Летящите щитове на хопите Печат
Статии - Древни загадки и традиции
Написано от Alien   
Четвъртък, 04 Декември 2014 08:05

 

0

Древните летателни машини са вплетени в традицията на много култури по земното кълбо. Свещените за индусите текстове Рамаяна и Махабхарата описват въздушни кораби наречени „вимани“, които се използват за водене на война. Сред йероглифите на стената на египетски храм в Абидос има изображения на „модерни“ самолети и хеликоптери. Индианците хопи, които населяват три големи области в северната част на Аризона също имат какво да кажат по въпроса. Техните легенди говорят за въздушни машини, които имат връзка с Орион.

Хопите са едно от туземните американски племена наследници на древния народ на пуебло, които пребивавали в югоизточната част на днешния САЩ. Този район се нарича „четирите ъгъла“ – пресечната точка между четирите щата Аризона, Колорадо, Ню Мексико и Юта. Историята на хопите се простира хиляди години назад във времето правейки ги една от най-древните все още живи култури в света. Оригиналното име на народа на хопи е „хопитух ши-ну-му“, което означава „миролюбиви хора“. Концепциите за смърт и етика са дълбоко залегнали в техните традиции и това е свързано с респект към всички живи същества. За разлика от митологията на повечето народи според която боговете идват от небесата, хопи вярвали, че техните богове идват изпод земята! Според тяхната митология „хората-мравки“ са населявали сърцето на планетата. Когато видите тези същества ще откриете невероятни прилики с това което днес ние наричаме „сиви извънземни“!

 

1

 

Една от най-интригуващите легенди на племето е свързана именно с „хората-мравки“, които спасили племето от смърт и то на два пъти. Така наречения от тях „първи свят“ (или първа епоха) от историята им бил унищожен от „огън“ – вероятно от вулканична дейност или сблъсък с астероид. „Вторият свят“ пък бил унищожен от „лед“. По времето на тези два глобални катаклизма добродетелните членове на племето хопи били водени от облак със странна форма през деня и движеща се звезда през нощта, които ги отвели до небесния бог Сотукнанг, който в крайна сметка ги завел при хората-мравки – на техния език „Ану Сином“. Хората-мравки ескортирали племето хопи в подземни пещери в които те намерили подслон и храна.

 

2

Петроглиф от северна Аризона

 

3

Петроглиф близо до парка „Хомолови“ в Аризона



В традицията на хопи може да срещнете различни цикли на времето точно както е и в митологията на ацтеките. Те вярвали, че в края на всеки времеви цикъл „боговете“ се завръщат. От тяхна гледна точка днес се намираме в четвъртия цикъл. В третият цикъл обаче се случило нещо твърде интересно, което хопите описват като „летящи щитове“ или „паатувотас“. Цивилизацията от този период достигнала забележителни технологични успехи, но в крайна сметка била унищожена чрез потоп от Сотукнанг – племенник на Създателя – точно както всъщност можем да открием в почти всяка друга земна митология.


4


Описвайки колко напреднал всъщност бил „третият свят“ неговите жители разработили „летящи щитове“, които имали способността да атакуват градове, които се намирали доста надалеч и същевременно можели да пътуват бързо до всяка точка на планетата. Приликите между тази технология и това, което днес наричаме летящи дискове или просто високотехнологични летателни апарати е доста стряскаща. Според традицията на хопите в началото на четвъртия свят Сотукнанг изрекъл следните думи:


Виждате ли, Аз заличих всички следи от вашето битие. Долу на дъното на моретата лежат всички горди градове, както и летящите щитове и всички световни съкровища покварени от злото. Там лежат и всички хора които не намериха време да се молят на създателя от върховете на планините. Но ще дойде ден, ако запазите спомена и значението на вашата поява на Земята и всичко това ще се появи отново на повърхността.


Нещо повече, според легендите на хопи оцелелите от потопа, който разрушил предишния свят се разделили отивайки на различни места под ръководството на Маасу, следвайки неговия знак в небесата. Когато Маасу се приземил, той нарисувал петроглиф, който показвал дама която „яздила“ кораб без криле, а формата му била куполна. Този петроглиф символизирал деня на пречистването, когато истинските хопи ще отлетят на други планети в същите тези кораби без крила. Дали „летящи чинии“ или „кораби без крила“ посланието е ясно. Идентификацията на описаното силно наподобява на това което днес познаваме като НЛО.

 

5

Илюстрация изобразяваща Маасу от книгата „Истории за Маасу – бог на хопите“



Индианците хопи имат специална история свързана със събитията разиграли се в „третия свят“ и на техния език е позната като „Кускурза“. Един от големите писатели свързан с американския запад Франк Уотърс представя тази история в книгата си „Book of the Hopi“. В нея той съобщава за летящите машини на хората от тази цивилизация, които се реели из небето.

