Предстоят три анализа на филма „Сделката на доктор Парнас“. Първият от тях е жалък, защото е на vigilantcitizen, вторият съдържа много интересни взаимовръзки, защото е на интелигентен блогър, а третия е дълбок, защото е мой :)) Дължината на анализа го поставя някъде между секциите „Кратки“ и „Подробни анализи“, като в крайна сметка реших да принадлежи към първата, защото обема му е съставен предимно от картинки, освен това искам да спазя традицията дългите анализи да са изцяло авторски, какъвто настоящия материал не е. Няколко неща трябва да бъдат казани предварително за тези, които все още четат този превзет его-сайт :))

Първо – както обикновено, горещо препоръчвам да гледате филма преди да прочетете анализите за него, защото в противен случай няма да ви е особено интересно и определено няма да разберете допълнителните наблюдения, които извеждам в края на материала. Това е много важен филм, който наистина си заслужава сам по себе си – той не е просто придатък или средство за разбирането на тези три статии и ще оцените написаното тук в дълбочина единствено ако първо сте го гледали. Този път ми повярвайте, моля.

Второ – българската шайка преводачи и киноразпространители отново са избухнали с неадекватен превод на заглавието, което в оригинал е „The Imaginarium of Doctor Parnassus“ преведено като „Сделката на доктор Парнасус“ (сигурно защото докато хората се опитват да прочетат благозвучната за мен дума „въображариум“ разпространителите автоматично ще изгубят половината публика; както и да е запазил съм конструкцията на заглавието, за да е по-близка до българската). Което ни води на втория абсурд, а именно името „Парнасус“, което е оставено 1 към 1 с английското звучене без дори професионалните преводачи да се усетят (факт), че българския аналог е „Парнас“ (в текста по-надолу е обяснено). Това е точно толкова неадекватно като да преведеш „Dionysus“ като „Дионисус“, а не като „Дионис“, както трябва да бъде. Именно затова, тук името ползвано за заглавието и целите на анализа ще бъде правилното – „Парнас“, а не „Парнасус“, както в субтитрите на филма и целия български интернет. (Наистина не мога да повярвам, че никой не се е зацепил за това досега и английската наставка се превежда на кирилица дословно...)

Препоръчвам на всички да гледат филма, не само защото е на Тери Гилиъм и не защото не е американски, а европейски (което му дава шанс да не се къпе в плиткост), а защото е наистина професионално направен и хубаво изпълнен. Освен това, продукцията е последната на Хийт Леджър, по време на която той умира, което също ще бъде обсъждано по-долу. Както обикновено из текста има допълните коментари от мен в скоби, както и допълнителна информация след края на двата текста. – Н.

„Сделката на доктор Парнас“ и жертвоприношението на Хийт Леджър

Последният филм на Хийт Леджър е шокиращ. От загадъчния му сюжет до тайните около неговото създаване, „Сделката на доктор Парнас“ заслужава да бъде надлежно проучен. Интерпретацията на богатия му символизъм разкрива на зрителите вечни езотерични истини, както и кодирани препратки към днешната окултна скрита власт. В тази статия се разглежда мистичното значение на „Сделката на доктор Парнас“ и жертвения характер на смъртта на Хийт Леджър.

Изглежда, че последните филми на актьори, които умират преждевременно, често са наситени със силен символизъм. Един преглед на трейлъра на „Сделката на доктор Парнас“ е достатъчен, за да ме убеди в дълбоките езотерични полутонове във филма. Продукции на Тери Гилиъм често разглеждат окултни теми, но тази изглежда крайно фрапираща. Ето защо очаквах рецензиите на филма и възможните дискусии, които ще предизвика. Въпреки това, не намерих нищо, освен повърхностни отзиви и критики, говорещи за „фантастично приключение“ или нещо от този сорт. И така, гледах филма, за да видя дали не съм оценил погрешно трейлъра, но след първата минута и половина всички мои съмнения се изпариха. Филмът започва с мъж (Антон), облечен като Меркурий (гръцкият „Хермес“ и египетският „Тот“), представящ д-р Парнас, който е облечен като монах, държащ лотос – символ на източния мистицизъм. Доста езотерично. Първо ще разгледаме основния смисъл на филма и след това странните символи, свързани със смъртта на Хийт Леджър.

Езотерично значение на сюжета

Встъпителната част на „Сделката на доктор Парнас“ крие смисъл за онези, които по думите на Антон, играещ ролята на Меркурий, имат „очи да видят и уши да чуят“. Ето едно бързо резюме на филма:

„Сделката на доктор Парнас“ е фантастична поучителна приказка, пресъздадена в наши дни. Тя разказва историята на д-р Парнас и неговия необикновен „въображариум“ – пътуващо шоу, където зрителите получават неустоима възможност да избират между светлина и радост или тъмнина и тъга. Благословен с изключителния дар да управлява въображението на другите, над д-р Парнас тегне мрачно проклятие, което той пази в тайна. Преди много години той се обзаложил с дявола, г-н Ник, като така спечелил безсмъртие. Много векове по-късно, когато е срещнал истинската си любов, д-р Парнас направил още една сделка с дявола, заменяйки безсмъртието си за младост, при условие, че когато първото му дете навърши 16 години, той или тя ще стане притежание на г-н Ник.

Когато Валентина наближава тази възраст, д-р Парнас отчаяно иска да я предпази от предстоящата й съдба. Г-н Ник пристига, за да я отведе, но прави предложение за нов облог. Дяволът иска пет души, срещу които Парнас ще получи Валентина. Привличайки група от диви, комични и завладяващи персонажи по време на пътуването си, д-р Парнас обещава ръката на дъщеря си на мъжа, който му помогне да спечели облога. В тази завладяваща, експлозивна и фантастична надпревара с времето, д-р Парнас трябва да се бори, за да спаси дъщеря си в една безкрайна поредица от чудновати препятствия – и да поправи грешките от миналото си веднъж завинаги.“ IMDB

Сюжетната линия се върти около класическата Фаустовска тема, в която д-р Парнас прави различни облози с дявола (в ролята Том Уейтс) през целия си живот. Поглеждайки по-дълбоко в символиката на тази история, д-р Парнас и неговото пътуващо шоу са метафора за езотерични учения, предавани през вековете чрез мистерийните училища. Той е човешко проявление на „пътя към просветлението“ при будистите или „вътрешният Христос“ при гностиците. Канейки хората да минат през магическото огледало, той ги пренася в света на духовното, където те могат да избират между духовна реализация и просветление (представени от пирамида или стълба, в зависимост от човека) или невежество и материализъм (представени чрез кръчма или долнопробен мотел). Д-р Парнас казва, че „той разказва историята, която крепи вселената“, което е поетичен начин да се каже, че той е носител на тайните учения, водещи до просветление. Той посочва пътя, който позволява да се осъществи духовната връзка между човешката природа и божествената. Целият символизъм около представлението на Парнас е вдъхновен от езотеричните учения на древните египтяни, гърци, будисти и други езотерични школи. Сцената съдържа много интересни окултни символи.

