Старата школа – случаят на Орландо Ферауди и „черното слънце“ Печат
Статии - Извънземен разум
Написано от Alien   
Петък, 24 Октомври 2014 10:03

 

intro orlandoПреди повече от 20 години директорът на аржентинската уфологична организация Фабио Зерпа представя на своите колеги човек на средна възраст, описан от него като „мъжът летял на борда на летяща чиния“. Колегите му са силно изумени от това твърдение, имайки предвид нравите на своя директор, който никога не прибързва със заключенията си. Името на мъжа за който става дума е Орландо Ферауди. Въпреки многото години, които са минали от неговото „отвличане“, на повърхността изникват нови елементи, които потвърждават историята му и я свързват с други „класически случаи“, които оформят една много по-мащабна картина при която може да се види ясно изразен модел.

 

Приключението на Орландо започва през една студена августова нощ на 1956 г. Той е само на 18 години по това време и бил запален рибар. Неговото любимо място било отдалечен район на северния бряг на Буенос Айрес, където днес (много години след неговото преживяване) има студентски общежития. В миналото този район, обаче, бил пълен с бездомници. Орландо бил привикнал да им носи цигари и да се държи приятелски с тях, като по този начин успявал се предпази от евентуален тормоз докато лови риба през нощта.

Около 23:30 ч. той стоял на брега с въдицата си и усетил, че някой стои зад него. Първоначално си помислил, че е някой от бездомниците, дошъл да го пита нещо или пък да го ограби. Това което видял обаче било шокиращо. Създанието което стояло пред него било подобно на човек, но било доста високо (над 2 метра) докато самият той бил 1,85 м. Съществото било облечено в жълто-оранжев костюм от който излизали малки искри. Костюмът завършвал с качулка, която висяла зад гърба му. Хуманоидът бил доста рус с подстригана коса, много бяла кожа, атлетичен и с кехлибарени очи (класически извънземен „тип Адамски“). Съществото хванало Орландо за ръката и телепатично му предало послание, че трябва да остане спокоен и да не се страхува. Нищо лошо нямало да му се случи и им предстоял дълъг път.

Точно в този момент Орландо разбрал, че съществото, въпреки своя човешки външен вид, не било „земно“. Той загубил волята си и било невъзможно да се съпротивлява на менталните команди на хуманоида. В същото време съществото извадило някакво устройство от костюма си, което свидетелят описва като кутийка приличаща на женски грим. Малкото устройство (което причинявало силно чувство на отпадналост) излъчвало много интензивна светлина. След това Орландо видял огромна тъмна сянка, която идвал от реката, която имала формата на обърната купичка за супа. Сянката имала размер от 70 м. в диаметър. Изведнъж се спуснала рампа от апарата и друго същество, подобно на първото, му помогнало да се качи по тясното метално мостче, тъй като той се страхувал да не падне във водата.

Ескортиран от двете същества, той влязъл в малка куполна стая в която нямало прави ъгли, а светлината изглеждала все едно се излъчва от самите стени. Самият въздух изглеждал сякаш свети. В стаята имало и малко момиче, което казало, че се казва Елена и е на 11 години. Тя му казала, че била взета от НЛО-то от дома си в провинция Сан Луис – Аржентина. Тя чула шумове идващи от терасата като си помислила, че нещо се е случило с котката ѝ. Освен това му казала да не страхува и че няма да бъде наранен по никакъв начин.

След това в стаята влязла висока руса жена, носеща костюм подобен на мъжете, които бил видял преди това. Нейната прическа му напомнила за герой от филма „Prince Valiant“, а атлетичната ѝ натура също му направила силно впечатление. Жената отвела Елена извън стаята – вероятно към друга част на кораба. Впоследствие друг член на екипажа казал на Орландо да си съблече дрехите. Разтърсен от случващото се и лишен от воля, той се подчинил на заповедта, но си оставил бельото и чорапите. Съществото обаче му казало, че трябва да съблече и тях, тъй като всичките му дрехи са заразени и това може да причини големи проблеми поради наличието на земни бактерии и вируси.

