Още със започването на 2012 г. – прословутата година, през която ще се случи всичко или нищо, започнаха да се случват поредица от интересни събития, за които си струва да се замислим, предвид мащаба на очакваното. Едно от тях е инцидентът с Costa Concordia – един от поредните с неясни обстоятелства и неизяснени причини за неговото случване. Злощастният круизен кораб бе оприличен от световните медии като „Титаник 2“ и то точно в годината на навършването на 100 години от потъването на последния. Ако човек се разрови съвсем малко, ще открие някои очевидни прилики между двете събития, а това, което ги обединява, е продължаването на ритуала с вземането 32 жертви на 13 януари, петък, който всъщност е първия петък 13-ти през 2012 г. (освен всички останали апокалиптични симптоми, в тази година петък 13-ти се повтаря точно 3 пъти през два месеца, единият от които се падна точно на православния великден.

Много се шумя и коментира какво всъщност се е случило с Costa Concordia и нямам намерение да се впускам в спекулации (поне не в очакваните такива), нито пък смятам да обсъждам бедния капитан на кораба, който очевидно е действал доста неадекватно и това само може да ни наведе на мисълта, че вероятно е бил програмиран да забие кораба в плитчините. Остава въпросът защо са дадени 32 жертви от 3206 пасажера на кораб, частично потопен в плитки води. Предполагам, че цялата сага около този кораб се крие в продължаването на ритуала от 1912 г. с Титаник за който аз лично съм сигурен, че се е състоял.

Нека разгледаме някои малко известни факти и синхроничности, които със сигурност ще ви бъдат интересни. За начало, нека се върнем 100 г. назад във времето...

Интересни факти за начало

Малко известен факт е, че потъването на Титаник само по себе си е било описано в новелата „Futility“ на Морган Робъртсън още през далечната 1898 г., в която се разказва за кораб на име „Титан“, който бил най-големият кораб, създаван някога, „с кабини като стаи на първокласен хотел“. В романа корабът е практически непотопяем, и затова спасителните лодки на палубите му са били колкото са били задължителни по закон – 24 за 500 пасажера.

Титан се удря в айсберг в Северния Атлантик и потъва, като взема 2987 жертви. Морган Робъртсън преиздава романа си след потъването на Титаник с някои забележими промени, с които се е опитал да припечели от инцидента с Титаник. Все пак съвпаденията между двата кораба са поразителни:

Всичко това е доста странно и много прилича на old style predictive programming-ход, по всяка вероятност без съзнанието на автора, т.е. зад написването на тази новела стоят нефизически сили. Факт очевиден от моя гледна точка, който даде повод за по-дълбоко разследване на някои скорошни събития от predictive programming-гледна точка. И по-конкретно, както вече споменах в началото – много странното потъване на кораба Costa Concordia покрай бреговете на италианския остров Джилио.

В интернет-пространството се появиха спекулации относно предсказателния характер на филма „2012“ относно инцидента с Costa Concordia. Читателите на този сайт и интересуващи се от материята въобще, знаят, че „предсказания“ в Холивуд няма. Има план на действие. И поредния блокбъстър е точно това.

Конкретната сцена е следната: едно индийче си играе на улицата с корабчето си в една локва. Професор Уест му изкрещява, докато минава колата, но корабчето се обръща на едната си страна.

Кадър от филма „2012“

Както сами виждате, единият комин прилича на този на Costa Concordia, а другият – на този на Титаник, което ни дава чисто синхронистична връзка между двата кораба.

Потъващите Costa Concordia и Титаник

Тази сцена заслужава да се отбележи, още повече, че кадъра в повечето оригинални версии се случва в 1:41 минута на филма. Costa Concordia започва преобръщането си на 13-ти и продължава до 14-ти януари (14.1), а Титаник също потъва на 14-то число. Освен това от 14-ти април 1912 г. до 13-ти януари 2012 г. са точно 99 години и 9 месеца.

Макар и между всички тези събития да има много разминавания, те привлякоха вниманието ми.

Минаха няколко седмици и ето, че отново се направи опит за изкуствен hype около Титаник, първо, по случай на 100-годишнината от потъването му и второ около премиерата на филма „Титаник 3D“, защото както очевидно сте разбрали, всички на планетата отчаяно се нуждаехме точно от това – конвертирането на една пословична холивудска лигня не в 1, не в 2, а в цели 3 шибани D-та.

Всичко това „случайно“ съвпадна с пътешествието на Камерън в Марианската падина със собствен батискаф, конструиран от австралийска фирма, спонсориран от NationalGeographic и от JPL (JetPropulsionLaboratory– лаборатория в Калифорния, замесена непряко в проекта Монтоук) и пазен в тайна преди това. Камерън се спуска до най-дълбоката точка на Земята, поне по официални данни, на 26-ти март тази година, превръщайки се в първият човек в историята, който се спуска сам в Марианската падина (след Жан Пикар и Дон Уолш през 1960 г., които се спускат с батискафа „Триест“).

Той официално заяви да очакваме филм от специално конструираните 3D-камери на подводницата, които са снимали спускането до дъното (все пак защо да не се направят пари от всичко това?).

Free Joomla Extensions

Малка подсказка е, че тези неща се случват точно сега, по това време, около Белтейн и другите го съпътстващи окултни празници, наред с изминаването на 1 година от сватбата на Уиндзорите, за която разбира се медията не пропусна да ни напомни в знак на съпричастност към великото изминало събитие с 2 милиарда зрители.

Тъй като в един момент стана очевидно, че Камерън е неразривно свързан с всички описани по-горе събития, няма как да продължа по-нататък без да кажа няколко неща за него.

Stay with me, накрая ще видите как всичко това ще придобие по-голям смисъл.

Кой всъщност е Джеймс Камерън?

Джеймс Камерън е с британски корени, простиращи се чак до шотландския клан Камерън, чието мото е „Mo Righ 's Mo Dhuchaich“ („For King and Country“ – „За Краля и за страната“). Роден в Канада през 1956 г., той винаги се е стремял да бъде най-добрия, било при класни занимания или играейки на войници с приятелите си. Според официалната биография на Камерън, неговото детство създало желание у него да преодолява препятствия, които стоят на пътя му и биха му помогнали по-късно в живота.

В същия момент един друг човек, който споделя името Камерън, напредвал в работата си за манипулиране на поведението и емоцията при предварително определена цел. Този човек е д-р Доналд Юън Камерън и тези, които са се интересували от фактологическата част на статията ми за програмирането „Монарх“ би трябвало вече да познават това име, защото то е едно от ключовите за развитието на проекта. С риск да се повторя малко, ето резюме на историята.

