресъздава в компресиран вид различни мини-сценарии, които най-често отразяват неразрешени вътрешни противоречия от физическия живот. Т.е. тя може да послужи и като катализатор за тяхното решаване и в крайна сметка отново да доведе до осъзнаване за илюзорността на ситуацията преди да се премине към друг тип преживявания.

В тази връзка точно тук идва ред да внеса и малко яснота по един въпрос, който генерира силен първичен интерес, но в огромна степен бива интерпретиран главно през неговата негативна окраска. Това в някои случаи може да причини допълнителна травма на неподготвения човек, който хем може да съзре истинността и реалността на информацията, хем се чувства безсилен да направи каквото и да е по въпроса. Нещата обаче могат да бъдат видени и от по-различна гледна точка. Става въпрос за прословутите програмиращи/рециклиращи станции. Тъй като съм имал възможността да ги наблюдавам лично през различен тип перспективи с течение на времето, разбираемата силно негативна емоция в началото все пак претърпя известна трансформация. Първичната ми нагласа в началото бе свързана с осъзнаването, че подобни съоръжения имат пряко отношение към контрола върху съзнанието и от тази гледна точка интерпретацията бе изцяло в негативен план (нещо което и към този момент в огромна степен присъства като мое лично отношение). Появиха се обаче и известни нюанси в разбирането. От една страна съм наблюдавал как в подобни „центрове“ огромни „тълпи“ влизат съвсем доброволно, очаквайки едно, докато всъщност биват манипулирани. В известен смисъл ситуацията приличаше до голяма степен на дадения преди малко пример с „рекламата“, която бързо и успешно привлича заспалото съзнание с конкретно обещание.

От друга гледна точка си дадох сметка, че сами по себе си тези съоръжения са много мощни инструменти за реализация на безбройни сценарии. А инструмента сам по себе си е по-скоро неутрална величина и всичко зависи от намеренията, които стоят зад неговото използване. Отделно, самите станции успяват да поберат в себе си цяла плеяда от всевъзможни различни функции и де факто могат да се използват с различни цели. Една подобна функция без съмнение е и ролята им на портали. Друга тяхна функция може съвсем спокойно да бъде сравнена със земния аналог на училище или университет. По доста сходен начин подобни земни институции програмират и формират в огромна степен представата ни за света в който живеем. И макар че погледнато обективно те на практика ни манипулират – всеобщата представа за тях е почти изцяло положителна, тъй като служат като своеобразна патерица за ориентация в „джунглата“.

Гледайки на нещата през специфичната призма на противопоставяне на различните властови фракции обаче, подобни инсталации могат да придобият още по-ярка функционалност. Защото инструмент от подобен магнитуд може да се използва именно за неутрализация на ефекта на оръжието на противника. Какво имам предвид...

Подобни тайни инсталации съществуващи както на физически план, така и в отвъдните области, могат да се използват и като центрове играещи ролята на своеобразен маяк на фракциите, които оперират извън официалното статукво. Те отново служат за пренасочване и репрограмиране на „изгубилите“ физическите си тела хора, само че с известна специфика. По време на физическия си живот, и особено по време на сън, техните членове редовно биват водени до това характерно място, след което съвсем целенасочено го търсят като безопасно пристанище в буквалния смисъл на думата. В случая е важно да се уточни, че описаното не е масова практика и важи най-вече за представителите на опозиционни или „наблюдаващи фракции“, които не искат да изгубят своите „агенти“. При равни други условия те биха попаднали на подобни, но доста по-мащабни репрограмиращи центрове изградени от „официалната власт“. Вместо това те бързо биват привиквани в подобни локации и пренасочвани към следващата си мисия, тъй като тези дестинации, както вече отбелязах, играят ролята на портали. Така тези своеобразни „оазиси“ служат като входящи и изходящи точки за външно влияние. Точно затова те са защитени чрез многобройни похвати, които ги правят трудна мишена дори за противници от техния собствен калибър. В някои подземни „кухини“ се помещават дори цели космически „кораби майки“, които играят ролята на сборни пунктове и пренасочващи центрове. Като цяло принципа е сходен с „класическите репрограмиращи станции“, но разликата идва от целта на употребата. По тази причина използващите ги биха интерпретирали ролята им в изцяло позитивна светлина.

