Днес е 19 февруари и нацията „чества“ личността на Васил Левски. Нямах никакво намерение да пиша каквото и да е по темата, но виждам, че цял ден националната телевизия не спира да говори само за това, което ме провокира да напиша няколко наблюдения по въпроса (през перспективата на една по-особена философия). Което в известен смисъл ме изненадва приятно, защото не подозирах, че телевизията е запазила свойството си да провокира, освен да промива.

Сега – няма никакъв спор, че Левски е апотеоз на свободния дух и свободата от страха и в този ред на мисли въобще не възнамерявам да развивам антитеза на онова, което е очевидно. Днешният ден е само повод, който ще бъде използван да се кажат много по-големи неща, които могат да се съотнесат реципрочно към всеки един подобен ден.

Лицемерието и жалостта (да, харесвам тази дума и ще я ползвам често, ок?) обаче е нещо, което се сипе като градушка по телевизията, досущ като в стих на Пейо Яворов.

Нека започна от основното, за което става въпрос тук, след което ще преминем към детайлите.

Това, което ще последва, предполагам силно ще подразни някои от вас и може би отчасти ще си вкарам автогол, защото засягам много чувствителна тема, но очевидно ще поема ролята на февруарската телевизия и ще ви провокирам. Този сайт и без това не гони маса.

Аз съм човек почти с изцяло източно мислене, но има едно нещо, което никога не съм приемал и то е маниакалното боготворене на предците.

Генеалогията започва с кралските особи (лакеите на Империята Орион), проследяваща тяхното потекло и по този начин доказвайки тяхното „право“ да бъдат на власт. Освен в аристократичните родове, които изцяло са приели извънземния модел на мислене, защо превземките по предците са толкова важни в нашето общество? Защото голяма част от Играта е да се идентифицирате със своето тяло, а не със своето истинско Аз.

Ако се закотвите към идеята за вашето родословие (и всички ние го правим в различни етапи на своите разнообразни инкарнации) и псевдо-отговорностите, които имате към него, вие никога няма да се възприемете като инкарнация на вашия Висш Аз, който преживява ВСИЧКИ човешки раси на Земята в различни времеви периоди едновременно, по специфични причини свързани с преживяванията, които произхождат от това.

Вие се чувствате задължение да правите / говорите / мислите неща, заради семейството / фамилията / рода / националната принадлежност и т.н. Казано ви е да правите тези неща заради вашата физическа връзка с конкретния ви инкарнационен контекст. Ако знаехте, че потеклото ви е нищо повече от средство за проявата на вашата инкарнация вие нямаше да ходите на война, да се жените за „правилния човек“, да правите деца, защото „така трябва за да се запази рода“ и т.н.

Ако знаехте, че сте инкарнация на Висшия си Аз, щяхте да разберете, че вие сте участник във всички тези други преживявания, които Играта ви казва да харесвате или да не харесвате – вие сте арабин / африканец / европеец / азиатец / абориген и респективно – католик / православен / мюсюлманин / индус / будист / шинтоист и т.н. Ако сте всички тези хора в различни времена, можете да разберете защо е глупаво да воювате със себе си. Разбира се, сега когато има повече информация за тези неща, можете би ще придобиете мъдростта да мислите и реагирате различно от начина по който сте го правили, когато сте били в началните си нива на развитие.

Да се следват традициите на тялото става ненужно, освен ако това не ви носи някакъв тип наслада. Например, много от нас украсяват дома си покрай зимните празници, без да има каквато и да е религиозна конотация в това и това е правилния начин – да адаптираш нещо за да пасне на теб е нещо, за което говорих наскоро, както повечето от вас са прочели.

Въпреки това, много често ще чуете „ако не уважаваш предците си“ или „ако не се интересуваш от своя род“ значи си еди-какъв си. Играта обича да лепи етикети и да мачка съзнания. Някои хора са наистина вманиачени в това. Много от тях твърдят, че могат да проследят своето родословно дърво чак до библейски времена. Ама разбира се. Ако се напъна и аз ще докажа родословието си с Люк Скайуолкър.

Повечето от нас особено много страдаме от комплекса за настояща непълноценност, която избиваме с инжекции патетика дуеща миналото ни.