Д-р Камерън започнал кариерата си в психологията като сътрудничел на Службата за специални услуги (Office of Special Services – O.S.S.) и разпитвал затворници по време на Втората световна война. Най-известният му пациент бил Рудолф Хес, който противно на всякаква логика прелетял със самолет до Великобритания, за да сключи мирно споразумение между Германия и Съюзническите сили. Хес бил заловен и вкаран в затвор и по-късно бил разпитан от няколко психиатри, включително д-р Камерън. Голяма част от работата на доктора включвала психиатрични техники, създадени да модифицират и контролират поведенческите модели на човека. Работата на Камерън произтичала и от експерименти, извършвани върху затворници от концентрационни лагери в нацистка Германия и докарани в САЩ след Втората световна война от O.S.S. чрез операция „Кламер“ и помощта на Ватикана.

През 50-те успешната работа на д-р Камерън довела до назначаването му за директор на Американската психологическа асоциация, Канадската психологическа асоциация и Световната психологическа асоциация. Дотогава O.S.S. сменили името си при управлението на Труман, за да се превърнат през 1947 г. в Централното разузнавателно управление – ЦРУ. Д-р Камерън бил назначен от ЦРУ да продължи работата си върху манипулирането на поведението под кодовото име проект „Синя птица“ и проект „Артишок“, които по-късно, през 1953 г., щели да се превърнат в проект МК-ULTRA.

МК-ULTRA имал доста подпрограми, приблизително 150, от области простиращи се от биология, лекарства, сексуални активности, технология, физика, психология дори до кино-продукции. Не е случайно, че филмите създадени в ерата на МакКарти през 50-те били направени да плашат публиката по отношение на заплахата от комунистите, промиването на мозъци или извънземни. Постепенно филмите на Холивуд станали инструмент на MK-ULTRA.

В световната психиатрия д-р Камерън бил неумолим и безмилостен човек, воден от нуждата да знае как да контролира и променя човешкото поведение, с други думи – да го управлява. Най-обичайните му експерименти били възбуждане с наркотици, притъпяване и претоварване на възприятията, както и психична възбуда – процесът на възпроизвеждане на гласа му, записан на предишни сеанси с негови пациенти. Д-р Камерън извършвал също така лоботомии и електро-конвулсни шокови терапии.

Според устава на ЦРУ, работата на Камерън, особено в създаването на потенциални манджурски кандидати, щял да наруши забраната за извършване на вътрешни операции в САЩ. С помощта на канадското правителство и директорът на ЦРУ Алън Дълес, който бил един от колегите на Камерън в O.S.S., нашият човек преместил работата си в Психиатричния институт „Allen Memorial“ в Монреал, Канада, през 1957 г. и останал там до 1963 г. Институтът скоро се превърнала в скандална мозъчна касапница под контрола на Камерън. Много пациенти били подложени на изключително сурови условия, които включвали наркотична кома, която продължавала месеци, лоботомии, ярки светлини и звуци, движещи се изображения и електрошокове, които били в такива количества, че убивали пациентите. Други творения на касапницата на Камерън включвали разработването на халюциногенни наркотици, най-известният от които LSD.

След като д-р Камерън напуснал Монреал, той се оттеглил в САЩ и изчезнал от картинката, но неговата работа продължила в MK-ULTRA, докато по официални сведения не била закрита от директора на ЦРУ Ричард Хелмс през 1973 г. Хелмс също бил отговорен за предоставянето на нужната информация на Е. Хауърд за проникването в хотел Уотъргейт през 1972 г., за да помогне на Никсън да натопи Даниел Елсбърг – съветника от Пентагона, който разкрил документите за Пентагона. Тъмният свят на разузнавателните операции станал още по-мрачен с промяната на имената на участващите, за да се запази конфиденциалността им. MK-ULTRA просто приел новото име MK-SEARCH и продължил през 1984 г.

В края на 70-те, когато MK-SEARCH продължавал да съществува на разузнавателния фронт, един все още непознат режисьор в Калифорния, на име Джеймс Камерън, решава да напусне работата си на шофьор на камион и да се впусне във филмовата индустрия. Според официалната история, Джеймс Камерън, след като изкарал пет семестъра в колежа в Ориндж Каунти, убедил консорциум от зъболекари от Тъстин, Калифорния, които искали да скрият данъци, да финансират кратък филм. Думата „консорциум“ е интересна сама по себе си – речниковото й значение е „международно бизнес съглашение“.

След като тези зъболекари са от една област, защо са описани по този начин? Ако се премахне думата „бизнес“ от дефиницията, оставаме с „международно съглашение“, което означава, че те принадлежат към някаква голяма организация, която обгръща света. За да съкратя малко историята, в действителност, тези „зъболекари“ били психиатри и сътрудници, свързани с MK-ULTRA и с д-р Юън Камерън.

Джеймс Камерън и „психиатрите“ всъщност се познавали от братството, към което принадлежали. Това тайно братство помогнало с финансирането на първия филм на Камерън и щяло да продължи да подпомага неговата кариера. Той влязъл в тази организация, когато навършил 21 години. Мнозинството от хората в разузнавателната общност, включително д-р Камерън, принадлежали към същата организация, която както е вече пределно ясно на всички ви е масонска. Макар да не е голям шок, че Джеймс Камерън е масон, причината, поради която „Консорциумът“ се свързал с него била възможността да се използват филмите за целите на подсъзнателните образи и емоционална манипулация върху огромен брой хора и да ги подготви за заплануваното бъдеще. Говорим за зората на новата, по-усъвършенствана вълна predictive programming.

Джеймс Камерън продължил кариерата си по късометражните проекти и бива въвлечен с Роджър Корман. Студиото на Корман уместно се казвало „New World Pictures“. Решен да се добере до режисирането, през 1982 г. при управлението на Рейгън (масон от 33-та степен), Камерън написва „Терминатор“ заедно със съпругата си Гейл Ан Хърд, която е член на Ордена на Източната звезда, женска масонска организация. Именно с тази продукция Камерън изгрява като режисьор, като филма се разпространява от „Orion Pictures“, които имат извънземна връзка в сагата Монтоук, за която тепърва ще става дума в бъдеще.

Целта на разпространението на „Терминатор“ била първата масова употреба на разработките на д-р Камерън във филм на Джеймс Камерън. Филмът бил създаден да imprint-ва подсъзнателни съобщения, което несъзнателно да подготви обществото за висша форма на технология, която щяла да дойде на Земята в бъдеще и ако те не се съгласят с това, щели да бъдат елиминирани.

