Наближава един от любимите ми празници (великден) и темата за отдаването на личната сила отново става актуална. Този път материалът бе вдъхновен от няколко филма, които се случи да гледам един след друг и в които забелязах общ модел, който се превръща във все по-налагаща се тенденция напоследък, която в дъното си е свързана разбира се с... извънземните. Става дума за филмчето „Rise of The Guardians“, безгръбначната великденска анимация „Hop“, кино-адаптацията на поредната книга от авторката на „Twilight“ – „The Host“ и жалките опити за документална НЛО-епика на Стивън Гриър – „Sirius“. Толкова различни на пръв поглед филми, а така обща идея, която ще продължава и продължава да бъде налагана в пространството отново и отново. Нека хвърлим поглед (както обикновено има спойлери, тъй че внимавайте :Р)...

„Rise of The Guardians“ & „Hop“

Американските печатници за пари отчаяно искат да направят великден популярен и комерсиален колкото коледа. И макар че това няма как да стане – това не пречи на Холивуд да продължава с опитите.

Два скорошни такива опита откриваме в лицето на двете въпросни заглавия. И двата филма са от типа компютърни анимации, с които така и не успях да свикна. Грозни са, изкуствени са и не носят същото усещане като истинското нарисувано детско филмче. Много рядко сядам да гледам такова нещо и то само ако съм сигурен, че в него ще има интересни метафори (какъвто е случая). И макар „Hop“ да е с една година по-стар, ще започна първо с по-интересния филм „Rise of The Guardians“.

Това е по-малко досадния от двата филма, не защото претенциите му са по-малки, а защото в него има повече езотеричен смисъл, който можем да открием за себе си.

Сюжета се свежда до следното. Имаме 5 имагинерни героя: Джак Скреж (измислен за нуждите на филма персонаж за който на никого не му пука), дядо коледа, великденският заек, феята на зъбките и сънчо. Те „пазят децата“ и ги закрилят от лошия торбалан, който наскоро е възкръснал и срещу който трябва да се борят. И така, имаме 5 „добри“ срещу 1 „лош“ и „никога няма да познаете“ кой побеждава накрая, хихи :))

Клишираният край в случая обаче отново не е най-интересното нещо и ще се спрем на някои доста любопитни метафори, които филма предлага.

Петте положителни герои образуват отбор наречен „пазителите“, който бди над децата. Дядо коледа е нещо като техен негласен шеф и разбира се живее на Северния полюс, където има тайна база.

Въпрос на култура е да познаете кой друг има тайна база на Северния полюс

Дед мороз е заобиколен от джуджета и йетита (!), които са неговите помощници. Те пътуват през магически пространствени коридори подобни на старгейтове:

Въпрос на култура е да познаете кой друг има технологията за това

Други два важни персонажа са сънчо (левитиращото човече в средата) и великденския заек, който общо взето се прави на много отворен, но няма почти никакви сили освен... също да отваря пространствени коридори но чрез елемента земя под формата на заешки дупки.

Сънчо е най-симпатичния герой защото няма нито една реплика във филма и е направен от златен прашец.

В началото на филма има много интересни кадри с него, които показват как пуска златни нишки до всяко едно спящо дете чрез които им предава сънища. Сънчо много наподобява конструкцията на един истински Висш Аз с тази разлика, че те не са златни и с тази разлика, че тук той играе по-скоро ролята на астрално същество или егрегор (които имат много подобна форма на Висшите Аз, защото изкуствените енергийни конструкции нямат генерираща способност и могат единствено да копират нещо реално съществуващо). На практика – само заради него си заслужава да се гледа филмчето.

Когато сънчо умира към средата на филма на гроба му стои триъгълник с кръг символизиращ пирамидата с окото, подсказвайки ни че става дума за персонажи служещи на системата

Джак Скреж и феята на зъбките са твърде американски персонажи, за да ги коментирам (макар да е изложена интересната идея, че в зъбите се съхраняват всички спомени на човека).

„Пазителите“ се събират в базата на дядо коледа, на чийто под има огромно „G“ (за Guardians разбира се – няма никаква връзка с масонското „G“, бъркате се :Р).

Изпод G-то, излиза голям кристал, от който пазителите се ръководят, а техният шеф е... Луната. Хммм... Всъщност тя е дарила със сили и добрите и лошите персонажи във филма. Хммм, хммм... Самият филм е създаден от Dream Works, чието лого е Луната. Хммм, хммм, хммм... Много скоро ще разберете защо Луната е толкова важна в човешката култура, но за това след около два месеца :)

Навярно най-ценното във филма е, че той нагледно демонстрира как вярванията на хората поддържат тези измислени митологични персонажи живи, защото всички тези герои са дефакто астрални същества. Това е загатнато много ясно с идеята, че децата не виждат Джак Скреж, който е сравнително нов пазител (обяснено е в сюжета на филма, няма да преразказвам) и преминават през него като призрак. Т.е. – децата не го познават, не вярват в него и той буквално няма плътност във физическия свят. По-късно това се случва и с великденския заек, който губи плътност, защото децата по света спират да вярват в него.

Всички други герои са видими физически, защото енергията, която ги захранва оживява архетипа и му придават физическа плътност – случай много подобен на архетипа за слънчевия бог и неговата персонализация в лицето на исус в земната история.

