Тъй като от няколко години насам съм избрал да бъда Наблюдател, а не активен играч, излизам често и наблюдавам хората. По този начин помагам на самия себе си и си създавам ясна опорна точка, чрез която разбирам докъде съм стигнал в собствения си Път.

По този повод, напоследък често разсъждавам върху проблема за гъвкавостта, като един от основните пунктове, пред Висшите Аз, които трябва да бъдат усъвършенствани в Играта...

Забелязвам нещо тривиално, но изключително интересно, заради изводите в дълбочина, които могат да се изведат от него.

Всички ние ставаме свидетели на температурните аномалии в последното десетилетие. Например, едва ли някога ще забравя, как тази коледа в моя град термометъра удари 23°C и обичайната вълшебна атмосфера на сезона липсваше. В моменти на такива климатични аномалии е невероятно забавно за мен да гледам много от хората по улиците с шапки, шалове, ръкавици и ямурлуци, само защото е декември (особено по-възрастните хора).

Нека се разберем нещо. 23 градуса са 23 градуса, ок? Без значение дали са 23 градуса през декември или 23 градуса през август. Принципа на подлъгване на централния процесор тук е много подобен на механизма, стоящ зад извечния въпрос за влизане в първи клас – кое е по-тежко: 1 кг. желязо или 1 кг. памук (разбира се когато ми го зададоха за първи път отговорих „желязо“)? В този ред на мисли – кога е по-топло: 23°C през декември или 23°C през август? Естествено, че е еднакво. Защо тогава си слагате ръкавиците от еленска кожа в единия случай, а в другия мечтаете за студен Sprite като селски тракторист по време на жътва? Нещо повече, не само че на челата на тези хора избива очевидната пот, но те не свалят якетата си. (Номер 1.)

Както и да е, в такива моменти излизам по къс ръкав и буквално обирам погледите и наистина не разбирам защо. Винаги ще се намери някой познат, който да поеме ролята на прабаба ми „Не ти ли е студено?“ или „Не се ли страхуваш да не настинеш?“ Не е ли парадоксално, че почти винаги именно те се разболяват, защото се изпотяват с дебелите си якета и после изстиват? Какво по дяволите очаквахте?!

Излизам от блока си и на асансьора ме среща клюкара на входа (да мъж):

- Охоооо, честито Рождество!

(кимвам, за да не влизам в безполезни спорове, че вярва в несъществуващи божества, макар и проформа)

- Излизаме, а? – продължава социалния инвалид.

- Не е ли очевидно? – отговор.

- Е къде така гол?

- Явно за теб „фланелка“ и „гол“ са синоними.

- Е вън е зима бе!

- Не, не е. 23°C е.

- Аха, разбирам.

- Не, не разбираш. Ако разбираше нямаше да носиш това яке.

- ...

Другата страна на същата монета се забелязва у младите кокетки, които и зиме (- 10°C), и лете (30°C) ходят с голи кръстове, защото си мислят че това ги прави привлекателни.

Не и за мен. Но определено ви прави кандидатки за трансплантация на мозък. Какво е това? Криво разбрана еманципация? Опит за сексуална атенция? Или просто нямате пари за дрехи и затова носите единствените, които имате – своите летни? Това е интересно предвид факта, че ботушките ви от бизон струват 300 лв. (Номер 2.)

Защо изобщо се стига до тези задънени улици?

Защото хората нямат гъвкавост и каквото и да се говори ние не сме лесно приспособими същества. Обратното твърдение е вярно само в определен контекст и е валидно единствено вътре в Системата. Разбира се че е лесно да се приспособяваш към иновациите и всевъзможните нови удобства, които се предлагат с всяка изминала минута. Това обаче не е репер за вътрешно индивидуално разбиране и разчупеност. Това е просто усвояване. Разбирате ли разликата?

И двете гореописани цветисти крайности са продукт на социалното и културно програмиране.

