Древните летателни машини са вплетени в традицията на много култури по земното кълбо. Свещените за индусите текстове Рамаяна и Махабхарата описват въздушни кораби наречени „вимани“, които се използват за водене на война. Сред йероглифите на стената на египетски храм в Абидос има изображения на „модерни“ самолети и хеликоптери. Индианците хопи, които населяват три големи области в северната част на Аризона също имат какво да кажат по въпроса. Техните легенди говорят за въздушни машини, които имат връзка с Орион.

Хопите са едно от туземните американски племена наследници на древния народ на пуебло, които пребивавали в югоизточната част на днешния САЩ. Този район се нарича „четирите ъгъла“ – пресечната точка между четирите щата Аризона, Колорадо, Ню Мексико и Юта. Историята на хопите се простира хиляди години назад във времето правейки ги една от най-древните все още живи култури в света. Оригиналното име на народа на хопи е „хопитух ши-ну-му“, което означава „миролюбиви хора“. Концепциите за смърт и етика са дълбоко залегнали в техните традиции и това е свързано с респект към всички живи същества. За разлика от митологията на повечето народи според която боговете идват от небесата, хопи вярвали, че техните богове идват изпод земята! Според тяхната митология „хората-мравки“ са населявали сърцето на планетата. Когато видите тези същества ще откриете невероятни прилики с това което днес ние наричаме „сиви извънземни“!

Група изследователи водени от учени от университета в Колорадо са открили щит подобен на този от сериала „Стар Трек“ на височина 11 500 км. над Земята. Според тяхното изследване щитът блокира „електрони убийци“.

Професор Даниел Бейкър, директор на лабораторията по атмосферна и космическа физика в университета посочва, че щитът бил открит в радиационния пояс Ван Алън. Щитът бива поддържан точно на това място от магнитното поле на планетата, а радиационните пояси представляват два пръстена с форма на поничка, които са изпълнени с високо-енергийни електрони и протони. Радиационния пояс периодично се свива и разширява в зависимост от енергийните влияния идващи от Слънцето.

Ново датско изследване, което се оглавява от университета в Копенхаген и Националния здравен институт показва, че процесите на мозъчно стареене, могат да бъдат забавени чрез употребата на мазнини във високи дози. В дългосрочен план това отваря възможности за лечение на деца страдащи от преждевременно остаряване, както и на пациенти страдащи от Алцхаймер и Паркинсон. Високото съдържание на мазнини разбира се не трябва да идва от обработени, пържени и мазни храни, които имат ниска хранителна стойност. Мазнините трябва да идват от висококачествени и енергийно ефективни храни като ядки, авокадо, органични яйца, кокосово масло, зехтин, риба (ако успеете да си намерите такава от незамърсени райони) и т.н.

През целия ни живот от голямо значение се явява способността на нашите клетки да опазват ДНК-то неповредено. В тази връзка клетките имат система, която поправя щетите, които биват нанасяни непрекъснато. Хората остаряват, когато системата за поправяне на щетите престане на действа. При болести като Алцхаймер изследователите също виждат повреда в ДНК. В проведеното изследване са изучавани мишки, които имат дефекти в своята система за поправка на ДНК. При хората този дефект причинява синдрома на Кокейн, при който пациентите остаряват преждевременно още като деца и умират на 10-12 години. Изследването показва, че поставянето на мишки с признаци на синдром на Кокейн на диета с високо съдържание на мазнини забавя различни процеси на стареене като нарушен слух и др.

Никога не съм спирал да се удивлявам как потока на мисълта се разгръща по коренно различен начин, когато той бива превърнат във вербализиран процес с активното външно участие на друго съзнание. А именно – разговорът под някаква форма. Лично аз винаги съм бил по-добър в писането, отколкото в говоренето, но въпреки това ми е правило впечатление, че когато мисля на глас по даден въпрос в присъствието на някой друг стигам до неща, до които иначе не мога да стигна ако разсъждавам по същата тема наум (което не отричам, че е малко frustrating на персонално ниво). Това винаги ме е озадачавало – как процесът е различен просто защото има допълнителен фактор в картината? Какво точно е различното, какво се случва в тези параметри? За да бъда честен – и до днес не ми е напълно ясно. Знам от опит, че нещо подобно става и при самото писане – случва се един нов вид (пре)откриване, който е нехарактерен за природата на вътрешния монолог сам по себе си. Огледалното отражение е по-осезаемо, ярко и различимо, почти може да бъде докоснато. Контактът е по-здрав, може би защото конструкцията на историята/мита се доближава повече до своята оригинална структура и рефлексията е по-автентична и дълбока, „потъва“ и „попива“ по-добре.

