Уникалното в българо-кавказките-индийските народи е именно азът, т. е. съвършенството на атомарно-физическото въплъщение на индивидуалността.
Азът е наистина представител на егото и неговите западни и източни граници са Рила и Хималаите. Сега ще направя кратък исторически анализ на цялата мощна вълна, донесла този импулс.
Финикия беше още в пелените си, когато Тракия пробуди онази степен на аза, която се счита за първоначална. Това стана в момента, когато Сатурн започна да оформя своя седми основен пласт в пръстена си. Фараонът Моан тогава получи откровение за Сатурн и за астрологическата територия, която ще се формира на Балканите под влиянието на седмия подпръстен. Фараонът имаше мощни астролози, които успяха да идентифицират мястото с точност до няколко квадратни километра и това място не беше нито Кавказ, нито Крим, нито Хималаите, а Рила. Устрояването на Агарта в младонагънатите планини е по-късен процес.
Това, че Вотан е по-известен от пратвореца на рилската култура, се дължи на абсолютната херметичност на последната, много по-голяма от египетската, кавказката и пр. Говорих ви за един велик Учител преди Орфей. Той, именно, пося семето на аза на Балканите. Той настрои съзнанието на балканските племена на вълната на електроните, защото дотогава, пък и до ден днешен, всички други се вслушваха и се вслушват в ядреното начало. Този сатвичен, по принцип, процес става антипод на сатва, когато не се слуша гласът на електроните, т. е. способността да прилагате в химична и минерална форма импулсите на Духа. Ето защо, в дотракийската, в орфическата тракийска култура, в античната култура, в кавказките култури и в Индия обърнаха сериозно внимание на работата над себе си на физически план, т. е. на усъвършенстването на тялото, като инструмент на Духа. Полукс обърна очите на колективното подсъзнание към достойнствата на индивида, но не така, както това стана в ирландското съзнание. Ирландското съзнание пробуди острова за индивидуализация, но индивидуализация като самосъзнание, а не като съвършенство на самото тяло, като негов носител. За северно-европейския индивид тялото е обект на самоусъвършенстване почти изключително с цел самочувствие, докато егото, като последен стадий на индивидуализация, носи не самочувствие, а нужда от съвършенство - независимо от това, дали ни виждат, или не. Ето защо, турнирите в Западна Европа станаха апотеоз на индивидуалното начало, а принципът на съревнованието и конкуренцията и до днес утвърждава същото. В древна Елада атлетическите празници за пръв път се превърнаха в обект на естетическа наслада, а не само на чувство за надмощие. Успехите на Елада са безспорни в това отношение, но тя достигна до задънена улица, когато трябваше да се откаже от насладите заради истината.
С българското начало се започва егоцентрацията на планетата Земя. Преди протобългарите нямаше такъв процес. Това беше достъпно само на Юдея, която е синтез на Битието със знак "плюс", и на скандинавските народи, които са синтез на Битието със знак "минус".
Така съвършено устроени носове, каквито са прото-българските, юдейските, кавказките и индийските, не се срещат другаде по света.
……………
Практически, правете каквото искате, но ако ще трябва да Ме прекъсвате, няма да стане! За Мен прекъсването няма значение, защото мога да продължа мисълта Си след години и векове, но това е важно за вас. Тази вечер беше изключение (важната среща с Л.). По принцип, това е един от начините, но не се препоръчва колективно. Предпочитам не само с един метод и не само с един човек.
Отварям Школата отново по дни и по предмети, както бяхме започнали. Вие всичките срещи ги превръщате само в "махало", а това е милионна част от Школата. Разбира се, че има милиони методи, а има и без методи...

- Каква е връзката ни с Т. от миналите животи? (пита Е.К.)

- С Е.К. бяхте в Сирия поети и реформатори преди осем века.

31.05.1984 г., 21.45 ч.

