Къде е истинската езотерика? Печат
Статии - Философия
Написано от lexas   
Петък, 08 Юли 2011 02:37


lupa    Ние сме хора на духа. Не трябва да си правим илюзии, че сме като всички, защото, както един мой приятел обича да казва, щом сме тук, вече сме различни. Но не различни в онзи показен смисъл на думата, в който човек желае да си достави егоистично удоволствие чрез утвърждаването си като нещо повече от другите хора. А различни, защото чувстваме, че в този свят и в този ни живот съществува по-дълбока истина. Не можем да я опишем, не можем да посочим и пътя за достигането й, но ние го знаем и това ни отделя от останалите, които сякаш са се примирили и са направили така, че да забравят съвсем за тази възможност. Да има нещо повече на този свят от очевидното. Сега ще ви поведа на пътешествие през различни дестинации, за да се опитаме да открием къде би могла да се намира истината. Къде е истинската езотерика, за която всички копнеем и чувстваме, че тя би могла да е нашата най-близка и истинска приятелка? Елате с мен, нека се огледаме заедно за нея и да видим какво бихме открили…

 

Първото място, където ще ви заведа със себе си е кино „Арена“. Да, точно така, ще потърсим нашата изгубена любов там, сред тъмнината и останалите хора по време на летния кинохит. Дали пък не сме я изпуснали някъде между редовете тази пуста езотерика и сега тя, горкичката, гледа уплашено тъмните силуети около себе си, иска да ни разпознае сред тях, но не успява. Страхът заиграва в сърцето и гърлото й, и тя плаче със сълзи, вика ни, но никой не чува воплите й, най-малкото пък ние. Всъщност в киното ни е толкова удобно, че сме забравили, че сме я взели със себе си. Затова продължаваме просто да си гледаме филма и да се наслаждаваме на колата и пуканките си, докато най-близката ни приятелка се е изгубила в огромната зала, викайки името ни. Не, няма явно да я срещнем тук. Забравили сме я. Още повече, че пропуснах да спомена, че гледаме „Х-мен в Първи Клас“ и момичето със синята кожа ни причинява такъв силен lady boner, че забравяме за всякаква вътрешна природа. Искаме си външното, дявол го взел!

Приключихме с филма и излизаме навън. Хубава вечер е, топъл ветрец подухва, а сенките на нощта допринасят за магичната атмосфера. На човек му се искат две неща в този момент – чукане и пиене. Шегувам се, разбира се, колко от нас да искат подобни неща като падне мрак? Малцина – десет, двадесет души на хиляда. Прекалено са малко, за да се споменават, нали? Продължаваме да се разхождаме из парка и да си мислим за отминалия филм, за своя могъщ lady boner (за справка, защото може би не знаете, изразът означава, че получавате прилив на кръв в областта на гениталиите, което откровено ви донася първобитна наслада. В съвременното кино е много важно винаги да има lady boner-ефект, за да се трупат повече зрители. Тъй като, както знаете, оригиналните идеи вече са рядкост, добрият сценарий – също. Въпреки че според моето скромно мнение, винаги е било така, просто от миналото винаги се помнят или големите хитове, или големите прецакни на човечеството и ти се струва, че едва ли не в миналото всеки ден е излизал ебати смисления филм примерно, ако говорим за кино. Но не е било така, излизали са лайна след лайна, както сега и от време на време нещо стойностно. Все пак назад във времето нещата винаги изглеждат по-добре в много отношения. Не технически, но като атмосфера и дух.), за това колко ни се иска жената със синята кожа да е реална и да е наша приятелка. Хей, ами езотериката? Забравихме ли я?! По дяволите, пак се отплеснахме! Къде е отишло това момиче бе? Никаква я няма дори и в парка. Наоколо е пълно с влюбени двойки, натискащи телата си в тъмното, въздействащи на гъделичкащите си центрове. Самозабравени и отдадени на сладострастните си занимания. Собственици на кучета се събират на групи, докато четириногите им приятели тичат насам-натам, а те си пушат и си водят непринудено лафче. Отделни странни индивиди си щъкат сами, именно поради което са странни, тъй като е трудно да бъдат поставени в контекст. Затова ще ги наречем изверги-изнасилвачи и гейове-педофили, дебнещи плячката си. Щом са нещо непознато, трябва да са лоши и страшни, и с недобри намерения, нали? За щастие, ние сме вече големи за тях, а освен това познаваме древни методи за защита като „да си скъсаш задника от бягане“, „да замериш с камък и да си скъсаш задника от бягане“, „да удариш и да си скъсаш задника от бягане“. Така че определено ние сме в безопасност по време на пътешествието си, в което издирваме любимата си. Можем да се погрижим за себе си, каквато и ситуация да изникне. Лошото е, че в парка друго май няма. Катерушки, пейки, дървета, полянки – това хубаво, но къде се е дянала езотерика? Какво красиво име има само тази мацка! Трябва да си признаем, че във вибрацията, породена от произнасянето на всеки звук от него, има нещо вълнуващо.