Подобно на днешните бойни летящи машини „паатувотас“ често атакували други градове, причинявайки огромни разрушения и убивайки хората на земята. Те можели да проведат атака и да напуснат зоната на мишената толкова бързо, че хората в градовете нямали време дори да осъзнаят от коя посока враговете им се появявали. След време и другите цивилизации на планетата започнали да произвеждат подобни машини, което причинило глобална война, която сложила край на третата епоха.


Индианците хопи имат да разкажат много неща за древното минало на човечеството, но за съжаление много от тези събития никога не са били представени в друга форма освен устната такава – от поколение на поколение. В тази връзка индианците споменават за някакъв „Червен град“, който бил унищожен от невероятно мощни небесни оръжия. Това се случило в древността. Никой не знае къде точно се намира този град макар да има доста спекулации по въпроса.


По време на третия свят били построени огромни градове и търговски пътища. Цивилизацията процъфтявала. Хората изобретили най-различни машини и високотехнологични удобства, някои от които не са достъпни дори и днес. В това описание лесно можем да „чуем“ ехото идващо от Атлантида.


6

Петроглифи на хопи



Друга легенда също описва летящите дискове, които директно са асоциирани със Сoтукнанг – небесният бог на хопи. Действието на историята се развива след опустошението на „Червения град“. Братче и сестриче били забравени в хаоса от своите родители, които напуснали града с летателен апарат. Децата тръгнали на дълго приключение, за да намерят родителите си. Те си направили лагер готвейки се да пренощуват. Едва извадили хранителните си запаси те чули огромен шум над главите си. Били много изплашени и се чудели какво представлява това странно нещо. Братът притиснал своята сестра към себе си и двамата видели как някакво същество се спуска от небесата. То носело костюм, който блестял като лед (вероятно металически космически костюм), а главата и лицето му светели като звезда.

Съществото проговорило:


Не се страхувайте. Името ми е Сoтукнанг. Поради факта, че съчувствам на тежкото ви положение, съм дошъл да ви помогна. Качете са на моя „паатувота“ и ще отлетим оттук.


След това той ги взел на летящия щит в небето, така че те можели да виждат от своята позиция огромните територии под тях. След това ги нахранил със сочни пъпеши и им казал, че трябва да имат вяра в него и в неговите учения, които по-късно щели да пристигнат посредством сънищата им! Най-накрая летящият апарат се приземил близо до селището в което техните родители се били установили, последвало сбогуване и „щитът“ отлетял обратно към облаците. Благодарни на небесния бог децата влезли в селището където открили своите родители.

 

7

Маска на Сoтукнанг

 

 

Поради факта, че хопите нямат дума за чиния, още повече летяща, те наименуват летящата машина с най-близкото нещо в тяхната култура с подобна форма – бойният щит. Думата „тувота“ специално обозначава този вид щит. Странно или пък може би не концепцията за „война“ в идеологията на хопи е тясно свързана със звездите. Използването на „тувота“ вместо другата по-широко употребявана дума за „диск“ или „окръжност“ предполага небесен произход на „паaтувота“. Поради факта, че термина „паа“ означава „вода“, „паатувота“ вероятно отразява разширяващите се концентрични пръстени във водата. Това може би е метафорично описание за начина по който странното летящо устройство се появява и функционира. Свързаната дума „патука“ или „шпиндел“ също може би описва въртящото движение на „щита“. В допълнение префикса „па“ обозначава нещо предизвикващо учудване, което да бъде свързано с реакцията към това удивително средство за придвижване.


Традицията на летящия щит се появява изобразена и върху камък. Снимката отдолу показва древен петроглиф или рисунка в скала, който е намерен близо до Уинслоу, Аризона и наподобява триъгълен апарат.

 

8  9

Друг петроглиф, който вероятно изобразява летящ щит



Историите разказани от индианците хопи се потвърждават от доста легенди и свещени текстове на други култури. Канадските индианци, които живеят в района близо до тундрата също разказват, че в древното минало техните градове били унищожени мигновено. Хората от централна Америка пък разказват как боговете унищожили Земята използвайки оръжие което било „горещо като слънцето“, а свещената книга на маите „Попол Вух“ е друг отличен източник, който доставя достатъчно ценна информация за древните небесни посетители и техните земни дейности. Попол Вух описва и събитие много сходно до това, което библията описва за Содом и Гомор. В случая се споменава за издигащо се „слънце“ чиято горещина била непоносима. Температурата била толкова голяма, че хората се превърнали на камък. С голяма вероятност можем да предположим, че текста описва друг случай на ядрен холокост.