Трябва да се признае, че всичко е направено много сладко по начин, който ви подсказва, че трябва да вярвате във външни божества, защото това е „част от „магията“ да си дете“ – глупост, в която повечето родители без всякаква езотерична култура вярват и смятат за морално подходяща за техните деца, защото те самите са били промивани като малки със същото. „Да вярваш в дядо коледа, във великденското зайче и т.н. е нещо красиво и ни позволява да мечтаем по един различен начин“ можете да чуете по повечето телевизионни женски предавания днес.

Следва напълно логичния за мен въпрос (който обаче за повечето хора очевидно не е толкова логичен): защо обществото толкова държи да вярваме в тези имагинерни фигури и защо това се смята за ценност? Защо не ни учат на „магията“ и красотата, която така или иначе присъства в света, а трябва да отдаваме силите си на тези имагинерни образи? Много просто – защото така биха възникнали условия за развитието на хора, които вярват в собствените си сили, а очевидно това не е интересно за властта. Играта е шарена и в нея има множество божества и фигури, които са създадени, за да отклоняват вниманието от вътрешния Път. Тези персонажи най-често имат астрално-извънземен произход (както съм загатнал в края на материала за коледа и по-специално за самия дядо коледа). Ето защо винаги е част от легендата важната подробност, че не бива да виждате тези същества (както е и в самия филм). Не можете да виждате дядо коледа и другите подобни митични герои. Защо? Защото метафората е, че ако ги зърнете (с истинското си духовно зрение) – ще ги видите като това, което наистина са. А случи ли се това – те ще изгубят силата си, защото повече няма да вярвате в мита. Това е повтарящ се мотив и в много приказки – ако успеете да видите дадено магично същество или да научите истинското му име – то губи вълшебната си сила. Ето защо винаги част от легендата е, че не трябва да се опитвате да видите тези същества – „правило“, което те самите са създали за собствена безопасност.

Във филмът е показано точно това – как в даден момент всички деца спират да вярват в героите от сюжета и това е „лошо“, защото така Тъмните сили се възраждат, докато това е точно обратното. Ето как Холивуд може да диктува и оформя ценностите и разбиранията на едно малко дете, imprint-вайки го доживот с определен тип квази-морал, който е неефективен. Илюстрирано е още как тези астрални фигури виждат вярващите деца като малки светлинки. В базата на дядо коледа виждаме земно кълбо, което показва статуса на всяко едно вярващо съзнание.

Разбира се в реалността това не е проектирано върху глобус, но светлините се виждат по много подобен начин в астрала погледнато „отвисоко“. Всяка една светлина е закачена към даден егрегор, подхранвайки съществуването му.

В сюжета е представена идеята, че тези астрални същества се бият едно с друго за това кой да притежава най-много вярващи. Много вярно. Светлите 5-ма се борят срещу 1-я Тъмен. Редно е да се замислите защо в много филми Тъмния персонаж е само един и въпреки това е нужно обединението на няколко Светли, за да го победят.

Филмът показва и как Тъмните същности се захранват със страх и това ги прави все по-силни. Виждаме как торбалан е антипода на сънчо и той може да праща кошмари на децата, което го прави все по-мощен и по-мощен. Страхът на децата правят силите му невъзможни за побеждаване.

Във финалната битка наблюдаваме една друга интересна замяна свързана със златната светлина. Тъй като всички светлини по глобуса изгасват (освен една), 5-та пазители губят магическите си сили и вместо те да пазят децата от торбалан, децата започват да пазят митологичните looser-и.

Манифестацията на вярата на децата е изобразена като златна енергия, която противостои на мрака. Манипулацията тук се състои в това, че златната енергия е идейно представена като антипод на Тъмната полярност, което в сюжета я прави представител на Светлината, което не е вярно. Полярностите знаят, че златната енергия превъзхожда и Светлината, и Тъмнината и се опитват да си присвоят този „цвят“, без да разбират, че нещата не се свеждат до цвят.

Златната енергия е характерна за Баланса, при това напоследък започвам да мисля, че става дума за Баланса постигнат в мъжка инкарнация, защото отскоро имам подозрения, че жените постигнали Баланс еманират друг цвят и качество на светлина (въобще като цяло – и при двата пола става дума по-скоро за вид изградена конструкция на светлинното тяло, отколкото за наличието на даден цвят, който в крайна сметка постоянно се мени).

Сблъсъкът между Тъмнината и Светлината (манипулативно представена от златната енергия)

За щастие „11“ винаги се появява навреме, за да подскаже на виждащите, че става дума за полярна замяна:

Едно от децата, които все още вярват в пазителите носи фланелка с „11“ и се сражава на първите редици от страната на Светлите излъчващи „златна“ светлина

Разбира се накрая всичко свършва щастливо, торбалан е повторно прогонен и Светлата страна отново проектира своето илюзорно чувство за превъзходство. А да (внимание поврат!) – оказва се, че сънчо не е наистина мъртъв – факин уааааааааау! :))))))

„Rise of The Guardians“ е филм, който си заслужава едно гледане, защото илюстрира много добре как човек отдава личната си сила на всякакви божества и смята това за полезно за личния път. Холивуд е способен да облече тази идея с най-красиви дрехи и да я направи сладка като близалка за всеки готов да я захапе. Най-вече за децата, които предават същото програмиране на своите деца – до безкрай в порочен цикъл.

Виждаме нещо подобно и в другия земеделски филм от поредицата „да опитаме да глорифицираме великден“ – „Hop“, който е от 2011 г.

