Климатичната религия и създаването на „новия свят“ Печат
Статии - Алтернативни технологии и наука
Написано от Alien   
Понеделник, 10 Юни 2024 23:58

 

volcanointroВ края на октомври 2021 г. (в самия разгар на „пандемията“) бяхме провокирани да публикуваме една новина. Тя толкова демонстративно показа какъв ще бъде новият световен наратив в близко бъдеще, че не остави никакво съмнение в набелязаните „цели“. Таймингът на случване допълнително подсили усещането, че актуалната тогава тема ще бъде буквално засадена и ще се утвърди като клон на новата зараждаща се „религия“. Впоследствие това бе потвърдено на множество нива и вече всичко влиза под шапката на „климатичния дневен ред“. Една религия, която се създава пред очите ни и притежава пълния инструментариум да упражнява контрол над съзнанието в далеч по-драстични форми от средновековните аналози. Включително разнообразни форми на „инквизиция“ над огромна част традиционни човешки свободи. Както и с всичко останало, изграждането на контекст към дадена проблематика се явява ключ както към нейното пълноспектърно възприемане, но същевременно предоставя автентични подходи за реакция към случващото се.

Създаването на контекст винаги е представлявало огромно предизвикателство, защото всеки отделен човек борави със свой личен такъв и има различна степен на съгласуваност с началната точка на всяка една презентация. Или казано другояче, всеки надгражда своите разбирания за света на базата на личните си вярвания до този момент. Синхронично още в първия ден от създаването на този сайт публикувахме един малък материал, който акцентираше на огромната важност на нашите вярвания. Заглавието на статията беше: „Какво ако всичко, в което вярвате – е грешно?“ Наскоро разбрахме, че нейният автор е обърнал сериозно внимание на може би най-актуалната тема, която ще вълнува живота ни в близко бъдеще. Той успява да формира базов контекст и подход към една сфера на реалността, която активира много емоции и поляризация, и загатва за ефективна стратегия за „справяне с проблема“. Този базов контекст е истински необходим и дава прилична логическа обосновка и „входно ниво“ за много хора... преди да се навлезе в далеч по-екзотичните интерпретации на тази тема, които ще бъдат дискутирани след интервюто на Грег Брейдън пред Даника Патрик.

 

ДП (Даника Патрик): Нека започнем с нещо, което напоследък ми се върти в главата като тема. Аз живея в щата Аризона. Тук е облачно и вали, дори на западното крайбрежие обстановката е подобна. Това е доста странно, защото по принцип в Аризона винаги е слънчево. Но дори в хубав слънчев ден изведнъж човек може да види как в небето се появяват 20 „химически следи“ (chemtrails). Веднага ти става ясно, че това не са нормални кондензационни следи, а химически такива. Дори облаците, които се появяват, не са нормални облаци. Те изглеждат като „честотни облаци“. Човек започва да се чуди как изобщо може да избяга от този правителствен и корпоративен контрол? Защото изглежда така, все едно изход няма – тъй като това е глобално. То е в небето, как можеш да се скриеш от него? Така че бих искала да те попитам... какво точно правят с нас?

 

ГБ (Грег Брейдън): Ти успя да засегнеш доста теми и постави някои въпроси. Нека започнем с това, че аз съм учен и мога да кажа, че съм квалифициран да говоря по тези въпроси в много по-голяма степен от доста други хора, които претендират за същото. Все пак съм дипломиран геолог. Много хора дават израз на емоциите си, когато коментират тази тематика. Аз обаче гледам по-голямата картина, защото така можеш да видиш контекста. И след като това се направи, тогава може да се фокусираме в „наносекундата“, която живеем в момента, и да разберем какво означава тя. Така че ще започна с контекста.

В момента живеем в период, в който се съревновават няколко различни ВИЗИИ, описващи какво трябва да представлява нашият свят и респективно – живот. Тези „визии“ са базирани на пропагандата на различен тип дневен ред, който стои зад тях и ги поддържа. Разбира се, това твърдение самò по себе си не е нещо ново, защото живеем в свят, който винаги се е охарактеризирал от подобна обстановка. Това, което е променено, е технологията, която позволява даден пропаганден дневен ред да се реализира на практика, и тези визии придобиват съвсем друго значение по отношение на собствения ни живот. В този ред на мисли, има две основни области, които са свързани, но можем да ги разграничим за целите на дискусията. На първо място може да се каже, че има явно усилие тази планета да бъде претворена“. И мога да го кажа от позицията ми на геолог, като ще навляза по-подробно в това след малко. И другото важно нещо е, че има явно усилие за промяна на човешката природа. На нашата човечност. Всичко това е част от една война, която може да се каже, че е от пето поколение. И всички ние търпим директно последиците от нея. Това е война, която започва в ума – тя е на първо място психологическа. Тя започва с начина, по който мислим, и с начина, по който гледаме на самите себе си, както и на нашите тела. Също така войната е по отношение на връзката ни с другите хора и света като цяло. Финансовата война също е част от това. Това е ментална, психологическа и емоционална война.

Доскоро някои хора смятаха, че нещата в световен план се случват „спонтанно“. Само че това не са случайни съвпадения. Всичко е по предварителен план и замисъл. И има много различни подходи, чрез които да се погледне на тях. Всички сте чували за Световния икономически форум (WEF) и срещите в Давос, които датират от 1971 г. През целия си съзнателен живот съм следял какво се случва на този форум, както и годишните му доклади. Включително тяхната визия и от какво се нуждае нашият свят. Винаги ми е било интересно, но трябва да призная, че считах, че всичко това е до голяма степен „добронамерено и миловидно“. Най-вече защото те нямаха инструментите да наложат тези политики. Това се промени през 2019 г., но много хора не го знаят. През 2019 г. WEF подписа официално споразумение с ООН. И сега ООН са дълбоко въвлечени в един проект, който се казва UN SDG 2030 (Цели за устойчиво развитие). Някои от твоите зрители може и да не са запознати с тези цели, но това са 17 основни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. И тази програма на ООН бива припозната от WEF като средство за имплементация на тяхната собствена визия за света. И това не е някаква тайна. Имаше пресконференция, стискане на ръце и подписване на договор. Само че това, което виждаме, е де факто как шепа хора, които не са избирани от никого, се опитват да наложат идеята си за това какво светът трябва да представлява. И по-важното е, че се опитват да наложат социално инженерство в толкова кратък времеви период. Нещо, което води до напълно ненужно страдание за много хора.

Това, което трябва да се каже, е, че има целенасочено движение в дадена посока, и то не е случайно, а се случва преднамерено. Това движение води до късане на социални връзки. Защото когато се намираме във фрагментирано общество, сме дори още по-уязвими и предразположени към идеите на други хора.

Но нека поговорим малко за тези цели на ООН. Аз знам за тях, защото бях поканен да говоря пред една специална група на ООН заедно с мой приятел и колега – д-р Брус Липтън. Бяхме поканени да дадем нашата оценка за това какво се случва в глобален план. И тук трябва да кажа, че ООН работи на 15-годишни периоди. Това се случи през 2014 г. През 2000 г. бяха заложени други цели и този конкретен план завършваше през 2015 г. Оттам идва и планът за 2030 г. Още тогава и двамата говорихме за това как хората следват циклите и ритмите на природата. Има финансови цикли, цикли на конфликти, както и на войни. Всички те са свързани. После започнах да разбирам какво се случва с тези т. нар. „цели за устойчиво развитие“. Усещането беше, че те сериозно изостават от „плана“. И това се дължеше най-вече на обстоятелството, че повечето хора просто не ги искаха, щом разбираха за какво точно иде реч. Нека кажа още нещо за тези цели. На хартия това са едни прекрасни цели. Кой не би искал това, което се заявява? Кой не иска да се намали бедността? По-добро здравеопазване и т.н., и т.н. След това обаче прочитате дребния шрифт, който е свързан с това как точно смятат да постигнат тези цели. И единственият начин, по който могат да постигнат тези цели, е да претворят света и нашите животи по начин, който засяга всеки един аспект от нашето битие. Никой не ни е питал за това! Ние не сме избирали тези хора. А повечето реално се намират зад кулисите. И когато хората прочетат този дребен шрифт, те не са съгласни с подобни условия. Единственият начин хората да се хванат на въдицата е да се създаде свят, в който тази ВИЗИЯ има някаква логика. Или пък свят, при който тази ВИЗИЯ изглежда привлекателна.