Номер 1 е бабешката закостенялост и невъзможността да превключиш на момента, проумявайки безкрайната очевидност на нещата, че след като е 23°C можеш да излезеш по-леко облечен, независимо от факта, че е декември. Тези хора буквално забиват като задръстена водосточна тръба и не могат да сложат двата факта един до друг каквото и да става. За тях рационализацията, че е декември е по-значителна от всичко и има по-голяма тежест от Обама в смокинг на благотворително тържество събиращо средства за загиналите в Ирак. Тези хора не са актуални, не са индивидуални, не са гъвкави и не са наясно с тоз мисловен модел като цяло. Беше ми много трудно да повярвам и разбера това, но спряганите в този текст лирически герои наистина не могат да реагират адекватно. За тях живота и природата имат цикъл и смисъл отвъд очевидността на днешния ден (нещо, което е вярно, но не по начина, по който те го разбират) и за тях тази алгоритъм е по-висш от това да бъдеш адекватен пред случващото се.

От другата страна имаме номер 2, където сякаш жалостта е спрегната в много по-висока октава. Да носиш розова фланелка с надпис „Sexy“, която дори не стига до пъпа ти при - 10°C не те прави секси. Прави те доброволка за черепна трепанация, защото очевидно главата ти става само за опити на студенти по анатомия. Не, това не говори колко си разкрепостена, говори единствено доколко си добра в следването на пластмасовите манекенки промотирани по MTV. Да не бъдеш себе си, а да бъдеш някой друг е по-голяма закостенялост от пенсионер разлистващ старата си партийна книжка, на фона на речите на Сталин на Червения площад.

Всичко казано дотук не е просто повод да излея ненавистта си по Вас – социално активната измет, от която ми се гади.

Описаното е просто прелюдия и представлява един много дълбок мисловен модел, който е захапал съзнанията на повечето хора и ги е стегнал в капана на цикленето. Няма конспирация, няма заговор на злите илюминати. Този текст принадлежи към един от най-страшните видове – този, в който отговорността трябва да поемем сами, защото никой външен не ни е виновен (така или иначе всичко се свежда до това във всички сфери на земното преживяване, но сега няма да дълбая толкова).

Когато в древното минало, половете били разделени от извънземните генетични инженери, Висшите Аз съзряли огромната възможност да преживеят нещо напълно различно и уникално по същността си. Това не е статията, в която ще разяснявам палитрата на плюсовете на този избор – ако наистина ви интересува – спомнете си ги сами.

Това, което ни интересува в случая обаче е, че едно от тези преживявания е гъвкавостта и по-скоро да се научим на нея, да я придобием и да я интегрираме, защото тя е жизненоважна за реакциите и типа съзнание и преживявания, които предстоят в по-високите плътности.

Описах горните модели на поведение с доза преувеличение и превземка с една единствена цел – да се разбере тяхната скопеност. Тези модели (колкото и нелепи да ви се струват) са точно обратното на това, за което сте дошли тук. Важно е да се отбележи обаче, че да се мине през тези неща е единствения начин те да бъдат надживяни.

Уникално предизвикателство за Духа е да бъде поставен в почти невъзможни физически условия и въпреки това в един момент да ги надрасте и да усвои есенцията на урока. Докато се стигне до нивото на съзнание нещата да бъдат разглеждани именно по този начин обаче, Висшият ви Аз ще има множество инкарнации, които няма да интерпретират обективно случващото се в живота им. Липсата на гъвкавост обаче е условие, тя да изкристализира в даден момент. Вашето преживяване зависи единствено от вас. Човек никога не трябва да забравя, че микрокосмоса му е отражение на макрокосмоса му. Когато започнете да анализирате (но не с лявото полукълбо) собствените си мисловни модели (нещо, което така или иначе трябва да започнете да правите ако искате да напреднете, а не просто да затвърждавате битово-социалната скотобойна) и тези на другите, ще видите, че постепенно ще откривате нива на поведение и съзнание, чието разбиране неизбежно ще подпомогне вашата собствена еволюция. Всичко отвъд това е външен окултизъм, който не само че няма да ви помогне, но и ще ви задърпа назад.

Смятам, че преди да обясня какво е гъвкавост от езотерична гледна точка, трябва да кажа, какво не е.