Предвид всичко казано дотук става видно, че опциите свързани с отвъдните дестинации и реалности са буквално безкрайни и могат да бъдат отключени независимо от тоновете програмиране на което всички ние сме подложени, за да можем да участваме тук априори. Те дори не се изчерпват изцяло с безбройните игрови сценарии, които има да предложи земната платформа. Физическото земно преживяване може да служи като базисна основа за изграждане на цели нови светове намиращи се в различни краища на вселената. Точно затова като илюстрация на подобен род концепция, искам да споделя едно преживяване, разказано от Юрген Зийве, което силно ме впечатли по ред причини. Моята трактовка за някои конкретни аспекти на преживяното е малко по-различна и е свързана с темата за тайните проекти на управляващата земна фракция. Именно поради провеждането на подобен род експерименти по някои сведения, тя е завзела огромни територии и позиции в сектора, а хората участващи в земната Игра участват паралелно много дейно в подобен род екзотични начинания, след което натрупания опит бива използван по всевъзможни начини...

И такааа :)

 

 

Заселници на друга планета

 

21 ноември 2007 г.

 

Рано сутрин е. Станах да медитирам, но все още бях малко поизморен. След като направих дихателното упражнение опитах да вляза в дълбока медитация, но имах големи проблеми с концентрацията. Вместо да се фокусирам лесно върху конкретна мантра ми се доспа и на практика се озовах в битка срещу съня. Можех просто да оставя всичко, връщайки се да си доспя, но въпреки това не го направих. Нещо вътре в мен сякаш искаше да си докажа, че мога да преборя съня. Покрай съзнанието ми преминаваха тежки образи и нямах почти никакъв контрол върху това, което наблюдавах. Просто трябваше някак си да се откъсна от тях и да се върна към мантрата. Ситуацията беше такава, че имах усещане все едно се движа в гъсто желе. Имаше някаква тежест срещу която не можех да се боря повече. В крайна сметка нещата излязоха извън моя контрол и сънищата ме отнесоха в друг свят.

В началото аз дори не осъзнах, че сънувам. Бяхме се приземили на друга планета и се наслаждавахме на плажа на който се озовахме, забавлявайки се във водата, преследвайки големи риби. Казвам „ние“ защото бях с група от 5 човека. Интересно е да се отбележи, че всички те бяха мои приятели, но въпреки това аз не ги познавах от физическата земна реалност. Но определено бяхме свързани и се бяхме появили на това място заедно. Тогава видях голям космически кораб. Той бе кацнал едва-едва върху някаква огромна скала с форма на краставица, която се издигаше на около стотина метра над водата. Не можех да си спомня дали ние бяхме тези които са паркирали кораба по този странен начин или той си е бил там отпреди това.

Осъзнах че сънувам когато започнах да преследвам някакви морски лъвове под водата и... установих, че мога да дишам. Веднага започнах да гледам на всичко това по съвсем различен начин. Обясних ситуацията на останалите от групата, само че те ме изгледаха все едно съм побъркан. Започнаха да ми „доказват“ как няма начин да се намираме в „сън“ и да се „стегна“.

Погледнах към големия космически кораб, който стоеше на скалата високо над нас. Самата скала бе покрита с някаква зелена растителност. С тази си визия допълваше усещането, че се намираме на друга планета. Не знам дали беше нещо свързано с природата на скалата, която ми бе тотално непозната или странната ѝ форма, но нещо ми казваше, че се намираме на различна планета. Не можех да кажа откъде съм толкова сигурен, но просто го знаех. Имаше поне дузина фантастично красиви огромни скали, които бяха пръснати из водата като острови. Някои от тях имаха големи пещери вдълбани в основите им. Чудех се каква ли сила ги държеше изправени, защото на Земята отдавна щяха да паднат като жертва на гравитацията. Чудех се и как ли бяхме пристигнали тук, защото имах някакъв бегъл спомен за пътуване през космоса, преминавайки през някаква странна планета. Тези „детайли“ обаче, бяха още от периода в който сънувах и не бях осъзнат за случващото се, така че не можех да съм сигурен. Това в което бях убеден обаче бе, че това място НЕ се явява някакво паралелно измерение копие на Земята. Това бе напълно различна планета и мястото силно се отличаваше от многобройните „светове-двойници“, които винаги съм асоциирал със Земята. Тук усещането бе друго. Почувствах че се намирам в странна и чужда обстановка. Тя бе сътворена в друга част на вселената от същите сили, които бяха създали останалата част от физическата и нефизическите вселени. Светлината също бе различна. Не бих казал неприятна, но имаше някакво топло розово сияние.