Един от катализаторите на всичко това е фалшивият наратив за климатичните промени. Това е много коварна тема и тук искам да бъда напълно ясен. Климатичните промени сами по себе си са факт. Говорил съм по въпроса още от 1979 г. Климатичните промени са в резултат на ритмични цикли и можете да се върнете назад в историята на Земята – още преди днешните хора да се появят на планетата предполагаемо преди около 200 хил. години.

 

ДП: Да, ти ми беше показвал графики, от които се вижда, че ако се фокусираме точно в сегашния период, човек може да предположи, че сме в голяма опасност, но ако се съпостави с това, което е било преди милиони години, това са просто различни цикли и ритми.

 

ГБ: Да, отново ще повторя, че климатичните промени са факт, но тук нещата стават доста подвеждащи и лукави. Просто защото истинската наука реално ни казва, че хората де факто не са причината за тези климатични промени. И голяма част от страха, който бива спускан масово, се концентрира върху един конкретен аспект на климатичните промени. Историята за въглеродния диоксид. Казва ни се, че нивата на въглероден диоксид са по-високи от когато и да е било, че са опасно високи, че причиняват затоплянето на планетата. Някои политици дори говорят, че планетата ще загине след десетина години. И тук искам да съм изключително ясен. На първо място трябва да се каже, че този въглероден диоксид в голяма степен не е причинен от човешката индустрия. Ние допринасяме, но в много малка степен. Дори в сайта на НАСА има директен цитат, че 90% от глобалното затопляне се случва в океаните, което води до затопляне на морската вода. Така че това, което в действителност се случва, е, че океаните се затоплят, а водата задържа повече газове, когато е студена. Студените океани съдържат повече кислород и въглероден диоксид. Океаните и горите са едни от най-големите абсорбатори на въглероден диоксид на планетата. Когато океаните се затоплят, те освобождават повече въглероден диоксид в атмосферата. Така че – да, има повече CO2. Но 90% от него идва от океаните. Хората генерират между 38 и 40 гигатона въглероден диоксид на година, като по-голямата част от него се реабсорбира от океаните и горите. Океаните произвеждат около 340 гигатона на година. И реално имаме 40 срещу 340 гигатона.

Така че много учени знаят, че голяма част от въглеродния диоксид идва от океаните. Това, което казвам, е: да, климатът се променя, нивата на въглероден диоксид са нараснали, но хората не са причината за това явление. Точно тук обаче се намесват ООН и WEF. Те казват на хората, че въглеродният диоксид е отрова, че е лош за околната среда, че е опасен и стойностите му трябва да бъдат намалени.

От позицията си на геолог мога да кажа следното: ако погледнете информацията, която публикуват избрани уеб сайтове, там ясно се вижда, че данните са избрани целенасочено. Имаме ли повече въглероден диоксид от нивата преди 10 г.? Това е така без съмнение. Дали са по-високи от преди 50 г.? Отново, това е факт. Дали обаче това са най-високите нива в историята? Абсолютно не! Дори с това увеличение през последните години нивата са в долната граница на това, което е било характерно за планетата! В момента нивата варират в рамките на 417 и 421 части на милион. Ако се върнем в юрския геоложки период (а всеки е запознат с него заради филма „Jurassic Park“) – тогава е имало над 1000 части на милион въглероден диоксид. Средната глобална температура през деня е била 27 °C, а през нощта 15 °C. Ако отидете в периода на креда средните нива на въглероден диоксид са били 2000 части на милион. Имайте предвид, че нашите нива са само 421 на милион. А средната температура тогава е била 28 °C през деня и 11 °C през нощта. Следователно не можете да кажете със 100% убеденост, че повишаването на въглеродния диоксид води автоматично до повишаване на температурата. Имало е периоди в историята на Земята, когато нивата на въглероден диоксид са били високи, а температурите – сравнително ниски. Имало е и периоди, когато нивата са били ниски, а температурите – сравнително високи. Тук идеята е, че това, което ни се втълпява, просто не е вярно. Искам да съм пределно ясен! Не става въпрос за това да опровергавам някого. Огромната част от хората, от които чувате тази информация, просто повтарят разни твърдения. Защото те не са учени. Тези, които четат новините, реално повтарят лъжи. Същото важи за политиците. Те повтарят данни, които не са подкрепени от доказателства. Така че нивата на въглероден диоксид не само че не са най-високи в земната геоложка история, но дори са в долната граница на скàлата. По време на периодите юра и креда планетата е била зелена и с буйна растителност. Имало е големи зелени гори и много по-малко лед, защото е било топло. Било ли е по-топло тогава? Да. Но не е дошъл краят на света.

През януари миналата година направих малък експеримент. Ако вземем всички числа, които ООН и WEF залагат като желани стойности, какъв ли би бил резултатът? Какво ще стане със Земята, ако тези цели бъдат напълно постигнати? Това са стойностите, заради които ни карат да обърнем живота си с главата надолу, като процесът носи и солидно количество страдание за много хора и дори смърт. Те взимат нивата на въглероден диоксид от 2010 г. и искат 45% намаление. И тук нещата стават доста лукави, защото са здраво преплетени. Не казвам, че трябва да се злоупотребява с природните ресурси, но това е съвсем друг разговор. Ако постигнем набелязаните цели, това ще ни постави на ниво от около 280 части на милион. Това е доста ниско ниво, защото според биолозите нива около 185 части на милион биха били смъртна присъда за горите. А те искат да се доближат дори под 280 части на милион. Освен това те искат да намалят и глобалната средна температура с 11 °F. Те искат по-хладна планета и ниски нива на въглероден диоксид. Последния път, когато това се е случвало, е геоложката епоха плейстоцен. Това е период, при който 30% от планетата е покрита с лед. А ледът е убил голяма част от горите. Нивата на въглероден диоксид са били около 250 части на милион. Така че предвид всичко това, защо изобщо бихме искали да върнем тази красива зелена планета обратно във времена, когато температурите са били доста по-ниски, а планетата е обхваната от лед, който заличава горите. Това, което може определено да се каже, е, че със сигурност няма да е добре за нас – хората. За кого е добро? Това е тема на изцяло нов разговор.

 

ДП: Дали причината е свързана с контрол върху населението?

 

ГБ: Тук ще се наложи да спекулирам, защото не знам със сигурност. Но определено не е добре за нас. А те се опитват да направят това в рамките на 6 г. Опитват се да постигнат тези цели до 2030 г. За да обобщя нещата дотук: въглеродният диоксид не е отрова. Той е необходим. Дори според НАСА Земята в момента е по-зелена, отколкото е била преди 20 г. При това точно заради малкото повишение на въглеродния диоксид. Така че нивата на въглероден диоксид изобщо не са най-високите в историята, както и глобалната температура. Тук нещата стават интересни. Ще се върна отново на сайта на НАСА, в който се казва, че 90% от глобалното затопляне се случва в океаните. Това води до повишаване на температурата на водата. Океаните обаче се затоплят „отдолу“. Ледниците също се топят „отдолу“. Ако това се случваше поради атмосферно затопляне (както ни карат да вярваме), тогава те биха се топили откъм горната част. Океаните се затоплят от тяхното дъно. Като геолог този факт е забележителен за мен. Причината, поради която океаните се затоплят „отдолу“, е поради феномен, който се случва веднъж на всеки 12-13 хиляди години. Досега той не се е случвал в нашата цивилизация.