От Янус, двуликият римски бог, до масонските колони близнаци и всевиждащото око, сцената на д-р Парнас разкрива духовната същност на театъра

Името на доктора също е препратка към окултна инициация. То произлиза от планината Парнас, свещената планина на Дионис, гръцкият бог на тайните религиозни обреди (известен също като римския Бакхус). Планината Парнас е обитавана също и от известния оракул на Делфи – мистичното място, където хората могат да получат духовни откровения.

Сделка с Дявола

Както беше посочено по-горе, историята на безсмъртния д-р Парнас е сходна с развитието на мистериите в историята. Тя не е достоверна във всяко отношение и многобройни влияния са променяли нейното развитие. Във филма има постоянно взаимодействие между д-р Парнас и Дявола и в крайна сметка става ясно, че те всъщност имат нужда един от друг, за да съществуват и да бъдат значими. Чрез своите машинации, те възстановяват древния принцип на двойствеността, на постоянната борба, противопоставяща доброто срещу злото и светлината срещу тъмнината. Тази идея е визуално представена от масонския черно-бял шахматен модел. Докато разказва на своята дъщеря за отношенията си с дявола, д-р Парнас обяснява с кодирани изрази естеството на неговата същност. Той може да бъде намерен при будистките монаси, Исус Христос и дори в масонството. Докторът описва първия си облог с Дявола като състезание кой може първи да привлече дванадесет последователи. Д-р Парнас показва на дъщеря си книга, съдържаща символични изображения.

Тук Дяволът е обграден от духовници. Парнас казва, че използва „чувствата на опасност, страх и измамното блаженство на невежеството“, за да привлича последователи.

Парнас учи как със „силата на въображението да се трансформира и просветли живота ни“. Тук той е изобразен като Исус Христос с отворено трето око, носещ се под Окото на Великия Архитект. Обърнете внимание на символа вляво, който е много сходен с масонския линеал и пергел.

Парнас спечелил първия облог, но после разбрал, че е бил измамен: Дяволът го оставил да спечели. Дяволът знаел, че с времето „никой няма да иска да слуша историите на Парнас“. С други думи, Дяволът е знаел, че светът ще поеме пътя към невежеството, в крайна сметка достигайки духовното състояние, в което се намираме днес. Представлението на Парнас (метафора на пътя към просветлението) сега е странна новост, която повечето от обикновените хора не забелязват, тъй като са прекалено заети, за да размишляват върху ученията на доктора. Тогава идва Тони.

Тони Лайър (Тони Лъжеца)

Намерен от пътуващата трупа на Парнас, висящ под мост, Тони Лайър (чието име е базирано на това на (вече бившия) британски премиер Тони Блеър) може да е изпратен от Дявола. Въпреки мистериозното си минало, Тони става част от шоуто и веднага използва чара си, за да привлече по нечестен начин повече хора в шоуто. Той, обаче, е съсредоточен върху събирането на повече пари и не се интересува от духовното спасение на хората. Най-накрая Тони успява да убеди Парнас да промени стила на шоуто, за да стане то по-модерно и да промени публиката, за да е... по-богата.

За да илюстрира своята позиция относно модернизирането на шоуто, Тони показва на Парнас снимка на момиче от списание, правещо знака „а-ок“ пред очите си... интересно

Тони съветва Парнас да не крие своето „нещо за контрол над съзнанието“, да бъде смел и да привлече правилната аудитория. Това е резултатът:

Триизмерният масонски модел на шахматна дъска води към „магическото огледало“, входът към духовното преживяване. Дали масонството не „преопакова“ древните тайнства по начин, който би бил привлекателен за висшето общество?

Новата сцена е разположена в изискан търговски център. Има промяна и във философията: вместо да молят за дарения, има кутия, пълна с пари, с надпис: „Моля, вземайте щедро“. Предприемчивата маркетингова тактика се отплаща и тези, които преживеят „другата страна на огледалото“, се връщат напълно ощастливени, оставяйки своите пари, кожени палта и бижута.

Тони също опитва радостите на духовното преживяване и вижда себе си, изкачващ се по стълбата към просветлението.

Ролята на Тони тук играе Джъд Лоу – един от тримата актьори, които заменят Хийт Леджър след преждевременната му смърт

Неговото изкачване обаче е възпрепятствано от проблемното му минало (руската мафия), което го настига, като в този момент стълбата се счупва. Духовното просветление не може да бъде получено от всекиго. Въпреки това, той успява да изпита усещането да „бъде като бог“.

Жертвоприношението на Хийт Леджър

Въпреки че „Сделката на доктор Парнас“ ни оставя вдъхновяващо духовно послание, филмът има доста мрачна страна, която е свързана със смъртта на Хийт Леджър. Концепцията за двойствеността е представена в самия филм, където приказките за просветление са смесени с препратки към черна магия и жертвена смърт. Доброто и злото се борят отново. Многократното споменаване на смъртта по време на филма може да се тълкува като знак на почит към Хийт Леджър, но, както Тери Гилиъм твърди, сценарият не е пренаписван след трагедията. Ето един откъс от интервюто с режисьора:

„Ужасно болезнено е да се гледа филмът сега, поради загубата на Хийт.

Да, така е.

Във филма има препратки към смъртта, които изглеждат страшно болезнени в светлината на случилото се. Придадохте ли особено значение на това след смъртта му?

Всички препратки към смъртта бяха в първоначалния сценарий, който хората не разбират. Всички мислеха, че сме написали сценария след смъртта на Хийт, но ние не сме променили нито една дума. И това за мен също е плашещо и зловещо – нима това наистина е знамение? Изглежда, като че ли всичко е свързано със смъртта.“ Източник

Има много препратки не просто към смъртта, а към жертвената смърт. Възможно ли е смъртта на Леджър да е резултат на ритуално жертвоприношение, знаейки странните обстоятелства, при които той губи живота си? Има ли кодове в рамките на филма, свързани с това? Може да звучи невероятно за обикновения човек, но за посветените в окултните практики на развлекателната индустрия, това е напълно възможно. Представените наблюдения може да са съвпадение, но може и да бъдат знаци, поставени целенасочено. Едно нещо е сигурно: те са там. Първият човек, който изглежда се шокира от това, е самият режисьор, който очевидно е приятел на Леджър. В интервюто си със Sun Media, Гилиъм заяви:

„Има сили, които въздействат на този филм, не ме тълкувайте мистично..., но филмът се направи сам и беше режисиран съвместно с Хийт Леджър!“

Защо той загатва, че други сили са замесени в създаването на филма?

Увесеният човек*

(* Тук ще направя малко отклонение от основния анализ по повод един елемент, за който няма къде и кога другаде да пиша.