Първо, наясно съм, че „гъвкавост“ няма езотерично звучене и мистичен ореол, за да му се обърне необходимото внимание. Думата дори не е тибетска и я няма в окултните речници, затова и много от вас алхимици, едва ли ще бъдат впечатлени. Е, ето какво – вашите e-mail-и и личности също нямат езотерично звучене за мен, но въпреки това обръщам внимание на повечето от вас. Затова поне дайте шанса на концепцията, ок? Дали материала ще се окаже полезен за вас или не, можете да разберете само след края на статията, а тогава вече ще е късно да псувате така или иначе.

„Гъвкавост“, „приспособяване“ и най-вече „оцеляване“ не са синоними, поне не и във веруюто на настоящия текст.

„Приспособяване“ и „оцеляване“ са от тялото, не от духа (особено второто). Тъмната страна иска да наложи на световно равнище манталитет и психология на оцеляване, защото това е мисловния модел на губещия (това е друга огромна, много важна тема, за която обещавам да пиша друг път). И тъй като мисловния модел създава реалността – който контролира мисленето – менажира физическия свят. Човек трябва да спре да оцелява и да започне да живее. Единствения начин това да бъде постигнато е да си спомните, че не сте своето тяло, а сте нещо много повече, което не е ограничено от физически граници и глупави човешки закони.

Когато разберете това започва преходния период, който може да бъде наречен „приспособяване“. Това е момента, в който за първи път Духа вижда физическото проявление по нов, изцяло различен начин. Той вече не възприема външния свят като някакъв реактив на вътрешни състояния, а като условие за проекция и впоследствие – обучение (което става чрез преживявания и наблюдения). Това е периода, в който Духа все още е зависим от външния свят по начин, който може да бъде контролиращ, но поне разбира интелектуално взаимовръзките между иманентния и веществения космос.

Гъвкавостта е висшето постигане на Духа в чисто битово-социалното трето измерение. Гъвкавост не означава верига от компромиси в името на някакво по-висше разбиране в рамките на Системата. Гъвкавост означава индивидуалност, която да работи по точния начин във всяка ситуация. Индивидуалност, която да не пречи на другите/другото, но и индивидуалност, която винаги ви напомня кои сте (гъвкавостта твърдо включва в себе си Закона на Допускането, но няма да се отплесвам в тази посока в момента). Това координира действията, съобразявайки се с външните условия (в точните пропорции) без процеса да е с посока отвън-навътре, а обратно. Да адаптирате нещата според себе си, така че да работят за вас (понякога по Тъмен, понякога по Светъл начин, защото Баланса го изисква), а не вие да работите за машината. Гъвкавостта съдържа в себе си и предходните две (оцеляване и приспособяване), но тя ги владее и контролира в контекста на своето си случване, без да зависи от тях. Гъвкавостта може да бъде наречена още „естественост“, но по един специален начин, който не е наивен и Светъл по характер. Най-близката метафора в езика изобщо, е водата. Представете си една кофа вода, която лисвате на бордюра (пред селския КООП, в който навярно работите като касиер/ка за 300 лв.). Водата се стича и преминава по възможно най-естествения начин през всички извивки и цепнатини на плочките, без всякакви блокажи вътре в себе си – тя просто се стича.

Free Joomla Extensions

По подобен начин трябва да се преминава и през физическото преживяване в много напредналите етапи на осъзнаване. Разбира се това е даоистка по произход и природа идея, не моя. Въпреки това, към настоящия момент я смятам за свръх-постигането в този свят.

Разбира се, много малко от нас ще постигнат в тази си инкарнация „гъвкавостта“ каквато се разбира тя в този текст. Още по-сладки в заблудата си са тези индивиди, които смятат, че модела може да бъде наложен на планетарно ниво, в името на постигането на върховния мит на Светлите – „един мирен свят пълен с любов“. Това не е нещо, което може да бъде масово, то може да бъде много трудно постигнато (нужни са хиляди инкарнации) и е само иманентно по природа, но ви уверявам, че е постижимо. Не че моето уверение значи нещо за някого, но не ви и продавам паста за зъби, тъй че нямате причина да не ми вярвате. Фактът, че четете този текст ви подсказва, че можете да го постигнете още в този си живот или поне да положите първите стъпки към разбирането за нещата, което ще е полезно за Висшия ви Аз.