Оф, да зарежем парка. Хайде на пазара! На пазара продават всичко! Със сигурност може да попаднем и на Езотерика. Оказва се, че действително там предлагат доста нейни копия. Почти едно към едно с нея! Уникални копия, утопично точно изработени, но въпреки всичко съдържанието им е бедно и лишено от цвят и живот. Не са това, което ни трябва. Иначе отново имаме върволици от хора, заинтересовани от физическото си оцеляване, търсещи храна и дрехи на добра цена, за да живеят сносно. Множество кръчмета и кафенета приемат посетители, за да ги дарят с глътка от любимото пиво и най-харесваните песни – обикновено сръбско и българска чалга. Из пазара се виждат и доста кучета, шарещи с лапички, надявайки се да получат благотворителност от някой добър човечец. Това често им се случва. Очевидно са дебели и угоени кучета. На никое не му се броят ребрата. Изглеждат силни и щастливи. Свободни са и спят, доколкото си искат. Малко им завиждаме за това, но да ги оставим намира. И тук нищо.

Прибираме се вкъщи. Обезсърчени сме малко, но съвсем скоро ни звънят по телефона и преди да се усетим сме в спортен екип на път за парка. Там ще има среща на „великите сили“ във футбола, част от които сме и ние самите. Основно гоним малка топка, потим се след нея и се опитваме да комуникираме по-добре помежду си от другия отбор, за да спечелим. Истината е, че мотивацията е доста шантава и зле разбрана. Пълно е с груби и откровено откачени типове. Някои от тях се смазват от тичане, други правят опасни шпагати в краката ни, несъзнателно търсейки да ни наранят. Тази безобидна наглед игра с времето е станала много повече – превърнала се е в поле на себедоказване, в истинска битка и отчасти разумът държи хората в границите на правилата. Но има моменти, когато последните биват нарушавани и тогава обикновено някой е пострадал. О, сещаме се за езотериката! Къде ли е тя? Очевидно не е тук. Тук има само пот, измъчени мъжки умове и тела, опитващи се всячески да реализират фантазиите си по Роналдо, Бекъм и сие. Има доза хумор в ситуацията, който може да бъде лесно доловен.

След мача се завръщаме отново у дома – главната база на търсенето ни. Потни сме и изморени, ако сме прекалили, дори сме смачкани. Вече имаме чувството, че или няма такова нещо като истинска езотерика или тя обитава някаква местност, която ние не познаваме. Или е прекалено отдалечена, или просто пътищата ни се разминават. Или, или, или... Определено сме на мнение, че я няма и не присъства като цяло в живота ни. А и да я видим дали ще се разберем, дали ще може да свикне с нашия живот, а и ние с нейните привички? Трудни са отношенията между хора и хора, а дори между хора и идеи. Изведнъж ни хрумва гениална идея!

В компютъра, разбира се! Ще потърсим истинската езотерика в компютъра си. „Google“ трябва да знае нещо по въпроса! Няма начин да не знае! Написваме името й и моментално сме заляти от сайтове и форуми. Лигите ни потичат. Успяхме! Ето къде била и то на толкова много места едновременно! Удобно се настаняваме, правим си профили, почваме да пишем и четем, да се интересуваме. Нещата започват да вървят. И така прекарваме сериозно количество от време. Може би няколко години.

Събуждаме се! Минали са няколко години. Имаме усещането, че връзката ни с езотериката е силна и ясна. Можем доста да говорим за нея и все смислени неща. Обаче ни гложди нещо – не я чувстваме действително. Трябват ни все някакви средства, за да я достигнем. Например компютъра ни или някой наш напреднал приятел. Само тогава се получава. Бидейки сами, чувстваме, че животът ни сякаш си е същия. Киното, пазара, парка – всички онези места, а и още толкова, където се налага да бъдем, те сякаш са лишени от езотерика. И започваме да чувстваме най-гнилото в цялата ни постановка. Отделени сме от нея. Отново. За пореден път.

Вярно, много сме научили за годините. Открили сме истински хора, узнали сме, че съществуват реално, а не само на думи. Открили сме много чисти практики и системи, част от които дори сами практикуваме. Борим се да имаме преживявания от духовен характер. Опитваме се да живеем по-чисто и точно, по-професионално. Опитваме се да се освобождаваме от привързаностите, да не се чувстваме толкова важни и т.н. и т.н. Много идеи сме натрупали, много виждания за това как би трябвало да изглежда развитието. Започнали сме дори да вършим някаква работа, конкретно свързана с духа. Може би е практика като бойно изкуство, може би превеждаме текстове или издаваме книги, може би медитираме или работим над своя дзен. Нещата придобиват ясно измерение, все повече психологически пластове и разделения стават очевидни. Но пък се появява и друго – чувството, че започваме насилствено да се опитваме да приличаме на нещо, което не сме.

Един ден се запитваме: „Защо да превеждам текст за дзен, когато просто мога да седна и да го преживявам?“ И сядаме, преживяваме го, преживяваме го. Чувстваме се много добре. После идва друг въпрос. Хубаво е, че го усещаме, докато седим, но какво става с този дзен, когато сме някъде другаде? На пазар, на кино, на игрището? Изчезва ли? Къде отива езотериката тогава и къде е тя? Да не би да е в седенето, или в релаксирането, или в спомнянето, или... къде, къде, къде?

