„Sucker Punch“ e екшън-фентъзи трилър, който обещава на зрителите си две неща – мацки и експлозии. Е, изобилства и от двете, но зад заблудата на късите поли и специалните ефекти се крие притеснителна сюжетна история. „Sucker Punch“ разказва за живота на жертва на програмирането Монарх, която се дисоциира от реалността за да преживее травма, причинена от изтезания. Тази статия разглежда скритото значение и символизма във филма. (Забележка: статията не може да бъде разбрана, без основния материал за Монарх да бъде схванат в дълбочина. – Н.)

Продуциран от Зак Снайдър (Watchmen, 300), „Sucker Punch“ разказва приключенията на момиче, което се опитва да избяга от психиатрична болница, където са я вкарали насила. За да постигне целта си, нашата героиня „Кукличката“ (в оригинала „Baby Doll“, което само по себе си навява асоциации за дехуманизация и puppet mind control – H.) и нейните приятелки трябва да открият пет предмета, които да използват за бягството си. Повечето критици не оцениха филма високо, заради сюжетната линия, наподобяваща видеоигра и многото, объркващи нива на паралелни реалности.

Внимание: тази статия засяга смущаващи теми и съдържа множество сюжетни разкрития (по-добре я прочетете след като изгледате филма, ако още не сте).

Филмът наистина изглежда объркващ, но един непознат за повечето зрители факт, го прави малко по-свързан и смислен: „Sucker Punch“ всъщност разказва за базиран на травма контрол над съзнанието. Той разказва историята на жертва на програмиране Монарх и по-специално „Бета“ или „секс-котенце“, докато тя става все по-дисоциативна. Историята се случва в съзнанието на жертвата, а там откъсването от реалността е защитният механизъм, с който тя се опитва да преодолее непоносимата травма. Дълбоките тъмни тайни на Монарх никога не се показват във филмите директно, а по-скоро са загатнати чрез скрити значения и символи.

„Sucker Punch“ дава усещане за обърканите изживявания на истински жертви на контрол над съзнанието, като подлага своите зрители на някои от същите изкривени възприятия: илюзия, измама, хронологично връщане и двусмислици. С напредването на филма, границата между реалност и фантазия става все по-неясна и посланията се оплитат. На пръв поглед, филмът може да се тълкува като манифест на женската сила, но символите в него показват, че той разглежда точно обратното. Нашата героиня „Кукличката“ търси „свобода“, но накрая „свободата“ се оказва съвсем различна от тази в представите й. Всъщност филмът може да бъде разтълкуван по два напълно противоположни начина, създавайки тотална главоблъсканица. „Sucker Punch“ започва с глас на черен фон, който чете следния текст:

„Всеки има своя ангел. Пазител, който се грижи за нас. Не можем да предположим каква форма ще приеме. Един път възрастен мъж, друг път – малко момиче. Но не позволявайте външността да ви заблуди. Те могат да бъдат по-ужасяващи от дракон. Въпреки това, те не са тук да водят нашите битки..., а да шептят от сърцето ни... да ни напомнят, че това сме ние. Всички ние сме тези, които владеят силата върху световете, които създаваме.“

Както и доста други части от филма, това въведение може да се отнася както за ангелите-пазители, които помагат на хората да поемат живота си в ръце, така и за хендлърите, които държат средствата за манипулиране на мислите на МК-робите. Това е само едно от няколкото възможни значения на филма. (Цялото нещо служи и като активиращ спусък за програмираните роби. Както съм посочил в основния материал, в програмната конструкция в съзнанието има пред-програмирани „пазители“, които следят състоянието на цялата матрица и предпазват програмирания от това да си спомни какво наистина се случва с него. Много от тези „пазители“ и „ангели“ са именно онези „ангели“, които много хора от Ню Ейдж средите канализират във всякакви ченълинги, които в момента са по-популярни от всякога на запад и у нас. – Н.)

