Новата карта показва, че най-малко 1,2% от звездите в нашата Галактика са перфектно устроени за да поддържат сложни форми на живот.

Според досегашните твърдения на някои известни астробиолози, обитаемата зона в нашата галактика е около 30 светлинни години в диаметър от центъра на галактиката. Твърдеше се че звездите около които има обитаеми планети не могат нито да са прекалено близо, нито прекалено далеч от центъра на галактиката. Тези твърдения вече се оспорват, защото предполагаемите биологични форми на живот бяха базирани на земните, което в никакъв случай не може да се има за даденост.

Миналият 7-ми юли, Майкъл Гоуанлок от хавайският университет в Хонолулу заедно със своят екип, демонстрира ясно, че обитаемата зона в нашата галактика всъщност е огромна и че 30 светлинни години в диаметър са като милиметри по скалата в сравнение с истинската обитаема зона годна за биологични форми на живот.

Новата карта използва последните открития относно екзопланетите на мисията Кеплер и други данни, както и доказателства за това, че екзопланетите са много повече около звезди, където съдържанието на метали и тежки елементи е голямо. По конкретно показват, че тази „металност“ не се дължи само на познатите ни хелий и водород, а на елементи много по различни, редки и много по-тежки от тях.

Моделът показва, че в централните зони на Галактиката формирането на нови звезди на базата на „остатъци“ от супернови е много по-вероятно, отколкото се мислеше до този момент и по-конкретно 2,7% от тези звезди в централните зони може би поддържат биологичен живот заради състава на техните планети, също както още 0,25% от звездите във външната на центъра на Галактиката зони. 

Интересно е, че планети като супер Земята обикаляща около звездата Gliese 581 имат особени характеристики отнасящи се към тяхната ротация. Едната част на такива планети е постоянно ориентирана към слънцето, а другата е в постоянен мрак, тоест липсва ротация като земната.

По-подробно за предложеният модел можете да прочетете на английски тук. Той предполага най-новите и адекватни официални данни относно огромният брой екзопланети от земен и суперземен (като нашата планета, но огромни по размер) тип тук в нашата Галактика. Работата на господин Гуанлок и неговият екип представя възможности, които отварят много нови врати в екзобиологията и изобщо в цялата екзонаука.

На диаграмата тук е показано разположението предложено от Гуанлок и неговият екип

Ето и някои от най-интересните аргументи представени от екипа на Гуанлок:

• По-голяма от предполагаемата до сега „металност“ на звездите и във връзка с това – формирането на супер Земи около тях, като нашата, но с размерите на Юпитер.
• Нови теории относно суперновите, които включват процеси играещи роля във формирането на сложни форми на биологичен живот.
• Присъствието на планети от типа „Hot Jupiters“ свързано със съществуването на нови орбити в обитаемите зони.

Всеки ден „новите“ информации относно живота в Космоса стават все по-достъпни. Все повече авторитетни учени загърбват ембаргото наложено от „задкулисните сили“. Дали това е свързано с крайният етап на „подготовката“ или с нещо друго – само времето ще покаже. Дръжте Съзнанията си отворени за всякаква информация, анализирайте, подлагайте на въпрос, търсете алтернативни източници на информация и ако все още не сте, то може би скоро ще започнете да си правите правилните изводи.

Източник: http://starviewer.files.wordpress.com/

Превод: Атанасовски