Азът в различните езици и народи

Азът - това е физическата форма на Духа. Уникалността му в чистия свят на светлината има друг произход. Азът се отличава с атомарна структура. Без атомен строеж, егото не е Его.
Трябва наистина да се прави дълбок кабалистичен анализ на звуците, с които народите изразяват понятието "аз".
Физическата вселена се устрои, когато Абсолютният Дух изрече "Аз". Това обаче съвсем не звучи като българското "аз". Сатвичното, раджасичното и тамасичното си имат свои физически проекции. "Тамас", именно, е най-близко до корена на понятието "аз" в божествения език. В своето най-дълбоко естество, "тамас" не е антипод на "сатва", както това се възприема по отношение на храни и енергии. Раджас е квадратура, а сатва – опозиция (по отношение на "тамас" - б.п.). Тамас се проектира в българския дух само с последните си два звука (по принцип, тамас следва да звучи със "з" накрая). В това отношение, българският дух специализира аза, който е "тук". Абсолютният Дух, за да слезе на физическо ниво, трябва да си представи, че е "там", а не тук, където е самият Той. В българския тон на Абсолютния Дух се изразява самата Му същност, която си остава център, а не периферия. Ето защо, България, т. е. Балканите, са столнината на Абсолютния Дух като "Аз", а Англия - като "Ай". Това е много съществена разлика. "А"-то винаги носи индивидуализация, но в съчетание с "И" проектира индивидуализацията в духовната сфера, а в съчетание със "З" - в земната. Тъй като Абсолютният Дух или Бог не може да се прояви физически без "З"-то в Своята физическа форма, Той се проявява и пребивава неотстъпно именно на Балканите. А субстанцията, която му е необходима, за да се проявява на Земята пред религиозните като Светия Дух, взима от Англия. Точно затова ви казах в беседите, че Божието Слово на Земята се изразява най-добре чрез българския и английския език. Забележете, звукът "З" се изразява у славянските народи с буква, която вече е закръглена, за разлика от буквата на западните народи. И двете букви - "з" и "z" - са двуцентрови, което изразява същността на земята - поляризация. Но славяните са стигнали до мека поляризация, за разлика от тази на западните народи. А измежду славяните, именно българинът е включил меката поляризация в думата за своето Аз. Това ни най-малко не е в противоречие с пословичната твърдост на българина, защото, както казах, твърдостта на минералното тяло ще бъде пластична. Просто навикът на българина да пише "з"-то и "д"-то с големи загребвания отдолу, в материята, все още не му позволява да стигне до меката кристализация. Затова, именно, внуших на славяните да пишат "д"-то нагоре, и то по начин, по който западните народи не могат да пишат своето "d" (Отделни хора на запад пишат своето”d” с извивка отгоре, а ръкописното “z” е с огъната линия – б.п.).
Но, все пак, азът не е абсолютният антипод на руското "Я", както Д. гениално се е сетил. Те са графически, но не фонетически антиподи, т.е. антиподи по място в азбуката. Това, разбира се, също противопоставя българския на руския дух, но по форма и съдържание, не по смисъл. По смисъл, в идейния свят, е в сила именно фонетичната антитеза - английското и американско "АЙ", като огледално отражение на “ЙА”. Това обяснява защо Русия и Англия (Америка) обикновено са били идеологически и териториални противници, докато, на божествен език, това означава, че те би трябвало да се допълнят. Антиподността на България с Русия е повече време-пространствена, т. е. в духовната история на двата народа винаги нещата са започвали в България и са свършвали в Русия, що се отнася до аспекта във времето, а в пространствен аспект те са се разпространявали в Русия, наистина включвайки помежду си всички останали звуци и букви, т. е. всички блага на живота, без изключение. В този смисъл, признаването на отделната личност трябва да се разбира като основна мотивация на българина, а прзнаването на колектива - като импулс на русина. Физическото царство на Бога на Земята ще слезе сега именно в Русия, защото русите сложиха своето "аз" на края на нещата. България, както винаги, е само началният тласък, но в нея не може да се постигне хармония, братство и равенство, защото всеки се тревожи за собствения си глас, а не за гласа на ближния си.
Все пак, като диаманти на Духа, българите винаги и навсякъде са ставали центрове на силни течения, които изменят световните събития. Азът е самият връх на канарата, който е твърд, именно защото е гъвкав. Сега обаче той още не е пластичен - това се отразява в стадия на еволюция на кристалите, които още са крехки, макар и твърди. Тъкмо това се отразява в българския "аз", който стига до неимоверни височини, но при надпределни налягания рухва. При русина също "я"-то е още недовършено, поради което там рухването - или, по-точно, деформацията - на егото се получава поради поставяне на идеята ("и") на първо място, а на индивида ("а") - на последно. У англичаните е обратно: индивидът над идеята ("АЙ"). Затова там култът към индивида се изражда в индивидуализъм, отчуждение и студенина. Немското "их", по подобие на руското "я" ("иа"), поставя идеята на първо място, а на второ място е кръстът или физическата сила на Духа. Ако се разпрострем, ще видим, че немското "их" е огледален антипод на английското "хи" - той. Оттук - сблъсъкът на немското "аз" с английския народ.
Но всички тези неща са предмет на цяла една наука, наречена “етнокабалистика”, и в един отговор не може да се изчерпят.
Любопитен е азът във френския език ("ЖЕ"). Там се започва със съгласен звук, при това артикулиран с върха на езика, а езикът и сърцето са под влияние на френския дух - знака "Лъв". Забележете сега приликата между българския "аз" и френското "же", както и тяхната антиподност. "Ж" и "З" са езиково-вибрационни съгласни. Окултната символика при тях води до силата на Словото в България и Франция, а също и до универсалността на аза. Но при французите се почва с пречка и се стига до свобода, а при българина е обратно. Философски погледнато, задачата на френското "аз" е да превъзмогне пречките и да се освободи, а на българското - да превъзмогне свободата си и да се самоограничи.
Ако искате, открийте "аза" в различните езици и ще направим анализ поотделно. Евреите поставят не аза, а неговите владения над всичко. И това не е нещо отрицателно, а много висока степен на еволюцията на аза, защото азът има и трябва да има свои собствености, които до управлява с пълна прецизност и чистота - и то именно на умствено ниво. Невъзможността да се откаже от атрибутите, и то собствените, е само сянката на това велико призвание. Алфата ("алфа") на гърците също има отношение към балканската индивидуализация, макар и да няма пряко отношение към аза им.

