– Трябва ли да го наричам дзадзен, ако не е изпълнено според hardcore-изискванията на традицията?

– Работи ли за теб, както би трябвало да работи?

– Да. Но в същото време знам, че това изобщо не е дзадзен, както е описан в книгите на хора, преминали през процеса по традиционен път.

– Разбирам те и е така. Това, което се случва с теб, е толкова опасно, колкото е необходимо. Просто трябва да внимаваш в картинката и да бъдеш изцяло наясно, че изпитваш ефектите, именно защото това е дзадзен. Дзадзен като нещо от човешкия свят и поведение, води до акумулирането на ефекти. Всяко малко нещо прави същото. Всяка контракция на човешкото тяло води до определени напрежения – те могат да са полезни или вредни. В твоят случай не можем да говорим за традиционен дзадзен и с напредването на вековете все по-малко ще можем да говорим за този вид техника. Не можем да заобикаляме вечно факта, че техниките се раждат, развиват, остаряват и умират, за да се родят отново принципно същите в своята същност, макар и външно изменени като контекст, среда и конкретика.

– С теб сме едно и също нещо, разделено на две части, така че отлично схващам какво се опитваш да намекнеш. Дзадзен е на стотици, хиляди, а може би дори и на десетки хиляди години. Кой знае колко е старо това нещо и какво е реалното му име, нали? Може би няма име. Нищо няма истинско име, строго погледнато. Така че аз виждам как едно нещо се променя в хода на времето и пространството заедно с потоците от нови събития, същества, концепции, варианти, предизвикателства и осъзнавания, връщащи ни, естествено, обратно към същността на всичко. Т.е. дзадзен не само, че може, но и трябва, задължен е, да се интегрира в ежедневието на всеки, който има желание да се потопи в този тип изследване. Да интегрираш нещо в своята естествена среда не е нито лесно, нито просто, нито бързо. Но в същото време е единственият начин, за да продължиш да си във връзка с нещото. Промяна и трансформация се случва и в двете посоки. Ти се променяш в името на нещото, но и нещото се променя в твое име. Такава комуникация може да бъде осъществена между човек и практика, между човек и човек, между човек и неодушевен предмет, между човек и животно, между човек и природа, между човек и космос, между човек и други типове същности/енергии и т.н. Вариантите са буквално безкрайни.

В края на 2017 г. представихме разширеното издание на „Проектът Монтоук“. Книгата бе допълнена с много нова информация, редки интервюта и нашия собствен синтез и преживявания свързани с плеяда от взаимосвързани теми. Дойде ред да сложим един своеобразен край на този цикъл. Той е силно необходим, защото в новата ни книга – „Завръщане в Монтоук“ – всичко, което си мислите че знаете по всяка една „езотерична тема“, ще бъде буквално катапултирано в една изцяло различна вселена на осъзнаване. Преходът към това ново преживяване няма как да стане плавно или постепенно и в този смисъл настоящият материал не е обвързан по никакъв начин с всичко, което тепърва предстои. Точно заради това, преди да настане време и да достигнем до планирания „сюблимен момент“, в известна степен ще сложим „стария филтър“ на възприятие на тази информация. Въпреки това, в интервюто, което ще прочете след малко, има някои ключови изрази, които могат да ви дадат една силно криптирана и шифрирана представа за феномени, чиито осъзнаване изисква стотици страници компресирана и синтезирана информация (която понякога дори има роля само на необходим контекст, за да има шанс за последващо разбиране). Точно затова ви съветваме да гледате на повечето „удебелени“ думи в текста като на потенциални маркери за „пароли“, които впоследствие ще ви отворят портали към неща за които до момента не сте си и представяли. Напълно сме наясно, че начина по който са отразени тези концепции в това интервю не може да предложи дори и най-повърхностния слой на нещата. Просто защото го няма свързващото звено. Без него всичко може да изглежда „нерелевантно“, „отнесено“ и дори „неадекватно“ по отношение на някаква „нормална логика“. Както вече намекнахме, за да не е такова, се изисква нещата да минат на съвсем различно „ниво“, както като качество, така и по обем.

По всяка вероятност се чудиш защо няма нови статии на сайта от „известно време“ насам.

Истината е, че след „Навлизане в платформата“ интересът ми към писането рязко спадна. Усетих, че отвъд това няма какво толкова ново повече да кажа на лично равнище, защото когато ядрото е ясно – всичко около него се самоизгражда някак интуитивно.

Впоследствие организирах семинар минаващ под наслова „отвъд дуалния код на повторяемост“ след който пък реших, че серийно писане базирано на „още-от-същото“ оттук насетне би било още по-неадекватна и подбиваща идея. Затова не го и правех.