Поразен съм за пореден път от българските тъпотии и интерпретации на някои окултни системи. В случая говорим за Таро и Увесеният човек, който отгоре на всичко се превежда абсолютно погрешно навсякъде на роден език като „Обесения човек“ (който термин нарочно не използвам тук и съм заменил навсякъде в основния текст на анализа). Както всеки може да види, в човека няма нищо обесено, тъй като не знам за вас, но във вселената, в която аз живея все още се обесва за врата, а не за крака. Човекът е увесен и жив. Той винаги виси на един крак, обикновено от дървесен клон. Кракът му в почти всички тестета е сгънат по начин, който да образува обърната 4-ка, а тялото му съставя 4 триъгълника. Без изобщо да съм се интересувал от Таро в дълбочина, мога да видя, че един от заложените архетипи в тази карта е именно четворката (кратно на 12, какъвто е номера на картата в тестето) и прилежащите към нея смисли. Така например 4 триъгълника могат да образуват квадрат, а 4 е алюзия и за кръстопът, който пък алюзира възможности и разгръщане. Точно това е и истинската конотация на тази карта, която лично според мен е една от най-ключовите в цялата колода. Забележете, че лицето на увесения е спокойно и няма следа от страдание. Понякога ръцете му са във формация, понякога се веят надолу безжизнено (втория вариант за мен не е правилна интерпретация на този образ при създаване на колода).

Историята на увесения човек е много показателна. Глупакът се настанил под едно дърво с намерението да открие своята духовна страна. Там, той стоял 9 дни, без да яде и без почти да мърда. Хората минавали покрай него, както и животните, облаците, вятър и дъжд, звездите и луната. На деветия ден, без съзнателна причина „защо“ той се изкачил на дървото и се закачил за един клон с главата надолу като дете. За момент той се предал пред всичко което е, което иска или за което му пукало. Монети падали от джобовете му и той ги поглеждал, виждайки ги не като пари, а като кръгли парчета метал. Изглеждало сякаш перспективата му за света се променила изцяло, сякаш обърнатата му позиция му позволила да се поклаща между всекидневния свят и духовната реалност, имайки възможност да види и двете. Това е зашеметяващ момент, почти като насън, но в същото време – кристално ясен. Безкраен във времето, както този момент изглежда на пръв поглед, не трае вечно и той знае това. Много скоро, той ще трябва да се изправи, но когато го направи, нещата ще бъдат много различни. Той ще трябва да действа според това, което вече е научил. Засега той просто виси, безтегловен, сякаш под вода, наблюдаващ, попиващ и виждащ.

Бивайки 12-та карта, Увесеният човек е в опозиция на 21-та карта – „Светът“. С последната вие се разгръщате безкрайно навън. С увесения човек вие потъвате безкрайно навътре.

Това е карта-архетип на медитацията, чрез която се разбиват старите поведенчески модели и навици, които ни ограничават. Именно защото това е карта-рубикон тя е толкова важна част от тестето и е абсурдно тя да бъде споменавана като „Обесения човек“ насаждайки обреченост, предвид че е точно обратното – разгръщане и осъзнаване на реалността и човешкия потенциал. Най-важното, което трябва да се запомни за тази карта е, че тя символизира прекратяването на старото и генериране на очакване за новото. Тя не се отнася до живота и смъртта, а до ново раждане, което предстои в бъдеще, но още не е. Увесеният е като в заседнал в чакалня, без да бъде обвързан. Той се носи в безвремието. В същото време той не е в почивка.

Всичко това показва за пореден път, колко (умишлено) изкривено е окултното модерно знание и как истинските значения на нещата са много далеч от тяхната съвременна интерпретация и употреба, каквото е и следващото тълкувание на картата от vigilantcitizen. Както ще видите и в самия филм обаче, Увесеният човек е ключов за развитието на сюжета и отваря възможности пред Парнас за нови възможности и поглед над нещата, които му позволяват да лавира пред Дявола и да излезе за пореден път от положението си. Освен това във филма Тони е жив, въпреки че е обесен за врата, което отново идва да каже, че човека е увесен, а не обесен.

Стана дълго, но едва ли ще пиша отделна тема за манипулациите в съвременното Таро, затова реших да го спомена. Обратно към филма. – бел. Н.)

Непосредствено преди пътуващата трупа да намери Тони, висящ под моста, д-р Парнас изтегля картата Таро на Увесения човек. Тя предсказва какво ще се случи, но окултното значение на картата говори повече:

„Езотерично погледнато, увесеният човек е човешкият дух, който е провесен от небето на една нишка. Мъдрост, а не смърт, е наградата за тази доброволна жертва, по време на която човешката душа, окачена над илюзорния свят и размишляваща над неговата нереалност, е възнаградена с постигането на себереализация.“ Менли П. Хол, Тайните учения на всички времена

Увесеният човек действително е свързан с мита за умиращия бог, който е извършил най-голямата саможертва, за да се постигне безсмъртие.

„Има актуалност в ритуалите, прилики на идеи или вярвания. В древната традиция се е вярвало, че чрез връзката на тялото и кръвта на Заклания Бог, хората се сливат в едно с божеството. В „Тайната вечеря“ Исус заявява, че хлябът и виното са неговото тяло и кръв, които той жертва за спасението на народа. Смята се, че кръвта съдържа жизнената сила. Смъртта на краля освободила вътрешния дух. Чрез пожертването на неговото тяло и кръв, небето и земята се обединили и неговата жизнена енергия възродила кралството.

Появите на Заклания Бог се различават през отделните епохи. Неговите образи могат да се видят в Зеления Джак, Качулатия мъж (Робин Худ), Увесеният човек от Таро, Господарят на растителността, Жътвата, и естественият вид на гората.“ Източник

След това Антон и Валентина намират Тони да виси под моста Блекфрайърс.

Предишният филм на Леджър бе „Черният рицар“, в който той играе Жокера – „Глупакът“ (или „Шутът“) в Таро. Дали шутът не се трансформира в увесения човек?

Тази сцена е вдъхновена от истинското обесване през 1982 г. на Роберто Калви (наречен „Банкерът на Господ“, заради отношенията си с Ватикана). Обесването се е случило точно под същия мост. Въпреки че никога публично не бе потвърдено, налице са сериозни теории, че смъртта на Роберто Калви е символично и ритуално убийство, извършено от черната масонска ложа, наречена Propaganda Due, също споменавана като P2 (повече по въпроса за Калви и Р2 сме писали в следговора на „Подземните Тайни на Румънския Сфинкс“ – бел. Н.). Името на моста е много важно:

„Разследването на г-н Калви показва, че неговият баща е бил удушен, преди тялото му да бъде натоварено и провесено под моста Блекфрайърс, вероятно от хора, които са били в малка лодка. Изборът на моста вероятно не е бил случаен: членовете на Р2 наричали себе си „frati neri“ – черни монаси.“ Източник

По челото на Тони има странни окултни знаци, сякаш за да се засили чувството за ритуално убийство в съзнанието на зрителите.

