Последни събития около книгата на Раду Чинамар „Подземните тайни на румънския сфинкс“ |
Статии - Езотерика | |||
Написано от H. | |||
Петък, 04 Февруари 2011 00:52 | |||
Случиха се няколко интересни неща откакто издадохме последната си книга, за която можете да прочетете повече тук. Събитията, които ще опиша, трудно ще се разберат от тези, които не са чели историята на Раду и особено нашите допълнителни материали в началото и края на книгата...
На първо място, заслужава си да се отбележи, че на България и Румъния им бе отказано влизането в Шенген, отново заедно, въпреки че причините са само от българска страна. Изглежда, че големите играчи продължават да ни възприемат като едно неделимо цяло, което просто потвърждава за пореден път, че има игра на много високо ниво и интереса да вървим ръка за ръка е ключов за бъдещите планове на илюминати. Предложили сме коя е основната причина зад това в края на „Подземните тайни на румънския сфинкс“.
На второ място, с радост мога да кажа, че вече имаме развитие по проект „Балкански Мистерии“, колкото и неочаквано да е това и за самия мен :) Имаме перспективи за работа и развитие по въпроса, което не мога да кажа до какво ще доведе и дали изобщо ще излезе нещо, но все пак импулса който създадохме явно е бил успешно зададен. Лично аз съм обнадежден, че това, което правим не е безсмислено и има хора, които го оценяват :) За което сме ви безкрайно признателни, защото в днешно време това има по-голяма тежест откогато и да е.
Имахме и интересно писмо от човек, който ни подсказа нова интересна следа. Разговора се завъртя покрай следния коментар:
Познавам местността сравнително добре, защото като дете съм я посещавал, но нямам спомен нещо специално да ми е правило впечатление. Разбира се възможно е при ново посещение нещата да са съвсем различни защото интересите на едно дете са съвсем различни. :) Както казах, в близост до с. К. има много могили, които нямам информация да са проучвани, но разбира се не са останали незабелязани от иманярите. В тази връзка, не е ясно от какъв период са могилите и дали са тракийски, но вероятно е така поради следната случка: Много години назад във времето нашата фамилия е притежавала нива, която е била старателно обработвана, но е имала малка могилка почти в центъра, която могилка е създавала проблеми за напояване, пък се е губила площ и прадядо и дядо ми решили да се разоре. Какво било учудването им когато намерили по спомени на баща ми делва (или делви) и глинена конска глава. Вероятно е имало и други предмети, но баща ми не си спомняше добре, защото всичко това се случва в ранното му детство. Всъщност той има сравнително добър спомен за случката, защото е бил впечатлен от конската глава и дълго време си е играл с нея докато един ден не я счупил. Конската глава всъщност ме навежда на мисълта, че вероятно могилите са тракийски. Има една особена местност над селото, която усещам много специално – сякаш има много мощно и много приятно и успокояващо енергийно излъчване; там има няколко могили подредени една над друга. Самото село К. също изглежда е доста старо поселение, защото има запазена за щастие една от най-старите църкви в България. Църквата се казва „св. Никола“ и доколкото си спомням официалната датировка е 17-ти век, но има малко информация и за селото, и за църквата за жалост. Последната е паметник на културата. Има легенда за произхода й, която всъщност я отпраща в много по-старо време и я свързва с цар Самуил. Той е имал летен дворец, който се намира над сегашното село Костенец и вестта за смъртта на баща му Комит Никола го заварва в двореца. Именно в чест на баща си, Самуил идва в селото и основава църква – „Св. Никола“.
Интересно, както си говорихме за „Градище“ и когато минах българо-сръбската граница вчера, малко след Димитровград видях табела (и вече нямаше как да не й обърна голямо внимание) на която пишеше „Градище“ :) Очевидно думата и смисъла е много свързан с българското (разбирай тракийското), защото Западните Покрайнини са наша историческа територия. Всъщност етнически почти цялата зона до Ниш, включително и Ниш са били територии с хора, които са се самоопределяли за българи. Сега ситуацията е много странна, защото сръбската държавна репресия е смачкала дори съзнателните спомени на по-възрастните в градове като Ниш и Лесковац. Тази дългогодишна репресия е разбира се много добре работеща част от всичко, което сполетява този народ. И въпреки всичко имам чувството (може би си внушавам, защото ми се иска да е така, пък и заради други обремененост от наша пропаганда), че много от хората например в Лесковац, ме приемат с неизказана подсъзнателна симпатия; изглежда, че и под повърхността и въпреки забраните много от тях в семействата продължават да говорят български, защото ми се случи няколко пъти да ме карат да им говоря на български. Във вътрешността на Сърбия просто това не е така, те не те разбират.“
Предвид описания от нас в книгата факт, че в Румъния също има такава местност (а може би и там не е една, както не е една и в нашата страна) можем да започнем да мислим за мащабна конфигурация от места с името „Градище“ (или подобни и изменени с времето топоними, ако са извън териториите на днешна България). Възможно ли е древните строители на тези комплекси (като този в Странджа и светилището в Румъния) да са създали цяла координатна система по света с подобни съоръжения? Имаме достатъчно аргументи, за да допуснем една такава възможност. Предвид свързаността на българския с румънския комплекс, не виждам причина всички комплекси от типа „Градище“ да са свързани не само физически, но и функционално. С каква идея – не мога да кажа, а вариантите са наистина много. Въпреки това смятам, че тези открития хвърлят нова светлина на изследователите на гробницата на Бастет като цяло, защото разследването (нека си признаем) цикли на едно място от години и нова информация просто няма.