Любими изрази покрай чествания като днешните: „ние българите предадохме своя народ“, „ние българите нямаме воля за…“, „той е пример за…“ и т.н.

Е, познайте какво – да правиш асоциации между „ние“ и събития случили се преди 150 или 1 500 години може само да покаже доколко си потънал в Играта. Хората живели по времето на Левски няма нищо общо с хората, които живеят днес. Нямам нищо общо с предателството на Левски, затова не ме включвайте в извратените си сметки и ги заключете в най-дълбокия си гардероб. Да – споделяме донякъде всеобща народопсихология поради факта, че в тези територии властва определен мисловен модел насаждан от векове (не без външна помощ). Това обаче не ни прави пряко свързани с нашите предци – нито като епика, нито като ценности. Това е като да обвиняваш днешните бели заради геноцида над индианците или негрите преди 200 г.

Какво да кажем за езотеричната нищета която се шири, като например: „бяхме 500 години под турско робство, защото богомилите ни проклеха, че ги унищожихме“. Велико. Толкова езотерично звучи, че да няма какво да отговориш освен да наведеш главата си като крава и с влажни очи да кимнеш в знак на жалък конформизъм. И това ли е великата Светла страна, която „наказва“ хората от бъдещите поколения за нещо, което е сторено в миналото от изцяло различни личности? Това е наистина мъдро за същества от духовен тип, които твърдят, че разбират законите на вселената и се стремят към „добруването“ на човек. „Ооо не, бъркаш, това е карма, всички тези духове се прераждат в същата страна в същите родове за да изкупят дълга си!“ Мхм. А аз съм Робърт де Ниро. Какво, не ми ли вярвате? Докажете, че не съм!

Прераждане няма, както няма и карма, а Висшият ви Аз има инкарнации навсякъде и във всички времена, защото иска да изживее различността, а не да цикли 5 века в България заради псевдо-окултни суеверия. България е била 5 века под робство, защото групата от Висши Аз инкарнирала се тук е избрала да изживее точно това, а не нещо друго.
И що за тъпни изобщо? Както България е била 5 века под робство, така Испания е била СЕДЕМ под иго на маврите. И испанците ли убиха своите богомили, че това явно съм го пропуснал? Или там има друга „причина“. Ще да е някакво католическо съгрешение, нали егрегора е такъв там…

Въобще, би било еволюционно полезно човек да разпознава окултната осакатеност и социалното програмиране налагано от Играта в едно общество. Това може да стане ако спрете да гълтате витамин невежество и започнете да мислите и анализирате това, което ви се представя за истина.

Левски

В материала за св. валентин обясних защо всеки един празник, честване и т.н. е ритуално действие (и с какво е свързано то). Всичко с колективен характер създава дадена енергетика около себе си.

Защо честваме личности? Какъв е произхода на масовото поклонение пред един човек (без значение кой наистина е бил той)? На какво напомня това? Точно така – на боготворенето на извънземните в миналото. Естествено не казвам, че нашите революционери са извънземни – казвам ви какъв е мисловния модел зад това поведение – отдаване на силата на външен източник. Защото те се иконизират (даже се ползва този термини – те са „български икони“; което е и термин ползван на запад в контекста на програмирането на обществото, но затова друг път). Има ОГРОМНА разлика между това да цениш нещо и да му се прекланяш. Преклонението обикновено е с външна посока, защото се прекланяш пред нещо, на което се възхищаваш, но което най-вероятно не притежаваш като качества. Мъжество, смелост, чест и т.н. Човек, който притежава тези качества (или поне е на пътя, в който е започнал да ги развива), не се прекланя пред тях – той знае, че това е глупаво. Той ги цени, защото познава тяхната вътрешна стойност благодарение именно на вътрешния си опит и богатство. Това е с посока обратна на външната. Това е нещо, за усвояването на което, наистина сте тук.

Духът не иска тялото/личността да бъде почитана.