(Фактът че „земната обстановка“ се явява токсична (най-вече поради ядрените войни провели се на няколко пъти в миналото), е често срещан мотив при редица срещи с извънземни раси и дори такива от вътрешността на планетата, както в случая с подземната тунелна мрежа на територията на Северна и Южна Америка. бел. Alien)

След като Орландо изпълнил нареждането, съществото взело дрехите и ги поставило в торба, която впоследствие била поставена в устройство наподобяващо телевизор. След като било затворено то се изпълнило с гъст зеленикав пушек. (В този момент е трудно да не се види аналогията с един друг случай разиграл се на територията на Бразилия за който ще стане дума по-късно). Съществото обяснило, че дрехите се стерилизират и че после ще му бъдат върнати. Междувременно му бил даден много малък костюм, който бил дълъг не повече от 30 см. Провел се любопитен телепатичен диалог, в който Орландо попитал как да го сложи. След това той открил малка дупка в горната част на „дрехата“ и бил изумен да види, че тя се разтеглила до степен да му пасне идеално. Било много трудно да усети какво точно носел, но същевременно усещал, че все едно носи обувки, въпреки че вече нямал такива.

Съществото от женски пол се върнало с малката Елена (която вече била облечена с подобна дреха). На двамата им било казано (винаги телепатично), че ще предприемат малко пътуване – първо до брега на Уругвай, а след това ще отидат до Африка, след което ще отлетят в космоса. Всичко това било с цел да избегнат да бъдат засечени и възприети като враждебна сила. Освен това казали, че НЛО-то ще генерира фино поле, което използва електромагнитна енергия, за да може да маневрира както в атмосферата, така и извън нея.

Орландо бил отведен до сектор от кораба, който той описва като „мостик“ и там било пълно с инструменти, екрани и прозорци. Според него екипажът се състоял от минимум 9 души. В един момент те го накарали да погледне в един от екраните, от който можело да се види, че се издигат над Земята и че планетата вече се отдалечава от тях. Нямало обаче чувство, че се движат. Синият цвят на планетата бил удивителен. Освен това им била показана и Луната, която била тъмносива. Когато преминали отвъд лунната орбита двамата били накарани да погледнат към слънцето (всичко винаги ставало през екран). Тук ставаме свидетели на интересен момент, тъй като Орландо, точно както и при друг случай за който отново ще стане дума по-късно, казва че: „Слънцето е черно“! Винаги когато е питан относно този специфичен детайл той казва че е видял, че слънцето е черно, макар да съществува голямата вероятност този факт да се дължи на специален филтър, който да го изобрази по този начин.

(Според различни източници, няколко окултни ордена и общества издигат в култ „черното слънце“, което според тях е олицетворение на първичната енергия и от него може да бъде извлечена енергията „врил“. Тази сила била позната на древните под много имена като чи, врил, астрална светлина, одинова сила и оргон.)

В този момент извънземните казали на двамата, че ще се насочат обратно към Земята с невероятно голяма скорост, която можела да бъде видяна през екрана. Те много се уплашили, че ще се разбият, но същества ги уверили, че има нулева вероятност това да се случи поради специфичните качества на полето на кораба. Всъщност точните мисли предадени им телепатично били: „Не се притеснявайте. Когато се доближим ще формираме поле заедно със Земята и няма да се сблъскаме с нея.

Те проникнали през атмосферата и се гмурнали в Карибския регион. Секунди след това видели някакъв вид прозрачен купол, в който имало няколко кораба. Според Орландо структурата се простирала на разстояние от 5-6 хектара. Когато попитали къде се намират, съществата им отвърнали, че това е „станция за поддръжка“. Те преминали през някакъв вид тунел след което им казали, че ще бъдат върнати, но първо трябвало да преминат през серия от физически изследвания.

След това били заведени в стая, в която имало две легла и странни инструменти. Била им дадена доста гъста напитка – подобна на мед, но без вкус, както и някакви таблетки, които според свидетеля приличали на „малки яйца с различни цветове“. Било им казано, че от тях ще им се доспи и да не се притесняват. След това били поставени в леглата, над които имало инструменти с форма на буквата „U“ както и светлини, които съвпадали с цветовете на взетите от тях таблетки. След това Орландо не си спомня кога точно е заспал и колко е продължило изследването.

 

orlando1

 

Те били събудени и отведени в отделни стаи, където им казали да си облекат техните нормални дрехи. В този момент на Орландо, който се чувствал физически добре му било съобщено, че е била извършена „обработка“ на неговата епифизна жлеза. Той си спомня перфектно обяснението на съществото по този въпрос: „Ще ни бъдеш от полза в бъдеще, защото тази жлеза е единственото наследство, което е останало от нашата раса тук. Петте раси, които населяват планетата не са туземни. Те са просто частица от цивилизации от други светове. Земята отдавна е известна с прозвището си‚ „зоологическата градина на Слънчевата система“. Днешните раси са преминали през генетични манипулации поради тяхна собствена вина, но всичко което е останало от това, което сте били, е епифизата. Поради тази причина ние реактивирахме тази жлеза и при двама ви и когато мислим за вас, ще чувате жужене вътре в главите си.