Така или иначе обаче мисловният модел на обществото е водещият мисловен модел. Въпреки това, всичко външно, което ви се отразява, е защото сте избрали да ви се отразява. Можете да изберете да не се влияете от средата. Да, това е предизвикателство, но това не означава, че е предизвикателство, което не може да бъде преодоляно. Това са блокажите, които сами сме поставили там за себе си, за да им обърнем внимание и да ги преодолеем. Нормално е да ни бъде некомфортно докато премоделираме живота си. Това обаче е един от основните признаци, че движението в правилната посока присъства. Докато разграждате пластовете от своите стари мисловни модели и блокажи, ще бъдете здраво разтърсени. Удобството и установения канал на преминаване на живота и мисленето ще бъдат нарушени, а външната ви вселена ще реагира в резонанс на тези процеси. Така работят нещата – не е възможно да си избрал Пътя на израстването и да си мислиш, че си поел по лесната пътека. Тялото е това, което се страхува от промяната Духа знае, че промяната е единствената константа в напредналите нива. В началните нива хората стават все повече същите – това е заради нуждата на Висшите Аз да съберат необходимото количество базови преживявания в тяхното чисто тривиално измерение. Когато това бързо ви омръзне, вие ще започнете да търсите нещо ново и различно, отвъд фалша на материята в нейния натурален вид. Тогава започва приспособяването към новите концепции и съзнание, което се интегрира постепенно. Приспособяването е най-дългия етап в развитието на даден Висш Аз. За него са нужни най-много инкарнации, защото трябва да се избута най-много талаш и да се прекъснат най-много вериги от преживявания. Ако този период е най-дълъг обаче, израстването от него – в гъвкавост е „най-друсащата“ част от Пътя. Това е много интензивно преживяване, което отнема само няколко инкарнации, но по много радикален начин. Ако чувствате, че сте именно в тази част от своя път – не се отказвайте и не се връщайте към удобството на лесното. Удовлетворението впоследствие е огромно. Както винаги съм обичал да казвам – много е важно човек да знае къде е в своя път, но още по-важно е да си дава реалистична сметка къде не е. Ако чувствате, че този път не е за вас – не поемайте по него, само защото някой ви казва така или защото сте прочели, че това е „пътя на напредналите“. Пътят на напредналите и вашия път, обикновено са две много различни неща и с това не искам да омаловажавам преживяванията на никого, просто ви казвам да бъдете честни със себе си. Можете да излъжете инкарнацията си, влизайки в нова верига от преживявания (искам да бъда там, където реално не съм), но не можете да излъжете Висшия си Аз. Бъдете там, където сте (и изпитвайте удовлетворение от факта), защото „там“ е единственото правилно място за вас. Да се разбира това по правилния начин е само по себе си гъвкавост и носи със себе си предпоставки за духовен напредък! Това не означава да стоите на едно място, кимайки примирено с глава приемайки модела на „аз не мога повече от това в този живот“. Означава обаче, че ако сте стигнали до етапа, в който знаете кои наистина сте, ще знаете какво да правите и накъде да поемете. И въпреки че ще имате знанието, все пак вие ще сте тези, които трябва да решите да направите крачката. Това е като да не можете да плувате и да имате спасителна жилетка във водата. Не е достатъчно просто да е с вас – трябва да можете да я облечете и използвате по предназначение. В такъв момент, да имате гъвкавост е от основно значение. Така не само ще имате зрялостта да видите удобния случай, но и да се възползвате от него по правилния за вас начин. Това се постига с вътрепребиваване. Което означава, че трябва да вземете контрол над собствените си мисловни модели, повечето от които са имплантирани външно с ваше подсъзнателно съгласие.