Гледайки към хоризонта съзрях голяма планинска верига, която бе доста по-високо, отколкото човек би очаквал. Тогава си спомних как на Земята гледах морето и по-точно към една формация от облаци над него, която можех да забележа в далечния хоризонт. Тогава си представях, че облаците са огромни планини. Преценявайки съотношението и дистанцията на която се намирах, бих казал, че тези планини бяха високи десетки километри.

Успях да изпитам необятността и мащаба на цялото това преживяване обаче, едва когато част от моите приятели от групата предложиха да се разделим. Тогава изпитах усещане за абсолютна будност. Аз не бях просто буден, аз бях супер-буден. Съзнанието ми бе кристално ясно, а остротата на визуалните и слуховите ми сетива бяха на ниво, което не бях изпитвал на Земята от дълго време. Дори само този факт успя да ме развълнува в голяма степен и ме изпълни с огромна наслада. Знаех че трябва да съм дисциплиниран и да внимавам със силните емоции, които могат бързо да прекъснат това изживяване в резултат на което да се събудя на стола. Но всичко бе толкова вълнуващо. Не само яснотата на съзнанието ми, но и факта, че вероятно бях изминал безброй светлинни години дистанция до друга част на вселената. Тази комбинация от прекрасни наслагвания правеха нещата да изглеждат прекалено вълнуващи и трудно можех да не се отдам на емоцията.

Моите приятели обаче, гледаха доста по-рутинно на тези уникални за мен обстоятелства и спокойно дискутираха кой какво трябва да изследва, както и самото разпределение като екипи. Точно тази тяхна хладна рационалност ме вкорени още повече в тази различна вселена. Техният начин на действие и пример, като че ли бяха точно това от което се нуждаех. Трима от групата се запътиха към огромния планински масив, докато другите двама (единият от които бях аз) останахме на място да изследваме околностите по-подробно. Моят спътник в това начинание се явяваше една млада дама. Междувременно изразих притеснение, че пръскайки се по този начин може да се изгубим на тази огромна планета. Никой друг обаче, не бе особено разтревожен от подобна вероятност.

Тръгвайки по крайбрежието, не след дълго се озовахме в преддверието на малък град. Той бе изграден основно в неокласически стил. Всичко свързано с него крещеше и създаваше впечатление за богатство и просперитет. Имаше хора които бяха облечени по начин сякаш се намирахме в 20-те или 30-те години на 20 век на Земята. Повечето от тях се придвижваха с коли, които силно наподобяваха нещо на Ролс Ройс и си имаха собствени лични шофьори. Все едно се бяхме върнали назад във времето.

След това минахме покрай едно черно Бентли точно от 20-те години на 20 век. Успях да се приближа достатъчно, за да се насладя на хромираните му украшения. Беше удивително. Бе точно както бих очаквал да го видя, ако бях отишъл в земен музей за реставрирани стари коли. Сложих ръка на колата за да я изследвам още по-добре. Имаше дори мини пукнатини по боята, точно както и на моята собствена кола. Всичко това бе напълно изумително за мен. Чудех се как ли създателите на тази кола са успели да отдадат толкова голямо внимание на детайлите? А дали пък не бях самият аз този, чиито очаквания добавяха същите тези детайли докато изследвах колата?

Заговорих една двойка, която се разхождаше по-скоро безцелно на морската алея. Попитах ги кой управлява това място. Те ми посочиха голямо имение, което бе заобиколено от парк, който се виждаше в далечината. Когато приближихме предната врата двама прислужници ни отвориха и собственикът – един напълно истински старомоден английски джентълмен – ни приветства и покани да влезем вътре.  „Очаквахме ви.“, каза той за моя изненада.

След това обясни, че всички жители на града са дошли на тази планета преди около 70 или 80 години. Това било част от експеримент! Всички те имали физически инкарнации на Земята, но в крайна сметка в един момент дошло време да се разделят с телата си. Когато „умрели“ една група от тях се събрали заедно и били транспортирани на този странен нов свят, за да основат колония или някакъв вид общество от нулата. Предвид измерението в което вече се намирали, това начинание не било чак толкова голямо предизвикателство, ако трябва да го сравним с трудностите, които са имали хората от Земята в опита си да се заселят на територията на Америка или Австралия, например. С общи усилия много скоро те успели да изградят доста прилични домове изпълнени с всякакви удобства и лукс на които се радвала привилегированата класа от тяхното време на Земята.