В тази връзка много контактьори споменават за феномена на „жуженето“ – силен бръмчащ звук, който обикновено идва от дясното ухо. Те го наричат „настройващ сигнал“ чрез който се предава телепатично послание.

(По-горният пасаж е изключително показателен за мотивацията на съществата провеждащи тази „операция“. Има няколко ключови момента, които ясно подсказват, че те се страхуват от „истинските владетели на планетата“ (които са дискутирани в коментара към този материал и гледат да избегнат всякакви контакти с „вражески сили“. Освен това, като сигурен метод за комуникация използват „жуженето“, точно както в друг описан случай. Определението „зоологическа градина“ е характерен изказ на всички извънземни групи различни от управляваща фракция, които описват Земята като „затвор“ – описание, което е само частично вярно, защото същевременно е и „бариера“ и „щит“ срещу тяхната собствена намеса. В този изказ може добре да се наблюдава и тяхното отношение към земляните, на които се гледа като на „животни в клетка“, а причината за това, разбира се, е свързана с генетичната намеса върху хората, която изцяло променя техните изживявания и възможности на планетата. Не по-малко впечатление прави и характерния назидателен тон, който „предупреждава“, че човечеството ще бъде изтребено, ако наруши по някакъв начин техните интереси описани като „междузвездна хармония“, за което ще стане дума малко по-надолу. Освен това извънземните извършват обработка на епифизата – една от най-важните жлези в човешкия мозък, която в древността е използвана за религиозен контрол, подхранвана от изключително мощни стимуланти придобили енигматична осанка. Повече подробности по този въпрос може да откриете в следговора на книгата „Посвещение в древната страна на боговете“ – бел. Alien)

Орландо бил изпълнен с въпроси и съществата се съгласили да му покажат как работи кораба. Той видял две палуби – командният мостик и много други помещения, в които го били водили, както и по-ниска част, в който бил „двигателят“ – описан като „кръгъл“ и заемащ целия диаметър на кораба. Двигателят имал големи бобини с пътечки между тях. Тези бобини били управлявани от създания подобни на другите от мостика, но облечени със сини костюми и прозрачни маски. В екипажа имало както мъже, така и жени.

По отношение на работата на кораба му било казано, че: „Апаратът се „плъзга“ върху силово поле използвайки три вида енергия – космическа, соларна и магнитна. Ние можем да пътуваме в космоса използвайки трите вида едновременно или пък само едната.

Орландо също отбелязва, че се е провела и демонстрация с оръжия, като в случая ставало дума за малко компактно устройство, което имало няколко различни приложения подобно на швейцарско ножче. През илюминатора му бил показан малък обект с форма на куб. Съществото насочило малкото устройство към куба и мишената просто изчезнала. По отношение на демонстрацията точните думи на извънземните били: „Това е чиста енергия. Когато намери своята мишена я дезинтегрира напълно. Не остава нищо – нито дим, нито някаква миризма. Това оръжие разгражда всичко до което се докосне. Искаме да знаеш, че тази мощ ще бъде насочена към човечеството за наше голямо съжаление, ако вие застрашите по някакъв начин „междузвездната хармония“.

След това Орландо се събудил на точно същото място от което бил взет с чувство, че му се губи време. Сега вече било изгрев слънце, а в ума му бил запечатан странен символ…


 

Сравнителна уфология


През 1990 г. група уфолози разследват друг много сходен случай свързан с Луис Серминара. Той бил мениджър в застрахователна компания в Пергамино – провинция на юг от Буенос Айрес. Луис по това време вече е на 50 години и се е оженил наскоро. Неговите преживявания датират още от детството му в родният му град (Аройо Дулче) където „малък бял летателен апарат“ редовно го посещавал през нощта, а в него имало малко същество. То го водело на пътешествия във вътрешността на Земята. След като достига зряла възраст започва да получава телепатични съобщения. При един от тези контакти през 1981 г. му е казано да отиде до Калета Оливия (южна Аржентина). Той отива там с група приятели, въпреки че е предупреден да отиде сам.