Така от последното ми по-сериозно включване в сайта неусетно минаха година и осем месеца...

Това позволи да направя едно инак напълно нормално наблюдение, което обаче явно се прокрадва по-лесно, ако направиш „временна крачка встрани“. Тази траектория ти дава възможност да излезеш извън информационния Поток, което на свой ред предлага птичи поглед върху естеството на самата информация. Например, че за да продължаваш да си актуален в някакво пространство – ти трябва да наливаш в него; да бълваш информация, иначе спираш да бъдеш на дневен ред и хората просто намират „следващото“. Това обаче, възбужда много интересни въпроси за липсата и нуждата.

Масовата жажда за още и още информация и количеството внимание, което се насочва към теб спрямо интензитета с който се грижиш за нейното разпръскване, е нещо, което видях и свързах по нов начин в последната година. Процесът е обусловен от един аспект, който изследвах в „Навлизане в платформата“ – въпросът за светлината и тъмнината. В един момент ми стана ясно, че това е толкова ключово за всичко, че на семинарите в Ковачевица водих кратки 30 минутни монолози на някои от групите по същата тема. Ето защо реших да събера новите си преживявания и открития свързани с този аспект и да ги надградя, събирайки ги на едно място. Смятам че по този начин кондензацията от този период ще бъде изнесена от несъзнаваното, което за мен се явява по-скоро закономерно.

За да отпаднат евентуални погрешни очаквания – светлината и тъмнината няма да бъдат разглеждани в контекста на „светла“ и „тъмна полярност“, а чисто като физически феномени. Защото както ще видиш и сам – хората нямат никаква идея „какво“ са наистина светлината и тъмнината, как влияят на човешката психика на ниво цивилизация и как да се държат спрямо тях. Което пък води до набор от неадекватности и строго определен тип мисловност копаещи яма в унисон.

Проблемът е толкова дълбок, че повече от всякога той ще води до чувство за дискомфорт. Защото пропагандата е така ексклузивно залегнала в човешкия светоглед, че тя дори не се поставя под въпрос. На практика – ще бръкнеш много дълбоко в кода на нещата – там, където окултизъм дори не е нужен, защото всичко се свежда до два прости аспекта и тяхното взаимодействие. Защото макар и да не е нищо, което вече да не си чел, дълбочината с която ще се изследват нюансите може да промени изцяло представите ти за това как функционира Играта и какви да са подходите ти за излизане от нея. Вникването в светлината и тъмнината променят геометрията на цялата езотерика. Или поне моето лично разбиране за нея.

И тъй като за пореден път нещата са абстрактни и се изисква дълъг текст за разгръщането на нещо, което иначе просто работи в цялост – търпението ще бъде мил другар. Нещата ще започнат да кликат по друг начин с натрупване някъде към средата на материала. Също така – бъди милостив към мен и собствения си ум, когато започнеш да се сблъскваш с парадокси. Гарантирам ти, че в тяхно лице ще откриеш най-чудна врата, която с времето ще оцениш високо.

Nigredo!

Настъпи това време от годината, в което нещата започват да се случват за 2-ри път! :D

През септември месец в България, ще бъде проведена нова серия от семинари „Шаманско светоусещане“. Те ще отворят коридор за всички англоговорящи българи, които искаха, но по една или друга причина не успяха да присъстват миналата година в Ковачевица.

Този път локацията е нова и се зове село Емен в близост до Велико Търново. Там, в продължение на 14 дни, ще имаш възможността по цял ден да се изгубваш безопасно в една вълшебна градина, в която лично се уверих, че се случват странни неща дори и когато няма шамански семинари :)) В комбинация с всички останали единомислещи и лекциите на Андро – това ще се превърне в едно ново екзотично изживяване.

Ако имаш интерес към нещо подобно, предлагам ти да разбереш цялата история :)

Бързо и кратко включване.

Наскоро проявих интерес отново да изгледам цялата трилогия „Матрицата“ покрай един нов материал, който пиша (coming „relatively“ soon). Респективно влизам аз в amazon.co.uk и си поръчвам пълния Blu Ray пакет...

Хехе, споко изтеглих си го от zamunda, все още не съм изтрещял :)

... Та още буквално от първите 7 минути на оригинала започнах да го виждам в друг ракурс. Не бях вниквал от-до във филма доста години и някои неща започнаха да кликват в много особена рамка. От гледна точка на „Навлизане в платформата“ тези филми са построени на закономерно свързани блокове повече от всичко друго. Това навярно е логично, защото считам поредицата за най-близкото въплъщение на завършена съвременна митология. Поради това несъзнаваното е наблъскало в тях толкова много неща (like literally), че ако трябва закодираното съдържание да се разгъне поне частично на текст – процесът сигурно би отнел хиляди страници. Ето защо не очаквай това от мен ;)

Но! В тази трилогия е казано почти всичко. И колкото и тривиална и клиширана да е станала тя днес (поради всевъзможните префърцунени препратки към нея) това не променя фактите. Всеки има потенциала да разкрива за себе си пластовете вградени в структурата ѝ.

