За да разберете перспективата на настоящия материал, задължително трябва да сте схванали философската идея зад тези разсъждения. В противен случай няма да сте в състояние да абсорбирате максимума от казаното тук, чисто концептуално и ще го помислите за изсмукано от пръстите.

По стечение на обстоятелствата, това е и първият материал от секцията „Подробни анализи“, тъй че можете да добиете представа какво ще представляват тези изследвания оттук нататък като качество и дълбочина на мисълта, както и дължина на текста. По очевидни причини, материали в този раздел ще бъдат качвани по-рядко, защото гълтат много време и усилия (в случая около 1 месец по няколко часа почти всеки ден). Резултатът обаче, както сами ще видите, е мини-книга и си заслужава чакането...

Няколко думи предварително

На първо място нека сме наясно за нещо.

Не харесвам „Вълшебникът от Оз“. За мен тази творба е част от претенциозните напъни на американците да творят история в момент, в който нещата вече са казани. Смятам филма и книгата за зловещи и излишно разточителни.

Единственото, което смятах да направя, бе да обясня защо тази творба е толкова добър пример за взаимодействието на Полярностите в Играта и участието на Висшите Аз във всичко това.

Исках да обясня и защо историята е важна част от окултната поп-култура днес, която е базирана на контрола над съзнанието и да посоча някои закодирани послания от гледна точка на Баланса, които, колкото и да не харесвам творбата, не мога да отрека че присъстват в нея.

Както винаги става обаче се олях и от намерение за няколко страници, станаха 50, защото не обичам половинчати работи; мисълта ми започва да тече, извеждам нови прозрения дори за самия себе си, които решавам да споделя, разкриват се нови смисли и пластове и обема нараства. Това се случва всеки път, тъй като се закотвям за вибрацията на „нещото“ и обикновено информационния поток трудно спира и в най-често трябва да го спра умишлено, защото се стига до анализ на налудничави нюанси, а знам че няма чак толкова вманиачени сред вас. Предполагам това хвърля доста добра светлина върху причините, защо предговорите и следговорите на книгите, които сме издали досега са 1/3 от обема изобщо, като в последния случай с историята на Раду Чинамар, следговора е над 100 страници (което макар да е прекалено, безспорно спаси книгата от интелектуален крах в собствените ми очи).

Обратно на настоящата тема.

Материалът със сигурност няма да можете да прочетете наведнъж, не само заради наситеността на информацията, която ще ви блъсне фронтално в челото, но и заради обема й. Дайте й време. Знам, че това няма да е най-интересния анализ за повечето от вас, защото дискутира американска творба, която е по-далеч от нашето собствено детство и преживявания. Темата обяснява обаче някои основни положения от света на окултното, които отиват много отвъд значението на конкретната приказка и навярно ще съжалявате ако ги пропуснете сега, тъй като така няма да разберете някои бъдещи изследвания свързани с информацията изложена тук. Избрах фрагментирано представяне на нещата (защото така сме научени да възприемаме по-добре), което означава, че едни и същи аспекти ще бъдат обяснявани през различни гледни точки и перспективи, всяка от която ще е валидна и ще тежи за себе си (вече обясних защо това е така).

За целта на изследването ползвам и малко преведена информация, без която така или иначе няма как да не се мине. Откъде е тя и кой помогна частично с превода й, е посочено в края на текста. Тъй като тази информация по природа е ограничена заради нивото на нейните автори, ползвани са само фрагменти, някои факти и понякога конструкция на текста в смисъла на последователност. Всичко друго е авторско изследване, което не разчита на преведената информация, а я вписва в своя собствен контекст. В този ред на мисли имате налице много дълго изследване, което го няма никъде другаде в интернет и по тази причина ще помоля хората, които много обичат да копират всичките ни авторски (или в другия случай – преведени за пръв път в България) материали и да ги слагат на собствените си блогове и сайтове (а понякога и вестници с материална насоченост) да уважават малко повече собственото си достойнство. И ако някои се чудят какво визирам, говоря за тези хора, които не смятат за нужно да посочват оригиналния източник на публикациите (т.е. нашия сайт), което само по себе си е еталон за жалост, най-вече защото стила и съдържанието обикновено са толкова класи над простотията и жълтенията в българския езотеричен интернет (и спряганите сайтове), че това може да се забележи дори от хора, страдащи от кокоша слепота. Което пък прави мнимия опит за приписване на авторство освободен от логика (да не говорим за езотерика). Разбира се, вашето не е конкуренция, а отчаяние. И без това много малка част от хората минаващи през сайта ни остават в него, така че аз лично не давам 5 пари, дали информацията ще бъде мултиплицирана в интернет, защото ефекта ще е същия – повече отсети хора, отколкото посетители. Тази страница се списва само за една шепа хора в страната и това винаги ще бъде така. Нямам против да публикувате нещата ни, но го правете по професионален начин, запазвайки уважението помежду ни, което и без друго е силно разклатено в мен заради поведението ви на крепостни селяни. Посочвайте източника си – т.е. нас!

По тази причина (а и не само), тъжната вест за консуматорите сред вас, които ще прочетат този текст, е че смятам подробните анализи оттук нататък да са обвързани с анти-пасивност от ваша страна. Т.е. нещата няма да са абсолютно смлени на каша и за да разберете някои аспекти на материала – ще трябва да направите някои собствени проучвания и дори (о, ужас) – умозаключения, какъвто бе оригиналния постулат на сайта. Това ще предотврати малоумния copy-paste от сайта, защото вече няма да обслужва нуждите на еднодневната сензация, които някои търсят.

В случаят, най-елементарното, което трябва да направите преди да продължите да четете текста оттук нататък, е да гледате (поне) оригиналния „The Wizard of Oz“-филм от 1939 г. (което автоматично действа като естествен филтър и в този момент 80% от вас отпадат и се отказват от четенето на текст, което ме устройва перфектно). Това ще ви направи адекватни наред на случващото се в този текст и имате шанс да попиете повече от самата информация. Асимилацията ще бъда трудна ако нямате основата и поне минимална представа за това кои са главните герои, каква е тяхната история в приказката и кои са посланията на повърхността, които могат да бъдат изведени от всеки. Без тези базови мотиви ще ви бъде почти невъзможно да разберете по-дълбоките многопластови смисли, които ще бъдат обрисувани в този материал.

Освен всичко друго, в даден момент ще ви се наложи да спрете да четете и да преминете към следващия материал, публикуван над този, на основната страница в сайта. Първоначалния замисъл бе това да бъдат 3 поредни материала свързани по смисъл помежду си. Първият бе публикуван няколко дни преди другите 2 (като тяхна езотерична база), които пък публикувам едновременно, защото част от настоящия текст не може да бъде схванат без представената информация за проект Монарх. Тъй че ще трябва да скачате от текст в текст на няколко пъти, което мисля че ще ви държи будни през цялото време и ще вкара подкожно малко динамика във вашия ежедневен browse-навик.

Надявам се да изберете правилния, а не консуматорския подход при встъпването в този текст. Само така имате теоретичен шанс да извлечете максимума от това преживяване. А не е ли така и в живота?...

Предистория

„Вълшебникът от Оз“ е широко възприет като безобидна книжка за деца. Почти невъзможно е обаче (освен ако не сте бавноразвиващ се циганин) да не се отдаде символично значение на търсенето на Дороти под чийто знак минава цялата история. Както във всички мащабни приказки, характерите и символите на „Вълшебникът от Оз“ могат да се тълкуват по по-задълбочен начин, което зависи от перспективата на читателя. Много анализи са се появявали през годините, описващи историята като „атеистичен манифест“, докато други го разбират като промоция на популизма. За да се опознае истинското значение на текста обаче, човек трябва да е запознат най-малкото с миналото на автора и неговите идеи.

Лиман Франк Баум, авторът на „Вълшебникът от Оз“, е бил член на теософското общество, което представлява организация базирана на окултни изследвания и проучвания на религиите. Баум има дълбоко теософско разбиране и съзнателно или не, отчасти създал алегория на това учение докато пишел книгата. За да разберем мотивацията зад произведението, което ще бъде анализирано, се налага да преминем през малко скучна информация.

Какво представлява теософията?

Теософското общество е окултна организация, основно базирана на ученията на Елена Блаватска и се стреми да извлече общото между всички религии, формирайки универсална доктрина.

„(...) Но е желателно да се разбере недвусмислено, че ученията събрани в тези томове, макар фрагментирани и непълни, не спадат към индуизъм, зороастризъм, халдейска или египетска религия, будизъм, ислям, юдаизъм или християнство. „Тайната Доктрина“ е същността на всички тези неща. Произлязла от техните корени, различните религиозни схеми са направени да се слеят отново с техния оригинален елемент, от който идват всички учения и тайни, развити и реализирани.“ Елена Блаватска, Тайната Доктрина

Трите документирани цели на първоначалното теософско общество, както е установено от Блаватска, Джъдж и Олкът (неговите основатели), са както следва:

„Първо – да се сформира ядро на Всемирното Братство на Човечеството, без значение от раса, вероизповедание, пол или класа.

Второ – да се насърчава изучаването на сравнителна теология, философия и наука.

Трето – да се проучат необяснените закони на природата и възможностите заложени в човека.“ The Theosophist, vol 75, No 6

Елена Блаватска

Основните принципи на теософията са подробно описани в творбите на Блаватска „Разбулената Изида“ и „Тайната Доктрина“, а масонщината и езотеричната скопеност очевидно са били движещите сили зад написването им. В сърцевината на теософските учения, стоят същите разбирания намерени и в много други окултни учения: вярата в съществуването на „божествената искра“, както и че всеки човек, с правилната дисциплина и тренировки, може да постигне духовно просветление и на практика, състояние на богоподобност.

Друг важен принцип в теософията е преекспонираната концепция за реинкарнация. Смята се, че човешката душа, както и всички други неща във вселената, преминават през седем етапа на развитие.

„Според теософските писания, човешката цивилизация, подобно на всички други части на вселената, се развива циклично през седем етапа. Блаватска приема, че цялото човечество и всъщност всяка човешка реинкарнираща се монада, еволюира чрез серия от седем „коренни раси“. По този начин в първия етап, хората представляват пречистен дух; във втория етап, те са безполови същества, населяващи изгубения континент Хиперборея; в третия етап лемурийците са пропити от духовни импулси, захранващи ги с човешко съзнание и сексуална репродукция. Съвременните хора окончателно се доразвили на континента Атлантида. Тъй като Атлантида била точката на краен упадък, сегашният, пети етап, е време на събуждащите се в човечеството психически възможности. Терминът „психически“ тук всъщност означава, постигане на пропускливост на съзнанието, каквато не е била реализирана в по-ранен етап на еволюцията, въпреки способностите на някои по-чувствителни индивиди от нашия вид.“

Крайната цел е завръщане към състояние на божественост, от което ние сме възникнали. Същите разбирания (с леки промени) могат да бъдат намерени в други учения, като розенкройцерството, масонството и други окултни учения. Разбира се всичко това е официалната информация на повърхността, а всички ние знаем какво плува на повърхността на морската шир.

В тази връзка, удивително е невежеството на масата от хора интересуващи се окултното, които не са наясно с връзката на теософското общество с масонството, сатанизма и Луцис Тръст. Няколко много известни членове на теософите са: Адолф Хитлер (практикуващ черна магия и човешки жертвоприношения, имащ Елена Блаватска на своя страна), Махатма Ганди (индийски гуру и политик и дори смятан за бог от някои от своите последователи; той имал успех с британците отчасти именно заради връзките си с теософското общество). Самата Елена Блаватска пък била посветена от илюмината Мацини (да, същият Джузепе Мацини, който е описан в следговора на „Подземните Тайни на Румънския Сфинкс“, на който героя от 3-та глава в книгата е съвременен потомък) в тайните на Карбонарите (за които също е разказано в книгата) – форма на масонство, чиято светлина е дадена през 1856 г. от Великата Бяла ложа и което е част от Херметичното братство на Луксор. Тя прекарва много време с илюминатската фамилия Еди във Върмонт, които били добре познати медиуми. Тя е член и на други окултни общества като Ордена на Друзите (приемен клон на древното масонство) и на херметичния масонски клон на Мемфис и Мизраим. Тя била тренирана да се справя с живи змии от шейх Юсуф бен Макерзи, водача на змийските дресьори и била хипнотизирана от окултиста Виктор Михал и в някаква степен е повлияна от него от 1866 г. нататък. Някъде в тези години Блаватска е била програмирана и фрагментирана по старите методики наследени от мистериите на Изида (които пък са блед спомен от методиките на Империята SSS). На смъртния си одър тя признава, че всичките „възнесени учители“, с които „контактува“ са кодови имена на нейните лични хендлъри. На практика възнесени учители няма. Има поредната мистификация на илюминати, по която се превъзбуждат и милиони до днес.

Лиман Франк Баум, виден теософ

Преди написването на „Вълшебникът от Оз“ (или дори преди да си помисли да стане автор на детски истории), Баум заемал най-различни професии, една от които, главен редактор на Aberdeen Saturday Pioneer (седмичник). През 1890 г., Баум пише поредица от статии, като запознава читателите си с теософията, включвайки възгледите си за буда, Мохамед, Конфуций и христос. По това време, той не е бил член на теософското общество, но вече бил демонстрирал дълбоки разбирания относно философията на движението. Ето един откъс от неговите „Размишления на редактора“:

„Сред най-различните многобройни секти в Америка днес, които намират фундаменталния си произход в окултизма, теософските изпъкват над всички, едновременно с интелект и количество. Теософията не е религия. Нейните последователи са просто „търсачи на истината“. Теософите всъщност са недоволни от света, бягайки от всички вероизповедания. Те дължат произхода си на мъдрите хора от Индия и са многобройни не само в митичния изток, но и в Англия, Франция, Германия и Русия. Те признават съществуването на Бог, а не задължително неговата индивидуалност. За тях Бог е природата и природата е Бог… Но въпреки това, ако християнството е истина, както нашето образование твърди, то за него не съществува заплаха от теософията.“ Л. Франк Баум, Aberdeen Saturday Pioneer, 25 януари, 1890 г.

