Заглавието на тази тема безспорно съдържа в себе си категории, чието естество интересува всеки един търсещ човек. Статията за манталитета на жертва предефинира тези категории в съзнанието на много хора и стана причина за написването на настоящия материал (затова и идеите тук ще бъдат обяснени с идеи и примери свързани с жертвата/агресора). Тя предизвика едновременно както вълна от яснота, така и вълна от объркване. Както поредица от благодарности, така и серия от невероятно концентрирана и безпрецедентна досега омраза. Това разбира се е очаквано, защото е закономерно. Самата природа на темата е такава, че докосва на много дълбоко ниво една от главните причини за вътрешните конфликти в нас. А когато ръчкаш точно там, където трябва, биват активирани много от таените с години неща. След време, те евентуално се отпушват (hopefully) или се задълбочават – в зависимост от избора ни.

И тъй като възникнаха още повече въпроси, къде резонни, къде отчаяни (още по-закономерно), нека погледнем и тях, за да видим дали можем да продължим процеса по взаимното си отпушване.

Самият процес на изобличаването на манталитета на жертва води със себе си формирането на още жертви и агресори. Неизбежно следствие, освен за онези, които са вникнали дълбоко в същността на проблема заради себе си (а не защото аз съм го написал и следователно е вярно или грешно – според мнението ви за мен) и са избрали да бъдат трансценденти.

На първо място – защо да прочетеш нещо не е равнозначно на това да го разбереш и защо да го разбереш не е еквивалентно на това да го интегрираш?

На този въпрос има както очевидни, така и не толкова очевидни отговори (защото отговорът не може да бъде само един за всеки).

За да разберете аналогията, чисто теоретично, ако всички ние утре се събудим без манталитет на жертва – няма да има агресор. Той просто няма да има какво да отрази. Възможно ли е това, чисто на теория?... – Абсолютно. Би ли било хубаво? – Разбира се.

Реалистично ли е да смятаме, че може да се случи, обаче? Естествено, че не...

Четенето не е разбиране, разбирането не е интегриране

Няколко дни след като публикувах статията се разприказвах с една позната и тя сподели, че напоследък разсъждава дали нещата, които чете по принцип й помагат. Това е много наивен и в същото време много основателен въпрос.

Отговорът, разбира се варира от „зависи“, до „и да, и не“, което както виждате е голям спектър :))

Има една много готина дзен-фраза, за чиято поразителна точност аз самият мога да гарантирам, защото съм я преживявал многократно на различни етапи от личния си Път в живота. Тази фраза е: „Някой ми го показа и аз го видях сам.“

Всички знаем от опит, че има цикли в живота, когато някоя информация просто „щраква“ точно на мястото си. Това са етапите, в които обикновено ни трябва много малко, за да разберем, че винаги сме знаели нещо и в този момент привличаме външен консистентен материал или книга, която да го обобщи за нас по подходящия и смея да кажа – точния за момента начин. Това е усещането, че нещо „е писано точно за теб“ и макар ума ясно да разбира, че го чете отвън, той го интерпретира като лично прозрение, каквото в крайна сметка то Е (но и НЕ Е, едновременно).

Познавате това усещане, сигурен съм. Знаете също така, че не можете да разберете нещо, освен ако не сте готов за него. Всъщност никой не разбира това по-добре от хората като нас. Спомнете си само колко пъти вие самите сте се опитвали да събудите хората около вас и как те не са реагирали по абсолютно никакъв начин. Докато най-накрая разберете, че не можете и нямате „космическото“ право да превръщате друг в нещо, което вие искате той да бъде. Не можете да решавате какво е „правилно“ за някой само защото вие вярвате, че е правилно. Ако мислите иначе, можете да си потърсите работа в Народното събрание, там ще намерите сродни души :))

Разбира се, аз самият съм жив пример за това, че в живота съществува онова, което наричаме „тайминг“. Има много неща, които съм отричал бурно допреди 5-6 години, неща, които нямаше как да разбера, колкото и благо да ми бяха обяснени – те просто щяха да предизвикат агресия в мен (и го правеха), защото противоречаха на моите системи от убеждения, които съм защитавал пламенно в онзи момент от Пътя си. Сега, същите тези неща са нещо, което преживявам и не мога да си представя живота по стария начин. Ние се развиваме, променяме – това е ясно за всички, тъй като единствената константа е промяната. Източникът е нов и различен във всеки един момент. Ето защо той самият е живот. Защото е в движение, в постоянна трансмутация. В едно блато, в което няма поток от движеща се вода и природата му е тип затворена система, наблюдаваме гниещи процеси. В една река, в която постоянно има движение имаме свежа вода, много по-голяма концентрация на чи и доста по-разнообразна екосистема. Движението е развитие. Застоят деградация.

От линейна гледна точка, трябваше да дойде точния „момент“ в живота ми, за да мога да разбера някои по-високи истини и да започна да ги живея. От нелинейна гледна точка (която е действителната) този момент винаги е бил тук, но физиката на това е изключително комплексна и на този етап не се наемам да я дискутирам.

И така – трябва ли например да се чувствам тъпо и гузно от факта, предвид че съм човек, който оказва някакво влияние върху аудиторията, за това, че преди години съм говорил едни неща, а сега други? Разбира се, че не. Това означава да не приемам себе си такъв какъвто съм и да имам манталитет на жертва. Даже до този момент продължавах да говоря за някои стари концепции, които вече не прилагам и използвам. Те са работели за мен в миналото, но вече съм ги пуснал и не вярвам в тях, защото не отдавам силата си на тях. Това означава ли, че трябва да ги отричам и да ги игнорирам? Не, напротив. Картографирам ги умишлено чрез статиите си, защото тези материали са моя личен дневник на Пътя, който изминах. Харесвам Пътя си и не бих се отказал от нито едно преживяване, което съм имал. „Вредно“ ли е, че говоря за неща, в които самия аз вече не вярвам? Не, от дадена гледна точка те ме превърнаха в това, което съм днес. Вече е мината критичната точка, в която има достатъчно количествено натрупване и мога да говоря за по-актуалните си разбирания на база онова, което вече знаем (което е онова, което аз знам и онова през което аз съм минал).

