В древните легенди хората достигат до някакъв вид „познание“ като същевременно губят своето безсмъртие. Сякаш двете неща са взаимно изключващи се. Дуалността на познанието и безсмъртието, която е представена чрез двете дървета в Едем обикновено не се среща в повечето древни източници. Ако оставим настрана някои кратки отметки в историята за ADAPA, древната литература се фокусира главно върху усилията на хората да постигнат безсмъртие и удължат живота си, докато другата част – тази за „познанието“, което е противоположно на безсмъртието, е неглижирана. Символичното дърво на живота и магическите храни и напитки са доста популярен мотив сред различните култури в близкия изток и често се срещат и в различни произведения на изкуството. В старият завет имаме противоположната тенденция, където безсмъртието е забравено, а акцента е върху греховете на хората, които са причинени от тяхното „падение“, когато са придобили познанието.

Уважаеми читатели, бихме искали да ви уведомим, че „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ ще бъде отново налична след около десетина дни. Това е книгата, за която отделихме 2 години от живота си и крайният резултат по наше скромно мнение отразява един от най-добре систематизираните опити да бъдат обяснени на разбираем и изцяло логичен език множеството взаимовръзки касаещи древното, извънземно минало, на човека и неговите закономерни проявления днес. Изследваните от нас методи за генериране на реалността, в която живеем, отразяват в пълна степен шаблоните по които бива изграждана всяка една извънземна колония в космоса – такава каквато безспорно е и нашата планета. И въпреки това, тази книга ни дава и свидетелството, че макар и здраво установени, същите тези шаблони могат да бъдат пречупени и изживявани през една различна призма, която цели резултат надхвърлящ в пъти сбора от своите съставни части. Това е нещото, поради което всички искат да бъдат тук и това прави Земята образно казано „центъра на вселената“ за тези, които разбират естеството на експеримента, който бива провеждан на множество различни нива. Надяваме се всички, които пропуснаха да си я закупят предният път и заляха пощата ни с настояване да я преиздадем – да останат доволни. Допълнителна информация за книгата можете да научите тук.

 
Трудна за изплюване тема... Винаги е така, когато нещата са свързани с т. нар. „национални трагедии“, „несправедлива смърт“ и опита им да бъдат разбрани на друго ниво. Разбира се, ако има трагедия, то тя се състои именно в това, че колективното несъзнавано отказва да ги изкара на светлина и да ги разбере, което отрицание от своя страна предвещава още подобни манифестации – отново и отново – безкраен затворен кръг. Част от същността на закостенялостта е съзнанието да се фиксира в дадена позиция и в крайна сметка – да бъде жертва. Затова и всеки опит тъмните участъци на нашата психика да бъдат изкарани на светлина ще бъдат наречени „цинични“, „груби“ и „безвкусни“, а хората които се опитват да го правят с разбиране и състрадание (защото разбирането е състрадание) – „безчувствени циници“. По правило това е свързано много силно с проявата на силна агресия, защото дебалансираната 1-ва чакра е енергийното обиталище на манталитета на жертва, както вече съм обяснявал. Тя е вкопчващата се фанатична енергия към мисловните модели, които осъждат и са възможно най-поляризирани в преживяването на онова, което етикираме като „правилно“ и „грешно“. „Никой не се интересува от езотеричните ти бръщолевения в момента, гад такава – хора загиват и остава без домове! Ти пусна ли sms да им помогнеш или пишеш безполезни статийки в задръствения си сайт?! Намяш ли сърце?!“

Главният приоритет на раненият човек е да се излекува, което го вкопчва много силно в силите стоящи зад оцеляването. Разбирам това. Нищо не може да пробие през воала на желанието на някого да страда и да сочи с пръст заради това. Няма и да опитвам, защото имам уважение към процеса през който тези хора преминават – те трябва да отработят и преживеят вярванията си с пълна сила, защото това е единствения начин.

Тъй като Планетарният Дух винаги ме е интересувал живо обаче, и с годините започнах да усещам колко много предварителни договорености има между нашите Висши Аз и Неговия, за мен това е интересна възможност да навляза малко повече в това – засега – съвсем накратко.

Случаят който ще бъде представен в този материал е трябвало да чака над 20 години преди да излезе на бял свят. Главното действащо лице е професор по изкуствата с инициали Ф. А. от град Мерида, Испания. Той разкрива за своята среща с рептилоидни извънземни, която е подкрепена с множество медицински документи, само часове преди да почине.

Денят в който всичко започва е 25 декември 1976 г. По това време Ф. А. е на 46 години и е придружаван от двама млади студенти. В 10 часа сутринта те се намират на няколко километра от Мерида, близо до железопътната линия Мадрид-Касерес. Причината за техния „излет“ е нелегален лов на птици с въздушни пушки. В този момент обаче те стават свидетели на странна мъгла, която стои като изрязано парче от общия фон. Зоната съставляваща мъглата имала правоъгълна форма и била дълга около 100 метра и висока около 2 метра в центъра, но доста по-ниска в ъглите. Мястото било точно между няколко маслинени дървета. Тримата са смаяни от скоростта, с която мъглата се приближава към тях и докато се усетят са напълно погълнати от нея. Тя била толкова гъста, че те изпитали истински страх поради простия факт, че едва можели да се видят един друг, въпреки близкото разстояние на което се намирали. Опитали да излязат от нея и след малко успели отново да излязат в позната слънчева обстановка. Решили да продължат лова като през това време коментирали странният феномен. Някъде по обяд професорът казал на останалите млади мъже вече да се връщат в къщи, защото той възнамерявал да остане още малко.

