„Misterios de la astrofisica“ или на български „Мистерии на астрофизиката“, е сайт поддържан от испански учени физици. Тези хора са реални, също както е реално всичко, за което пишат, от квантовата физика до темите засягащи метафизиката. Те са изследователи работещи в няколко испански университета, наред с други учени от различни държави. Създали са един вид „мрежа“ чрез техни съмишленици от различни научи среди, като заедно анализират и правят публично достояние интересни факти за скритите от масовата публика аспекти на научните открития. Свободно говорят за НЛО, като на всичко отгоре имат достъп и предоставят на публиката материални доказателства, като сателитни снимки, лабораторни анализи на видео и фото-архиви, задълбочени математически и астрофизични изчисления, с които в края на краищата успяват да хвърлят светлина върху умишлено скриваните истини. Те са едни от виновниците, в места като youtube и други сайтове да има постоянен трафик на нови и нови снимки и видеоматериали на специално следени обекти в нашата слънчева система. Някои от тях са анонимни, други са небезизвестни, действащи учени физици от водещи университети, които говорят без страх и от собствено име. Те са между хората, които доказаха на международната научна общност, че слънчевата енергия модифицира директно материята, като в този момент, материята на нашата планета се видоизменя, заради новите цикли, в които слънцето вече е навлезнало. Приятно четене.

Досега никога не бяхме виждали нещо подобно. Аномалията не се побира в нито една от категориите на неидентифицираните летящи обекти. В този случай не става въпрос за АЕО-1, АЕО-2 или АЕО-3 (технически наименования обозначаващи неприродни обекти движещи се в близост до планети, луни или звезди), така както можете да проверите в анализите за други подобни обекти в други наши статии.

Наистина, случващото озадачава научната общност, откакто между 10 и 13 март беше възможно да се наблюдава тъмна сфера с размерите на Юпитер инсталирана от дясната страна на слънцето в рамките за визуализация – AIA 171. Обектът изглежда разгръщаше странна на вид плазмена верига, както може да се види в клипчето по-долу, което е взето директно от въпросният сателит, който наблюдава слънцето. Кадърът отговаря на „узол“ (на английски „node“ – всяка една от противоположните точки, в които елипсата пресича орбитата на дадено небесно тяло) AIA 171 и е сигурно най-невероятният образ сниман някога на слънцето в последните години.

Free Joomla Extensions

Ако анализираме малко по малко аномалията, можем да наблюдаваме няколко интересни неща, които могат да съвпаднат с едно от последните протонни изригвания на слънцето.

Плазмена връзка: слънцето резорбира плазмата (изглежда, че плазмата обгръща сферата). В АIA304 виждаме ясно как емисията на коронарни маси е напълно резорбирана (погълната/попита обратно) от слънцето.

Free Joomla Extensions

Любопитно е, че слънчевото изригване представяше непрекъснато течение на протони в следващите 3 дни:

Но нека да се концентрираме върху времевите пояси преди нарастването на протонните течения. Аномалията остана запазена в SWPC на NOAA (национално управление на океанските и атмосферни изследвания) точно в участъка отговарящ на моментите, в които се наблюдаваше аномалията (вижте чертежа на неравномерния участък в синьо и зелено на графиката преди рязкото покачване), заради което изглежда, че аномалията е ясно свързана с последвалото протонно изригване.

Това което е очевидно, е че AIA304 и AIA171 не съвпадат, така че решихме да вземем различни перспективи на събитието от двата кадъра на слънцето, защото е безспорно, че в NOAA аномалията е била записана, така както се показва в предната графика.

Free Joomla Extensions

Free Joomla Extensions

Съпоставяйки кадрите, виждаме 2 нередности от аналогична природа, които приличат на 2 плазмени торнадота, които се препопиват.

Нека сега да погледнем един кадър от перспективата на AIA 171:

Free Joomla Extensions

Наблюдаваме също така нещо, което изглежда като „джет“ и „сфера“.

Ако затвърдим данните на SDO (Solar Dynamics Observatory), ясно получаваме кадър на сферите:

Free Joomla Extensions

Безспорно аномалията е реална. Търсейки предишни документи, намираме някои много интересни прецеденти:

1. В документа представен от С. Реджинър, Р. У. Уолш и К. Е. Александър (A new look at a polar crown cravity as observed by SDO/AIA) с дата 19 юли 2011 г., вече изтъкват тези аномалии и ги свързват с протонните изригвания, но не обясняват нито произхода, нито развиването на тези плазмени вортекси. Идентифицират ясно обаче хармоничните осцилатори в 3 фази, така както показват в своето изследване, засичайки една подобна сфера:

2. В документа от Сара Гибсън, с екип учени от САЩ, Белгия, Китай, Обединеното Кралство, Япония и техният екип за Coronal Prominece Cavities го наричат „празнини на короналните издадености“ събирайки образи от SDO и други сателити, които наблюдават слънцето от 2008 г.