 

ДП: Значи става въпрос за цикли!

 

ГБ: Така е, но ако не гледате на това от гледна точка на циклите, а разглеждате период от 5, 10 или 50 г., никога няма да видите по-голямата картина. Точно тук влиза политическият компонент и този феномен се използва по един доста лукав начин като средство да се принудят хората да приемат една промяна, която облагодетелства малцина и същевременно вреди на много хора. Има ли логика в това, което казвам?

 

ДП: Абсолютно, на 100%.

 

ГБ: Не искам да навлизам дълбоко в техническото обяснение на нещата, но на всеки 12-13 хиляди години динамиката на процесите, които се случват „под нас“, е такава, че магмата бива форсирана да тръгне нагоре към местата, където земната кора е слаба. Нещо, което е характерно най-вече за океаните. Това е съпроводено със зачестяване на земетресенията и вулканичната активност. Това е голяма тема, защото е свързано и със загиването на цивилизациите.

 

ДП: Имаш предвид Атлантида?

 

ГБ: Счита се, че е имало технологично развити цивилизации, като противниците на тази теза от страна на археолозите се базират на аргумента „ако е имало защо досега не сме ги намерили?“. Логиката зад това разбиране е, че Земята е статична, и ако са били там, ние ще ги намерим някъде из пясъците. Но реалността е, че при тези цикли има периоди, при които океаните се надигат и тези цивилизации отиват под вода. Но има и други периоди, при които супервулкани изригват и погребват наличните цивилизации. Всъщност по време на цикъла винаги има събитие от ранга на супервулкан.[1] А в нашия цикъл това още не се е случило. Последния път е бил преди около 13 хиляди години на територията на днешна Италия – така наречените Флегрейски полета. Ако се върнете още 13 хиляди години – отново има супервулкан. В по-предни периоди е бил на територията на днешна Русия, преди това в Индонезия и т.н. На всеки 12-13 хиляди години магмата отива нагоре, а един от страничните ефекти е, че затопля океаните, а оттам се освобождава въглероден диоксид в атмосферата и в крайна сметка имаме климатични промени.

 

volcano

 

Ако погледнете космическите цикли, 13 хиляди години е половината на прецесията на равноденствията – цикъл с продължителност около 26 хиляди години. Всичко тръгва от центъра на нашата галактика, откъдето се освобождава космическа радиация, която има нужда от 13 хиляди години, за да достигне до нашата слънчева система. И сега се случва точно това. Наясно съм, че за много хора това е много различен начин на мислене и не бих си позволил да убеждавам никого в каквото и да е. Споделям тази информация, защото до момента говорехме за това какво се случва с планетата, но втората част на въпроса е още по-важна. Защото този феномен на практика е превърнат в оръжие. Вместо да се обясни спокойно на хората, че живеем в екстремни времена и че можем да се аклиматизираме към ситуацията, ако сме подготвени, се случва друго. Електрическата система трябва да се намира под земята, така че да не е подвластна на потенциално екстремно време и още много подобни стъпки. Но вместо това феноменът се използва по начин, който внася допълнително разделение. И тук ще дам конкретен пример. Имам дом в северната част на щата Ню Мексико. Преди две лета имаше климатичен протест. Събитието беше съпроводено с огромни тонколони и имаше различни „призиви“. В резултат на това те разгневиха младите хора, уплашиха ги и накрая ги насърчиха да вандализират всичко, което по тяхна преценка допринася за „ужасния въглероден диоксид“. Така че те се нахвърлиха на различни превозни средства и дори на бизнеси. И всичко се случва в този така рядък момент от нашата история.

Сега бих искал да се върна в началото на разговора и това, което казах. WEF, ООН, и други организации са избрали тези цели и единственият начин да ги постигнат е да преобърнат нашия живот и света с главата надолу, като елиминират изкопаемите горива. Интересно в тази връзка е, че петролът е един от малкото компоненти, които не могат да бъдат репликирани в лаборатория. А петролът е нещо много повече от бензина в колата ви. Петролът има над 6000 приложения в живота ни. Някои биха казали, че можем да го заменим със соларни панели и вятърни перки. Масово не се знае обаче, че сами по себе си те изискват много изкопаеми горива, за да бъдат създадени. На всичко отгоре са твърде токсични и за направата им се ползват 17 редки земни минерала... Така че има голяма заблуда по отношение на т. нар. „зелено“. И не ме разбирайте погрешно – самият аз имам 19 слънчеви панела. Но нещата не са еднозначни. Когато имате екстремна обстановка, имате нужда от стабилна базова енергия, която работи при всякаква температура и независимо от това дали има слънце, вятър и т.н. Слънцето и вятърът са ОК в определени региони и там има логика да работят. Но те са „зелени“ само докато де факто работят. Докато работят в продължение на 20 г., те са „зелени“. Но същевременно производството им е токсично, а след края на цикъла им замърсяват околната среда. Това води до нови здравни проблеми и проблеми в хранителните вериги. Така че ситуацията е сложна, а хората обикновено мислят двуполюсно в термини на „добро“ и „лошо“. А ситуацията има прекалено много нюанси.

 

ДП: Всичко, което каза дотук, е много важно и аз бих искала да разнищим още по-добре тази тема. За да разберат наистина какво точно се случва, хората имат нужда от контекст. Защото иначе всичко се приема просто като пропаганда или пък твърдения на някой, който иска да извлече изгода за себе си. Но ти даваш и статистически данни от позицията ти на учен и геолог, и това са неоспорими факти. Хората имат нужда да ги знаят.

 

ГБ: Трябва да е ясно, че не е добре да достигнем нивата на въглероден диоксид, които въпросните организации се стремят да наложат. Те не са добри нито за хората, нито за планетата. През януари тази година имаше две големи събирания. Първо COP 28 – голямата среща за климата в Дубай, а след това събирането в Давос на Световния икономически форум. Те идентифицираха този наратив и ще го използват като средство да наложат социални промени и политики, за които ще са им нужни политици, за да бъде постигнато. От малък вярвах, че науката трябва да бъде едно чисто място, което утвърждава истината и политиката няма да успее да се намеси в тази сфера. За съжаление, нещата не се развиха така. Науката е политизирана и се публикуват фалшиви наративи. Хората биха искали да знаят откъде ООН взима данните, с които захранва новинарските канали по телевизията. Всичко е базирано на т. нар. климатични модели. Това са компютърни модели, които те използват, за да моделират климата. Когато бях в колежа през 70-те, аз също съм ползвал такива модели.

 

ДП: Значи това са техни собствени данни, а не данни от друга независима организация?

 

ГБ: И да, и не. Когато работех в университета в Колорадо с тези модели, те бяха примитивни в сравнение с това, което имаме днес, но все пак имам понятие как работят. Те разделят цялата планета Земя на нещо като решетка с малки квадратчета. Но същевременно те са и кубове. Може да гледате на това като на милиарди кубчета от захар, които покриват Земята. Всеки един куб има своя математическа репрезентация на това, което се случва в него. Каква е температурата на въздуха, на водата, влажност, облачност – всякакви параметри. И това се прави за всяко такова малко кубче. По този начин създават модела. Имаше изслушване в Конгреса на САЩ преди няколко години, така че те са запознати с това. Доведоха някои от учените, които работеха с тези модели, и взеха направените проекции, които показваха една много гореща планета, и върху тях поставиха реални данни от сателити, метеорологични балони и всякакви други сензори. Данните между сегашното положение и прогнозите се разминаваха драстично. Затова има и термин, че моделът предсказва затопляне. Но това е така, защото динамиката на нашата планета се разбира изключително посредствено и те не могат да създадат акуратен модел на климата. Нека ви кажа колко сбъркан е този модел.