В друг откъс с неговите виждания, Баум дискутира използването на мистичния символизъм в прозата, нещо което той е успял да направи десет години по-късно с „Вълшебникът от Оз“:

„Налице е преобладаваща тенденция при съвременните писатели, да внедряват наченки на мистицизъм или окултизъм в творбите си. Книги от този характер са купувани и четени с нетърпение, както в Европа, така и в Америка. Това показва вроденото желание в нашата природа за разплитане на загадъчното: да потърсим някакво обяснение, макар и фиктивно, на необяснимите неща в природата и в ежедневното ни съществуване. С напредването ни в областта на науката, нашето желание за знание нараства и сме по-малко заинтересовани да живеем в невежество за този мистичен извор, от който произтича всичко възвишено, величествено и неразбираемо.“

Накрая на тази статия, Баум се застъпва за присъствието на повече окултизъм в литературата:

„Апетитът на нашия век за окултизъм, изисква той да бъде задоволен и докато посредствеността на хората ще доведе само до най-обикновени събития, то този глад би ни отвел към много по-велики, смели и възвишени мисли; а кой може да каже какви мистерии биха могли да разкрият тези храбри и умели интелектуалци в бъдеще?“ Л. Франк Баум, Aberdeen Saturday Pioneer, 22 февруари, 1890 г.

Две години след написването на тези статии, Л. Франк Баум и неговата жена Мод Гейдж, се присъединили към теософското общество в Чикаго. Архивите на теософското общество в Пасадена, Калифорния, отбелязали началото на тяхното членство на 4 септември, 1892 г. През 1890 г., бил публикуван „Вълшебникът от Оз“. Когато бил запитан как е получил вдъхновение за историята, Баум отговаря:

„Беше чисто вдъхновение... Дойде ми от нищото. Мисля, че понякога Великият Автор има послание, което иска да предаде и Той трябва да използва инструмент. Случи се така, че аз бях този медиум и вярвам, че магическият ключ ми бе даден, за да отворя вратите за симпатия, разбиране, радост, покой и щастие.“

(Това е много важен момент. Авторът на практика признава, че това е своего рода ченълинг. Това е много важно предвид за какво се ползва творбата му днес и говори за намесата на дадени астрални йерархии с цел експлоатацията на тази творба в бъдеще. Как става това, и как се вмества то в още по-голямата картина на Играта и Висшите Аз, ще разберете към края на текста.)

„Вълшебникът от Оз“ е високо оценяван в рамките на теософското общество. През 1986 г., американското теософско списание разпознава в Баум „виден теософ“, който представил задълбочено философията на организацията.

„Въпреки че читателите не разглеждат приказките му от теософската им страна, показателно е, че Баум се превръща в известен писател на детски книги след допира му с теософията. Творбите му са наситени с идеите на движението, придавайки им вдъхновение. Всъщност, „Вълшебникът“ може да бъде разглеждан като теософска алегория, произтичаща от теософски възгледи от началото до края. Историята достигнала до Баум като просветление, което той възприел с известно страхопочитание като външен дар или може би дълбоко от себе си.“ American Theosophist no 74, 1986 г.

Франк Баум, като виден теософ, включил в книгата си толкова много материал от тайния вътрешен свят на илюминати, че малкото които наистина разбират самите илюминати, се чудят дали Баум не е вътрешен човек от много високо ниво. Това са въпроси, чиито твърди отговори не се знаят и до днес.

И така, какви са множеството окултни значения на тази детска история, която достигнала до Баум като „божествено вдъхновение“ и каква е ролята им в света днес?

Окултните пластове на „Магьосникът от Оз“*

(* В процеса на проучване открих, че на български съществува абсурдното разграничение между „Вълшебникът от Оз“ и „Магьосникът от Оз“ като първото се отнася до книгата, а второто до нейната екранизация. С идеята да има някакво диференциране между двете за читателя, ще спазя тази формулировка.)

Път към просветлението

Ако никога не сте чели книгата или гледали „Магьосникът от Оз“ или се нуждаете от опресняване на паметта, ето кратко резюме на филма:

Сюжета проследява 12-годишната Дороти Гейл (Джуди Гарланд), която живее във ферма в Канзас с нейната леля Ем и чичо Хенри, но мечтае за по-добро място „някъде отвъд дъгата“. След връхлитане на торнадо във фермата, момичето изпада в безсъзнание и сънува, че тя, нейното куче Тото и фермата са пренесени в магическият свят на Оз. Там, Вещицата от севера, Глинда, съветва Дороти да следва пътеката с жълтите павета, водеща до Изумрудения град, за да се срещне с Магьосникът от Оз, който може да я върне обратно в Канзас. По време на пътуването си, тя среща Плашилото, Тенекиения човек и страхливия Лъв, които се присъединяват, надявайки се да получат от великия Магьосник онова, което им липсва (мозък, сърце и смелост). Всичко това се случва, докато се опитват да избегнат Злата вещица от запада и нейния опит да вземе рубинените обувки от Дороти, дадена й от Глинда.

Същински анализ от различни перспективи и дълбочини

Повърхностен окултен анализ от гледна точка на теософията

Споменатото по-горе и цялата история на „Вълшебникът от Оз“, е алегоричен разказ за пътя на душата към просветлението – пътеката с жълтите павета. В будизма (важна част от теософските учения), същата идея се нарича „Златния Път“.

Историята започва с Дороти Гейл, живееща в Канзас, което символизира материалния свят, физическото ниво, от което всеки един от нас започва духовното си пътуване. Дороти изпитва желание да отиде „отвъд дъгата“ (символа на New Age-движението, което има своите корени в теософията), да достигне етерното царство и да последва пътя към просветлението. В основата си, „тя прескача най-ниската точка“, демонстрирайки копнежа си да постигне по-висше състояние.

Забелязах на два пъти, че символа на колелото се imprint-ва в подсъзнанието на зрителя. То символизира кръговрата от прераждания (самсара) в будизма и материалния свят като цяло. Канзас е художествено представен във филма като черно-бял, което алюзира материалното, света на противоположностите и чисто битовото ситуиране на душата в неговото порочно уеднаквяване и обособяване. Сцената с колелата е по време на апогея на материалните проблеми на Дороти във фермата.

След това Дороти е пренесена в Оз от гигантско торнадо, символизиращо циклите на кармата, кръговрата на научените грешки и уроци. Също така представлява теософското вярване в реинкарнацията, броят физически раждания и умирания на душата, докато се превърне в божествена. Интересно е да се отбележи, че жълтата пътечка на Оз, започва като външно разширяваща се спирала. В окултния символизъм, тази спирала представлява еволюцията, издигането на душата от материалния към духовния свят.

Ето едно обяснение на спиралата като окултен символ:

„Спирала: пътят на една точка (предимно равнина), движеща се около ос, докато непрекъснато се отдалечава или приближава до нея; често се използва като фигура, която е резултат от смесване на кръгови движения с една права линия. Спиралата като форма, е подходящ пример за хода на еволюцията, която представлява движение около една и съща точка без повторение.

Змията и цифрата 8, обозначават огдоадата (в египетската митология огдоадата включва осем божества, които са били на почит в град Хермополис) и безкрайността, стоящи до цикличното спираловидно движение. Движението на фохат (тибетски термин за движещия се или енергичен аспект на върховния дух) в пространството е спираловидно и духа навлиза в материята, чрез спирално движение, повтаряйки процеса, чрез който се образува спирала от кръг, генерираща вихрушка. Сложните спирали на космическата еволюция, носят движението отново към точката, от която са започнали, при раждането на великата космическа епоха.“ – Енциклопедичен теософски речник

Преди да предприеме пътуването си, на Дороти са й дадени сребърни обувки, които символизират „сребърната нишка“ в мистерийните школи (Дороти носи рубинени във филма, тъй като в последния момент режисьора променя решението си, твърдейки че този цвят изглежда по-добре върху жълтата пътека). В окултните учения, сребърната нишка се счита за връзката между нашата духовна и материална същност.

„В теософията, физическото и астралното тяло са свързани чрез „сребърна нишка“, митична връзка произлязла от пасаж в Библията, който разказва за завръщане от духовнo търсене. „Ако връзката бъде прекъсната“, казва книгата на Еклесиаст, „тогава цялата пръст ще се върне към земята, както е била и духът ще се завърне при Бога, от който е дошъл.“

Според собствените писания на Франк Баум, сребърната нишка на астралното пътуване ще донесе на сребърните обувки специални сили на този, който ги е обул.“ Evan I. Schwartz, Finding OZ: How L. Frank Baum Discovered the Great American Story

По време на нейното пътуване по жълтата пътека, Дороти среща Плашилото, Тенекиения човек и страхливия Лъв, които съответно търсят мозък, сърце и кураж. Тези чудати герои олицетворяват качествата, необходими на посветените, за да завършат тяхното търсене на просветление. Баум вероятно е вдъхновен от тези думи на Блаватска:

„Няма опасност за безстрашната смелост, която не може да бъде победена, няма изпитание, през което неопетнената чистота да не може да премине; няма пречка, която силният разум да не може да преодолее.“ Елена Блаватска

След преодоляването на много препятствия, групата най-накрая достига Изумруденият град, за да се срещне с Магьосникът.

Магьосникът

Обсипани от хитри номера, Магьосникът се проявява като жесток, груб и неблагоразумен. Всъщност, Магьосникът е заместител на бога за християните и евреите, потисническата фигура, използвана от конвенционалните религии да държи масите в духовно невежество: йехова или яхве. По-късно се разбира, че Магьосникът е мошеник, измамник, който плаши хората, карайки ги да почитат неговото магьосничество. Той със сигурност не може да помогне на героите да завършат търсенето си.

След като всичко е казано и направено, мозъка, сърцето и смелостта необходими да завършат мисията на Плашилото, Тенекиения човек и Лъва, се оказват във всеки един от тях. Мистерийните школи винаги са учели учениците си, че всеки един от тях трябва да разчита на себе си, за да получи спасение. Ето описание на Тото, взето от сайта на теософското общество:

„Тото представлява вътрешната, интуитивна и инстинктивна животинска част у нас. През целия филм, Дороти си говори с Тото, или с нейната вътрешна интуиция. Поуката тук е да се вслушваш в самия себе си. В този филм, Тото никога не греши. Когато той лае Плашилото, Дороти се опитва да го игнорира: „Не бъди глупав, Тото. Плашилото не говори.“ Но Плашилото говори в Оз. Тото лае и по човека зад завесата. Кучето е онова, което първо осъзнава, че Магьосникът е измамник. Във фермата на Гейл и после отново, в замъка, вещицата се опитва да напъха Тото в кошница. Както сянката се опитва да блокира или задържи интуитивното (има се предвид сянката като архетип по Юнг, където сянката е негативната част от личността, сбора от всички отрицателни качества, които искаме да скрием). И в двата случая Тото изскача от кошницата и избягва. Нашият интуитивен глас може да бъде игнориран, но не и спрян.

В последната сцена, Тото преследва котка, карайки Дороти да тича след него, пропускайки по този начин своя превоз с балона. Това довежда до крайната трансформация на Дороти, до откритието на нейните вътрешни сили. Превоза с балона олицетворява религията, лъжливият Магьосник обещаващ пътуване до божественото. Тото е бил прав да принуди Дороти, да слезе от балона, в противен случай тя може би никога нямаше да намери вътрешната си сила. Това е призив за нас да се вслушваме в интуицията си, нашите инстинктивни чувства, тези моменти от въображението, които се появяват привидно от нищото.“

Както бе посочено по-горе, мнимия Магьосник кани Дороти в балона си, за да се върнат обратно в Канзас, нейната последна дестинация. Тя обаче последва Тото (нейната интуиция) и слиза от балона, който символизира метафорично, но и твърде буквално, празните обещания на религиите. Това води до нейното крайно откритие и с помощта на Глинда, тя най-накрая разбира: всичко, което някога е искала, може да бъде намерено „в собствения й двор“.

За да получи просветление, Дороти трябваше да победи Злите вещици от изтока и запада, които сформират хоризонтална ос на злото: материалният свят. Тя мъдро се вслушва в съветите на вълшебниците на севера и юга – вертикалната ос: духовният аспект.

Накрая на историята, Дороти се събужда в Канзас: тя успешно е съчетала нейния физически и духовен аспект. Сега тя отново се чувства удобно да бъде себе си и въпреки че семейството й не вярва на нейната история (непросветените профани), тя най-накрая може да заключи: „Няма друго място като вкъщи.“

Общо взето, представих накратко (с множество добавки, за да се превърне в нещо използваемо) скелета на стандартния тип полуфабрикатен анализ (който можете сами да си сглобите от интернет), който не се задълбава много в различните аспекти на нещата, каквото е и състоянието на модерната езотерика по принцип. Предстои моята алтернатива, която дори ще задълбае на моменти в излишни детайли, за да видите докъде могат да стигнат нещата ако човек реши да вижда, а не само да гледа. Това ще бъде направено последователно от няколко перспективи, за да докажа, че реалността е кодирана на нива от разбиране, като всяко едно от тях се разгръща в следващото и в същото време е валидно само за себе си и отделни групи хора, в зависимост от това къде са те по Пътя си.

Психологическо-езотерична перспектива

Една от заслугите на Юнг, е тази, че въвежда психологическото разбиране за „колективното несъзнателно“ – част от психиката, съставена от това, което наричаме „архетипи“ или априорни образи.

Колективното несъзнателно съдържа всички картини, фигури и преживявания, споделяни от цялото човечество. Тези споделени асоциации са изразени като универсални теми в митовете, литературата, изкуството, приказките, легендите и религията. Архетипите (и в момента говоря от гледна точка на психологията отваряща се към езотериката именно чрез Юнг) са мисловни модели, които символизират човешкото съществуване. Архетипни фигури като богинята, мъдрият старец, чудовището и магьосника са психологически репрезентации на вътрешния ни свят и присъстват в съзнанието на всички ни под някаква форма. Изразявайки тези архетипи като културни символи в митовете и сблъсквайки се с тях лично в сънищата, психиката се опитва да интегрира тези различни компоненти на индивида във вътрешния свят.