Отделно от това, никой не може да накара някой да бъде нещо, освен ако този някой не позволи това и не го приеме за собствена истина на база доверие, превръщайки го в система от убеждения (която по правило винаги е непълна и ограничаваща). Този някой трябва да поеме отговорност за действията си и да не прехвърля топката насам-натам. Иначе ще замени системата от убеждения с някоя друга, докато и тя не спира да бъде актуална – и т.н. Периметърът на този кръг е до болка познат на обувките ви.

Т.е. докато не настъпи личния момент за дадена информация, тя няма никаква функция в живота ни, дори да я слушате или четете. Да, можем дори да я разбираме, осмисляме, но докато не се превърне във вътрешно разбиране, тя е мъртва, тя е чисто интелектуална и остава за на „по кафе“ или за някой блог или форум, където има един безкраен сблъсък на системи от убеждения.

И въпреки това тази информация все пак може да помогне, защото тя може да бъде разглеждана като своего рода „инвестиция“. Имайки я предвид, оставайки я в „архивите“ на мозъка ви, един ден, когато имате някакво директно лично преживяване, вие можете да разберете тази информация. Това са моментите, в които си казваме неща от рода на: „Ааа, значи това е имал предвид Паулу Коелю казвайки (еди-какво-си в еди-коя-си книга). Сега разбирам!“. Този произволен пример е достатъчно масов, защото всеки един човек е имал поне един такъв момент в живота си и си дава ясна сметка какво точно се опитвам да кажа. Накратко, четенето не е разбиране, докато то не се превърне в преживяване. (1)

Това не е края обаче, както става ясно от заглавието на самата точка. Защото разбирането само по себе си също не означава нищо, макар да е стъпка в правилната посока. Разбирането не е интегриране, защото първото най-често е интелектуален проблясък на ума, който макар да чувстваме за момент, че се свързва с нещо по-дълбоко вътре в нас – в крайна сметка си остава на повърхността.

Един от проблемите на ума е неговото фалшиво чувство за себедостатъчност. Той смята, че е първенец на цялото същество и няма нужда да се свърже със сърцето. В момента, в който имате проблясък, ума го превзема, прекроява и кристализира в нещо твърдо и създава усещане за завършеност, създава усещане, че всичко е приключило дотук. В интерес на истината с този процес е свързано всяко едно преживяване в живота ни, от каквото и да е естество. Всеки един проблем, всяко едно вълнение, всяка една разрушителна емоция (под разрушителна имам предвид „крайна“, а не просто „негативна“).

Точно по този повод в статията ми можете да откриете следното изречение:

„Всеки път когато изпитвате тези емоции без да ги освобождавате нагоре към Висшия си Аз, енергията на тези специфични подличности се подхранва.“

Един познат ме попита какво точно имам предвид с „освобождаване на емоции към Висшия Аз“.

Макар за мен смисъла да е очевиден и да ми е ясно, че за онези за които също не е очевиден, няма да стане по-ясно, ако обясня още – ще опитам да поясня малко.

Всяко едно преживяване, и особено онези, които провокират бурни емоции у нас се случват на дуалната платформа, която е хардуера на реалността ни. Гледайте на долната схема като на нещо реално съществуващо, а не като на метафора.

Нашият ум (който е софтуера), чисто програмно отреагира по начин, който кристализира случилото се и го отлага в подсъзнанието. Тъй като сблъсъка с дадено крайно поведение веднага повиква неговия антипод (без значение външното проявление – не забравяйте, че говорим за хардуер, а не софтуерния му интерфейс) мисловният модел остава „заклещен“ между черното и бялото квадратче. Защото черното и бялото квадратче не се дезактивират едно друго – те се подхранват – респективно – конфликта остава.

Това е ситуация, която може да бъде обяснена чрез играта шах. Представете си една бяла фигура, която е заклещена от 3 черни. Бялата фигура няма нито един възможен ход. Тя е абсолютно блокирана. Няма нито един ход, който да свърши без взимането на бялата фигура. Единственият вариант тя да оцелее, е да стои на квадратчето на която е. Което е статично състояние (помнете блатото и реката).

Сега пренесете този пример на ниво преживяване и мисловни модели. Това е начина по който една емоция кристализира и потъва в подсъзнанието. С времето тази емоция се превръща в мисловен модел, а той вече започва да привлича манифестации на физическо ниво – нещо, което вече знаете.

Какви варианти съществуват обаче?

Бивайки наясно, че сме Дух, а не тяло, вместо да закотвяме тези преживявания, превръщайки ги в модел и респективно – наше бъдеще, ние просто можем да ги пуснем и абсорбираме нагоре по нишката към Висшия Аз. Към настоящия момент, на нивото, на което съм сега, смятам, че в това се състои истинското разбиране на преживяванията, защото то вече е интегриране. Тук предполагам ще има още по-голямо объркване и сляпо следване тип „рецепта“, затова нека поясня още една стъпка по-нататък.

Какво е нужно, за да се случи това? Завишете вниманието си.

Ще ви трябват: 1 кг. бяло брашно, 3 яйца, 1 пръчица канела и олио.

