За човешката невидимост се пише от векове. Индоевропейските и шаманските вярвания са придружили хората, които се населили в Индуската долина (приблизително 2500-1500 пр. н. е). Там мъже и жени с големи духовни постижения, свръх-знания и необикновени сили започнали да се наричат риши. Ведите, които стоят в основата на хиндуизма са еманация на ученията на ришите. В тези текстове намираме описания на ритуалите и техниките на хинду-жреците, които наподобяват в голяма степен магическите и шаманските способности на старите магьосници и шамани.

По-късно при хиндуизма 700-300 г, пр. н. е. откриваме тайните доктрини наричани Упанишади, които са написани за учениците. В тези Упанишади има секция наречена Йогататва, която дава богата мистична философия на дисциплината и теория на практиката за придобиване на познание за есенцията на Бог. Един сериозен ученик по раджа-йога е бил обучаван, че определени паранормални сили, наричани сидхи са естествен развой за придобилия контрол над собствения си ум и околна среда човек. Това било и значим индикатор за духовния прогрес на ученика. Една от тези йога „сидхи“ била и човешката невидимост.

Патанджали, автор на Йога-Сутра, която се явява един от ранните източници, опитва да опише процеса при който се случва тази невидимост. Той казва, че концентрацията и медитацията могат да направят тялото невъзприемливо за други хора, а когато не съществува директен контакт със светлината на очите, тялото изчезва.

Светлината, която се поражда в окото на наблюдателя вече не влиза в контакт с тялото, което е станало невидимо и наблюдателя не вижда нищо. Няма много писано за това как точно това се случва – обяснението на процеса вероятно е оставено да се извърши директно от учител на ученик.

От XIII в. насам известен брой текстове в Европа засягат подобни способности, извършвани от магьосници, които имали силата да станат невидими, точно както шаманите (древни и съвременни) и йога-майсторите в Индия.

Други култури, в които шаманизма (и способността да се изпариш) е играла голяма роля са аборигените в Австралия, древните хора от Северна и Южна Америка и хората от полярните региони.

Някои документи на розенкройцерите от XV в. също говорят за невидимостта. Един брат от розенкройцерското братство пише книга за това как да се ходи невидим сред хората и има свидетелства, че подобни знания са били преподавани в тези дни. Х. Спенсър Люис, основателя на ордена на розенкройцерите в Сан Хосе, Калифорния заявява, че може да се придобие невидимост, която да обкръжава човека с помощта на облаци. Той казва че облаци, или тела от мъгла, могат да бъдат призовани да заобикалят невидимия, като по този начин той излиза от погледа на другите. Според Люис, тази тайна практика все още се преподава в мистичните школи и до днес. Писмената литература по този въпрос поддържа твърдението, че „облака“ е в основата на тайната на розенкройцерската невидимост.

Мъж с име Джон Маки, ранен масон преподавал метод при който всеки можел да стане невидим. Друго разклонение на розенкройцерите – Херметичния Орден на Златната Зора оставя ръкописи описващи ритуал по невидимост. Тези ръкописи говорят за това как да се увиеш с плащеница, която пък се описва като облак.

Говори се че Блаватска от теософското общество е ставала свидетел на тази невидимост и дори й е била дадена тайната, след което сама е изпълнила практиката няколко пъти пред свидетели. Литературата за спиритуалистите в САЩ показва, че няма съмнение че и те са знаели за облака и неговото създаване.

Какво е облака? Трябва да търсим нещо, което е между празното пространство и действителната физическа материя, нещо невидимо за голото око, но в голяма степен съществуващо. Розенкройцерският наръчник ни казва, че първата форма, в която духовната есенция се концентрира подготвяйки се за материална манифестация, са електроните. Когато духовната есенция се събере върху много малки фокусни точки с електрически заряд (поради определени условия) имаме създаване на електрони.

Науката ни казва, че подобен облак от свободни електрони ще абсорбира цялата светлината, която влиза в него. Той няма да отразява нито да пречупва светлинните вълни, нито пък те ще могат да преминат през човека. Следователно очите на наблюдателя няма да видят нищо и човека обкръжен от подобен облак е невидим. Тъй като светлината е необходима за човека за да вижда, когато няма пречупени или отразени светлинни вълни, които да отскочат от човека и след това да попаднат в ретината на наблюдателя, човека няма да бъде видян при нормални обстоятелства и ще бъде невидим.

Как може този облак да бъде създаден съзнателно? Това е трудно да се каже. Има определени референции и описания за невидимостта и нейното създаване в писанията на тайните общества, но повечето хора нямат достъп до тях. Може да отидете в Индия и да станете чирак или ученик на индийски гуру или учител, за да изучите тези техники, но това може би не е практично за днешния живот. За обикновения човек познанието за това как работи невидимостта е мистерия.

Дона Хигбий

Източник: http://www.crystalinks.com/hsii.html

Превод: Alien