Юнг възприемал колективното несъзнателно като процес на наследяване на мисловни модели, в които инстинкта да се реагира на тези архетипи се е превърнал в универсална човешка способност. Макар човешкия мозък да съдържа различна специфична информация, процесите на функциониране на съзнанието са колективни и универсални. Всеобщият инстинкт да се възприемат архетипите по приблизително еднакъв начин, е колективното несъзнателно. Процесът по изразяване на архетипни теми съществува колективно в широка гама от равнища.

Като културен процес, всеки един човек, живеещ в определен ареал чува същите истории, приказки и песни и вижда същите картинки в книгите, филмите и по телевизията.

Като процес в развитието на човека, всички същества преминават през идентични преживявания и израстване и се променят преминавайки през различните етапи на живота.

И най-накрая като еволюционен процес, човешкият мозък се е развивал и в същото време е рудиментирал в течение на много хиляди поколения, запазвайки елементи от предишни форми и инстинктивни реакции към специфични образи и идеи чрез ДНК. По думите на Юнг: „Това не е въпрос на наследени идеи, а на функционално предразположение да се произвеждат еднакви или много близки идеи във всички хора. Това, аз наричам архетип.“

Като протагонист в историята, героят трябва да се сблъска с дадени архетипи в своята среда, които трябва да интегрира или преодолее за да се развие. Точно както когато сънуваме, героят в мита или филма не е наясно, че тези фигури или образи са символична репрезентация вътре в неговото собствено съзнание. Така или иначе обаче, човекът в съня или героят във филма става силен и мъдър по време на сблъсъка си с тези архетипи.

От малки ние сме индоктринирани с типичните истории разказвани на всички деца. Тези истории не са станали популярни на някакъв случаен принцип. Те винаги са имали окултно значение, без да е нужно някой изследовател да го извежда извънредно в някакъв анализ, и ви сугестират и повлияват живота ви като възрастен индивид много повече отколкото подозирате. Подсъзнателната символика и конструкция на тези приказки може да ви обособи и определи по начин, според който в ключов момент във вашият живот да вземете избор на база впечатления и спомени създадени още в детството ви. Сами ще се учудите доколко днешния свят е изграден на базата на митовете и старите вярвания, които никога не са бивали демоде в тайните общества (които в крайна сметка ни управляват). От 70 години тези истории се използват и за програмиране, тъй като те вече са изградили готов виртуален свят в колективното съзнание на хората, който илюминати разбрали, че могат да ползват (но за това – по-късно).

Темите, героите и образите от „Магьосникът от Оз“ са вродени в спомените на поколения от филмови фенове. Филмът е споделена приказка – колективен мит – трансперсонален сън. По тази причина, „Магьосникът от Оз“ е не само жив пример за архетипни образи и символизъм, но е станал и неразделна част от американското колективно несъзнателно, създавайки визуалната форма на архетипите (дори символизирайки ги).

Нека разгледаме тези архетипи.

Дороти

Дороти Гейл е заела ролята на централния архетип в собствения си сън. Тя е героя в историята/филма/мита и нейната физическа форма е външна манифестация на характера й. В сънят, човекът представлява себе си. В мита и филма (термините сега са синоними), човекът се превръща в герой, който представлява колективното „аз“ – културния идеал на индивида. Докато публиката гледа филма, тя се идентифицира с героя и преживява неговата история, така сякаш вижда себе си в собствените си сънища. Това е една от основните причини днес никой да не иска да бъде себе си, а да бъде някой друг. Заради магията (ползвам думата в буквалния й смисъл) на Холивуд. Това е извънземна идея и една от целите на едновременния път е да се надмогне именно това разбиране.

В съня на Дороти, личността й трябва да се сблъска с различни архетипни образи на себе-то в процеса по интеграцията на частите от нейната персоналност, които са небалансирани (екзистенциален момент, който после се използва в буквален смисъл при фрагментацията на човешки същества в проект Монарх). За Дороти, едно дете без родители, което се чувства безсилно в своята изолирана среда, на всяка част от психиката й различна от съзнателната й личност й липсва изразяване и баланс. Въпреки това, централния архетип във филма, Магьосникът, е от най-голяма символична важност за Дороти.

Архетипът на бащата

Магьосникът е очевиден символ на архетипа за мъдрия старец – светския, силен и властен образ на бащата, който толкова очевидно отсъства от живота на Дороти. Магьосникът е бащинската фигура, от която Дороти има отчаяна нужда. Когато злата мис Гълч отнема Тото от Дороти, първият човек, към когото тя се обръща е нейния чичо. Инстинктивно тя чувства, че нейния настойник ще я защити, ще се бори, ще се погрижи и ще нареди всичко за нея. Но чичото на Дороти е слаб и безполезен старец. Той не реагира по никакъв начин. На дадено равнище, Магьосникът представлява желанието на Дороти за голям и силен татко, който ще бъде винаги до нея и ще разрешава всичките й проблеми. На по-дълбоко ниво, Магьосникът представлява силната и решителна част от нейното Аз, до което Дороти има нужда да се докосне. Дороти интегрира своята собствена вътрешна сила, като я проектира във външния архетип на мъдрият старец и прави нейната среща с този архетип централната тема на нейния сън.

Архетипът на Майката

Глинда представлява грижовната майчинска фигура за Дороти, като наред с това покрива и функциите на ментор от същия пол. По време на първата им среща, Глинда насочва Дороти към жълтия павиран път. При втората им среща, Глинда помага на Дороти, като я събужда от нейния дълбок сън в маковите полета, помагайки й по пътя към Изумрудения град. В тяхната финална среща, Глинда насочва Дороти обратно към вкъщи, показвайки й как да ползва рубинените си обувки. При всяка от срещите, майчиния архетип е обичащ и обгрижващ, но освен това е и добър учител, тъй като не прескача спънките по пътя на Дороти вместо нея. Като учител, Глинда едва посочва нещата, докато именно Дороти трябва да бъде активната страна в своите стъпки, за да продължи по пътя на нейното приключение по само-откриването.

Злата вещица

Сянката на Дороти е Злата вещица – символа на неизразеното насилие, омраза и гняв, която тя чувства към мис Гълч – злата жена, която отнема любимото й кученце. Когато Дороти влиза в света на съня си, в сцената с торнадото, физическото присъствие на мис Гълч на нейното колело трансмутира в символичното присъствие на Злата вещица на нейната метла (двата кадъра се делят от не повече от секунда).

Превръщането от актуалност в архетип има бинарен символизъм за Дороти, защото вещицата представлява не само нейните потиснати негативни чувства към мис Гълч, но също така и нейните негативни потиснати чувства към нейната майка, която – точно като баща й – очевидно отсъства от живота й. И докато централния архетип в съня на Дороти е търсенето на бащинската фигура (Магьосникът), срещата й с положителната и отрицателната майчинска фигура са плоскостите, по които историята и Дороти вървят най-често.

Дороти е пазена от нейната покровителка, докато се изправя в лице със своята сянка.

Плашилото, Тенекиения човек и Лъва

Архетипът на противоположния пол в съзнанието на Дороти е представен и от тримата помощника във фермата на леля й и чичо й. Точно както мис Гълч, фермерите също са трансмутирани в съня на Дороти респективно като Плашилото, Тенекиения човек и Лъва.

Тези архетипи са три стереотипни мъжки фигури, които тя трябва да интегрира в себе си. Тя трябва да се докосне до нейните вътрешни мъжки аспекти представени чрез интелекта, сърцето (емоционална сила) и кураж в контекста на това да развие по-балансирано чувство за себе си. Липсата на Баланс у Дороти откъм нейната мъжка страна, е много показателна в сцената, когато тя се среща със своята бащина фигура. Магьосникът се представя като: „Оз – великият и всесилен“, а в отговор Дороти се представя като: „Дороти – мъничката и меката“. Очевидно, Дороти има нужда да балансира своята женска страна с някои мъжки черти. Докато тя не започне да се идентифицира с „велика и всесилна“ вътре в себе си, тя ще остане недоразвита и небалансирана.

Мошеникът

Последната карта в цикъла на Таро е Глупакът или Мошеникът – архетипа който се оказва, че е форма без съдържание, но може да удивлява света със своя хумор и непукизъм вместо да реагира със страх. Зад смеха и шегите на мошеника стои мъдростта на света, която е по-дълбока от тази на героя и дори на мъдрият старец. Професор Чудо е мошеник, шарлатанин, който въпреки своите холограми, които създава в съзнанието на Дороти, има някои дълбоки прозрения относно нейната психика. Когато професора е трансмутиран в Магьосника в края на филма, виждаме същата мъдрост маскирана зад същата фасада сглобена от дим и огледала. Паралелната функция на архетипа на шарлатанина и този на мъдрия старец отразява техния символизъм и като бащинската фигура. Боговете и божествата на мита и религията са често мошеници, които си правят шеги с обикновените смъртни и се наслаждават на тяхната способност да объркват и удивляват глупавите хора, сякаш са селяндури от карнавален панаир. Архетипът на ментора често играе ролята и на мошеник. Мошеника-ментор напътства своя герой бивайки огледало. Мошеника-ментор просто отразява мъдростта, която героя вече притежава в някаква степен. Героят, смята мъдростта за небесно качество, докато в същото време я притежава през цялото време. В този смисъл всичките образи на наставници в „Магьосникът от Оз“ са мошеници. Професор Чудо не е ясновидец. Той прави догадки за Дороти, взимайки чантата й и преценявайки характера й, вследствие на което я кара да си мисли, че той е магьосник. Въпреки че Дороти вече знае, че нейното бягство ще разбие сърцето на леля й, чувайки я от професора, тази мъдрост я вдъхновява да се върне вкъщи. Подобно на това, Магьосника не може да даде на Плашилото, Тенекиения човек и Лъва интелект, сърце и смелост – те трябва да си ги спечелят сами. Дипломата, атестата и медала, които Магьосника им дава са просто символи, които отразяват факта, че те са носителите на знанието в самите себе си.

И последно – Глинда не може да върне Дороти обратно вкъщи – нейните сили като ментор й позволяват само да отрази силите, които Дороти вече има в себе си. Глинда може да каже на Дороти единствено, че тя е имала силите да се върне вкъщи през цялото време, но е трябвало да го разбере сама.

Друга версия на архетипа на мошеника е архетипа на образа, който сменя формата си. Освен да бъде измамник, професор Чудо е и shapeshift-ър, който често сменя своята физическа форма през целия филм. Той сменя формата си от професор Чудо до пазача на портата в Изумрудения град, до файтонджия, после до охрана на самия Магьосник и накрая в самия Магьосник от Оз. След това той отново се превръща в професор Чудо, когато Дороти се завръща в триизмерния свят.

„Боговете“, които могат да сменят формата си са представени в много митове, най-вече в „гръцката“ митология (всъщност тракийска, но да не задълбаваме сега), където божествата (като например Зевс), често сменят формата си в животно и човек, за да се претопят сред хората и да се месят в техните дела. Свръхестествените сили на shapeshift-ите, както и техните измамнически намерения са показателни за техния божествен статус. В мита, зад техните шашми и измами стои мъдрост. В нашия случай shapeshift-ъра е важен архетип заради своята способност да се трансформира, което показва големия човешки потенциал за развитие, промяна и символично прераждане. Във фактическата реалност, знаем точно какво стои зад „мита“ за shapeshift-ърите, но в момента не дискутираме това; дискутираме символното значение зад него в историята.

Частичната психологическата интерпретация на историята бе необходима по няколко причини. Първо, защото в тази приказка има елементи, които всеки може да изведе за себе си и психологическата перспектива е един от тези елементи. Той може да послужи като кукичка, която да ни дръпне по-нагоре в нашето разбиране, подсказвайки ни че има „още нещо“. Разбира се много хора, които не се интересуват от по-дълбоката материя, ще си останат на това ниво, което е абсолютно в реда на нещата. Но някои няма да го направят.

Следва малко по-задълбочена перспектива в смисъла на интерпретацията на някои аспекти от окултна гледна точка. Това също съдържа своите ограничения, защото окултизма сам по себе си е система от убеждения.

Окултна перспектива

Не смятам да се задържам много на това средно равнище от нещата, защото именно на него са по-голяма част от читателите, което предполага, че всеки може да види нещо според собствената си призма или система от вярвания.

Тъй като произведението е писано под патронажа на теософията, логично е да видим на повърхността най-вече символика от пантеона на това учение, което вече бе описани в самото начало на този материал.

Следващите пасажи ще покрият част от многобройните взаимовръзки между идеите във „Вълшебникът от Оз“ и окултния свят на илюминати. Това ще бъде направено в две части.

Взаимовръзки между:

1. „Вълшебникът от Оз“ и окултизма

2. Филмът „Магьосникът от Оз“ и ритуалите на илюминати

Когато човек види колко много препратки съществуват между гореизброените, тогава окултната природа на произведението придобива много ясни очертания. Много повече от това, което ще бъде изброено може да бъде изведено, но показаното ще бъде повече от удовлетворяващо.

(Забележка: Имайте предвид, че „взаимовръзки“ означава нахвърляне на мисли и паралели, без да бъдат коментирани подробно. Както казах, това са неща, които всеки с малко повече усилия може да види и доразвие за себе си. Вмъквам всичко това просто като част от нещата, а не защото е „много интересно“ за мен.)

Започвам по реда на нещата.

Взаимовръзки между „Вълшебникът от Оз“ и окултизма:

- Леля Ем, е това, което Блаватска нарича „мулапракрити“, а чичо Хенри е „неманифестирания логос“.

- Карнавалният мошеник е представен (макар и с шеговити нотки) като свързан с кралските фамилии на Европа. Както знаете, последните са потомствени окултисти и сатанисти от хилядолетия. Професор Чудо използва кристална топка, за която той твърди, че е използвана от жреците на Изида. Както знаете, Изида и Озирис са част от древните египетски мистерии и модерния сатанизъм. Това не са случайни препратки.