Ако това е един добър модел, трябва да можете да вземете някой изминал период и да предскажете всички данни за него – температура, влажност и т.н. Само че когато го направят, данните са грешни. Така че на изслушването учените, които дадоха показания, казаха, че тези модели са толкова несъвършени, че няма как да бъдат основа за каквато и да е политика.

Но на практика тези данни се превръщат в коварно оръжие, защото чрез него се късат социалните връзки на нашето общество. И това се случва на всички нива. Случва се и при политиците. Лично аз съм питал политически представители, които са се кандидатирали за възможно най-високата позиция в нашата държава. Питал съм откъде взимат данните и информацията, на която се базира тяхната платформа. И отговорът е: „Гледам телевизия като всички останали“. Базират своите политически платформи на информация, която идва от тези алгоритми и филтри, и това съсипва обществото ни.

 

ДП: Добре, при това положение възниква и следващият въпрос, който ще разделя на две части. Искам да поговорим за детайлите и начина, по който те превръщат всичко това в оръжие, за геоинженерството. Какво изобщо правят с нас и какво се опитват да постигнат в крайна сметка с цялата тази дезинформация и лъжи?

 

ГБ: Искам да наблегна, че целта на това, което казвам, не е да разгневя хората, въпреки че лесно мога да им вляза в положението. Дори не става въпрос за това да опровергавам някого. Това е нашият свят, нашата планета и нашите тела. Има шепа хора, които се опитват... Моето разбиране е, че има неща, в които не трябва да се месим. Та те дори искат да променят орбитата на планетата, за да променят климата – това е едно от предложенията. Друго предложение е свързано с естествената светлина, която достига до нас чрез нашето прекрасно слънце – те искат да модифицират и това. Както искат да модифицират и ДНК на нашите тела. И това не е някаква „конспиративна теория“, просто защото фигурира в техните уебсайтове и информацията, която спускат. Те ни казват какво считат, че е „добро“ за нас. Те споделят ВИЗИЯТА, която имат. Това са организации като WEF и ООН, но и други, които имат голямо влияние. Искам да съм ясен и за нещо друго. Не всички, които работят в тези организации, са непременно лоши хора. Казвам го, защото имам личен опит в това отношение. Това са хора, които идват от времена, когато ООН беше престижна организация. Когато бях още хлапе, ООН беше вдъхновение за хората, които искат да работят и да допринесат за общото благо. Но ООН беше един вид „похитена“. Въпреки това там все още работят и добри хора – нещо, което е валидно и за WEF. Лично аз имам приятели там и по-миналата година дори бях поканен да присъствам на форума. Някои от тях не знаят какво точно се случва и от тяхна гледна точка те имат чувството, че всъщност „помагат на света“. Така че аз уважавам тази позиция. Има и други, които дори не си правят труда да разучат подробно всички тези неща и просто вървят по течението. Но има и такива, които много добре осъзнават какво точно правят. Това е валидно и за политиците. Може да се наблюдава както на местна, така и на международна почва. Тази година е доста „интересна“ в това отношение. Над 40 нации избират своите нови лидери в една и съща година. И притеснението ми е в каква посока ще поведат своите народи и планетата като цяло. Защото те използват тази „информация“, този фалшив наратив като лост за реализация на тази „програма“. И това, което казвам, не е нещо ново – всичко е свързано с „големия рестарт“, предложен по време на „пандемията“. С две думи, те казаха, че светът е в състояние „на хаос“ и следва да го „пресътворим“. И искат да го направят в рамките на 6 г. Много хора не са съгласни с тези предложения, защото те означават да изоставим нашия суверенитет и свобода на индивидуално, обществено и национално ниво. И всичко това ще се случи в рамките само на едно поколение. Това поколение трябва да избере какво наистина е ценно за човека. Дали ценим суверенитета на нашите тела? Дали ценим свободата да създаваме и да ползваме въображението си без да имаме надзиратели от някаква друга организация, която да диктува живота ни.

Тук не става въпрос само за Америка. Прекарал съм много време в чужбина. Бях в Италия, в Париж, Лондон, Прага и т.н. Това важи на практика за всички. За повечето хора ситуацията е объркваща, защото ако не познаваш контекста, изглежда така все едно светът се разпада. Алчността и парите също играят определена роля, но тези, които го правят, имат повече пари, отколкото реално имат нужда. За тях не е въпрос на „пари“ в буквалния смисъл на понятието. Става въпрос за коварна форма на власт. Ще спомена и нещо друго. В момента тече фундаментална битка, която се разиграва на тази планета от самото начало. Това е борба между доброто и злото и това, за което говорим, е част от тази битка. Тук не говоря за религиозния смисъл на понятията. Защото нашата „човечност“, нашата човешка природа е част от уравнението. За това става дума. Когато хората разполагат със своя пълен потенциал, когато сме образно казано в нашата най-добра форма – ние сме удивителни създания, които не могат да бъдат контролирани. Тук ще използвам една конкретна дума и ще я дефинирам. Това, което е заложено на масата, е нашата „божественост“. И това няма нищо общо с религията. Под това понятие аз разбирам способността ни да надскочим предполагаеми или реални ограничения. Не да оцелеем, а да се превърнем в нещо повече от възприетите ограничения. Те дори на практика може да не са истински ограничения, а такива, каквито сами създаваме чрез нашите мисли. Какво означава това? Това качество е част от нас и то е безгранично. То е източникът на нашето директно познание. Оттам идва нашата креативност и въображение.

Всичко това отваря вратата към един аспект на науката, с който много хора не са запознати. Нашата памет и умения не се помещават в клетките на телата ни. Спомените ни не „живеят“ в нашите неврони. Когато включа китарата си и изсвиря някоя песен, моите неврони играят ролята на антена, която се настройва към „полето“, където тази информация се помещава. Учените вече признават, че съществува поле, което стои в основата на съзиданието и тук няма противоречия. Те възникват от това какви са ни взаимоотношенията с това поле.

Ще дам един пример: ако искате да се научите да свирите на китара или да научите нов език, преминавате през определени действия, които отначало не се получават много добре, свирите нотите погрешно или казвате смешни думи. Но един ден се събуждате и вече можете да мислите на испански например. Това, което се случва (между времето, в което се учите, и реалното постигане на умението), е суверенният избор да се превърнете в някаква по-добра версия на себе си. Това е командата, която задейства невроните да се свържат с други неврони, с което да изградят антена, която да се настрои към специфична зона на полето, така че да се придобие съответното умение.

И това е много важно, защото ще засегна темата за трансхуманизма. Защото ние имаме достъп до нашата „божественост“ чрез биологията на телата ни, което ни позволява да се настроим към това поле. Използваме биологичните си тела, за да се настроим към дълбоката интуиция, към нашата креативност и въображение. Но съществува движение, което допълнително ни разделя като общество. То учи младежта, че сме слаби, безсилни и несъвършени форми на живот и имаме нужда от нещо извън нас, за да успеем в живота и да сме здрави. И това е свързано с технологията. Това е трансхуманизмът. Тази дума буквално означава „отвъд човека“. Те целят човешката физиология, човешката имунна система и памет да бъдат подменени. И има предложение това да се случи масово. Да има масова подмяна на части от телата ни – директни връзки с ИИ, сензори в кожата, химикали в кръвта.