Докато Камерън получавал незнайно финансиране от „Консорциумът“ за „Терминатор“, той написал още два сценария: „Рамбо: Първа кръв. Част II“ и „Пришълци“. Подзаглавието на „Рамбо“ било символично за изкачването на Камерън в Йоркския ритуал, докато „Пришълци“ бил подготвен като следваща стъпка в манипулирането на подсъзнанието на обществото с технология на MK-ULTRA. След успеха на „Терминатор“, Камерън режисирал „Пришълци“ и започнал заснемането му в Англия през 1985 г. Филмът бил режисиран в Англия, така че Камерън можел да получи останалите степени от Йоркския ритуал в град Йорк в почивните си дни.

„Пришълци“ бил продължение на „Пришълец“ – филм от 1979 г. за земни изследователи, които търсят друга планета, за да я използват като рудодобивна колония (както знаете, в момента тази тема също е особено популярна, защото предстои премиерата на филма „Прометей“, който се явява предистория на историята на „Пришълец“). Когато пристигат там, те са избити един след друг от жителите на този свят, които са огромни рептилоидни насекоми с киселинна кръв. „Пришълци“ отбелязва дебюта си през 1986 г. Филмът се превръща в един от най-печелившите и печели Оскари за най-добри визуални ефекти и за най-добър звук. За всеки, който има нужното знание е очевидно, че страхът и вълнението, генерирани от звуковете и ефектите на филма, били резултат от манипулацията на подсъзнанието с целта да се пропагандира факта, че един ден човечеството ще се изправи лице в лице с чуждоземна заплаха и това ще го принуди да се обедини. Точно това ще използва елита, за да наложи НСР като единствено и логично спасение. Между другото през годините съм си говорил с много хора и всички (включително аз), са имали кошмари след този филм с извънземното от него. Наистина много мощни subliminal‑и. Между другото дизайна на самото същество е дело на некромана Гигер, но това е друга тема.

Следващата продукция във филмографията на Камерън е „Бездната“ – филм за група работници на нефтена платформа, които помагат за възстановяването на потънала атомна подводница и без да знаят са наблюдавани от друга форма на интелект. В специалното издание на филма става ясно, че извънземните призовават човешката раса да се обедини в едно или да приеме унищожението. По време на снимането на филма, Камерън е бил обучен от „Консорциума“ в техниките на психическа възбуда на д-р Камерън и натискал работниците и актьорите във филма до предела на силите им. Според публикувани доклади, Мери Елизабет Мастрантонио била дотолкова притисната в работата си, че сега бяга от Камерън като от чума. До този ден Ед Харис отказва всякакъв коментар относно преживяванията си с Камерън по време на снимките.

„Бездната“ е и първият филм с „хипнотизираща“ техника, която създава фото-реалистична компютърна анимация, която била използвана да омагьоса зрителите. Филмът отново печели Оскари за най-добри визуални ефекти, още едно доказателство, че MK-ULTRA е замесена в подобряването на компютърните технологии. Филмът излиза на големия екран през 1989-та – годината на полагане на президентската клетва на Буш и падането на Берлинската стена в Германия, което било поредното събитие дирижирано от масоните в подготовка за глобално обединение. Името „бездната“ е символично за навлизането на Камерън все по-надълбоко в информацията, която е привилегия за масоните.

През 1990 г. Камерън пише сценария на „Критична точка“ съвместно с третата си съпруга и член на Ордена на Източната звезда – Катрин Бигълоу. Той станал изпълнителен продуцент на филма, който бил пуснат през 1991 г. и донесъл $100 милиона и ударил върха на класациите. Въпреки че филмът е за група, която обира банки, било добавено голямо количество подсъзнателни образи, което обяснява защо бил толкова популярен.

„Lightstorm Entertainment“ е новата продуцентска компания, създадена от Камерън и финансирана от „Консорциума“. Името „Lightstorm“ (светлинна буря) е символично за появата на Терминатора във филмите, но било наистина символично и за Камерън, който получил още интелектуална светлина от масоните. Първият филм продуциран от новата компания на Камерън бил „Терминатор 2: Денят на Страшния съд“, продължение на „Терминатор“. Заглавието разказвало за бъдещата война, която щяла да настъпи заради технологията и която щяла да вмени у хората форма на разрушение отвъд техния контрол. Филмът включвал и компютърна технология за създаването на течния отрицателен герой, който предизвиквал ледени тръпки у зрителите – отново преживяване, което мога да потвърдя от опит. Образът бил създаден в „Industrial Light and Magic“ (интересно име) – филмовата компания на Джордж Лукас. Приходите от филма достигнали почти 1 милиард долара. Случили се и още инциденти на база психична възбуда. Един от тях бил с Едуард Фърлонг, който играе Джон Конър във филма. Той бил принуден от агент на „Консорциума“ под прикритие да си сложи балсам за устни. След заснемането на сцената, Камерън, забелязал балсама и му се развикал, че е съсипал сцената. След това, Фърлонг признал в интервю, че тази случка го направила параноик до края на снимките на филма.

За някои хора извън „Консорциума“, тази технология за контрол върху подсъзнанието ставала все по-очевидна и трябвало да се покрие. Сценарият на Камерън за този филм бил пренаписан, като някои части били изрязани, за да скрият факти свързани с технологията. Един такъв пример е описанието на терапията на Сара Конър с електрошок в психиатричната клиника. Тази сцена не била изтолерирана от „Консорциума“, който финансирал Камерън. Тя била премахната, за да предотврати риска от спомняне у хора, които са били подлагани на технологията на MK-ULTRA. Явно конкретната продукция е търсила различен ефект у публиката, прицелвайки се по-скоро към неспецифично програмираната аудитория. Между другото тази сцена накарала „Консорциума“ да се замисли за лоялността на Камерън към тях.

През 1993 г. Камерън започва проучване за бъдещ проект наречен „Титаник“, който щял да се впише в този модел на контрол над съзнанието и масонски символизъм. „Истински лъжи“ излязъл на големия екран през 1994 г. и бил символичен за инверсията на думите и значенията, често използвани в масонството тип когнитивен дисонанс, за да объркат външни хора. Най-добрият начин да се разбере заглавието е да си спомним една фраза на Кроули: „Ако искаш да разбереш – научи се да мислиш наобратно“. Дотогава Камерън набрал достатъчно сили да се придвижи по-нагоре в степените на шотландския ритуал на масонството и получил покана от едно сериозно холивудско тайно общество известно като „Холивуд-12“.