- Дороти е пренесена в Оз от циклон. Думата „циклон“ първоначално била „гръцка“ (да не се повтарям) и означава, както кръг, така и навита змия. С други думи, змията, или рептилианската енергия е тази, която превежда Дороти до Оз.

- Трите придружителя на Дороти представляват менталното, емоционалното и физическото тяло, за които Блаватска пише. Дороти „придобива“ тези три спътника по „пътя си“, точно както теософията учи, че ще придобием тези тела, когато се инкарнираме.

- В книгата, Тенекиения човек е обикновено същество от плът, но Злата вещица хвърля заклинание над него. Той продължавал да отсича части от себе си, които били заменяни от тенекеджия, докато не се превърнал в първия бионичен човек с напълно механично тяло. И не виждаме ли днес същата тенденция в нашето общество и разбирания? Не виждаме ли същото под формата на predictive programming във филми като „Repo men“? (И за да направим още една крачка към програмирането тип „Вълшебникът от Оз“ (за което предстои да пиша по-долу), Злата вещица и подчинените й не могат да понасят водата без да се разтворят. Във фрагментираната матрица на жертвите се създават самоличности на роботи-клонинги, които могат да бъдат ментално разтворени, само ако бъдат залети с вода.)

- Самият Оз има форма на мандала с Изумрудения град по средата й с непреодолима бариера, четири страни, четири символични цвята и кръг в центъра. Цветовете и посоките дадени от Оз могат да имат и друго окултно значение. Например, Изумруденият град е зелен, а зеленото е четвъртата точка от Източната Звезда (женското масонство) и най-висшия сатанински цвят (говоря за маслинено зелено). Пътят, който Дороти следва до Оз има форма на „Т“ с неговите 3 точки наподобяващи обърнат триъгълник.

- Жълтата павирана пътека е символизъм на няколко нива. Блаватска пише: „Има Път, стръмен и трънлив, осеян с опасности от всякакъв вид, но все пак Път и той води до самото сърце на вселената.“ Това е жълтата павирана пътека, която теософа Баум се е постарал да илюстрира в неговата приказка. Книгата съдържа много повече опасности, рискове и приключения по пътя, отколкото филма. Част от вярванията на сатанизма са, че реалността и фантазията се препокриват. Това застъпване е част от промивката, която систематично е предлагана на американските деца. На робите преминали през програмата Монарх им е невероятно трудно да различат реалността от фантазията, заради всичкото програмиране през което са преминали. Има няколко техники, чрез които може да се определи дали оцелелите от програмата Монарх имат истински спомени или имплантирани фалшиви. В играта „Илюминати!“, която бе създадена от хора свързани с тях (и за която споменавам като част от анализа си тук), на една от картите е написано: „Не вярвай на нищо от това, всичко е истина“. Това са типа двойно-обърнати формули, които сатанистите обичат да бълват. Робите от Монарх са програмирани с подобни фрази с двойнствено значение. Във връзка със склонността на сатанистите да размазват очертанията на реалността в съзнанието, ето един цитат, в който президента на теософското общество възхитено описва „Вълшебникът от Оз“: „Част от шегата на Баум, е че нещата никога не са такива, каквито изглеждат. Дороти изглежда да е малко и безобидно малко момиченце, но именно тя е тази, която убива вещиците от изтока и запада. Плашилото изглежда сякаш няма мозък, но именно той е източника на всички идеи от компанията. Тенекиеният човек сякаш няма сърце, но е пълен със сантимент и постоянно плаче. Страхливият Лъв е представен като страхливец, но предприема смели действия, когато е призован за това. Магьосника изглежда велик и властен, но всъщност е шарлатанин. Самата страна Оз изглежда великолепна и възхитителна, а Канзас сух, сив и отегчителен, но Оз е свят на илюзии, а Канзас е истински дом. Нещата не са такива, каквито изглеждат в Оз и Канзас.“

- Оз се контролира от човек в сянка, който никой не е виждал и не познава. Това е директна препратка към начина по който стоят нещата в днешния свят и контрола който се упражнява от тайното правителство.

Взаимовръзки между филмът „Магьосникът от Оз“ и културата и ритуалите на илюминати:

- Тясната връзка между Дороти и нейното куче е много фина препратка към използването на (близки до жертвата) животни от сатанинските култове. На контролирания индивид ще му бъде позволено да се обвърже с животно. Детето ще го поиска така или иначе, защото хората вече са ужасяващи за него до този момент, заради упражнявания тормоз. Тогава животното бива убито, за да се травматизира детето. Освен това – в матрицата на всеки програмиран човек има инсталирана самоличност на животно. Котка, куче, заек или каквото и да е по избор на програматора. Във филма кучето е „част“ от Дороти и символизира нейната интуиция, но може да бъде и алтернативна самоличност в контекста на програмирането. Затова тази история е ползвана, защото е богата именно на такива двусмислени метафори, които служат за активиране на субектите при нужда. Тази връзка е много неуловима, навярно твърде неуловима, за да си струва да бъде спомената, освен, че тези, които са въвлечени в сатанински практики ще я видят, докато за другите ще остане невидима.

- Дъгата – със своите 7 цвята, тя има огромно окултно значение бивайки основно хипнотично средство. Констанс Къмби, в своята книга „Скритите Опасности на Дъгата“ (доста добра книга, слушайте поне радиоинтервюта с авторката), която разобличава окултното движение New Age, правилно отбелязва: „Дъгата (наричана още антакарана) е използвана като хипнотично средство. Върховният съвет на масонството от 33-та степен използват дъгата на корицата на тяхното списание. В книгата за друидизма (говорим за илюминатски друидизъм), „21-те урока на Мерлин“, дъгата е описана като „Истински признак за магия... съществува и в двата свята едновременно!““

- Елвира Гълч е жена, която притежава ? от окръга в Канзас, в който живее Дороти. Тя е показана по-късно в земите на Оз трансформирана като вещица. Всички илюминати са свръх-богати и водят двойнствен живот. Хората, които ги срещат на ритуали могат да видят тъмната страна на тези богаташи. По време на ритуал те са в транс от наркотици, ритуално пеене и програмиране; те са „отвъд дъгата“.

- Канзас е черно-бял, Оз е в цветове. Реалността се омаловажава във вещерството и сатанизма. Илюзията ни кара да вярваме, че е по-цветна и интересна от реалността. Освен това, като бягство от този свят, сатанистите използват наркотици, за да повишат тяхното възприятие за цветовете. Много известни писалите са взимали наркотици, които ги вкарвали в изменени състояния на съзнанието в опит да отключат своята креативност.

- Няколко сцени включват присъствието на прехвърляне на сила, чрез размяна на обувките с тези на вещицата. В илюминатските ритуали, за да се прехвърли сила, матриархалната фигура, Майката на Тъмнината ще убие човека който е в авторитетна позиция с удар по челото чрез специален, подобен на боздуган жезъл и после ще обуе нейните обувки. Обувките с цвят на рубин всъщност са използвани за символ на власт на матриархалните нива на илюминати.

- Злата вещица използва отрова, отровни ябълки и отвара. Вещерските сборища в реалния живот правят същото. Магьосника е изобразен като някой, който управлява и е доброжелателен. Във вещерството, магьосниците наистина управляват макар в някои групи да ги наричат обикновени вещери.

- Крилатите маймуни в призрачната гора ни препращат към паганските традиции, които поставят крила на различни животински идоли.

- Тенекиеният човек е личност, която е част от церемониите на илюминати. Първата посвещаваща церемония на детето на някой илюминат, е тази, в която Тенекиен човек с брадва наблюдава тяхното представяне пред сборището. Ако родителя представя детето, не се случва нищо. Но ако родителя откаже да представи детето, тогава Тенекиения човек в ритуала използва своята брадва за да отсече главата на детето (Тенекиения човек се появява и в т.нар. програмиране тип „Тенекиения човек“ или „замъка на Тенекиения човек“, но това за което говорим в момента е, че той е част и от ритуала).

- Дороти убива Злата вещица на запада с внезапен удар по челото с тоягата на самата вещица. Това се прави от илюминати, когато старата вещица от йерархията бива заменяна. И в двата случая, без значение дали говорим за филма или за практиките на илюминати, когато вещицата е премахната, хората празнуват това. В истинския живот, в тайнствения свят на илюминати, се използва свитък, за да се удостовери, че вещицата е мъртва както физически, така и духовно.

- Във филма има представени окултни предмети като кристални топки (в няколко сцени), обитавани от духове замъци, магия и доброжелателен магьосник. В един момент Лъвът казва: „Аз наистина вярвам в призраци, вярвам, вярвам, вярвам.“ (в днешно време агентите от разузнаването също се наричат „призраци“).

- Лъвът, Тенекиения човек, Дороти и Плашилото трябва да докажат себе си като достойни, за да получат благоразположението на Магьосника. Окултният свят е пълен с ритуали, където участващия трябва да докаже себе си като достоен.

Използването на „Магьосникът от Оз“ в програмата за контрол над съзнанието „Монарх“*

(* Тази част от текста може да бъде разбрана единствено в светлината на този материал. Препоръчвам следващия пасаж да бъде препрочетен само след като минете през горната статия и разберете повече за същността на програмата „Монарх“. След това можете да продължите да четете настоящия материал оттук нататък.)

Почти всички документи, отнасящи се до проекта MK-ULTRA и контрола над съзнанието, споменават значението на „Магьосникът от Оз“. През 1940 г., историята е била избрана от членове на разузнавателната общност на САЩ, за предоставяне на тематична основа за тяхната програма по контрол над съзнанието базиран на травма. Филмът е редактиран, за да придаде различно значение, използвайки го като инструмент за подсилване на програмирането на наблюдаващите го.

Историята зад програмирането тип „Вълшебникът от Оз“ е интересна. То отново ни води към важната окултна роля на това произведение. Както вече казах в съседния материал, една от тайните на древните религии, особено египетските мистерии на Изида, била способността да се създава фрагментация в съзнанието на даден човек чрез използването наркотични вещества и мъчения. Известно е, че светът Оз е използван като абревиатура от автора за Озирис. Цялата ни култура е пълна с подобни референции, които на пръв поглед изглеждат невинни, но имат дълбоко окултно значение за тези, които ги използват и до днес.

Братя Грим например, които били евреи-кабалисти, обикаляли и събирали фолклорните окултни истории. Техните приказки са пълни със заклинания, транс и наркотици. Спящата красавица е изпаднала в дълбок сън и активирана да се събуди от целувка по устните. Това са сериозни подсказки за онези, които имат очи да видят, че окултния свят никога не е спирал да програмира и дисоциира хора след падането на египетското царство. Вместо да използват технически жаргон и да кажат „хипнотизирам“, те ще кажат „правя заклинание“. Единствената разлика след тоталното заминаване на Империята SSS, е че днес магията е комбинирана с технология за пръв път от хиляди години (в масов мащаб).

Както казах, историята за „Вълшебникът от Оз“ е избрана в края на 40-те години, като основа за програмиране на хора. Като начин за подсилване от ефекта на програмирането, робите от програма Монарх са карани да имат активатори в живота си. Когато филма от 39-та бил правен, Джуди Гарланд, която е изживяла целия си живот под знака на окултно насилие и тормоз, била избрана да играе Дороти. Последният съпруг на Джуди, Мики де Винко, бил сатанист и главен асистент на Рой Радин, друг сатанист, който работил с илюминати и който контролирал „Църквата на Последния Ден“, в чиито редици били хора като масовия убиец Берковиц и роба от програма Монарх Чарли Менсън (между другото – почти всички масови убийци на новото време, са програмирани да извършват тези убийства като част от ритуални действия и жертвоприношения за илюминати; това не са хора с „психични отклонения“, както медията и властите ви кара да вярвате).

(Ето ви и друга следа на която няма да се спирам подробно. Всеки, който създава църква, нов култ или група е програмиран. Това е част от т.нар. програмиране на Новата Световна Религия, която илюминати смятат да наложат.)

Множество са връзките между книгите от поредицата „Вълшебникът от Оз“, филма и най-високите етажи в света на програмирането. Много малко хора знаят, но книгите за Оз всъщност са 14. Тези книги се продават и до ден днешен и инсталират условия за по-лесното програмиране на деца. Освен това, книгите се четат задължително на деца, които вече са минали през процеса на травмата и фрагментацията. Книгите излизат в различни издания. Оригиналите излезели през 1900 г. и малко след това. През 30-те, 40-те и 50-те думите били пренаписани и страниците имали друга номерация (когато се работи по депрограмирането на дадена жертва, от голяма помощ е ако се установи от коя година е изданието, с което роба е бил програмиран, защото картинките и номерацията на страниците варират в различните издания). Разбира се, да се имат качествени изображения е голямо предимство при програмирането, защото детето ги визуализира при изграждането на вътрешния му свят от програматора. В допълнение към това, илюминати са построили големи паркове на тема „Вълшебникът от Оз“, за да поддържат и подсилват програмирането на робите от програма Монарх. Най-добрия пример за това е безочливия Grand Complex на MGM в Лас Вегас (за който по-надолу ще кажа още няколко думи), наред с други паркове в Америка, които също участват в този вид дейности.

Предстоят множество референции за това по какъв начин историята се използва в програмата Монарх.

Взаимовръзки между серията от книги „Вълшебникът от Оз“ (и филма) с програмирането Монарх

Следващото, е част от програмирането Монарх тип „Вълшебникът от Оз“, което основно програмиране, бива поставено в съзнанието на детето, когато е все още много малко. Някои от робите познават части от книгите дума по дума. Активиращите кодове за смяна самоличността на даден роб често са базирани на „Вълшебникът от Оз“ и са толкова много, че е безсмислено да бъдат изброявани, а и това няма никакво отношение към българската публика. Ако в България е имало сериозен аналог на Монарх, то програмирането навярно е ставало на база някакви типични български или руски приказки или произведения. За съжаление, нямам никаква конкретна информация в тази посока, а само спекулации. Ако и днес тече такъв проект, то той най-вероятно е модернизиран и най-честия шаблон би бил „Алиса в страната на чудесата“, като по-близък до местния масов вкус.

