В днешно време чрез ваксинацията обществото отново възражда древната символика. Тя играе ролята на свещения печат – знак за „морална правдивост“. Тя е знака на вашата ръка, който удостоверява, че сте част от племето. Нито един член на общността не може да прави изключение. Тази интеграция пази жителите срещу невидимите зли сили (вирусите). В същото време представата на хората за „действителната ситуация“ бива допълнително подсилвана чрез злокобни предсказания за възникването на пандемии. Невидимите сили на другите племена (често идващи от екзотични дестинации) атакуват доброто племе... нашето племе.

Сега майките в ролята си на пазители на своите деца имат своя „уникален шанс“. Дава им се средство чрез което да отпразнуват своята благородна, символична и животинска роля на „лъвици“. Те трябва да се погрижат да доставят печата на своите рожби посредством ваксинацията. Те трябва да защитят бъдещето на своето племе. Те трябва да клеветят, опозоряват и проклинат всички майки, които не ваксинират своите деца. Подобни родители трябва да бъдат отлъчени от племето...

I invite you to a cosmic j0ke :D

Бутиково преживяване с вълшебни хора за венозно преливане на палитри с цвят в съзнанието. Акупунктура за въображението, алхимия за стомаха и щипка шаманизъм за чар във възприятието! Вълнуващо и провокиращо; омиротворяващо, но и разхлабващо; отпускащо, но и клокочещо – пълно с парадокси и дъги Събитие! Насред омайната гора в Родопския балкан, в едно опустяло и омагьосано селце, където времето не е сериозен фактор и призраци необезпокоявано бродят сред тесните улички... Място без Wi-Fi, където обаче гарантирам, че ще откриеш по-добра връзка ;)

Аз, H. вече не съм дух в бутилка и излизам на тъмно сред хората :) Ще бъда организатор, но не и лектор. Както знаеш рядко намирам импулс да се занимавам с курсове. Не просто защото в световен и национален план това е изключително тривиализирано и комерсиализирано, но и защото съдържанието често се оказва септична яма. От време на време обаче, се появява нещо не просто рядко специфично и качествено, но и наистина работещо, което си заслужава да бъде представено. Респективно аз самият изявявам интерес да се превърна в проводник и трибуна на тази енергия. Ти самият познаваш тези моменти под различна форма – това са случаите, в които разпознаваш част от себе си в нещо и просто се впускаш в приключение, за да го разбереш по-дълбоко. Такъв е и случаят зад решението ми да случа тази серия от събития.

Ти, който познаваш вибрацията на сайта наред с моята лична работа и избираш да се завръщаш към нея периодично – ще откриеш нейното продължение в к0смическата шега за която ще прочетеш по-надолу. Семинарите, които предстоят са представителни за характерната на Издателството вибрация, която успява да постига дълбочина и е bullshit & sugar coating free. Ще разбулим популярната и непопулярната езотерика с характерния лековат маниер, а от New Age няма да има и следа – можеш да си отдъхнеш.

Разбира се този семинар най-вероятно не е за теб. Освен, ако е. Кое от двете ще разбереш, ако прочетеш всички подробности по-надолу... :) Ако изобщо всичко това е истина и не се бъзикам с теб :)

Въпросът „какво се случва след смъртта на физическото тяло?“ несъмнено се явява фундаментален и оказва както директно, така и косвено влияние върху всяка една сфера на човешкото съществуване. Вглеждайки се внимателно в този казус, човек би си дал сметка, че „проблематиката“ далеч не се ограничава само до влиянието на различните религиозни и „духовни“ системи, както и на местните традиции и обичаи. Всяка част от нашето битие е свързана много здраво с това очакване за „прехода“. Можем да го видим дори във всяко едно „светско“ законодателство, което в огромна степен задава рамката на ежедневната реалност. Там ще се натъкнете на хиляди „правила и норми“, които имат отношение към цената на човешкия живот и неговото общо третиране – нещо което респективно предопределя редица поведенчески модели базирани на осъзнаването на тази стойност или пък нейното пълно игнориране. В действителност ние преживяваме земния си физически живот най-вече през призмата на това какво изпитваме „сега и в момента“. На подсъзнателно ниво, обаче голяма част от нашите действия са базирани именно на формираните ни представи за това какво евентуално предстои не просто „тук“, но и „отвъд“. И това правило важи в пълна сила дори за най-големия „скептик“, който очаква, че след смъртта му няма да има „нищо“, защото повечето негови действия ще произтичат от точно тази негова представа. Голяма част от читателите на този сайт вече са запознати с концепцията, че човешкото физическо преживяване е просто фрагмент от безброй други такива, които се случват едновременно от по-висша перспектива. Същевременно обаче, е интересно да се отбележи, че наред с това то се явява нещо като базова основа върху която може да се надгражда в безброй различни посоки. През тази призма въпросът за „прехода в отвъдния свят“ може да придобие много по-различно звучене...