„Холивуд-12“ е аналог на американската правителствена организация „Маджестик-12“, която била създадена през 1947 г. след Розуел, както всички добре знаете. Холивуд-12 или HW-12 била първоначално създадена през 1950 г. по време на комунистическата чистка, проведена от МакКарти. Когато масоните и техният консорциум от психиатри представили за първи път технологията на MK-ULTRA на Холивуд, за да подготвят обществеността за извънземни и НСР, било решено, че трябва да се изгради общество от опитни филмови продуценти, за да може тази технология да се внедри и да се държи в правилните ръце. Всичко това довело до създаването на HW-12, състояща се от филмови студии и телевизионни мрежи. Измежду тях понастоящем са: 20th Century Fox, Universal, Paramount, Warner Brothers, Sony/Columbia Pictures, Amblin Entertainment, Disney, Orion, CBS, NBC, ABC. Мисията на HW-12 е да използва технологията на MK-ULTRA до краен предел във ВСИЧКИ развлекателни канали, включително филми, телевизия, списания, компютри, а сега и интернет.

През 1995 г. светът видя „Strange Days“, филм написан и продуциран от Камерън и режисиран от третата му (вече бивша) жена Катрин Бигълоу. „Strange Days“, кръстен на името на една песен на „Doors“, бил символичен за странните неща, които предстояли да се случат от 1995 г. нататък и които щели да оформят историята на създаването на световното правителство. По това време Камерън вече има планове за „Титаник“. В „Strange Days“, думата „Титаник“ е небрежно вметната в реч, част от сюжета на филма. Само няколко секунди след това, в същата реч, е споменато „2К“, което е аналог на „11-11“, тъй като „К“ е 11-тата буква в английската азбука. „К“ е особено важна буква за магията, особено в магията на Кроули, нещо за което вече съм говорил надълго и нашироко в сайта. Това е синхроничност и следа подсказваща по непряк начин церемониалния характер на случилото се с Титаник предвид цялата ритуалност около комбинацията „11-11“. Все пак говорим за връзка, която е направена във филм на Камерън, в която се споменава бегло за негов бъдещ проект като част от сюжета (напомням, че „Strange Days“ е от 1995 г., а „Титаник“ от 1997 г.), което само по себе си е доста ритуално поведение и отразява начина по който тези хора мислят. В допълнение, повечето хора, преглеждали архива на сайта ни, навярно са попадали на статията, която писах преди години за форума „За това, което наистина се случи с Титаник“ (чете се точно за една минута). За тези, които не са я преглеждали, ще кажа, че са създадени два кораба-близнака, които се строят едновременно. Единият е Титаник, другия е Олимпик.

Обръщам внимание, защото в първия момент може да не е толкова очевидно, но на практика става дума за БЛИЗНАЦИ, което само по себе си трябва да навява асоциации (someone?). Вече обясних, кой е обсебен от символиката на близнаците – братя близнаци, строят кули близнаци (което само по себе си е символично 11-11 → 1 + 1 + 1 + 1); големия интерес на нацистите и техните западни идеологически наследници към изследването на деца-близнаци и ползването им за пси-проекти, окултни ритуали и т.н. – т.е. където имате такава символика в такива размери – по всяка вероятност същите хора дърпат конците на нещата. В случая имаме два кораба и единия бива жертван (официалната версия стига само до застрахователна измама, което е нормално) представяйки се за другия. Не трябва да забравяме, че хиляди хора умират на кораба, което очевидно го превръща в огромно жертвоприношение. Корабът не е потънал изведнъж, а продължително време, точно както кулите-близнаци не бяха взривени веднага (което можеше да бъде направено от самото начало), а беше изчакано определено време. Колкото повече се чака, толкова по-голяма страх, паника и отчаяние се генерира у жертвите (респективно в кораба и небостъргачите), което означава по-голяма жътва на астрално ниво.

Както и да е, това е просто храна за размисъл и провокация за онези, които си мислят, че такива неща не са се случвали доскоро. Това са общества, които съществуват от началото на човечеството, такива събития в различни мащаби винаги е имало и това в никакъв случай не е феномен на новото време. Напротив – преди са били много по-начесто. Днес подобна публичност в древния й формат не е възможна, затова тя се замаскира зад множество паравани и абстрактни символи като гореописаните.

Обратно на „Strange Days“, който е доста интересен филм и препоръчвам още повече, че е почти на 20 години.

Сюжетът разказва за бившото ченге Лени Неро, който се занимава с дискове със записани реални спомени и емоции. Това е реална МК-технология, измислена от д-р Камерън, широко прилагана в Монтоук, за която можете да прочетете подробно в 14-та глава на книгата, а в самия филм е наречена „SQUID“ – Superconducting Quantum Interference Device (Суперпроводниково устройство за квантова интерференция). Технологията позволява съпреживяването на спомените и емоциите на пациента, все едно си в главата му, защото те представляват записи директно от кората на главния мозък. Това устройство щяло да бъде използвано за записване на човешките преживявания на CD-ROM и пускането им на по-късен етап. Както казах, SQUID е реално устройство създадено от MK-ULTRA-технология, което записвало и възпроизвеждало спомени, като се използвало и за инструмент за „психична възбуда“ и респективно – контрол над съзнанието – точно както д-р Юън Камерън правил с възпроизвеждането на гласа си върху психично болни пациенти, за да предизвика „демоделиране“ (изтриване на поведенческите модели) на човешкото съзнание и фрагментиране на личността. В „Strange Days“ били вградени голямо количество SQUID-образи с подсъзнателни съобщения, което било направено от членове на „Консорциума“, които били инфилтрирали „Digital Domain“ – компания за специални ефекти, основана от Камерън през 1994 г. Филмът не спечелил много приходи, но бил създаден по този начин, за да се определят какви типове съобщения биха привлекли човек към филмите на Камерън. Докато пишел и проучвал „Strange Days“, Камерън разкрил връзката MK-ULTRA и прочел за мозъчната касапница на Юън Камерън в Монреал и бил ужасен да открие, че големите му артистични таланти са били използвани по този начин. Той се опитал да се измъкне от тази лудост. „Консорциумът“ започнал да го вижда като проблем, който трябвало да бъде разрешен.

Следващият голям проект в списъка на Камерън бил „Титаник“. Плод на пет годишно проучване, Камерън най-после щял да направи филм, който да е освободен от въздействието на MK-ULTRA. От „Strange Days“ той разбрал веднъж завинаги, че през цялото това време е бил манипулиран и контролиран от група масони, които работели за зли цели.

След като влиянието на тази масонска фракция върху Камерън леко отслабнало, той се свързал с друга групировка, която да му помогне да създаде един от най-емоционалните и разтърсващи популярни филми на своето време. Разбира се, предвид важността на този кораб (и история като цяло) за илюминати, фактът, че проектът е поверен на Камерън (както вече разбрахте – неслучаен човек) е много символичен. В интернет могат да бъдат открити много версии, включително, че кораба е пренасял много ценен артефакт от паранормално естество и е бил потопен от вражеска фракция на тайните общества и т.н. Това вече няма никакво значение и никога няма да разберем със сигурност. Единственото важно, което ни върши работа ДНЕС, е какво иска да imprint-не елита в масовото съзнание с повторното изнасяне на преден план на цялата тази история. Нека видим.