На същото място в една студена нощ на пустинен плаж се появили две същества облечени в светли костюми. Те го завели до НЛО с форма на обърната чиния, която се приближила с ниска скорост откъм морето.

Приликите със случая на Ферауди са потресаващи. Той е въведен в кръгла стая в която „светлината се излъчвала отвсякъде“. След това бил отведен до мостика, в който имало много конзоли и екрани. Бил помолен да погледне през екраните и видял, че Земята вече се намира далеч от техния кораб. Видял синия цвят на планетата, можел да види и Луната, нейната обратна страна, както и Слънцето. По същия начин той съобщава на изследователите, че: „Слънцето е черно!“ – същото твърдение изказано и от Орландо.

Въпреки че не си спомня твърде добре своето изживяване на борда на кораба, той все пак си спомня, че връщането към Земята е било с чудовищна скорост, а след това влезли в тунел, в който той видял някаква „станция за прикачване“, която имала няколко купола. След това те изплували близо до Тандил (на 400 км. южно от Буенос Айрес). След краткия полет при който не се усещало никакво движение, корабът го оставил на пустия плаж. След случилото се неговите телепатични контакти продължили, като всеки от тях започвал с жужене в дясното ухо. Освен това бил посещаван и в дома си. В нощта на 7 декември 1985 г., след като имал сексуален контакт с жена си, се появило същество приличащо на тези от кораба. То стояло само на 30 см. от леглото и казало на двойката, че те току-що са заченали дете – много специално дете. Луис показал на изследователите снимка на детето, което вече било на 4 години и държащо разпятие от което се излъчвала светлина. След „отвличането“ Луис придобил и лечебни сили точно както и Орландо. Той има интересен белег зад едното си ухо – мястото на което е бил поставен имплант, според неговите думи. За разлика от него Оралндо няма спомени да е получил имплант.

Приликите между двата случая са удивителни особено предвид факта, че по това време случаят на Орландо все още не е бил публикуван. През 1968 г., обаче, има друг „инцидент“ с някои сходни характеристики. Вила Карлос Паз е традиционна аржентинска туристическа дестинация. Тя се намира на 30 км. от Кордоба. Там, в един мотел, който се намира на 2 км. от града, се случило нещо твърде интересно. Собственикът на хотела се връщал обратно вкъщи, когато забелязал две големи червени светлини на пътя на 50 м. от дома си, които били на голямо разстояние една от друга, за да бъдат от автомобил. Намирайки предната врата на дома си отворена, той се разтревожил защото знаел, че дъщеря му не би я оставила така. След като влязъл вътре той се отправил към спалнята и видял младата жена просната на леглото в безсъзнание. Какво се било случило?

След като изпратила двама гости тя отишла в кухнята, където видяла силна светлина да идва от коридора. Мислейки че някой е оставил лампите в хола светнати, тя тръгнала натам като била изумена да види странен и необикновен посетител. Една голяма фигура стояла пред нея. Съществото било високо над 2 м. с руса коса, която била сресана назад и имало приятелско изражение на лицето. То стояло на близка дистанция от нея. Мъжът бил облечен със светлосин костюм, който го обгръщал от глава до пети. Малки светли лъчи излизали от неговите пръсти. В лявата си ръка държал кристална сфера, която излъчвала силни лъчи светлина. В дясната си ръка държал нещо подобно на голям пръстен. Всеки път когато той вдигнел пръстена се издигал леко над земята и стоял във въздуха.

В този момент момичето се почувствало отпаднало и се строполило на земята, но когато съществото свалило надолу „пръстена“ почувствала, че силата ѝ се възвръща. Съществото се насочило към нея по един вежлив и спокоен начин, и движейки бавно устните си, проговорило на някакъв странен мелодичен език, който ѝ напомнил на японски. В този момент момичето усетило странно чувство все едно има мехури в главата си както и че се поти, но когато докоснала врата си той бил напълно сух. Тя успяла да се прикрие зад един тезгях, въпреки че съществото постоянно движело сферата и се опитвало да се приближи до нея. Тя твърди, че през цялото време чувала в съзнанието си посланието което се повтаряло: „Не се страхувай…

Изведнъж светлата сфера изгаснала. Странното същество спряло, обърнало се и се оттеглило към външната врата. Докато се обръщало тя видяла някакъв вид пола, която била обвита около него. Когато той стигнал до вратата тя се отворила сама след което сама се и затворила когато той излязъл. От този момент нататък момичето не си спомня нищо. Няколко мига по-късно баща ѝ пристига в къщата.