Фи е гръцка буква, обозначаваща златното сечение – математическа пропорция, която е изключително важна в масонството

Защо режисьорите отдават значение на това символично убийство?

Умиращ млад

В една зловеща сцена, в която Тони (в ролята Джони Деп) води една богата жена из нейния въображаем свят, се появяват три лодки, носейки снимките на Рудолф Валентино, Джеймс Дийн и принцеса Даяна – три обществени фигури, които са загинали преждевременно.

Тони подтиква богатата жена да следва пътеката и да се качи на гондола с главата на Анубис, богът на мъртвите. Жената вижда снимките и казва:

„Всички тези хора... всички те са мъртви.“

Тони отговаря:

„Да..., но въпреки това те са безсмъртни. Те няма да остареят или напълнеят. Те няма да се разболеят или изнемощеят. Страхът им е чужд, защото те са... млади завинаги. Те са богове... и ти можеш да се присъединиш към тях.“

След това той добавя:

„Твоята жертва трябва да бъде искрена.“

Всичко това е казано от Джони Деп, актьорът, който замества Хийт Леджър след преждевременната му смърт. Най-малкото, което мога да кажа, е това: странно съвпадение. Езотеричното значение на сцената се загатва в смъртта на старата личност, за да се даде живот на новата, духовна личност. От духовна гледна точка, обаче, тази метаморфоза е осъществена чрез саможертва и лично усилие, а не чрез смъртта в млада възраст. Обществените фигури в лодките са загинали при „мистериозни“ обстоятелства. Каква е връзката?

Миналата година написах статията, „Смъртта и мемориала на принцеса Даяна: окултното значение“, в която изследвам възможния жертвен характер на нейната смърт и символиката на „богиня“ около нейния паметник. Дали същото се случи и с Леджър?

Окултистите смятат, че окултните ритуали по дефиниция трябва да имат публика. Колкото повече свидетели, толкова по-добре, тъй като те дават на тези, които изпълняват ритуалите, повече сила и могъщество. Беше ли смъртта на Леджър мега ритуал?

В заключение

Много филми в кариерата на Хийт Леджър се въртят около окултни теми, като „Орденът“, „Братя Грим“ или „Сделката на доктор Парнас“. Въпреки положителната морална поука в последния филм, той едва ли не изглежда, че е бил написан с предварително знание за смъртта му. Има определено излъчване около този актьор и мистериозните обстоятелства около смъртта му само засилват това чувство. Тери Гилиъм каза за Хийт:

„Всички казват, че той умря млад, но аз мисля, че той бе на около 150, когато почина. Той не беше дете. Там имаше мъдрост. Не знаех откъде е дошла – никой от нас не знаеше – но всеки, който е бил близо до него, споделя едно и също нещо.“

Хората в близост до Леджър са наблюдавали странна трансформация в него по време на снимките на „Батман: Черният рицар“. Малко преди смъртта си, той позира за тази картина, нарисувана от приятеля му Винсънт Фантузо.

Художникът изобразява Хийт заобиколен от два „духа“, които шепнат на ушите му. Винсънт казва, че шепнещите духове представляват вътрешните мисли на Хийт. Какво се случваше в главата му? Беше ли той жертва на контрол над съзнанието или на обладаване? Беше ли той пожертван от окултното братство? Не може да бъде даден положителен отговор точно сега. Всичко, което мога да кажа засега, е последната реплика на Хийт Леджър във филма, както и последната му като актьор: „Не убивайте пратеника.“

Източник: http://vigilantcitizen.com

Превод: Star Rider

Редакция и допълнения: Н.

Кой е д-р Парнас?

Току-що гледах филма на Тери Гилиъм от 2009 г. – „Сделката на д-р Парнас“, и реших, че мога да кажа няколко думи за него.

Първо, филмът не е създаден единствено от въображението на сценаристите Тери Гилиъм и Чарлз MакКоун, като голяма част от съществените теми и основата на филма са взети от една история, която е публикувана в списанието „Doctor Who“, която разказва за подвизите на шестия доктор. Тази история, озаглавена „Voyager“, е разделена на четири части: „The Shapeshifter“, „Voyager“, „Polly the Glot“ и „Once Upon a Time Lord“. Ако успеете да я намерите, силно препоръчвам да я прочетете, историята е добре разказана и красиво илюстрирана. Няма да се впускам в детайли, а просто ще покажа някои от направленията, по които „Voyager“ наподобява „Сделката на д-р Парнас“.

Злодеят в комикса „Voyager“ е мъж на име Астролабус. Той също е известен като: Свами Астрал Арбус, професор Астро Лабус, звездният завоевател, Сендмен, шута, магьосника, клоуна, глупака, Ел Диабло, Робин Худ, върбовата пръчка в ръката на гадателя, последния човек, пазителя на огъня, светлината на края на света, Дядо Коледа, феята във вашата градина, разказвача на приказки, звездния гаечен ключ, Гоблин, дяволчето, асо жезли, магия, мит, легенда и крадеца на време.

Д-р Парнас несъмнено е моделиран по Астролабус, както можем да видим от горните прякори – Свами Астрал Арбус и Разказвача. Във „Voyager“ става ясно, че Астролабус има съзидателен контрол върху живота на Doctor Who чрез разказването на истории. Д-р Парнас също е тясно свързан с разказването на истории, но в този случай, за да поддържа Вселената. И двамата са отдадени на заниманията си с мистичен характер и търсят вечен живот, в един или друг момент.

Свами Парнас в състояние на транс

Импресия на сцената с космическите медузи в „Сделката на д-р Парнас“

В началото на филма виждаме човек, който е отвлечен в космоса близо до училище на космическа медуза. В историята „Voyager“, наречена „Polly the Glot“, се разказва за друго подобно космическо същество – Зиглот, известно като Поли.

Рисунка на Поли Зиглотата в космоса (1984)

Последната история от поредицата „Voyager“, наречена „Once Upon a Time Lord“, е най-важната, в която присъства Астролабус, тъй като тя разкрива неговата мотивация и гибел. Встъпителната музика в „Сделката на д-р Парнас“ е наречена „Имало едно време“ („Once Upon A Time“). Въпреки това, мисля, че Гилиъм по-скоро би искал да внуши на аудиторията „Имало едно време Крадец във времето“ („Крадци във времето“ е друг филм на Гилиъм от 1981 г. – бел. Н.), тъй като темата за джуджето е интерпретирана в този филм.

Звездни карти във филма на Тери Гилиъм „Бандити във времето“ (1981 г.)

Най-малко две от големите звезди на „Сделката на д-р Парнас“, Лили Коул и Андрю Гарфийлд, са имали роли в телевизионния сериал „Doctor Who“, съответно през 2011-та и 2007 г. След смъртта на Хийт Леджър, Гилиъм определил не един заместник за образа на Тони, а трима. Поради тази причина, героят на Леджър е подложен на редица трансформации с развитието на филма, точно както и Doctor Who през цялата телевизионна поредица, която продължи много десетилетия.