Когато Камерън определял актьорите за ролите, от новото общество му помогнали да открие други техни членове, които щели да подпомогнат това филма да пожъне успех. Измежду тях били и членове на Ордена на Източната звезда – Кейт Уинслет и Глория Стюарт, за ролите съответно на младата Роуз и на възрастната Роуз. За ролята на Джак Доусън, Камерън избрал Леонардо ДиКаприо, който разбира се също е масон (той признава това в интервю за немска телевизия през 1995 г.).

„Консорциумът“ обаче не оставил на мира Камерън и продължил да има влияние над продукциите му. Все пак, от другата фракция продължили да му помагат в стремежа му да превърнат „Титаник“ в „религиозно преживяване“, което е друг тип mind control съобразно системата от убеждения на братството.

Броят на спечелените Оскари обясняват влиянието от религиозна гледна точка, докато технологията на MK-ULTRA, внедрена от „Консорциума“ повлияла върху подсъзнателните образи във филма и създали повторяемост на гледанията в такава степен, че филмът достигнал приходи от 1 милиард долара. Лично аз не познавам човек, който да не е гледал „Титаник“ поне няколко пъти, ако вече го е гледал веднъж. Успехът на филма също представлявал награда за Камерън, който постигнал 32-ра степен в масонството и през август 1997 г. се оженил за Линда Хамилтън, която играе ролята на Сара Конър в „Терминатор 2“ и също е член на Ордена на Източната звезда.

Навярно сега е малко по-ясно коя е причината за многобройните случаи на депресия и чувство за „изгубен рай“ след гледането на „Аватар“. Все пак Камерън е посветил 14 години от живота си за създаването му и очевидно се е постарал.

За този филм може да се пише много, макар това да не е фокуса на настоящата статия. Интересен е например фактът, че през юни 2007 г. екипът на Камерън заснема в детайли една нефтена платформа на Мексиканския залив, за да се използва модела за 3D във филма и точно три години след това, през април 2010 г., се случва нефтеният разлив и скандалът с BP. В интервю за списание „Time“ Камерън обяснява, че значението на термина „аватар“ е инкарнация на хиндуистки бог, който е приел материална форма. Той пояснява, че във филма този термин означава, че човешката технология е способна да инжектира човешки интелект в биологично тяло, намиращо се на разстояние. Това е типично орионска технология за „преместване“ на душата в друго тяло, за да се запази паметта й и практически да бъде безсмъртна. Камерън обяснява също, че „хората нави олицетворяват нашите Висши Азове“, докато „хората представляват онази част от нас, която превръща света в сметище и може би ни обрича на зловещо бъдеще“. Той признава, че филмът критикува ролята на САЩ във войната в Ирак, а на въпроса за сцената на разрушението на Свещеното дърво на хората нави и сходството му с 11.09., той отговаря как самият той бил изненадан от приликата им.

Циркулират слухове, че е била използвана някаква звукова технология, резонираща около 6 херца, която кара мозъка да халюцинира и да вярва, че филмът е реален и вероятно поради това депресията е толкова фрапираща. Дори CNN са отразили този феномен, като съобщават, че при излизане от киносалоните хората се чувствали нещастни да се върнат в сивата реалност, чувство за безсмислие на целият им живот, липса на мотивация да живеят и желание за бягство от реалността ги заливало на вълни. Докладвани са и случаи на обсебване от филма, а един зрител дори обмислял самоубийство, смятайки, че ако го направи, ще се прероди на планета подобна на Пандора. Други фенове изразили чувство на отвращение от човешката раса и отхвърляне на реалността. А представете си какво препоръчват за справяне с „пост-аватарната“ депресия – видео-играта „Аватар“ и слушане на саундтрака към филма! Самото име на планетата Пандора е крайно объркващо: тя е едновременно бленувания далечен чуждоземен рай и адската кутия, от която излизат всички злини на света и прецакват рая на Земята – отново когнитивен дисонанс, който обърква съзнанието и го прави манипулируемо, като така се насажда предварително зададената идея на продуцентите. Още повече, зрителят е каран да мечтае да е на мястото на главния герой Джейк (в „Титаник“ е Джак) и да има възможността да се транспортира в тялото на извънземен нави. Това са само част от mind control-техниките, използвани във филма, на който няма да се спирам повече.

Както виждате всички филми на Камерън говорят сами за себе си: „Бездната“, „Пришълци“, окултния тв-сериал „Dark Angel“ (за който също смятам да пиша някой ден), „Титаник“ и т.н.

Всичко казано за Джеймс Камерън във връзка с тайните общества доказва неслучайността на успеха на филмите му, повечето от които са фрашкани с predictive programming-мотиви. Не е ясно коя фракция го управлява понастоящем, но завръщането му в медийното пространство определено ознаменува нещо.

Развръзки

Предвид последния му филм, в който са описани орионски техники за манипулиране на душата (което лично за мен е своего рода продължение на темата вече засегната на по-примитивно ниво в „Strange Days“), транспортирането й в друго тяло и то извънземно, както и жестоката експанзия на Пандора, заради ценните й руди, точно преди месец, просто от нищото, медиите гръмнаха с новината за съвместния проект на Google и Джеймс Камерън, наречен „Planetary Resources“, за изследване на близко преминаващите до Земята астероиди за благородни метали като платина и злато.

Free Joomla Extensions

Логото на компанията странно напомня на Ин и Ян, с тази разлика, че синьото полукълбо (като цвета на хората-котки в „Аватар“), символизиращо Ян, е два пъти по-голямо от Ин – явна доминация на мъжкия принцип, препратка към Кралете на Сириус (не забравяйте мотото на клана Камерън).

Интересно е бившото име на компанията – „Arkyd Astronautics“, което, тълкувано по „Документите Тера“ означава точно „боен кораб АR на воините К-Т“. Вижте логото на „Arkyd“ и на космическата програма Apollo на НАСА:

Нека да разгледаме и първият космически телескоп, проектиран от Planetary Resources – Leo Space Telescope/Arkyd Series 100:

Така погледнато прилича на гигантско око AR, в чийто обектив е планетата Земя.

