През 1988 г. Кайл Грифит публикува една твърде екзотична за времето си книга разкриваща в огромни детайли битките за власт и контрола върху съзнанието в астрала и физическия свят. Макар и силно едностранчива и полярно ориентирана (поради факта че основната информация бива получена от член на едната от главните враждуващи фракции), същината на описаните похвати на действие е представена в един добре подреден и напълно разбираем модел. При това с подробности, които могат да послужат на мнозина и от практическа гледна точка. Авторът на материала „Пътят на Висшия Аз в галактическата игра“ се е постарал да направи един доста качествен синтез на книгата извличайки в огромна степен нейната същина, като същевременно го пречупва през собствената си призма и моментно разбиране за нещата. Всъщност, ако се замислите по-задълбочено над представената информация, няма как да не откриете отраженията на същите тези фракции от работата на Робърт Морнинг Скай. Дори лесно бихте идентифицирали кой стои зад двете враждуващи групировки наименувани „Теократи“ и „Невидимият Колегиум“. Разбира се действителната картина на „реалността“ е далеч по-пъстра и надграждаща представената тук схема, която задълбава и рови в определени нейни аспекти, които обикновено се приемат твърде деликатно от мнозинството хора до степен на пълно игнориране. – Издателство „Паралелна Реалност“

Синтез на Джери Зейтлин

Астрофизикът Джери Зейтлин е осъществил синтез на публикуваната през 1988 г. книга на Кайл Грифит „Войната в небесата“ („War in Heaven“). При по-нататъшно цитиране ще използваме съкратено „ВВН“. Ще откриете концепциите на Грифит, получени от него посредством автоматично писане от обединение на извънземни души, предпочитащи и имащи за цел свобода и независимост. Посланието им е съвсем ясно: царството на мъртвите, този безкраен и комплексен свят, свързан с нашата планета, е обект на духовни конфликти, които всъщност са продължение на битките за идеологическа и религиозна власт в световете от плътна материя като нашия.

Подбрани са няколко ключови момента от синтеза на Джери – синтез, получил одобрението на самия автор на книгата Грифит. Вмъкнатите коментари са от редакцията на белгийския сайт karmapolis.

Според астрофизика, по време на публикуването на книгата „ВВН“, Грифит е бил единствения автор предложил така логични и емоционално шокиращи идеи за отвъдния свят. Невидимият Колегиум – неофициално обединение на свободни души (според тях) от извънземен произход – ни подканя да се пазим от религиите и всички взети наготово идеи относно живота след смъртта. Душата ни – силно обусловена и повлияна от такива идеи – би се озовала прикована и заключена към една нова и неподозирана „диктатура“, управлявана от Теократичните групи. Нека обясним: ако вярвате, че според греховете си ще се озовете в рая, със свирещи на арфи ангели или във вибриращия от страдание ад – точно това ще ви се случи. Теократичните групи ще ви причакат в отвъдното, за да ви затворят във вашите собствени вярвания. Грифит обяснява в книгата си механизмите и характера на многобройните заплахи, тегнещи над душата; самата тя – „лакомство“ за някои от многобройните хищници от астралните светове. Тоест ще се озовем в даден астрален свят, не защото „всемогъщият Господ“ ще ни съди (освен ако не го вярваме повече от всичко...), а защото това ще е измерение, което нашето вътрешно Аз ще е способно да осъзнае.

Четейки този синтезиран труд, имаме чувството, че тези астрални светове са светове без надежда, без етика, нито богове, изпълнени единствено с воюващи групировки. Ще се отнесем до самата книга („ВВН“), но също така и до кореспонденцията ни с автора, за да нюансираме картината. Преди всичко, касае се за директно свързания със Земята астрал, от което следва наличието на много други астрални светове. След това (според Грифит) има „Зрели богове“ – могъщи същности, безкрайно доброжелателни. Но те не съответстват на наложените ни от религиите религиозните догми. Основния недостатък на книгата е концентрирането ѝ върху опасностите след смъртта, без да се обръща внимание на чудесните неща, които също така биха могли да ни се случат. Най-важно е да се запази спокойствие и помирение в този критичен момент, съзнателно да се отхвърли емоционалния хаос предизвикан от смъртта ни. Също така трябва да отхвърлим установените идеи и религиозни догми, ако желаем свобода и автономия за душите си. Ако се чувстваме слаби и неподготвени за подобна свобода, винаги можем да изберем прераждане, избягвайки въведеното от тези същности робство – истински резервоар от подчинени души, управлявани от лъжливи богове.

Възможно е самия Грифит да е бил манипулиран от Невидимия Колегиум за прокарване на страх в душите по отношение на смъртта. Той осъзнава честите противоречия между съдържанието на книгата си и класическите религиозни концепции, както и с повечето автори, посветили се на теми свързани с духовността. По този повод Грифит споменава в последния предговор на книгата си: „Читателят сам ще реши. Всичко, което мога да кажа по този повод е, че „ВВН“ не съдържа нито една съзнателна лъжа, а и не съм достатъчно луд за да халюцинирам всичко това. Не ме интересува дали читателите приемат или отхвърлят теориите в книгата ми. Със сигурност не желая да привлека последователи за каквато и да е идеология, а само да помогна на определени хора за осъществяване на духовен „пробив“, какъвто струва ми се осъществих...“

Бележка на karmapolis: Първа част, озаглавена „Невидимия Колегиум“, ни обяснява основно от какво е „направена“ една душа. От плътна или не чак толкова плътна материя? Може ли все още да се говори за атоми? Изглежда, че може. Душата ни притежава тяло, съставено не от плътна материя – кожа, мускули, нерви и кръв – а от по-рехава, комплексна материя. Освен нашето физическо тяло ние имаме две души, свързани с две тела. Соматичната душа, много близка до нашето физическо тяло; и астралната душа, свързана с астралното тяло. И ставаме „дух“ тогава, когато вече не сме свързани със соматичната душа и физическото тяло.

В Невидимия Колегиум влизат духове, произхождащи не от Земята, а от други светове, планети и астрални измерения. Защо? Защото астралните измерения пряко свързани със Земята са едновременно истинско бойно поле и огромен затвор. Свързаните със Земята астрални измерения се оказват място на конфликти между Невидимия Колегиум – желаещ духовна свобода – и Теократичните групи, манипулиращи душите на хората. Целта на тези манипулации е привличането им за местата в авторитарната структура на елита, създаването на зависимост и подчинение у тях или използването им като извор на енергия (при което по-късно следва разпадане и „смърт“ на душата).

Духовете от Невидимия Колегиум се оказват пратеници на други, по-напреднали от нас планети и астрални светове, неподвластни на диктатурата на Теократичните групи.

Ако им вярваме, тяхната мисия тук цели спасението ни.