Домашен Тормоз

Действието се развива през 50/60-те години (въпреки очевадните анахронизми), период в който са се извършвали MK-ULTRA експерименти върху хора. Главният герой на „Sucker Punch“ е 20 годишно момиче, което се казва просто „Кукличката“. Нейното име силно напомня за контрол над съзнанието: кукличките не контролират своите движения и настроения. Историята и пътят на героинята към контрола над съзнанието пресъздава историята на много истински жертви на Монарх: домашният тормоз от страна на някой от родителите и многото травми в ранна възраст, правят жертвата предразположена към дисоциация. Нейното „попечителство“ след това е прехвърлено на институция – мястото, в което под надзора на професионалисти (хендлъри), се извършва истинското програмиране.

Историята на „Кукличката“ е наистина типичната история на жертвите на Монарх, които често биват набелязвани за насилие в млада възраст. След много години на тормоз, безскрупулните родители не се притесняват да предадат децата си на институциите за контрол над съзнанието. По този начин възможните криминални обвинения за тормоз от съвсем ранна възраст не биха имали голяма тежест.

Въвеждащите сцени на филма представят източника на травмиращи преживявания: злият доведен баща на „Кукличката“.

Доведеният баща на „Кукличката“ нахълтва пиян да я тормози. Много жертви на Mонарх идват от проблемни семейства или такива с поколения история на ритуални мъчения.

„Типът баща, който е най-предпочитан от програматорите за предоставяне на деца за експерименти, е някой с някаква „...филия“. Щом един родител е способен да нарани собствената си малка дъщеря, за програматорът е ясно, че човека няма съвест. Участието на бащата в криминални прояви (и поради това – неговата уязвимост) могат непрекъснато да се увеличават. Те търсят хора, за които са сигурни, че няма да имат угризения за делата си до края на живота си.“ – Fritz Springmeier, The Illuminati Formula to Create a Mind Control Slave

Раните около окото на доведения баща са акцент към символът-око на илюминатите – символът на контрола над съзнанието. Този символ се проявява и на други места във филма.

Доведеният баща се обажда на полицията и обвинява „Кукличката“ за убийството на сестра й – престъпление, което той е извършил. Полицията я арестува и в същия момент я упоява. Мъчението й като жертва на проект Монарх започва.

„Кукличката“ е под въздействието на успокоителни, докато представителите на властите я водят към психиатричната клиника, която се оказва център за програмиране и контрол над съзнанието. Жертвите на програмирането са постоянно под въздействието на различни вещества, чрез които се спомага тяхното управление.

Центърът за програмиране

„Кукличката“, вкарвана насилствено в клиниката. Няколко лицензирани психиатрични клиники са били всъщност центрове за контрол над съзнанието на ЦРУ.

Болницата, в която завеждат „Кукличката“ притежава всички характеристики на център за контрол и програмиране на съзнанието. Заплахата от физическо и сексуално насилие е постоянна през целия филм и чрез няколко техники се поражда дисоциация.

Музиката е изключително важна в институцията (както е и в истинския проект Монарх), където се използва като средство за програмиране. Повечето песни, които се чуват като фон във филма имат такива текстове, че в контекста на контрола над съзнанието могат да активират дисоциация. Докато водят „Кукличката“ към нейната килия, на фона се чува ремикса на песента на Yoav „Where is my Mind“ (Къде ми е ума). Текстът описва чувството на дисоциация:

With your feet in the air and your head on the ground / С крака във въздуха и глава на земята

Try this trick and spin it, yeah / опитай този трик и се завърти, да

Your head will collapse / главата ти ще се разпадне

But there’s nothing in it / но в нея няма нищо

And you’ll ask yourself / и ще се запиташ

Where is my mind / Къде ми е ума

Where is my mind / Къде ми е ума

Where is my mind / Къде ми е ума

В клиниката „Кукличката“, разбира, че доведеният й баща подкупва служителите да я подложат на окончателната форма на контрол над съзнанието: пълна лоботомия. Администраторът на клиниката казва на баща й: „Не се притеснявайте, тя няма да помни дори името си, когато приключа с нея“.

След това филмът се прехвърля на сцената с лоботомията.

Лоботомиите се извършват чрез вкарване на остър инструмент през окото на жертвата, с цел да се „деактивира“ префронталната мозъчна кора. Филмът набляга на символизма на иглата, преминаваща през око, още един акцент за контрола над съзнанието на илюминатите.