Време е за сатира и този път е окончателно – това вече не може да бъде отлагано. Ще бъде по-кратко от обикновено, но за сметка на това пък ще ти донесе eternal erection. Знам че „за теб е чест“, тъпа тетрадко, няма нужда да ми го казваш всеки път когато те разтворя. Ти си тетрадка, не грамофон, така че смени плочата.

Сега... Смятам с теб да продължим оттам, откъде спряхме последния път преди две години. Писах в теб за комбинàта за изгаснали лица, което е нашето общество. Там където нещо е изгаснало обаче, то трябва да бъде запалено отново. Така че тук ще говорим за един своеобразен контрапункт – „работилница за фенери“, с която да вдъхнем отново светлината във facial контурите на хората по чиито лица в момента може да бъде открит единствено конденза на агро-жалостта. Ако ме питаш дали още преди 2 години съм планирал да направя продължение с това име – отговора е „да“. Понякога се изумявам на собствената си далновидност, особено когато не преувеличавам и казвам истината (което е изненадващо дори за мен).

Whatever! Това със светлината от фенерите е едно от древните открития, които свръх-същества като яхве (например) са изобретили сами. В добрата книга се казва: „да бъде светлина“ и оттогава тея две неща сякаш са почнали яко да се редуват (ту светлина, ту агро-жалост). Тъй като интензитета на шприцоване с фотони обаче варира според епохата, от време на време е нужно архетипни легенди като мен (под „легенда“ да се разбира „лицензирана мърда“) да напомнят откъде изгрява Слънцето. Или в случая – откъде изгряват фенерите! В крайна сметка аз super-H.(uman) ли съм или какво?!

Ех, винаги е трудно да намериш точното място, където да удариш границата за бутона „продължи“. Mostly because I’m too legit to even start.

Не са много продукциите, които стават популярни до степен, в която всеки да говори за тях и в същото време да са носители на истински качествено и многопластово съдържание. „Westworld“ е едно такова изключение. Сериалът определено представлява еднo от най-знаковите телевизионни събития на нашето време. Неговият тайминг на сътворение и поява в публичното пространство идват в точния момент, когато той може да бъде разбран по начин немислим за представите на предходните десетилетия. „Westworld“ е толкова всеобхватен, че успява да генерира емоция, вълнение и първичен интерес у почти всички зрители. И причината за това се крие в навярно най-важното и ключово обстоятелство, което изцяло го обрисува… А именно – перфектно изграденото скеле от страна на неговите създатели. Те са успели да съградят нещо, което ще бъде разбирано и осъзнавано на толкова много различни равнища, че трудно ще остане човек на света, който да не открие нещо за себе си (ако има смелостта да се огледа в това огледало). При това всеки един от тези видове осъзнавания ще е точно толкова валиден и „реален“, колкото е текущия капацитет на възприемащия го.

Всичко в „Westworld“ работи. В този ред на мисли можем да отделим много време в помпозни епитети относно актьорска игра, диалозите, интригата, обратите и „съспенса“, които докосват толкова дълбоко човешката психика. Но по-важното е, че всички тези съвкупности допринасят сериала да бъде видян в неговия пълен блясък, защото буквално при направата му не е пестено от нищо. Това го превръща в едно много достъпно „помагало“ описващо „по-неизвестната версия на света“, в която всички ние живеем.