Ок, sorry, нямаше да съм аз, ако не се излигавя поне веднъж :))

Нужно е да не се идентифицирате с емоцията. Само така можете да я пуснете нагоре. Защото идентификацията е процес свързан с ума, а стигнем ли до ума... – ясно е, че влизаме в горната схема, която е тъждествена на вече споменатия кръг и прилежащите му изтъркани обувки. Това не означава да я отречете (което само по себе си е най-честата реакция на дуалния софтуер) и да избягате от отговорност, сякаш това не е вашата емоция. Тя е ваша и още как! Да не се идентифицирате с нея обаче, означава да я видите като онова, което е и да не й отдавате енергията си. Така разбирате емоцията. Така можете да я пуснете. Веднага, в настоящия момент (помнете – разбирането винаги е мигновено и СЕГА). Без да я назовавате, без да я анализирате, защото това въвлича ума на момента и всичко свършва в мига в който е започнало. Просто я наблюдавайте, присъствайки изцяло и я пуснете. Не мислете за нея, не я категоризирайте. Разберете, че цялото мислене е обусловено само по себе си. Няма такова нещо като свободно мислене. Не съществува. Този текст в момента не е резултат от свободно мислене. Той е резултат от обусловено такова. Иначе нямаше да има причина да съществува във физическа форма под този формат.

Мисленето никога не може да бъде свободно – то е резултат от нашите обусловености, от нашето минало, от нашата култура, от нашия климат, от социалната, икономическа и политическа среда. Мисленето не е обусловено единствено когато се раждаме, в първите мигове на живота ни (а някои биха оспорили с право дори това). Веднага след това се започва и това няма край, дори след физическата смърт, където попадате в света на собствените си проекции или ставате закуска на нечии извънземни интереси.

Дори самата категория „свобода“ чрез която разпознаваме тази свобода, е обусловена, защото е продукт на мисловността на нашата култура. Тотално и безусловно. Не реагирайте на това, обявявайки го веднага за пресилено и превзето, а вижте факта. Ако имаше истинска свобода, то тя нямаше да бъде дефинирана, нямаше да имате нужда да кажете: „аз съм свободен!“ Защото щяхте да сте изоставили всички концепции за несвобода. Концепцията за свобода може да съществува само докато има несвобода, see? Т.е. говорим за категорията „свобода“ от перспективата на дуалната платформа, което... не е свобода :) Истинската свобода няма антипод, точно както безусловната любов няма антипод. Антиподът на истинската свобода не е „несвобода“ или „робство“. Има само истинска свобода. Антиподът на безусловната любов не е „омраза“. Има само безусловна любов. Говорим за концепции отвъд дуалната платформа, която не е бинарна и не въвлича в себе си необходимостта от съществуването на опозиции. На това ниво на съзнание нещата са такива каквито са и точка. Няма място за философстване по начина по който го разбираме ние. На това ниво на съзнание е абсурдно да се мисли в опозиции, качествени и количествени сравнения. Има директно възприятие на онова, което е.

И така, няма свободно мислене. То е обусловено от нашето минало без значение как ще дефинирате миналото си (надявам се това е ясно?). Може да сте отраснали в най-хармоничната среда в Тибет, сред полята и в манастирите – вие пак сте обусловен от културата си, религията си, системите си от убеждения, разбиранията ви какво е и какво не е медитация и т.н. Идеята е ясна.

Самите книги, които четем, самите практики, които правим, са установени в същото това минало и всяко едно мислене ще бъде резултат от тази среда. Единствено ако бъдем осъзнати и пускаме всичко на момента, без да се привързваме от ума, може би ще бъдем способни да освободим този ум от обусловеностите без съзнателния стремеж и решение да освободим ума от обусловеностите, без процеса на волята, който автоматично създава полярен заряд. Защото в момента, в който вземете решение, има една идентичност, която иска, която казва: Аз трябва да освободя моя ум от обусловеностите“. В този момент всичко свършва. Да, това е механизма на нещата, колкото и тежко да звучи. Тази идентичност сама по себе си е резултат от нашето желание да постигнем някакъв определен резултат, така че конфликтът е вече налице.

Възможно ли е да бъдем осъзнати за нашите обусловености и емоции? Просто да бъдем осъзнати... без оценка – което е единственото състояние в което няма никакъв конфликт въобще? Самото това осъзнаване, не от ума, а от онова дълбоко истинско ниво, което може да асимилира напълно проблемите. Без дори да се опитва. Защото ако се опитва, ако положи усилие, то вече е загубено.

Освобождението е чисто следствие. А механизма на това следствие е, че разбраното отива нагоре към Висшия Аз. Което вече е интегриране.

Интегриране има само когато има непосредствено разбиране и пряка връзка със самото нещо, такова каквото е, без преценка, без анализ, без ума като филтър. (2)

Belief requires knowing, but knowing does not require belief. Knowing is synonymous to behaviour. What you know to be true – you just do.

Ето защо истинското разбиране и интегриране са винаги в комплект с действието. Защото те са едно и също, не могат да бъдат разделени и по това можете да ги разпознаете у някого. Ако този човек НАИСТИНА разбира и е интегрирал нещата, които говори, той ги живее. Просто няма друг начин. Ако не ги живее, то той не разбира истински, разбира само от ума, което пък не си заслужава да бъде дискутирано, камо ли да бъде взимано на сериозно. По аналогия – ако някой НАИСТИНА разбира в дълбочина, че има манталитет на жертва, то този мисловен модел се разтваря на мига, просто поради механизма на нещата. Ако признава, че е жертва, но продължава да бъде такава – този човек няма истинско разбиране какво е това. Той само е прочел и е разбрал концепцията от ума. Той е интелектуално наясно с проблематиката, но нищо повече. Това се превръща в поредната нова теория, с която ума се идентифицира без това да доведе до нищо. Няма истинско потъване, няма осъзнаване, че нещото е част от този ум.

Is that simple. Няма средно положение в ситуацията.

Сега...