Днес, на 30.05. (петък) новата ни книга излезе от печат, абсолютно по график, и разпращането й започва по най-бързия начин. Събота се пада работен ден, което ще благоприятства по-бързото завършване на процеса и повечето от онези, които решиха да поръчат от нас (благодарим на всички ви, които оценявате труда ни лично!) ще имат книгата още в събота или понеделник. Предполагаме, че най-късно вторник или сряда всеки един от вас ще я държи в ръцете си, защото не е възможно всички поръчки да бъдат обработени за 1 ден, така че разпращането ще продължи в понеделник (а ако се наложи – и във вторник). Молим за още мъничко търпение, нещата са в своята финална фаза!

Измина почти година от издаването на последната ни книга и днес сме изключително радостни да ви съобщим, че съвсем скоро ви очаква нова порция вълнуващи моменти и разкрития за същината на света, в който живеем. Има няколко ключови думи, които много точно могат да обрисуват работата ни по книгата (която вече е в печатницата) и всичко свързано с нея. На първо място ще поставим синхроничност, защото процеса по нейното създаване бе изпълнен с толкова много взаимовръзки както в личен план така и по отношение на нейното съдържание, които в крайна сметка доведоха до един напълно различен и много по-мащабен (най-вече в своята есенция) краен резултат от първоначално планирания преди години.

Книгата е от Раду Чинамар и е продължението на румънската сага, която мнозина от вас очакват от доста време насам :)

Откакто е създаден този сайт съм получавал поне няколкостотин пъти въпроса „как да изляза от тялото си“, „как да имам астрална проекция“ и т.н. – във всички възможни негови вариации. Обикновено рядко отговарям на подобен род питания. Онзи ден се случи за пореден път, а днес пък бях провокиран да спретна това кратко текстче.

Аз самият никога не съм се считал за експерт в това поле, че да давам съвети, затова и най-често не отговарям на подобни писма. Подходът ми е такъв по няколко причини. Първо, самото задаване на въпроса почти винаги е породено от скука и любопитство, а не от истинско търсене и желание за израстване – дори при хора, които наистина вярват, че това не е така. Дали така направеното твърдение е вярно, е проверимо много лесно... Обикновено това е „интернет-интерес“ и само след известно време от него няма и следа. Онези при които пък това търсене не ефимерно – така или иначе откриват сами чрез един вътрешно богат процес. Защото самият въпрос предполага, че онзи, който го е задал на някакво ниво вече има отговора. Иначе въпросът нямаше да възникне. Това е ясно като ден за онзи, който разбира огледалното естество на реалността.

Ще си позволя да дам само една единствена следа, която доскоро не можех да сгъстя в мисъл, но вече мога да формулирам ясно за себе си. А именно – не се опитвайте да излезете извън тялото си. Това е технически абсолютно невъзможно.

Surprised?

Настоящият текст е копие от превод на покойния вече китаист Крум Ацев, публикуван за първи (и като че ли единствен) път в брой на списание „Съвременник“, ако не се лъжа от 1999 г. Първоначално той бе сканиран, след което обработван на ръка многократно (поради множеството му особености), а накрая май бе почти преписан заради невъзможността нещата да се получат с традиционно сканиране и обработка. Казвам „май“, защото последната работа по текста бе през 2011 г., когато го дадох на lexas за финални редакции, а иначе започна още през 2006 г. Оттогава изтече много вода, а текста си остана забравен на хард диска ми, за да се сетя за него наскоро и да му направя една последна редакция.

Материалът е преводна компилация на Крум Ацев на книга наречена от него „Записки от Гората на Вглъбението“ и е типичен текст на китайската чанска традиция (станала популярна на запад под японското име „дзен“). Той не представлява типична езотерика, защото се фокусира върху простичкото, чрез което може да се придобие моментално просветление, което прави и аудиторията му по-тясна, защото подобен род текстове не винаги са интересни на всички. В тях просто няма тайнственост, което смъква атрактивност от аурата им. Публикува се с идеята да се съхрани и да бъде достъпен в интернет, защото доколкото знам, в момента не може да бъде открит никъде и дори много специалисти в областта не знаят, че съществува вариант на български в директен превод от старокитайски. След самия текст и послеслов на Крум Ацев следва и анализ на lexas от 2011 г., така че това начинание има и леко носталгично-комичен елемент поради наивитета на онези времена от които нашата вълна бе част :) Сигурно ще се изненадаш да се самопрочетеш след толкова години, стари приятелю :)

На любителите на източната философия – enjoy :) – H.