Нашата божества природа е пряко свързана с древната борба между доброто и злото. Нашата божественост е пряко свързана с биологичните ни тела, които комуникират с полето. Ако подмениш биологията със синтетика, която няма потенциала да комуникира по същия начин, до какво би довело това?

 

ДП: Това би създало роботи.

 

ГБ: Ние все още ще сме хора, но ще изгубим важен аспект от нашата човечност. Ще изгубим божествената връзка, а без нея ще станем уязвими и възприемчиви към лостовете, които се използват, за да се постигнат целите, за които говорихме. Независимо дали става въпрос за 2030 г. или друга дата. Според Рей Курцвайл, който работи в сферата на ИИ, до 2035 г. хората ще се превърнат в хибридни същества в някаква степен. Ще имаме RFID чипове, компютърни чипове в мозъка, химикали в кръвта, сензори под кожата и т.н. Но сега ще оставя сферата на науката и ще кажа какво лично аз мисля по тези въпроси.

Изпитвам голяма страст да помогна на нашето общество да разбере колко редки сме ние като създания, колко безценни и свещени сме всъщност. А нашите тела са това, което древните са наричали „преносен съд“ в буквалния смисъл. И това няма нищо общо с религията. Това е съдът, който осигурява начина, по който да се стигне до познанието, до въображението и креативността. Мисля, че нашата най-голяма задача в този живот е да запазим интегритета на този „съд“, който представлява нашата човечност. Въпросът е колко от нашата същност ще предадем на технологията. И това се случва точно в момента. Има дори направено предложение – искат да приложат политика по имплантиране с компютърни чипове на всички новородени до 2030-2035 г. За да са „по-успешни в живота“ и да са конкурентоспособни. Хората, които предлагат това, са технически ориентирани. Не са непременно лоши хора, но в това отношение са като коне с капаци и ще натискат за тази политика, докато не срещнат адекватна съпротива. Но ако това се случи, ще бъдем изгубени като вид в рамките на едно поколение. Те смятат, че човешката интимност е слабост. Защото когато мъж и жена създадат нов живот, той не е перфектен, защото не се знае как ще се развият събитията дори на чисто генетично ниво. Но чрез технологията те искат да определят цвета на косата, на очите, коефициента на интелигентност, данни за спортна активност.

При поставяне на чипове в тялото, нашата естествена биология започва да атрофира, когато не се ползва. Тялото ни е настроено към много фини енергии около нас и ако не ги използва, започва да атрофира. Същото е с имунната система. Ако създадем изкуствена имунна система, тази, която имаме, спира да функционира. И всички тези неща са преплетени, затова разговорът е сложен. Защото контекстът е свързан с една визия за свят, към който ние не принадлежим. Те искат свят, в който всичко е цифрово и всичко се контролира. Но ако имаш достъп до божествената си природа, ти оценяваш свободата и суверенитета. Но ако изгубиш тази връзка и този достъп – ОК, все още си жив и можеш да се наречеш „човек“, но няма да е същото. Ще ти е „удобно“, ще ядеш някакъв боклук, наречен „храна“, ще играеш на някоя видео игра, и ще получаваш пари от правителството. И ще си „щастлив“.

 

ДП: Един вид те се опитват да ти кажат какъв трябва да е потенциалът ти. И в тази връзка според теб какъв е истинският човешки потенциал?

 

ГБ: Това е свързано донякъде с въпроса „какво правим“? Трябва да имаме осъзнатост и да не се страхуваме от това, което се случва. Не трябва да се страхуваме от промените, които настъпват. Трябва като общество ясно да посочим какво наистина ценим в новия свят, който се ражда. И това трябва да е основата на новия свят. Дали ценим свободата, креативността, въображението и суверенитета на телата ни. Всичко това е поставено на карта чрез трансхуманизма. За много хора това изглежда плашещо, но тези процеси текат от десетки години, без дори самите ние да сме ги забелязали. И тук въпросът е какво правим?

Ако отвърнете директно на предизвикателството и „тръгнете да воювате“ (образно казано) вие автоматично падате на нивото на тази „древна битка“. И това дори е заключение на Бъкминстър Фулър. Когато се бием, директно се поддаваме на омразата и отмъщението. Избухваме от гняв заради видените „престъпления“ и така се превръщаме в част от проблема. Но тук има и друг нюанс. Всички ние много добре знаем, че понякога трябва да се сбориш. Защото всеки от нас има своя собствен вътрешен боец в себе си. Но това е много дълбока духовна концепция, защото истинският въпрос не е в това дали ще се сбориш или не, а в какво ще те превърне тази „битка“. Дали се биеш от любов към това, което е възможно, и в името на тези, които стоят зад теб. Или го правиш от омраза към враговете или пък от страх „какво би станало, ако не воюваш“. И това е много дълбок разговор с много нюанси, касаещи духовната битка. Ние всички ще минем през това, но ключът е в какво ще се превърнем накрая. В какво ще ни превърнат или в какво ще позволим да се превърнем на базата на условията, според които ще бъде изграден светът ни. Тук не става въпрос за „победа“. Желанието за победа е част от тази древна битка. Целта не е да победиш, а да триумфираш. Това означава да надскочиш самата битка – това е отвъд победата или загубата. И ключът към това е да живеем всеки ден като възможно най-добрата версия на самите себе си. Защото когато почитаме нашата човечност, почитаме и нашата креативност, суверенитет и свобода. Желанието ни да обичаме без страх, без последствията на съобразяване с това какво означава тази любов.

В тази връзка искам да кажа, че бях канен да се кандидатирам за политическа позиция два пъти в щата, в който живея. И имах голяма поддръжка да го направя. Все пак реших да не използвам тази опция, защото получих съвет от други политически кандидати, че ще съм много по-ефективен изразявайки позицията си, ако не съм свързан директно с някоя конкретна политическа сила. Или поне това е моят избор на този етап. Но искам да поговорим за Америка. Наскоро публикувах видео по този въпрос и бях доста критикуван. Според мен Америка е място, което няма аналог, и тук преди повече от 200 години се е случило нещо уникално. Няма го при нито една друга нация на Земята. Една част от създателите на тази държава са наследници на традициите на тамплиерите. Свободите, които нашата държава притежава в писмена форма, нямат аналог и никоя друга държава не е дала подобни свободи, нито пък ще даде някога на своите хора. Разбира се, тук бих направил разграничение, защото именно идеята за Америка заслужава да бъде запазена. Имплементацията на тази идея обаче е дълбоко покварена. Мнозина са готови да изхвърлят бебето заедно с мръсната вода. Мнозина смятат, че Америка е зла, и че ние сме лоши хора, и имаме нужда да започнем всичко на чисто. Според мен имплементацията на идеята е зла и ние като нация без съмнение сме извършили много лоши неща, от които не се гордея. Но идеята заслужава да бъде запазена. Причината за това е следната: преди пандемията обиколих много държави по света и говорих с хората там. Те не могат да разберат какво толкова имаме ние, което те нямат. Защото на теория те имат същото каквото всяка демокрация притежава. Разликата е, че го имат, докато „някой“ не им го забрани. Америка е единствената страна в света, която е въплътила в писмени документи, че тези свободи са свързани и присъщи на нашето съществуване. Правителството не ни ги е дало и съответно не може да ни ги отнеме. Това е разликата. В някоя държава може да имате право да притежавате оръжие до момента, в който не ви го забранят, и това важи за всичко останало. Така че съдбата на Америка е част от битката, която се води, и Америка е заложена на карта. Има хора, които искат идеята, която стои зад Америка, да изчезне. И това е свързано с началото на този разговор. Защото когато искаш да насочиш дадено общество към визията и пропагандния дневен ред, свързан с контрол, за да постигнеш набелязаните цели, това е трудно да се получи с нация, която има силна икономика и заложени свободи, които гарантират изразяването на креативността и въображението. И затова Америка се превръща в проблем за тези хора. И точно това се разиграва в момента.