Теоретично, всички уроци от земната Игра биха могли да бъдат усвоени с не повече от 10 съзнателни инкарнации. Тъй като ние не живеем в настоящето обаче, усвоявайки го и интегрирайки го на момента (пускайки го нагоре), много от нас се изгубват и пристрастяват, което води до „изгубване“ и опериране в дуалната платформа за много по-дълъг период от „време“, отколкото усвояването на земния урок изисква чисто „технически“. Създават се твърде много блокажи, които не се освобождават на момента, кристализирайки с времето в едно доста тежко обусловено минало и това привлича подобно бъдеще. В резултат много хора се чувстват откъснати от същността си. Респективно тези мисловни модели остават и Висшия Аз трябва да спуска още инкарнации, за да бъдат отработени нещата – принципа бе обяснен в предната статия.

„Космически“ погледнато обаче – отнема точно толкова „време“, колкото трябва, колкото и локуми да разтегляме :)

Защо преди няколко абзаца казах, че който не разбира сам това, ще се оплете още повече, ако обясня механизма? Защото „опасността“ от настоящето обяснение се състои във възприемането му като рецепта и буквална визуализация – което е опасността на всяка една езотерична информация изобщо. Не че нещо ще ви се случи, ако буквално визуализирате своите емоции (в момента на възникването им) в даден цвят и мислено ги пуснете нагоре по нишката към Висшия си Аз, но общо взето ще си създадете холограма, точно както съществуват религиозните райове и чистилища на онова, което Монро нарича фокус 26 от астрала. На фокус 26 съществуват всички митологични места от религиите, в които се очаква, че трябва да отидете след физическата си смърт. Ако сте християнин вие отивате в християнската представа за рай, защото това са очакванията ви приживе. „Строителният материал“ на тези места буквално са самите мисли на хората, които подхранват със системите си от убеждения съществуването на това място. Фокус 26 ще изчезне автоматично в момента, в който земната Игра свърши и вече няма кой да подхранва тези нива.

По подобен начин, ако вашата система от убеждения е свързана с Висшия ви Аз, вие ще си създадете Висш Аз на фокус 26 и ще си се свързвате с него до безкрай, мислейки си, че правите нещо :) Не забравяйте, че преди да има истинска връзка с Висшия Аз, той е поредния belief system, поредната езотерична теория, която не сте разбрали (1) и не сте интегрирали (2). Висшият Аз винаги си е „там“, но прочитането на факта, не е неговото живеене. Висшият Аз не е религия, той няма нужда да се превръща в религия на инкарнацията. Това е изкривяване. Онова, Което Е, няма нужда от религия, няма нужда от mind control. Религията е mind control, защото се опитва да ви убеди в нещо, което не е. Онова, Което наистина Е, няма нужда да ви убеждава в каквото и да е било :) То просто е. Масата не може да бъде религия. Химикалът не може да бъде религия. Дезодорантът не може да бъде религия. Това са неща, които просто са, те са непосредствено в живота ни. Същото е и с Висшия Аз (и Източника разбира се).

Т.е. „пускането нагоре“ е автоматичен механизъм, който се случва, когато има разбиране, защото това е част от интегрирането. Да го правите изкуствено, просто защото знаете, че това е механизма, ще бъде имитация, огледално отражение. Огледалното отражение не е самия източник на отражението. То е фалшиво.

Толкова за въпросното изречение за „пускането нагоре“ в статията за манталитета на жертва. Но тъй като споменах „Висш Аз“, искам да дискутирам и едно друго убеждение, което съществува открай време и стотици хора са ми го задавали като въпрос.

А именно, тягостното чувство на някои хора, че те не са нищо повече от едни роби, марионетки на Висшия Аз, който не ни оставя никакъв реален избор.

Отново, ето до какви неща води ума, който не е имал преживявания със самото нещо, а мисли за него чрез концепции и отражения базирани на „логика“.

Може ли дясната ви ръка съзнателно да прекъсне контакта си с тялото ви в символ на бунт, че е роб на двигателната и нервната ви система на които е длъжна да се „подчинява“? :))

Такъв въпрос може да бъде зададен само от човек, който не разбира, че ТОЙ САМИЯ е Висшия си Аз. (Апропо, Висшият ви Аз усеща радостта и страданието ви милиони пъти по-силно, отколкото тялото. Така че cut the crap NOW!) Много хора се чувстват роби на Висшия си Аз именно по тази причина. Същата аналогия – може ли ръката ви, която е част от вас, която сте ВИЕ, да се чувства роб на мозъка ви? Самата концепция е нелепа и абсурдна, нали? Тази „тревога“ е изцяло от тялото и от ума.

Т.е. няма как конфликта с дадена концепция да бъде прекратен, докато не разберете и интегрирате „нещото“. Умът е безкрайно хитър и работи във ваша полза само привидно (което не означава, че трябва да тръгвате на битка с ума си, което би могло да бъде мисъл генерирана единствено от същия този ум).

Без директното преживяване той винаги ще бъде тревожен, противоречив и конфликтен. Винаги, винаги, винаги.

Манталитетът на жертва, разбирането и интегрирането

Признаването на манталитетът на жертва е болезнен процес, защото той е обвързан с поемането на отговорност. В този ред на мисли много хора приемат статията донякъде, но не цялата, защото от моя гледна точка (правя субективно твърдение, а не изказване на такова с претенцията за универсалната му истинност) те я приемат дотам, докъдето болката бива поносима. От един момент нататък интензитета й става неприемлив и следва отхвърляне. That’s fine.

Някои отказват да приемат, че преживявания като изнасилване са продукт на съзнанието на жертвата. Ок :) Недейте да гледате натам щом е толкова болезнено за вас. Но когато го привлечете в живота си ще бъде по-болезнено и тогава какво?... Ами няма какво. Ще трябва да поемете отговорността. Въпреки че много хора ще продължават да спрягат старата викторианска поговорка: „When rape is inevitable – lie back dear and think of England.“ :))))

С две думи – ще се случва, докато не разберете истинския източник на физическата манифестация. Growing old is inevitable. Growing up is optional.

Важи за всичко друго в живота.