Освен всичко описано досега, нашия познат, за който споменахме в следговора (този, който беше предположил, че в ритуалните напявания от филма „Широко затворени очи“ има закодирани скрити послания) се активизира след като прочете книгата и затвори кръга относно този аспект на нещата. Оказа се, че просто е трябвало да проверим в интернет за повече информация по въпроса (кой знае защо като писахме заключението на книгата, изобщо не се сетихме да направим това). Така или иначе, оказа се че езика във филма наистина е румънски, записан на обратно.
Ето как звучи в действителност:
Обърната версия:
Auov uad auon acnurop ias iicinecu ertac iulunmod asiz... Aiutseca iulusacal iulutnafs ia irotacafenib is irotiulim irotanihcni. Uezenmud iul rolibor roletacap aeratrei is aerasal aeratecrec aeriutnam aetatanas aecap ataiv alim urtnep magur en as iulunmod. Auov uad auon acnurop ias iicinecu ertac iulunmod asiz...
Нормална версия:
Zisa Domnului catre ucenicii sai... Porunca noua dau voua... Domnului sa ne rugam pentru mila, viata, pacea, sanatatea, mantuirea, cercetarea, lasarea si iertarea pacatelor robilor lui Dumnezeu. Inchinatori, miluitori si binefacatori ai sfantului lacasului acestuia.
Приблизителен превод на български:
И Бог каза на своите поданици... „Давам ви заповед... да Ми се молите за милост, живот, здраве, спасение, търсенето и прошката на греховете на Божиите деца. Тези, които се молят ще получат милостта Божия и ще стопанисват добре това свято място“.
Има коментари в интернет, че това е сред най-свещените църковни служби, като например тази на великден. Не мога да потвърдя това, тъй като християнството ми е безкрайно безинтересно, но вероятно човека е прав, защото е румънец, а те са маниакално православни (доста повече от българите). Момчето казва също, че всяка една молитва, обърната на обратно се превръща в много мощно сатанинско напяване, което разбира се е абсолютно логично и вярно. Защо обаче във филма се използва точно румънски – остава загадка.
Изскочи и интересно писмо на Албърт Пайк до Джузепе Мацини, писано през 1871 г. То се отнася до осъществяване на 3 световни войни, като част от окончателното налагане на НСР. Разбира се, всеки който не е кацнал вчера от планетата Кларион знае, че досега са осъществени само 2 от тях, като по този начин се потвърждава, че всичко е планирано в детайли преди много столетия. Дали скоро ще станем свидетели на ТСВ, предстои да разберем. Според мен е много вероятно този сценарий да се разиграе в комбинация с други, тъй като доста неща са се променили оттогава. Между другото, това писмо е било изложено до 1977 г. в британската библиотека, след което просто изчезва, а някои казват, че изобщо не е съществувало. Можете да прочетете откъси от това писмо тук. Междувременно, с Alien си спомнихме за филм, който по определени аспекти много наподобява историята на Раду и особено крайъгълния камък на сюжета – древно устройство, което предизвиква потопи. То се намира в тайнствена пещера, в която се влиза само с необходимия ключ. Да ви звучи познато? :) Филма се казва „Lost City Raiders“ и от 2008 г. Макар да е сравнително ниско бюджетна продукция си струва да се гледа в контекста на книгата, още повече, че е напълно възможно мотиви от сюжета да са заимствани от историята на Раду за Залата на Проекциите (а хората правили филма със сигурност четат езотерична литература ако съдя по сюжета и дизайна на самата зала). Ватикана също е намесена, тъй че можете да го погледнете ако ви е интересно :)
Последното около темата е свързано с поредното ми лично преживяване на синхроничностите касаещи Монтоук-Румъния-България (повече за тях можете да прочетете в следговора към самата книга). Около седмица след излизането на книгата на Раду от печатницата бях в една антикварна книжарница, където рядко, но понякога изскача някое интересно и търсено от мен заглавие. Тъкмо се канех да си тръгвам разочарован от изгубеното време, когато нещо ме накара да погледна секцията с английска литература („секция“ е силно казано, предвид че имаше не повече от 20 книги). Първото, което съзрях беше книга с джобен формат, казваща се „The Montauk Fault“ от 1981 г. (снимал съм я по-долу).
Предполагам се досещате каква усмивка се изписа на лицето ми. Какъв е шанса тази книга да е изминала всичкия този път и да се озове в антикварна книжарница в моя град, 98% от чиято съдържима литература е от соц-време и да я намеря точно аз, след като тъкмо бяхме издали книга, свързана по толкова дълбок окултен начин със самия Монтоук? Да не говорим за моята лична връзка с проекта и личностите около него. Самата книга е точно на 30 г. и е издадена преди самия проект да приключи трагично през 83-та! Тя е роман и въпреки че все още не съм я чел, мисля че има някаква окултна връзка в сюжета й. Струваше 2 лв. и в крайна сметка си я купих за спомен :) Нещата не свършват дотук обаче. Докато я разглеждах (преди да я платя) продавача реши, че трябва да контактува с мен и първото, което изтърси ни в клин, ни в ръкав, бе, че току-що откупил един българо-румънски речник. Искаше да знае дали се интересувам. В този момент едва не се засмях на глас :) Този човек не знаеше нито за книгата, която сме издали наскоро, нито каквото и да е в тази връзка. Въпреки това импулсите на румънската история и Монтоук отново се намериха в една малка книжарница в България. Това е не само знак от Висшия ми Аз за свързаността между нещата, но и потвърждение на скорошните преживявания. И макар да смятаме този проект приключен за момента, то енергията му определено напомня за себе си и показва, че всичко това ще има продължение и навярно е много по-дълбоко, отколкото в момента можем да си представим...
Само бъдещето ще покаже дали това е така... Tags:
|
Изграден с помощта на Joomla!. Designed by: joomla templates hosting Valid XHTML and CSS.