Защо не са направили просто една снимка на „лъвския“ телескоп към открития космос и да речем към някой метеорит, нали това е мисията на проекта? Направили са снимка към Земята, защото точно тя е целта и наградата, войната се води за нея и проучванията не се правят само за добиване на ценни руди от космоса, с които да се повиши БВП на САЩ. Тяхната мисия е „да увеличат човешкото присъствие в космоса“, а официално обявената им философия е „да направят възможно частното търговско междупланетарно проучване“. Тук не става въпрос за държавни интереси, а за корпоративни. Те ще са тези, които ще предлагат планини от злато и платина и то космически. Можем да си представим какви проекти следва да бъдат финансирани с печалбата от подобен рудодобив.

Наглостта им стига дотам да продават и тениски (в черен и бял вариант), на които в прав текст пише – „Разбийте я“ (Земята), точно каквото се е случило с Тиамат преди да се превърне в Ериду:

Защо не са изобразили астероид, а Земята? Не е ли странно? Намирам за странен и факта, че в on-line магазина им за американския пазар тези тениски не фигурират за продажба, които са в раздела за европейски купувачи. Има само фланелки с надпис „I am an asteroid miner“.

Така целият сценарий с Титаник, Марианската падина, „Аватар“ и сините хора-котки изобщо не изглежда странен. Защо точно тази година National Georgaphic решиха да спонсорират Камерън за проучване на останките на Титаник? Защо Титаник никога не бе изваден на сушата със съвременна технология, под претекст, че наследниците на жертвите искат той да си остане на морското дъно? Защо изобщо се вдига цялата тази врява около някакъв кораб, след като катастрофи и инциденти се случват всеки ден и по целия свят, и то със същия мащаб (като самолетни катастрофи например), а тази история се поддържа толкова драматична и жива?

Друга интересна постановка, която се разигра в този период, бе малко след това, на 30-ти март, когато около Канада се появи призрачен японски рибарски кораб, който се е скитал в океана в продължение на една година след земетресението в Япония миналата година. Отново – какво се случва тук и защо медията ни казва за нещо такова точно сега?

Това е още по-странно предвид, че самия Камерън е пряко замесен в проект с Дисни, който се казва „Ghosts of the Abyss“, в който подводен екип се спуска до потъналия Титаник и го изследва. Вижте и самия плакат на проекта, който е изцяло с дуалистична тема, аналог на истинския символ зад нещата.

Премиерна дата 11-ти

В същото време имахме холивудска премиера на иначе глупав филм, който се казва „Battleship“ („Боен кораб“). Сюжетът ни разказва за военни кораби, които стават свидетели на извънземна инвазия и битката се развива във водата. Във филма потъват много кораби.

Не е ли странно това насищане на истории в пространството с кораби (най-често потъващи), потапяне и изследване на дълбини и дублирането на истории от игрален в документален вариант? Технически, една извънземна инвазия също би била своего рода „преповтаряне на историята“, защото това се е случвало и преди на нашата планета. Досещате се накъде бия, нали?

За да разширя малко този въпрос, за мен самия е много интересно как Камерън документира игралните си филми. Той постоянно е част от някакви такива проекти. Първо спускане до Титаник, после спускане до „бездната“. Това е друг тип ДУБЛИРАНЕ, тип огледални филми-близнаци, поведение тип двойки 11-ки ако щете. Първо игрален сюжет, после документален.

Припомням, че в сюжета на „Бездната“ става дума за извънземни и за контакт под водната повърхност:

Плаката на „Бездната“ прилича много на една друга извънземна класика от миналото

Контакт с чужд разум през третото око в „Бездната“

После Камерън прави съвместен проект с NASA (и отново Дисни) наречен „Aliens of the Deep“. Красноречиво само по себе си име. Документален филм, който е идейно и архетипно огледално отражение на „Бездната“ като концепция, в неговия не-игрален вариант. За загадките на морските дълбини и странните и екзотични форми на живот там. В случая думата „aliens“ не е просто рекламен трик (само защото Камерън е режисьор на филма „Aliens“), а е очевидна заявка за predictive programming-мотив. Нещо, което Е в дълбините и скоро ще излезе наяве. Има твърде много индикации за това. А и защо е избрал точно тази дума? Това, че отдолу има редки форми на живот, не е повод да се използва точно тази дума. Използва се защото има бинарно значение.

Всичко това представлява изкарване на една идея „на повърхността“ – идеята за нещо, което ще дойде отдолу. Нещо скрито много отдавна, нещо много странно и тайно. Неслучайно имаме израза от „дълбините на съзнанието“ или „дълбините на времето“ когато визираме нещо много архетипно, първично, априорно, иманентно, скрито надълбоко. Това са символи, които действат безотказно на подсъзнателно ниво.

В тази връзка много интересен е постера на един от последните проекти на Камерън, който... отново е подводен:

„Sanctum – The only way out is down“ – „Единственият изход е надолу“: доста необичаен лозунг предвид извънземната пропаганда за нападение от горе, от звездите. Цялото творчество на Камерън е свързано с идеята за извънземни, обитаващи дълбините, но те не са недружелюбни и не готвят инвазия. Сякаш наистина е открил портал към друг свят. По предварителни данни „Аватар 2“ ще ни представи подводния свят на Пандора. Апропо – докато тази статия беше писана, Камерън обяви, че ще посвети кариерата си изцяло на „Аватар“ и отказва да разглежда други сценарни предложения (макар че ще продължи работата си по документални проекти) и да продуцира други продукции, защото, цитирам: „Чрез „Аватар“ мога да кажа всичко, което искам на зрителите, като в основата на извънземната концепция стои аналогията с нашия свят“. Последната част на това изказване е доста интересна предвид, че вече съм казвал, в предговора на „Документите Тера“, че джунглите на Пандора са възстановка на древните джунгли на Тиамат, преди да бъде разрушена от Империите и да се превърне в Ериду (Земята). На фона на гореспоменатия проект „Planetary Resources“ на Камерън съвместно с Google нещата придобиват интересен вид.

Всеки фен на „Stargate“ веднага би направил аналогията с горния плакат:

„Sanctum“ разбира се означава „светилище“, а в светилищата се извършват... ритуали. Разбира се, по традиция, всички освен един във филма измират. Те са жертвите.

Да видим какви са символите, които имаме: своеобразен stargate, през който чрез ритуал и жертвоприношения, на свято място, ще премине нещо.

Разбира се премиерата на плаката е обявена за февруари, 2011 г., което е 02.11 или както вече съм писал на един милион места 11-11.

11-11 във връзка със stargate-ритуал? Къде преди сте чували това? Никъде, нали? Нечувана досега идея с неясно приложение. I mean... c’mon people...

Интересен повтарящ се мотив на плакатите. Дали 2012 г. ще бъде времето на активиране на „бездната“? Мотив използван и на други места под формата на ВРАТА. ВРАТА ПРЕЗ КОЯТО ПРЕМИНАВА НЕЩО.