Упражнение: Кои са мисловните модели, в които не сте гъвкави? (Между другото, всички здравословни проблеми със зъбите имат в основата си този модел – неуспешно приспособяване към живота.) Примерите дадени в началото на този материал само алюзират поведенческите концепции, които са следствие на нещо много по-голямо. Ако не можете да погледнете дълбоко в себе си (причините за това са нежелание и страх) започнете от тези тривиални неща в ежедневието, които ви правят впечатление без да се опитвате изведнъж да бъдете изкуствено радикални. Какво ви пречи да се разгърнете? Какво ви запушва? Бъдете честни със себе си! Направете си списък (напишете го ръчно, а не на wordдокумент) и работете съзнателно върху него. Изчиствайте се от талаша постепенно и заменяйте старите си мисловни модели с по-благотворни такива. Използвайте утвърждения. Работете стриктно върху списъка. След това го изгорете, докато не остане нищо от него. След това го напишете наново и започнете от начало. После го изгорете отново. Така или иначе, първото и най-тежкото, което трябва да направите е да поемете отговорност за това, че сте там където сте. Втората стъпка е да се освободите от всичкия (и имам предвид всичкия) талаш от миналото и настоящето ви. Много е важно да бъде направено качествено, затова обърнете внимание на тази стъпка. Защото всички знаем, че има огромна разлика между това да си мислиш, че си го направил и наистина да си го направил. Третата последна стъпка е да приемете новата енергия в живота си. Уверявам ви от личен опит, че това не е толкова лесно, колкото звучи. За да осъществите това, трябва да сте се оттървали от ниската си самооценка и да разберете, че вие заслужавате тази промяна. Да оперирате на изцяло различно ниво, бивайки гъвкави във външната среда е висш пилотаж и усвояването на теорията стояща зад това не е достатъчно условие за интегриране на това съзнание. Това съзнание и тази истина трябва да бъде живяна, а не просто писана, прочетена, копирана или разбрана на интелектуално ниво. Това се придобива с много години, вследствие на много лични преживявания. Колкото повече изменяте своята лична енергетика в тази посока, толкова повече ще разбирате същността на това, за което се говори тук. Колкото по-силни и по-мъдри ставате, толкова по-дълбоки и комплексни преживявания привличате. Силните личности привличат силни преживявания. Няма никакви граници на това, което можем да научим тук на Земята. 

Духовният напредък и гъвкавостта е следствие на много вътрешна работа. Духовен напредък/духовност не е да сте прочели всички книги на Дънов (или да сте усвоили, която и да е полярна окултна система) и да не виждате по-далеч от носа си (синдрома на „окултната баба“). Духовен напредък не е да виждате аурите и чакрите на другите и да четете мисли. Духовният напредък е да разберете кои наистина сте и съвсем съзнателно да правите постоянни крачки в посока на възвръщането на собствената си сила.

Вече бях завършил този сегмент, когато ми попадна долното кратко видео на Дейвид Айк. Макар да си остава безнадеждно непроменим Светъл и отдавна да съм го надживял като информация и послания, този човек безспорно е направил огромна крачка за Висшия си Аз като цяло. Изчистил е много от собствените си блокажи (гледайте видеото) и е променил много след себе си.

Free Joomla Extensions

Това е силата на човешкия Дух – да следваш своя Път на каквато и да е цена, когато всичко е срещу теб. Това няма нищо общо с религиозната вяра, която по характеристика е с външна посока. Това е да разбереш кой наистина си и да се уповаваш единствено на това. Това е огромен урок и опит, чиято специфика явно може да се придобие само тук.

Работа, работа, работа. Това не е като да вдигате тежести всеки ден – резултата не е неизбежен, защото това не е линеен резултат, който просто да изисква всекидневно занимание с нещо. Резултатът е съвкупност от множество фактори и за бъде той налице – трябва да бъдат покрити всичките. Ако резултатът не идва, не сте свършили първоначалната си работа със списъка добре. Върнете се там и опитайте пак (работата със списъка продължава години). Затова – съзнателност, съзнателност, съзнателност.

Един ден ще разберете, че уникалността на това преживяване е именно в неговата трудност и ще разберете красотата на всичко това.

Евентуално всички ще изчистят своите собствени блокажи. Евентуално всеки ще напредне.

Да се премахне закостенялостта и да се придобие гъвкавост – едно от най-големите вътрешни предизвикателства пред Висшите Аз.