Тук искам да обърна внимание единствено на поредица от няколко кадъра, за да демонстрирам как в наглед малки детайли на ниво сценарий могат да бъдат закодирани огромни ключове с невероятно равнище на компресия. Дали това е predictive programming или намигване от самото несъзнавано, което може да бъде разкодирано чрез синхромистицизъм или просто съзнателно гледане – можеш да прецениш сам.

Рядко публикуваме теми, които не са авторски или в превод за пръв път на български, но има неща, които считаме, че трябва да присъстват в сайта ни чисто като база данни за препратка. В случая, темата за чудовищата е екзотична и доста рядко срещана (частична информация за тях на български може да бъде открита в старата книга „Морски змейове“ на Греъм Макюън). Това е така по множество причини.

Първо, защото, както повечето от вас навярно знаят, морските дълбини са по-слабо изучени от космоса и е наивно да казваме „какво може“ или „не може“ да съществува там долу. Ето защо и данните са толкова малко и те спадат най-вече към графата „фолклор“.

Второ, настъпването на човешката цивилизация в океаните и моретата е достатъчна заявка тези същества да се отдалечават вибрационно от вниманието и взора ни. Това само би довело до още по-голяма експлоатация на водната шир, нейното замърсяване и в крайна сметка – опитомяване. На практика – един нов Disneyland. В крайна сметка никой не би подложил дома си на заплаха единствено за да се види в интернет – включително и водните чудовища :)

Трето (частично свързано с второ), водата има изключително силно застъпен портален елемент. Това означава, че тя се явява своего рода gate през който нещо постоянно може да преминава (което и става). Много често, сведенията на хора имали срещи с подобни създания са именно мимолетно зърване на нещо просмукало се от паралелна реалност (близка или много по-различна от нашата). В повечето случаи именно това е причината тези същества да не могат да бъдат открити впоследствие при сканиране с модерни апарати (типичен пример – чудовището от Лох Нес). Което, разбира се, не означава, че „такова животно нема“. Просто, както винаги, нещата са малко по-сложни...

Това, което следва, е глава-компилация от материали публикувани под обща шапка в книгата „Пратеникът на Бога“ (2-ра и 3-та част). Това е рядко издание, което наш познат преведе и издаде преди 3 години. Книгата по своето същество е християнска и се отнася до предсказанията на православния отрок-дете Вячеслав (живяло в Русия в края на миналия век). Публикуваме тази интересна за нас част касаеща всякакви сухоземни и водни „чудовища“, което да обогати библиотеката на „Паралелна Реалност“ с разрешението на българския ѝ преводач – д-р Венко Вълчев за което – приятелски благодарим :)

Оказва се, че сериалът „Stranger Things“, не е чак толкова „странен и необикновен“, както повечето от феновете му си мислят. Само преди няколко дни е бил заведен съдебен иск срещу Мат и Рос Дъфър – създателите на хитовия сериал на Netflix. В иска, който е заведен във върховния съд на Лос Анджелис, режисьорът Чарли Кеслър твърди, че „Stranger Things“ e заимствал от неговия късометражен филм „Монтоук“ от 2011 г. Искът е следствие на „злоупотреба, неправомерно използване и разработка от страна на ответниците. Те са се възползвали от защитената авторска творба, идеи и концепции на ищеца създал късометражния филм „Монтоук“ и сценария за игрален филм със заглавие „Проектът Монтоук“. Делото е следствие на недопустимо нарушение на „негласен договор“, който е съществувал между ищеца и ответниците.

Всички 3 книги от поредицата свързана с румънския сфинкс бяха отпечатани навреме точно преди празниците. Заявилите своите бройки предварително могат да ги очакват в офиса или на адреса, който са посочили още от днес (петък, 22 декември), защото всички поръчки бяха пратени вчера (в четвъртък). Офисите на Еконт, които работят утре (събота, 23 декември) ще ви очакват до 14 ч. Който не успее да вземе книгите си – може да го направи след празниците :) Въпросните заглавия ще бъдат налични в София и Варна също от утре.

На онези от вас, които на които им предстои да ги четат за пръв път – желаем ви приятни мигове!

Очаквайте новото от нас през следващата 2018 г. Нека тя бъде още по-трансформираща за всички ни! :) По-малко клишета, повече действие!