Усещаме, че ни е твърде малко. Не може тя да е само в някаква си практика или начин на живот. Знаем, че никога няма да можем да седим вечно, колкото и дълго да сме способни да издържим, че винаги ще се наложи да се ходи дотам, да се види онова, да се преживее другото. Толкова сайтове, дейности, форуми, мнения, хора, разговори. Смесване на неща. Външни знаци и пътепоказатели. Но накъде сочат всички те? Какво сочат? Май... страх ни е да го изкажем на глас, защото отчасти звучи егоистично и егоцентрично, но... те май сочат към... към нас... те са пръстът, сочещ Луната. Ние самите сме Луната! И винаги сме били!

Ето къде е истинската езотерика във всеки един момент. В теб. В тялото ти. В съзнанието ти. Едновременно. Във всеки момент. Не само в седенето, макар то да прави така, че нещата да се увеличават като усещания по 10 или 100 пъти. Навсякъде обаче го има и присъства. Ние практикуваме само в отделни моменти, но живеем постоянно.

Това е. Там е истинската езотерика. Не можем да се ограничаваме. Ние сме този човек. Ние сме това тяло. Ние излизаме отвъд това тяло и този живот, и тези възприятия. Ние сме всичко това и имаме огромната задача и привилегия да го осъзнаем. Нещо по-добро дори – да го осъзнаваме. Без прекъсвания и паузи.

Този сайт е само кратък момент, превода на текст е кратък момент, писането на статия е кратък момент на дух, на езотеричност, на истинност и искреност, на отваряне. Но тези моменти могат да са винаги и са винаги. Защо слагаме прегради? Охраняваме граници? Поставяме бариери и пропусквателни пунктове в самите себе си? Ние като цяло сме тази езотерика, която търсим. Ние! Аз! Ти! Ти не можеш да го кажеш на мен и аз не мога да ти го предам на теб. Колко уникална система, не мислите ли? А едновременно всички сме всичко това! Наоколо, всичкото. Може би сега не го знаем, може би само на моменти го усещаме, може би сме на няколко години от това да го узнаем. Какво значение има?

Търсете винаги едновременно навсякъде в себе си. Голямото и трудното изискване е да сте тихи вътрешно. Обстановката е все едно. Можеш да си тих и сред купон на метъли, и в кафене с дънеща чалга, и в дискотека, и на пазара, и в парка, и в киното, и вкъщи, и на работа, и по време на пътешествие и скитничество, и с приятелите си, и с враговете си, и по време на битка, и по време на приятен разговор. Можем да изключим шума в себе си, да пресечем объркаността си и изцяло да съзнаваме това, което имаме. Това е езотерика, това е тялото и съзнанието й. Тя не е в сайт, не е във форум, не е в компютъра, не е в любима книга, не е в практиката ни! Трудно е да се каже, но е навсякъде. Усещате ли го? Можете ли наистина да оставите всичко, нека вътрешните ви граници паднат, нека я чувствате навсякъде в несъвършените си животи. Животът никога няма да стане съвършен в този смисъл за практикуване на нещо си. Но той вече си е такъв по начало и от само себе си! Той няма нужда от поправка, цялата игра, системата, бунтовническите ни слова и действия, истинската информация. Всъщност всичко е наред! Няма граници, няма прегради, няма разделения, няма конфликти. Трудно е да се усети. Да се схване. Защото сме изтъкани от това. Онзи ден един пич щеше да ми отреже тиквата за едното нищо. Онзи ден друг ми се ядоса и се разсърди за пълна глупост, несъзнавайки, че самият той е един огромен надут балон, независимо от цялата си сила и талант. Това са хора, които не могат да губят и не могат да осъзнаят, че няма граница на преживяванията. Че те всичките са уникални. Че не се налага да търсиш нещо, не се налага да се счупиш от тренировки, за да станеш великия излизащ от тялото си или уникалния сънувач, или просветления гуру с магическите способности. Езотериката е да си човек. Преди всичко! Ако успееш да си, ако наистина успееш да си това. Да си просто сам по себе си човек – без чужда помощ! Без никакви патерици, прегради, блокади и ограничения! Без да си го доказваш по някакъв точно определен външен начин, че си, а просто да (си) БЪДЕШ ЧОВЕК! Ти ще си всичко това и няма да си. Разбрахте ли? То не идва, когато ти искаш. То идва, когато не му пречиш с всичките си глупости. Независимо какъв е животът ти. НЕЗАВИСИМО!

Толкова сайтове, дейности, форуми, мнения, хора, разговори. Смесване на неща. Външни знаци и пътепоказатели. Но накъде сочат всички те? Какво сочат? Май... страх ни е да го изкажем на глас, защото отчасти звучи егоистично и егоцентрично, но... те май сочат към... към нас... те са пръстът, сочещ Луната. Ние самите сме Луната! И винаги сме били!

 


Free Joomla Extensions

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 543 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 496
Брой прегледи на съдържанието : 5509441



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License