„Rise of The Guardians“ е от 2012-та и това е репер, че дори Холивуд е разбрал, че филм, който сам по себе си е посветен единствено на великденския заек – не впечатлява никого. Затова той отново е пробутан като част от друг филм в лицето на досега коментираната продукция.

„Hop“ наистина е никому ненужен и признавам, че го гледах единствено, за да запълня още няколко страници от този материал (защото си имам откачен личен стандарт да не падам под 20 – хаха). Филмът може да ви разсмее не защото е смешен, а защото е жалък, а след някои особено безумни сцени може да се наложи да потърсите спешна асистенция от инхалатор. „Hop“ е продукция преминаваща границите на добродушната тъпота, която не само че не забавлява, ами води до буквално физическо разтоварване, оставяйки зрителя надвесен над тоалетното гърне. Смятате, че съм прекалено краен? Слушайте сюжет:

Младият заек с латински инициали E.B. (сигурно съкратено за „easter bunny“, но на галено ще му викам „Еби (го)“) е последно поколение заешко дете родено в семейството великденския заек (нека за момент се преструваме, че съществува и всичко, което следва – има някакъв смисъл, с предварителната уговорка, че такъв реално няма). Той обаче някак си не изпитва тръпката да раздава яйца на американските деца (справка – на запад на великден, великденския заек раздава яйца, както дядо коледа го прави на 25 декември) и иска да бъде... барабанист! Fuck yeah! Баща му (който се явява настоящият в сюжета великденски заек) не приема това, казва му че трябва да зареже барабаните и да бъде послушен носител на вековната традиция. Затова Еби избягва от вкъщи и отива къде? На някои полянка да хрупа моркови? Мне. Да си направи дупка сам-самичък някъде и да си играе със сърничките? Мне. Отива в шибания Холивуд! Да! Заекът отива в Холивуд ПРИ ХОРАТА, за да бъде барабанист! Блъска го кола обаче, с не кой да е шофьор, а с главния човешки антагонист във филма (Фред), който като малко дете е имал магически близки среднощни срещи с великденския заек – бащата на Еби. Оттогава скритата мечта на Фред е да бъде първия човек-великденски заек! Ха! Twist!

Еби съумява да направи път до своята велика мечта манипулирайки Фред и отива в шоуто за таланти на... Дейвид Хаселхоф (същият – от „Спасители на плажа“, на който – вярвате или не – в момента се прави римейк от същия дядо). Онзи го харесва, праща му лимузина, за да свири пред публика. Всъщност току-що разбрах един от проблемите на този филм. Всяка продукция, в която участва Дейвид Хаселхоф е обречена да потъне като пробит спасителен буй. Както и да е.

Точно когато Еби започва да става известен той внезапно изпитва угризения към баща си и човекът, който го е спасил и му е дал подслон (Фред) и решава да се върне вкъщи. Вкъщи обаче заварва революция. Великденската индустрия е превзета от главния помощник на великденския заек – великденското пиле, което иска да бъде новия великденски заек. Объркахте ли се? С общи усилия Еби и Фред преобръщат силите и се превръщат в първия великденски заек, който е 2 в 1 – заек и човек! Това е шибания сюжет!

Face-fuckin-palm!

И така. Сега интересните моменти.

Хаха, шегувам се, такива няма, затова нека кажем просто „любопитните“ :))))))

Централата на великденския заек се намира на Великденските острови. Зацепвате ли колко оригинален сценарий – великденски заек, великденски острови – ех, че забава за децата, колко креативни сценаристи! :))

Статуи, Луна...

Хм. Между другото, забравих ли да спомена, че според сюжета на филма всеки следващ великденски заек получава своите магически способности чрез лунно посвещение?

Това се случва в централната зала на великденската база, която е... под земята. Все пак зайците живеят в дупки... Удобно, нали?

Еби и баща му слизат в подземията през устата на една от всеизвестните статуи

Когато малкият Еби решава да избяга, се оказва, че под острова има подземна тунелна мрежа, която е свързана с всяка част на света (не съм подозирал...). Очите на статуите почват да светят и се отваря тунела, в който малкото пухкаво зайче скача.

Както виждате във филма (а и в реалността) тунела минава под океанското дъно. Напомням, че това е повтарящ се мотив, който откриваме и в „Rise of The Guardians“, където великденския заек отваряше пространствени тунели под земята и пътуваше през тях.

Напомням също така, че всеки един образ на заек отключва т. нар. „white rabbit Монарх-програмиране“, който обикновено е базиран на „Алиса в Страната на Чудесата“-programming script. Виждаме такъв trigger в един момент, когато заека се готви да излиза пред публика и говори в гримьорната със своята алтернативна личност в огледалото:

Основната причина поради която този филм се коментира обаче (освен, че искам да вдигна рейтинга на сайта с великденска тема :Р) е края, в който човека става новия великденски заек. Основна тема е през целия филм е как човека Фред (който помага на Еби го) не може да намери мястото си в света и строгия му баща постоянно го притиска да направи кариера. Затова той решава да стане великденски заек – ултимативният символ на нечовешкото. Послание: бъди нещо друго, не бъди човек.

Нещата щяха да бъдат сравнително „ок“, ако нямаше толкова много извънземни препратки в целия сюжет. Защото самия филм започва със сцена на малкия Фред, който е събуден от мистериозна светлина на стената...

... и когато отива да види какво става през прозореца...

... вижда току-що кацналата летяща шейна на великденския заек във формата на яйце, която лети не с елени, а с пилета!

