Туристическата индустрия навлиза сравнително скоро в битието на съвременната ни цивилизация и едва ли има разумен човек на тази планета, който да не си дава сметка за нейният огромен потенциал в редица направления на физическият живот..., но не само! Авторът на следния материал предоставя уникални свидетелства за дестинации специално проектирани да задоволят всяка една възможна прищявка на човешкото съзнание и дори да го изведат извън външната му обвивка и да го изпратят до зони на съществуване недостъпни дори за неговото астрално тяло. На подобни места сетивните усещания са толкова наситени и разнообразни, че неслучайно той им дава категоричната квалификация „забавление на стероиди“. Точно както и на физическата Земя обаче, подобни „елитни“ мега-комплекси имат нужда и от силно мотивиран и отдаден на целите обслужващ персонал. Ще останете изумени за начина по който този персонал бива намиран и стимулиран да дава всичко от себе си, за да задоволи капризите на хилядите забавляващи се „клиенти“...

Нефизически туристически атракции

Това бе една необикновена нощ. Събудих се около 3:15 сутринта, тъй като бях сънувал ярки сънища свързани с едно странно място, което усетих като много истинско. Някак си не успях да избягам от „сънното си съзнание“ въпреки факта, че през цялото време си мислех, че това е нещо повече от сън. Реших да стана и да медитирам, за да изчистя съзнанието си с намерението да вляза обратно в същата сцена, но този път с напълно пробудено осъзнаване.

След като медитирах 45 минути се върнах отново в леглото с твърдото намерение да се върна в съня по един осъзнат начин. И почти веднага се озовах точно там докъдето бях стигнал, но въпреки всичко все още бях със „сънното си съзнание“. Успях да се пробудя напълно едва когато осъзнах, че сградата в която се намирах бе някакъв еквивалент на десет звезден хотел. Съдех затова на базата на безпрецедентният лукс и екстравагантност, които сякаш не бяха от този свят. Мисълта за това бе толкова абсурдна, че незабавно ме катапултира в състояние на пълно осъзнаване.

За момент спрях по средата на пътя, за да може новото ми осъзнаване напълно да попие. Както обикновено насочих вниманието си към земята, за да ликвидирам всяка една възможна собствена илюзорна проекция. Освен това имах нужда и да задълбоча собственото си осъзнаване, което обикновено се получава когато се фокусирам върху някакъв миниатюрен детайл. Последното нещо, което исках бе да прекъсна преживяването си или да се завлека обратно в някой сън. Внимателно започнах моето пълномащабно разследване на пейзажа в тази нефизическа реалност. Исках да науча повече за хората, техните социални взаимоотношения, тяхната психология и състояния на ума. Бяха фокусиран върху това да върна обратно колкото се може повече детайлна информация за преживяното. Бях напълно решен да го сторя.

След като достигнах до максималният праг на осъзнатост умът ми бе ясен и буден. Нямаше никакви следи от умора нито пък замъглено зрение, което понякога може да се наблюдава. Имах супер чиста и ясна визия и ум остър като бръснач, че се чудех защо по дяволите не мога винаги да съм в подобно състояние. И така вече бях напълно аклиматизиран към тази нова удивителна реалност. Първото нещо на което успях значително да се насладя бе факта, че се намирах в огромното лоби на най-луксозният хотел който бях виждал или изобщо мога да си представя.

