В скорошно проучване, учените от департамента по биофизика на университета в Саарланд (Германия) заключват, че рибонуклеиновата киселина (РНК) е двигател в генерирането на хиперцикли и реакции, които в продължение генерират ензими, които модифицират еволюционно генетичният код. 

РНК съдържа информацията нужна за произвеждането на ензими, но в същото време „преразглежда“, и на базата „преразглеждането на състава“ генерира абсолютно нови ензими на базата на модифицираните „стари“. Този модел показва сложният разум на човешката ДНК, способен да се самомодифицира и по този начин да еволюира в една или в друга посока. Шустер и Ейген отдавна са потвърдили това на базата на техни експерименти състоящи се в използването на реактор за възпроизвеждането на отделните базови блокове.

Когато в споменатият реактор РНК достигне най-ниската температура на конвекция, тя произвежда хибридизацията автоматично и от самосебе си. В допълнение РНК е деградирано до съвсем нестабилна молекула и в този случай деградацията стабилизира процеса на хибридизация с помощта на сложен механизъм, който й позволява да остане така няколко цикли, докато процеса се повтори отново. В този труд Обермайер и останалата част от неговият екип изучават детайлно всеки отделен процес. За да бъде това възможно са използвани много сложни модели за компютърна симулация, които показват експоненциално разпределение на самото разпределение на молекулите на РНК, което парадоксално от своя страна се разширява когато температурите падат. По този начин при ниски температури или с увеличаване на концентрацията, сложните процеси на самохибридизацията започват да се случват по-лесно и по-често. Тези структури и процеси играят изключително важна роля в устройството на биологичните организми.

Най-интересното тук се състои в способността и в моделите за самовъзпроизвеждане и самозапазване на данни за самите ензими в зависимост от температурата и временните секвенции, които могат да се ускоряват и намалят.

Въпреки, че експеримента на Обермайер и неговият екип подкрепя някои части от теорията за човешката еволюция, той също така демонстрира ясната връзка между съзнанието и самото тяло до най-фините негови физични нива. Самата еволюция може да се ускорява или намалява, може да се поведе в една или друга посока по съвсем съзнателен и интелигентен начин. Всичко това прави здрава упората на теорията за Универсалният Разум, който повече от явно играе много важна роля в устройството и развитието на всеки биоорганизъм, включително и нас. Също така, разумът играе важна роля в процесите на РНК и ДНК и в създаването на всеки нов организъм или молекула – всичко е Разум, всичко е свързано по между си.

За да разгледате много по-подробно самото изследване, което е много сложно и съдържа математическите и физични модели, посетете този линк.

Източник: http://starviewer.files.wordpress.com/

Превод: Атанасовски