Както казах, Холивуд е отчаян в опита си да коледизира великден. Великденския заек вече си има шибана шейна, OMF (oh, my fuck! – бел. авт.).

Ако оставим настрана абсурдността на всичко това, цялата горна сцена е просто 1 към 1 с някой alien abduction script и всеки който е чел поне малко по темата ще разпознае белезите. Светлината, събуденото дете, абсурдната гледка – типично за заместващ спомен на реално събитие. Нека не забравяме, че цялата концепция за великденските яйца възниква от преданието, че първата година след смъртта на Семирамида, тя слязла от Луната в гигантско многоцветно яйце, което се приземило в река Ефрат (НЛО-препратка, както трябва да ви е ясно от самото начало). Това станало в първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Тя се появила в своята реинкарнирана форма като пролетна богиня. Семирамида била известна още като Ищар, което на вавилонски се произнася еднакво с Ийстър (Easter – великден), а нейното лунно яйце, станало известно като easter egg – яйцето на Ищар – великденското яйце. Точно по тази причина днес боядисваме яйца на великден.Вавилонската легенда казва, че всеки път на този ден, Ищар пада от небето с яйце. Така че цялата концепция за НЛО под формата на яйце (като във филма) е много по-близо до действителността, отколкото изглежда на пръв поглед.Напомням още, че най-култовия и до днес филм за извънземни, който даже носи едноименното име „извънземен“ (става дума за „Alien“) на своя най-известен постер има изобразено точно яйце. Това прави директна архетипна синхромистична връзка между концепцията за яйцето и извънземния разум изобщо.

А щом някой се е сетил да направи пародия на постера по този повод, значи не съм първия на който му хрумват подобни мисли...

Освен всичко друго, на английски, името на главния герой, заека „E.B.“, звучи досущ като E.B.E. (standing for „Extraterrestrial Biological Entity“), което според изтеклата информация е името дадено от американското правителство на едно от първите извадени от катастрофирало НЛО извънземни още през 40-те на миналия век. Като прибавим и че централата на великденския заек е на практика подземна високотехнологична база (гледайте филма за справка; всъщност не губете час и половина от живота си за това – просто ми повярвайте) характерна за извънземните такива на Земята, намираща се на о-в Пасха – всеизвестно място свързано с теориите за древните астронавти и е свързана с тунелна подземна мрежа – асоциациите взеха да стават твърде много.

Накрая Фред се качва на великденското яйце заедно с E.B. (разбирай – качва се на НЛО-то с E.B.E.) и открива „мисията на живота си“.

Баща му за пръв път в живота му е доволен от него и ставаме свидетели на катарзис между двамата. WTF?... Кой да знае, че трябва да станеш великденски заек, за да угодиш на баща си. Що за земеделски американски бози?

За да обобщя, „Hop“ наистина е опасен за подрастващата психика и може да служи за сплашване на непослушните деца:

– Изяж си попарката, дете мое, иначе пак ще ти пусна онзи тъп филм!

– Не-е-е-е, мамо, ще ям и цвик, само не отново тъпия фи-и-и-илм!

Наистина, „Hop“ може да се хареса единствено на слабоумните американски деца над 70 кг., които ядат McDonald’s 24/7. Филмът е обречен на безкомпромисна забрава. Умолявам ви – не го гледайте! Ако исках да затрия час и половина от живота си, след което да се чувствам омърсен, можех да се пипам, вместо да гледам тоя безподобен филм. Вече нищо не може да върне този час и половина от живота ми. Но вие можете да го оползотворите.

А сега – хопаля към следващия garbage.

„The Host“

„Host“ e разделен само от 2 букви с „Hop“, което навява архетипна обреченост :)) Българските преводачи отново убиха вожда още на равнище превод на заглавие, което в случая е „Скитница“. Схващате ли връзката? „The Host“/„Скитница“. Не? Ами добре дошли в клуба тогава – хахахаха! (Напоследък съм особено оригинален.)

Още на ниво трейлър филмът понамирисваше на земеделски евтинджос, което не вдъхваше особени надежди откъм актьорска игра и визуална част. Мина време, филмът излезе, с удоволствие не отидох на кино и се изгаврих с целия замисъл гледайки корейски HDRip. И какво се оказа?

Ефектите бяха на ниво fan made, актьорската игра бе посредствена, а сценарият е чисто и просто тъп. Поне на пръв поглед (а аз обикновено хвърлям минимум два).

Лично за мен една от мистериите на модерното време е къде са отишли 40-те милиона долара обявен бюджет на този филм, освен ако главната актриса не е взела 39 от тях, което ме съмнява предвид, че даже не мога да си спомня името й. Сериозно. Филмът си е сниман в американската пустиня, декор почти липсва, технология във филма – няма, костюми също. Къде отидоха тези пари? В реклама?

Anyways... защо тогава този филм представлява интерес за нас?