 


Връзката между хопите и мистериозното племе анасази


Думата „анасази“ принадлежи към езика на индианците навахо и означава „враг на моите предци“. Името се произнася „an-a-SAH-zee“. Това племе е процъфтявало в местността „Меса Верде“, която се намира на територията на днешния щат Колорадо през периода 550-1300 г. когато изчезва мистериозно. Историци, археолози, изследователи и фотографи са отделили много от своето време, за да проучат това племе, защото много елементи от неговия произход и развитие си остават енигма. На практика цивилизацията на анасази не е открита от археолози, а от Уилям Хенри Джаксън – фотограф, който открива останки на техни сгради през 1870 г.

 

10


Анасази, оставят впечатляващи доказателства за достойнствата на своята цивилизация. Тяхната държава е опасана със стотици мили построени пътища. Освен това са приспособили и много иновативни за времето си решения чрез които контролирали водните маси като по този начин поддържали своето земеделие. Всичко това било извършено без използване на колелото както и на животни за транспортни цели. Друг силно впечатляващ момент от техният начин на живот са някои от „жилищата“, които били построени преди повече от 700 години в скалите. Те са толкова недостъпни, че днес само опитни алпинисти оборудвани с въжета могат да ги достигнат. Та в този ред на мисли много хора си задават въпроса дали навремето анасази също са използвали въжета? И ако това е било факт как точно са успели да построят тези жилища? Останките на някои от тези домове, които се намират в зоната на „четирите ъгъла“ дават някои отговори. Археолозите знаят, че за да достигнат домовете на анасази, които са построени във вътрешността на естествени кухини, които се намират на стотици метри височина в скалите трябва да си помогнат с някакви приспособления. За тази цел те използвали дънери с издълбани улеи, които подпомагали изкачването, както и стълби които били издълбани в скалите. Но за някои от тези жилища дори и тези приспособления не били достатъчни, за да се достигнат.

 

11

 

Отвъд напредналата им архитектура, самият произход и значение на думата анасази поражда различни полемики сред изследователите. Някои от тях дори търсят корените на това име в гръцкия език. Особено интересна в контекста на книгата „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ е трактовката, че името е производно на древна кралица на племето с име Анаса, а пълното име на племето означава „да пребъде кралицата“! В тази връзка някои съвременни автори изтъкват огромната важност на „женското начало“ в традициите и на племето хопи. Всъщност те дори считат, че богът-създател от мъжки пол в тяхната религиозна система е чисто и просто вмешателство в техния фолклор идващ от европейските религии. Първоначално хопите считали, че техният създател е „богинята-паяк“. Тя била „баба“ на слънцето и чрез своята велика лечителска мощ въвела хората в четвъртия свят, в който живеем днес. Според тази интерпретация в резултат на няколко века силен натиск от „бялата култура“ богинята била изместена сравнително наскоро като главен бог и сменена от мъжкия Масео (Маасу), или Тава.


В крайна сметка анасази изоставили всичко, което са построили, оставяйки след себе си голяма мистерия, която и до днес тормози археолозите. Мистерията на тяхното изчезване е толкова голяма, че през годините различни „ню ейдж“ и „НЛО-групи“ се надпреварват с различни неортодоксални обяснения. От това, че племето е взето с космически кораби или че са открили портали до други измерения или пък че са овладели силата на естествените енергийни центрове пръснати из целия регион. С години основната теория изповядваше схващането, че това странно изчезване на племето се дължи на настъпилата суша и липса на храна. Нещата обаче очевидно не са свързани само с това, защото при липса на храна те просто са щели да се изместят на друга територия, а не да изчезнат. Някои от по-задълбочените изследвания по въпроса посочват, че в този период са настъпили много сериозни духовни и религиозни промени в тяхната цивилизация. Според някои изследвания изглеждало все едно, че те са „гневни на своите богове“ и са се евакуирали масово на юг търсейки нова атрактивна религия. Някои автори дори сравняват този процес с масовото настъпване на християнските ереси“ в средновековна Европа. Впоследствие хопите са наследили територията, която някога обитавали анасази, но те се различават както културно, така и като народ от своите индиански братовчеди. Други автори обаче посочват, че хопите са преки наследници на анасази, които са претърпели сериозна религиозна и културна трансформация. Самите хопи твърдо отхвърлят името анасази и предпочитат да се наричат „древните“.


 

Хопи и качина

 

В своята книга „Мистичното Мексико“ Франк Уотърс пише следното:


Близо до индианското селище Мишингнови се намира древен петроглиф, който изобразява обект с форма на купол, който стои върху стрела, която се асоциира с пътуването в космоса. Освен това има и глава на девица, която представлява първичната чистота. Тъй като хопите вярват, че и други планети в космоса са обитаеми, този петроглиф е символ за паатувота или летящ щит подобен на летяща чиния, която е дошла тук в началото на периода. Сега в края на периода „свещените същества“ ще дойдат от друга планета с тези апарати. Много представители на хопите са докладвали, че са видели летящи чинии, които са пилотирани от същества, които те наричат „качини“.