Бурдж ал-Араб обикновено се асоциира като един от най-екстравагантните хотели в света. Само че това на което бях свидетел бе направо от друга класа. Лобито представляваше площад с величествени мраморни арки. Колоните бяха с класически прост дизайн в основата си, но самата колона съдържаше най-сложното възможно резбарство което можете да си представите. То ми напомни за древните китайски фигурки от слонова кост при които творецът бе прекарал месеци, за да издяла само един обект. Но тук всяка една колона бе направена по този начин – стигайки точно до тавана който бе поне 6 метра висок. Освен това всяка една колона бе уникална сама по себе си. Лесно можех да прекарам цялото си време наслаждавайки се на тази артистична перфектност и сложните мотиви. Не бях впечатлен само от огромното майсторство на изработката обаче. Самите колони бяха многослойни. Под блестящият гравиран слой се намираше друг слой направен изцяло от злато и точно толкова сложно направен. Той блестеше през пролуките и добавяше едно допълнително ниво на дълбочина и сияние, което би било невъзможно за изработка с обикновени земни инструменти. Дизайнът се простираше чак то тавана, където колоните се трансформираха в прекрасни триизмерни фрески изобразяващи великолепни древни сцени на открито, в които можеха да се видят празненствата на множество райски светове. Почувствах, че основната функция на лобито бе да накара посетителите да почувстват, че са дошли в Рая. И друг път се бях натъквал на подобно ниво на майсторство и то е възможно единствено в светове, които се захранват само с мисъл – никъде другаде. Абсолютно всичко в това изживяване трябва да бъде погледната през призмата на този удивителен background, защото навсякъде където виждаха очите ми аз наблюдавах едно ниво на изтънченост и артистични постижения, които просто биха били невъзможни на физическата Земя, където времето и парите са така ценни „стоки“. Тук художественото майсторство е равносилно на силата на въображението и може да бъде достигнато с много по-голяма лекота.

И въпреки това най-силното впечатление бе, че се чувствах по някакъв странен начин у дома точно на това място. И то при положение, че всичко на което се натъквах до този момент бе абсолютно непознато за мен. Това бяха неща за които не знаех и не бях виждал преди. Самата атмосфера бе такава, че ме караше да се чувствам у дома и в същото време да пребивавам в един „странен“ свят. Това бе различен свят, който обаче бе тясно свързан с вътрешното ми чувство за принадлежност и предоставяше атмосфера, която физическoтo просто не може да предложи. Навсякъде където погледнех се наслаждавах на едно всепроникващо чувство на комфорт и сигурност, които ме караха да се чувствам в безопасност и да правя всичко с лекота. В допълнение мощното чувство, че съм свободен да изследвам всичко което пожелаех без никакви чувства за нежелани последствия предоставяше един винаги присъстващ потенциал.

Първоначалното ми впечатление бе, че всички хора бяха екстравагантно и стилно облечени и без никакво изключение всички те бяха доста привлекателни като външност. Не само по отношение на дизайна на своето облекло, но и никой от тях като че ли нямаше каквито и да е физически „проблеми“ свързани с външен вид, тегло, възраст или някакво увреждане. Нещо което без съмнение не може да не видите когато вървите по някой градски център на Земята. Тези хора притежаваха неостаряваща красота и дори тези, които бяха значително по-възрастни на външен вид и със сребристи коси, имаха гладка и чиста кожа. Те се наслаждаваха на обстановката във външните барове, бутиците и луксозните молове, които бяха прикрепени към хотела. Бе любопитно да се види, че имаше и обслужващ персонал, който бе прекалено отзивчив да задоволи всяка една нужда на посетителите и да се увери, че те се наслаждават на престоя си.

Приближих се към един от сервитьорите и го попитах какво има в менюто за вечеря. Той ме ескортира в луксозен ресторант, но за разлика от земният му аналог цялата храна бе изложена на артистично подредени щандове, а изобилието и разнообразието от ястия смаяха възможността ми да ги възприема в целостта им. Маса след маса се предлагаше наслада за всеки вкус и всякакво разнообразие от екзотични деликатеси. Аз заявих че не искам да ям точно в този момент, но беше добре да знам какво е на разположение. Домакинът ми се усмихна и аз си тръгнах, напускайки хотела през втория изход направен от мрамор със златни жилки. Този изход ме отведе до отворен парк. На стълбите се спрях за момент защото станах свидетел на неочаквана гледка, която ми разкриваше голяма пътна артерия оградена с дървета и павирана от чист мрамор с качество, което може да се види само в най-пищните земни имения. Това бе централната алея и тя бе осеяна с фонтани от пенлива вода в които се къпеха необезпокоявано екзотични птици. От всяка страна на алеята се виждаха пищни зелени площи осеяни с ориенталски дървета и декоративни цветни лехи, които бяха посадени почти без ред и въпреки това спазваха определен модел. Можех ясно да видя, че целият парк е централната зона на нещо, което може да се опише единствено като „древен град“.