Неизменното споменаване на най-големите и ритуално свързани проекти на Камерън. Предвещание, че нещо ще се случи в 3D или обикновен кино-афиш?

Без да искам открих в интернет отпаднали скици от „Sanctum“, от които обаче режисьора Алистър Гриерсън явно се е повлиял, защото е харесал много. Бележките и ключовите думи около скиците са меко казано странни (кликайте върху тях за по-голяма резолюция):

Камък – йогийски символ и архетип за вечност; саркофаг; лабиринт; органи; черепи; колони; кули; огледала; бръсначи; утроба; стаи; кристали и най-вече – вагина и пенис обединени от скоба с Гигер – създателя на „Пришълецът“ – WTF?! Това е само един елементарен пример за абсолютния факт, че хората, които пишат сценарии обмислят значението и символизма на всеки един детайл и няма нито един случаен присъстващ елемент в картината! Те поставят нещата с идея, защото това генерира определни архетипи в подсъзнанието, а то връща като ехо необходимата аналогия и енергия, която те използват.

Значението на цветовете във филма

(Hell + back – „Sanctum – The only way out is down“)

Скици за базовия лагер във филма. Ring a bell?

Мотивът с дървeтата е интересен, още повече, че в „Аватар“ те имаха централна роля – дървото, в което живееха и дървото на което се молеха. Нека оставим това отворено и всеки изтълкува този символ по своему.

Сценарист на филма „Sanctum“ е Андрю Уайт. Той е дясната ръка на Камерън в много от неговите 3D-продукции. Хеликоптерът на Уайт се разбива в Ню Саут Уест, Австралия, на 4 февруари тази година – точно 1 година и 1 ден след премиерата на филма в Австралия. С него загива и кинематографът Майкъл Дегрю. Уайт стои зад филмите „Ghosts of the Abyss“, „Aliens of the Deep“ and „Expedition: Bismarck“, но най-голямата награда на Австралийското географско общество получава за филма си „Nullarbor Dreaming“. Филмът е документално представяне на истинската история вдъхновила „Sanctum“ – историята на 13-членната спелеоложка експедиция в Nullarbor Plain (буквално: „Земята без дървета“) – пустинна местност в Южна Австралия с наблюдавана НЛО-активност, където през 50-те официално са се провеждали опити с атомни оръжия от британците, въпреки опитите си да изгонят едно от най-старите австралийски племена – спинифекс, предшественици на самите аборигени. Отново дублиране на истинска история в игрален филм като „Титаник“. Самият Уайт е преживял всичко това, защото е бил един от екипа, заснемащ документален филм там през 1988 г. Те останали заклещени 36 часа в резултат на бурята и поройният дъжд, който отприщил падащи блокове и все пак се спасили с помощта на полицията и на радиовръзка.

В цялата работа определено има силна австралийска връзка, която не ми е много ясна към настоящия момент. Както казах в началото, батискафа на Камерън за слизането в Марианската падина е конструиран от австралийска фирма, смъртта на Андрю Уайт и най-известния му филм са свързани с Австралия, а на фона на всичко това и връзката му с Камерън, наскоро австралийски милиардер обяви, че ще прави дубликат на Титаник до 2016 г., който вече се строи от китайците (което незнайно защо ми навява на аналогия с филма „2012“, в който ноевите ковчези на елита се строяха тайно в планините от китайци за отрицателно време). Корабът ще се казва „Титаник II“ (lol) и също прави отпратка към 11 по очевидни причини. Това е доста странен начин да похарчиш парите си. Първо човека очевидно е масон, за да е толкова богат и да е все още в играта, което означава, че някой му казва какво да прави и защо. Второ, въпросния богаташ изрично е обявил, че кораба ще бъде непотопяем, точно както е било гръмко обявено и за Титаник едно време. „Хората явно не се учат от грешките си“ може да си каже някой, но в случая разбира се не става дума за грешки, а за планирани събития. Името на новия кораб и на практика еднаквия му външен вид ще бъдат директен резонатор със стария потънал кораб, което по правило ще донесе същите енергии на новия плавателен съд, освен ако някой, който не знае точно какво става не прекъсне връзката. По всяка вероятност новия кораб ще бъде застигнат от същата съдба (планирано или не). И цялото това повтаряне на историята се обявява на 100 годишнината от потъването на истинския Титаник. Никой не е толкова сляп, че да не види, че тук се случва нещо.

Но да се върнем обратно на „Sanctum“, в чийто сюжет спелеоложкият екип се спуска в една от най-дълбоките пещери в света – Esa’ala в Папуа Нова Гвинея. Дали това е реално съществуваща пещера от интернет така и не става ясно. Някои казват че е истинска, други не, снимки от мястото така и не открих, но самия филм е заснет в „Пещерата на лястовиците“ в Мексико, убежище на беловрати лястовици, откъдето произлиза и името й.

Пещерата на лястовиците

Денем хиляди лястовици излизат от гърлото на пещерата и се връщат вечерта. „Пещерата на лястовиците“, на английски „Cave of Swallows“ – „swallow“ означава и „поглъщам“, което е интересна игра на думи на английски, предвид 376-метровата й отвесна паст. Черно-бялата окраска на лястовицата е символична препратка към вероятния окултен характер на мястото, предвид факта, че птиците са свързващо звено между света на отвъдното и реалния свят, те съществуват и в двата свята – спомнете си врабчетата в романа на Стивън Кинг „Тъмната половина“, филма „Гарванът“, совата в „Туин Пийкс“ и тази на Хари Потър... Появата на птиците ознаменува преминаването на обект от единия свят в другия, отваряне на портала между световете. В „Тъмната половина“ Стивън Кинг описва врабчето като психопомп – предвестници на възкръсналите мъртъвци. Спомнете си как когато гарванът умря, умря и човекът-гарван. Птицата беше връзката му с отвъдния свят, която поддържаше съществуването му в този след фактическата му смърт. По същия начин котките възкръсват жената-котка и я връщат като диаметрално противоположна личност, за да отмъсти за смъртта си.

Беловрата лястовица

„Тъмната половина“ на Стивън Кинг, където между другото

тъмната половина на главния герой е всъщност негов брат-близнак

И тук имаме ВРАТА, през която преминава нещо. Забележете очите на крилете на гарвана, точно както на корицата по-горе е акцентирано върху очите на врабчетата, защото дошлите „отвъд“ гледат през очите на птицата и усещат този свят чрез нея. Символична е реалната смърт на Брендън Лий по време на снимките.