Ако сте съзнателни за факта, че у вас има модел, ако сте съзнателни за факта, че имате вреден навик, то те вече не са модел, вече не са навик. Защо? Ами защото дефиницията за модела и навика са неизменно обвързани с идеята, че те са нещо, за което не знаете, че вършите, нещо за което не си давате ясна сметка, че е. Но когато знаете, че го правите... това вече е избор. Не е модел, не е навик, а избор! А с това идва отговорността. Да казвате, че модела и шаблона са нещо, което осъзнавате, но е трудно да промените, очевидно не работи за вас. Това не е истинско разбиране, това не е истинска среща с проблема. Това е само мисълта за него, представата. А те са от ума, те не идват от непосредственото преживяване. Вие четете за проблема свързан с жертвата и агресора и се идентифицирате с него на някакво ниво, но не потъвате в себе си истински дълбоко, на едно абсолютно ниво. Няма истинско разбиране, колкото и да вярвате в обратното.

А защо казваме, че с истинското разбиране, което е тотално и абсолютно (и не е интелектуално, а вътрешно) – проблема изчезва просто така, без да е нужно „време“?

Нека обясним това с аналогията, която може би сте срещали под името „гората и дърветата“.

Когато сте насред гората, всичко, което можете да видите са няколко дървета. Но когато сте извън нея можете да я погледнете от разстояние и да видите, че е цяла гора. Т.е. вие трябва да сте извън нея, за да можете да я видите като гора. Оттук идеята, че за да можете истински да видите и идентифицирате нещо като модел или навик, вие вече трябва да сте извън него, за да можете да разпознаете факта. Така че истинското и безусловно разпознаване на шаблона не е началото на промяната. Тя е нейния край. В момента, в който го видите, че е там, него вече го няма. Говорим за истинско виждане, а не за интелектуално такова. Разбирането на проблема от ума, не е края, а завъртането в същия, вече толкова популярен в тази статия кръг.

Очевидно, много хора не са приключили с изследването на дадени модели на ниво съзнание. Все още не разбират преживяването на дълбоко и съкровено ниво и затова не могат да го пуснат нагоре. И това е в реда на нещата. Това е най-сложното от всичко.

В тези случаи обаче, НЯМА ЗНАЧЕНИЕ какво ИСКАТЕ на съзнателно ниво. Забравете за bullcrap-глупости като „Тайната“. Може да искате щастлив живот, но ако подсъзнателното убеждение е, че трябва да страдате – ще получите здрави шамари от живота. Вие се ръководите от сегашното ви разбиране за онова, което вярвате и знаете, че е вярно. Можете да искате колко си искате. Но единственото нещо, което искането създава, е константното състояние на искане. А да искаш постоянно води със себе си своето отражение – чувството за липса, за нямане. Което ни води на очевидното заключение – състоянието на искането, не е състоянието на съществуването в настоящия момент. И не е състоянието на осъзнаването и интегрирането (което е състояние на knowing).

Колкото повече искате, толкова повече оставате в състояние на искане без някога да имате. Да искаш означава да декларираш, че нямаш, че имаш липса. Искането НИКОГА няма да привлече преживяването на това да имате (освен временно), искането ще привлече само още искане, което ще засили усещането за ЛИПСА. Разбирате ли на какво ви учат филми като „Тайната“? Нали уж подобното привлича подобно? Т.е. единствено да знаете, че имате, ще привлече още имане. Да знаеш, че имаш не е желание излъчено навън и няма да привлече своя огледален антипод. Ето защо илюминати имат все повече и повече. Те не искат, те ЗНАЯТ, ЧЕ ИМАТ ВСИЧКО в този момент. И имат още повече. Много е просто, след стъпка (1) и (2).

Разбира се тук следват неща от рода на:

„Кви са тея глупости бе чекиджия прост? Да знам, че имам предвид, че очевидно нямам? Ти за тъпанар ли ме взимаш?“

Мисля, че сте в голяма грешка.

Започнете да разбирате (1), че всичко от което имате нужда вече е тук (2). Когато това се превърне в истинско вътрешно разбиране, тези неща ще започнат да стават видими за вас (а не да се манифестират, защото те вече са там), защото вашата честота започва да съвпада с онова, което вече е там и вие започвате да го интегрирате в света си на ниво физическо преживяване. Вие имате всичко, просто няма да го преживеете, докато не настъпи подходящия момент. А подходящият момент няма да дойде, ако смятате, че не го заслужавате. Затова трябва да се доверите на тайминга на своя живот и на Висшия си Аз. Това е „вяра“ не от ума, в стил религия. Това е знаене. Ако не вярвате на начина по който вашия живот се разгръща, вие започвате да влизате в режим на искане, защото започвате да смятате, че нещо не работи, че нещо не е както трябва. Нужно ли е да казвам, че това е невероятно обвързано с идеята, че трябва да живеете в настоящето на 100% и да го преживявате напълно?

Физическото съзнание няма естествената способност да знае какво се е случило или какво ще се случи от линейна перспектива. То може да преживява само настоящето. Вместо да гледате на това като на ограничение в стил модерна езотерика („бля-бля-бля – знаете ли, че ние използваме само 10% от мозъка си“) погледнете на него като на символ. Погледнете на него директно – вие трябва да бъдете в настоящето, всичко ви тика в тази посока, защото това е вашата естествена функция, от която бягате. Наистина ли смятате, че ако беше жизнено важно за вашето пълно разгръщане (на ниво земно преживяване) да виждате минало/бъдеще и всички други невероятни неща за които има изписани 300 милиарда книги, нямаше да го можете по рождение? Функцията на мозъка ви е такава, каквато е! Приемете я и спрете да гледате на нея като на недостатък, а като на най-мощния ви инструмент да интегрирате всичко в живота си! Мозъка функционира само в нашето сега! Всичко, което сътворявате, го сътворявате сега. Вие не творите в миналото, не творите в бъдещето. Дори извикването на спомен, за онова, което наричаме „минало“ се случва СЕГА. Ето защо на някои места ще срещнете твърдението, че сегашното създава не само бъдещето, но и миналото. Това е така, защото единствената творческа сила, може да бъде в настоящето…, което е винаги сега. Duh!