Точно в момента, в който докторът е готов да вкара своя орбитокласт в мозъка на „Кукличката“, настъпва дисоциация и зрителите са прехвърлени на сцена от алтернативна реалност. Прехвърляме се в алтернативния, имагинерен свят, създаден от психиката на „Кукличката“, в който тя е в образа на другото си аз – Бета Котенце.

Алтернативната реалност

В програмирането Монарх съществуват няколко типа програмиране, според целта на програматорите и предназначението на контролирания. В „Sucker Punch“ е очевидно, че „Кукличката“ и приятелките й са обекти на Бета програмиране, познато още като „секс-котенца“. Акцентът върху доведения баща в началото на филма, по символиката на Монарх, е травмата, на която се уповава програмирането.

„Цялото програмиране на всеки един роб се уповава на някакъв тип травма. Някоя от първите и фундаментални травми би била записана на филм и прожектирана, закодирана и използвана като основа на контрола. Например, най-бруталното посегателство на баща върху малко момиче би било използвано за създаване на модел за Бета програмиране (…) В съзнанието на едно дете, което трябва да се справя с проблемите предизвикани от кръвосмешение с най-важния си човек – баща си, възниква изключително силна психоза.“ – Fritz Springmeier, The Illuminati Formula to Create a Mind Control Slave

В алтернативната реалност на „Кукличката“, психиатричната клиника се превръща в клуб, управляван от гангстер – който в реалния живот е администраторът на институцията. „Пациентите“ са танцьорки... с екстри. В разбърканите версии на реалността се натъкваме на нещо много важно, което не е споменато директно във филма: ако „Кукличката“ се занимава с проституция в своята алтернативна реалност, то тя е обект на същото отношение и в психиатричната клиника. В истинският проект Монарх, на жертвите се прилагат повтарящи се и систематични изтезания, за да се създава дисоциация и травма.

В своята алтернативна реалност, „Кукличката“ влиза в образа на своя алтернативна самоличност – тип „котенце“, програмирана да извършва услуги. Програмирането освобождава задръжките й, както по-късно ще видим, жертвата е тренирана да се „отпуска“ и да става страстна при поискване.

По време на сцената с лоботомията за пръв път виждаме „Кукличката“ да се отдалечава от реалността, като стерилната обстановка на операцията се превръща в съблазнителен танц.

„Кукличката“, бива вързана и подготвена за лоботомията.

Алтернативният свят на „Кукличката“, отразяващ и същевременно изопачаващ нейната лоботомия – действието се пренася в сцена на тренировка за еротични танци.

Въпреки, че изглежда обратното, филмът никога не осъжда наистина насилствената проституция и дори практиките за контрол над съзнанието. Всичко се обръща на фантазия, правейки ситуацията да изглежда забавна и атрактивна. Например, самоличността на секс-котенце на „Кукличката“ постоянно е облечена като ученичка и е доведена от свещеник.

Самоличността тип „секс-коте“ на „Кукличката“ има различно минало. Истинските жертви на проект Монарх са програмирани да имат много азове, с различно минало, поведение и понякога дори да говорят с различни акценти от този на главната фронтална самоличност. В случая на „Кукличката“, нейния зъл доведен баща става свещеник.

Бета-Котета

В алтернативната си реалност, „Кукличката“ трябва да танцува и да удовлетворява клиенти. След като алтернативния й свят е плод на дисоциация, която цели да „напудри“ реалността, за да я направи поносима, можем да заключим, че тя е в същата психиатрична клиника, но филмът никога не го показва директно.

Казват на „Кукличката“, че тя е тук, за да задоволява клиенти. Възглавнички с животински мотиви отново насочват към програмиране тип „секс-коте“.

„Миличка“ – друг „пациент“/роб, докато упражнява танците си. Тя носи леопардови мотиви, използвани в проект Монарх за идентифициране на секс-котенца.

Блонди (в ролята Ванеса Хъджинс), също носи леопардови мотиви. Въпреки че не е руса, тя се казва Блонди (Blondie – от blond – рус – бел. пр.), което отразява манията за руса коса на робите секс-котенца (виж Мерилин Монро).

Ванеса Хъджинс е бивша звезда на Дисни. Както бе обяснено, съществуват множество връзки между децата-звезди на Дисни и проект Монарх:

Хъджинс си направи татуировка на пеперуда (която по някаква причина придоби голяма публичност) горе-долу по същото време, по което излезе и филма „Sucker Punch“. Татуировките се използват в проект Монарх за идентифициране на робите.

