Когато човек чуе „злато“ първата почти автоматична асоциация, която прави е „пари/богатство“. Защо е това, от кога е така, кой го въведе, какво коства това да е така? Аз поддържам тезата и споделям мнението, че златото от тази планета заминава по канален ред в космоса и след това изчезва някъде по имперските канали. Те го искат. А тукашните управници си плащат с него част от данъците. И наистина странно съвпадение – златото изчезва дори и от големите банки. Самият федерален резерв на САЩ не показва никакво материално доказателство, че камерите им са пълни със злато. Металът, който се съхранява там, а също и в депозитите на Fort Knox въобще не е само американски. Както ще видите по-долу, икономически гиганти като Германия съхраняват огромна част от собствените си златни резерви в камерите на FED и Fort Knox… Изглежда фрапиращо, нали? Въпросът е, как така държава като Германия, абсолютен евро-лидер си държи златото в Щатските резерви, които разбира са частни... Има нещо гнило тук, което в крайна сметка води към извода, че златото наистина заминава по космо-канален ред, защото на никой нищо не се показва, бива отнемано правото на достъп до собственото богатство, и тук, както ще видите явно има над-национални (частни!) институции, чиято дума тежи много повече от тази на националните правителства, а последните – са само параван.

Започваме.

Една глава от историята на забравената наука е свързана с един от най-великите изследователи в земната история, проучващ основните енергии изграждащи живота. Неговото име – забравено и игнорирано от модернистите може само да ни напомня, че светът в който живеем е доста по-невероятен и удивителен отколкото ни се позволява да вярваме от тези които искат да излъжат сетивата ни и да направляват в погрешна посока нашите възгледи. Барон д-р Карл фон Райхенбах (на немски – Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach – 12 февруари, 1788 г., Щутгарт-19 януари, 1869 г., Лайпциг, Германия) е забележителен немски химик, геолог, металург, естествоизпитател, индустриалец и философ, член на престижната „Пруска академия на науките“. Доктор Райхенбах става популярен най-вече със своите открития на химически продукти с икономическо значение. Той открива катрана, парафина, фенола, пентана и др. В последните години от живота си работи върху силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която наименува „Одинова сила“ (от името на германския бог – Один).

Уважаеми читатели, както ви обещахме преди 20-ина дни, книгата „Подземните тайни на румънския сфинкс: из окултните архиви на Департамент Нула“ отново ще бъде налична и това най-вероятно ще стане след 1 август. „Изненадващо“, а може би не, предвид тегобите ни с печата на същото това издание преди повече от 4 години, се оказа че трябва да работим много здраво, за да може тази книга отново да се появи на бял свят. Поради различни, най-вече технически причини, се наложи да преминем подробно през цялото нейно съдържание – нещо, което ни позволи да преживеем нейното създаване по нов начин. Няма никакво съмнение, че беше интересно да видим всеки един детайл повторно, но вече през призмата на тоновете информация, които бяха минали през главите ни в продължение на цялото това време. За пореден път се убедихме, че българското издание на тази книга е най-богатото от всички и че степента на нейното значение може да бъде осмислена само в комбинация със следговора, който подготвихме тогава и който продължава да бъде също толкова актуален и днес. В него има буквално стотици уникални потвърждения свързани със същината на историята, която сме изследвали на множество нива. Както много от вас вече знаят, последствията от събитията описани в книгата имат глобален обхват, но същевременно те са изключително важна част от регионалните процеси, които протичат по нашите древни земи. Точно затова избрахме творческият ни принос към това издание да носи името „Окултните войни на Балканите“ – загатвайки допълнително за сблъсъка на интереси, който тече от хилядолетия по тези територии. Още допълнителна информация свързана с книгата можете да откриете в нейния предговор.

В един момент сте в съзнание, а в следващия не сте. За първи път изследователи успяват да „изключат“ съзнанието чрез електрическо стимулиране на единична зона от мозъка.

Учените повече от век проучват индивидуалните региони на мозъка, изследвайки тяхната функция чрез електрошок, който временно ги изключва. Въпреки това, те никога не са могли да изключат съзнанието – досега.

Въпреки че е тествано само на един човек, откритието подсказва, че една единична зона – клауструмът – е може би съществена за комбинирането на коренно различни мозъчни дейности в безпроблемен пакет от мисли, усещания и емоции (Етимология: Името „клауструм“ (claustrum) идва от латинския език и означава „бариера, преграда“ или „ограда“. Подобната дума „claudere“ означава „да затворя“.). Това ни води една стъпка по-близо до отговора на проблем, който е обърквал учените и философите в продължение на хилядолетия – а именно – как възниква нашето съзнание.

В древните легенди хората достигат до някакъв вид „познание“ като същевременно губят своето безсмъртие. Сякаш двете неща са взаимно изключващи се. Дуалността на познанието и безсмъртието, която е представена чрез двете дървета в Едем обикновено не се среща в повечето древни източници. Ако оставим настрана някои кратки отметки в историята за ADAPA, древната литература се фокусира главно върху усилията на хората да постигнат безсмъртие и удължат живота си, докато другата част – тази за „познанието“, което е противоположно на безсмъртието, е неглижирана. Символичното дърво на живота и магическите храни и напитки са доста популярен мотив сред различните култури в близкия изток и често се срещат и в различни произведения на изкуството. В старият завет имаме противоположната тенденция, където безсмъртието е забравено, а акцента е върху греховете на хората, които са причинени от тяхното „падение“, когато са придобили познанието.