Невидимият Колегиум

Според обяснението на Зейтлин от страницата на сайта www.openseti.org, съществува форма на материя със същата атомна и молекулярна структура като тази на физическата материя, но в която частиците са по-разредени и тяхната гравитация не реагира спрямо физическата материя. Тази материя е наречена „астрална материя“ в книгата на Грифит.

Всеки човек притежава соматична душа – приличаща и близка до физическото тяло, но изградена от астрална материя, както и астрална душа – също изградена от астрална материя. Астралната душа всъщност е постоянният и фундаментален „АЗ“ (Истинският Аз, който според Джери все пак не е напълно трансцендентен и близък до Извора). Астралните души могат, да бъдат идентични с Висшия Аз (но не винаги), както е развито в статията „A Synthetic Myth“.

Духовете са просто астрални души, съществуващи без соматични души, нито физическо тяло.

Невидимият Колегиум, вече споменаван в окултната литература, съществува съвсем реално като политическа организация на духовете.

Стотици хиляди духове, произхождащи от извънземни светове в напреднал стадий на технологично развитие, са били изпратени на Земята. Мисията им е да работят с Невидимия Колегиум, за да помогнат на хората да спечелят войната и да се освободят от подтисничеството и експлоатацията на Теократите. Това важно сътрудничество се осъществява на високо междупланетно ниво.

Духовете са длъжни да се въплъщават през няколко години. При този процес те губят повечето от спомените си, особено ако са имали множество последователни прераждания. Въпреки това те могат – също като многобройните родени на Земята души – да се научат да осъществяват контакт с Невидимия Колегиум и то на напълно съзнателно ниво. Но това изисква „подходяща психическа тренировка“.

Всеки човек може да получава несъзнателно телепатични съобщения от Невидимия Колегиум.

Членовете на Невидимия Колегиум възприемат себе си като съвсем нормални, както се възприемаме и ние самите. В собствените им родни светове те са имали сходни или съвсем различни от нашите тела, но обединяващото е еднаквия генетичен код.

Бележка на karmapolis: В тази част Джери ни обяснява, че членовете на Невидимия Колегиум произхождат от по-напреднали духовно и технологично от нашия светове, успели да се отскубнат от влиянието и властта на Теократичните групи. Изглежда в процеса на еволюцията си многобройни цивилизации на множество планети са преминали през радикалния контрол и диктатурата на Теократичните групи. Според Невидимият Колегиум, ако една планета остане заклещена във функциониране от теократичен тип, това я води към гибел, защото подчинението на душите неизбежно предизвиква духовно обездвижване. Теократичните групи се разглеждат като болест, „заразяваща“ все повече души. Оттук и необходимостта да се победи епидемията и ограничаването ѝ на Земята. Всичко това, разбира се, е гледната точка на Невидимия Колегиум.

Родните светове на душите от Невидимия Колегиум са постигнали високи нива на познание в научно-хуманитарен план. Едно от най-важните им постижения е, че чрез работа с психичната енергия променят астралната материя. Тази технология е била използвана за изпращането им тук, на Земята, но те не са успели да осъществят пренасяне на технологично оборудване.

Въпреки че отдавна е имало интервенции, намесата на Невидимия Колегиум е започнала в края на Средновековието. Оттогава насам, без прекъсване, те се намесват в историята на Земята.

Основанията им за това са същевременно алтруистични и егоистични. Без намесата на Невидимия Колегиум еволюцията на човешката раса би поела по пътища, опасни за техните собствени светове. Така че те водят превантивна борба за собствена сметка и са убедени, че болшинството от хората ще подкрепят каузата им, когато успеят да я популяризират и обяснят подробно.

Членовете на Невидимия Колегиум въздействат преди всичко на подсъзнанието на хората. Въпреки че ние бихме сметнали това за неетично (защото има интервенция и подсъзнателно въздействие), те твърдят, че именно по този начин са ни научили на повечето от нашите философски възгледи. Техните членове произхождат от светове, прилагащи концепции като: „достойнство и човешки права“, „лична неприкосновеност“, „социална справедливост“, „съгласие на управляваните“ и „равни възможности“. При всеки случай те заявяват: „Ние сме тук на война и се сражаваме както за вас, така и за нас самите.“

Задължени са да прилагат принципите си на практика, тъй като притежават технологии, позволяващи пълно заличаване на индивидуалността. (Технологичните познания на представителите на Невидимия Колегиум са такива – обяснява Джери – че са способни на много повече: разпадане на индивидуалността и манипулация на самата основа на душата. Но – ако им вярваме – те го правят поради етични съображения, които се опитват и да ни насадят.)

Но най-голямата опасност в близко време е, че ако Теокрацията заедно с нашата демографска експлозия предизвика в крайна сметка духовен катаклизъм, това би довело до унищожение на човешката раса такава, каквато ни е позната. Такова развитие на събитията би се оказало много опасно и за техните цивилизации. (Тук става въпрос за възможността от заразяване, причинено от скокообразното увеличаване на прераждащи се души на Земята в държави или зони под влияние или диктатура на Теократите и превръщането на тези души в послушни слуги и войници под теократичен контрол.)

Бележка на karmapolis: В тази част Джери обяснява какво е Теократична група, какъв е смисълът на съществуването ѝ. Трябва да стане ясно, че има много различни видове Теократични групи, така както има много различни религии, идеологии, секти и натрапчиви идеи, способни да привлекат многобройни души в една йерархична структура. Целта на една Теократична група е да обедини в общо дело, да въздейства на възможно повече души на Земята и принадлежащите ѝ астрални светове. За тази цел най-добре разбира се е промиването на подсъзнанието да почне веднага след раждането на душата във физическо тяло с помощта на калъпа на образователно-социалната система, чрез нормите на обществото, в което тя е преродена. Многобройни са религиите, проповядващи твърдо против контрацептивните средства и аборта. Това позволява увеличаване на мащабите на пристигане на души във фамилните ядра (вече подчинени на Теократичните групи), за да работят за Теократите приживе и да им се подчиняват след смъртта си. Теократичните групи не само воюват помежду си – за жътвата на души – но и с Невидимия Колегиум, който не се колебае от своя страна да използва същите методи на манипулация. Това е една много прагматична война без етика и Невидимия Колегиум не го и крие. Засега обаче те нямат друг ефикасен метод за борба с Теократите. Смъртта и раждането са така травмиращи, че предизвикват загубата на повечето от спомените за това, какви всъщност сме били в предишните животи. Но не и придобитите уроци, те остават. От тази загуба на спомените произтича и рискът за попадане в клопките на Теократите при всяка смърт и всяко раждане. Ето защо Грифит препоръчва занимания с медитация и паранормални практики, за да не забравяме кои сме.