 

Третият случай, за който вече беше загатнато, е от Бразилия.

Антонио Вилаш Боаш (1934-1991) е фермер от Бразилия, който твърди, че е бил отвлечен от извънземни през 1957 г. Въпреки че истории подобни на неговата циркулират в медийното пространство няколко години преди неговият случай, той е един от първите, които получават голямо внимание.

По време на случката Антонио е на 23 години и работи през нощта, за да избегне високите температури. На 16 октомври 1957 г. той извършвал оран, когато видял нещо, което описва като „червена звезда“ в небето. Според показанията му тази „звезда“ се приближила към неговата позиция, като увеличавала размера си до степен при която ясно се виждало, че това е кръгъл или с форма на яйце летателен апарат излъчващ червена светлина отпред и имащ въртящ се с висока скорост купол отгоре. Боаш описва апарата като странно устройство с леко заоблена форма обградено от малки светлини и голяма червена светлина отпред.

Апаратът започнал да се спуска към земята и в този момент от него се появили 3 „крака“. Той се опитал да избяга от мястото, увеличавайки скоростта на трактора си, но в този момент двигателят и светлините му изгаснали. Същевременно апаратът вече бил кацнал на 10-15 м. пред него.

Изпаднал в шок, Антонио скочил от трактора с надежда да избяга пеш, но набраздения терен направил бягството невъзможно. Докато се усети някой вече го бил сграбчил за ръката. Била фигура доста по-ниска от него, и носела странно сиво облекло, както и шлем. Съществото било високо около 1,5 м., а очите му били малки и сини. Вместо говор издавало странни звуци подобни на лаене или скимтене. Фермерът отблъснал съществото и успял да го свали на земята, но 3 други същества облечени по подобен начин го хванали за ръцете и краката и го завлекли към чакащия апарат. Антонио твърди, че се е съпротивлявал през цялото време. Той ги ритал, крещял и дори ги псувал. Предвид тесния вход, фермерът успял да се отскубне за малко, но след това отново бил надвит от тях поради численото превъзходство.

След като попаднал в кораба, Антонио бил съблечен чисто гол, след което бил покрит от глава до пети със странен гел. Той бил заведен до голяма полусферична стая през врата на която имало странни червени символи. Той ги запомнил и след това успял да ги възпроизведе. В тази стая съществата взели кръвна проба от неговата брадичка. След това той бил отведен в друга стая, като бил оставен сам за 20 минути. По време на престоя бил пуснат някакъв вид газ, който се просмукал в стаята. В резултат на това той изпитал силно чувство на страх, гадене и студенина и след малко повърнал в един от ъглите на стаята.

След това Антонио чул странен шум от вратата и се обърнал в тази посока. Той бил шокиран да види, че при отварянето ѝ през нея влязла жена, която бавно вървяла към него. Било видно, че тя самата се забавлявала от учуденото изражение на неговото лице. Челюстта му замалко щяла да падне и то с основание. Жената била напълно гола, точно като него и била боса. Освен това била и красива, въпреки че изглеждала различно от жените които познавал. Била висока точно колкото и тези които го били заловили – 1,5 м. Косата ѝ била силно руса, почти бяла и не много гъста, стигаща до врата. Краищата на косата били накъдрени навътре. Очите ѝ били сини и големи и изглеждали като на арабска принцеса (в някои източници се споменава, че били като на котка) само че според Боаш ефекта бил напълно естествен, а не бил използван грим. Освен това имала окосмяване под мишниците, както и в долната част на тялото, като цвета на космите бил ярко червен.

Странният гел с който било покрито тялото му очевидно бил някакъв вид афродизиак и го карал да се чувства по-малко напрегнат. Същевременно жената започнала да го съблазнява. В този момент Антонио получил неконтролируема сексуална възбуда, която никога не бил изпитвал в живота си. Това било невероятно странно за него предвид ситуацията в която бил попаднал. В този момент той забравил за всичко друго и правил секс с нея няколко пъти. После влезли други двама от екипажа и прибрали жената. Преди да си тръгне тя се обърнала към фермера и посочила към корема си след което посочила нагоре. Жената изглеждала облекчена, че задачата ѝ е приключила, а Антонио се почувствал гневен от ситуацията, защото се почувствал, че е използван като жребец за разплод.