Уважаеми читатели, бихме искали да ви уведомим, че „Произход и история на Империите Орион и Сириус“ ще бъде отново налична след около десетина дни. Това е книгата, за която отделихме 2 години от живота си и крайният резултат по наше скромно мнение отразява един от най-добре систематизираните опити да бъдат обяснени на разбираем и изцяло логичен език множеството взаимовръзки касаещи древното, извънземно минало, на човека и неговите закономерни проявления днес. Изследваните от нас методи за генериране на реалността, в която живеем, отразяват в пълна степен шаблоните по които бива изграждана всяка една извънземна колония в космоса – такава каквато безспорно е и нашата планета. И въпреки това, тази книга ни дава и свидетелството, че макар и здраво установени, същите тези шаблони могат да бъдат пречупени и изживявани през една различна призма, която цели резултат надхвърлящ в пъти сбора от своите съставни части. Това е нещото, поради което всички искат да бъдат тук и това прави Земята образно казано „центъра на вселената“ за тези, които разбират естеството на експеримента, който бива провеждан на множество различни нива. Надяваме се всички, които пропуснаха да си я закупят предният път и заляха пощата ни с настояване да я преиздадем – да останат доволни. Допълнителна информация за книгата можете да научите тук.

 
Трудна за изплюване тема... Винаги е така, когато нещата са свързани с т. нар. „национални трагедии“, „несправедлива смърт“ и опита им да бъдат разбрани на друго ниво. Разбира се, ако има трагедия, то тя се състои именно в това, че колективното несъзнавано отказва да ги изкара на светлина и да ги разбере, което отрицание от своя страна предвещава още подобни манифестации – отново и отново – безкраен затворен кръг. Част от същността на закостенялостта е съзнанието да се фиксира в дадена позиция и в крайна сметка – да бъде жертва. Затова и всеки опит тъмните участъци на нашата психика да бъдат изкарани на светлина ще бъдат наречени „цинични“, „груби“ и „безвкусни“, а хората които се опитват да го правят с разбиране и състрадание (защото разбирането е състрадание) – „безчувствени циници“. По правило това е свързано много силно с проявата на силна агресия, защото дебалансираната 1-ва чакра е енергийното обиталище на манталитета на жертва, както вече съм обяснявал. Тя е вкопчващата се фанатична енергия към мисловните модели, които осъждат и са възможно най-поляризирани в преживяването на онова, което етикираме като „правилно“ и „грешно“. „Никой не се интересува от езотеричните ти бръщолевения в момента, гад такава – хора загиват и остава без домове! Ти пусна ли sms да им помогнеш или пишеш безполезни статийки в задръствения си сайт?! Намяш ли сърце?!“

Главният приоритет на раненият човек е да се излекува, което го вкопчва много силно в силите стоящи зад оцеляването. Разбирам това. Нищо не може да пробие през воала на желанието на някого да страда и да сочи с пръст заради това. Няма и да опитвам, защото имам уважение към процеса през който тези хора преминават – те трябва да отработят и преживеят вярванията си с пълна сила, защото това е единствения начин.

Тъй като Планетарният Дух винаги ме е интересувал живо обаче, и с годините започнах да усещам колко много предварителни договорености има между нашите Висши Аз и Неговия, за мен това е интересна възможност да навляза малко повече в това – засега – съвсем накратко.

Случаят който ще бъде представен в този материал е трябвало да чака над 20 години преди да излезе на бял свят. Главното действащо лице е професор по изкуствата с инициали Ф. А. от град Мерида, Испания. Той разкрива за своята среща с рептилоидни извънземни, която е подкрепена с множество медицински документи, само часове преди да почине.

Денят в който всичко започва е 25 декември 1976 г. По това време Ф. А. е на 46 години и е придружаван от двама млади студенти. В 10 часа сутринта те се намират на няколко километра от Мерида, близо до железопътната линия Мадрид-Касерес. Причината за техния „излет“ е нелегален лов на птици с въздушни пушки. В този момент обаче те стават свидетели на странна мъгла, която стои като изрязано парче от общия фон. Зоната съставляваща мъглата имала правоъгълна форма и била дълга около 100 метра и висока около 2 метра в центъра, но доста по-ниска в ъглите. Мястото било точно между няколко маслинени дървета. Тримата са смаяни от скоростта, с която мъглата се приближава към тях и докато се усетят са напълно погълнати от нея. Тя била толкова гъста, че те изпитали истински страх поради простия факт, че едва можели да се видят един друг, въпреки близкото разстояние на което се намирали. Опитали да излязат от нея и след малко успели отново да излязат в позната слънчева обстановка. Решили да продължат лова като през това време коментирали странният феномен. Някъде по обяд професорът казал на останалите млади мъже вече да се връщат в къщи, защото той възнамерявал да остане още малко.