Всичко това е пряко свързано с наратива за климатичните промени, затова той ще бъде постоянно налаган. Те дори ни казват директно, че ще има климатични локдауни, регионални климатични локдауни. Защото имало много въглероден диоксид във въздуха. Това съсипва много бизнеси, но и съдбите на хора, които са зависими от заплатата си. Всичко това е много деструктивно и е във вреда на хората. Те се опитват да проектират един свят, в който хората нямат думата.

Искам да кажа, че преминахме през много теми, голямата картина, пропагандния дневен ред, ВИЗИЯТА и заложените цели, които следва да бъдат постигнати до 2030 или 2035 г. Всичко това се крепи на наратива, който трябва да създаде страха, който да направи така, че да предадем нашите свободи. И огромната част от всички тези неща са базирани на климата“. Но данните не подкрепят този наратив. Това са нещата на геофизическо ниво. На социално и биологично ниво ние нямаме интерес към това, което те предлагат. Не искаме да живеем в т. нар. „15 минутни градове“.

 

ДП: Да, чувала съм за тях.

 

ГБ: Това са зони, в които хората са набутани и затворени, и всичко, от което имат нужда, трябва да е на близко разстояние. Но така те се лишават от възможност да общуват с природата. Те се опитват да се противопоставят на живота на село и сред природата. Създават невероятни трудности за фермерите. И всички тези предложения идват от хора, които считат, че всичко това е „много добра идея“. Част от т. нар. „голям рестарт“ е свързан с предложението чрез изкуствен интелект да се пренапише библията и т.н.

Да живееш най-добрата версия на себе си е нещо различно за всеки един човек. Но когато го правим и обичаме без страх и изразяваме нашата страст, така можем да надскочим тази пропагандна ВИЗИЯ, която ни се пробутва. И дори няма нужда да „воювате“ за това. Но ако го правите, ако призовете вашия вътрешен воин, следва да си зададете този въпрос: в какво ме превръща тази ситуация? Дали се превръщам в нещо, което при други обстоятелства никога не бих избрал за себе си. И ако отговорът на този въпрос е положителен, това е перфектната възможност да преосмислите вашата ответна реакция. Това не означава непременно да не се „бунтувате“. Но означава да воювате от любов към това, което искате да осъществите, а не от страх, че няма да се случи. Това е дълбоко духовен въпрос, защото виждате какви неща излизат в медиите и това ни афектира. Но в какво се превръщаме, ако постоянно носим гняв, омраза и болка в себе си? Особено ако нямате средство да разрешите този въпрос. И тогава се поддавате на други неща. А начинът, по който може да го решите, е чрез съгласуваност между мозъка и сърцето. И така можем да излекуваме тези дълбоки рани, но това е тема за съвсем друг разговор.

 

ДП: Точно така – всичко е „огледало“ и затова е важно човек да работи вътрешно, защото променя начина, по който възприема и вижда нещата. Изобщо цялата реалност се променя, когато промениш самия себе си. Със сигурност това е моето преживяване и приключение през последните години. Вътрешната работа, която съм свършила, променя начина, по който съществувам в реалността. И това е първото нещо, с което трябва да започнем.

 

ГБ: Съгласен съм, че всичко започва от самите нас. Чувам, че си получила покана да се включиш на политическата арена, и смятам, че ще се справиш много добре.

 

ДП: Да, и дори може да получа някой конкретен пост. За мен това бе много изненадващо, защото не знам нищо в тази сфера. Но тази система има нужда от промяна. Защото много по-важно е да знаеш какво реално искат хората, а не бюрократичните процедури, с които работи властта. Така че имаме шанс да постигнем един нов свят, но по съвсем различен начин от този, който смятат да ни наложат.

 

ГБ: Така е, благодаря ти за възможността да говоря днес. Смятам, че ти поднасяш информацията на хората по един напълно достъпен начин, и ако решиш да се занимаваш с политика, ще ти се получи. Самият аз не съм убеден, че съм подходящ за политик. Не съм чак толкова „подъл“. :) Когато започнахме този разговор, той гравитираше около климата. Това, което осъзнах, е, че много хора или се страхуват от това, което се случва, или носят голямо чувство на вина. Защото така медиите ги карат да се чувстват. Те им насаждат вина. Част от причините, поради които реших да разисквам тези въпроси, е ако мога да редуцирам част от тази насаждана вина. Не успяхме да стигнем до частта с алтернативната енергия. Но искам хората да знаят, че ние разполагаме с такива източници. Ако нашите политици истински се вълнуваха за околната среда, тези алтернативни източници на енергия щяха да бъдат приложени още преди десетилетия. Надявам се, че все пак това ще се случи. Но всичко това показва, че има съвсем други мотиви, които стоят зад тази ВИЗИЯ и „цели“.

 

* * *

 

Както вече сами сте се убедили, засегнатата проблематика е изключително многопластова, защото е пряко свързана с начина, по който възприемаме света и взаимодействието с него. Особено в последните години и най-вече поради серията трансформации, които настъпиха, голяма част от „мъгливите езотерични концепции“ започнаха да придобиват все по-голяма „плътност“. Значителна част от този процес, „разбира се“, се случва през филтъра на различни клонове на науката с важното уточнение, че там често нещата се представят в един доста стерилен контекст! Една среда, която почти автоматично е изрязала „истинската история“ на планетата и войните, водени за господство на тази „експериментална арена“. Макар „историята“ сама по себе си да е нещо много „флуидно“ (и то не само заради полярната ѝ интерпретация), нейното влияние над всичко, случващо се в сегашния момент, нараства в геометрична прогресия в момента, в който добиете осъзнаването, че вселената, в която живеем, не е механична и всичко в нея се случва съзнателно. Зад привидната механика и шаблони винаги има съзнание, което взаимодейства с тях. Фрагментацията на това съзнание обаче е достигнала толкова умопомрачителни размери, че е формирала огромна палитра от различни категории същества, които на свой ред участват в уникална плеяда от взаимосвързани ИГРИ. Точно по тази причина е изключително трудно да бъде постигнато пълно съгласие за каквото и да е в нашия свят, но от по-висша перспектива това всъщност е и причината голяма част от съществата да проявяват интерес към тази игра, и конкретно към този времеви период, изпълнен с по-голяма „непредвидимост“ в сравнение с доста други. В момента, в който настъпи значителна консолидация (независимо в каква посока), това ще бъде краят на играта за мнозина участващи, докато други ще продължат да се подвизават в различни изолирани „балони на реалността“ – леко встрани от „централната сцена“.

Всичко това е пряко свързано с темата за „климатичната религия“, но в крайна сметка най-важен е фокусът, през който искате да пречупите вашите възприятия за това, което се случва и личната ви връзка с него. Защото, както вече стана ясно, нещата се случват на много различни нива и всяка една аргументация (в която и да е посока) е пряко свързана с личния ви контекст за света и нивото, на което желаете и избирате да функционирате в него. Тук спектърът е твърде широк, защото може да виждате „голямата картина“ зад най-тривиалните и промотирани процеси, протичащи „на земна почва“, а същевременно някои скрити детайли да оказват далеч по-голямо влияние, отколкото обикновено се допуска.

