Както била казвала бабата на една приятелка, дневнико – животът е от най-интересните :)
    А животът, казват други, вървял в тандем със смъртта. Тя била чест гост, всеки умирал. Освен мен, разбира се, аз съм безсмъртен, защото съм писател, кхм. НО!... За останалите било просто в кърпа вързано – всеки пуквал! В настоящата ситуация – от смях.
   Затова първо добрите новини – скоро няма да има футбол, хаха! :) НИ-КЪ-ДЕ! Халелуя! Историческа хирургическа интервенция в едно от най-досадните неща ever!
   Всъщност по излишно претенциозен начин се опитвам да те информирам, че целта на това включване е да се посмеем с теб, а не да хроникирам или „разяснявам какво се случва“. Tази работа отдавна вече е заета от интернет blog-арията и честно казано – мен ме е срам от некомпететността ми. Например: не съм наясно каква точно е новата роля на 5G-иту, не знам името на извънземния изкуствен интелект „посял новата чума на планетата“ и нямах представа какво е „QAnon“... Тези неща ми ги разказват други сега, а аз слушам и цъкам с език колко са напред младите днес. След толкова години в писане и „очакване“ на НСР – когато най-накрая това започна да се случва – мен ме интересува повече как се сади Allium cepa, по-познат сред профаните като „кромид лук“. Сигурно остарявам и отивам отвъд тези неща. Някои от гласовете в главата ми дори се опитват да нашепват, че това всъщност е extremely zen, че достигам форма на просветление, което аз видиш ли имам Right-Fuckin-Now! По-неметафизичната истина е, че съм под карантина от 14 дни и единствения ми достъп до атмосфера е на терасата, където има сандъчета с кромид.
    Виж, по стечение на обстоятелствата се прибрах на магия от далечно място в разгара на световната гюрултия и насред черните нинджи (разбирай циганите) екипираните бели нинджи на летището ме информираха телеграфично, че влизам в списъка на „задължителната самоизолация“, въпреки че не се прибирах от застрашена страна. Аз разбира се бях възмутен, докато чаках каляската си на спирката пред Т1, че ще трябва да стоя затворен само 2 седмици, а не повече както съм свикнал, когато се завръщам отнякъде... Хръм-мрън...
    Иии в традиционен за мен стил карантината изтича днес, на 1 април (поради което излизам с тази маска) – датата, която „винаги“ ме е мотивирала да драсна нещо, хъ-хъ.
   Oh, I was so fuckin victorious! В крайна сметка – какво по-добро за един абстракционист-ексхибиционист от това да си стои вкъщи, защото... „това е новата норма“, хаха! О, какво „наказание“, о, „страданията“ през които преминах! Никога не съм бил по-близо до Слънцето! Сега даже нямам нужда от оправдания защо се изолирам като психопат. Защото досега бе странно, нали дневнико – всеки ме заплюваше като куца сянка, която „стои с шлифера си дори вкъщи“?! А сега... сега почти непознати решиха да се сетят за мен и започнаха да ми звънят така все едно... има епидемия, ха-ха! Видимо разпознават в мен фундаментален ресурс по отношение на това как да останеш със себе си в кризисна ситуация. Дисциплина, в която аз съм дефиницията за „олимпийски исполин“ (между другото – няма да има и Олимпийски игри – о, не – какво ще правя с лятото си!). Разбира се – постъпвам по справедливия и хуманен начин при подобни обаждания – затварям веднага и казвам че съм МНОГО зает :))))) Не уточнявам с какво, хихихи :D
    Ах, какво чудно време да си жив! Сега повече от всякога мога да си придавам важност! Кой излъга че Ренесансът е свършил през 17 век! Той е в момента!
    This is карантинаааааааааааааааааааАааааАААа!!!

И така! Дългоочакваният момент настъпи!

Книгата е готова и вече се разпраща, като това сигурно ще бъде процес случващ се в рамките на няколко дни от обявата на настоящия анонс. Поръчките се пращат хронологично според поредността на получаване на заявките, така че в началото на следващата седмица всеки може да посети посочения от него куриерски офис или да чака поръчката си на упоменатия частен адрес. Както бяхте и уведомени – ще получите SMS, че имате пратка. Първият транш приключи току-що, така че още утре първите 100 човека ще имат своята книга.

Тъй като „Завръщане в Монтоук“ е доста обемна и тежка, а сме виждали как спедиторите мятат пакетите като чували с картофи, поръчахме кутии, в които книгата да пристигне в цялост до вас. Без наранявания, драскотини, вдлъбнатини или каквото още се сетите... Сгъването на тези кутии ще отнеме допълнително технологично време, така че темпа на пращане навярно ще бъде по-бавен от обикновено. Накратко – тъй като книгата е ценна и скъпа – следва да пристигне в цялост за което се постарахме допълнително. Кутиите са запечатани с лепенка с логото на Издателството, за да не решите, че сте получили нещо друго в кутия по погрешка. Грешка няма – просто случаят е специален и изисква по-особено отношение. В случая – всяка една книга, кутия и лепенка е минала пряко през ръцете ни по няколко пъти, за да стигне до вас :)

Дааа, даа, да – ние самите не можем да повярваме!