Те дори имаха прислужници. Тук вече силно се зачудих що за хора биха се оставили да играят ролята на прислуга в един подобен свят. Свят, в който с лекотата на собственото намерение човек може да живее живота и изпита насладите на управляващата класа. Тогава собственикът на имението ми обясни, че прислужниците и всички животни всъщност са изкуствени създания. Те били създавани постепенно чрез волята на техните собственици, като самостоятелни същества. До известна степен те дори развили форма на индивидуалност. Гледайки ги имах чувството, че са удивително убедителни. Определено бяха ме заблудили, че са напълно истински същества.

След това домакинът ми показа околността. Отвън имаше огромен парк с конюшни, тенис кортове и дори голф игрище. Архитектурата бе невероятна. Нещо от този мащаб лесно би се продало за няколко милиона паунда на Земята. Той сподели, че всички живеели в съгласие и че обществото от 50 първоначални заселници било много щастливо тук. Прекарвали по-голямата част от времето си, развивайки различни градове и надграждайки луксозния си начин на живот. Създаването на изкуствен живот по подобие на слугите и всякакъв друг персонал, било много важна част от проекта.

След толкова много години обаче, всички вече усещали, че експеримента се приближава към своя естествен край. Хората започнали да се изморяват от този начин на живот. Тогава домакинът ми призна, че се радва на нашето пристигане и че сме дошли да ги приберем. Сподели ми, че той и неговата съпруга искат да си вземат само някои ценни спомени и сувенири оттук и да си тръгнат.

Приятелката ми, която ме придружаваше до този момент, проведе разговор с друг джентълмен. Когато се присъединих към тях той ни показа тайна врата, която пазеше (или поне се опитваше) да скрие от останалите заселници през всички тези години. Самият той изрази колебания дали е успял да опази напълно този таен „портал“ от очите на останалите. Вратата ни отведе към един изцяло нов свят. Беше почти като пещерата на Аладин. Докато слизахме надолу по стълбите, пред нас се появи голям подземен дворец, който изглеждаше като дословна интерпретация на история от „Хиляда и една нощ“. Всичко бе изпипано в класическия стил на земите от Близкия Изток и буквално олицетворяваше несметното богатство на някой султан. Беше точно като в приказка. За мое удивление видяхме и известен брой скромно облечени жени, които се поклониха пред нас и след това се струпаха около своя „господар“.

Той ни разказа без капчица неудобство или каквото и да притеснение, че това което виждаме е неговият таен „палат на сладострастието“. Той го пазел в тайна, защото само по този начин можел да се отдаде на своите най-диви фантазии. Имало вероятност обаче, тези негови желания да останат неразбрани от останалите заселници и да не бъдат одобрени. Освен това ни разказа, че за него било много важно да има свой личен живот. Създавал това луксозно подземно кралство в продължение на много години.

Бях изумен от броя на всички тези красиви момичета около нас и започнах да се чудя за причината поради която те бяха „привлечени“ от идеята да станат буквално негови роби. Домакинът успя да прочете мислите ми и с усмивка обясни, че всички негови любовници са изкуствени същества и не са истински хора. Те били част от неговото собствено творение и били изваяни от неговото въображение почти до перфектност. Били рафинирани и разхубавени от неговата любяща мисъл. Те били одушевени от неговата любов и привързаност и тяхната привлекателност се явявала доказателство за това. Цялото творение било манифестация на неговите реализирани мечти.

Бях шокиран и удивен в еднаква степен. Тези жени бяха прекалено истински, за да са просто някаква фантазия. Тогава забелязах една млада дама която по-скоро имаше шаблонни черти в своята визия. Лъскава черна коса, изумрудени очи и плътни червени устни. Направи ми впечатление, защото бе по-скоро сърдита, начумерена и гледаше враждебно. Четейки мислите ми домакинът ми призна, че тя ревнува от останалите момичета и че за него представлявало огромна трудност да я контролира. Изобщо не знаел как да се справи с нейната ревност. Единственото което можел да направи било да ѝ отдава още повече внимание.