Започвайки от възможно най-нисшите нива на възприемане на нещата, за мнозина вече трябва да е пределно ясна твърде прозиращата схема, при която „пророчески“ в света се случват разнообразни и дори „шокиращи климатични бедствия“ (сякаш всичко досега е било само „цветя и рози“). И след всяко по-значимо и неминуемо такова (независимо от „реалната причина“, която стои зад него) се надава медиен вой до небесата как „мерките не са достатъчни“ и трябва да се засилват, защото иначе „вижте какви неща стават“. Един порочен кръг (в стил „крадецът вика дръжте крадеца“), който ще бъде затвърждаван дори всички да се напъхаме в своеобразен концлагер и да се следим кой колко газове отделя в буквалния физиологичен смисъл. Защото скоро комбинацията хардуер + ИИ ще позволява всякакви „изгъзици“ от подобен сорт. Но докато стигнем дотам, все пак първо следва да бъде решен „проблемът“ с чудовищния климатичен кошмар – „кравите“. И тъй като това е антиутопичен сценарий, който драстично ограничава много други възможни проявления (ако бъде реализиран на глобално ниво), то следва да бъде разобличаван с всички възможни средства.

В същата тази връзка определено прави впечатление целенасоченият подход цялата тази схема да бъде осъществена предимно чрез налагането на страх – за сметка на далеч по-ефективни и доказали се методи, които биха постигнали много по-голям ефект. Защото тук буквално се действа като „слон в стъкларски магазин“, на фона на доста голяма палитра от опции – нещо, което следва да ни покаже, че очевидно се цели нещо „по-различно“ от фактическото изпълнение на прокламираните цели. Тук веднага следва да се даде един пример с позната технология, която бе доброволно възприета от огромна част от човешката популация. Става дума за мобилния телефон[2] – изключително ефективна от практическа гледна точка технология с меко казано съмнителни качества по отношение на влиянието ѝ върху здравния статус на човека. От една по-висша перспектива употребата на мобилния телефон може да се разглежда като вид „доброволен имплант“, без чиято употреба се изолирате от една съществена част от „земната реалност“. И същевременно дори да изберете да не го използвате пряко, той пак оказва влияние заради начина, по който работи технологията. Тук акцентът обаче пада върху това, че идеята зад мобилния телефон бе на практика доброволно прегърната от голяма част от хората, които не видяха по-голямата подводна част на „плуващия айсберг“. Същата схема, без капка съмнение, можеше и щеше да се случи на „енергийния фронт“, ако на пазара бе „спусната“ дори само една от многото алтернативни енергийни технологии, налични в редица „черни проекти“ от десетилетия. Щеше да има фанфари, тържества и поне 80% от населението щеше да се върже на „невероятния технологичен пробив“, който ще спаси планетата, но най вече ще донесе „удобство“. Стига да бъде спазено най-важното условие – достъпност и ефективност – точно както се случи в сферата на комуникациите и портала към новата виртуална реалност – „интернет“.

Тъй като тази игра е твърде многопластова обаче, е доста вероятно прокламираните цели да са желани не само поради самите себе си, а заради това, че осигуряват статистическо предимство в дългата „времева война“ между фракциите. В тези моменти бива изчислявано, че определени параметри на дадена ситуация, включително конкретни нива на CO2, носят значително предимство на някой от големите играчи, по причини, които понякога не са ясно видими. Абсолютно същата презумпция бива използвана, когато почти истерично бива налаган клонингът на някой политически кандидат на държава от клас „световна сила“ – при това независимо колко абсурдно, нелепо или комично може да изглежда в редица ситуации. Отново – причината, която стои зад това, е свързана със „сложни калкулации“ в разиграването на времевите линии, при които „ползите“ надвишават вредите. От друга страна, ставащото е прекрасна възможност много хора да се събудят и да си дадат сметка за абсурдността на ситуацията, след което да започнат да си задават сами на себе си далеч по-важни въпроси, касаещи „естеството на реалността“. Разбира се, наративът за въглеродния диоксид съдържа още множество пластове и нюанси в зависимост от перспективата, през която наблюдавате и взаимодействате с „реалността“. Например може да ви е направило впечатление как завършва рекламният клип за климата на ООН, в който динозавърът чете конско на „световния елит“ – твърде буквална метафора за някои задкулисни процеси. Та... клипът завършва със сърцераздирателното „Сега или никога“ – лозунг, който може да бъде интерпретиран и от гледна точка на реалната важност на „визията“ в сравнение с други налагани пропаганди. Същевременно другото главно послание в „презентацията“ бе „Не избирайте измиране“. Отново предупреждение на множество нива, но чисто подсъзнателно много езотерични системи биха ви казали, че не е особено добра идея да използвате „не“ пред каквото и да е послание. Защото има голяма вероятност то да бъде възприето без отрицателната представка. Тук въпросът дали това е направено нарочно и целенасочено също заслужава внимание. Особено на фона на друго доста странно обстоятелство. Както добре знаете, намаляването на нивата на въглероден диоксид популярно получи термина „декарбонизация“, като под това се има предвид именно премахването на CO2. Само че в термина на практика се говори за въглерод, а не за въглероден диоксид. И тук можем да видим как доста подмолно този термин може да бъде свързан директно с ликвидирането на въглеродните форми на живот – каквато е и човека.[3] Тук пластовете на възприятия могат да се разгръщат във всякакви посоки.

Това ни връща към по-голямата тема за Земята като платформа, която на конвенционално научно ниво бива възприемана по начин, който драстично се различава от механизмите на играта, които са от много по-висш ред. Т.е. съгласието за тяхното съществуване е много по-голямо – макар реално да бива манифестирано напълно несъзнателно от огромната част от играчите. Често дори хора със значителни езотерични познания (като интервюирания Грег Брейдън) не са наясно с по-висшите принципи, чрез които функционира тази платформа, и повтарят овехтелите научни постулати за твърдото ядро на Земята, съставено от желязо и никел.[4] Нещо, което от своя страна е свързано твърде много със скритата история на планетата и друга голяма тема, касаеща т. нар.„Вътрешна Земя“. В тази връзка редица източници (до голяма степен апокрифни на фона на конвенционалните масмедии) изтъкват факта, че всеки път след сериозен военен конфликт, придружен с дежурните климатични бедствия като вулкани, земетресения и потопи + значително захлаждане на климата, голяма част от цивилизациите, намиращи се на повърхността, буквално са принудени да се преместят на различни локации от „Вътрешната Земя“. След което определени групи се връщат отново на повърхността и започват да градят в една доста по-различна обстановка.

И като стана дума за „различна обстановка“ – това важи в огромна степен за околната среда, в която съществуваме в момента и която приемаме за „нормална“. Защото според същите тези източници, древното ни минало е било характерно с много по-високи нива на въглероден диоксид в атмосферата, в комбинация с „факта“, че човешкият организъм в тези времена е имал способността да съдържа и обработва много по-големи стойности на CO2. Но самата физиология и най-вече кръвта на „хората“ е била различна. Имало е уникален минерален баланс на цинк, мед, желязо и магнезий. Цветът на кръвта е бил зелен, а в някои случаи е имал и златисти багри. Естествените възможности на човека също са били значително по-големи, като това се дължало на далеч по-големите количества на метала мед в кръвта, който имал разнообразни функции, свързани с мозъка и предпазване от електромагнитни излъчвания.