- Дороти търси място, където не съществуват проблеми, което е място „отвъд дъгата“. За да избягат от болката, фрагментираните личности програмирани в съзнанието на даден човек „отиват отвъд дъгата“. (Това е аналогично на „преминаването през огледалото“ в програмирането тип „Алиса в страната на чудесата“.)

    „Отвъд дъгата“ в Оз се отнася също до трансовото състояние на роба-Монарх, както и до някои други области на програмирането. Емблематичната песен на филма „Някъде отвъд дъгата... има земя, където мечтите, които се осмеляваш да имаш – се сбъдват.“ Текстът служи като метод за хипнотично объркване на мозъка да приеме, че „преживяването отвъд дъгата“ (което обикновено е ужасна травма) е „мечта“. „Някъде отвъд дъгата“ е може би най-дисоциативната песен писана някога и често е пускана във филми със сцени на насилие или травматизиращи събития (виж например филма „Лице назаем“). Една нейна много популярна версия, без дори да подозирате, е тази:

Free Joomla Extensions

Освен това в песента се споменават „сини птици“. Никъде не съм срещал из литературата някой да прави връзката, но според мен именно този мотив дава името на проекта за контрол над съзнанието „Синя птица“, за който вече трябва да сте чели тук.

Дисоциираното съзнание е щастливо да нарече травмата си „мечта“ и това се запечатва в съзнанието като фантазия. Терминът за това е криптоамнезия, което обозначава процес, при който правилното функциониране на паметта е хипнотично повлияна и объркана. Вътрешният свят на роба се превръща в „реалност“, а външния, истински свят, се превръща в земята на Оз.

- Дороти губи съзнание, света около нея започва да се върти при което тя започва да вижда несвързани картини. Същото се случва в съзнанието и на робите от програма Монарх. По-късно във филма Дороти възкликва „Божке, хората идват и си отиват толкова бързо!“ – това е точно онова което се случва на един роб, чиито множествени програмирани в съзнанието самоличности идват и си отиват. Когато множеството самоличности излязат на повърхността и си отиват много бързо, може да започне лавинен процес, който обикновено се превръща в нещо много опасно, ако не спре. Точно както хълцането спира от само себе си, бързото неконтролируемо сменяне на самоличности (което може да бъде активирано и от стрес), обикновено спира само. Има много записи на програмирани звезди, които изпадат в това състояние по време на интервю или участие пред камера. Дадени системи в съзнанието, които знаят, че ще бъдат измъчвани и използвани, чрез подсъзнателен страх могат да предизвикат тази постоянна въртележка. Казано е, че жертвата от Монарх ще стане коматозна, ако тази въртележка продължи твърде дълго. Различните самоличности се сменят на принципа на торнадото, което само по себе си, много често е използвано за активатор. Заложени са програми, които се задействат ако човек започне да се върти около себе си като торнадо. Това се използва не само защото торнадото произлиза от „Вълшебникът от Оз“, но и защото е забелязано (както и вие със сигурност сте забелязали), че една от най-честите игри на децата (особено момиченцата) е да започнат да се въртят около себе си. Тази даденост се използва като положени основи, върху които се гради програмиране, точно както зъболекаря изгражда счупен зъб върху това, което е останало от истинския. Броят на въртенето често има значение, като в зависимост от броя се включва една или друга самоличност в зависимост от необходимата за момента функция.

- Джуджетата са използвани във вътрешното програмиране (Холивуд наема огромен брой от тях за целите на филма, в който те са наречени „Гризачови“). Менгеле, познат още като д-р Грийн бил специално заинтересован от експериментите си с травмиране на джуджета.

- Дороти тръгва по жълтата павирана пътека по спирала. Забележете, че тя не стъпва на нея просто от някоя нейна междинна външна част от разгънатата спирала, а се връща и изрично я започва (дори стъпвайки на пръсти) от самото й начало, завъртайки се в кръг! Завъртането означава навлизане в честота!

Imprint – всички й повтарят – „тръгни по жълтата пътека“. Жълтата пътека е символична нишка и може да символизира активираща информационна ELF-вълна. Контролираните субекти от програмата са научени да „следват жълтата павирана пътека“. Без значение какви ужасяващи неща стоят пред тях, робите ще последват пътеката, която е проправена преди тях от господаря им. Жълтата павирана пътека е входът, през който алтернативните самоличности на даден човек излизат на повърхността от вътрешната матрица и взимат контрол над тялото. Един от най-честите активиращи спусъци ползвани за хора с този тип програмиране.

- Дороти казва, че Плашилото и Тенекиения човек са най-добрите й приятели, които някога е имала и че сякаш винаги ги е познавала, но това било невъзможно. Макар чисто сюжетно да става въпрос за тримата й приятели в материалния свят, преди да бъде отнесена от торнадото, това прави препратка към различните личности в програмираната матрица на фрагментираното съзнание, които са част от едно, но в същото време не знаят за съществуването на другите части.

- Някои роби от програмата са заплашвани с огън, за да бъдат травматизирани, точно както Плашилото в историята. Виждат и осакатени хора, както това става с Плашилото във филма.

- На някои самоличности във фрагментираната матрица не е предпрограмиран кураж и повечето са карани да вярват, че нямат сърца. Тъй като в състояние на травма съзнанието попива всички подадени команди, програматорите могат да създадат напълно безчувствени самоличности у човек, които да служат за разнообразните фантазии на елита. На подобни самоличности хипнотично се повтаря това, което казва и Тенекиения човек: „Мога да бъда човек, само ако имах сърце.“ Респективно, на някои самоличности се казва, че са глупави и нямат мозък. На Плашилото му е зададен въпроса: „Как можеш да говориш ако нямаш мозък?“, на което то отговаря: „Някои хора са без мозък, а могат да говорят доста.“

- Изумруденият град е използван при програмирането на хора. Той ще бъде добре охраняван и ще се достига трудно, защото обикновено съдържа ядрото на програмирането в шаблона на вътрешната конструкция, която програматора е избрал. Обикновено в Изумрудения град спят някои от най-важните самоличности на дадения човек, свързани директно с функцията им ползвана от илюминати.

- Крилатите маймуни във филма играят ролята на нещо като шпионски сателити. В матрицата на програмирания роб те могат да бъдат пазители, които да наблюдават състоянието на цялостната конструкция от 2 197 сегмента. Освен това те имат функцията да създават страх у човека и усещане, че винаги си наблюдаван.

- Цветята използвани в книгата и филма също се използват за програмиране. Вещицата използва макове за да приспи Дороти и Лъва. Опиумът и кокаинът са използвани за транквиланти на робите от Монарх (за тези, които не знаят, кокаина и хероина се правят от специален вид макове). Дадена алтернативна самоличност в матрицата на програмирания ще бъде „приспана“ и ще мине на заден план, ако й бъде казано, че навлиза в маковото поле. Във филма Дороти казва: „Какво става? Толкова съм уморена.“

Тя, Лъва и Тото заспиват много бързо без видима причина. Робите от Монарх правят същото. Събуждайки се от снега, не е нищо повече от алюзия за кокаина (който дори е наричан „сняг“ на жаргон), който е често срещана субстанция давана на програмираните, за да станат те зависими.

- В един момент Дороти заявява, че: „не си спомня“, последвано от: „предполагам, че няма толкова голямо значение“, което е доста символично за състоянието, в което постоянно се намират робите от Монарх. Те постоянно са в неведение на това, което им се случва, макар да разбират прекрасно, че нещо не е наред, че им се губи време, че се чувстват зле от постоянната злоупотребата с тях и т.н.

- За да имат разпознавателни белези, робите от програма Монарх носят диаманти, ако имат програмиране свързано с обслужването на политическия елит. Това се нарича програмиране тип „президентски модел“ (каквато беше Мерилин Монро). Рубини носят тези, които имат Оз-програмиране свързано с проституция, а изумрудите сочат програмиране свързано с бизнеса с наркотици. Пръстените също са използвани да обозначават дейността на роба и от какъв ранг са те в окултния свят на илюминати.

- Когато влизат в Оз, който е изцяло зелен, конете се сменят през кадър, което може да бъде активиращ цветен код. Това няма никаква логика и обяснение в контекста на филма и дори не мога да намеря адекватна окултна връзка. По-късно в „The Wiz“ от 78-ма се наблюдава същото нещо, което ще коментирам по-надолу.

После всичко е много емоционално, Дороти плаче и всичко става зелено, защото това е цвета на сърдечна чакра и емоциите.

- Лъвът пее пред портата на Оз: „Аз съм Монарх“ – това има ли нужда от коментар въобще?

- Пясъчните часовници се появяват във филма на няколко пъти. Те често се появяват в различен контекст и като вътрешни образи в съзнанието на робите от Монарх. Пясъчните часовници имат способността да бъдат обръщани, което води до смяна на самоличност в матрицата. Освен това, програматорите на робите използват пясъчни часовници за да напомнят на техните роби, че смъртта е неизбежна и времето изтича. Това е метода, който Злата вещица използва, за да каже на Дороти, че скоро ще умре. Дороти е спасена точно в момента, в който последното зрънце изпада в долната половина на пясъчния часовник. Някои от господарите на робите наистина имат големи пясъчни часовници, точно както във филма. В автобиографията си на роб от Монарх, Кати О’Браян казва, че Дик Чейни има пясъчен часовник на бюрото си, с който той я заплашвал бивайки негова подчинена. Когато робът види пясъчния часовник, обикновено на повърхността изплува алтернативна самоличност, но това е и базисно напомняне, че господарите на роба имат властта да решат колко време живот му остава. Формата на пясъчния часовник на практика представлява два триъгълника, които се докосват взаимно в техните върхове в Х-конфигурация. Това се използва като програмен символизъм на няколко нива. Съзнанието на детето възприема тази конфигурация като компас с четири посоки – изток, запад, север и юг, а също така и като координатна система тип x, y, върху която може да се изгради град като вътрешен шаблон в матрицата.

- „Чукни петите си една в друга и ще бъдеш там на мига.“ е едно от най-запомнящите се действия във филма, което се използва и в програмирането. Тази инструкция е давана специално на робите Монарх в армията. Йозеф Менгеле, д-р Блек, Майкъл Акино и други също обичали да почукват своите нацистки ботуши докато програмирали деца.

- „Тишина!“ е команда, която присъства както във филма, така и в програмирането свързано с Оз. Тя е код и означава... логично – „не говори“, което се впива дълбоко в съзнанието на роба. Както във филма, някои самоличности на роба ще проговорят на своя господар, както прави Дороти: „Ако обичате господине...“

- Хилъри Клинтън (6-то ниво вещица в йерархията на илюминати и садистичен хендлър на Монарх-роби) в миналото получава шапка на вещица с очакването да бъде наричана „Злата вещица от запада“, а Мери Маталин (която се жени за главния съветник на Клинтън в неговата кампания Джеймс Карвил) има снимка стената на Хилъри, като Злата вещица на запада с надпис: „Ще те пипна малката ми, както и кучето ти!“ Шапката на вещицата и надписа са много популярни сред хората асоциирани с Белия дом, защото имат множество значения. Най-смъртоносното от тях е, че робите-Монарх, които обслужват сексуално Хилъри и Бил Клинтън, има програмиране тип „Вълшебникът от Оз“. Хилъри буквално е Злата вещица от запада за тези роби.

Както казах в началото на тази глава, преди години MGM построи мултимилионен комплекс с тематични паркове базирани на „Вълшебникът от Оз“ и „Алиса в страната на чудесата“. Една от сградите в този комплекс е с формата на пирамида и носи окултното име Луксор, служейки като хотел (от години хотела е шоу-база на супер-програмирания илюзионист Крис Ейнджъл). Допреди няколко години това беше най-големия хотел в света със своите 5 000 стаи, което идва само да покаже, че контрола над съзнанието е голям бизнес. Група от актьори се обличат като герои от „Вълшебникът от Оз“ и обикалят по жълта павирана пътека конструирана в комплекса на MGM. Изумруденият град е част от този тематичен парк. Според Las Vegas Review Journal, комплексът е на стойност 1 милиард долара и се спряга като „следващото чудо на света“. Интересно е, че това „чудо“ е център за програмиране. Убеден съм за себе си, че комплекса има огромни подземия, в които се случват ужасяващи неща.

Не смятам да развивам тази тема повече. Контролът над съзнанието е много тежък въпрос и е цяла наука, както вече сте разбрали от темата за Монарх. Има информация за серия от томове, но няма смисъл. Който иска може да се поинтересува за себе си.

Следва анализ на 3 версии на „Магьосникът от Оз“, като започвам обратно на хронологията на създаването им, почвайки от най-новата и най-глупавата част („Tin Man“), в която няма заложена никаква духовна перспектива. Ще продължа с „The Wiz“ и ще завърша с оригинала на „The Wizard of Oz“, като в последните ще прочетете Висшата перспектива, която е заложена в тях. Те ще бъдат в отделна глава, за разлика от „Tin Man“, който ще си остане към тази, защото в нея няма нищо, освен програмиране и imprint.

Tin Man (2007)

„Tin Man“ е филм, от който човечеството няма нужда. Успях да го изтърпя единствено, защото вече бях решил да е част от този анализ като представител на модерния прочит на „Магьосникът от Оз“.

Този модерен прочит обаче е част от типичната тенденция в последните 10 години на излишно старание за промотиране на интелект в нещо, което не се нуждае от такъв.

Това е мини-сериал на канал Sci-Fi базиран на историята, която разглеждаме тук.

В ролята на Дороти играе водосточната тръба Зоуи Дешанел, чийто талант граничи с този на египетска мумия. Това момиче определено е сбъркало призванието си, защото не мога да кажа каквото и да е за нея, без да стигна до заслужен цинизъм. Няма никакво значение, дали сцената е драматична, весела или напрегната – това същество проектира един и същ лицев контур през цялото време, все едно наблюдаваш произволен портрет на Владимир Димитров – Майстора. Това бута филма в гърнето, който и без това не блести с особени качества. Пиша всичко това, не защото ми се прави кинематографично ревю, а защото искам да ви предпазя. Ако някога решите да гледате някаква екранизирана версия на „Вълшебникът от Оз“, моля ви не избирайте точно тази, просто защото е най-новата (докато пишех този текст, видях че е излязла още по-нова версия – „The Witches of Oz“, която не съм гледал, но предполагам, че ще е още по-епичен fail). Тя е най-лошата от всички и със сигурност ще остави лош вкус в устата ви (което казвам от опит, защото след като изгледах трите епизода на „Tin Man“ започнах да пия бензин директно от тубата в опит да залича спомена, че пропилях четири часа и половина от живота си).