Теократичните групи

Става се „теократ“, когато сме избрали да упражняваме власт (предимно духовна) върху другите и в крайна сметка да консумираме души (паметта и енергията) на други хора, вместо да следваме пътя на реинкарнацията. Концепцията вече е позната от страницата „Soul Technology“ от сайта www.openseti.org.

Многобройни тирани, завоеватели, злонамерени религиозни водачи, черни магьосници и отявлени престъпници са станали теократи след смъртта си. Но това се е случило и с известни личности, величани в историята като светци и гении. Дължи се на известното корумпиращо въздействие на властта, а трябва да споменем и перспективата за безсмъртие (въпреки че в крайна сметка повечето от теократите се унищожават взаимно).

Това е особено вярно и за благочестиви хора, разкрили след смъртта си ужасната истина за боговете си. Ако са прекалено силни, за да бъдат погълнати или заробени от теократите, те могат да избират дали да се присъединят към Невидимия Колегиум, за да се борят с Теокрацията, или да се превърнат в теократи.

Бележка на karmapolis: Съществува тоест една възможност за разкриване (демаскиране) на Теократите след преминаването в „отвъдното“. Грифит обяснява, че определени прозорливи души си дават сметка, че в благочестивата набожност, изисквана от Теократите, има нещо лъжовно, сякаш „нещо не е наред“. Тези по-чувствителни души осъзнават измамната природа на представящата се за Бог или пророк същност.

Йерархията на Теократите е управлявала и управлява Земята и нейния астрален план почти непрекъснато през човешката история. Това включва повечето от папите, както и други религиозни водачи, известни с цинизъм и жажда за могъщество. В това число и много известни окултни водачи от Калиостро до Алистър Кроули. Техниката на Теократите представлява абсорбиране на енергия от други духове, а това е дестабилизиращо, уврежда техния модел на растеж и ги прави ирационални, неуравновесени и склонни към саморазрушение.

Теократите притежават групи от по няколко дузини до хиляди уловени духове, най-често няколкостотин.

Ежедневните занимания на една теократична фундаменталистка група в астралния свят приличат на религиозните служби на Земята, но за разлика от Земята там това продължава безкрайно. „Висшестоящият“ теократ се представя за Йехова, а по-низшестоящите за Христос, различни ангели и пророци и т.н. „Господ“ цитира същите откъси от библията и препоръчва същите обети като тези у съответстващата секта на Земята, а самото паство участва, пеейки химни. След смъртта си и последвалото установяване в астрала вярващите изповядват греховете си и получават опрощение. В същия този астрал вярващите се поддържат в състояние на непрекъснат религиозен екстаз с цел активиране на техните психични възможности под контрола на техния „господ“. Така създадената колективна енергия е канализирана, за да послужи за определени цели. (Тази енергия позволява да се повлияе на адептите на Земята, както и за увеличаване на „реколтата“ чрез привличане на възможно най-много души. Като парите: колкото повече пари има, толкова повече се печелят. Прогресия.)

Основната част от заниманията им е свързана с оцеляването на групата (преди всичко на нейния диктатор), подчиняване на нови души сред починалите наскоро, кражба на души от други групи и т.н.

„Светото причастие“ съществува, но в начина му на практикуване няма нищо свято. Всички членове на групата получават нафора, която представлява душата на разбунтувал се член или такъв в напреднал стадий на дегенерация.

Всяка Теократична група работи в сътрудничество с група от живи хора на Земята, имайки с нея общи интереси от религиозен, окултен, политически характер, както и популярна музика, спорт или друг вид развлечение. (Спомнете си че астралът не се намира другаде. Той е „тук“, просто е друга плътност.)

В зависимост от очакванията на самите вярващи по време на молитвите, теократите могат телепатично да се представят за Бог, Христос, Светия дух, както и да твърдят, че са ангели, светии или демони.

Ислямът, хиндуизмът и будизмът разбира се също са теократични институции, целящи контрол над вярващите в техните версии на небесата или ада.

Теократите са измислили и други способи за убеждаване на атеистите и агностиците да се присъединят към организирани групи. Например групи от наскоро починали приятели и познати, на популярни личности, звезди от света на музиката или киното, политици, писатели, учени, дори несъществуващи личности. (Виждаме че една Теократична група не се създава единствено върху религиозна основа. Поводите могат да бъдат далеч по-многобройни. „Теократична“ е, защото е опасна и не позволява на душата да бъде свободна и автономна.)

Случаите с неизбежна смърт, при които сребърната нишка на човека не е напълно прекъсната, (някои описания на преживяли това състояние хора се позовават на астралното тяло, свързано с физическото чрез нематериална нишка) разкриват информация за живота след смъртта, която теократите биха желали да скрият. Понякога членове на Невидимия Колегиум се появяват по време на това състояние и предупреждават човека за злата природа на теократите, подчиняващи и разрушаващи душите. Въпреки че повечето от хората нямат никакъв съзнателен спомен, въздействието от срещата впоследствие създава у тях неприязън към теократичните аспекти на религиите.

Сектите (религиозно-теократични по природа) често забраняват всякакви съзнателни медиумни контакти с отвъдния свят с цел прикриване на познанията за живота след смъртта.

Ето няколко лъжи, имащи статут на централни идеи в традиционните религии:

1. Единствено Бог (както и да се нарича той) е добър, човеците са лоши в основата си и са неспособни за морално израстване чрез собствените си усилия.

2. Единствено Бог е безсмъртен по природа, а човеците могат да постигнат безсмъртие, ако Му служат.

3. Човеците могат да получат опрощение на греховете си, както и божията помощ за справяне с различни свои слабости, ако „оставят Бог да влезе в сърцата им“, т.е. създавайки мощна психическа връзка между себе си и божеството.

Важно е да се разбере, че тези лъжи правят хората по-слаби и дори по-лоши отколкото са в действителност, а също така засилват зависимостта им от теократите.

Бележка на karmapolis: Тази част (извлечена от глава „Бележки“) разглежда методите за контрол и въздействие върху поведението и вярванията ни. Става въпрос не само за религиозност, но и за идеология. Ако душата не е предразположена към религия, теократите я подтикват към зависимост чрез други ценностни системи и вярвания: консуматорство, богатство, виртуалните светове на игрите. Според Грифит, Лас Вегас (Невада) е същевременно бойно поле и лаборатория, където двете неприятелски групи – Теократите и Невидимия Колегиум – тестват начините за контрол.