Има общо четирима актьори, играещи ролята на Тони в „Сделката на д-р Парнас“ – Деп, Лоу, Фарел и Леджър

Към днешна дата има 10 актьори, които са играли Доктора в сериите на BBC

И така, ако Астролабус е от „Doctor Who“, кой е д-р Парнас? Добър въпрос. Оказва се, че името Парнас идва от планината Парнас, близо до Делфи, в Централна Гърция. Парнас бил син на нимфата Клеодора и човека Клеопомпос. Той бил предводител на град, който бил разрушен от поройни дъждове. Това го принудило да се пресели високо в планината, която сега носи неговото име. С оракула на Аполон в миналото се заселили близо до Делфи. Не е учудващо, че Аполон (богът на пророчествата, музиката и медицината) би могъл също да бъде асоцииран с тази планина. Историите разказват как Аполон си е почивал тук след победата си над змея Питон. Също така се смята, че Орфей е получил своята известна Златна лира на тази планина.

Като се има предвид, че има толкова много истории за Аполон, свързани с името Парнас, си зададох въпроса – каква е връзката между Хийт Леджър и Аполон? Малко изследване отговори на тази част от въпроса, публикувано в http://www.collectspace.com:

Тема: Съвпадението с Хийт Леджър и Аполо 15?

Публикувано на 14 юли, 2005 15:43

Докато гледахме филм с Хийт Леджър (Четирите пера), жена ми и аз се чудехме къде още го бяхме гледали този актьор. И така, потърсих в IMDB... Само за да открия, че в австралийския сериал „Home and Away“, той играе герой на име Скот Ървин. Несъмнено това НЕ МОЖЕ да бъде съвпадение?!

Дейвид Р. Скот и Джеймс Ървин са имената на двама астронавти, които са кацали на Луната с Аполо 15 през 1971 г.

И така, изведнъж е променена първоначалната символика, отнасяща се до слънцето и живота, която е сменена със символизма на Луната и смъртта. „Home and Away“ носи послания за напускане на Земята и пътуване в космоса, но също така подсказва какви са познанията ни за живота и за неговия край. Домът е на Земята, отвъд са звездите (други планети), Леджър е отишъл отвъд.

Всичко, което знам за филма „Четирите пера“, е това, което съм чел в IMDB, тъй като все още не съм го гледал. Но подозирам, че е зареден с още повече символика, и със сигурност трябва да се гледа.

Действието в тази пета адаптация по роман на A. E. В. Мейсън се развива в Судан през 1884 г. В него се разказва за британски офицер, който подава оставка точно преди корабът на неговия полк да започне битка с бунтовниците. Тълкувайки оставката му като страхливост, неговите приятели и годеница му дали четири бели пера, символ на малодушието. Но те не знаят, че всъщност той има таен план, с който ще възвърне своята чест.

Във връзка с Аполо, подозирам, че четирите бели пера вероятно са пилешки или най-малкото означават същото: страхливец = пиле (на английски „chicken“, означава „пиле“, но е и нарицателно за „страхливец“ – бел. Н.).

В началото на „Сделката на д-р Парнас“, Дяволът (в ролята Том Уейтс) язди към манастира, преминавайки върху гърбовете на четири каменни слона. Тези слонове се наблюдават и във „Voyager“ от сериала „Doctor Who“ по време на поредица от сънища, в които докторът стига до края на света. Четирите бели пера от по-ранния филм на Леджър са противопоставени на четирите бели слона от неговия последен филм.

Д-р Парнас язди към манастира – скица от Дейв Уорън

В стари времена, когато хората все още са вярвали, че Земята е плоска, било установено, че тя се е крепяла върху гърбовете на четири слона, които, от своя страна, са стояли на гърба на гигантска костенурка, Световната Костенурка. Картината по-долу показва изображение на Света на Диска на Тери Пратчет.

Концепцията за света, крепящ се върху гърбовете на четири слона, е стара като идея, имаща своите корени в далечни времена. Така че не съм сигурен защо рисунката е озаглавена в долния край „Създадено от Тери Пратчет“. Това е някаква шега.

В модерните времена концепцията за четири слона, стоящи на гърба на костенурка и държащи света, е изкусно и хитро заменена с четири костенурки нинджа, живеещи в канализацията и защитаващи града, борейки се срещу престъпността. Това показва как понятия като тези са архетипни и никога не умират. Те просто се разгръщат в по-странни превъплъщения.

Този плакат на „Костенурките нинджа“ (1990 г.) показва нашите герои, излизащи от подземната канализация. Възможна е обаче и интерпретацията, че костенурките крепят съвременния свят, представен чрез града. Забележете как плоската Земя или Света на Диска, е заменен от капак за канализационната шахта. Тази форма на диск присъства и чрез любимата храна на костенурките – пицата.

Филмът „Костенурките нинджа“ (TMNT) от 2007 г. е жалък провал, който включва препратки към календара на маите и концепцията на Ню Ейдж за Галактическото нареждане през 2012 г. Тя също така съдържа препратки към увесения човек от Таро. Това предполага, че 2012-2013 г. ще бъде един труден период за човечеството, в който то ще трябва да преоцени какво е от значение за хората като биологичен вид. „TMNT“ може да бъде числово представен като 2013-1420, което също е вид реверсия. Новите серии на „Костенурките нинджа“ ще бъдат излъчени по Nickelodeon през 2012 година.

Хийт Леджър, Джони Деп, Джъд Лоу и Колин Фарел са четирите големи имена на Холивуд. Те символизират четирите бели слонa, или костенурките нинджа, крепящи разпадащия се свят на режисьора Тери Гилиъм. Тази идея е въплътена по-специално от Джони Деп, тъй като той е бил в ролята на капитан Джак Спароу, който успя да избяга от пустинен остров на гърба на две морски костенурки.

В края на „Сделката“ д-р Парнас е показан пред ресторант, наречен „Дъжд на 5-ти“.

„Дъжд през 5-ти месец“ е заглавието на гравюра от 18 век от японския художник Сузуки Харунобу.

Бележките, които придружават гравюрата, гласят следното:

„В повечето части на Япония петият месец (в днешно време юни според григорианския календар) носи дълги дъждовни дни. Въпреки че дъждът е необходим за добрия растеж на реколтите от ориз, съчетан с топлината на идващото лято, той може да доведе до опасности за здравето и потиснато настроение за градското население на Едо* (старото име на Токио – бел. Н.).“

(* В случая Едо може да бъде взето като съкратено име на Едемската градина. Змията (Том Уейтс), която изкушава Ева (Лили Коул), всъщност е базилиск – същество с тяло на змия и глава на петел.)

Може би си спомняте, че в древни времена гръцкият Парнас се качил високо в планината с народа си, за да се спаси от дъждовете.

