Зареждащото дишане е един от малкото методи, които съм срещал, чиито резултати могат да се почувстват още в началото на практиката. Това само по себе си окуражава и стимулира практикуващия да изследва с още по-голям ентусиазъм метода и да извлече възможно най-големи практически ползи от него. А ползите както сами ще се убедите са на различни нива - от чисто физически до разширяване на съзнанието.

Урок 1
(за първи път публикувано в TNTC, т. 1 юли 1989 г.)

Зареждащият Дъх (Енергетизиращо дишане)

Ето ги и първите инструкции – вашият ключов урок в овладяването на техниката на Енергийното дишане. Първото упражнение се нарича „зареждащ дъх”. Запознайте се много добре с него, използвайте го често всеки ден, защото е в основата на системата.

1. Правете всички упражнения за дишане седейки в първите няколко дни от практиката. Използвайте удобен стол, за предпочитане с изправен гръб, така че гръбнакът ви да е добре изправен по всяко време докато се упражнявате. Стъпалата ви трябва да са поставени плоско на пода, ръцете в скута или на коленете. Главата трябва да е изправена и гледаща напред. Дрехите трябва да са разпуснати (или изобщо без), а всякакви колани, копчета и ципове трябва да бъдат разхлабени за максимален комфорт и коремно разширение.

     2. Фиксирайте погледа си право напред. Това е важна стъпка, с която да започнете, защото помага да се концентрирате върху дишането без разсейване. След време когато правите дишането рутинно по някое време на деня, като например докато се разхождате и т.н. тази стъпка, разбира се, може да бъде премахната.

     3. Зареждащият дъх

 Вдишайте дълбоко, силно, дори яростно през ноздрите. Вдишайте толкова дълбоко и мощно колкото можете. Вдишайте докрай, до последната капка въздух, която можете да вкарате. Без да задържате или правите каквато и да пауза, незабавно издишайте силно, равномерно и докрай. Това е много силно и мощно дишане; няма нищо плахо или половинчато около него. Това не е бавното, тихо и внимателно дишане, с което може би сте свикнали или пък очаквате, асоциирайки го с обикновените йога-техники.

Това е по-скоро като „тибетски бомбардировач”, „пълно самурайско вдишване”. За да го извършите правилно, трябва да отидете дотам, че да „свиете” лицето си, да набръчкате носа си в нещо подобно на свирепо изражение като на стилизираните японски маски за театрално изкуство. В такава поза може дори да заприличате на разярен бик от анимационен филм.

4. Сега – точно в тази поза стил „разярен бик”, направете 3 последователни зареждащи дишания. Не забравяйте докато се концентрирате в някаква точка пред вас да правите всеки дъх толкова силен, равномерен и пълен, както навътре, така и навън доколкото това ви е възможно. Издишването на всеки дъх трябва да се прави толкова пълно, както и вдишването, така че със сила да извадите и последната капка въздух. Докато правите тези зареждащи дишания в последователност вие трябва (ако го правите правилно) да звучите като вагонетка по релсите.

Не забравяйте, това е много мощно дишане! Извършва се отчетливо и с острота. Би трябвало да произведе шумен звук докато нахлува през ноздрите – като всмукване от мощна прахосмукачка. Когато придобиете повече опит трябва да можете да пъдите мухите от въздуха и да правите вихри от малки листчета по бюрото ви (както и да е, схванахте за какво става въпрос).

5. На този етап може да направите няколко пълни серии от по 3 зареждащи дишания. Направете 3 дълбоки мощни, решителни и пълни зареждащи дишания. След издишването на третия дъх направете пауза за момент (третият дъх трябва да бъде извършен с особена сила и подчертаване; има тенденция, някои ученици да правят третия дъх по-слаб – все едно бързат да приключат с повторенията. Следва да се направи точно обратното. Последният дъх от сериите трябва да бъде особено силен, пълен и подчертан.

По време на малката пауза трябва да бъдете сигурни че вашите лицеви мускули, рамене, врат, ръце и крака са върнати в пълно състояние на релаксация. Гръбнакът винаги трябва да бъде изправен. Никога не се прегърбвайте напред. Направете още една серия от 3 зареждащи дишания, направете пауза за момент, релаксирайте, след това направете трета серия от 3 дишания. След последната серия застанете неподвижно и чувствайте. Какво чувствате? Каква е разликата?