След това дрехите му били върнати и бил разведен на „разходка“ с кораба от хуманоидите. По време на пътуването той бил изкушен да открадне някакво устройство, което приличало на часовник, но съществата се усетили и му попречили да го стори. След това бил ескортиран извън кораба и го гледал как отлита, светейки силно. След като се върнал вкъщи, видял че са изминали 4 часа.

Впоследствие Антонио става адвокат, жени се и има 4 деца. Той се придържа към историята си до края на своя живот, но има и нещо повече.

След „отвличането“ Боаш страда от гадене, слабост, главоболие и рани по кожата. Той се свързва с журналиста Хосе Мартинс който публикува обява във вестник, търсейки други подобни случаи. След като научава историята на Боаш, Мартинс се свързва с д-р Олаво Фонтес от Националния институт по медицина в Бразилия. Той изследва фермера и заключава, че е бил облъчен с голяма доза радиация от някакъв източник и че страда от лека радиационна болест. Симптомите продължили няколко месеца.

Боаш успява да си спомни всеки един детайл от изживяването си без да има нужда от регресивна хипноза. Освен това неговата история се случва през 1957 г., което е няколко години преди световно известният случай на Бети и Барни Хил, който отприщва вратата и за други сведения в тази насока.

След травматичното изживяване Боаш се оттегля от публичния живот и се отдава на собствените си занимания като получава юридическа диплома и практикува право, като освен това има и малък страничен бизнес. Има спорове около дата на неговата смърт като официално тя е през 1991 г. макар други да твърдят, че е през 1992 г. През юни 1993 г. д-р Уолтър К. Булер президент на бразилската уфологична организация (Sociedad Brasileira de Estudios Sobre Discos Voadores) разкрива факта, че през 1962-63 г., неговата организация е получила анонимно писмо от САЩ, в което Вилаш Боаш е поканен да посети страната, за да даде показания във връзка с прибран от военните на САЩ летателен апарат. Синът на Вилаш Боаш впоследствие е споделил, че баща му наистина е посетил САЩ във връзка с това, но е мълчал до края на живота си и не е споделил нищо относно престоя си там.

 

По отношение на епифизата е редно да се отбележи, че различни испански изследователи наскоро са обявили, че тази жлеза е „магнито-възприемчива“ и от древността тя се свързва с телепатията. Голяма част от контактьорите след своите преживявани произвеждат различни феномени, като спонтанна психокинеза, блокиране на електрически устройства, електронни смущения и т.н. Без съмнение има разработена и технология на този принцип, която се използва за комуникация, чрез която биват доставени съобщения до определен субект с помощта на неговата епифиза, чрез насочен електромагнитен импулс. Магнитното поле, което се създава може да причини и други пси-феномени.

Другият интересен момент около всички тези истории е свързан с един символ. Той е изключително прост и се повтаря при почти всички случаи и то не само в Аржентина, но и по целия свят. Това е кръг с триъгълник по средата. Дали това не е символ, който идентифицира точно определена група създания? (Повече за този символ може да откриете в книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“.)

В началото на 90-те години Орландо Ферауди решава да се подложи на хипноза, за да открие допълнителни детайли относно своето преживяване. Той се свързва с известният изследовател Орландо Суарез. Въпреки това след няколко направени сеанса допълнителна информация не е била извлечена. При него сякаш има невъзстановима амнезия дори в състояние на дълбока хипноза.

Днес Орландо е над 70 годишен и историята му е точно такава каквато я описва първоначално преди 20 години. Той се чувства много разочарован най-вече поради неуспешните си опити да открие Елена. Освен това се чувства неудобно да споделя за своето изживяване с други хора, дори с нови изследователи, които се интересуват повече от някакво видео на далечен обект в небето, вместо от информация от някой, който е бил лице в лице с „тях“. Преди няколко години той все пак пише книга за своите преживявания чрез която се опитва да ги направи общоизвестни. Тя се казва „Por Qué Yo?“ („Защо аз?“). Всички контактьори си задават същия въпрос, но никой не може да им отговори.

 

orlando 2

 

От Лилиана Флота и Едуардо Гросо

Източник:http://inexplicata.blogspot.com/2013/02/old-school-1956-ferraudi-contactee.html

Превод:Alien


 


scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 442 посетителя и 1 потребител в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5629579



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License