„Дякона“, „Спасителя“, „Апостола“… Хайде по-полека, а?… Не омаловажавайте Духа на Левски с глупави човешки понятия свързани с тялото. О, между другото… Много често ще чувате оттук нататък от „интелектуалният“ „елит“ на страната, който се тупа по гърдите (просто защото им се плаща за това), че ние трябва да почитаме именно духа и примера (който ни дава) на Левски. BULLSHIT ALERT! BULLSHIT ALERT! Не трябва да почитате НИЩО, което не искате, само защото обществото ви КАЗВА, че това е морално правилното поведение. Не почитам Левски (или който и да е било друг), защото не съм го познавал като човек, но УВАЖАВАМ и ЦЕНЯ и се опитвам да споделям качествата, които е притежавал. Ако има нещо, в което можем да сме сигурни, то е това, че той би искал точно това отношение към „него“, а не иконизиране! Иконизирането е точно обратното на това, в което той е вярвал. Той е вярвал във вътрешната свобода и че само ние можем да освободим себе си. Ако трансформирате това твърдение в личностен план, а не в национален, ще преоткриете единствената Истина в този живот. Преживяванията и вътрешните качества се проектират през физическата инкарнация. Това не означава, че ТЯ е тази, която трябва да бъде превръщана в ценност. Ценността е ценността сама по себе си и нейната интеграция на инкарнационно ниво. Ценността НЕ Е нейния носител. Глупавото човечество толкова рядко става свидетел на проявление на тези ценности, че по погрешка издига в култ техния носител. Не че симпатизирам на легендата за исус, но примера е абсолютно същия – „той“ „каза“ да не се строят храмове в негова чест, а стана именно това. Играта опорочава всичко истинско на ниво над средно-напредналото. Духът няма нужда от паметници и ритуални действия на една и съща дата, всяка година. Можете ли да направите паметник на Духа? Или на смелостта? Или на честта? Не можете, защото те нямат физически характеристики, които да бъдат овеществени във форма. Нали помните – истинското е невидимо за очите? Тогава какво виждаме в момента? Виждаме една ДИАРИЯ, това виждаме. Която всички доброволно поглъщат от чаши за коктейли със сламка и чадърче.

Какво видяхме днес? Видяхме лицемерните политици (представителите на Тъмната страна), които биха предпочели коледа, а не този ден, защото тогава се плюска. Днес не се прави нищо. Просто се събираме пред масонския обелиск в центъра на София и поднасяме цветя (ритуал). Освен това, нека погледнем малко по-дълбоко на всичко това. Ние си СПОМНЯМЕ за някой. Тоест ситуираме този персонаж и действията му в МИНАЛОТО (както сме били роби), т.е. нещо, което днес вече НЕ Е. Ценности, които вече НЕ СА (напук на всички надути слова докъде сме я докарали и как днес всеки трябва да е Левски – give me a fuckin break…). Не всички трябва да бъдем Левски, защото не всички сме Левски и няма НИЩО грешно в това. Всички ние идваме за определени преживявания. Някъде по времевата линия имаме подобни на неговите преживявания. Вашите преживявания не са по-малко стойностни като качество, колкото и елементарни да си мислите че са. Просто ако съпоставите вашите преживявания наред със саможертвата на Левски, обществото ще избере него, защото нормата повелява така. Познайте обаче – нормата не струва пет пари и е резултат на едно общество в дисбаланс. Стойността няма рамка, защото тя е универсална единица неподлежаща на точни характеристики. Всеки един от нас (който има душа) трябва да има свой ден, в който да празнува смелостта си за това, че е избрал да участва в тази Игра! Това е най-голямото галактическо предизвикателство! Всички вие сте шибани герои, но никой няма да излезе по bTV, за да ви го каже, затова не го и очаквайте! Защо вие нямате ден на честване от всички останали? Защо аз нямам ден, в който всички да ме честват? Защо стринка ви няма ден, в който да я честваме? Ето това прави Играта – тя взима една идея от много по-голям мащаб и я манифактуризира за нейно собствено ползване. Вместо празник на Духа за всички Висши Аз, тя свежда нещата до празнуването на тялото, което е преносител на някакви общочовешки ценности. Разбира се кой може да се бори в името на това? Кой може да излезе и да каже, че касапина Пенчо е софтуер, чийто хардуер е равен по стойност на хардуера на Левски? Ще ви убият от ритници. Виждате ли иронията? Левски е направил същото. И са го убили от ритници. Какво по дяволите си мислите че се е променило днес?