Представлява интерес, защото „The Host“ е от авторката на „Twilight“, който генерира многомилионна фен-база от изтрещели кокошки. Всеки с мозък знае, че „Здрач“ е толкова тъпа поредица, че вече хората дори не го плюят. Вече е скучно да се подиграваш на „Здрач“. Всички знаем какво представлява и всички сме се някак... примирили с него. Четири години, четири книги, пет филма, довели до кифлизирането на милиони момиченца по цял свят и разстрела на милиарди мозъчни клетки... Изобщо, откакто „Здрач“ повреди поп-културата на 21 век си дадох окончателна сметка, че няма как нещо толкова очевидно и доказуемо дебилно да бъде харесвано в такава истерична масова форма и това да бъде случайно (факта, че основния символ на новелите е ябълка обяснява донякъде случващото се и защо всички са се прикачили така към тази честота). Нека не забравяме и факта, че самият сблъсък на вампири и върколаци е активатор на архетипа Орион срещу Сириус (Стефани Майър казва, че поредицата е вдъхновена от неин сън – класика в жанра). В тази светлина, фактът, че „The Host“ е на извънземна тематика е по-скоро закономерен отколкото учудващ.

И така.

Самата идея, че „The Host“ е написана от една от най-изкуствено промотираните авторки на века, ни кара да вярваме, че вътре ще има нещо „по-така“. Книгата не съм чел, но всички я хвалят и казват, че филма е нива под нея, което автоматично означава, че историята на хартия също не е кой знае какво.

Сюжетът е на пръв поглед простичък. На втори поглед пак е простичък. Признавам обаче, че колкото и да искам да го hate-на, не мога да го направя на 100%, защото филмът предлага няколко добри метафори и може да се направи компромис с иначе слабия като цяло сюжет и фабула.

Някой дизайнер май се е изчерпал откъм художествени идеи и слогани

По същество.

Земята е тотално завладяна от извънземни (не може да бъде). Човешките тела са станали приемници, а самото завладяване е станало без насилие и унищожения (доколкото помня – гледах го преди 2 седмици все пак).

Интересна синхроничност за мен бе, че гледах 2 филма един след друг, в който има представена формата на Висшия Аз. Първият пример бе изложен по-горе в лицето на сънчо от „Rise of The Guardians“, a тук откриваме втория. Извънземните в „The Host“ са светлинки, които са миниатюрна форма на нашите Висши Аз и това е красиво да се види:

Те напомнят много на принципа на онова, което съвременния ню ейдж нарича „walk-in“. В случая приемникът е тотално завзет от новата извънземна индивидуалност. Тези души пътуват в нещо като мини-космически кораби приличащи на... яйца (!)...Два поредни филма свързани с яйца и Висши Аз. Хммм...

В темата си за великден, освен всичко друго, вече съм споменал бегло, че яйцето е предпочитана и улесняваща междуизмерните пътувания форма. Друг е въпроса, че едно енергийно същество (като тези във филма) няма нужда от физически съд, в който да плава в космоса.

Те пътуват чрез много интересна мрежа, представена накратко във филма, но предполагам, че в книгата е обяснена по-нашироко. Ако това е така и някой я е чел и му се споделя – може да ми пише, защото ме интересува и съм сигурен, че някъде съществува нещо подобно.

Извънземните „летища“ за души

Извънземните са с по-напреднала технология (what a surprise...), но във филма няма драстични демонстрации на това и акцента е по-скоро друг.

След навлизането на извънземната индивидуалност човешкия приемник става със сини очи.

В тази сцена виждаме замислено-опечаления поглед на Даян Крюгер, който ни казва, че тя току-що си е дала сметка, че този филм е белязал началото на края на холивудската й кариера

Главният герой на драмата е момиче, което заедно със своя брат е едно от последните оцелели човешки същества след инвазията. Победата над човешката раса е толкова категорична, че когато двама оцелели човека се срещнат, те са толкова развълнувани от факта, че не са последния американец на Земята, че са склонни на моментален коитус на открито, стига наоколо да няма извънземни патрулки. Или поне това imply-ва филма.

И така, главната героиня чието име не помня (но след като сме тръгнали веднъж – защо да не я наричаме с резонното име „Еби я 2“?) бива хваната от извънземните и в нея е вкарана извънземна амеба от светлина (показана на горните фотоси). Тъй като Еби 2 е специална обаче (не са ли всички главни герои такива?), наблюдаваме едно Монарх-разцепване на съзнанието, в което едно тяло съдържа 2 съзнания – в случая – остатъци от човешкото и извънземното. Така Еби 2 се разхожда по улиците с гласове в главата – в буквалния смисъл. Постепенно човешкото съзнание в Еби я взима идеологически превес и то започва да кара извънземната амеба да работи в негова полза. Това води до бягство от извънземното общество и търсенето на човешката колония, където се намира брата на Еби я 2. Нужно е да се каже, че извънземното съзнание е било в много тела на много планети, пътувайки в яйцето през светлинната мрежа от летища показана по-горе. Въпреки това то подчертава на няколко пъти, че Земята е различна от всичко друго, което е преживяло на другите светове, казвайки, че тук има нещо специално, което не разбира изцяло. Това е абсолютно вярно и множество пъти е обяснявано защо това е така. Идеята е развита с още една стъпка напред, когато виждаме как извънземното постепенно загърбва своята идеология и буквално започва да се заразява с човешки емоции – нещо за което самото извънземно няма обяснение. Още едно попадение право в десетката. Последователният път се повлиява от едновременния и именно това е един от основните конфликти в този сектор на галактиката заради който Земята се счита за толкова опасна. Ето защо и сме поставени под космическа карантина.