Лас Вегас въплъщава американската развлекателна култура в цялата ѝ зрелищност. Зависимостта от хазарта, превърнат в твърд наркотик, потъването във виртуални светове и игри, превръщат всеки от хотелите, разполагащи с хиляди стаи, в гигантски увеселителен парк. Лас Вегас и околностите му, както и Рино (също хазартен рай), са искрящи магнити в пустинята на половин ден път с кола от Лос Анджелис, мегаполис също толкова отдаден на експериментите с удоволствията, религиите и сектите. В Лас Вегас всеки може както да играе, така и да се моли или да сключи брак 24 часа в денонощието, тъй като в този град са представени всички основни монотеистични култове. Неслучайно мормоните установяват там втория си по големина център след столицата Солт Лейк Сити. Необходимо е да се посети този град, за да бъде осъзнато значението му като лаборатория за психоконтрол. Всичко е направено, за да бъдат потопени посетителите му в състояние на лека еуфория. В това състояние, според Грифит, ние сме по-податливи на идеологията и концепциите, които Теократите и Невидимия Колегиум целят да ни внушат против волята ни.

Религиозен контрол над съзнанието

Методологията на религиозния психоконтрол е това, което психолозите наричат „активно условно програмиране“ – система от наказания и награди, зависещи от отговорите на индивида спрямо дразнения на физическо и сетивно ниво. Теократите затвърждават това програмиране като внушават идеи и емоции директно в подсъзнанието, използват способностите на определени хора за психоконтрол, за да манипулират другите членове на братството.

Ключовият елемент на този похват е потопяването на индивида в специфично състояние на съзнанието наречено „религиозен транс“ – лек хипнотичен транс, при който съзнанието е запазено, но пасивно. В това състояние хората възприемат ставащото наоколо и го запазват в паметта си точно както биха направили в нормалното си състояние. Те продължават да разсъждават и реагират съзнателно, без това да провокира излизането им от религиозния транс, но само в определени и добре установени граници.

Хората влизат в подобно състояние по време на четене, слушане на музика, гледане на телевизия, задълбочено слушане на дискусия, радиопредаване и т.н. Пасивното състояние на волята, често наричано „Идентифициране със сетивен поток“ означава, че индивидът получава чрез сетивата си информационен поток, без това да задейства собственото му интелектуално и емоционално творческо начало. Това също така означава, че описаното състояние на съзнанието позволява безрезервно приемане на предложените идеи, както и идентифициране с емоционалния свят на песента, историята, играта и т.н. Лек транс.

Ако обаче информацията започне да влиза в противоречие с личните възгледи или познания, идентификацията се разпада. Той или тя вече са напълно съзнателни и мислят: „Не съм съгласен с това“ или „Не разбирам това“, „Това не е вярно“.

Докато данните не са противоречиви или прекалено необичайни, за да прекъснат концентрацията им, идентификацията със сетивния поток кара хората да приемат неща, които биха отхвърлили, ако биха били напълно съзнателни. Това е не друго, а един „троянски кон“ за предизвикване на религиозен транс. След като съзнанието е станало пасивно, електрическата активност на нервната система леко се изменя, приближавайки се повече до тази по време на сън.

При добре трениран за влизане в религиозен транс човек, електрическата активност се стабилизира точно на необходимото ниво, позволяващо на една астрална душа да получи уравновесен поток от изходяща и входяща енергия. Този процес позволява на „астралната воля“ да се осъзнае частично и да установи директна двупосочна връзка между духа на физическото тяло и духа на астралното тяло. (Наставникът на Грифит обяснява, че през земния живот духът на физическото тяло и духът на астралното тяло на човек се редуват в съзнателността си. Първият е „събуден“ докато вторият е „спящ“ и обратно.)

По този начин информацията преминава свободно между физическото и астралното ниво и човешкото съзнание може да получи повече или по-малко директни впечатления от сетивата на астралната душа. Този специфичен транс е контролиран чрез добавяне във физическото и астралното съзнание на данни от външни сетивни дразнения. Това е пасивно състояние на възприемане, използвано за психичен контрол и промиване на съзнанието на обекта.

Когато практикуващите казват, че усещат „присъствието на Бог“ по време на службата, те всъщност описват телепатично общуване. По-голямата част от тези въздействия всъщност идват от други членове на братството и те са много по-мощни от всичко прието от духовете (става въпрос за колективен транс). Появява се нещо като „психическа верижна реакция“. Всеки от членовете въздейства на емоциите и мислите на останалите, подобно на възпламеняване на кибритена кутия или осъществяване на атомна експлозия. Този процес създава един „дух на религиозна група“.

Такъв религиозен транс създава големи количества психическа енергия. Една част от нея може директно да бъде погълната от който и да е присъстващ теократ, но основната част от тази енергия се пренасочва към физическите духове на членовете на конгрегацията, за да им насади всичко, което теократите желаят да бъде повярвано или почувствано. Това е самата есенция на религиозния контрол над съзнанието.

С други думи, теократичните духове изпращат телепатични съобщения до духовете на намиращите се в това състояние хора и с това предизвикват силни емоционални вълни, програмиращи ги да мислят и реагират според получените внушения. Например идеята, че „абортът е убийство“, може да предизвика мощни чувства на омраза, а друга идея: „всички християни са братя“ ще предизвика чувства на фамилна привързаност и любов в самата група на членовете на конгрегацията.

Контролираните по този начин хора държат на всяка цена да запазят това положение. То предизвиква силна зависимост. За да ги подчинят в робство, теократите правят всичко възможно контролираните да се окажат много зависими от процеса на религиозния контрол над съзнанието.

Теократите желаят да попречат на всяка цена на вярващите да престанат да извършват грехове. Сексуалното желание се поражда на биохимично ниво и не може да бъде угасено чрез манипулиране в програмирането на духа. (В този контекст понятието „дух“ се дефинира като „информацията, заложена в мозъка, както и програмата за намиране и обработване на тази информация“.) Целият затворен кръг от грях, вина и прошка е бил умишлено създаден за да предизвиква цикъл на зависимост, който е почти невъзможно да бъде разкъсан.

Теократите не ограничават активността си само с религията и окултизма, а разлагат и контролират хората чрез всяка дейност, предизвикваща определено ниво на променено съзнание. Примерите включват използването на медиите с цел пасивна почивка или развлечение – слушането на популярна музика по радиото или на записи, гледането на спортни предавания или телевизионни игри или най-елементарни компютърни игри.

Теократите познават психологията доста по-добре от хората. Представяйки една малко груба аналогия с компютрите: това е като хората, умеещи да манипулират входящите и изходящите данни или имат професионална компетентност за леки промени в програмите. Но теократите не само познават програмите много по-цялостно, но имат много по-лесен достъп до бутона CTRL използван за всякакви промени. Начинът „CTRL“ се явява верижната телепатична реакция, използвана в религиозния контрол над съзнанието. Разбира се, една сериозна психологическа тренировка също позволява достъп до тази функция (както е при участващите в Невидимия Колегиум), но въпреки това освобождаването на жертвите на теократичния контрол е извънредно трудно. Съзнанието на средния човек е управлявано от програма създадена от теократите, за да му попречи да открие съзнателно, че те (теократите) съществуват. Този тип хора просто не могат да приемат и повярват в тази реалност, тъй като самият процес на мислене, използван от тях за рационализиране на нещата и установяване на вярванията им, е манипулиран от теократите.