6. Увеличете броя на сериите повторения от по 3 зареждащи дъха (например увеличете броя на 7, като изпълнявате 3 зареждащи дъха, правите пауза и релаксирате за момент, още 3 и така докато стигнете до 7 серии). Отново, след като завършите седмата серия застанете мирно и чувствайте.

7. След известно време прекарано в практика на увеличените серии от повторения, трябва да почнете да правите по-кратки серии от 3 тура, само че с по-голяма група от зареждащи дишания, тоест трябва да практикувате в групи от по 5 или 7 зареждащи дъха, като повтаряте всяка група 3 пъти с пауза и релаксация и т.н., както в предишната инструкция.

След това използвайки по-голямата група от зареждащи дишания (групи от по 5 или 7 и т.н.) трябва да увеличите и сериите от повторения отново до 5 или 7 цикъла. За пример – направете 7 силни зареждащи дъха, направете малка пауза и релаксирайте, направете още 7 и т.н. докато завършите 5 или 7 цикъла от повторения. Винаги след това стойте неподвижно и почувствайте ефекта.

Запомнете че зареждащото дишане трябва да се практикува в седнала позиция, поне в първите няколко дена. Един от ефектите, който може да почувствате, когато за първи път практикувате тази техника, е леко виене на свят. Това е в резултат на възможна хипервентилация и е причината поради която се препоръчва в началото да се прави в седнала позиция.

Постоянната практика на зареждащото дишане ще настрои вашата система към по-позитивно и подсилено съотношение на кислорода към въглеродния двуокис в кръвообращението и тъканите и следите от хипервентилация бързо ще изчезнат.

След няколко седмици на редовна практика ще можете да правите голям брой от серийни повторения на „голяма седморка” от дишания без да усещате никакви ефекти на хипервентилация.

Съвети за Дишане

Правилният начин за дишане е чрез разширяване на корема и контракция, а не чрез гръдно разширяване и контракция. Когато вдишате, дъхът трябва да накара корема да се избута навън. Не трябва да се издуват гърдите прекомерно, както понякога ни учат (неправилно) в часа по физическо и не трябва да причинява прекомерно повдигане и сваляне на рамената.

По време на издишването коремът автоматично трябва да спадне и релаксира. Практикувайте това коремно дишане, дори се гледайте в огледалото, за да следите дали гърдите не се движат повече отколкото корема, докато не ви стане втора природа. Това на практика е естественото дишане на тялото, така че всичко което набляга на разширяване на гърдите вместо корема е изкуствено, заучено и неправилно.

Забележка:

Може да практикувате зареждащото дишане както в сравнително замърсена атмосфера (в голям град), така и в сравнително незамърсена такава (ако изобщо можете да намерите). На пръв поглед изглежда, че ще приемете токсини и замърсители още по-дълбоко в дробовете си, отколкото нормално бихте поели. Но хроничното повърхностно или плитко дишане също така вкарва всички тези замърсители. И поради това, че не се прави толкова дълбоко и пълно не успява да промие алвеолите на бронхите оставяйки вредни и канцерогенни замърсители да заседнат в дълбоките слоеве на белодробната тъкан.

Зареждащото дишане пречиства тези тъкани чрез доставянето на необходимите количества кислород до клетки, до които иначе не би се достигнало и чрез промиването на стари засегнати „джобове” от канцерогенна материя замърсяваща дълбоките слоеве на системата.

Забележка:

Не практикувайте зареждащото дишане в кола със затворени прозорци или на магистралата. След седмици практика може да почувствате, че сте преминали точката на хипервентилация и да решите, че ще бъде безопасно да дишате и докато шофирате. Въпреки това автомобилът (и особено в комбинация с магистралата) циркулира изходни газове през кабината на колата. Тези газове са много коварни, защото можете да направите дълга серия от зареждащи дишания в колата без да почувствате някакъв зловреден ефект, като замайване или притъпяване на сетивата, а след това да спрете за момент и внезапно да почувствате атака, водеща до припадък от акумулирания прием на тези изходни газове на колата.

Не забравяйте: правете вашето зареждащо дишане всекидневно. Това е много важно.

Направете зареждащото дишане по-популярно от джогинга.

Урок 2

(публикуван първо в TNTC т. 1 август-септември 1989 г.)

