Безпрецедентната световна изолация успешно изпълни своята архетипна роля на универсален превключвател на реалности. „Плодовете“ на „новото начало“ тепърва ще се развиват във всякакви екстравагантни посоки. Това несъмнено се отнася и до „необикновените“ възгледи за естеството на нашия свят. От незапомнени времена адептите търсещи „духовно просветление“ се изолирали от обичайната си околна среда, за да прозрат илюзорността на своето битие. След това себеналожено ограничение светът за тях повече никога не бил същия. По изключително подобен начин този механизъм започва да дава все по-видими отражения на масово ниво. Дори на полето на новата световна религия (науката, чиято абревиатура отново е „НСР“) се формират концепции, които имат потенциала да преобърнат напълно човешкия живот. Някои от тези „научни разклонения“ имат мощна подкрепа до степен при която могат да добият своя автономност, докато други (подобно на средновековните примери) ще играят ролята на „ереси“ в новата консенсусна реалност. Имплантираното световно послание, че има „вирус в системата“ започна да работи на толкова много нива, че „аналогично” на компютърните вируси стартира промени в част от КОДА на чиято база се крепи нашето съществуване. Тази метаморфоза синхронично започна да разкрива определени „пукнатини“ в цялостната рамка и това отвори напълно нов хоризонт за наблюдение на механизмите чрез които реалността бива структурирана. На фона на всичко това съвсем наскоро се зароди нов „теологически спор“ в научната общност. Изследователи от института по квантова гравитация базиран в Калифорния смело съобщиха, че... нашата вселена представлява уникална форма на симулация обусловена от странна себеактуализираща се и постоянно еволюираща „примка“, която няма начало и край.

В момента се случват твърде много неща на прекалено много равнища, за да може каквото и да е да бъде обхванато цялостно и правдиво. Макар конкретните коментари в една такава абстрактна ситуация да подхранват единствено егрегора на случващото се по света, наскоро до вниманието ни бе сведено нещо касаещо пряко най-обемната подглава в следговора на „Завръщане в Монтоук“ – „ВОДА“. Поради противоречивостта и апокрифността на проблематиката изложена в нея, предварителният контекст е абсолютно задължителен. Рамката му е огромна така че той няма как да бъде изложен в детайли тук, за да бъде достъпен за всички. Тъй като обаче ситуация от такъв магнитуд малко или много бе „предвидена“ в следговора, то си заслужава процесите случващи се на този план да бъдат проследени и актуализирани в сайта ни за читателите на книгата. В случая правим точно това с този материал, който продължава нишката на вече коментираните странни ритуални действия на папа Франциск...

 „Човешкото преживяване“ е така характерно със своите необятни и разноцветни проявления, че има свойството да заличи почти напълно спомена за нашето изначално битие. Това толкова далечно и обвито в мъгла и мистерия състояние „преди“ да се превърнем и буквално да играем ролята на „хора“! Ние сме дотолкова сраснати с физическото (но и с други по-фини тела), че често забравяме и не осъзнаваме че обвивките, които използваме са своеобразна форма на високотехнологични продукти. „Играчки“, които са част от огромен инструментариум, чрез който е изплетен един почти неописуем по своя магнитуд лабиринт от взаимносвързани игри! Тяхното „начало“ е дотолкова откъснато и непознато за текущото ни възприятие, че „човек“ трудно може да си даде сметка за своята изконна природа. Защото неговия „настоящ статус“ в своята същина се изразява чрез функцията на миниатюрен (при това силно закърнял) фрагмент на богоподобно същество неподвластно на всички познати понятия, които изграждат настоящия ни свят. Същевременно и донякъде напълно обяснимо е хората постоянно да търсят и да се интересуват от многобройните скрити или по-видими влияния и „сили“, които оставят пряк или индиректен отпечатък върху всичко случващо се в живота им. Тук неподозираната истина е, че някои от тези т. нар. „влияния“ са мащабни и дълбоки... до степен при която техни дребни парченца сами по себе си на свой ред се превръщат в гравитационен център на религиозен екстаз, догма или нарочен „абсолют“, неподлежащ на коментари и дискусии. Много често обаче личното отношение и взаимодействие с подобни влияния е пряко зависимо от възможността в даден момент те да бъдат наблюдавани „отстрани“. Тогава тяхната „мистериозна“ осанка бива трансформирана, което води до нови приключения. Механизмите чрез които това може да се случи също не знаят граници. Често обаче оставеният пряк портал е свързан с личната история на „съществото“ и най-вече с историята за начина по който се е случило влизането в локалната игра. Това е един своеобразен персонален код за достъп, който може да оказва ОГРОМНО въздействие върху разбирането за света, но и да задава последващи „дестинации“ във веригата „матрьошки“. Защото цялата поредица от Игри-Вселени е базирана на време в различни негови „форми“.