Един от най-важните аспекти на филма, за който досега не съм говорил е, че извънземните завладели Земята всъщност са от Светлата полярност, което може да е учудващо за много от вас. Именно затова по-скоро бих препоръчал този филм. Защото той е една от малкото кино-илюстрации, в която можете да видите какво представлява Нов Световен Ред от Светъл тип. Всички живеят в пълно съгласие без войни и убийства в едно наглед хармонично общество, всичко се прави за всеки в името на колектива. Всичко е еднакво и стерилно, всички носят бели дрехи, разнообразието вече не е факт, какъвто е в момента. За съжаление този аспект сигурно е по-засегнат в книгата, защото във филма не му е обърнато особено внимание. За да дам образ на казаното, можете да видите няколко скрийншота от един супермаркет в новото общество.

Магазинът се казва просто „магазин“ и нищо повече. Така е навсякъде. Няма различни вериги, няма конкуренция. Стоките вътре са безлични, еднакви и разбира се... безплатни – все пак всичко е „хармония и любов“ – пари не съществуват. Всеки влиза, взима каквото му е нужно и излиза. Във филма дори има много подходящ коментар на един от двамата човеци, които придружават Еби я 2. Тъй като тя има извънземен вид (искрящи сини очи), това й позволява да се движи свободно сред извънземните без никой да разбере, че има в себе си 2 личности. Тя влиза да вземе продукти за човешката колония и когато излиза и започват да товарят стоките единия от хората каза нещо от рода на: „Беше ми по-забавно когато крадяхме“. Това е много добър пример за разликите в двата типа мислене и много по-широкия спектър, който покрива човешкото преживяване. Защото ние сме способни да крадем и да си купим храна, докато за един извънземен от Светъл тип това е недопустимо.

Кадър с Еби я 2, която току-що е разбрала, че няма нужда да се притеснява, че е забравила картата си American Express вкъщи и е ударила кьоравото, пазарувайки като невидяла панделка в мол

Доматената супа е просто с надпис „доматена супа“ – нищо повече. Нищо не я различава от консерва с ананас – само надписа.

Малко тъпо е, че давам консуматорски пример точно с някакъв глупав мол, но това е единственият по-директен example във филма. Много хора не могат да разберат, защо това не е алтернатива на Тъмния НСР, а същата схема ориентирана към тялото, а не към Духа. Тялото иска да се чувства комфортно и в безопасност. Духът знае, че е безсмъртен и иска колкото се може повече преживявания от различен тип, а не едноканално общество, в което царува дадена конкретна agenda.

Тъй като извънземните са Светли те преследват всички, които са носители на стария човешки модел, който според тях носи единствено разрушение. Така човешките оцелели колонии са в опозиция. И за двете фракции другата е „лоша“, което трябва да ви подскаже за пореден път, че черно и бяло е въпрос на гледна точка. В същото време Светлите извънземни са наивни до глупост, което позволява на двойния агент Еби я 2 да ги разиграва както си иска. Всеки вярва безусловно на всеки, защото никой не лъже – това дори не може да бъде допуснато като идея. Нещо подобно като в сполучливата комедия „The Invention of Lying“, който също е много добра илюстрация на светло общество, в което лъжата е непозната. Сами можете да видите колко стерилен е един такъв свят и колко стеснява кръга от преживявания, което в крайна сметка е във вреда на Духа.

Както казах, Еби я 2 се заразява от човешки емоции (в случая един различен тип любов от досега преживяната). Тя се влюбва в 2 момчета едновременно. Хм, това звучи познато, почакай, почакай... Всъщност не, това не звучи познато, това звучи по същия начин като сценария на „Здрач“! Само лицата са други. А, ма тя и авторката беше същата – живота е пълен със съвпадения, хихи.

[# rant Ok, enough. Това не е шибано съвпадение! This is fuckin bullshit, Стефани Майър е по-изчерпана творчески дори от мен и е мистерия как този боклук се продава! Използването на сложни думи, чието значение не винаги разбирам плюс остроумните ми словосъчетания, са част от моя легендарен чар. Докато във въпросната творба няма просто Н-И-Щ-О. Защо тогава това е толкова популярно? Mind control страната на съвременната поп-култура деца... Няма друго обяснение. Купувай, защото всички купуват. /rant]

Във филма е показано как главната лошотия (Даян Крюгер), която преследва човешките колонии също се „замърсява“ с човешки емоции. Тя обаче се „замърсява“ с гняв от това, че не може да хване Еби я 2 (която в началото на филма избягва от нея). Нейните братя и сестри извънземни са отблъснати от тази нейна реакция и й казват, че „те не са такива“, защото са Светли и това не е тяхната природа. Тя обаче се вманиачава от идеята да хване бунтовниците и скоро бива отлъчена, защото останалите извънземни виждат, че тя губи контрол.

Разбира се накрая нашите оцеляват и срещат други бунтовници и други извънземни, които са се „очовечили“ и са преминали на страната на хората и всичко сочи, че ще има продължение за което отсега на никой не му пука, защото за щастие до момента филма е финансов провал. Предполагам, че ако все пак има такива, хората ще си върнат Земята и човечеството за пореден път ще рита извънземни задници.

Както се казва – успех.

„Sirius“

„Sirius“ е документална wanna-be епика, която претендира да бъде нещо ново, но на практика не е нищо ново, камо ли революционно, защото филмът не е по-различен от руски телевизионен сериал за паранормалното по НТВ. Попаднах на трейлъра му преди близо 2 месеца, а наскоро един познат също ми спомена за него и реших да го изгледам. На запад има сравнително вълнение около проекта и макар в България то да е нулево, мисля да кажа 2-3 думи по въпроса, защото наблюденията ми върху продукцията съвпадат с главната тема.