Но е факт! След повече от 8 г. работа по епохалната ни творба – тя е в печатницата и върви стремително към своето раждане! Само по себе си е толкова невероятно, че това най-накрая наистина се случва, че вълнението ни е нещо, което просто ще бъде вплетено в този тъй радостен анонс! То не може и не бива да бъде крито и потулвано, затова бъдете готови да изчетете страници от суперлативи за този ни проект, в който вляхме цялата си душа и живот! Всъщност по клавиатурата няма достатъчно удивителни, за да предадат триумфа на събитието! Ето защо ще използваме всички възможни, което означава, че това ще е сред редките текстове в интернет, на които всяко съставно изречение завършва с удивителна!

Удивителна, удивителна, удивителна (книга!) – триждий велик препинателен знак, хахаха!!!

Още отсега трябва да подразбирате, че „Завръщане в Монтоук“ Е за манЯци! Ако случайно не сте сред тях и все още не сте осъзнали защо изчезнахме за толкова дълго време от ефира – именно ювелирното създаване на това съкровище стои в дъното на нашето мълчание! И тъй като години наред сме били склонни да подценяваме работата и приноса си, то с този проект ние сме в пълно съзнание какво точно бе направено и какво значи то (най-малкото по отношение на личния ни Път)!

Така че, драги читатели, с космическо удовлетворение ви представяме абсолютната квинтесенция на всичко, което сме правили Някога!

Най-искрено ви пожелаваме да си позволите да яхнете така предложената вълна на игривост и... да се очаровате! :D

 Асансьорите са съоръжения които определено предизвикват полярни асоциации в преживяванията на много хора. Те могат да бъдат символ за удобство и комфорт, но също така да формират дълбоки вътрешни напластявания и негативни чувства „рисуващи“ ситуация на коварен капан. Затова немалко хора се опитват да ги избягват на всяка цена. Макар първите аналози на асансьорите в нашата цивилизация да датират още от 3 век пр. н.е, то съвременната представа за тези машини е малко по-различна. Ако интерпретираме тяхната основна функция, дори в най-буквалното им възприятие, то без съмнение няма да сбъркаме, ако кажем, че те имат способността да ви транспортират от едно „ниво“ на друго в рамките на „физическата реалност“. Същевременно те имат свойството да ви изолират от останалия свят до момента, в който вратата не се отвори и не пристъпите в друга обстановка. Понякога обаче тази „изолация“ може да послужи като своеобразен стимулант, който да активира латентните способности на всеки човек да прескача в безброй различни светове. Натискането на бутона играе ролята на (под)съзнателната команда, чрез която се осъществява тази трансформация. Причината за всичко това се крие в осъзнаването, че нашия свят съвсем не е толкова „солиден“ и тук дори не става дума за последните достижения на квантовата физика. През друга призма – физическата реалност може да бъде разглеждана като съвкупност от честоти, вибрации, енергийни полета и т.н., които могат да бъдат манипулирани. Всяка една промяна в базовите настройки може да доведе до различен род „изкривявания“, които играят ролята на портали към други нива на съществуване. Конкретният контекст обаче е изключително важен, защото наред със способностите на собственото ви съзнание – могат да бъдат формирани безчет комбинации. Точно затова асансьорът може да изиграе ролята на изключително мощен инструмент и да отключи вратата към немислими на пръв поглед преживявания. Те от своя страна имат специфични правила, включващи проникване в алтернативни или „минали“ времеви линии и срещи с различни същества, играещи ролята на обитатели, „пазители“, „водачи“, или дори администратори на тези „локации“.

Доскоро учените вярваха, че вселената в която съществува и нашата галактика Млечен път се е формирала преди милиарди години чрез т. нар. „Голям взрив“. През 2014 г. се появи научна теория, която в общи линии задава различно схващане за сътворението на „физическата вселена“. И макар че реално тази хипотеза, не бе чисто нова, това бе началната точка, в която сериозно започна да се „шуми“ около въпросната развръзка. Днес същите учени предложили теорията са още по-убедени в нейната валидност и на тази база са готови да направят определени „предсказания“, които могат да бъдат тествани и подкрепени с математически уравнения. Накратко, според теорията, нашата реалност е била формирана във вътрешността на гигантска черна дупка, която е част от една много по-мащабна мултиизмерна вселена. Конкретното предположение за начина по който това се е случило, визира колапса на 5D звезда. Тази „имплозия“ създава черната дупка и респективно формира познатата ни вселена като едно своеобразно „подниво“ на свят, който физиците признават, че трудно могат да опишат адекватно...