За тези от вас, които срещат този метод за първи път, препоръчваме да практикувате няколко дни подготвителното зареждащо дишане преди да преминете към този урок.

Обобщение на метода: (докато привикнете към осезателната събуждаща сила на това дишане, препоръчваме да го практикувате в седнало положение на удобен стол, който държи гръбнака изправен във вертикално положение; лицето да гледа право напред, стъпалата поставени плоско на пода, ръцете релаксирани на коленете или в скута).

Правете този яростен помпащ зареждащ дъх няколко пъти подред, направете пауза. Релаксирайте. Чувствайте. Повторете. Направете няколко такива повторения на основния цикъл на зареждащото дишане. Увеличете броя на вдишванията и издишванията в един цикъл, а след това и броя на повторенията на разширения цикъл (тоест направете 5 зареждащи дъха, повторете тази група 5 пъти с пауза и релаксация между всеки цикъл).

Пълно зареждащо дишане

1. Правете всяко ново упражнение за дишане в седнало положение поне в първите няколко сесии на практиката, независимо от това дали сте практикували предишните вариации.

Това е поради факта, че всяка модификация на основното дишане или всяко въвеждане в допълнителна техника, произвежда различен ефект за човешката система (независимо дали съвсем различен или по-фино различен ефект). Дори ако сте напълно привикнал към ефектите от предишни упражнения, това не ви „имунизира” срещу модифицираните ефекти, които всеки нов урок представя.

Винаги сядайте с изпънат гръбнак, разхлабени дрехи (или никакви), стъпалата плоско на пода, ръцете релаксирани на коленете или скута. Фиксирайте погледа си в една точка право напред, за да помогнете на концентрацията си докато извършвате дишането.

2. Извършете повторение от 3 мощни зареждащи дишания точно така, както вече сте свикнали да правите. Вдишайте силно, рязко и пълно през носа, а след това издишайте със същата сила, плавност и максимално изваждане на въздуха, също така през носа. Този път обаче на последното повторение на зареждащото дишане издишването трябва да се извърши през устата. За да направите това правилно, устните трябва да бъдат свити като оставят само малка пролука, на практика невидима за очите, през която на издишвания въздух се позволява да излезе. Ефекта от това е, че се забавя съществено последното издишване.

Използването на едва присвити устни регулира потока на въздуха много по-драстично и „волево”, отколкото може да се направи през носа. Има два основни начина да позволите на това последно издишване от сериите да се извърши. Дъхът може да бъде изваден чрез един вид насочен натиск, тоест да го издухате през малкия процеп на устните. Другия вариант е да го оставите да „отлети” сам, като бива пропускан бавно и равномерно от естествената контракция на корема и последващото спадане на диафрагмата без каквото и да е умишлено „духане” от страна на практикуващия.

Този последен дъх прави издишването във финалната серия особено бавно и само когато излизащият въздух напусне дробовете се призовава изтласкването на останалия въглероден двуокис във въздушните торбички, като така завършва финалната серия дишания с отчетливо издишане под налягане.

Препоръчва се на практикуващия да предпочете метода на целенасочено (и все пак бавно) издухване на въздуха през устните при последното издишване в началото на всяка сесия от пълни зареждащи дишания. С нарастването на повторенията и броя на циклите в които дишането се извършва обаче, практикуващият постепенно трябва да премине към много по-бавният метод, като позволи на въздуха просто „да си отлети” през малкия отвор (като през дупка на балон) с помощта на спадането на диафрагмата.

Смисълът на тази последователност на изпълнение се крие в по-големия комфорт, който ще усещате когато се опитвате да оставите въздуха да излезе сам от система ви при положение, че вече сте натрупали опит. Тогава системата ви ще бъде наситена с повече кислород. А колкото повече навътре навлизате в своите сесии на зареждащото дишане, толкова повече променяте съотношението на кислорода към въглеродния двуокис в кръвта в полза на кислорода. Така е много по-малко вероятно да изпитате „паника” за липса на кислород, която иначе е съвсем нормално да се почувства ако се опитате да изкарате въздуха по втория начин без да сте натрупалия нужния опит.

3. Извършете няколко пълни цикъла от по 3 пълни зареждащи дишания, като винаги дишате през носа навътре и навън с изключение на последния дъх от серията, при който трябва да издишате много бавно, равномерно и пълно през малък отвор на устата. Направете пауза, релаксирайте напълно (винаги държейки гръбнака и главата изправени) и се оставете да чувствате накрая на всеки цикъл преди да продължите към следващата серия от 3 пълни зареждащи дишания.