Физиологията на човешкото тяло определено има огромно значение за всички проявления в нашия свят, защото само по себе си представлява изключително мощна „технология“, която буквално има потенциала да сътворява света ни. Затова от древни времена тече неистова надпревара за неговата модификация спрямо постоянно променящия се контекст на Играта. Всъщност най-големият акцент винаги е бил свързан с автентичната възможност човекът да сътворява „външния свят“ без никаква друга външна технология. Способност, която не е налична за голяма част от „извънземните раси“, манипулиращи „експеримента“. Това е огромна тема, която включва изключително сложни механизми, чрез които се реализират основните аксиоми на човешкото съзидание. А част от тях са свързани с комбинацията на мъжкото и женското начало, които формират своеобразен синтез и раждат резултат. Или казано по-директно – Ян, под форма на мисъл, взаимодейства с Ин, под формата на емоция. Затова нашите мисли и емоции са подложени на постоянна „атака“ в различни направления и сборът на всичко това ражда света ни – такъв, какъвто е в момента. Той се манифестира до голяма степен несъзнателно от хората, защото в повечето случаи те не са наясно с огромната сила, с която де факто разполагат. И, разбира се, това също е част от играта и експеримента.[5]

Защото на теория, хората като съвкупност имат потенциала да спрат климатичните бедствия и войните, ако истински вярват, че могат да го направят. Защото зад всяка една частица на т. нар. физическа вселена, стои намерението за нейната манифестация. От по-висша гледна точка това е първопричината за нейното съществуване. Но системите от вярвания на хората са толкова много и толкова различни, че постоянно се формира един странен микс, който изгражда всеобщата представа за света ни, която пък е различна на индивидуално ниво. Голяма част от основните колони, формиращи тази реалност обаче, се базират на рекламната кампания на различните извънземни фракции. Това са форми на манипулация над съзнанието, които са толкова вариативни, че покриват огромния спектър от похвати, целящи несъзнателна манифестация. Затова хората като цяло са фокусирани върху изживяването на реалността вместо в нейното създаване, което са оставили на „автопилот“. Това е пропагандната линия на много фракции (включително такива, които се водят за доброжелателни към хората), които целят земното преживяване да е до голяма степен фиксирано и да се проиграва като филмова лента. Друга форма на манипулация и отдавнашна стратегия е опит за формиране на намерение в достатъчна част от населението, което да поиска „външна намеса“ от страна на играчи, които нямат директен достъп до земната арена... за да ни „спасят“ от тиранията, разиграваща се на Земята. Защото хората (макар и често в ролята си на пионки) са тези, които истински могат да сътворяват земната реалност и дори да я преформатират до неузнаваемост, ако решат, че това е тяхната воля. Те наистина могат да вкарат всевъзможни екзотични компоненти „в уравнението“. И същевременно хората са средството, което други играчи използват за реализацията на целите си.

Но в общия случай всеки мисли, че е малък и незначителен, и че от него не зависи почти нищо. Дори и в това отношение обаче има известен нюанс, който определено променя глобалната картина. И това е въпросът: колко са играчите на тази арена и те с еднакво качество и потенциал ли са? Сложна тема, която ще бъде коментирана през аспекта, касаещ т. нар. „неодушевени същества“. На пръв поглед 8-те милиарда хора на планетата изглеждат голям брой, който редуцира значително индивидуалния потенциал на лично ниво в изграждането на консенсусната реалност. Както обаче знаем, има и хора, които, подпомагани от различна „външна помощ“, успяват да използват допълнителни ресурси, така че да постигнат много по-голямо влияние в налагането на определен дневен ред. Някои ги наричат „визионери“, духовни и религиозни учители, гурута, включително модерния термин „инфлуенсъри“ (и т.н.). Но тук има и друг важен аспект. Те определено не са единствените играчи на този фронт. По-голямата и значителна манипулация се случва индиректно върху хората от т. нар. органични портали („оп-ове“). Същества, които определено нямат потенциала за директно сътворение, както хората. Но те имат огромно влияние върху решенията, мислите и емоциите на хората, които на свой ред сътворяват реалността. Т.е. това е един хибриден похват, който индиректно влияе на начина, по които бива сътворявана реалността. В различните източници фигурират разнообразни цифри и съотношения за истинския брой на хората на тази Земя. В случая обаче дори това не е чак толкова важно, защото по-важно е осъзнаването, че от вас зависи много повече, отколкото реално предполагате.

А това само по себе си е добро начало по пътя към трансформация – различна от базовите полярни шаблони.

 

 

Материали свързани с темата:

 

(Холографска) Симулация в развитие

Най-мощният инструмент за промяна на реалността

Обратна хипноза и пробуждане (интервю с иновативен терапевт)

Излъчватели в холограмата

Особености на локалната земна игра

„Изкуствената“ времева структура на Земята (интервю с участник в проекта Монтоук)

Подземната „германска“ база в Антарктика

Войната на виртуални реалности преминава в нова фаза

2060-а година – борбата за времевите линии

Подземните светове – интервю с индианския шаман Червения лос

 

 


[1] Тук контекстът, който стои зад посочения „факт“ със супервулкана, е смазващо голям и се простира дори отвъд т. нар. „физическа вселена“. Подробностите в тази връзка са разгърнати подобаващо в подглавата „ОГЪН“ от следговора на „Завръщане в Монтоук“. И, „разбира се“, нещата са пряко свързани с „цикли“, при които вулканите играят значителна роля в техния край, тъй като представляват сложен механизъм за рестарт на една ИГРА и започването на нова. Едновременно с това следва да се каже, че съгласието за тяхната функция в много вселени е толкова голямо, че те биват използвани и като оръжие за брутална намеса и пренареждане на пластовете, което няма нищо общо с „естествени природни явления“. Защото когато съгласието за значимостта на даден „символ“ (като вулканите) е толкова голямо, тяхната роля може допълнително да се модифицира, като се използва архетипната им сила. Тук става въпрос за комбинацията вулкан + ядрено оръжие – проигран сценарий от земната история с най-мащабното влияние върху всички процеси, които се случват впоследствие. Така или иначе „хората не трябва да се притесняват“, защото от НАСА вече имат „смел план“ как да спасят света от „супервулкана“. :)

[2] Някои интересни проявления, които стоят зад архетипа на мобилния телефон, може да прочетете в следговора на „Завръщане в Монтоук“.

[3] Многопластовата употреба на думи, които имат различно значение за различната аудитория, е отдавна изпитан метод, за който сме писали в нашите книги. Същото важи и за прословутото число 666, което отново е свързано с въглерода.

[4] Въпросът за ядрото на Земята бива коментиран в следговора на „Долината на златните тронове“ в подходящия за това контекст и огромната връзка с централната тема на книгата, касаеща златото.

[5] В много случаи дори има дадено предварително съгласие под форма на „договор“ преди земната инкарнация, което лишава „играча“ от някои негови автентични правомощия и способности. Това, което обаче масово не се знае, е, че всеки един „договор“ подлежи на постоянна редакция, стига да има воля това да се случи и се използват индиректни методи, които не влизат в конфликт с основните постулати на Играта. Т.е. става въпрос за „изменение“, а не за директна отмяна на верига от съгласия, касаещи структурата на реалността. На същия този принцип обаче действат и голяма част от извънземните фракции, които винаги намират начин да нарушават постигнатите споразумения, без да търпят директните негативи от подмолните си действия.

 

 

 

scroll back to top
 

Търсачка

Кой е на линия?

В момента има 1507 посетителя в сайта

Потапяне

Подкрепи работата ни

Ако харесвате нашата работа и сме били от полза за Пътя ви, може да ни подпомогнете със сума по избор:
Всички средства ще бъдат използвани за задълбочаване на нашите изследвания и проекти. Благодарим!

За aдминистратори



Статистика

Членове : 767
Съдържание : 544
Брой прегледи на съдържанието : 8700565



Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.

© 2024 Издателство „Паралелна Реалност“ : Освен ако не е посочено друго, съдържанието на този сайт е лицензирано под:
Creative Commons Attribution License. Текстът на договора за ползване на български
Предпочитания за бисквитки

Creative Commons License