Що се отнася до техниките им за програмиране, наставниците на Грифит са подчертали, че съхранението и употребата на записаните в паметта на човешкото съзнание данни са всъщност процеси на натрупване. Ако нещо трябва да се запамети, данните трябва да влязат с повторения и да се използват често. Ако не, загубата им е автоматична. Поведенческият отговор на даден организъм на определено дразнение (стимул) зависи от реакцията на този организъм спрямо количеството и качеството на повторенията на усилващото се дразнение (стимул). Описаното вече състояние на „религиозен транс“ се реализира при множество други случаи освен при религиозна служба, което позволява на теократите да осъществяват мисловен контрол над големи групи хора, участващи в спортни зрелища, играещи в казина, присъстващи на политически митинги, музикални концерти от всякакъв стил и много други събирания.

Невидимият Колегиум използва концерти на рок групи, манифестации за мир, „love-ins“ (събирания на хипита) и други подобни изяви през 70-те години поради същите причини. Преди това са били използвани събрания, разнообразни прогресивни политически организации и дори циркове и карнавали, преминаващи някога през всички американски градове и градчета, точно както теократите са използвали и още използват манифестации и празници с религиозен характер. Двете групи се отдават на практикуване на религиозен контрол над съзнанието винаги, когато имат тази възможност.

К. Грифит твърди: „Лично участвах в една езотерична група, която по времето на прилуняването на лунния модул Аполо през 1969 г. трябваше да вгради определена концепция в колективното съзнание на хората по време на лекия транс, предизвикан от гледането на прилуняването по телевизията. Идеята в случая нямаше нищо общо с космическото събитие. Формулировката ѝ беше следната: „Личната отговорност взаимодейства с обществената отговорност.“ Многозначният синтаксис беше пресилено наблегнат при маневрата на апарата, без да бъде дадено каквото и да било обяснение... Аз участвах като начинаещ наблюдател или стажант. Мисля че това беше експеримент, режисиран от Невидимия Колегиум, а не от Теократите.“

Наставниците на Грифит твърдят, че повечето от представените в тази книга факти, очертават структурата на духовната реалност. Твърде малко са хората, способни да ги организират в подредена теория. Причината е, че използваните от Теократите ментални програми за оформяне на заключения, изхождайки от наличната информация за духовни теми, са били умишлено разработени от тях, за да бъдат нелогични и ирационални.

„Седемнадесет години след излизането на книгата (споделя Джери), аз потърсих в интернет признаци, доказващи че тя е имала въздействие върху някой, или че някой си спомня за нея. Намерих само два-три отговора и ми се стори, че са дело на луд. И дори се запитах дали самия аз съм наред! Но реших че книгата си струва и най-вероятно съм си нормален.“

„Войната в небесата“ описва надълго и нашироко принципите за негативно и позитивно въздействие, използвани за подхранване на вярванията на хората. Ритуалите например са с доказана висока стойност, ако не се променят. Това е една от главните причини, поради които теократичната религия е социално и политически консервативна или реакционна.

Невидимият Колегиум си служи с теории на поведението, за да обясни, че човешкия характер (в това число и неговите ментални програми за анализ на данни и взимане на решение, кое е истина или лъжа) е формиран от околната среда. Дори ако не вземем под внимание директното телепатично програмиране на теократите, хората са под въздействие на програмирането от тяхната материална и социална среда. Програмирането, породено от материалната среда най-често фаворизира емпиричното мислене произтичащо от нашия опит, което Невидимия Колегиум силно препоръчва. И обратно: програмирането, произтичащо от социалната среда фаворизира приемането на доктрини, базирани на вярата. (Невидимият Колегиум видимо обезсърчава всяка форма на произлизащо от сляпа вяра познание, което всъщност ни карат да правим повечето религии. Когато се сблъскаме с една идея, една концепция, трябва да се опитаме да я експериментираме лично и да получим от това, по независим от външния свят начин, нашите лични впечатления за изграждане на заключенията.)

Голяма част от обичаите, вярванията и инстинктивните емоционални реакции, съставляващи нашето социално обкръжение, са били създадени от теократичната религия. Колкото повече се връщате назад в историята, толкова повече процентът на хората контролирани от теократичните религии нараства.

В гръцката и римската цивилизации по-голямата част от населението е попадало под менталния контрол на езическите култове. При все това тези религии са се озовали в период на слабост, което е позволило появата на окултни, философски, политически и научни трудове, базирани в определена степен върху емпиричен анализ. Гръцките и римските философи обаче, са формирали незначително интелектуално-елитарно малцинство. Преобладаващата гледна точка през тази епоха не е била тази на Сократ, а на осъдилите го на смърт. (Съвсем друг въпрос е дали може да се вярва на гръко-римската (както и египетската) епоха от общоприетата в момента представа за историята. А. Т. Фоменко предизвика истинско „земетресение“ в тази представа чрез книгите си по нова хронология, доказващи многобройни манипулации и пълен хаос в официалната история преди 15 век. Някои от тях вече са издадени и на български. – бел. пр.)

Силното влияние на теократичната религия върху болшинството от населението на Земята не е отслабвало до сравнително скоро: от +/- 1300 г. досега. Днес по-голямата част от хората е все още под религиозния контрол над съзнанието. Съвременната цивилизация ни програмира със структури, устояващи на този контрол, но теократите са успели да заобиколят проблема чрез помощта на електронния контрол над съзнанието.

Електронен контрол над съзнанието

През 1988-ма – годината на публикуването на книгата „Войната в небесата“ – технологиите на интернет комуникациите се разширяват с връзка от дистанция, електронна поща, системи на сървъри и обмяна на данни. Били са на разположение на ограничен брой лица, предимно професионалисти. (В началото интернет е бил на разположение единствено за американските военни и определени университети.) Но www. като инфраструктура за универсална обмяна на информация се е намирала все още в бъдещето. Ако книгата трябваше да се обнови, авторът несъмнено би засегнал въпроса за ролята на интернет в конструирането на определена форма на „масово колективно съзнание“ на хората.

Наставниците на Грифит от Невидимия Колегиум обясняват, че електронния контрол над съзнанието въздейства на две различни нива, точно като религиозния. Спомнете си, че последния потапя индивида в състояние на променено съзнание, подобно на лек транс и формира поведението и мислите му по време на религиозната служба. С други думи: думите на водещия пораждат същия ефект като пост-хипнотичните внушения в нормален хипнотичен сеанс.