Следващият текст е превод на транскрибирана лекция със съкращения изнесена от прочутия автор Нийл Геймън през 2013 г. На широката аудитория той е известен предимно със своите екранизации, някои от които са: „Stardust“, „Beowulf“, „Mirrormask“, „Coraline“, „American Gods“ (който според нас е сред най-качествените и холистични сериали от години насам), „Lucifer“, „Good Omens“ и още много други, които ще стават все по-популярни или тепърва ще бъдат адаптирани за екран. Лекцията е на много прост език (който дори може да бъде подценен) и дава следи за това колко важно е въображението днес в света на информацията. Нещо, което касае дълбоко книгата, която ще издадем в най-скоро време.

Насладете се на тази опростена мъдрост и... до скоро! :)

– Трябва ли да го наричам дзадзен, ако не е изпълнено според hardcore-изискванията на традицията?

– Работи ли за теб, както би трябвало да работи?

– Да. Но в същото време знам, че това изобщо не е дзадзен, както е описан в книгите на хора, преминали през процеса по традиционен път.

– Разбирам те и е така. Това, което се случва с теб, е толкова опасно, колкото е необходимо. Просто трябва да внимаваш в картинката и да бъдеш изцяло наясно, че изпитваш ефектите, именно защото това е дзадзен. Дзадзен като нещо от човешкия свят и поведение, води до акумулирането на ефекти. Всяко малко нещо прави същото. Всяка контракция на човешкото тяло води до определени напрежения – те могат да са полезни или вредни. В твоят случай не можем да говорим за традиционен дзадзен и с напредването на вековете все по-малко ще можем да говорим за този вид техника. Не можем да заобикаляме вечно факта, че техниките се раждат, развиват, остаряват и умират, за да се родят отново принципно същите в своята същност, макар и външно изменени като контекст, среда и конкретика.

– С теб сме едно и също нещо, разделено на две части, така че отлично схващам какво се опитваш да намекнеш. Дзадзен е на стотици, хиляди, а може би дори и на десетки хиляди години. Кой знае колко е старо това нещо и какво е реалното му име, нали? Може би няма име. Нищо няма истинско име, строго погледнато. Така че аз виждам как едно нещо се променя в хода на времето и пространството заедно с потоците от нови събития, същества, концепции, варианти, предизвикателства и осъзнавания, връщащи ни, естествено, обратно към същността на всичко. Т.е. дзадзен не само, че може, но и трябва, задължен е, да се интегрира в ежедневието на всеки, който има желание да се потопи в този тип изследване. Да интегрираш нещо в своята естествена среда не е нито лесно, нито просто, нито бързо. Но в същото време е единственият начин, за да продължиш да си във връзка с нещото. Промяна и трансформация се случва и в двете посоки. Ти се променяш в името на нещото, но и нещото се променя в твое име. Такава комуникация може да бъде осъществена между човек и практика, между човек и човек, между човек и неодушевен предмет, между човек и животно, между човек и природа, между човек и космос, между човек и други типове същности/енергии и т.н. Вариантите са буквално безкрайни.

В края на 2017 г. представихме разширеното издание на „Проектът Монтоук“. Книгата бе допълнена с много нова информация, редки интервюта и нашия собствен синтез и преживявания свързани с плеяда от взаимосвързани теми. Дойде ред да сложим един своеобразен край на този цикъл. Той е силно необходим, защото в новата ни книга – „Завръщане в Монтоук“ – всичко, което си мислите че знаете по всяка една „езотерична тема“, ще бъде буквално катапултирано в една изцяло различна вселена на осъзнаване. Преходът към това ново преживяване няма как да стане плавно или постепенно и в този смисъл настоящият материал не е обвързан по никакъв начин с всичко, което тепърва предстои. Точно заради това, преди да настане време и да достигнем до планирания „сюблимен момент“, в известна степен ще сложим „стария филтър“ на възприятие на тази информация. Въпреки това, в интервюто, което ще прочетете след малко, има някои ключови изрази, които могат да ви дадат една силно криптирана и шифрирана представа за феномени, чиито осъзнаване изисква стотици страници компресирана и синтезирана информация (която понякога дори има роля само на необходим контекст, за да има шанс за последващо разбиране). Точно затова ви съветваме да гледате на повечето „удебелени“ думи в текста като на потенциални маркери за „пароли“, които впоследствие ще ви отворят портали към неща за които до момента не сте си и представяли. Напълно сме наясно, че начина по който са отразени тези концепции в това интервю не може да предложи дори и най-повърхностния слой на нещата. Просто защото го няма свързващото звено. Без него всичко може да изглежда „нерелевантно“, „отнесено“ и дори „неадекватно“ по отношение на някаква „нормална логика“. Както вече намекнахме, за да не е такова, се изисква нещата да минат на съвсем различно „ниво“, както като качество, така и по обем.