Няма да стигам до крайности и да казвам, че по-скоро бих въртял денонощно „Hop“, отколкото да гледам този претенциозен bullcrap, но филмчето наистина е плоско. То може да бъде интересно за хора, които досега не са гледали филм за НЛО в живота си.

Между другото никога не съм бил от хората, които са получавали ерекция от дебненето на летящи чинии с телескоп. Дори когато се интересувах от тези вече по-профанни за мен теми, НЛО никога не ме е впечатлявало толкова като феномен. Има ги, трябва да си дебил да смяташ, че ги няма, но „какво от това?“, както обича да казва един приятел. В живота си съм гледал много филми, но вярвате или не – само 2-3 документални за НЛО, просто защото ако си гледал един – общо взето си гледал всички и никой не може да ме убеди в обратното. Тежък и плътен холивудски глас зад кадър (обикновено използван за озвучаване на трейлъри), бързо сменящи се flashy-кадри, които трябва да оставят усещане за наситеност на продукцията, множество повтарящи се сцени, за да запълниш времетраенето, клишенца на килограм и т.н.

Зад продукцията стои д-р Стивън Гриър, който се слави като новатор и борец за разкритието на потисканите въпроси за извънземния разум на държавно ниво. Той е официалното лице, което стои зад събития като „Disclosure Project“, който е инициатива за събиране на хора работили в официалната военна система, които имат да разкажат своите преживявания с НЛО по време на служба или във всякакви тайни проекти.

За мен остана истинска загадка защо Гриър е кръстил филма си „Sirius“. Няма нито едно официално обяснение за мотивите зад това (търсих, повярвайте ми), а във филма думата „Сириус“ не се споменава нито веднъж – нито конкретно, нито метафорично, нито контекстуално. После се оказа, че Гриър е основал и нещо, което се казва „The Orion Project“. А ся де... шах с пешката. Sirius movie, Orion Project… Helloooo?

Няма никакво съмнение в собственото ми съзнание, че Гриър е поставено лице, което трябва постепенно да пуска идеята за извънземния разум в колективното съзнателно. Той е от този тип хора, като Дийпак Чопра, които се опитват да свържат комерсиалното с духовното и по този начин да изтласкат изкуствено тези идеи в социалното съзнание. Защото Гриър наистина е известен. Той постоянно е по телевизии с национално покритие, личен приятел е с Хилъри Клинтън и Рокфелер, но в същото време се говори за конспирации – няма проблеми. Във филма той дори признава, че Рокфелер му е възложил задачата да започне да говори за тези неща. И публиката се хили дебилно и пляска.

Ехо? Има ли някой там?

В самият филм се казва, че тази продукция е създадена по повод 11-годишнината на Disclosure Project. Кой празнува 11-годишнини? Не се ли празнуват кръгли години? 10, 15, 20, 35 и т.н.? Защо точно 11? Още по-странното е, че 2013-та е 20-та годишнина от проекта, а не 11-та (поне според официалната информация, до която се добрах). Не знам аз ли чух грешно, какво... Така или иначе Гриър не ни лъже, защото 20 = 11 :Р Читателите на сайта знаят защо „11“ е важно и кой е вманиачен в него.

Самото заглавие на филма съдържа в себе си подчертано „11“ в лицето на двете I-та в „Sirius“:

Кадър от началото на филма

Така, че съвсем спокойно можем да наричаме филма „S1r1us“, защото той самичък си носи тази идея и си го признава. Студиото продуциращо филма също има странно лого.

Трите колони със светлината, досущ като любимия ни масонски гоблен:

Отделно от всичко това Гриър е нелицеприятен плондер (но аз също съм такъв, така че това вероятно не е аргумент), който е решил да направи филм, за да промотира собствената си работа (на практика цялата продукция е реклама на личността му), вярвайки си, че е визионер като Дейвид Айк. Което е достойно за съжаление, защото той не е Дейвид Айк и никога няма да бъде.

Стивън Гриър демонстриращ смирена хомоеротика. Той смята, че фитнес-тяло плюс окосмени man tits е секси. Някой е пропуснал да му каже, че времената на порно актьорите с бели потници беше преди 30 години – през 80-те на миналия век. (Btw, това отзад не съм аз – бел. авт.)

С няколко изречения, „S1r1us“ е правен от същите хора, които се „изобличават“ в самия филм. Застъпват се идеите, че президентите са добри, а лошите са само банкерите. Айзенхауер например, който е човека сключил първия договор със Сивите, във филма е изкаран като революционер, прогледнал в машинацията на банкерите, който „предупреждава“ народа за опасността от военноиндустриалния комплекс. C’mon Steve… sirious-ly? :)) Дори ти можеш повече...

Каквито и напъни да прави „S1r1us“ си остава на ниво „да покажем снимки на НЛО и да убедим народа, че те съществуват“. Което е странен замисъл предвид, че едва ли някой би гледал филма, ако вече не вярва, че те съществуват... But may be it’s just me...

Имаме хаотичен сюжет с накъсана смислова линия, сякаш опитваща се да имитира похватите на „Мементо“ и „21 грама“, което по принцип се е получило, ако приемем, че айрянът без кисело мляко все още е айрян, а не просто гола вода. Започва се с идеята за НЛО, минава се през свободната енергия, показва се предполагаем мини-труп на извънземно (на който аз имам снимки още отпреди 10 години, но сега това изведнъж става актуално по незнайни причини), минаваме през личната драма на Стиви, който хванал рак едновременно с двама негови приятели, от което оцелява само той (на кой му п-у-к-а – това филм за НЛО ли е или какво?) и стигнем до лайтмотива на филма – че трябва да медитираме, за да дойдат извънземните и да ни спасят – нещо за което ще говоря след малко.