Електронният контрол над съзнанието въздейства по същия начин като религиозния и това често става в по-широк мащаб. Той също така прави хората много по-силно зависими и – противно на религиозния – въздейства на две различни нива: физическо и психическо.

Физическото ниво може да бъде директно наблюдавано. Много учени са описали използването на подсъзнателни внушения в медиите и способите да ги забележим. Психическият елемент използва напълно различни механизми и трябва да се внимава да не се смесват един с друг.

Важно е също така да се направи разлика между психичния аспект на религиозния контрол, който функционира по-добре ако индивидите са „пространствено“ по-близо един до друг. Като че ли ефектът се разпространява и се подчинява на закони за излъчване пропорционални на дистанцията, от една страна, а от друга – една различна система, която не се базира на излъчване на вълни, а по-скоро на обмяна на енергии на астрално-духовно ниво.

Спомен за Нишката на съдбата изтъкана от богините Парки – тези нишки реално съществуват, но не са изтъкани от свръхчовешки същества. Това са линии за обмен, направени от астрална материя, свързващи душите помежду им и улесняващи телепатичните комуникации на по-големи дистанции и с по-голяма мощност от обикновените телепатични комуникации.

Тези нишки се създават спонтанно, когато астралните души влизат в контакт едни с други, създавайки при това огромни количества психична енергия. Веднага, след като астралният дух се окаже в подходящо състояние на съзнанието, тези нишки се създават също толкова спонтанно и автоматично, както и произвежданите от паяка нишки от паяжина по време на преместванията му. Тази нова теоретична информация обяснява как телевизионните евангелистки предавания могат да упражнят от дистанция, директно въздействие върху конгрегацията.

Този процес има две изходни точки. Преди всичко редовните участници в контролираните от теократите религиозни служби се насърчават да гледат по телевизията определени религиозни емисии и да слушат избрани радиопредавания. Когато това се прави години наред, се установява сложна мрежа от астрални линии, свързваща излъчвателите на религиозни програми и духовенството от теократичната конгрегация от цялата страна, и чрез нея – с масата обикновени членове.

Тези психо-канали се установяват, когато проповедниците от радиото и телевизията водят службата или когато група, съставена от различни енории организира събирания за „обновяване на вярата“. Обикновено е поканен популярен евангелист или представляваща го известна личност. Този метод е използван преди всичко за свързване на различни църкви със стотици известни чрез локалните медии второстепенни проповедници, имащи местни последователи.

Видните проповедници с национална известност имат друга стратегия. Те канят министри и видни членове от подбрани църкви от цялата страна, които идват в студията им, за да станат пълноправни членове на конгрегацията за времетраенето на емисията. При всички случаи се създават психо-връзки между видните проповедници и локалните църкви.

Някои от най-амбициозните проповедници свързват голяма маса от обикновени членове от теократични конгрегации – както и стотици новопокръстени – с тяхната мрежа за електронно мисловен контрол, като организират периодично гигантски събирания. За целта често се предпочитат големи спортни стадиони и това съвсем не е случайно.

Но в наши дни, използваната от телевизионните проповедници медийна мрежа не е най-голямата в Съединените Щати. Теократите притежават друга мрежа за контрол над съзнанието, за да подчинят хората с липсващ или малък интерес към организираните религии. Това са спортните „спектакли“, игрите за пари и медиите, програмиращи тези „развлечения“. (Като Big Brother, Шоуто на Някой си, Music Idol и др. шампиони на духовната нищета. – бел. пр.) Тази мрежа контролира повече хора от сборното количество на всички фундаменталистки църкви и теле-евангелисти. Този контрол не е толкова мощен като при религиозните групи (тъй като интелектуалното начало отсъства), но е също толкова ефикасен за програмиране на подсъзнанието и формиране на инстинктивни възгледи, благоприятни за целите на теократите.

Не е необходимо хората да слушат наставления и химни за да получат телепатични съобщения от страна на същите духове, контролиращи фундаменталистките религии. Състоянието на променено съзнание (каквото радиото и телевизията предизвиква автоматично у всички слушатели и зрители, непознаващи специфичните техники за защита) позволява вграждането на свързващите с мрежата нишки на подходящото място в душите им. (Идеята за свързване на нишки от астрална материя с душата напомня идеята на Карлос Кастанеда за „фиксиране на събирателната точка“. Тази точка на свързване се намира според него на специфично място от „светлинния пашкул“ на съзнанието, където всички влакна за връзка с вселената се обединяват и формират нашата представа за нея. Според Кастанеда умишленото или случайно изместване на точката ни превключва на други енергийни вълни и ни дава вход за други нива на съзнание и съществуване. А предизвиканите от поглъщане на психотропни вещества състояния, са прояви на изместването на точката за свързване.)

Спортните събития и игрите в казината обслужват същите функции в мрежата като религиозните събирания от религиозния контрол над съзнанието. Жаждата за игри и преди всичко за спорт, посредством гигантската мрежа на медиите, играе същата роля като веригата грях/вина/прошка от теократичната религия.

В момента теократите работят усилено за разпростирането на тази форма на контрол. Много американски щати легализираха различни форми на игри за включване на хората в мрежите, които описахме: национална лотария, надбягвания с коне, бинго, частни салони за карти и т.н. Не е случайно, че игрите се разпростират толкова много на частно и обществено ниво, докато фундаменталистките църкви за телевизионен евангелизъм западат. Теократите изместват усилията си към по-приспособени към сегашния стил на живот сфери.

Хазартните игри в Невада са едно от най-горещите военни полета между Теократите и Невидимия Колегиум. Веднъж заложили връзки за контрол в съзнанията на играещите хазарт, теократите продължават да излъчват телепатични съобщения до тези съзнания в момента, в който хората гледат определени предавания, най често спортни или с игри.

Невидимият Колегиум също използва казината в Невада. Отказват да дадат подробности за това, но признават, че поне от 1988 г. насам техният главен щаб е базиран в хотел „Downtown“, а този на теократите – в „Strip“ (Лас Вегас).

Отиване в Рино, Лас Вегас или Атлантик Сити за игра на хазарт е като посещение на Сайгон (Виетнам) през края на 60-те години. Тече война и всеки може да пострада по един или друг начин. Но ако все пак предпочитате да пропуснете тези предупреждения и отидете там: не опитвайте безплатните напитки и не играйте повече от един час на ден. При поява на силна спонтанна умора най-вероятно попадате под хипнотичен транс и промиването на мозъка ви от теократите е в ход.

Игрите са също толкова привикващи колкото и алкохола и хероина. И това прекрасно устройва теократите, също като подтикването на хората да станат зависими от дрогата на религията, нуждаещи се от божията прошка за греховете си.