Огледала и пеперуди

Както и в други филми, свързани с темата за контрола над съзнанието (като например „Черният Лебед“), и в този често се използват за заблуда огледала и объркващи отражения, които символизират все по-размиващата се граница между реалността и измислицата, като така дават усет за света на една жертва на Монарх.

Огледалата и различните операторски похвати карат зрителите да осъзнаят, че гледат изкривени отражения през цялата сцена – предупреждение да не се доверяват на това, което виждат. Обърнете внимание на пеперудата между огледалата, символ на проект Монарх.

Когато една от робините е убита от Блу, собственика на клуба, камерата поглежда към осветено огледало, от което пада нейна детска снимка. Забележете пеперудата.

  Почти всички филми за контрол над съзнанието все някъде съдържат счупено огледало. То символизира разрушаването на личността на жертвата. В „Sucker Punch“, огледалото се чупи, когато Блу се опитва да посегне на „Кукличката“.

Второ ниво на дисоциация

Та как точно лудите екшън-сцени пасват на цялата болнична и страховита обстановка? Ами, всичко се случва в главата на „Кукличката“, като средство за бягство от реалността. Всяка екшън-сцена се случва, когато „Кукличката“ е принудена да изпълни сексуален танц.

Чрез музиката, като инструмент за програмиране, Вера Горски (директорката на институцията, която в алтернативната реалност е инструкторката по танци) казва на „Кукличката“ да „се отпусне напълно“, т.е. да се откъсне напълно от реалността и да се дисоциира. Следвайки съвета на Вера, когато музиката започва, „Кукличката“ се озовава във второто ниво на фантастичния свят. През цялата песен, в главата на „Кукличката“ танцът се преобразява в имагинерна екшън-сцена с много малка връзка с реалността. Многото нива на дисоциация са защитният механизъм на героинята срещу суровата, студена реалност –екшън-сцените в третото ниво означават, че тя все още танцува на сцената във второто ниво, което означава, че на първото ниво – тя вероятно все още е подлагана на мъчения в психиатричната болница (надявам се не е твърде объркващо).

По време на първия танц, „Кукличката“ се откъсва от реалността в свят, наподобяващ феодална Япония. Тя носи оскъден тоалет на ученичка, напомняйки на всички, че зад това стои само една причина – използването на тялото й.

По време на първата дисоциативна сцена, „Кукличката“ среща „Мъдрецът“, водачът, който ще я заведе към нейната „свобода“... и думата не случайно е в кавички. Въпреки че през целия филм изглежда, сякаш „Мъдрецът“ води героинята към свободата, той знае през цялото време, че помощта му ще има точно обратния ефект – пълна лоботомия. Повече за това след малко. („Мъдрецът“ е също така вътрешен пазител и това, което на езика на програмирането се казва „false guide“ или „фалшив съветник“. Тези конструкции използват обърнати значения – свободата е заробване (както в „1984“-та на Оруел) и т.н., които карат роба да потъва все повече и повече във вътрешното си програмиране, вместо да обедини различните си фрагменти и да се депрограмира. – Н.)

Действието на втората екшън-сцена се развива в Германия, през Първата световна война. И този път „Кукличката“ е принудена да танцува насила. Песента, използвана за фон на сцената, е изключително показателна: тя е ремикс на класическото парче „Белия Заек“ (White Rabbit) на Jefferson Airplane. В контекста на контрола над съзнанието, текстът на песента придобива дълбок смисъл:

