Почти като в сценарий от научнофантастичен филм губернаторът на американския щат Невада стои зад „иновативен“ проектозакон. Той има потенциала да положи основата за радикална промяна, която ще зададе новият дневен ред на бъдещата цивилизация. Преди 2 седмици „Асошиейтед Прес“ обяви ключовите акценти (цитирайки „Las Vegas Review-Journal“) около които буквално ще започне да се изгражда нов обществен строй. За разлика от типичните данъчни облекчения за привличане на инвеститори този път нещата са толкова драстични, че полагат нов тип матрица в традиционните публични договори. Цялата първична структура гравитира около изграждането на т. нар. „иновативни зони“, които ще имат за цел да привличат технологични фирми, които от своя страна да изстрелят икономиката на щата в друга орбита. Тези „зони“ ще позволят на корпорации закупили масивни площи земя да формират собствени правителства. Така в тези автономни области те ще могат да налагат данъци и такси, да изграждат съдилища и да доставят различни „правителствени услуги“...

Според проектозакона традиционния местен правителствен модел сам по себе си е „неадекватен“, за да достави необходимите условия, които ще позволят на Невада да заеме мястото на лидер в привличането на нови бизнеси. В началото тези зони ще бъдат ограничени само за определен тип компании свързани основно със сфери като:

• блокчейн

• автономни технологии

• интернет

• роботика

• изкуствен интелект

• безжична технология

• биометрия

• технология за възобновяеми ресурси

Други изисквания включват необходимостта желаещите да притежават най-малко 202 км² необработена и ненаселена земя в конкретен окръг, която да е отделена от даден град. Компаниите трябва да разполагат и с минимум $250 млн. като се ангажират да инвестират допълнително $1 млрд. в следващите 10 г. в тези зони.

Изключително важен акцент в тези законови предложения е обстоятелството, че първоначално тези зони ще бъдат един вид надзиравани от местните окръжни власти. Впоследствие обаче те ще се превърнат в независими „правителствени тела“. Зоните ще имат борд съставен от трима души и той ще изпълнява ролята на „местната власт“. Компаниите ще имат значителен контрол върху избора на борда.

Източник: https://apnews.com/

Коментар от Издателство „Паралелна Реалност“:

За читателите на „Завръщане в Монтоук“ тази новина навярно не е чак толкова изненадваща. Нейният тайминг се вписва перфектно в познатата максима, че в „хаоса“ най-лесно се създава нов ред. Два от ключовите аспекти характерни за сегашния период са, че част от по-повърхностните пластове „мъгла“ свързани с осъзнаването на начина по който функционира реалността започват да се разсейват. Същевременно това бива използвано като лост за преформатиране и трансформация на света. Разбира се тук нюансите са буквално милиарди и някои от тях дори могат да доведат до възникване на „алтернативни зони“ противостоящи на предложените в Невада. Точно по примера на теза и антитеза от която в бъдещето се ражда „синтез“. За момента обаче очевидно се намираме на етап „опипване на почвата“. Съвсем резонно вече се чуват доста гневни реакции коментиращи проектозакона през призмата на полагането на основите на „технологична антиутопия“. Привидният аргумент, че целта на занятието е просто привличането на инвестиции в период на глобална финансова криза няма как да скрие очевадните последствия в недалечно бъдеще. Особено по отношение на статута на жителите, които ще се раждат на територията на подобен род зони. Независимо дали този закон в крайна сметка ще бъде приет, самата идея вече се е настанила в пространството и вероятно ще влезе в симбиоза с отдавна рекламираните „умни градове“, които ще положат началото на друг тип класови разделения. Същевременно това „предложение“ идва в период на засилено противоборство и в някои случаи явна война между националните правителства и технологичните корпорации.

И тук идва момента в който следва да се отбележи, че по същество националните правителства също са форми на корпорации, но с няколко слоя „камуфлаж“ по фасадата (макар че, изненадващо, наскоро именно Илон Мъск си каза в прав текст, че правителството на САЩ е най-голямата корпорация). И с оглед на нововъзникващото идеологическо противоборство вероятно и на тях ще им се наложи да претърпят известни преобразования, за да могат да се конкурират успешно с далеч по-директните им версии. В следговора на „Завръщане в Монтоук“ бе отделено изключително място на корпоративната природа на вселената. Детайлите там отиват много отвъд анализа ни на „Jupiter Ascending“ и този на сериала „Westworld“. Още по-голяма дълбочина бе развита в имплементацията на същите тези архетипни принципи в исторически и цивилизационен план. Но може би най-същественият праг на осъзнаване бе свързан с окултното проявление на понятието „корпорация“. Именно тук е заложена есенцията, която може да се развива във всевъзможни посоки. Изключително важно е да се разбере, че всяко нещо има своето значение в контекста в който е поставено. И когато контекста е свързан с безкрайните пластове от които е изграден света, то ролята на корпорациите също започва да придобива нови значения. Защото по същество те са свръхмощен инструмент за материализация на всичко което се сетите в реалността ни. При това инструмент, който следва да постигне удивително ниво на съгласуваност с милиарди параметри и шаблони на Играта, но въпреки това да има капацитета да внася необходимите „новости“ в нея. Това е едно постоянно жонглиране с различни форми на „фикции“, които придобиват различни степени на „реалност“ в живота на всеки човек.

Но когато един инструмент има толкова голяма мощ е доста лесно контролът върху него да бъде изпуснат и той да се превърне в капан (дори за този, който изначално го е създал). По тази причина дори самото произнасяне на думата „корпорация“ следва да задейства повишено ниво на внимание и осъзнаване на „фиктивния ѝ произход“, за да не се тръгне в типичната посока на сляпа автоматизация на поведението.

А повече от ясно е, че занапред тази дума ще отеква все по-често в информационното пространство и реалността ни като цяло.