И така.

Версията е абсолютна порнография и е изцяло свързана с контрола над съзнанието. Давам си сметка, че с времето, Тъмните са изчистили историята откъм препратки към Висшите Аз (които ще бъдат изведени в анализа на другите 2 филма) и са оставили и доразвили единствено елементите, които обслужват тяхното си програмиране.

Нахвърлям нещата, които забелязах, без да се задълбочавам, прилагайки тук-таме малко снимки. Предполага се, че след този материал и статията за Монарх ще можете да забелязвате тези програми сами. Не съм търсил в мрежата дали някой е правил анализ на този филм, но едва ли ще има нещо точно такова.

Както вече споменах, това, което личи най-много, е колко променен е сюжета в сравнение с оригиналната история. Официалната теза за това естествено е, че това е „модерен прочит“ на класиката на Баум (задръжте си модерния прочит моля) и умишлено са били вкарани „иновационност“ и ексцентризъм в реализацията, но аз знам, че причината е съвсем друга и тя се отнася до това, че информацията, която може да бъде абсорбирана от инкарнацията във връзка с Играта трябва да бъде подменена. Какво имам предвид ще разберете накрая.

Да започнем със самия анализ (оттук до края ще има постоянни спойлери в анализа и на 3-те филма, тъй че го имайте предвид).

Главната героиня се казва DG (на български Диджи), което съм сигурен, че е някакъв активиращ Монарх-спусък за робите с по-съвременно програмиране (макар през цялото време да остана колебанието ми, че просто може да става дума за нагла реклама на Dolce & Gabbana :Р).

Още началните сцени дават сериозни заявки за програмиращ сюжет и мотив със своите сцени с въртящи се кукли с цветови код (виж статията за Монарх и обясненията за това по-горе) и множество лица, които се появяват в съня на DG (сънищата на програмираните хора са пълни със символи и архетипи свързани с тяхното програмиране и алтернативни закодирани самоличности).

И така, Долче и Габана е пренесена в Оз (което за да бъде оригинално тук значи „OuterZone“), но не търсете изумление във факта по лицето на главната актриса – не, такова няма да намерите. Момичето няма по-различно поведение от това, когато си пере бельото – т.е. casual. Много е възможно това да е нарочно, за да се създаде усещането в зрителя, че разлика между двата свята няма – т.е. да imprint-ва някаква подсъзнателна идея, че програмирания свят и истинския свят са едно. Постепенно кифлата намира аналога на Плашилото, Тенекиения човек и Лъва. Въпреки това няма никакво обяснение защо тримата вървят с нея, за разлика от първите 2 филма. Те просто я следват без конкретна идея, което ме шокира с плиткостта си.

Версията на Плашилото само отбелязва, че няма мозък, но не си търси такъв. Главата му се отваря с цип, което метафорично символизира че главата му е достъпна и може да бъде „отваряна“ от хората, които са му причинили това. През целия филм Плашилото забравя неща и не може да си спомни детайли от миналото си, защото спомените му са взети. На какво ви напомня това?

Тенекиеният човек пък просто иска да си отмъсти за смъртта на семейството си и образа му е наситен с драма повече отколкото този на главната героиня и може би затова мини-сериала (чак) е кръстен на него, за което няма адекватно обяснение в самия филм. Той е намерен от кифлата затворен в метален костюм и оставен да наблюдава холографската видео-възстановка на мъчението на семейството си отново и отново на repeat. Това е именно онова, което се прави с жертвите на Монарх – те изживяват травмата отново и отново, което ги дисоциира до степен, в която съзнанието им се фрагментира и става програмируемо.

Лъвът не е страхлив, но има психични способности. Расата му е постоянно измъчвана с електрошок (основен метод в Монарх) и използвана за прекогниция, пси-разузнаване и далечно виждане от Злата вещица в нейния замък, бивайки неин роб. Това прави директна препратка към тета-робите на Монарх (онези с пси-способностите) използвани в черните проекти. Освен това расата на Лъва говори обърнато както Йода в „Междузвездни войни“. Това са все методи и формули, които се ползват за програмиране.

Тото пък, който е интуицията на главната героиня в първите 2 филма, тук въобще не присъства. Появява се във втора част като дебел негър магьосник shape-shifter, който може да се превръща в куче. Тук той не е символ на интуицията, а работи на страната на Злата вещица и от гледна точка на програмирането е т.нар. „фалшива самоличност“ или „пазач“, чиято роля е да заблуждава, че всичко е наред и да крие истината от другите личности в матрицата на съзнанието.

Както виждате, това са традиционните образи, но тяхната духовна функция е премахната, затова казвам, че всяка референция към Висшия Аз е изрязана. Цялата им еволюция в разгръщането на историята е ампутирана, което ги прави декор, а не основни действащи лица, каквито са в оригиналите. В самия край на филма има бегъл опит за повторение на сцената, в която „Дороти“ вдъхва кураж и на тримата, но това е пресъздадено толкова нескопосано и толкова „между другото“, че в този момент търсих остър предмет, с който да се самонараня, за да фокусирам вниманието си върху болката, а не върху сюжета. За съжаление обаче, когато гледам филми си приготвям само кофа, тъй че се задоволих с това и я използвах по предназначение.

3-те персонажа тук са просто сборната извадка на един програмиран човек – нямащ мозък, т.е. – собствено съзнание, нямащ сърце, т.е. собствени чувства (сексуален роб и т.н.) и нямащ кураж (собствена воля да се измъкне от ситуацията си – тъй като се насажда усещане за безнадеждност в роба и неговата зависимост от програматора).

Освен всичко това, целият филм е пълен с препратки към симбиоза между хора и машини и психотронни технологии. Устройството от крайната развръзка на филма, което Злата вещица конструира, комбинира магия и технология – досущ като света, в който живеем днес.

Това е основната сюжетна линия. Има множество малки детайли, на които нямам намерение да се спирам, защото ще утежнят този и без това вече тежък текст. Ще изброя само по-важните, които няма как да пропусна от гледна точка на следите, които водят до разкодиране на програмирането във филма.

В един момент негъра-куче (WTF? Дали това е imprint как елита иска да се отнасяме с тях) казва на кифлата: „Майка ти искаше да ти даде нещо, което да те свързва със светлината.“ като става въпрос за око от светлина, което се появява по дланта на панделката (и случайно тази снимка се пада 33-та в тази статия):

„За да те свързва“ (активиращ ключ). Отново mind control-препратка и то чрез този окултен илюминатски символ, което освен това трябва да загатне, че роба винаги е под наблюдение от своите господари.По едно време става ясен лайт-мотива на филма и той е, че: „Понякога светлината ни е скрита за нас от нашите пазители, когато сме деца“, което разбира се вече е доста безочливо, предвид, че това директно се отнася за травмирането и фрагментацията в детството и изличаването на спомена за тях. По-нагоре бе обяснено, как травмата е ценностно подменена в съзнанието на жертвата и бива приета за сън или мечта от роба. Тук травмата е наречена „светлина“. Като се каже „следвай светлината си“, означава да навлезеш във виртуалния си свят. Разбира се всичко това може да има отенъци, които да правят препратка към Висшия Аз и начина по който информацията се разкрива на пластове за инкарнацията, но това са валидни неща, които можете да си извеждате сами; тук определено идеята на създателите е друга и е сведена изцяло до контрола над съзнанието и неговите структури.

Има множество символика свързана с протокола на програмираната структура в съзнанието на робите от Монарх. Например лабиринта, в който панделката се втурва все едно й е бащиния, а другите и самоличности просто я следват сляпо (водеща самоличност и частични други, свързани към нея):

В края на втора част на филма пък, кифлата и тримата й спътника влизат в подземен град чрез скрит люк в земята, което символизира навлизане в по-дълбок пласт на програмирането (вертикална равнина) и нова вътрешна конструкция (както вече казах – град, с кафяв цветови код).

В последната, 3-та част на филма, кифлата трябва да стигне до Северния остров (което в случая е наименование на зона от фрагментираното съзнание на роба и е обвързан със зелен цветови код). Тя отваря вратата към него с активатор (в случая символа на ръката й), както правят хендлърите, и влиза в нова секция от програмата си матрица (хоризонтална равнина), където откриваме множество програмиращи символи като гробове (символизиращи „заровените и спящи“ програмирани самоличности), врата, вити стълби и т.н. – все конструкции използвани от програматорите в проект Монарх.

Именно там се оказва, че главната героиня е правнучка на Дороти от оригиналния филм (колко оригинално...), което е паралел към наследственото програмиране. В този момент става ясно, че кифлата е кръстена на нея и „DG“ означава Дороти Гейл, което е толкова изнасилена кулминация, че на свой ред, аз кулминирах в кофата, напълвайки я за пореден път.

Дороти (стана ясно, че все пак мога да я наричам така, puke) влиза в нова врата (цветови код – бяло) и се озовава в wanna-be-черно-бял-филм (но тя е цветна в него – WTF), който трябва да имитира Канзас от оригиналния „Магьосник от Оз“ от 39-та, което е загатнато по плашилото в пейзажа и уж номера на фермата поставена в сърчице, който е 39. Едно от най-безочливите програмирания, които съм срещал във филм.

Точно по такива сходни начини се свързват различни версии наследствено програмиране от по-стари десетилетия и поколения роби, със съвременни, по-модерни конструкции и активатори. В този момент от филма, от нищото, се появява Дороти като мъгла (концептуално истинската от 39-та) зад гърба на новата Дороти и й дава изумруда, по който всички герои във филма се превъзбуждат толкова през цялото време. Това е re-imprint-ване на наследственото програмиране. Новата Дороти може да носи старата Дороти в себе си като персонална самоличност, защото програмирането се заключва на ДНК-ниво и работи от само себе си – едно дете, чийто родител е програмиран, се ражда с условия за подготвена матрица, която може да бъде „напълнена“ с личности, без да е нужна нова травма, макар тя да се прави отново така или иначе по други причини (най-вече за да се създаде усещане за подчинение и покорство към програматора – да се пречупи психиката на друго смислово равнище).

С разгръщането на сюжета, става ясно, че версията на Злата вещица в този филм не само е сестра на Дороти 2 (или която и да е там нейна версия, обърках се вече), което така или иначе е казано още в 1-ва серия, но забравих да ви кажа това (който не е правил грешки в живота си да хвърли първия камък), но е и „добра“, само че просто е обсебена. Разбира се в този момент дадох на пауза за поредна серия от vomit-пристъпи. Дори и да искаха, не можеха да изкривят толкова първоначалния смисъл. Оказва се, че лоша страна няма. Всичко е любов и светлина (и не е ли сега момента всички да се прегърнем?; кхъм... – дамите с предимство). Сестрата на героинята вижда отражението си в огледалото като друга личност. Big time programming trigger ? la „Алиса в страната на чудесата“.

Оказва се, че като малки, Дороти 2 и малката версия на Злата вещица 2, са подскачали заедно в гората и са открили пещера. Сополивата и сексуално неориентирана Дороти 2 става виновница за събуждането на Злата вещица 1 (това момиче дразни все повече с развитието на филма, вместо да бъде обратното), която навярно Дороти 1 е заключила там преди милениуми. За да спаси малката си сестра (Дороти 2), Злата вещица 2 става приемник на Злата вещица 1 и се превръща в Злата вещица 2. По-просто от това не мога да го кажа, освен ако не сте готови за приключения с кофа и не предпочетете да си пуснете филма сами.

Минали години, Дороти 2 избягала inperilв нашата реалност, забравяйки за Outer Zone, а сестра й – Злата вещица 2 изживява лош пубертет поробвайки произволно количество раси, за да избива комплекси от това, че майка й не я обича за сметка на сестра й, която е станала причина за вселяването на Злата вещица 1 в нея. Както виждате, сценария умишлено е на имбецилно ниво от ранга на „Дързост и Красота“ и говорим за семейна драма каквато само семейство Форестър може да разбере. Още по-дебилното е, че това се оказва и лайт-мотива на филма – „най-важно е семейството“, което е тооооолкова далечна и опорочена от първоначалния замисъл на историята вариация, че е направо жалко. Никаква препратка към Висшите Аз, всичко е тотално ориентирано към тялото, а не към Духа.

Във финалните претупани минути ставаме свидетели на окултен ритуал, в който Злата (но не толкова) вещица се опитва да донесе вечен мрак на ОZ (звучи познато, а?). Наблюдаваме нелеп и безкрайно предвидим обрат, в който двете сестри се обединяват срещу Злата вещица 1 (която, о изненада – вече не контролира тялото на Злата вещица 2, защото е победена с „любов“ – pukeна n-та степен).

Слънцата се затъмняват и наблюдаваме странно познат стилизиран, вече imprint-нат по-рано символ.

От Злата вещица започва да тече ектоплазма в сатанинско зелено. Ако забелязвате в единия кадър горе, слънцата са под един ъгъл, а в следващия по друг. И макар това да може да бъде придадено на хроничното късогледство на екипа на Sci-Fi, то аз съм сигурен, че такива грешки не се правят и това значи нещо във вътрешния език на програмирането. Какво точно, знаят само те, както само уличния фокусник знае точно под коя чаша е топчето.

Приключвам с тази грешка на киното, като се опитах да бъда забавен, за да олекотя тежестта и сериозността на темата. „Tin Man“ е болезнено тъп филм, чието съществуване все още се боря да проумея извън неговия programming-контекст.

Героите и историята на „Tin Man“ са съставени от първосигнални реакции, заучени действия и обременяващи мозъка клишета, които служат като камъни в джобовете на удавник. Дори първоначално нестандартния увод не е достатъчен, за да спаси филма, защото след първите петнадесетина минути, нещата постепенно започват да се насочват стремглаво към контейнерите за смет и то с инерция, достойна за страхопочитание. Не се шегувам – филмът е дотолкова деривативен, че превръща самите зрители в жертви на краткотрайна амнезия – поне докато се сетят къде другаде са гледали съответната сцена.