След това увеличете броя на дишанията в една серия (например от 3 на 5, а по-късно от 5 на 7 и т.н.), а след това увеличете и броя на циклите от 3 на 5 и по-късно от 5 на 7.

Запомнете: винаги дишайте през устата само на последното издишане на дадена серия (например в серия от 3 дъха – вдишване през носа, издишване през носа, вдишване през носа, издишване през носа, вдишване през носа издишване през устата – край на серията. Не трябва да се „мери” продължителността на дишанията, както при много упражнения за дишане, така че не се притеснявайте, че трябва да мерите вдишванията и издишванията според „стандартното” съотношение (2 към 4 и т.н.). След като практикувате в седнала позиция по няколко пъти всеки ден, вие ще успеете да отблъснете всяка следа от възможна хипервентилация до степен, при която ще можете да извършвате пълното зареждащо дишане по всяко време, докато се разхождате, стоите и т.н. Ще е добре да прибягвате до това по-свободно зареждане по-често. Ще откриете, че то ви прави да се чувствате по-добре като цяло, по-живи и енергични, с балансирано усилване на общото чувство за уравновесеност, лекота, увереност и по-добро физическо състояние.

Най-доброто от всичко е, че тази практика поставя първата (но необходима) основа за следващите месеци, през които ще се научите да прилагате дишането и неговите модификации за важна работа свързана с пробуждането на някои позакърнели способности и функции, както и в развиването на психическия, емоционалния, умствения и духовен потенциал. Същевременно с това ще ускорите интеграцията на всички системи и вериги в тялото за едно подобрено здраве и по-дълбоко чувство на щастие.

Трябва да извършвате практиката всекидневно. Поддържайте дневник или календар, който да ви напомня и същевременно в него да си отбелязвате напредъка по спазването на графика си за зараждащо дишане. Освен това оставяйте полезни бележки и съобщения из цялата къща (залепени на хладилника или огледалото), в колата и дори на работа на десктопа. Подобни бележки могат просто да ви напомнят да ДИШАТЕ!

Следвайте инструкциите по начина, по който са дадени и няма начин да не усетите произтичащата от практиката промяна. За да разберете каква е тази голяма промяна за която говорим, трябва да следвате инструкциите и да практикувате. Не забравяйте: правете зареждащото дишане ежедневно. Това е много важно.

Урок 3

(публикуван за първи път в TNTC т. 1, декември 1989 г.)

.

Съвети за Баланс

Тези, които са усетили първоначалният подем от практиката усещат някакво вътрешно оживление, което е толкова естествено и завладяващо, че те искат да знаят веднага как да извлекат златото от тяхната новооткрита златна мина (образно казано). Точно на този въпрос ще се спрем сега.

Естествено е да усещате, че ако толкова малко занимание с тази практика доставя толкова голям резултат и придвижва вашите системи толкова много, тогава продължителното й прилагане би трябвало да вещае някаква знаменита трансформация. Мъдро е обаче да позволите на практиката да отвори всички центрове и енергийни линии по един естествен и балансиран начин. Вашите системи знаят и със сигурност могат да ви покажат колко точно сте способен да усвоите и ефикасно да преработите при една такава пренастройка. Възможно е обаче повлияни от наплив на ентусиазъм да пресилите нещата в началото и да достигнете до някои далечни зони преди вашата система да може да се нагоди за тях.

Този необикновен ентусиазъм вероятно захранен от приятния приток на допълнителна енергия в комбинация с една изгладняла психика (която току-що осъзнава размера на липсите, на които е била подложена и искаща да си „навакса за изгубеното време) може временно да претовари наличния капацитет на вашата система.

Чести резултати от това могат да бъдат:

1. Излишни крайности свързани с хипервентилация.

Както беше обяснено и преди „хипервентилацията” е само първоначален резултат от прилагането на техниката на зареждащо дишане. Замайването, което може да усетите първоначално постепенно изчезва с практиката. То е в резултат от нарасналата енергия в резултат на зареждащото дишане, което придвижва системите на съзнанието до тавана на техния временен капацитет.