One pill makes you larger / Едно хапче те уголемява

And one pill makes you small / едно хапче те смалява

And the ones that mother gives you / а тези, които ти дава мама

Don’t do anything at all / не правят нищо от това

Go ask Alice / ходи да питаш Алиса

When she’s ten feet tall / когато е висока 3 метра

And if you go chasing rabbits / и ако тръгнеш да гониш зайци

And you know you’re going to fall / и знаеш, че ще пропаднеш

Tell ‘em a hookah smoking caterpillar / им кажи, че гъсеница с наргиле

Has given you the call / те е повикала оттам

Call Alice / повикай Алиса

When she was just small / когато е малка

When men on the chessboard / когато мъжете около шахматната дъска

Get up and tell you where to go / се изправят и ти казват къде да отидеш

And you’ve just had some kind of mushroom / а ти току-що си изяла някаква гъба

And your mind is moving slow / и умът ти се движи бавно

Go ask Alice / ходи да питаш Алиса

I think she’ll know / аз мисля, че тя знае

When logic and proportion / кога логиката и прагматизма

Have fallen sloppy dead / са паднали мъртви

And the White Knight is talking backwards  / а Белият Рицар говори наопаки

And the Red Queen’s “off with her head!” / а Червената Кралица заповядва да ти отсекат главата

Remember what the dormouse said; / помни, какво каза сънливеца;

“Feed Your Head” / „Храни главата си“

Тази класическа песен може да се тълкува по няколко начина, но в контекст на филма, тя перфектно пасва на темата за контрола над съзнанието. Филмът „Алиса в страната на чудесата“ се използва като средство за истинско програмиране в проект Монарх – на жертвите се казва да „следват белия заек“ през огледалото (което символизира дисоциация). По тази причина, белият заек става много известен символ на контрола над съзнанието в наши дни. (За повече подробности около белия заек прочетете основния материал за проект Монарх. Друг много известен programming-филм, в който се използва същата песен e „Fear and Loathing in Las Vegas“ – H.)

В сцената от Първата световна, момичетата карат механичен робот, на който разбира се е изобразен MK-символът на заека.

Другите екшън-сцени следват същата схема – дисоциативна песен отключва фантастичния свят на „Кукличката“, където тя трябва да изпълни мисия. Всяка мисия е изкривена версия на мисията в истинския живот, която тя и приятелките й трябва да изпълнят, за да могат да избягат от клиниката и да открият свободата. Момичетата успяват да набавят всичките предмети, но не без жертви и саможертви по пътя си.

Отиване в„Рая“

През целия филм, единствената цел на „Кукличката“ е да „напусне това място“ и да „бъде свободна“. В много случаи, процесът е разглеждан като „отиване в Рая“. Точно както истинските жертви на Монарх обаче, зрителите са умишлено обърквани със заблуждаващи изказвания и двусмислици – използване на атрактивни думи за описание на ужасни ситуации. Във филма, думите „рай“ и „свобода“ не са бягството от психиатричната клиника, а по-скоро показват пълното откъсване от реалността. „Мъдрецът“, който изглежда води „Кукличката“ към „свободата“, я води към примирението с лоботомията, като единствен път към истинската свобода.

Този притеснителен край отразява още по-притеснителната реалност за робите от Монарх – дори и да избягат от своите хендлъри, те не могат да избягат от страданието и травмата в миналото. Очевидно „Кукличката“ осъзнава този факт. Така, накрая, вместо да избяга заедно със своята приятелка „Миличка“, „Кукличката“ постъпва геройски и жертва себе си, за да освободи приятелката си, отвличайки вниманието на охраната. „Кукличката“ е спряна и заведена за да бъде подложена на лоботомия. След изпълнението на процедурата, докторът казва:

„Видя ли как ме погледна? В този последен момент. Сякаш... искаше да го направя.“

И така, „Кукличката“ се жертва, за да спаси приятелката си, която да бъде свободна, нали така? Не съм съвсем сигурен.

След бягството, „Миличка“ е показана на спирката на автобуса, с който смята да напусне града. Когато се качва в него, едно момче, което изглежда доста познато, поглежда към нея.

Странното случайно дете на автобусната спирка е същото странно случайно дете в сцената от Първата световна война. След като тази сцена не е била реална, дали сцената с автобуса също не е?

Когато „Миличка“ се качва на автобуса, тя осъзнава, че шофьор е „Мъдрецът“, който напътстваше „Кукличката“ към нейната лоботомия. Той й казва да си почине, защото я очаква дълъг път. Дали ще я заведе към свободата или към друг дисоциативен „рай“?

Докато автобуса, шофиран от Водача се отдалечава, виждаме билборд с надпис „Вечеря в Рая“.