Колкото до Невидимия Колегиум, той предпочита електронния контрол над съзнанието чрез популярната музика, както и на поп-културата по принцип, за да засилва влиянието си. След като са присъствали на определен брой рок концерти (по големи стадиони, малки зали и клубове) обектите се оказват включени в мрежата на Невидимия Колегиум и получават подсъзнателни телепатични съобщения при всяко слушане на определена музика по радиото, или собствените си домашни стереоуредби. В този случай текстът на музиката изпълнява същите функции, като проповедите от религиозните служби.

Трудно е да бъдат чути съобщенията, индуцирани и канализирани чрез текста на дадена песен. Повечето от тях са подсъзнателни, тоест неуловими за съзнанието, освен ако не ги изчоплите дума по дума. Дори да успеете да ги уловите, те са редактирани чрез определен жаргон и сложен код. Подчинените на контрол над съзнанието лица придобиват инстинктивно познание за смисъла на тези съобщения, но малцина от тях са способни да предадат с думи точния им смисъл.

Невидимият Колегиум съветва по-силните психически хора и последователите на езотериката и магическите практики враждебни на програмирането, да помогнат на хората да осъзнаят, че са контролирани и да се защитят, като например използват ритуали за „пречистване“ и то в голям мащаб.

Разбира се това ще анулира и „ползотворните връзки“ изградени от самия Невидим Колегиум в нашето мислене и психика. Препоръчват ни да изградим отново сами тези позитивни връзки, защото е много по-важно да разкъсаме тези на теократите. Невидимият Колегиум предпочита хората да са напълно свободни, отколкото подчинени на теократите.

По отношение на сексуалната магия и токсикоманията: в наши дни милиони американци (и не само) се отдават на напреднали форми на сексуална магия и токсикомания от всякакви форми от източната и западната традиции. Много са пострадалите при тези практики и немалко са успели да достигнат ниво, позволяващо им да канализират съобщения от астрални същности. Но тъй като никога не са си дали труда да изучат духовни, космологически, етически и философски източници, им е невъзможно да преценят степента на духовна еволюция на духовете от астрала и канализираната информация често се оказва мозайка от различни източници.

Бележка на karmapolis: Джери е приложил цялостен откъс на част от книгата на Грифит. Става въпрос за един диалог, игра на въпроси и отговори между Грифит и член на Невидимия Колегиум на тема: „какво се случва с човек веднага след смъртта му?“

Ръководство за оцеляване в отвъдното

Въпрос (Грифит): Можете ли да ми кажете какво увеличава шансовете на хората за оцеляване след смъртта?

Отговор (Невидимият Колегиум): Всички, които се чувстват съгласни със съдържащата се информация в книгата би трябвало да направят съзнателно усилие за развитие на психическите си възможности по време на земния живот. Това са необходими познания за оцеляване, които всяко човешко същество трябва да развие и чиято основа не е чак толкова трудна за научаване. Повечето от окултните групи и тези от Ню ейдж имат достатъчно познания, за да учат, как да привлечем благоразположени духове в астрала след смъртта. Но с известни усилия хората могат да се научат и сами. Това са реални усилия, за които понякога са нужни години. Искаме да предупредим гласуващите доверие на „ВВН“, но нямащи окултни познания и практика, че ще е необходимо да се информират за случаите с описания на клинична смърт и да се научат да разпознават примамките на теократите за подчинение на непредпазливите след смъртта им.

В: Именно. Четох всички тези истории за умиращи, срещнали духове на починали близки роднини и приятели, божества, пратеници на божества, готови да ги посрещнат в световете след смъртта. Страхувам се, че мнозина повярвали ще забравят наученото тук веднага след смъртта, изправяйки се пред „сянката на скъпата им майка дошла да ги приеме на небето“. С други думи „да видиш значи да вярваш“. Пряка емоционална конфронтация от този тип може да има по-голяма тежест от всичко рационално и интелектуално, научено през живота. Преди всичко за току-що изпитала травмиращото изживяване на смъртта душа.

О: Това е живо и вярно описание. По този начин ние продължаваме да губим хора всеки ден, въпреки усилията ни.

В: Какво можем да направим за избягване на злоупотребата с доверието ни?

О: Единствената истинска защита е чрез постигане на определено ниво на психическа еволюция. Теократите са способни на такива лукавства, ако психическата активност на починалия може да бъде манипулирана отвън чрез телепатичните им излъчвания. Ако душата активно възприема астралната среда със собствените си телепатични възможности и проницателност, тя по принцип е в състояние да установи истинската природа на духовете, дошли да формират „комитета за посрещане“. Тази идея е трудна за обяснение с човешки термини, но можем да го преведем като: те ще изглеждат фалшиви, странни, ще имат неприятно излъчване. Най-простото обяснение е, че някои от използваните от теократите способи за подчиняване на други духове в астралния план стават забележими за тези, които ги „декодират“ активно.

В: Тази представа за живота „след смъртта“ е съвсем нова и сигурно ще изплаши някои от нас с осъзнаването на факта, че много починали приятели и роднини рискуват да станат роби на теократична група. Какво да правим, срещайки майките ни или други обичани от нас в астралния свят?

О: Важно правило: СПАЗВАЙТЕ ДИСТАНЦИЯ, НЕ ДОПУСКАЙТЕ ДА ВИ „ДОКОСВА“ НИКОЙ ДУХ ДОКАТО СТЕ В АСТРАЛНИЯ СВЯТ. Свободните Духове рядко общуват чрез телепатия. (Това може да служи за пример непосредствено след смъртта.) Те не се доближават до други духове дори когато те им помагат в процеса на прераждане, а им говорят. Спомняйте си: „ГОВОРИ, НО НЕ ДОКОСВАЙ“.

В: Никога не съм чувал това преди, но сега изглежда очевидно след анализа на проблема. Според вас теократите владеят слабите души, обвързвайки ги в прекия смисъл за себе си и позволяват по този начин на енергиите да циркулират, като в нервната система. Досега не бях успял да разбера това.

О: Да, това може в истинския смисъл да „спаси душата ви“. За съжаление е също толкова трудно да се обясни на хората този тип опасност, колкото е трудно на родителите да убедят децата си да се пазят от сексуални посегателства. Не е трудно да им се каже „не се качвайте в кола с чужди хора и не приемайте подаръци от непознати“, но е много по-трудно да се приеме, че голяма част от сексуалните насилия намесват близки приятели или членове на семейството и роднини. Всичко, което можем да направим е да повтаряме, че общовалидно правило за „нетеократите“ е да запазват дистанция един от друг. Съжаляваме, че се налага да бъде казано, но теократите не ни оставят избор. Важното е, че това изисква не само интелектуални, а и психически способности. Колкото повече хората развиват съзнателен контрол над психиката си, толкова повече увеличават шансовете си да оцелеят достатъчно дълго в астрала след смъртта, за да се преродят. Освободените от плът духове виждат чрез прозорливост (или ясновидство), общуват чрез телепатия и се придвижват чрез телекинеза. Ако нямате контрол върху тези психически възможности несъмнено ще сте сляп, ням и парализиран след смъртта. С малко шанс след преминаването в астралния план може би ще откриете, че душата ви е запазила откъси от спомени от минали животи, даващи ви психически възможности. Но не бива да се разчита само на тях за оцеляването на душата ви. Изучаването на психическите възможности изисква сериозен труд, но ние горещо го препоръчваме на всички чрез тази книга или всякакви други достъпни източници. Правейки го, вие увеличавате шансовете си да си спомните повече в момента, когато наистина ще имате нужда.