Попитах го какво ли би се случило с всички тях, когато той си тръгне от това място. Тогава той обясни, че при нормални обстоятелства изкуствените създания, както и всичко останало, което вече не се поддържа от вниманието на заселниците, постепенно ще започне да „избледнява“ и ще изчезне. Но в този случай той не бе толкова сигурен какво точно би се получило. Според него било по-вероятно тези жени да го придружават навсякъде където отиде. Това отчасти се дължало и на факта, че самия той не можел и да си помисли да се раздели с тях. През всички тези години, които прекарал с тях, те станали толкова силни, че почти се превърнали в личности със собствено съзнание.

Гледайки към двете красавици с дълги руси коси, които стояха точно до него и го галеха, се зачудих защо ли някой би желал да се раздели с подобна атрактивна компания. Тогава в мен нахлу една фраза – част от поемата на Гьоте – „Чиракът на магьосника“. В груб превод гласеше следното: „Не мога да изгоня духовете които сам призовах.

Предполагам че те ще останат с мен поне за известно време.“, каза домакинът.

Неговите думи бяха нетърпеливо потвърдени почти мигновено от младите дами, които изразиха своето мнение с широки усмивки издаващи почти триумфално усещане.

(В огромна степен описаният принцип се припокрива с концепцията за създаване на йидам, която е широко дискутирана в книгата „Посвещение в древната страна на боговете: 12 дни из дебрите на алхимията и тибетския мистицизъм“. – бел. Alien)

Когато се върнахме обратно в имението видяхме, че собствениците са струпали огромни запаси със свои ценни вещи. Всички те имаха огромна сантиментална стойност за тях. Забелязах, че това са красиво изработени артефакти. От всички тях вниманието ми бе привлечено от нещо подобно на гравирана паметна плоча. Тя бе облицована в непознат метал. Гордо ми бе съобщено, че този артефакт олицетворява правото на собственост върху създадената колония.

Извън сградата видях друга част от заселниците да събират своите принадлежности. За съжаление точно тук историята свършва. Тогава се събудих и видях съпругата си, която ми предложи чаша чай. Това обаче не бе сън от който се събудих.

Това бе едно от най-ярките, важни и оставящи следа изживявания в моя живот. Освен всичко друго, то бе важно и поради факта, че ме остави да разсъждавам върху цяла плеяда от въпроси. Дни наред изпадах в дълбока медитация с цел да си изясня естеството на света, с който се сблъсках. Мислейки си за мъжа с частния харем ми стана ясно, че след физическата смърт човек може да се озове на място, където всички негови фантазии могат да се изпълнят независимо колко странни са те. Това просто е естеството на този тип измерения. Можем да си представим и че това би било в сила дори и за най-криминалните и покварени фантазии. Несъмнено те биха се реализирали само на места, които позволяват такъв тип преживявания и обикновено се асоциират с така наречените нискочестотни реалности в астрала. Могат да те побият тръпки само ако си представиш мащаба на всички възможности. За щастие в моите преживявания до голяма степен винаги ми е била спестявана реалността на тези кошмарни региони и всеки почтен човек би стоял далеч от тях. В сегашния земен живот независимо от нашите фантазии с готовност приемаме, че нощните ни сънища изпълняват доста сходна роля. След физическата смърт обаче, тези фантазии могат да се превърнат във „физически“ реалности, независимо от техния магнитуд и съдържание.

В случая с младия мъж и неговият харем може да се каже, че отчасти преживяването му се доближаваше много до фантазията, защото в неговата игра не участваха други хора. Независимо от начина по който съдим за действията на останалите, трябва да се изправим пред факта, че като хора сме програмирани да събираме различни преживявания независимо колко екстремни могат да изглеждат на пръв поглед.

Когато изследвах преживените събития в състояние на дълбока медитация ми стана ясно, че заселниците за които ви разказах са умрели през 20-те години на 20 век. Всички те се срещнали (в астрала) на някакво специфично събитие и обменили идеи с ентусиазирани астрономи, които били построили специален космически кораб, с който да пътуват до различни измерения на дълбокия космос. Те можели да използват и своите фини тела за тази цел. Можели да летят с тях подобно на птици из космоса и да посещават различни планети и светове. Идеята за космическия кораб обаче, била приложена нарочно, защото те искали да имат по-социална околна среда. Така в крайна сметка създали този кораб и се отправили на смело пътешествие.