„Совите не са това, което са“. Лора Палмър намира смъртта си и на нейно място идва нейната братовчедка-близначка. Ако си спомняте, постепенно героите бяха изцяло подменени със злата им половина, което резонира с името на филмa.

Птичката от intro-то на филма

Совите са очите на Боб

Освен това е интересно, че Марианската падина е в близост до предполагаемото местоположение на Esa’ala. Остава въпросът защо „Sanctum“ е сниман в Мексико, дали единствената причина е била техническата трудност по заснемането, предвид мащаба на пещерата, или има нещо повече?

Особена сцена във филма е повтарянето на стихове на Самюъл Тейлър Колридж, английски масон, който е написал една от най-известните си поеми след употребата на опиум и след като бил чел книгата на Марко Поло за двореца на Кубилай Кан – внукът на Чингис Кан, в Шанду, наричан още Ксанаду.

Типичният жест, който откриваме при много известни личности в историята

Той написва поемата през 1797 г., но я публикува само след настояването на Лорд Байрон. Ето и нейният приблизителен превод:

„В Ксанаду Кубилай Кан заповяда да се изгради величествен дворец на насладата: където свещената река Алф преминавала през пещери неизмерими за човек, надолу към мрачното море. Два пъти по пет мили плодородна земя бе опасана със стени: и имаше градини ярки със лъкатушещи поточета, където цъфтят много ароматни дървета; и там имаше гори древни колкото хълмовете, разкриващи слънчеви места зеленина. “

Продължението на поемата, което не се разкрива във филма, е следното:

„Но, ето! Онази дълбока романтична пропаст, която се спуска надолу по зеления хълм зад прикритието на кедъра! Диво място! Толкова свещено и вълшебно, както някога под бледната луна жена ридае за своя любовник-демон! И от тази бездна, с непрекъснато вълнуваща се растителност, все едно тази земя диша със забързани темпове, изведнъж изригва могъщ извор: измежду чието барабанене и полу-спряло бликане, огромни фрагменти се изсипват като силен дъжд, или като зърно под вършитбата на жетваря: и всред тези танцуващи скали изведнъж изкача свещената река. Пет мили тя се вие криволичейки, през гори и долини тече свещената река. Тогава достига пещерите необятни за човек, и се влива с вълнение в безжизнения океан. И всред това вълнение Кубилай чува отдалеч гласове на предците си, които предвещават война!

Сянката на двореца на насладата се понесе по средата на вълните; Където се чуваха смесените звуци от фонтана и от пещерите, имаше рядко срещано чудо – слънчев дворец на насладата с пещери от лед! Една девойка с цимбал видях веднъж в едно видение: това бе абисинска девойка, която свиреше на цимбала си, пеейки за връх Абора. Мога ли да възстановя в себе си нейната симфония и песен с такава дълбока наслада, че ме спечели, че с музика силна и продължителна бих построил този дворец във въздуха, онзи слънчев дворец! Онези пещери от лед! И всички, които чуха трябва да ги видят там, и всички трябва за заплачат, пази се! Пази се! Неговите искрящи очи, неговата падаща коса! Опишете кръг около него три пъти и затворете очите си със страхопочитание, защото той се е хранил с амброзия и е пил от млякото на Рая.“

Защо Франк повтаря тези стихове? Могат ли те да символизират същото, което е описал Колридж – предполагаем вход към Кухата земя? Дали всъщност Камерън не е открил с екипа си вход в Esa’ala или в Пещерата на лястовиците в Мексико? Можем само да гадаем, но е интересно да се замислим над това и какви скрити послания отправят филмите му, както и проектите му.

Интересна синхроничност със „Sanctum“ представлява и холивудската кинопродукция от 80-та „Xanadu“, която е вдъхновена от филма от 1947 г. с Рита Хейуърд – „Down to Earth“. Филмът всъщност е мюзикъл и се разказва за един беден художник, Сони Малоун, който отдавна е изгубил музата си и живее тривиален живот, докато не му възлагат задача да нарисува обложка за албума на група „Nine Sisters“. Това всъщност са девет олимпийски музи, които преминават през картината в света на хората, за да ги вдъхновяват да преследват мечтите си и да се радват на живота. Главната от тях – Кира, или музата на танца и веселието Терпсихора, нарушава правилата на боговете и се влюбва в Сони. В крайна сметка Зевс и Хера й позволяват да остане още една нощ на земята, в клуб „Xanadu“, като след грандиозно шоу музите се връщат обратно при боговете.

Разбира се, плакатът е алюзия за преминаването от долната към горната земя, като златната коса на Кира (златото е посредник в прехода между световете) заедно с линиите зад надписа оформят две обърнати пирамиди символизиращи две огледални реалии. Нощният клуб „Xanadu“ пък е мястото, „whеre times stops and the magic never ends“, както се казва в трейлъра – приказният свят на вечната наслада, където мечтите се сбъдват, точно както във видението на Колридж.

Друга отпаднала скица от „Sanctum“, която ми попадна покрай „Xanadu“ – сливането на сталактита със сталагмита преди да се превърне в сталактон резонира с двете пирамиди докосващи се на корицата на „Xanadu“ подсказващи синхронистично, че може би наистина става дума за нещо свързано с Кухата земя. Отдолу пък виждам символични 2 жълти очи, които в контекста на психопомпите отново ме връщат на тази идея.

Последното затваря синхронистичния кръг и обединява всички теми в една.

Заключение

И така, има повече от няколко индикации, че когато говорим за Титаник, говорим за ритуал извършен преди 100 г., с чийто канал наскоро бе подновена връзка чрез Costa Concordia. Очевидно Дейвид Камерън знае за всичко това и е замесен по някакъв начин, служейки на различни фракции (според собственото ми усещане Светли и Тъмни) с вероятна сирианска връзка. Една от задачите му очевидно е да imprint-не в колективното несъзнателно, че ще дойде нещо изпод водата. Друга тема е за връзката с „отвъдния“ свят, в нашия случай – Кухата земя.

Настоящата тема бе разгледана, защото когато се разглеждат подобни продукции и режисьори от калибъра на Камерън (който се води най-успешния режисьор на всички времена), които стигат до милиарди зрители по Земята, на всяка цена имаме нефизическо въздействие, дори да няма пряко физическо такова. Просто това е шанс за насочването на огромна маса енергия, който не може да бъде изпуснат. Излъчва се образ и архетипна идея и се връща подсъзнателна реакция на огледален принцип. Вече дадох такъв пример със „Star Trek“ тук.

На някои това може да им се струва все още твърде абстрактно и лишено от рамки, но това е един от основните начини по които се контролира света от край време.

„Ако искаш да разбереш – научи се да мислиш наобратно“.

Титаник II и пътуването във времето