Най-опасният период е точно след смъртта. Тогава астралната душа е все още травмирана от шока на раздялата със соматичната душа. Теократичната пропаганда желае да вярвате, че определени видове смърт са по-лесни и естествени, че само неочакваните или свързаните с насилие са травмиращи.

Прекъсването на сребърната нишка е за душата също толкова шокиращо, колкото и загубата на крайник за физическото тяло. Вярно е че определени видове смърт са по-трудни от другите, но никоя не е наистина лесна. От друга страна най-лошото, което хората могат да направят е да отхвърлят мисълта, че са мъртви. Напразно е да се смята, че може да се попречи на смъртта, ако волята за живот е достатъчно силна и ако смело се борим с всички сили срещу този процес. Съветваме тези, които усещат, че несъмнено ще умрат да останат възможно най-спокойни, да се концентрират за да останат съзнателно нащрек и да не се борят. Тази борба е напълно излишна, тъй като в повечето случаи нямаме никаква власт да попречим на това, ако наистина сме на път да умрем. И обратно: една силна борба значително увеличава следсмъртната травма на душата, правейки я по-незащитена през първите часове в астрала, които са от съществено значение.

В: В някои свидетелства за клинична смърт умиращият е отказал да докосне или целуне срещнатите духове най-често поради смътната идея, че „не е добре“ да го прави. В други случаи има близък контакт, но негативен: болезнена размяна на енергия, често сравнявана с електрически шок и умиращият има усещането за „връщане в тялото си“. А понякога самите духове отказват контакта, казвайки „върни се, часът ти още не е настъпил“. Как ще обясните това?

О: Четейки описания на случаи на клинична смърт е необходимо да си припомним, че човекът никога не е бил напълно мъртъв. Ако границата между живота и смъртта е размита от гледна точка на физиката, това не е така за духа, който чувства смъртта чрез прекъсването на свързващата астрална душа с тялото сребърна нишка. След това прекъсване смъртта е неизбежна, астралната душа не може да се свърже отново. Ималите опитност на клинична смърт просто са били близо до отделянето на астралната душа от соматичната душа, достатъчно близо, за да привлекат вниманието на подготвящи се да ги посрещнат души в астралното измерение. Физическата травма, приближаваща човека до смъртта предизвиква състояние на съзнанието, в което съзнанието на физическото тяло е извънредно пасивно, а астралното съзнание е събудено и позволява лесно общуване с духовете. Бихме желали да отбележим, че единствено много напредналите души („стари души“) осъществяват подобна опитност. Ето защо тези души понякога се отдръпват при контакти с духовете: тяхното усещане е достатъчно изострено и чувстват, че нещо не е наред. При все това близкият контакт с други духове не завършва непременно с попадане под теократична власт.

Душата на не напълно умрелия остава свързана с тялото и продължава да получава енергия чрез сребърната нишка. Именно тази енергия предизвиква усещането за електрически шок в случай на контакт. Разбира се повечето от теократите са достатъчно информирани и не допускат такъв контакт, за да избягнат шока. Но степента на познание при теократите е различна, така че тези два типа клинична смърт съществуват.

Превод от френски: benoist

Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

Коментар от Издателство „Паралелна Реалност“:

В статията, която току-що прочетохте срещнахте визия пречупена през специфичен филтър, свързан с това, че всичко в този свят е проявление на дадена астрална „партийна линия“. Макар структурата на нещата да е много добре описана, то гледната точка към нея определено е тенденциозна. В по-старата уфологична литература „Теократите“ и „Невидимият Колегиум“ най-общо взето се наричат „Служещи на себе си“ и „Служещи на другите“ или още по-простовато – Светъл и Тъмен отбор. Както виждате от самия оригинален текст обаче, „Светлият“ отбор не се стеснява да използва методите на Теократите и дори се говори за липса на всякакъв морал и скрупули. Именно това е лайтмотива, който е труден за разбиране от поляризираното съзнание – че НИТО ЕДНА от Полярностите няма скрупули да направи необходимото, за да наложи своята визия в стил „целта оправдава средствата“. Тези два основни потока (Светъл и Тъмен) са еднакво фрагментиращи и трябва да бъдат трансцендирани, ако човек не иска да бъде в постоянен конфликт. Защото това „подаване на топка“ е ВЕЧНО. То няма за цел реално освобождение от нищо. То предлага условия за развитие и преживявания (които обаче са опияняващи и хипнотизиращи), затова и всички проявления, течения и идеи в нашия свят малко или много обслужват концепциите на тези два основни потока. Техният естествен цикъл бива използван и от различни извънземни фракции за прокарването на техния собствен план на земно ниво, което превръща Играта в една още по-многоизмерна динамика. Добра метафора за това е да използвате естественото течение на реката, за да стигнете от точка А до точка Б с вашия кораб. Вече какво ще пуснете по този естествен поток, какъв товар ще носи вашия кораб – зависи от предпочитанията ви (agenda-та ви) и това какво искате да свършите с този товар – къде да го занесете и как да го реализирате. Течението на реката ще свърши това за вас без значение какви са мотивите на вашата платноходка – дали ще отидете да занесете провизии на съседния град или да го опожарите. По подобен начин всички проявления на тези два естествени потока нямат особена съзнателност за това какво стои зад тях. Те просто генерират идеи. Само онзи който може да види цялата игрална дъска отгоре може да каже до какво ще доведе това. Разгледано само по себе си дадено нещо е невинен рок концерт или футболен мач, който не е нищо друго освен fun. Но в контекста на общата динамика – тези неща могат да служат за съвсем друго нещо. Просто ние не можем да видим хоризонта от перспективата на мястото на което се намираме. Това не означава да откачаме и да мислим какво е предназначението на всяко едно нещо, защото това само ще доведе до още фрагментация.

Като теглим чертата – всичко това няма край и можете да се изгубите в него докато не решите, че искате да спрете да се обвързвате с всякакви концепции, форми на окултизъм, идеи, разбирания и какво ли още не.

Максимално неутралната перспектива ви разкрива максималната картина.