Безусловната любов на онова, което Е (а онова, което Е, е винаги сега), му помага да се превърне в точно онова, което трябва да бъде. Онова, което е единствено правилното за вас. Ето защо е безумно да бъдеш в друг момент, освен в настоящия.

Освен това, убеден съм, че мозъка функционира на 100%, но по начин за който ние сме създали система от убеждения, което кара нещата да изглеждат така, сякаш работят само 10%!

Но не! Вие искате свръхспособности, да можете да виждате миналото и бъдещето – уааааау!... Толкова много неща, с които ума да се занимава! А какво остава за настоящето, кой присъства в него? Оставете миналото и бъдещето на Висшия ви Аз, който може да ги възприеме като вечното сега, каквото те са. Съсредоточете се върху това, което физическото ви съзнание по природа може да възприема най-добре – настоящето! Неееее!

Вие искате и да левитирате, да се телепортирате, да виждате аури, чакри, да се превръщате във вълк – вечните залъгалки на поп-езотериката от които всички са тоооолкова впечатлени. You want to levitate? Want to turn into an eagle? Go do it! But guess what smartass! You’re still IN the Game, though! Not too useful, don’t you think?!

Приоритети. Не бивайте заслепени от временни глупости. Помнете за какво наистина сте тук. Ние сме приели много модели, които не са наши и ги таим в себе си. Възприели сме много чужди преживявания като нещо, което искаме за себе си, защото смятаме, че е „яко“ или „духовно“. Впечатлени сме от Кастанеда, от Блаватска, от Йогананда... Пропагандираме ги така пламенно, все едно това е нашия живот :)

В същото време, прието е да наричаме притежанието на нещо, което не е наше – „кражба“ :)) So here’s an idea for ya :) Don’t be a belief-thief :)

Как ми помага/пречи Издателство „Паралелна Реалност“

Ако едни човек е зъл, хората се боят от него, но Небето не.

Ако един човек е добродетелен, хората го потискат, но Небето не.

– Китайска мъдрост

Онзи ден един познат направи интересното наблюдение, че съвременните комуникации са във все по-микро формат. Sms, tweet, fb like… Хората днес буквално губят търпение, ако минеш над Х-бройка изречения. Това се засилва още повече, ако темата е сериозна. Сериозното изморява 99% от нас, защото да си задълбочен изморява и създава тревоги. Другото е по-лесно. Това е причината поради която другото процъфтява и ще процъфтява.

Ето защо все по-често си задавам вторичния въпрос: дали след като напиша някой дълъг текст на Word, като последния за жертвата, и задачата по естество вече е изпълнена на лично ниво, дали има смисъл изобщо да го качвам на този сайт? Кой луд вече сяда да чете от-до задълбочено 70 стр. за нещо си, без значение какво? Има ли такива останали въобще?

И с очарование откривам, че има :) Това АБВ взе да прелива от „любов“ и „омраза“ :)

Разбира се двете са неизменно свързани и не вървят едно без друго.

Някои хора твърдят, че живота им вече не може да бъде същия. Ok fine. Go prove it for yourself :) I don’t care :) I just don’t. Doesn’t mean that I hate you… Просто не мога да се вълнувам за всекиго поотделно. Прави ли ме това безсърдечен?

Информацията е там – вземете я, ако ви помага – супер, ако не оставете я или я анатемосайте. Светът вече е видял и двете и не се е променил много. И в същото време се променя всеки ден.

Разбира се получих благодарности, защото това е била една от практичните ми статии, което я прави и една от „най-добрите“. В същото време се пропуска факта, че всяка една моя статия е практична. Да, има такива, които са повече и по-малко, но факта е този. По-лесно е да се избягват етикетите. Просто ума дотолкова е затъпял, че не може да види практичното, ако не е формулирано като рецепта. Затова и тръгнах с брашното и яйцата по-горе :) Всеки един материал говори за даден аспект на реалността, като се опитвам да бъде обхванат колкото се може по-голям спектър, за да нямаме едностранчиво разбиране за нещата. Колкото повече аспекти на реалността можете да комбинирате заедно, толкова повече разбирате Проявлението и формирате по-съзнателно Пътя си. А какво по-практично от това да разбирате проявлението и да действате от това ниво на съзнание accordingly? Всяка една информация на света е практична, ако сте готови да я видите като такава. Ако чакате това да бъде смляно до стъпка A, B и C – това определено не е вашия сайт и ще се убедите в това, ако продължите да го посещавате.

Ние комуникираме по различни начини. Комуникацията е полезна както за вас, така и за мен. Откривам себе си докато пиша, точно както вие се откривате в написаното докато четете. Много често получавам писма, които общо взето се свеждат до фразата: „Имам чувството, че това е писано точно за мен“. Ами това е, защото отчасти наистина е писано точно за вас. Не е случайно, че сте попаднали на тази или която и да е друга информация в даден момент, в даден етап от живота ви. Вашият Висш Аз насочва вниманието ви към неща, които могат да се окажат полезни за вас, ако на ниво личност имате съзнанието да видите това. Няма значение кой е автора. Вземете го, ако прецените, че трябва. Важен е тайминга, както бе дискутирано в самото начало.

Което ме връща и на самия въпрос, с който започнахме: „Нещата, които чета помагат ли ми наистина?“.

Разбира се трябва да е ясно, че този въпрос е от ума. Той отделя вас от директното преживяване в настоящия момент.