10 юни 1984 г.
София-Изгрев
Азът в шопите, рупчаните и македонците

Шопското "яз" ("йаз") наистина изразява нещо, което е синтез между България и Русия. Ако се разгледа шопското начало от божествен аспект, може да се твърди, че белите дрехи, които носят, ги поставя на първо място между българите. Но шопите не носят само зачатъка на минералното тяло, а и синтеза с руския дух. Сега аз ви говоря за идеалния шоп - нещо, което на вас ви звучи комично... "Шоп" е дума със силни вибрации и при това изменена, деформирана. Истинското й звучене е "йоп", но "й" се промени в "ш" през турското робство. Това изразява мъките на шопа, който е въртян на три шиша и въпреки това не е изменил на естеството си. "Йоп" е, именно, най-близко до божествената етническа група, която се самоназовава, в първо лице единствено число, с "яз", но не с буквата и звука "Я", а с по-разчлененото - "ИАЗ". Това, което искам да подчертая, е, че най-вече йопите могат да синтезират истината, аза и природата, докато на русите липсва много природен баланс, а на българите - истина. Йопът може да ги синтезира, именно защото има и трите букви в "йаз". При това, живо природно начало носи при него и второ лице единствено число, защото той казва "тизе". "З" пак присъствува, а това е много важно и съществено - и в плюс, и в минус. Положителното е, че другият човек за тази етническа група не е нещо само духовно, но и природно, т. е. търси се баланс в общуването с другия. Отрицателното, т. е. шопското, е неизменното приземяване на всичко идеално в отношенията с другия, т. е. прозата, грубостта, нисшето, земно начало, липсата на финес, деликатност, уважение. Третото лице съвпада с руското, което, именно, още веднъж има отношение към общото между йопа и русина. Има още много време, докато стигне йопът до минералното тяло, но именно той ще е първият; нещо повече - първото минерално тяло със свръхпроводимост на Истината! Може би само рупчанинът може да се мери с шопа в това отношение. Този път избрах именно Рила, която събра шопи, рупчани и тракийци. От това се получи синтезът между три школи: Полукс, Орфей и сегашната. Западна Рила бе обител на Полукс, източна - на Орфей. Помнете, че за това има да се говори още.
Македонците не са от вашето тесто, но имат нещо общо с вас. Те наистина са носители на Марс, но и на Луната. Може да се каже, че имат космически произход, но от бунтарите, които ги изселиха на Земята. Затова са много способни и много вироглави. Те могат, както българите, да синтезират аза с голяма скорост, но при тях и разпадът на аза става с голяма скорост, за разлика от българите, поради лунното им начало, което се стреми към ядене. Никой не знае, че Полукс произхожда именно от Македония. Точно затова македонците, също като циганите, арменците и евреите, са разпръснати по целия свят и не могат да се съберат в една родина. Това е съдбата на всички, които са убили или прогонили Учителя си. Полукс не беше одран жив като Орфей, но македонците Го изгониха, защото Той ги учеше на пост, а македонецът много трудно се поддава на постене. И на това е способен, но ако го движи амбиция. Има и македонци-посветени от висока класа, обаче не могат да се справят с природното си, тъмно начало, и с деспотизма, който ги прави груби. Най-много се отличават в духовния свят по това, че прокарват път за новите учения. Това им носи и специалността в бъдещата еволюция: при тях минералното тяло ще има центрове на неподозирана мощ и те ще пътуват най-далече. "Маке-дон" значи "майка на доброто и нежността". Нарочно е дадено това име, за да постигне тези качества. Истината е, че тяхната грубост не е като грубостта на западния човек; т. е. тя не произлиза от студенина, жестокост и егоизъм, но е недодяланост и неовладяна огромна нежност, т. е. грубост чисто комплексаторна. Поради голямата си срамежливост, те играят на грубияни. Ако македонецът може да се освободи от общественото мнение, от племенните забрани и традиции, той проявява истинската нежност на душата си; а ако се освободи и от племенния патриотизъм, проявява и истинската дълбочина на ума си.
Още ще говорим, но друг път, защото това е важна и дълбока тема, както, ако искате, и за останалите етноси в България. Но македонецът е индивид и аз, много по-стар от българина, само че пропилява данните си, за разлика от шопа, който умее да пести енергия и да се самореализира пресовано.