Стоки, свързани с контрола над съзнанието

Ето някои официално лицензирани „Sucker Punch“-тениски, които съдържат достатъчно количество илюминатски символизъм:

Мече със зашито чело и копчета, вместо очи (алюзиращи метафорично, че му е „бъркано в главата“, а очите му са „закопчани за истинския свят и истината“ – Н.): символизира децата-жертви на проект Монарх и ранната загуба на тяхната невинност. (Надписът гласи „Реалността е затвор“, което загатва, че дисоациатвния, алтернативен свят е „свобода“. Това се прави, за да се пре-imprint-ва виртуалния свят на жертвите – Н.)

Заекът от механичния робот, с едно око.

Друга щампа за тениска, с акцент към окото. От сабята на „Кукличката“ виси „ключът“ към нейната свобода... дисоцииране във фантазии.

Заключение

Повечето фенове на киното излизат от прожекция на „Sucker Punch“, вярвайки, че филмът се отнася за женската сила, еманципацията или някои от многото други изрази, използвани в днешно време. Докато някои смятат „Кукличката“ за силна жена, готова да се бори срещу натиска на мъжете, други могат да си направят заключението, че филмът разглежда перверзията и я превръща във фантазия. Същата двусмислица може да се припише на темата за контрола над съзнанието. Докато основното послание изглежда борбата за свободата, по-дълбоко заложения смисъл разкрива обратното. В крайна сметка, битката на „Кукличката“ не е за свобода, а е бягство и откъсване от реалността. Нейния водач не е агент на свободата, а хендлър, който държи ключа за психиката й и я ръководи през фрагментирането на личността й.

Последните думи на финала на филма, също се заиграват с обърнатото значение и двусмислиците. Не се разбира дали речта е даваща насока и вяра в собствената сила или описание на цялостния контрол на хендлъра над съзнанието на жертвата:

„Кой цени тези, които обичаме с цената на собствения си живот? Кой изпраща чудовища да ни убият и в същото време ни показва, че няма да умрем никога? Кой ни учи кое е истина и как да се смеем на лъжите? Кой решава защо да живеем и в защитата на какво да умрем? Кой ни оковава във вериги? И кой държи ключа към нашата свобода?“

Филмът завършва със същите думи, с които „Кукличката“ е накарана да танцува (и да се откъсва от реалността) за първи път:

„Всичко е в теб. Притежаваш всички оръжия, от които имаш нужда. Сега се бий!“

Чрез илюзия, заблуда и двусмислици, зрителите стават свидетели на една много тънка и незабележима пропаганда и утвърждение на нещата, които филмът на пръв поглед отрича. Предполагам затова името му е такова – „Sucker Punch“.

Източник: http://vigilantcitizen.com

Превод: Crystal Clear

Редакция: Н.

Няколко допълнителни думи от Н.:

Първо, държа да кажа, че това може би е най-добрият анализ на vigilant citizen въобще (дано само не му е последния...).

На второ място „Sucker Punch“ е носителя на именно онази съвременна mind control-култура, за която се опитах да обясня в материала за Монарх. Виждате как всеки един детайл, символ и кадър могат да бъдат от значение за цялостното послание, което една творба се опитва да imprint-не. А подсъзнанието ни попива всичко, като по този начин обуславя съзнанието ни и ежедневните ни решения и най-вече представите ни за самите нас. Тези представи за външно зададени и програмирани упорити с времето. Именно по тази причина, за да бъдат разбрани, тези филми трябва да бъдат гледани под лупа, за да се види истинската програма заложена в тях. Холивуд ще става все по-програмиращ и по-програмиращ и скоро няма да има пластове отвъд посланията на програмирането и активирането в световен мащаб. Това означава, че всеки път когато гледате такъв филм, трябва да сте наясно с това и да предпазвате себе си от подсъзнателни внушения, които неизбежно се трупат малко по малко с времето.

„Sucker Punch“ е прекрасен пример за символизма на Монарх и тези, които са се задълбочили в това какво е Монарх, ще оценят горния анализ, който е просто като за учебник.

Навярно сега е по-ясно защо въпросът е важен и защо той трябва да бъде изложен на светло, колкото и да е тежка вибрацията и съдържанието му. Това касае всички вас. По този повод, призовавам отново всички да се свързват с мен на Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. където става основната организация по процеса на информиране относно аспектите на проект Монарх и неговото отражение върху съвременното общество.