За разлика от версиите от 39-та и 78-ма, този прочит на историята е изцяло под диктовката на Тъмната полярност и е пример за това, как тя умее да изопачава смислите, за да обслужи своя интерес. Ще разберете какво точно имам предвид като дочетете докрай този анализ.

И докато всички версии съдържат своята порция програмиране (все пак говорим за истории по „Вълшебникът от Оз“ – неизбежно е), то в тази няма нищо друго освен програмиране, което със сигурност ще се запази и в предстоящите нови интерпретации на Баум, които неизбежно предстоят напред във времето (защото историята трябва да се imprint-ва периодично на масово ниво). Програмиращите аспекти във версията от 1939-та г., които са белязали няколко поколения Монарх-роби бяха обсъдени по-нагоре в текста, затова няма да се спирам повече на тях. И тъй като вече говорих за „Tin Man“, ще кажа няколко думи и за „The Wiz“ от гледна точка на mind control-а в него, за да мога да оставя тази тема като цяло и последните ви 15 минути с този текст да са от съвсем различно естество.

Докато програмирането тип „Вълшебникът от Оз“ е приспособено към първата версия на филма от 39-та година, то програмирането (с този шаблон) след това, вече се прави на база това програмиране.

В този ред на мисли всичко има значение и не е случайно. Забелязвам, че се използват множество цветови кодове, които ние не можем да тълкуваме, а само регистрираме, защото те имат значение и функция само като активиращи спусъци на робите с този шаблон (а те са милиони). По-горе вече дадох пример с картинки за смяната на цветовете на конете в оригинала от 39-та, което лично аз не мога да обясня със сегашните си знания, освен ако няма някакви улики за това книгата, която не съм чел (а не съм и ровил за информация специално във връзка с този аспект). Разбира се както казах тук, конят означава послание. Цветен кон ще носи послание за роба, което ще е свързано с програмираната функция на дадения цвят в матрицата му. Както вече съм казвал обаче, има програмиращи цветове (които са нюанси на основните, но с по-нисък спектър и вибрация), има и естествени цветове свързани с базовата енергетика на човека. Въпросът е, че във фрагментираната матрица на роба, цветовете могат да бъдат сетивно заменени ако програматора реши да си играе по този начин. Например може да бъде направено така, че за роба синьото да е червено (и обратно), а жълтото – лилаво. Което не означава непременно, че това изкривява зрителното им възприятие за цветовете превръщайки ги в далтонисти (което на свой ред също се среща често по различни причини), а води по-скоро до подсъзнателна замяна на смисъл. Т.е. робът ще може да разпознае червеното като червено и по този начин няма да има социални сконфузни ситуации, но значението за този цвят на практика ще бъде заменено и ще значи синьо. Това допълнително затруднява разкодирането на тези цветови шифри. Ако питате защо му е на някой да си играе толкова много, то отговора е по-лесен отколкото подозирате. За да се направи депрограмирането на даден роб от външен човек без вътрешна информация и кодове (която програматорите съхраняват в специални регистри) на практика невъзможно. Фактически една подобна замяна (а тя може да бъде не само на цветовия спектър, а на всичко – цифри, букви и т.н.) отваря астрономическа възможност от комбинации и ако не знаете формулата от цвят, цифра, буква, фраза и звук – депрограмирането е в сферата на научната фантастика. Както казах, това е наука и тук не е изложена дори трошичка от това, за което става въпрос.

Аналогът на сцената с цветните коне от 39-та, в „The Wiz“ е когато Дороти и компания влизат в града на Оз (ако помните сцената с цветните коне във версията от 39-та е в същия момент от развитието на сюжета). Там всичко е в светлини и пирамиди, всички пеят и танцуват и се появява нов цветови шифър, който оцветява всичко и насочва към мисълта, че конете не са част от основния мотив, а средството. Цветовете са както следва (съпроводени от съответните песни): зелен, червен и златен, което на практика не е златно, а смислово жълто (гледайте филма за да разберете).

Както виждате – смисловата традиция се запазва от първия филм, просто тук шифъра е сменен. Освен всичко друго, когато гледате филми (и в момента не говоря за конкретно тематично-насочените, а за всякакви) можете да си дадете много добра сметка за мисленето на тези хора. Очевидно протоколите от 39-та са сменени, но системата е същата. И не е ли точно това мисловния модел, който наблюдаваме чрез историята? Пробутва ни се една и съща лъжа, но в различна опаковка под формата на нова идеологическа партия, нова марка („по-качествен“) препарат, „алтернативна“ телевизия, но на практика същата торба с лайна отпреди още 3 000 г. И ние кълвем като риба на бастун и продължаваме да вярваме на всяка нова опаковка/лъжа, без да имаме мъдростта да се поучим от собствената си история на упадък, която всички ние познаваме. Цветовият код е нещо, което ние никога няма да разберем (защото нямаме знанието за вътрешните илюминатски значения на нещата в контекста на програмирането) и не ни касае пряко. Той ни показва обаче, че тези хора не са статични. Те са гъвкави, те постоянно се движат и променят и знаят много добре как да поддържат системата си, която не само че продължава да се крепи, но и работи вече толкова хилядолетия.

Разбира се „The Wiz“ е пълен с програмиращи протоколи и структури (като двете кули на WTC, самият Ню Йорк, всичките хора, които символизират фрагментациите на Дороти и т.н.), които продължават „добрата“ традиция на „Магьосникът от Оз“, но има и своите нови предназначения предвид програмата, която Тъмната страна следва. Това обаче не е толкова важно за този филм предвид това, за което ще говорим последно.

И за да направя плавна свръзка между всичко за което говорих досега, с това, което предстои, ще ви представя сцената, в която Плашилото (за тези които не знаят – в ролята Майкъл Джексън) е заобиколено от гарваните.

Майкъл Джексън е разпнат на антена като христос и е тормозен от гарваните. Намирам това за символично, по няколко причини.

Първо, Майкъл Джексън (колкото и да го обичаме всички) навярно бе най-програмираното същество на планетата и продължава да служи като образ за програмиране и активация дори след смъртта си. В тази сцена, той е окачен на антена и това на практика символизира „излъчването в ефира“ на този образ – „аз съм роб“, което re-imprint-ва неговата собствена ситуация в реалния му живот. Неслучайно именно той е избран за тази роля. Той моли гарваните да го освободят и да се опита да походи поне веднъж в градината със слънчогледите си (които винаги гледат към слънцето – сещайте се). Гарваните се опитват да го убедят, че тази концепция е изначално глупава и абсурдна, защото той не може да ходи. Плашилото в този филм е пълно не със слама, а с хартия, която е изписана с цитати и той периодично вади хартийка от себе си и я прочита в подходящия момент. Той казва на гарваните, че всяка ситуация трябва да се поставя под съмнение и да се изследва, следователно, неговото положение закачен на антената – не е крайно. Гарваните се смеят подигравателно и казват, че трябва да се вслушва в тях – неговите „приятели“, а не да чете книги, които са безполезни. Колко напомня това на период от живота ни, през който всички ние сме преминали!

И второ, Майкъл е принуден от гарваните да пее песента им „не можеш да победиш Играта“.

О, колко вярно... Но можете да излезете от нея!

Дороти изскача иззад боклуците, разгонва гарваните и го сваля от антената. Плашилото пада и разбира, че гарваните са прави – той наистина не може да ходи (защото са го накарали да повярва в това).

Дороти му казва, че може да ходи и това му състояние е просто продукт на негативно мислене. „Трябва ти само малко вяра в себе си и... координация“.

Плашилото става неуверено и лека-полека започва да ходи.

И тяхното пътешествие... вече може да започне...

Висша перспектива

The Wiz (1978)

Както разбрахте тук, всяко едно нещо на тази планета има своя нееднозначен смисъл и послание. Точно както тази обложка може да бъде активатор за програмиране със своето огледално изображение във водата (т. нар. „mirroring“), така може да изразява и езотеричния принцип „каквото горе, такова и долу“. Зависи с кой от 2-та смисъла ще наситите живота си. И двата са валидни и двата са там и не си ги измисляме.

Започва разглеждането на историята зад тези филми (този и оригинала) и техния символизъм от по-високата перспективата на Висшите Аз и Играта, оставяйки под (а не „зад“) нас безкрайните детайли по опитите на Тъмната страна да програмира и фрагментира.

По естество тези анализи ще са по-кратки, защото разглеждат историята в по-генерален аспект. Със сигурност те също могат да бъдат разширени, но аз самият все още не съм много добър в това, защото за да видиш историята от най-високата й точка иска доста повече не-линейно мислене, което аз разбирам концептуално, но все още съм в процес на интегриране. Ако някой се реши да гледа тези филми и успее да види нещо, което аз съм пропуснал – ще съм благодарен да сподели с мен, както аз го правя с вас. Наблюденията по-долу са главно (но не напълно) направени от Автора на Матрицата 5 и ще ползват терминологията на тази книга. За да се изведат още неща, е нужна различна настройка и трябва да се правят няколко допълнителни прегледа на филмите, за което честно казано, аз нямах време (а и желание, защото историята не ми допада).

На първо място трябва да се каже, че зад проектът „Вълшебникът от Оз“ очевидно стои повече от един Висш Аз. Както виждате има толкова много в тази история, че Тъмната полярност е префасонирала историята по начин, който да служи на нейните цели, но въпреки това, отвъд програмирането, има ключове, които очакват да бъдат отключени от много напредналите от вас. Това е сътрудничеството между Висшите Аз, които закодират информация (най-често подсъзнателно), която може да спомогне за излизането от Играта на тези, които могат да я извлекат.

„The Wiz“ от 78-ма е малко по-сложен в някои от своите слоеве и уроци от версията от 39-та (която ще разгледам последно), макар да е по-труден за изтрайване, защото филма е изцяло негърски (което означава много превземки) и 70% от сюжета му минава в песни (намирам лично за себе си, жанра „мюзикъл“ за адски досаден и ненужен за добруването на планетата, което автоматично означава, че не съм гледал индийски филм в живота си).

И в този ред на мисли – що за евтини трикове за губене на време? Забелязвам тази тенденция в киното по принцип (което разбира се е естествено, предвид, че то е продукт за продаване), особено в тъпите филми (разбирай 99%) – да се удължава излишно времетраенето на нещо, сякаш този процес повдига стойността му.

Не успява. Постига се обратния ефект. Филмът е 2 часа и 15 минути. Нима не можеше да е с половин час по-кратък и пак да съдържа всичко необходимо за историята си? Холивуд обаче явно е на мнението, че колкото по-дълъг е един филм, толкова по-сериозен/интересен е, поради което всяка една от тези 135 минути ще е напоена с трудна за асимилиране дълбочина.

Но както и да е, предвид, че направих усилие и изгледах този (признавам, все пак поносим) негърски мюзикъл, смятам да не губя повече вашето време и да карам направо.

Дороти е потиснато момиче, което изпитва страх от неизвестността в живота до степен, в която тя не е способна дори да излезе от вкъщи и да опита нещо различно извън заложеното в бита й (бивайки инкарнация от чисто базово, начално ниво).

Разбира се отново Тото е този, който става причина Дороти (в ролята Даяна Рос) да бъде пренесена в Оз. Този път тя е със сребърни обувки, както е в оригиналната история на Баум.

Песента „Ease on down the road“ е символична. Пътят е метафора за индивидуалния Път. Жълтите павета освен всичко друго, са избрани като символ, тъй като жълтото е цвета на съзнанието и менталната активност (Тъмната страна взима това и го насища със смисъла на ELF-излъчване). Да използваш своята „жълта павирана пътека“ означава да започнеш да навлизаш навътре в себе си, за да намериш своята собствена Пътечка. По време на пътя си, Дороти (все още несъбудената Финална инкарнация) среща своите 3 доминантни инкарнации: Плашилото, Тенекиения човек и Лъва. Всички те са част от Дороти. Обърнете внимание, че в началната фаза на филма, Глинда (отразяваща Баланса във версията от 1939 г.), в тази версия представлява Висшия й Аз (макар тук да я наричат „добрата вещица от севера“, puke). Глинда хваща Дороти в своето снежно торнадо и я отвежда вътре в самата нея (Оз) за да открие Собствения си Път и да достигне статуса на Събудена Финална инкарнация. Забележка: двете версии на филма представят някои различни и някои еднакви уроци, но трябва да ги откриете сами.

Вървейки по жълтата павирана пътека, освен че среща своите 3 Доминантни инкарнации, Дороти среща и свои други инкарнации в лицето на Гризачови, Клипчовците и обитателите на Изумрудения град, които танцуват и пеят по заповед на The Wiz (akaМага). Последните са обикновено средно напреднал тип инкарнации. Всичко се върти около тяхното божество, Мага (Играта). Каквото каже Мага – овцете следват. В града се използват цветове (това за което говорих преди малко), които се сменят от Мага по прищявка, на което жителите се поддават с конформизъм.

В началото, Клипчовците са роби на Злата вещица (друго лице на Играта) и работят усърдно в нейната бърлога. В процеса, Дороти, която започва да се Събужда, но не в пълна степен (защото процеса е постепенен), освобождава тези инкарнации като промива тоалетния канал с Евелин (Злата вещица). Това символизира премахването на лостовете за контрол на Играта над инкарнацията. Веднъж когато вещицата е мъртва, жизнерадостната песен на свободата е „A Brand New Day“.

От какво са се освободили? От Играта. Веднъж осъзнали, че са свободни, те премахват грозните си костюми (телата на инкарнациите) и виждат своето Истинско Аз и ликуват в ритъма на това, което наистина СА. Респективно, те пеят „Can you feel the brand new day?“.