Аномалията вече има „тип“ и изглежда, че е свързана с теченията за абсорбиране на плазма или „плазмените вортекси“ свързани с протонните изригвания. Екип учени от Stanford и Purdue University вече доказаха, че единственото възможно обяснение на промените засечени в самата композиция на частиците (слънцето изменя композицията на материята) произлизащи от плазмените излъчвания, се крие точно в способността, която има електромагнитната слънчева плазма да взаимодейства със състава на материята. Казано по друг начин – ключът е в протонните изригвания.

Ако анализираме още веднъж кадъра от AIA171 с наслагване на различни филтри:

Free Joomla Extensions

Moжем да различим термични аномалии във формирането на сферите. Тези аномалии вече бяха описани в трудовете на Х. С. Хъдсън, Мак’Кензи и неговият екип през 1999 г. Комбинацията от всички по-горе споменати аргументи може да ни разясни причината за появяването на аномалията (сферите). Всичко сочи, че са свързани с параметрите на протонните изригвания и сечението на хармоничните осцилатори на Слънцето и фаза-вълните.

Заради това, изобщо не е откачено да се помисли за събитие имащо връзка със създаване на старгейт, знаейки, че е нещо, което не може да се отхвърли.

(В много източници се казва, че слънцето е огромен портал използван от много раси за навлизане в нашата слънчева система. Сферичното тяло най-вероятно е някакъв кораб тип AR (виж „Документите Тера“), който тегли енергия или прави нещо друго, което си остава непонятно за нас. Активността около слънцето е много интересна, защото HAARP е просто фойерверк в сравнение с това, което ни чака, ако предстоят събития от соларен тип. – бел. Н.)

За читателя: ако възникне интерес към по-задълбочени данни, ще бъдат предоставени линкове и друга информация относно изследванията провеждани през годините. Тъй като този вид информация поради задълбочения си научен характер ще бъде истински полезна основно на хора занимаващи се активно с физика, материалите и връзките към официални публикации ще бъдат изпращани по мейл адрес ако възникне допълнителен интерес от страна на читатели.

Истинските цветове на Луната

Преди няколко дни обявихме конкурс за лунни снимки. Наистина, докато пристигат още снимки от читатели, някои от които са от специален интерес за нас, ще започнем да анализираме истинските цветове на нашият спътник. Нещо, което ни изненада беше агресивността, с която някои хора реагираха пред едно толкова невинно начинание, като това да гледаш Луната и да я снимаш. Това, което ще демонстрираме с този материал, е че с домашна дигитална технология могат да се направят снимки по-добри от „предполагаемите“ такива идващи от „свръх-мощни“ телескопи – нещо което само по себе си изглежда парадоксално.

Ето нещо, което е трудно за асимилиране – по какви причини публикуват лунни снимки в черно-бяло, вместо цветни такива, които могат да се направят с който и да е по-мощен апарат или камера с дигитален zoom по-голям от 700?

Просто е абсурдно и в същото време е анахронично да се мисли, че Луната е „черно-бяло“ тяло, така че се раздвижихме бързо да намерим снимки правени от студени по астрофизика от няколко университета – всичкият нужен материал за редакцията на този материал.

1. Снимка (правена с фотоапарат CANNON XCI - кликни за по-голяма резолюция) на студент от университета Принстън (САЩ):

2. Следващата можете да видите в astronominsk.org:

3. Комплексна снимка от три суперпозиции с NIKON D200 с наситени цветове:

4. Луната, с и без филтър за цвят:

5. Зоната на кацане на Аполо 17:

6. Снимка на Луната с NIKON D800:

7. Снимка на луната с FujiFilm S100FS:

Можем да продължим така, качвайки снимки правени с апарати, които се продават по магазините...

Но въпросът не свършва дотук. Оригиналната снимка правена от мисията Аполо 17, която в момента виси на сайта на RMG (Royal Museum of Greenwich) изглежда ето така:

Нека видим сега някои от последните снимки правени от телескопи на официални източници:

И правят такива снимки на Луната (от телескопа Хъбъл)?

През 1999 г. телескопа Хъбъл прави снимки с по-лошо качество от тези снимани от Аполо 17 през 1971 г.?

И се питаме... Как е възможно с конвенционални фотоапарати да правим снимки по-добри от тези на телескопа Хъбъл? Какво не искат да видим?

Много се изписа за космическата надпревара от 60-те години. Много малко реално е показно на светло... Някои посветиха живота си на тази мисия. Други загубиха работата си, станаха жертви на изнудване и преследвания заради това, че описаха видяното, а други просто решиха да запазят тишина. Но истината е, че доказателствата са там, представени пред всеки, който иска да ги види и чуе.

Благодарим за положените усилия на Хосе Ескамия и на другите смелчаци, на които правим чест с този материал.

Сами си направете изводи.

Източник: http://starviewer.wordpress.com/

Превод: Атанасовски

Редакция: Н.