Няма значение помага ли ви. Ако четете нещо – четете с пълно внимание и тих ум. Ако карате колело – карайте колело. Животът е твърде кратък, той не може да минава в безкрайно чудене „това за мен ли е, не е ли за мен?“. Така го изгубваме, а покрай него и себе си. Ежедневно ни се налага да вършим стотици неща, които не харесваме. За тях не се питате дали са за вас или не, нали? Погледнете дори тях по друг начин. Без етикет. Просто ги вижте, като това, което са. Отделно от паметта ви за тях. Вижте как нещото се променя, как започва да извира един мир отвътре.

Изпитвате различни страхове? Прекрасно! Искрено се радвам за вас! Страхът е най-прекият път, който може да ви отведе до проблемните участъци във вашето съзнание. Там са мисловните модели, на които трябва да обърнете внимание.

Например този път наистина бях залят от hate генериран първо от страх и второ – от ненавист към собствената ми личност. Нека направя разликата.

Има много повече хора, които НЕ ХАРЕСВАТ онова, което правя. Но има много повече хора, които са БЛАГОДАРНИ за онова, което правя и това винаги ще бъде така. Тук има лек парадокс, защото има скрит нюанс.

Има хиляди хора, които четат сайта. Повечето от тях минават случайно през google, търсейки нещо. Откриват го и не се връщат повече. Други намират сайта за любопитен, проверяват го веднъж в месеца от интерес, за да са „в час“ със случващото се по въпроса в българското пространство. Аз правя същото – it’s cool.

Разбира се има и трета hardcore-фен база, която не е голяма, но оценява това, което се случва или не се случва тук. Тази група е съставена от онова, което бихме нарекли „почитатели“ и онова, което бихме нарекли „анти-почитатели“. И двете групи са тук по свои собствени причини, които не съм никой, че да осъждам. Едните са тук с позитивна цел, другите с негативна. That’s cool too.

Какъв е финият нюанс при негативната група (която сама по себе си също се разделя на две групи), обаче? Онези, които не харесват информацията, защото имат своя собствена система от убеждения просто я игнорират и не си го слагат много на сърцето. Аз самият съм в тази роля като чета други сайтове – let’s keep it real after all… Ок, тези хора обявяват сайта за bullshit, нямам никакъв проблем с това, информация бол, аз съм само един от многото, не съм специален с нищо (освен за себе си) и това е реално осъзнаване, а не твърдение-компромис от типа: „от мен да мине, аз съм най-великия и по-умния отстъпва“.

Съществува обаче втора вълна hate, която се самопреживява не като реакция на самата информация, а на личността ми.

Ok, that’s low for a spiritual person, isn’t it? Умишлено искате да останете на повърхността. Защо?

Едно е да сте в конфликт с информацията. Съвсем друго е да сте в конфликт с личността и да използвате информацията като претекст да изразите ненавистта си и отгоре на всичко да искате да водите „диалог“ на тази база :)) Отново – аз не мога да имам проблем с такъв човек, каквото и да става, но не виждате ли по-големия проблем в това? Осъзнавате ли, че КАКВОТО и да кажа, колкото и разумно обяснение да дам на някое обвинение, аз ВИНАГИ ще съм крив в очите ви? Защото вие нямате проблем с тематиката, не искате да обсъждаме въпроса като зрели хора отвъд личността (т.е. отвъд идентификацията, която е ума), вие имате проблем с лицето Н., а този проблем е вечен. Този проблем не предполага решение, а вечен конфликт. Няма аргумент в моя защита. Мисловният модел на hater-а е, че аз винаги съм виновен. Всяка стъпка е грешна – не съществува правилна стъпка в очите на hater-а. Защото той не иска разрешаване на „проблема“ (който го няма in the first place). Той иска да hate-ва :) Теоретично, дори да се съглася с всички обиди, аз пак ще съм по-черен от нощта :) Този текст в момента, сам по себе си, ще бъде повод за нов hate, повод за това да бъде казано, че отново съм намерил начин да говоря за себе си. „На къф се праиш ве дрисльо? На много мъдър ли? Я се виж ква еврейска подлога си!“ :))

Наблюденията ми са, че ако някой има проблем с обсъжданите теми, той най-често изобщо не пише на пощата ни или поне не в спрягания маниер. Но онези, които имат проблем с МЕН конкретно, имат нужда аз да бъда поставен под прицел константно. Всяко мое действие е жалко, всяка моя тема е лъжа от висша класа, масова заблуда и мистификация, която подвежда горките хора (истината е, че на hater-а не му пука за хората, но това е най-удобния параван да продължава да прави това, което прави). И това всеки път. Сякаш мотото на този сайт е: „Следвай ме!“ Парадоксът е разбира се, че тези хора не спират да четат сайта, защото не става дума за еднократен hate. И следва въпроса – кой продължава да си губи времето „за спорта“ с нещо, което е доказана лъжа за него? Човек насочен към саморазрушение разбира се.

Именно. Това доказва, че проблема не е в информацията, а в самото чувство, което някой има нужда да излъчва към личността. Обвиненията в същото време са толкова абсурдни, че само 2 реда и ти става ясно, че този човек по никакъв начин не познава работата ти, той просто реагира на някои ключови думи, които активират в него демоните и страховете му. Не е сериозно да градите цяла теза около 2-3 изречения извадени от контекст. Как изобщо сте попаднали на този сайт, ако нямате интелекта да го разберете? Как може да сте толкова активирани от факта, че някой си Н., световно неизвестен мухльо, написал някаква си статия в интернет? :) Една от милиардите в интернет :) Това не е ли детинско? :) Спрете да вините ситуацията и започнете да разбирате, че вие РЕАГИРАТЕ на ситуацията по начин, който не ви харесва и трябва да разберете ЗАЩО, ако искате да имате каквото и да е общо с т. нар. „духовност“. Това важи за реакцията ви към всичко, което предизвиква такива емоции. Разберете „защо“. Don’t kill the messenger :) Аз няма как да бъда причината за това, защото вие не знаете абсолютно нищо за мен :) Как можеш да не харесваш човек, когото не познаваш? :)) Главната причина поради която зад този сайт няма и няма да има лица, телефони, снимки и т.н., е защото този сайт не иска да прави кариера, този сайт не иска да бъде популярен (той няма как да бъде поради самата му природа), този сайт не желае да фокусира информацията върху авторите си, този сайт иска да се фокусира върху САМАТА информация, защото единствено тя е от значение. Бедствието на езотериката (и религията като екзотеричното й проявление) от древни времена е, че съзнанието се вкопчва в образа. Според идеята за образа информацията се изкривява или в крайно негативна или в крайно позитивна посока – в зависимост от филтрите на индивида. Най-често и двете не са реалистични спрямо обективните факти.