Националната Агенция за Сигурност на САЩ (NSA за по-кратко) тайно предоставя данни на почти две дузини правителствени агенции на САЩ с търсачка, „подобна на google“, която е изградена да споделя повече от 850 млрд. записа за телефонни обаждания, електронни писма, местоположения на мобилни телефони и интернет чатове, според секретни документи, с които се сдоби „The Intercept“.

Документите предоставят първото окончателно доказателство, че NSA от години предоставя масивни количества данни от следене на пряко разположение и достъп от страна на агенциите за вътрешно правоприлагане. Документи от планирането на „ICREACH“, както се казва търсачката, цитират ФБР и DEA (Управление за Борба с Наркотиците) като ключови участници.

Преди повече от 20 години директорът на аржентинската уфологична организация Фабио Зерпа представя на своите колеги човек на средна възраст, описан от него като „мъжът летял на борда на летяща чиния“. Колегите му са силно изумени от това твърдение, имайки предвид нравите на своя директор, който никога не прибързва със заключенията си. Името на мъжа за който става дума е Орландо Ферауди. Въпреки многото години, които са минали от неговото „отвличане“, на повърхността изникват нови елементи, които потвърждават историята му и я свързват с други „класически случаи“, които оформят една много по-мащабна картина при която може да се види ясно изразен модел.

Изследователска НЛО-организация от Израел е изпратила доклад относно картина на стената на румънска църква от 14 век на която ясно се вижда летящ диск. Обектът е подобен на други сходни изображения, които могат да се видят при картини и монети от 4 до 17 век. Един от изследователите обаче счита, че обектите на тези изображения имат доста „по-земно“ обяснение.

Картината изобразява обект над сграда с форма на диск от който излиза дим. На нея има и надпис на немски който казва „Israel, hoffe auf den HERRN“, чийто превод означава: „Израел, остави своите надежди на Бог“. Израелците обясняват, че този пасаж всъщност е от библейския текст Псалми, 130-та глава, стих 7: „Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, и у Него е пълното изкупление.“

Според сравнително скорошни заключения направени от голяма група археолози, древното местно население в Америка вярвало, че пътешествието на душата, която ние идентифицираме с нашите спомени и съзнание, започва няколко дни след физическата смърт. Това „пътуване“стартирало с придвижване на запад докато не се достигне огромна водна маса. Там душата чакала да настане точно определен момент – сутрешните часове, точно преди слънцето да изгрее. След това тя правила „скок“ към специфична точка в западното небе намираща се точно под мястото което местните индианци наричали съзвездието „Ръка“. Според племето лакота съзвездието „Ръка“, което в основната си се явява долната част на съзвездието Орион представлява ръката на техен велик вожд. „Ръката“ била отрязана, а пръстите висящи към хоризонта. В самата ръка се намирала цветна мъглявина позната днес като мъглявината Орион (М42). Китката на ръката била оформена от 3 звезди, които днес са познати като „поясът на Орион“.

Ако душата стигнела благополучно до тази точка, тя бързо била препращана към Млечния път, който изглеждал като хоризонтална ивица от звезди, намираща се точно над „ръката“. В този момент „Ръката“ и Млечният път били виждани да потъват под хоризонта при изгрева на слънцето. Преходът към Млечния път позволявал на душата да осъществи безопасно своето пътуване през отвъдния свят. Точно след залеза на следващия ден, Млечният път се появявал отново и душата си проправяла своя път по „пътеката на душите“ срещайки различни създания и справяйки се с различни задачи докато пътува от едно място на друго. В определен момент душата стигала до точка, където трябвало да направи избор...