Днес, на 19.12 (понеделник) новата ни книга вече е факт. Графикът бе изпълнен навреме и всичко е наред. Разпращането започва още от днес и хората поръчали в първите няколко дни трябва да получат книгата си утре (20.12). Респективно, който е поръчал до офис – може да си я потърси до посочения от него офис; който е поръчал до адрес – може да я очаква на посочения адрес. Предполагаме че всички поръчали ще получат книгите си най-късно до 22.12 (четвъртък). Заглавието ще може да бъде открито в упоменатите книжарници във Варна и София до края на тази седмица. Същото важи за веригата „Хеликон“ и книжна борса Болид (офиса на Издателство „Дилок“ – за разпространителите). В пловдивския Хеликон книгата вече е налице.

Изминаха около 2 години и половина от публикуването на последното ни печатно издание. Предният път, когато имахме подобна дълга пауза заявихме, че без съмнение това е най-добрата книга, която сме правили до момента. Е..., и сега за наша огромна радост положението отново е същото! Защото книгата, която ще ви представим е поне толкова стойностна в целостта си и с толкова фундаментално значение, колкото бе за нас и работата ни по проекта с „Империите“. В случая, макар и погледнато през нашата субективна перспектива, тази нова книга надхвърля постигнатото в различни ключови аспекти, които не сме коментирали досега и които драстично променят цялостната рамка. Нещо повече – тя поставя една изключително здрава основа, на която човек може да стъпи и да надгради за себе си в лично отношение на множество нива. Преценихме, че материалите в сайта и книгите ни дотук са акумулирали достатъчно контекст, който да ни позволи да вдигнем летвата на публичната си работа и да представим по-адекватната структура зад всичко.

Ебаси, този път наистина ще става дума за нещо различно! Чисто технически, настоящата книга е обявения завършек на трилогията ми започнала с „Писане и алхимия“ и „От predictive programming към синхромистицизъм“. Тя обаче няма нищо общо с предните две изложения, що се отнася до това, че от моя гледна точка в нея не се синтезира и теоретизира почти нищо. Материалът описва едно цялостно преживяване, което се случи на множество „порции“, но по същество представлява една холистична история съставена от много „продължения“, които тук съм навързал в общо тяло. За разлика от друг път нямам никаква претенция, че на интелектуално ниво разбирам напълно онова, което се случи и продължава да се случва. Просто го разказвам, знаейки че на това ще се базира бъдещата ми работа, която ще разбирам в процеса на изваждането ѝ на показ. Свеждам нещата дотам докъдето мога (или смятам че трябва) и с това завършва моята роля спрямо мен самия. Функцията ми никога не е била да правя нещо разбираемо за всички, което така или иначе е невъзможно (все пак никъде в този сайт не е казано, че хората задължително ще получат отговори). Това важи с двойна сила, когато става дума за „по-високи“ плътности, които са изключително отвъд всичко физическо. Всъщност те не могат да бъдат свързани пряко с каквото и да е и оттук възникват множество трудности в описанието им. Говорим за другоизмерни реалии, които по никакъв начин не могат да бъдат сведени до идеите за материално/нематериално. Дори термина „нематериално“ не се доближава до идеята, защото генезиса му произхожда от 3D. Говорим за чисто интерактивно съзнание.

Вече писах достатъчно за въображението и тези от вас, които следят работата ми разбират колко важно е то. Не мога да акцентирам достатъчно на факта, че цялото Творение е плод на нашето собствено въображение. Респективно, възможността за конкретика във физическия план е по-скоро изключение, отколкото правило и според мен да търсим конкретика в разбирането си за вселената е плод на ограничен подход. Затова в цялото описание ще упражнявам принципа, който е основен и за самата структура на „реалността“ ни: „using metaphor to approach meaning“. Метафората не е буквално значение. Тя ни казва нещо, но то не е онова, което наистина ни казва. Открих че физическата материя би следвало да бъде разглеждана на същия принцип. Затова и смятам, че проявения свят е метафора за нещо съвсем, съвсем друго...