(Статия с полярен привкус, но интересна посока на мислене, която може да бъде приложима в други аспекти на съзнанието. - Н.)
Чели ли сте „Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет”? Главният герой Федрус (нещо като Морфей от Матрицата) говори за „Качеството”. Той дава пример, който е изключително важен и ценен за мен – попмузиката. Когато за пръв път чуете някоя хубава популярна песен, тя много ви харесва и си казвате „Еха! Това парче е наистина добро!” Искате да я слушате още и още. Известно време всичко е наред, но после се случва нещо. Песента вече не ви харесва чак толкова много. Тя вече не представлява същата наслада за ушите и съзнанието ви. След определен брой прослушвания вече не желаете да я слушате. Край. Възможно е дори да си кажете „Как въобще съм могъл да харесвам тази песен, та тя е боклук!” Качеството е изчезнало.
Това за мен беше един безценен пример, защото наистина обичам хубавата музика и имам точно същия проблем. Затова винаги съм предпочитал класическата рок музика, класиката, която не отмира с времето. Една сладникава поп песен може да бъде забравена за много кратко време, дори и да е била хит, но ако сте добър и внимателен слушател, как бихте могли да забравите „Stairway to heaven” или „Wish you were here”? Те все още ви въздействат по същия начин, след като сте ги слушали стотици пъти. Те не избледняват с времето или съвременните музикални течения.
Тогава изведнъж, докато мислех за тъмната страна, ме порази една идея. Тъмната страна се отнася до количеството. Вижте армиите, религиозните касти, тайните или откритите общества и така нататък... Всички те разчитат на численост. Количеството за тях е важно. Но Качеството (с главна буква, Качеството, за което говори Федрус) винаги е ниско, било то морално Качество, емоционално Качество, духовно Качество и така нататък... Качеството става дори още по-ниско с увеличаване на количеството. Ето една метафора от икономиката – ако една страна е пренаселена, качеството на живота намалява, доходът на глава от населението намалява и т.н.
Ако се вгледаме в съвременния свят, виждаме как все повече и повече хора действат като тъмна страна, умишлено или не. Това може да се дължи на съзнателен избор (което е рядкост) или защото се намират в режим на „сън” (както казва Морфей в Матрицата, повечето хора не са готови да излязат от матрицата, те дори могат да се борят да запазят състоянието си). Но дори и качеството на практикуването на тъмната страна е много ниско. Представете си древните времена – съседът ви може изведнъж да ви пререже гърлото заради храна, злато и така нататък, и така нататък... Днес при нормални обстоятелства не очаквате подобно поведение от страна на съседа си. Но той може да например да слуша много силна музика и ли да е увеличил телевизора си и сериозно да ви разконцентрира. В резултат това отново е практикуване на тъмната страна, но по един по-незабележим и не толкова вреден за вас начин. Главата ви все още си е на раменете, но е разконцентрирана или изпълнена с гняв.
Точно противоположно е положението при положителната страна. Положителната страна не се отнася до количество и няма никакво значение какъв е броят на воините на светлината или рицарите-джедаи. Те винаги разполагат с високо Качество на силата, емоциите, духовните прозрения и така нататък... Мисля, че днес воините на положителната страна са по-малко в сравнение с древни времена, но в тях е концентрирана наистина огромна сила. Чувствам, че те са по-изтънчени и готови по много начини да се противопоставят на тъмната страна.
Може да мислим за това дори и като математическо съотношение, защото количеството на тъмната страна нараства, но качеството намалява. Докато количеството на положителната страна може да намалява, но Качеството винаги расте.
И тук идва една много съществена и важна разлика между тъмната страна и положителната страна от гледна точка на съотношението качество/количество. Положителната страна използва Силата, докато тъмната страна използва насилие. Дейвид Хокинс дава пример с Махатма Ганди и Британската империя в изключителния си труд „Силата срещу Насилието”. Ганди е бил единственият човек (малко количество) с огромна лична сила (високо качество). Британската империя притежавала огромна армия (голямо количество), но много ниско духовно качество и съответно сила. Хокинс пише: „И когато насилието срещне силата, то претърпява поражение”. Друг пример от Матрицата – Нео (което е анаграма от “ONE”- единственият) буквално е един човек, но той притежава Силата, а Агентите Смит са стотици, но са с по-ниско качество.
Доколкото забелязвам, причината за всичко това е изключително важна. Насилието е въпрос на количество и е ограничено откъм ресурс, който да го подхранва. Може би това е причината тъмната страна винаги да търси нови привърженици.
Може да използвате брадва, за да разбиете вратите, които се изпречват на пътя ви и врата след врата да стигнете до най-вътрешната камера, например. Но силата ви си има своята граница и след известно време ще се изтощите. Съответно, може да разполагате с много ключове, които да използвате, за да отворите вратите. Спомняте ли си Ключаря от филма Матрицата – Презареждане? Той имаше достъп до всяка врата, защото умееше да прави ключове. Той имаше Силата да използва тези ключове.
В резултат истинската положителна страна не преследва численост, не се бори да печели нови привърженици или войници на своя страна. Тя единствено работи върху себе си, за да повдигне вътрешната си Сила, която е безгранична. Тогава привържениците от само себе си се присъединяват към нея по пътя й. Но тъмната страна преследва количеството – колкото повече, толкова по-добре – повече войници, повече оръжия, повече последователи. Това се оказва едно универсално уравнение и за мен е единственият добър критерий за различаване на процесите на тъмната страна.
Превод: milenski Източник: The Quality of Positive Side & The Quantity of Darkside
|