„S1r1us“ е американски филм направен с драма и съспенс, а някои фотошопски изпълнения бяха просто смехотворни и биха минали само пред дебили обитаващи земите на САЩ. Например имаше някакъв WTF-момент, в който генерал от ВВС (or something) се явяваше нещо като insider, с електронно променен глас и квадратчета на лицето, но в същото време не се притесняваше да покаже своя снимка със семейството си само с по една черна лента на очите. WHO THE FUCK DOES THAT!?! Не се прави така тъпи американци, ако искаш да се скриеш от ЦРУ правиш аудио запис, не правиш видео в къщата си и не показваш снимки на семейството си само за да запълниш екранно време, защото до 2 минути NSA ще разбива вратата ти и лицето ти няма да се вижда от лазерните точки с червен цвят. Ето такива американски телевизионни селски похвати свалят credibility-то на филма страшно много.

Изобщо като цяло подобни продукции винаги представят нещата така, че изложените проблеми никога не са истинските такива. Излагат се реално съществуващи казуси, но корена за тях никога не е ясно посочен наяве. В случая петрола е злото и света ще е приказка, ако минем към свободна енергия. НЛО не се разкрива не защото идеята за извънземни е толкова опасна, а защото принципа на който се движи НЛО би спрял монопола на банкерите (само частично вярно). Проблемът обаче винаги е в съзнанието, не в петрола и банките. Ако свободната енергия бъде масово въведена, то тя няма да работи при 80% от хората, защото се основава на други принципи и всеки занимавал се с това е чувал историите за необяснимото „веднъж работи – веднъж не“. Така че всичко това не разрешава нищо и трябва да се отиде много по-надълбоко, ако искаме да изградим някаква картина свързана с действителността.

Това, с което Гриър е най-известен обаче, е и идеята-факлоносец на самия филм. Тя се състои в неговото гениално хрумване за т. нар. срещи от 5-ти вид. Всеки е чувал за близки срещи от 3-я вид, в които човек има пряко близко наблюдение на НЛО. Срещи от 4-я вид се водят отвличане от извънземни (пример – известният fake-филм с Мила Йовович с едноименното заглавие). Визионерът Гриър обаче решава да пише уфологична история и създава срещи от 5-та категория. Такива, в които човек прави съзнателен контакт с НЛО. Накратко – стоите си под звездите си, медитирате си и викате звездните братя да кацнат при вас. Чиста проба гениалност родена в мускулестия череп на Стийв. Вярвате или не, това е страшно популярно сред НЛО-комуните в САЩ.

Което ни води до големия bullshit. Ако досега е имало поне минимални съмнения, че Гриър може да е искрен, то всичко рухва като недобре циментирана септична яма, когато разбираме, че Стивън вярва, че всички извънземни са добри и са с по-високо съзнание и ние трябва да направим миролюбив контакт с тях, което пуши по толкова много пунктове, че дори не мога да ги различа добре. Всичко, което виждам е гъст, черен дим генериран от bullfuck-огнище и не мога да се отърва от усещането за още 2 пропилени часа от живота ми (в които например също можех да се пипам).

Това е нещото за което говоря през цялото време. Отдаването на личната сила на външен източник. Във филма се говори за силата на съзнанието и медитацията, но единствено в контекста на това, че с тях можем да викнем добрите извънземни, които да ни предадат своята мъдрост. Това никога не е обърнато наистина навътре, към вътрешното същество, което не се нуждае от учители.

Всичко това е част от огромната ню ейдж кампания генерирана и от двете Полярности, че трябва да извикаме извънземните, защото само така те могат да се намесят. Именно! Те знаят, че нямат право да се намесват пряко според правилата на Играта, затова ни карат – ние да го поискаме, което е нещо като вратичка в закона. И именно в това се състои пропагандата на Гриър, който е съзнателна или несъзнателна пионка в ръцете на същата идеологическа agenda.

„S1r1us“ (или пък да го наречем „Посириус“ – както казах – напоследък съм пълен с идеи :Р) е филм за губене на време. Той има своите качества, ако сте тийнейджър, който сега започва да се интересува от тези теми и във въпросния контекст – проекта изпълнява своята функция. Той може да бъде полезен на много хора, които търсят „доказателства“ за съществуването на НЛО, но дотам. Филмът е безплатен, което е хитра стратегия още от времето на „Zeitgeist“ и „The Secret“ (упс, грешка, втория винаги си е бил правен за пари, хаха) и така ще убеди много хора в чистите си некомерсиални намерения. Както добре знаете обаче, парите не са цел за тези хора, защото те ги печатат и имат в изобилие. Битката за съзнания е основния фактор тук. Този филм е идеологически и манипулациите в него са много тънки. Могат да бъдат хванати само от човек с много background. Масата винаги ще бъде впечатлена от подобни филми.

Затова, ако не празнувате великден, повръща ви се от „христос воскресе“ и се чудите какво да правите докато всички се тъпчат с агнешко, можете да се промиете по холивудски и да гледате „Rise of The Guardians“ или „The Host“. Така де... Промивката така или иначе вече е неотделна част от битието ни. Поне все още имаме свободата да изберем в коя промивка да вземем участие :))