Както казах, спомнянето е в миналото, което ви отдалечава от вашето ДНЕС. Мечтата е в бъдещето, което ви разделя от вашето ДНЕС. Тъмната страна иска да нямате свое ДНЕС. Тя иска да имате колективно минало, колективно настояще и колективно бъдеще. В това няма медитация. Това не означава да не си спомняте и да не мечтаете. Означава да миналото и бъдещето ви да не правят вашето ДНЕС. Да не го моделират, да не го съставят и най-вече – да не го ръководят. Защото това е един от сигурните начини да бъдете някой друг, а не своето актуално „Аз“.

Наблюдавах церемониите днес много внимателно. Толкова много ритуализъм, толкова много лицемерие, толкова много нищета... Отегчени хора, които не искат да бъдат там, където са, които не искат да говорят това, което говорят (но го правят защото са задължени от нормата), нелепи политици, които ментално са на някоя вакханалия вместо там, където са. Всичко това, отново и отново. Левски, опълченците, Ботев – цялата нация е отегчена до смърт от едно и също нещо всяка година – НИКОЙ НЕ ДАВА ПЕТ ПАРИ! Това е един от начините нещо истинско (ценностите, които стоят зад това, не ритуала) да бъде профанизирано – чрез многократно повторение (до втръсване) на едно и също. Това е като секса – до такава степен сме заляти от него навсякъде, че вече дори не ни прави впечатление. Скуката е НОРМА на днешния ден господа. Не честта, не свободата – СКУ-КА-ТА! ОТЕГ-ЧЕ-НИЕТО! ПРО-ФА-НИ-ЗА-ЦИЯТА!

Разбира се религията не пропусна и днес да покаже изцапаните си гащи (прави го при всяка възможност за изява), напомняйки за себе си с панихида в чест на Левски. Това, че Левски е бил религиозен (никой не е съвършен, но и той не е бил фанатик) и е споделял ценности, от които има какво се вземе, не дава право днес на полу-идиотизираната православна църква да си присвоява заслуги, които няма да има и след милион години. Изобщо няма да коментирам, защото си обещах, че този път ще се огранича в 5 страници на Word, а всички знаем какво ще стане ако започна да говоря за християнството.

По-късно имаше един университетски професор, който говореше пред масонския обелиск и си личеше че речта му е наистина писана с мисъл и иновативност с тенденция за вибрация подобна на този текст. Реч, която наистина можеше да накара някои хора да се замислят. Не беше копи-пейстната от архива на пролетарското движение, а бе написана от сърце. Никой не реагира по никакъв начин. Излезе някаква пикла от 11 еди-кой-си-клас, за да чете някакво измислено есе, с което е спечелила някакъв измислен конкурс на тема „Левски“. Есето бе толкова профанизирано и клиширано, че получих позиви за повръщане, а хемороидите ми напомниха за себе си. Момичето свърши и всички започнаха да пляскат. Ето това е Играта. Достатъчно бяха няколко ключови думи като „апостол“, „икона“ и тем подобен bullshit и егрегора се активира. Професора бе против егрегора и бе наказан с неудобна тишина. Освен това – тя беше дете. Колко сладко... FUCK THAT BIG TIME!

Левски е бил това, което повечето от нас никога няма да бъдат в настоящата си инкарнация, но ще бъдат в някои свои други. Левски е пример, че тези неща съществуват. Левски е символ на смелост, чест, любов, отговорност, преданост, чистота и БЕЗКРАЙНАТА СИЛА НА СВОБОДНИЯ ЧОВЕШКИ ДУХ! Помнете това, защото всички ние трябва да го постигнем в даден момент. Помнете това, не Левски. Каквото и да е направил, той е чукал и е срал, както го правите и вие всеки ден.

Професора каза в речта си нещо много силно. Каза че свободата е право на несъгласие. Уникално точно.

Съгласен ли си с ШИБАНАТА помия, която се сипе върху теб?

Народе????