Дороти и трите й Доминантни инкарнации отлитат отново до Оз и хващат магьосника да спи, откривайки, че е измамник. Значителна разлика от версията от 39-та г., е че тук Мага не дава нищо на никой от героите и е персонаж погълнат изцяло от жалост. Дороти е тази, която дава на Плашилото, Тенекиения човек и Лъва онова което търсят, като ги учи да навлязат навътре в себе си. Сега, вече събудена Финална инкарнация, тя е способна да надскочи своите Доминанти инкарнации и да им помогне. Дороти казва: „онова, което търсиш е вътре в теб“ и „никога не си имал нужда някой друг да ти даде онова, което вече имаш“.

Мага също така моли Дороти за помощ. Нейния съвет към него (и до всички, които играят Играта и искат да излязат от нея), е: „никога няма да откриеш какво има вътре в теб, докато обитаваш безопасността на собствената си стая“. С други думи, никога няма да откриеш Истинското си Аз вътре в себе си, ако стоиш в илюзорния комфорт на онова, което Играта предлага. „Вярвай в себе си“ е лайт-мотива в този момент. Това е нещо, което всички ние знаем, но да го преживеем и интегрираме е нещо съвсем различно.

Глинда, която наблюдава всичко през цялото време и която е описана от Мага като „притежаваща велики сили“ най-накрая се показва пред Дороти завършвайки по този начин процеса по Събуждането на Финалната инкарнация. Дороти иска да се върне „вкъщи“.

– Дороти, ти бе мъдра и достатъчно добра да помогнеш на своите приятели да намерят това, което е било в тях през цялото време. Но същото важи и за теб.

– Моят дом? Е вътре в мен?... Не разбирам...

– Домът е място, което ние всички трябва да открием, дете мое. Това не е просто място където ядеш или спиш. Домът е познание. Да познаваш своето собствено съзнание, сърце и кураж. Ако познаваме себе си, ние винаги сме вкъщи, където и да сме.

Абсолютно в десетката! „Истинският дом“ е вътре, във вашия Висш Аз. През това време започва да се пее: „Вярвай в себе си“ като отплата за Дороти, след като тя го е изпяла на своите 3 Доминантни инкарнации. „Вярвай в себе си, както аз вярвам в теб“ пее Глинда. Висшият Аз знае, че Дороти и другите й инкарнации ще успеят, но се концентрира върху Дороти, тъй като тя е Финалната инкарнация и й казва, че трябва да открие това сама и да го докаже на себе си.

Последното обаче трябва да бъде леко променено. Да вярваш в себе си е първата стъпка, но да знаеш кой си, е нашата истинска цел, „Познай себе си“ е следващата стъпка; веднъж когато знаете, вие сте на крачка разстояние да бъдете своя Висш Аз.

„Мисли си за вкъщи“, казва Глинда. Намекнато е „мисли за мен, твоя Висш Аз“, защото „аз съм ти“. Глинда пита Дороти какво е научила. Дороти отговаря: „Научих, че трябва да търся вътре в себе си, за да намеря любов“.

Нека изясним нещо. Който и да език на тази планета е безкрайно беден за да опише невероятното усещане, което можете да получите от Висшия си Аз.

АЗ ЗНАМ. Чувствал съм го няколко пъти, защото съм бил във Висшия си Аз. Това е много отвъд онова, което ние блудкаво наричаме „любов“ и няма нищо общо с каквото и да е, което съм изпитвал в триизмерната реалност. „Любов“ просто не е подходящата дума, още повече, че Светлата страна е оплела невероятно порочна паяжина около това чувство, което не може да се сравни с нищо друго. Ще разберете точно какво имам предвид, когато изпитате същото.

Когато Дороти е вече готова да се върне в триизмерната реалност на Земята, тя е Събудена и е много далеч от първоначалното си състояние в началото на филма, когато Висшият й Аз, Глинда, реши че е време за своята Финална инкарнация да се събуди, въвличайки я чрез снежното торнадо в Оз. Подтиквам ви да гледате и двете филмирани версии на „Вълшебникът от Оз“ („The Wiz“ няма български субтитри), за да видите какво може да видите. Това е история, която съдържа няколко много полезни ключа за Много напредналите и Финалните инкарнации.

The Wizard of Oz (1939) 

(И все пак не е ли интересно как невинните неща, които не са поставени там с точно такава умисъл ни насочват в правилната посока? Като например масонското „G“ в триъгълник в долния ляв ъгъл на обложката. Казах ви, всичко е кодирано на холографския принцип и всичко може да бъде открито във всичко, без значение какъв е бил съзнателния импулс на създателя на даденото „нещо“.)

Филмът от 39-та година съдържа няколко отлични примера за Тъмната и Светлата полярност, Баланса и Висшите Аз. Личното ми мнение е, че това е по-добрия филм, макар да е по-зловещ от иначе по-сивия и мрачен „The Wiz“. Мисля, че оригинала съдържа в най-чиста форма някои от основните неща, които трябва да бъдат казани за историята въобще.

В контекста на тази перспектива ще се обърне внимание най-вече на трите главни героини – Дороти, Злата вещица и Глинда – вещицата от севера. Очевидно е, че Злата вещица е Тъмният представител в Играта. Обърнете внимание обаче на нещо много важно – Светлата страна е представена от Дороти, не от Глинда!

Дороти е типичния представител на Светлата страна. Тя определя себе си като „малка и мека“, но в същото време е всичко друго освен „мека“. Злата вещица (облечена в черно) се бори именно с Дороти, а не с Глинда. Глинда представлява позицията на Баланса и казва на Злата вещица в земята на Гризачови, че „ти нямаш сила тук, махай се“. Истина е – полярностите нямат сила над Баланса, но Злата вещица знае, че може да хване Дороти веднъж щом Баланса напусне сцената. „Истина е, не мога да се разправя с теб тук и сега...“ казва Тъмната вещица на Дороти, докато последната е под директната протекция на Баланса.

Забележете, че Глинда никога не говори за себе си като за „Добрата вещица“ (нито някой я нарича така през целия филм за разлика от „The Wiz“), нарича се единствено „Вещицата от севера“. Тя носи отворена, а не затворена корона, което символизира отворена коронна, 7-ма чакра, която е връзката с Висшия Аз. Освен това, тя е представител на вертикална ос (север) – духовната линия на развитие.

Нека кажем, че Глинда е персонификация на Висшия Аз.

Как се появява тя? Като енергийна сфера, която се трансформира в Глинда. Обратното, когато Глинда си тръгва, то това се случва по същия начин – Глинда е абсорбирана в енергийната сфера.

Енергийната сфера представлява Висшият Аз (в случая, този на Дороти), а Глинда е образа, който Висшия Аз избира да заеме, за да комуникира, като духовен водач, със своята инкарнация Дороти. Би могло да се предположи, че Глинда е Доминантна инкарнация.

В друга част на филма, Тъмнината се опитва да се намеси в плана на Висшия Аз на Дороти, като прави заклинание на маковете, което я приспива и я отнася в дълбок, парализиращ сън. Това е огромна, неприемлива намеса в плана на Висшия Аз за конкретната инкарнация. Тъй като Висшият Аз (при всички положения) няма да допусне перманентно дерайлиране от избрания Път, Висшият Аз спира Тъмнината (отново чрез Глинда) като предизвиква нежен снеговалеж, което да развали заклинанието и да позволи на Дороти (инкарнацията) да продължи.

Помнете, Тъмнината не може да види тези, които са обградени със златна светлина, така че Злата вещица може единствено да каже „по дяволите, някой продължава да й помага!“, но очевидно няма никаква идея кой. Злата вещица не може да знае, че Глинда (Баланса и Висшия Аз) действа на страната на Дороти след събитията в земята на Гризачови.

Забележете, също така, че въпреки това, Тъмната страна продължава да създава успешно много проблеми на Дороти. Това са необходими преживявания за израстването на Дороти и Висшият Аз знае, че инкарнацията може да ги надмогне и да израсте от тях, без пряка намеса.

Друг много важен метафоричен момент е втората среща с Магьосника. При първата такава, Дороти е завладяна от неговото „могъщество“ и блясък и отдава силата си на него, от което той разбира се се възползва. Магьосникът в момента за нас е символ на всичко външно, което претендира, че може „да ни спаси“. По традиция, на Земята, външните неща произхождат от интеграцията на извънземните философии и пропаганда.

След ужаса, който изпитва в замъка и след като убива Злата вещица, Дороти е готова на всичко за да се прибере вкъщи. Тя е станала по-силна, повярвала е в себе си и е започнала да разбира, че с нея не могат да правят каквото си поискат.

Този момент, достигнат от вашата Събудена Финална инкарнация, е необходима част от излизането от Играта – когато извънземния „блясък“ и „великолепие“ се разкрият пред вас като това, което наистина са и още по-важно – като това, което не са. В този контекст, мислете за извънземните като за човека зад завесата в „Магьосникът от Оз“, използващ технология (голяма зелена глава с огън и пушек за засилване на впечатленията), който цели да зашемети Дороти и нейните приятели. (Интересен е и чисто художествения избор на тази зелена глава. Тя много напомня на съществото LAM, с което Алистър Кроули твърди, че е имал контакт и което по-късно става основа за изобразяването на толкова популярните днес Сиви извънземни.)

Веднъж щом Дороти, благодарение на Тото, вижда мъжа зад завесата (извънземната завеса е вдигната), тя вижда магьосника (извънземните) такъв какъвто е. Същото се случва и на вас. Когато стигнете напредналите нива, вашата собствена завеса ще бъде вдигната и ще видите, както в примера, извънземните като тези, които наистина са и ролята им в Играта. В резултат ще спрете да се удивявате от технологиите им ще разберете, че технологичното превъзходство не върви ръка за ръка с духовното израстване.

Накрая, когато Дороти е напреднала достатъчно чрез преживяванията си и формира зрялост, Глинда й казва да се прибира вкъщи. Тя казва: „Винаги си имала силата да се прибереш вкъщи.“

Ние винаги сме свързани с Висшия си Аз от първата начална, до Финалната инкарнация. Когато Дороти пита Глинда защо не й е казала, че може да се върне вкъщи още в земите на Гризачови, Глинда отговаря, че „тогава е нямало да й повярва“.

Това е точно така и се отнася до прогреса на дадена инкарнация. Тъй като всички инкарнации на Земята са едновременни, Висшия Аз (Глинда) има огромна банка от знания (това, което NewAge истериците наричат „Акашеви записи“), които не би направила достъпни за инкарнацията, докато тя не е готова да ги получи. Висшият Аз обаче не спира да наблюдава всички свои инкарнации, за да се увери, че плана не е нарушен.

Дороти почуква петите си 3 пъти (imprint символизиращ съзнанието, подсъзнанието и свръхсъзнанието, което е Висшият Аз), изрича думите, а Глинда прави кръгови движения по посока на часовниковата стрелка над главата й (точно над коронната чакра) с вълшебната си пръчица. Това представлява трансфера на знание от Висшия Аз към инкарнацията.

Дороти се връща в Канзас като нов човек. Никога, нищо не би могло да бъде вече същото.

Веднъж събудени – няма да можете да погледнете на Играта по стария начин. Ще си спомните всичко през, което сте минали, ще си спомните всичките възгледи, които сте споделяли, защитавали, надграждали и изцяло надраснали, стигайки до това, което сте днес. Ще видите как всичко следва един по-висш план и всяко едно нещо в живота ви е имало смисъл, добавило е фрагмент или малък елемент, който да ви позволи, след много години, да имате по-добро разбиране за висшата перспектива на нещата, нареждайки финалния пъзел. Ще видите как през цялото време сте привличали точно определена информация, от която, само малка част ако не е била преминала през ръцете ви – нямаше да е същото. Ще видите как всичко се напасва до съвършенство.

Това е един перфектен план, а удовлетворението от него не може да се замени с нищо. С нищо – запомнете това!!!

Това е плана на Висшия ви Аз.

Това сте вие.

Заключителни думи

Историята зад „Вълшебникът от Оз“ е един от най-светлите примери, за това как Играта вписва в себе си своите разностранни смисли.

Много Висши Аз участват в създаването на този проект, който крие различни ключове и възможности за разгръщане динамиката на Играта. Подобни пластове съществуват в почти всичко на този свят, но много малко стават така масови, като разгледаната история.

Баум е избран да свали тази алегорична информация в трето измерение в координация с Висшия си Аз и другите участващи непряко в процеса.

Тази творба е от т.нар. „предвидени събития“, които дават възможност за множество разгръщания и многопластово разнообразие, които са основната идея стояща зад земното преживяване.

Тъмната страна вижда възможността да насити информацията със собственото си виждане за нещата и го прави. Точно затова историята е толкова добра тема за програмиране и е избрана да бъде ползвана като шаблон в процеса му. Можем да наблюдаваме голямата картина тук.

Историята е моделирана и под влиянието на дадени полярни йерархии, които впоследствие използват дълбочината на историята, за да я префасонират по свой си начин.

Нека изясня нещо важно – това не е приказка за Висшите Аз, която впоследствие е изопачена от Тъмните. Тя е приказка за Висшите Аз и лост за манипулация на Тъмните едновременно априори, защото програмирането и всичките страдания през които преминават тези хора са просто преживявания, които вече са съгласувани на висше ниво. Един ключ слиза като това, което е – с всичките си смисли, които ще бъдат абсорбирани от различните нива инкарнации на Висшите Аз, които си взаимопомагат по Пътя на своето израстване. В повечето случаи, тялото не може да разбере това и се чувства объркано. То иска да вземе едното без другото, защото се страхува от страданието, без да разбира, че са едно и също. Творби от такъв мащаб ни напомнят за свързаността между нещата и холографския принцип стоящ зад тях.

Зависи единствено от нашия поглед и възможност за вникване в същността на Всичкото, дали ще видим охлювче или метафора за същността на Творението, Пътя, Играта и Всичко, Което Е.

Вие вече имате тази по-висока перспектива. Дали в момента, или някъде другаде – това няма никакво значение.

Радвам се, че стигнахте дотук.

Източници: http://vigilantcitizen.com, Фриц Спрингмайър & Matrix 5: The Gold Edition

Превод от vigilantcitizen: torino

Превод от Фриц Спрингмайър, М5, редакция, компилация и разгръщане: Н.