Ако се загледате във въображаемия Свят на Диска на Тери Пратчет, ще видите, че тъй като Земята е плоска, океаните се изливат от неговите краища. Водата минава през главите на четирите слона и се излива върху петото животно – костенурката.

Това ни връща отново към „Костенурките нинджа“, защото те са обучени в японското бойно изкуство Нинджицу. И така, както се вижда, четирите слона са заменени от четири костенурки нинджа, които стоят върху гърба на плъх, наречен Сплинтър. Одобрявам тази нова гледна точка за света.

Обесеният човек е карта от Таро и е важен символ в „Сделката на д-р Парнас“, тъй като това е карта, която подхожда най-много на героя на Леджър – Тони. Когато за пръв път виждаме Тони, той виси (жив), окачен на шията си от моста Блекфрайърс (моста на черните монаси) в Лондон. Той има три мистериозни символа върху челото си, които остават необяснени във филма.

Впуснах се в търсене на отговорите и открих, че първият символ (вляво) е много подобен на старогръцката буква Фи. Следвайки този ред на мисли, следващият символ прилича най-много на Делта. Това прави Фи Делта (Phi Delta), или PD.

P2 или Propaganda Due – PD е незаконно масонско тайно общество, основано в Италия. Смята се, че то стои зад убийството на ватиканския банкер Роберто Калви, който бе намерен да виси от моста Блекфрайърс в Лондон през 1982 г. Тери Гилиъм е описал сцената на моста в „Сделката на д-р Парнас“ като „почит към Калви“.

Ако заключим, че всичките три символа са лошо прикрити гръцки знаци, тогава те могат да бъдат преведени като Фи Делта Сигма (Phi Delta Sigma). Тази последователност от гръцки букви се използва от студентските дружества в цяла Америка. Делта Сигма Фи (DSP) е водещ колеж в Америка. Колежанските сдружения са създадени от масонски ложи и поради тази причина съдържат много препратки към египетските и класически мистерии. Символи, свързани с DSP, включват пирамида, лютня (или лира), Гордиев възел и (може би не е изненадващо) слон.

DSP = Доктор/Свами Парнас

Ако изследвате всички тези символи, ще видите, че те са свързани със „Сделката на д-р Парнас“ в една изненадващо комплексна мрежа от асоциации; твърде сложно е, за да изпадам в детайли тук. Достатъчно е да се каже, че героят на Андрю Гарфийлд е орфически по своя характер, тъй като той получава златна флейта от Тони (Аполон), след като спасява живота му на моста Блекфрайърс. Бързата мисъл на Антон в този случай също го прави съпоставим с Александър Велики, който разплел гордиевия възел и станал цар на цяла Азия. Героинята на Лили Коул – Валентина, е свързана с Персефона и Евридика, защото тя трябва да осъществи пътуване във въображариума на д-р Парнас, Земята на Мъртвите.

Разбира се, голямо съвпадение е, че във филм, който е преди всичко за пътуване отвъд границите на смъртта, главната звезда умира по време на снимките. Но както във филма се казва „съвпадения не съществуват и за всичко си има причина“. Но каква е причината? Някои хора побързаха да обвинят Гилиъм, а и с неговите коментари за успеха на филма, който е бил подпомогнат от „човешко жертвоприношение“, кой може да ги вини?

Ключов фактор за развитието на действието в този филм са залозите, които Парнас прави с Дявола. Може би предишният успех на Леджър в ролята си на Жокера в „Черният рицар“ е бил точно такъв залог и когато времето за разплата идва, Дяволът е чакал зад кулисите.

Източник: http://pearlsofwar.blogspot.com/

Превод: Star Rider

Редакция и бележки: Н.

МК-аспект и Висша перспектива

МК-аспект

Тези, които гледаха филма и прочетоха анализите, са си дали сметка, че това не е просто някоя от поредните продукции и има по-особено значение.

Разбира се, освен езотеричните послания, когато говорим за проект от подобен калибър, не може да се мине и без прозрачната Монарх-символика. Тук случаят е по-жесток, защото имаме налице и жертвоприношение в лицето на Хийт Леджър, което за мен е безспорно и няма място за никакво съмнение, когато човек разгледа хронологията на събитията.

В материалите за Монарх и 11 септември се опитах да обясня, че в света на Холивуд няма случайни лица, както няма случайни роли и случайни филми (и прилежащите на тях сценаристи, режисьори и т.н.). Това е закон, който мени единствено своята относителност (но не и правила) съответно частния случай.

Вече препоръчах работата на Джейк Коц, който следи именно за подобни синхроничности в поредицата от роли, които един актьор изиграва през живота си.

В горните текстове бяха споменати няколко интересни елемента свързани с различните заемани от Леджър персонажи в неговата филмова кариера.

Наистина най-шокиращата е връзката между ролята на Жокера и ролята на Увесения човек, съответно в „Черният Рицар“ и „Сделката на доктор Парнас“ от гледна точка на Таро.

За мен двете карти са много свързани, както в самата колода (от моя гледна точка, първата трансмутира по окултен начин във втората, като част от естествената еволюция на душата представена чрез арканата), така и в самия живот. Още повече, че в края на „Батман“, Жокера бива именно увиснат с главата надолу, оставайки жив, имитирайки по този начин Увесения човек.

Сякаш края на тази роля е преход към следващата му (която се оказва и последна) и в нея цялостния персонаж на Хийт е въведен именно чрез висенето под моста. Интересен преход. Едва ли не го намираме там където го оставихме. Последно го видяхме през 2008-ма в Батман, висейки с главата надолу, след което го видяхме през 2009-та в „Сделката на доктор Парнас“, където ролята му започва с висене представено от Увисналия човек в Таро. Наблюдава се интересна амалгама и в „Сделката на доктор Парнас“, където Хийт прави същата препратка, обаче в обратен ред, бивайки шут на няколко пъти, докато привлича публиката към въображариума. Това пък напомня отново на ролята му като Жокера (забележете ритуалната маска, която носи – същата каквато може да бъде открита в „Широко Затворени Очи“ по време на илюминатската церемония).

Какво иска да ни каже всичко това? Какъв е окултния смисъл на тези превъплъщения и как можем да ги тълкуваме?

Едва ли може да има еднозначен отговор за нас, публиката. Според мен тези неща имат връзка със специфичното програмиране на Хийт Леджър, в което Таро явно има основна роля, което не е чак такава изненада предвид окултната страна на проект Монарх. За съжаление, тези, които са разбрали механизма на нещата осъзнават „лошата“ новина, че още с раждането на Хийт Леджър той е бил определен да бъде жертван по този начин от Тъмната страна. От друга страна, „добрата“ новина е, че това е съгласувано с Висшия му Аз с причина (в контекста на това, че смъртта на всеки е предопределена преди раждането му), имайки нужда от това преживяване. Знам как звучи това на повечето хора, но не аз създавам правилата в тази Игра.