Още докато преживявах всичко това имах почти мигновено усещане, че мястото до което те бяха достигнали и на което се намирахме бе на много по-високо стъпало в сравнение с физическата вселена. В моята вътрешна визия наблюдавах как между тях протича оживена дискусия и как назрява решението те да се заселят на друга планета, която се намира много далеч от мястото към което бяха привикнали. След като предварително локализират тази планета с помощта на своите приятели астрономи, те успяват да установят колония. Оставят кораба само за да им напомня за тяхната история. Всеки от заселниците на теория е можел да си тръгне по всяко едно време. Те имат нужда обаче и от нещо като котва към което да се върнат. Корабът се явява този символ, а цялата история покрай него се превръща в легенда, която да им служи като пътеводна светлина и заедно с това да им задава и някакви параметри и ограничения, които са изкуствено наложени. Така в техните спомени остава идеята, че са изминали огромно разстояние и че в някаква степен са зависими от техните приятели астрономи и че трябва да бъдат ескортирани обратно до своя първоначален дом. По мое мнение, това което в действителност се бе случило накрая, бе тяхното осъзнаване, че е дошло време да приключат с одисеята и да продължат напред.

Едно от най-любопитните неща свързани с това преживяване бе факта, че творенията на заселниците бяха почти досущ наподобяващи земната физическа реалност. Особено бях впечатлен от сцената с колата и удивителното ниво на детайлност, която бе постигната. Все неща, които могат да бъдат видени едва при щателна инспекция.

В тази връзка си помислих относно един феномен, който физиците на Земята обясняват като „ефекта на наблюдателя“. При него субатомните частици променят своето поведение в момента който биват наблюдавани. Базирайки се на моя личен опит бих казал, че материята в „отвъдния свят“ може да се манипулира доста по-лесно и дори изцяло чрез мисъл. Дори бих казал че по-голямата част от нашите „мъртви роднини“ преследват точно подобни занимания свързани с различен вид сътворение на базата на мисъл. Лекотата с която това бива постигано го прави доста атрактивно „хоби“.

Фактически това става толкова лесно, защото нашето подсъзнание взима много активна и важна роля в процеса. Точно това обяснява и микро-пукнатините на Бентлито, които наблюдавах на тази далечна планета. Вероятно това което се бе случило, се дължеше именно на очакването ми за подобен ефект. Резултатът се бе формирал мигновено, когато насочих вниманието си към колата. Той се бе реализирал все едно точният шаблон бе изтеглен от универсална матрица. Този процес хвърля светлина и върху интерпретацията на нашите сънища, които на практика могат да се явяват най-реалистичните творения в момента, в който ги изживяваме.

Животът в „отвъдния свят“ може да бъде наистина магическо изживяване. Има светове сътворени от дисциплинирани умове, които се придържат точно към определени стандарти. Там обикновено се прави копие на света в който човек е живял и с времето е обикнал в огромна степен. Има обаче и доста по-дръзки светове в своя дизайн и креативна фантазия, които могат да бъдат изследвани от също толкова дръзки пътешественици.

В сравнение с физическия свят отвъдните светове имат дори елемент на някаква лудост. Точно затова много хора предпочитат да се закотвят към някакви ценности и добродетели, които са се доказали във времето и да ги следват неотлъчно. Бидейки художник и творец аз лично очаквам с голямо нетърпение великите приключения, които човек би изживял след своята физическа смърт.

Новото за мен изживяване при срещата ми с изкуствените създания буквално ми отвори очите за много неща. Когато изследвах феномена след това чрез дълбока медитация осъзнах, че създаването на изкуствени същества е доста по-широко разпространено, отколкото си бях представял. Като се замисля дори тук на Земята би имало много желаещи да емулират животът на колониста с частния харем. Има истории от древността, като например тази за древния скулптор Пигмалион, който толкова обичал статуята която сътворил, че тя в крайна сметка оживяла. Отвъдният свят определено може да е мястото, в което всички наши земни желания могат да бъдат реализирани.

 

 

 

Статии свързани с темата:

 

Туристически дестинации в астрала

Вътрешната сърцевина на реалността

Причини да съществувате в човешко тяло на Земята

Живот между инкарнациите – програмиращите станции

Пътят на Висшия Аз в Галактическата Игра

Светлинният капан и Луната като основна рециклираща станция

Излъчватели в холограмата

Как да излезете от „инкарнационата система“

„Конвенционални“ и портативни технологии за трансфер на съзнания и „рециклиране на души“

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 387 посетителя и 2 потребителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 496
Брой прегледи на съдържанието : 5559909



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License