Тези системи са временно избутани извън нормалния праг, който разделя тясната зона на събуждане на съзнателността от по-разпръсната средна зона за обработка на психичната енергия, в която концентрираната искра на самоотразяващата се осъзнатост тепърва трябва да се запали. Този „регион” на енергетизация, в който обикновената (на ниско ниво) осъзнатост има склонността да се разсейва придружена с „припадъка” на същата тази осъзнатост представлява „pons asinorum” (означава задача, която поставя на огромно изпитание способностите на неопитния) в моментното пресичане на вашата оптимална осъзнатост със зоната на вашето по-висше съзнание, което се „опознава” чрез отражения на фрагменти видени в съноподобно състояние.

Прогресивната, балансирана и неприбързана практика на пълното зареждащо дишане, ще ви помогнат лесно да изтласкате границата на хипервентилацията.

По този начин съществени засилени стойности на самоотразяващото се съзнание се инсталират на мястото на този праг, поставяйки маркировка на границата на региони познати до този момент като „подсъзнателни” или дори до измерения на по-висшето Същество правейки ги достъпни за осъзнаване в „нормалното” будно състояние. Така феноменът „хипервентилация” има все по-малко общо с ефектите, които се усещат вследствие на осъзнато прилагане на техниката зареждащо дишане.

2. Вторият най-чест резултат от (разбираемото) предозиране на практиката в изблик на ентусиазъм е разтеглянето на лицеви или вратни мускули. Ако сте попрекалили до степен, че части от вашето лице, глава, врат или задна част на главата изглежда са изтръпнали, просто релаксирайте, стойте неподвижно и дишайте нормално. Това е временен ефект и бързо изчезва. По подобен начин, ако не следвате предпазните инструкции и все пак си разтеглите мускул или тъкан (обикновено лицев мускул или устна тъкан), отново релаксирайте и възстановете нормалното дишане.

Може да се наложи да се въздържате от практикуване на зареждащото дишане с голяма сила за няколко дни, докато разтеглянето се отпусне. Подобни пренатоварвания са малки и временни смущения. Те дори не се случват изобщо ако практикуващият съзнателно следи как системите му откликват на нови стъпки от практиката според инструкцията.

Може да откриете че „прогресът” по цялостното заздравяване на тъканта и мускулните групи както и отместването на хипервентилационния праг който ви дава възможност за по-широко приложение на практиката, изглежда някак си „неравномерен”. Може да нарасне с голяма скорост и изведнъж да се спре в „хълм”. Може да се окажете в положение да заседнете на определен брой повторения и цикли (например 7 серии от по 7 цикъла) за много по-дълъг период, отколкото когато сте увеличавали броя преди и да се почувствате като в задънена улица. Трябва да се наслаждавате на тази временна „горна граница” за времето през което изглежда фиксирана и да се въздържате от нетърпение.

Няма състезание по „изкачване на хиперинтензивни висоти на дишане”. Съдействайте си с вродената мъдрост на вашите системи. Не оставяйте летаргията, капризите на психологичните настроения или идейните ограничения да ви диктуват под претекст, че говорят за вашите действителни енергийни процеси и системи ум-тяло.

3. Третият най-чест резултат от прекаляване със зареждащото дишане е появата на малко временно „главоболие”. Това е в резултат на концентрация на енергия произведена от засилването на носещото „течение”, но обработена през обикновени пътища, които принадлежат на относително небалансирани вериги на системата, които не са възползвали още от по-голямата хармония, която може да се види при прилагането на метода с времето.

Интересно е да се отбележи, че балансираната и прилагана интелигентно и последователно практика на пълното зареждащо дишане помага за успокояването на хронични главоболия, включително мигрени. Това не е много трудно за разбиране, след като видим, че дори и в медицинските изследвания симптомите на „мигрените” са свързани с патологично състояние на локална липса на кислород.

Винаги помнете да прилагате постоянно, съзнателно и мъдро практиката на зареждащото дишане.

Вашето наслаждение ще нарасне, вашият ентусиазъм ще нарасне и накрая ще се появи една балансирана и хармонична перспектива, чрез която да можете да се себеизразявате взимайки максимални ползи от техниката на зареждащото дишане в най-икономичния отрязък от време съвместим с естествения прогрес.

Така че наслаждавайте се на своята практика.

От Мора Талион

(може да се намери и в Матрицата IV) 

Превод: Alien