Самият филм е изцяло изтъкан от mindcontrol-мотиви като започнем от самия пътуващ въображариум и неговия декор (всевиждащото око, двете колони Яхин и Воаз, шахматния мотив и най-вече – огледалото) и завършим със самия сюжет и вътрешния свят на Парнас, в който всички попадат.

Още с началните надписи, които са направени в стил огледално отражение, на виждащия зрител може да му стане ясно, че в този филм ще има много активиращи спусъци.

Давам само още няколко фрапиращи примери, които се забелязват лесно на първо гледане, без да се задълбочавам, защото наистина са десетки:

„12 Х 12 Х 12 STEPPROGRAM (GOODLUCK)“ – безспорен активиращ спусък за група роби (замалко да изнаглеят с 13 Х 13 Х 13)

Жълтата павирана пътека – активиращ спусък за Оз-програмиране

Кадър от началото на филма, от списанието-идеал на Валентина олицетворяващо нейните дом и мъж-мечта. Тя иска да избяга от настоящата си реалност (да се дисоциира) и да постигне горната свръх-задача. На снимката Колин Фарел, който впоследствие влиза в ролята на Хийт Леджър, който не може да заснеме сцените заради преждевременната си смърт. Именно Фарел измамва и удря Валентина в края на филма, превръщайки се в неин насилник. Послание – „твоята мечта е твоята илюзия/кошмар“ – типична mindcontrol-формула дисоциираща съзнанието.

Хийт в сцена с каска за електрошок, чрез която Парнас „чете мислите му“, докато всъщност imprint-ва такива, защото към момента на развитието на сюжета Тони все още няма спомен кой е. Интересно, че за загуба на краткотрайната памет се използва именно електрошок след което се наслагват заместващи спомени (ако това е гонения резултат) от програматора. Съвпадения? Дали пък именно това не е начина по който Хийт е бил програмиран?

Хийт с брошка на пеперуда. Както знаете, пеперудата е главния символ на Монарх-робите (без да е задължително пеперудата да е от вида Монарх всеки път). Отново с ритуална маска, подсказваща, че навярно Леджър е бил мъжки бета-роб (като Том Круз), което е рядко срещано, тъй като това е програмиране характерно предимно за жени.

Рубинените обувки – активиращ Оз-спусък

Валентина (само по себе си ритуално име свързано с церемонии) бяга с червена ритуална рокля сред чупещи се огледала, отразяващи нейните имплантирани самоличности. Програмиране тип „Алиса в страната на Чудесата“.

Една от най-прозрачните сцени във филма откъм Монарх-мотиви, в която Леджър изрича една от най-емблематичните programming-фрази изобщо, след като жената в розово му казва, че няма време да влезе във въображариума, защото закъснява за среща. Леджър отговаря: „Oh late late, for a very important date. Gosh I can't tell you how many times I've heard that in my life!“/„О, закъснявам, закъснявам за много важна среща. Боже, не мога да кажа колко пъти съм чувал това в живота си!“. Невероятно неприкрита и безочлива препратка към програмиране тип „Белия Заек“ от „Алиса в Страната на Чудесата“, който постоянно гледа часовника си и закъснява за някъде. Описал съм това в статията за Монарх. Дали Хийт не казва тази реплика, говорейки от личен опит? Колко ли пъти е чувал този активиращ спусък в живота си, наистина?

И т.н. и т.н... Може да бъде направен изцяло MK-прочит на филма, но това е безсмислено. Сами схващате идеята. Една от ценностите от МК-гледна точка в тази продукция е, че вътрешния свят на робите е много добре описан. Влизайки през огледалото (отново „Alice in Wonderland“ programming) хората се дисоциират и изпадат във въображаем свят. Хийт Леджър дори сменя физическата си форма, което изобразява превключването от една самоличност – в друга.

Влизайки във въображариума, хората се променят и виждат света по различен начин излизайки от него, искайки да се върнат.

Истинският свят вече не е достатъчен, защото света на фантазията е толкова по-вдъхновяващ и разнообразен. Т.е. – хората искат да се дисоциират сами – типичната илюминатска формула. Въображариума е като халюциногенен свят, в който всичко е възможно и е наситен с цвят. Компютърната графика и професионалния монтаж на филма дават много добра представа за това какво наистина представляват вътрешните шаблони на робите. Единственото по-добро описание на програмираните светове, което съм виждал във филм, е в „Клетката“ (2000 г.) с Дженифър Лопез, но от двата, тези в Парнас са много по-леки за наблюдаване, защото е наблегнато на фантастичния и анимационния елемент (което между другото винаги се среща при програмиране тип Дисни), докато в другия е показан по-скоро садистичния, който показва Тъмната страна в най-извратената й светлина.

Висша перспектива

По-голям интерес за мен обаче представляваше по-висшата перспектива, която може да се извлече от „Сделката на доктор Парнас“. Тя бива изведена от много реалистично изградения (лично за мен) образ на дявола.

Дяволът във филма има аристократично поведение, на моменти е наивно и комично смотан сам по себе си, но знае точно какво прави. Много ми допадна подхода на Гилиъм, който доста умело е пропуснал християнските глупости при олицетворението на Тъмната страна (рога, копита, огън и т.н.), наслагвани в астрала от векове „време“, но въпреки това майсторски е уловил основните черти на този архетип. Това заслужава един голям реверанс, защото видях много от истинските характеристики на Тъмната страна, а не тези, които се опитват да ни насадят холивудските филми като „Клетката“ например (вече казах, че „Сделката на доктор Парнас“ не е холивудски филм), което пък ме накара да се сетя отново за един от най-емблематичните текстове, които съм качвал на този сайт, който според мен трябва да бъде прочетен и препрочитан от всеки един от нас.

Дяволът във филма (г-н Ник) е закачлив, но не се намесва пряко. Той манипулира околните с грациозните си маниери много фино, за да постигне целите си и никога не е пряк медиатор на действията си – именно затова винаги печели и в същото време остава недосегаем. Той е галантен, с иронично чувство за хумор и не бълва огън. Наблюдава внимателно и се намесва непряко в най-подходящия момент (между другото всичко това много ми напомня на описанието на Мацини в „Подземните Тайни на Румънския Сфинкс“, където също имаме много адекватно представяне на истинската Тъмна страна, а не пропагандата за нея с пушека и кървищата).