Лично аз съм отказвал покани и от 4-те големи телевизии. Със знанията и интелекта, които имам можех отдавна да бъда другаде, ако това бе, което исках. Но аз искам това тук. И го правя, давайки всичко от себе си. Наречете това популизъм. Наречете това „обществена“ поръчка. То е такова каквото е и никой не може да го промени, освен ако не реша, че искам да бъде друго.

Както виждате цялата ситуация дотук отново е метафора за всичко за което говорим. Ако видите ситуацията като това, което наистина е, ще видите, че вие имате проблем с даден аспект на живота и проявлението, което неминуемо ще доведе до още проблеми в бъдеще, без значение дали мен ме има или не. Аз съм символ, както е символ всеки един човек и всяко едно нещо. Какво в Н. или някой друг ви кара да го ненавиждате толкова? Това обикновено са нещата, които мразите у себе си или ви е страх да проявите. И тъй като не можете да нараните себе си, опитвате се да нараните образа, който въплъщава тези непроявени/ненавистни ваши качества.

Дразни ли ви това, че някой говори освободено? Дразни ли ви това, че според експертното ви мнение това не е духовност? Дразни ли ви неправдата, на която този сайт според вашите наблюдения, е въплъщение? А какво е правда и как се проявява тя? Един въпрос води до друг. Той води до трети. Четвъртия ще ви приближи още повече към истинския проблем на който този сайт и Н. са само отражение.

Както виждате, не е задължително да приемате този сайт, за да може той да ви бъде полезен :) Приспособете ситуацията към своя собствен Път, за да си помогнете, без да променяте отношението си към мен или информацията ми.

Стъпка 1 – открийте архетипите, които този сайт въплъщава и разберете защо са толкова непоносими за вас.

Стъпка 2 – опитайте да приемете мен и този сайт такива каквито са, както този сайт приема всичко такова, каквото е, без да го осъжда или заклеймява.

Тези, които отчаяно харесват сайта могат да направят същото.

Стъпка 1 – открийте архетипите, които този сайт въплъщава и разберете защо толкова много ви допада. Вижте дали не можете да се превърнете в своя собствена пътеводна звезда.

Стъпка 2 – опитайте да пуснете информацията от този сайт и да продължите без нея, ако се чувствате готови за това.

На този етап, сигурно вече разбирате китайската мъдрост от началото на тази точка и не смятам да отварям настоящата тема повече :)

Можем да преминем към края :)

Tao Te Tao

Всички ние сме обусловени по един или друг начин все с нещо. Глупаво е да бягаме от това. Ако вие кажете, като някои други хора, че обусловяването доживот е неизбежно, тогава няма проблем; вие ще изживявате тази система от убеждения и това е краят на това изследване.

Но ако започнете да питате дали въобще е възможно да разчупите тези ограничения и обусловености, тогава има проблем. Ще трябва да изследвате целия процес на мисленето. Ако просто кажете: „Трябва да бъда осъзнат за моите обусловености, трябва да мисля за тях, да ги анализирам, за да ги разбера и разруша“, то тогава вие упражнявате сила. Вашето мислене, вашият анализ е все още резултат от вашия резервоар с обусловености, така че чрез вашите мисли вие очевидно не можете да разрушите обуславянето от което сте част. Самото обуславяне не може да се де-обуслови.

Просто вижте проблема, не питайте какъв е отговора, какво е „решението“. Фактът е, че ние сме обусловени и че цялото мислене, за да се разбере това обуславяне ще бъде винаги частично, фрагментирано. Следователно никога няма пълно разбиране по тази конкретна пътека, а само в пълното разбиране на цялостния процес на мисленето има свобода.

Трудността идва от това, че ние винаги функционираме вътре в полето на ума.

За да „освободим“ ума от всичките обусловености, се налага да видим неговата цялостност без мисли. Това не е гатанка или някаква загадка – експериментирайте с това и ще видите сами.

Дали изобщо някога сме виждали нещо без мисли? Дали някога сме слушали, гледали без въвличане в целия този процес на реакция? Ще кажете, че е невъзможно да се гледа без мисъл, ще кажете, че няма такова съзнание, което да бъде необусловено. Когато казвате това, вие вече сте блокирали себе си чрез тази мисъл, докато фактът е, че не знаете дали това е възможно или не.

И така – мога ли да видя, дали е възможно за ума да бъде осъзнат за своето обуславяне?

Разбира се, че е възможно. Експериментирайте. Можете ли да осъзнаете, че вие сте християнин, демократ, комунист, такъв или онакъв – просто да бъдете осъзнат без да казвате дали това е правилно или не? Понеже това е изключително трудна задача – просто да гледаме – затова казваме, че е невъзможна задача.

Но само когато сме осъзнати за тази цялостност на нашето същество без никаква реакция към нея – само тогава обусловеностите си отиват напълно, дълбоко – и това е истинската свобода от тях. Всички проблеми от тази статия изчезват в този момент и вие разбирате единствената реалност на Онова, Което Е. Тотален мир със себе си и всичко останало.