Както била казвала бабата на една приятелка, дневнико – животът е от най-интересните :)
    А животът, казват други, вървял в тандем със смъртта. Тя била чест гост, всеки умирал. Освен мен, разбира се, аз съм безсмъртен, защото съм писател, кхм. НО!... За останалите било просто в кърпа вързано – всеки пуквал! В настоящата ситуация – от смях.
   Затова първо добрите новини – скоро няма да има футбол, хаха! :) НИ-КЪ-ДЕ! Халелуя! Историческа хирургическа интервенция в едно от най-досадните неща ever!
   Всъщност по излишно претенциозен начин се опитвам да те информирам, че целта на това включване е да се посмеем с теб, а не да хроникирам или „разяснявам какво се случва“. Tази работа отдавна вече е заета от интернет blog-арията и честно казано – мен ме е срам от некомпететността ми. Например: не съм наясно каква точно е новата роля на 5G-иту, не знам името на извънземния изкуствен интелект „посял новата чума на планетата“ и нямах представа какво е „QAnon“... Тези неща ми ги разказват други сега, а аз слушам и цъкам с език колко са напред младите днес. След толкова години в писане и „очакване“ на НСР – когато най-накрая това започна да се случва – мен ме интересува повече как се сади Allium cepa, по-познат сред профаните като „кромид лук“. Сигурно остарявам и отивам отвъд тези неща. Някои от гласовете в главата ми дори се опитват да нашепват, че това всъщност е extremely zen, че достигам форма на просветление, което аз видиш ли имам Right-Fuckin-Now! По-неметафизичната истина е, че съм под карантина от 14 дни и единствения ми достъп до атмосфера е на терасата, където има сандъчета с кромид.
    Виж, по стечение на обстоятелствата се прибрах на магия от далечно място в разгара на световната гюрултия и насред черните нинджи (разбирай циганите) екипираните бели нинджи на летището ме информираха телеграфично, че влизам в списъка на „задължителната самоизолация“, въпреки че не се прибирах от застрашена страна. Аз разбира се бях възмутен, докато чаках каляската си на спирката пред Т1, че ще трябва да стоя затворен само 2 седмици, а не повече както съм свикнал, когато се завръщам отнякъде... Хръм-мрън...
    Иии в традиционен за мен стил карантината изтича днес, на 1 април (поради което излизам с тази маска) – датата, която „винаги“ ме е мотивирала да драсна нещо, хъ-хъ.
   Oh, I was so fuckin victorious! В крайна сметка – какво по-добро за един абстракционист-ексхибиционист от това да си стои вкъщи, защото... „това е новата норма“, хаха! О, какво „наказание“, о, „страданията“ през които преминах! Никога не съм бил по-близо до Слънцето! Сега даже нямам нужда от оправдания защо се изолирам като психопат. Защото досега бе странно, нали дневнико – всеки ме заплюваше като куца сянка, която „стои с шлифера си дори вкъщи“?! А сега... сега почти непознати решиха да се сетят за мен и започнаха да ми звънят така все едно... има епидемия, ха-ха! Видимо разпознават в мен фундаментален ресурс по отношение на това как да останеш със себе си в кризисна ситуация. Дисциплина, в която аз съм дефиницията за „олимпийски исполин“ (между другото – няма да има и Олимпийски игри – о, не – какво ще правя с лятото си!). Разбира се – постъпвам по справедливия и хуманен начин при подобни обаждания – затварям веднага и казвам че съм МНОГО зает :))))) Не уточнявам с какво, хихихи :D
    Ах, какво чудно време да си жив! Сега повече от всякога мога да си придавам важност! Кой излъга че Ренесансът е свършил през 17 век! Той е в момента!
    This is карантинаааааааааааааааааааАааааАААа!!!

И така! Дългоочакваният момент настъпи!

Книгата е готова и вече се разпраща, като това сигурно ще бъде процес случващ се в рамките на няколко дни от обявата на настоящия анонс. Поръчките се пращат хронологично според поредността на получаване на заявките, така че в началото на следващата седмица всеки може да посети посочения от него куриерски офис или да чака поръчката си на упоменатия частен адрес. Както бяхте и уведомени – ще получите SMS, че имате пратка. Първият транш приключи току-що, така че още утре първите 100 човека ще имат своята книга.

Тъй като „Завръщане в Монтоук“ е доста обемна и тежка, а сме виждали как спедиторите мятат пакетите като чували с картофи, поръчахме кутии, в които книгата да пристигне в цялост до вас. Без наранявания, драскотини, вдлъбнатини или каквото още се сетите... Сгъването на тези кутии ще отнеме допълнително технологично време, така че темпа на пращане навярно ще бъде по-бавен от обикновено. Накратко – тъй като книгата е ценна и скъпа – следва да пристигне в цялост за което се постарахме допълнително. Кутиите са запечатани с лепенка с логото на Издателството, за да не решите, че сте получили нещо друго в кутия по погрешка. Грешка няма – просто случаят е специален и изисква по-особено отношение. В случая – всяка една книга, кутия и лепенка е минала пряко през ръцете ни по няколко пъти, за да стигне до вас :)

Дааа, даа, да – ние самите не можем да повярваме!