Най-вече – той изпитва сантимент към инкарнацията Парнас (който в случая условно можем да уподобим на Светлата полярност макар случаят да е доста по-комплексен) и се забавлява от играта с него. Дяволът НЕ ИСКА да спечели, защото ЗНАЕ, че ако унищожи Светлата страна, за него повече няма да има забавление (разбирайте – уравнението ще се дебалансира и ще има анихилация в стил края на „The Matrix Revolutions“). Той иска КОНТРОЛ, което е нещо много по-различно. Той искрено СЪЖАЛЯВА, когато печели срещу Парнас, защото това означава, че вече няма откъде да смуче енергия и затова винаги се връща с ново предложение за облог, за да може да го държи ПОСТОЯННО в Играта. Това е ГЕНИАЛНА метафора за Голямата Игра на Полярностите, в която ние сме участници. Дяволът не желае да спечели – той иска Играта НИКОГА ДА НЕ СВЪРШВА!!! Това е истинската победа за него. Точно затова от години се опитвам да обясня, че противоборството на Тъмната страна с нейния антипод – Светлата страна НЕ Е НАЧИНА да победите Играта. Играта се подхранва именно от това противоборство. Играта Е Полярностите! Начина да „победите“ Тъмната страна (и покрай нея да надраснете и Светлата) е да СПРЕТЕ да играете Играта. Г-н Ник се страхува точно от това – че ще победи Парнас веднъж завинаги – той не иска това. Само спирайки да играете игрите на Полярностите можете да се издигнете над тях и да видите тяхната илюзорност. Едната не е по-добра от другата – и двете искат да ви държат В Играта!

Филмът има и по-повърхностно послание, което в контекста на сюжета обслужва Играта, но може да се възприеме от много хора като нещо стойностно (и е такова на определени нива на развитие). То е, че колкото и отчаян да си, надежда винаги има. Тънкият момент обаче е, че надеждата в случая е желанието да не си загубил, което току-що обясних, че не е разковничето на проблема. Начинът е да оставиш надеждата като такава, каквато ти е казано, че е – а именно – надежда за спасение чрез нещо, някъде или някой, като антипод на еди-какво-си. Този тип надежда винаги съдържа едно от две качества – тя или е колективна по природа (като например – надежда за по-добро всеобщо бъдеще), или е ориентирана към външен източник, който да я донесе в живота ни. Това обикновено Е Светлата страна.

Филмът завършва с една от най-шибано гениалните сцени в киното, на които съм ставал свидетел от гледна точка на Висшите Аз! Когато гледах филма през 2009 г. нямах очи за много неща в него, но когато го гледах отново днес, с идеята да изведа някои наблюдения, с които да допълня горните два анализа, се натъкнах на неочаквано съкровище и през съществото ми премина такава радост и знание, каквито не бях изпитвал от много време. Получих ROTE от Висшия си Аз за една мистерия, която държи вниманието ми и която се опитвам да разгадая вече повече от година и се надявам да опиша наученото до няколко месеца, когато намеря време за това.

Въпросната сцена, която стана причина за толкова много други неща обаче, е следната – след преживяното отчаяние по загубата на дъщеря си и осъществяването на надеждата да я зърне отново, доктор Парнас се връща към стария си занаят в мини-формат.

Едно момченце от публиката пита „Има ли щастлив край?“.

Джуджето Пърси казва: „Съжалявам, не можем да гарантираме това.“

В същият момент, в далечината се появява познатият силует на дявола, който накланя шапката си в знак на уважение и по библейски подава ябълка на две монахини с висящи кръстове, които му казват „Бог да те благослови синко!“ (ха-ха!)

Това е първия гениален момент! Тъмната страна винаги го прави със стил, префинено и под формата на нещо сладко, на което другите се възхищават – нещо за което другите дори благодарят!

Вторият гениален момент следва, когато монахините се отдалечават и дявола поглежда към доктор Парнас.

Дяволът му намига с усмивка и му прави знак с глава и ръка, като че ли за да му каже „Хайде! Идвай да играем!“

Отначало Парнас се смущава, че го вижда, но веднага след това се усмихва:

Абсолютно гениален и тотално велик момент от езотерична гледна точка!!! Заклевам се, че подскочих на стола си след като видях това, защото не вярвах, че мога да го видя някога на филм (макар да съм виждал и други опити в тази посока в някои филми) точно по този начин!

Тази сцена разкрива как Тъмната и Светлата страна са приятели и обичат да играят един с друг, защото това е което те правят – играят Играта чрез другите! Другите в случая са символизирани от марионетките, които Парнас движи в момента на срещата си с дявола в края на филма!

Неслучайно имаме на фокус мъжка и женска марионетка (символизиращи съответно Тъмната и Светлата страна като принципи и енергии), а над тях е всевиждащото око, което в случая има друга функция и значение. Това е много дълбок символизъм и със сигурност е референтна точка за много Висши Аз, които могат да разчетат това послание. В случая Тери Гилиъм като инкарнация е проводник на своя Висш Аз, който има физическите и ментални инструменти да предаде послание до огромен брой Висши Аз преминавайки през 3D-равнището и по всяка вероятност дори не е наясно с това какво е направил. Вече обясних, че това е най-често срещания случай на взаимодействие и обмяна на ROTE-ове между Висшите Аз В Играта – чрез изкуството, като най-често физическата инкарнация на този Висш Аз не осъзнава съзнателно какво е вложила в творбата си (в което няма абсолютно никакъв проблем).

Неземно удоволствие за тези, които виждат и разбират, както казва Айнщайн!

Надявам се гледайки този филм и четейки този анализ да разберете по-добре метафората и голямата поука тук. Сигурен съм, че чрез този илюстрован пример много повече хора ще разберат естеството на Играта и задънената улица, която предлага Светлата страна. (Споменавам нея, защото целия сайт говори предимно за манипулациите на Тъмната полярност и почти нищо за манипулациите на Светлата – нещо, което ще променя с поредица от материали догодина.) Точно затова все по-често се опитвам да наблегна на примери чрез филми, защото образ + анализ/обяснение стига много по-лесно до съзнанието на даден човек от просто абстрактен философско-езотеричен текст. И тъй като функцията на този сайт е да информира и дава определени неутрални ключове в този точно определен момент СЕГА (не ме питайте за причините, както и „докога?“, но няма да е още много дълго) на точно определени хора, които са готови за тези ключове – смятам този подход като най-уместен за всички.

„Сделката на доктор Парнас“ е най-дълбокия филм на Тери Гилиъм и една от най-добрите истории, които киното има да предложи в последните няколко години. Творбата не само е перфектният МК-екземпляр, който си казва всичко в прав текст и стига дори дотам, че да пренесе човешко жертвоприношение в своя чест (в същото време без да натоварва с каквито и да е гадости или нещо в тази посока като „Клетката“ – все пак – филма си остава съвременна приказка), но предлага и чисто неполярно знание от 5-та плътност (където обитават Висшите Аз) за тези, които могат да го разархивират, което превръща филма в прекрасен пример за този принцип.

Ако има филм, който трябва да гледате внимателно и да му обърнете внимание по-голямо от отношение в стил „нещо за след вечеря преди лягане“, то това е именно този. Знам, че тази продукция в никакъв случай не е случайна и знам, без да мога да обясня точния механизъм, че от по-висока гледна точка смъртта на Хийт Леджър има роля това послание да види бял свят точно в този, много ценен формат. Висшият му Аз знае защо. Без да звуча помпозно и превзето (надявам се) – нека уважим избора му, както са го направили и хората заснели филма.

Н.