 

12

 

Някои автори спекулират, че хопи може би са се заселили точно в тези три зони в Аризона, защото са искали да почетат родното съзвездие на своите „звездни старейшини“



Някои читатели може би са запознати с дървените кукли, които хопите произвеждат като своеобразни идоли представящи образа на „качина“. Качините не са богове според хопите, но са същества, които служат за посредници между боговете и хората. Те могат да приемат много различни форми, включително на животни. По време на пролетта и ранното лято, хопите провеждат танцова церемония свързана с тези кукли в която отправят молитви за дъжд и добруване на племето. Според някои източници по-правилното изговаряне на думата е „katsina“, което е много интересно защото еврейската дума за офицер в библията е „katsin“.

 

13

Еотото, главен качина (отляво) и Ахоли – неговият лейтенант



По подобие на падналите ангели в библията „качина“ понякога влизали в сексуални взаимоотношения с жените от племето хопи. Това донякъде отразява модерната тема свързана с извънземни отвличания с цел репродукция. Един мит на хопите разказва за млада булка, която придружава своя красив съпруг Кана качина до жилището си в Мишонгнови, летейки на паатувота.

 

14

Кукла изобразяваща Кана качина



Когато щитът се издигнал „качините“ започнали да издават шумни викове“. Спектакълът бил удивителен. Всички видове „качини“ били там. Изведнъж се появили светещи пламъци в небето и можело да се чуе гръмотевичен шум. Когато щитът се издигнал по-високо, започнал да пада ситен дъжд. В това време родителите на момичето се били отправили към края на селището откъдето наблюдавали какво става. За тяхна почуда те видели, че огромна маса от хора идва към тях. Впоследствие те осъзнали, че това не са хора, а качини, които пеели и крещели като създавали невероятен хаос и шум.


Кана качина бива асоцииран с вулканичното изригване което започнало през 1064 г.

Групата „качини“ донесла като подарък на хората от племето хопи огромно количество царевица и пъпеши. Тази група от разнородни „божии посредници“ е описана с израза „красиви създания“. Това навежда на мисълта, че хората от племето са възприемали техния вид като естетически приятен, макар да не е ясно точно на какво се дължи този факт.


Преди много време култът към качина бил възприет от различни кланове на племето заедно с почитането на цялата плеяда от растения и животни. Това се случило точно когато хопите се завърнали на повърхността от подземните градове, които ги приютили след края на третия свят. Трябва да се отбележи, че присъствието на качините в миналото е било физическо и материално, за разлика от схващането за някаква свръхестественост и ефирност. С други думи тяхното влияние в миналото било усещано директно на материално ниво. С времето и най-вече поради социални и религиозни конфликти тези същества напуснали американския югозапад. Оттогава качините се появяват главно в своята „духовна форма“.


Някои хопи все още вярват, че качините и досега управляват своите мистериозни летателни апарати. Някои изследователи всъщност сравняват извънземния от книгата на Робърт Морнинг Скай „Документите Тера“ именно с представител на качина. Сребристият извънземен се отблагодарява на спасилите го индианци като им разказва историята на галактиката с помощта на кристал, както и за войната която се води над планетата и заради която корабът му бива свален.


През 1998 г. в радиопредаването на Арт Бел, биват интервюирани трима старейшини от племето хопи, които заявяват, че техните древни предци са знаели как да пътуват до други планети. Те също казали, че по време на последните дни на четвъртия свят планетата ще бъде посетена от „хора извън планетата“, които имат много напреднала технология. Много хопи вярват, че краят на четвъртия свят е близо и дори имат подробни описания на знаците, които го предвещават, подобно на библейските пророчества за апокалипсис. Някои от тези знаци трябва да бъдат открити в небето.


Една от най-видимите характеристики на Соху или звездният качина са трите вертикални звезди с по четири върха, които са аранжирани хоризонтално в един ред на върха на главата. Това напомня за най-важното съзвездие в космологията на хопи – Орион и в частност неговият пояс. Думата „соху“ или „сооху“ на езика на хопи означава „звезда“, но в тяхната система от вярвания звездите биват интерпретирани и като свръхестествени създания, а тези от Орион са от първостепенна и церемониална величина. В тази връзка в някои египетски текстове друга подобна дума „саху“ се отнася до звездни богове от съзвездието Орион.

 

15

 

 

Източници: Гари А. Дейвид и Джордж Джонсън

Превод и компилация: Alien

 



scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 437 посетителя и 1 потребител в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 497
Брой прегледи на съдържанието : 5629570



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2017 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български

Creative Commons License