Но е факт! След повече от 8 г. работа по епохалната ни творба – тя е в печатницата и върви стремително към своето раждане! Само по себе си е толкова невероятно, че това най-накрая наистина се случва, че вълнението ни е нещо, което просто ще бъде вплетено в този тъй радостен анонс! То не може и не бива да бъде крито и потулвано, затова бъдете готови да изчетете страници от суперлативи за този ни проект, в който вляхме цялата си душа и живот! Всъщност по клавиатурата няма достатъчно удивителни, за да предадат триумфа на събитието! Ето защо ще използваме всички възможни, което означава, че това ще е сред редките текстове в интернет, на които всяко съставно изречение завършва с удивителна!

Удивителна, удивителна, удивителна (книга!) – триждий велик препинателен знак, хахаха!!!

Още отсега трябва да подразбирате, че „Завръщане в Монтоук“ Е за манЯци! Ако случайно не сте сред тях и все още не сте осъзнали защо изчезнахме за толкова дълго време от ефира – именно ювелирното създаване на това съкровище стои в дъното на нашето мълчание! И тъй като години наред сме били склонни да подценяваме работата и приноса си, то с този проект ние сме в пълно съзнание какво точно бе направено и какво значи то (най-малкото по отношение на личния ни Път)!

Така че, драги читатели, с космическо удовлетворение ви представяме абсолютната квинтесенция на всичко, което сме правили Някога!

Най-искрено ви пожелаваме да си позволите да яхнете така предложената вълна на игривост и... да се очаровате! :D

 Асансьорите са съоръжения които определено предизвикват полярни асоциации в преживяванията на много хора. Те могат да бъдат символ за удобство и комфорт, но също така да формират дълбоки вътрешни напластявания и негативни чувства „рисуващи“ ситуация на коварен капан. Затова немалко хора се опитват да ги избягват на всяка цена. Макар първите аналози на асансьорите в нашата цивилизация да датират още от 3 век пр. н.е, то съвременната представа за тези машини е малко по-различна. Ако интерпретираме тяхната основна функция, дори в най-буквалното им възприятие, то без съмнение няма да сбъркаме, ако кажем, че те имат способността да ви транспортират от едно „ниво“ на друго в рамките на „физическата реалност“. Същевременно те имат свойството да ви изолират от останалия свят до момента, в който вратата не се отвори и не пристъпите в друга обстановка. Понякога обаче тази „изолация“ може да послужи като своеобразен стимулант, който да активира латентните способности на всеки човек да прескача в безброй различни светове. Натискането на бутона играе ролята на (под)съзнателната команда, чрез която се осъществява тази трансформация. Причината за всичко това се крие в осъзнаването, че нашия свят съвсем не е толкова „солиден“ и тук дори не става дума за последните достижения на квантовата физика. През друга призма – физическата реалност може да бъде разглеждана като съвкупност от честоти, вибрации, енергийни полета и т.н., които могат да бъдат манипулирани. Всяка една промяна в базовите настройки може да доведе до различен род „изкривявания“, които играят ролята на портали към други нива на съществуване. Конкретният контекст обаче е изключително важен, защото наред със способностите на собственото ви съзнание – могат да бъдат формирани безчет комбинации. Точно затова асансьорът може да изиграе ролята на изключително мощен инструмент и да отключи вратата към немислими на пръв поглед преживявания. Те от своя страна имат специфични правила, включващи проникване в алтернативни или „минали“ времеви линии и срещи с различни същества, играещи ролята на обитатели, „пазители“, „водачи“, или дори администратори на тези „локации“.

Доскоро учените вярваха, че вселената в която съществува и нашата галактика Млечен път се е формирала преди милиарди години чрез т. нар. „Голям взрив“. През 2014 г. се появи научна теория, която в общи линии задава различно схващане за сътворението на „физическата вселена“. И макар че реално тази хипотеза, не бе чисто нова, това бе началната точка, в която сериозно започна да се „шуми“ около въпросната развръзка. Днес същите учени предложили теорията са още по-убедени в нейната валидност и на тази база са готови да направят определени „предсказания“, които могат да бъдат тествани и подкрепени с математически уравнения. Накратко, според теорията, нашата реалност е била формирана във вътрешността на гигантска черна дупка, която е част от една много по-мащабна мултиизмерна вселена. Конкретното предположение за начина по който това се е случило, визира колапса на 5D звезда. Тази „имплозия“ създава черната дупка и респективно формира познатата ни вселена като едно своеобразно „подниво“ на свят, който физиците признават, че трудно могат да опишат адекватно...