Скоро стана очевидно, че това не беше традиционен метрополис, а място напълно пригодено за приютяване на хора търсещи наслаждения и забава. След като се насладих на парка, разхождайки се по улиците изпълнени с тълпи от хора, си спомних за Венеция по време на пика на сезона когато пътищата са претъпкани и че е почти невъзможно да се насладиш на красивата архитектура. И тук бе почти така.

Завих надясно, за да се откъсна от тълпата и провървях покрай огромни древни сгради – чудеса на архитектурното изразяване обвити в традиционен класически стил, на които без съмнение биха завидели редица древни императори. Тук имаше доста по-малко хора и много бързо навъртях няколко километра, озовавайки се насред друг огромен парк изобилстващ от артистично оформени градини. Това което си мислех че представляват цветя, при по-детайлно наблюдение се оказаха изкуствено направени артистични обекти, които само приличаха на цветя. Тя бяха създадени от различни видове кристали и ценни метали в различни цветове. Не можех да пренебрегна ясно изразената изкуствена човешка изработка, която обаче не впечатляваше чак толкова много моята артистична чувствителност, но за сметка на това привличаше силно вниманието на много от посетителите, които бяха поканени да си вземат колкото поискат от тези предмети като сувенири.

Някак си намирах трудно да се отърся от чувството, че тези обекти изглеждаха като направени при масово производство. Бих предпочел това да са естествени цветя, но предполагам че създателите на тези паркове бяха загрижени повече да промотират своя собствен артистичен вкус, а и реакцията на тълпата изглежда потвърждаваше правотата на техния избор.

Много скоро се озовах пред голям монумент, изцяло направен от стъкло, а хората го изкачваха запленени от красивите ефекти, които идваха от отражението на кристалното стъкло и сложните дизайни на които се натъкваха по пътя нагоре, докато се наслаждаваха на панорамната гледка на целия град и заобикалящата го площ. Аз също се изкачих по тази гигантска структура и си поговорих с някои от хората по пътя към върха. Един от тях ми каза, че дори може да си откъсна парченца от него – различни атрактивно изглеждащи кристални гроздове – и да си ги запазя като ценен спомен, защото след това те порастваха отново на откъснатото място.

Въпреки че бях запленен от този феномен бях по-заинтересован от това да стигна до върха, за да разбера къде точно се намирах. След като стигнах дотам се огледах за 10 звездния хотел в който пристигнах, но не успях да го локализирам. Имаше прекалено много сгради. Монумента по който се бях изкачил имаше поне височината на кулата Сиърс в Чикаго. Въпреки това изкачването бе много леко и без каквито и да е усилия. Когато погледнах надолу установих, че под мен имаше огромно количество прекрасни площади, които бях пропуснал. Воден от любопитство реших да видя отблизо за какво иде реч и подобно на птица се спуснах надолу с цел да се приземя леко на един от площадите отдолу. Когато се приближих още повече, установих че това са своего рода сенници перфорирани от дървени колони. Почувствах се инстинктивно загрижен да не пробия някой от тях или да счупя някой от навесите.

Въпреки това се „разбих“ и влетях право през покрива на някаква сергия – една от стотиците подобни в околността. При приземяването се извиних на собственичката – жена в средата на 30-те си години (по земните стандарти),която за мой късмет възприе приземяващата ми маневра за много забавна.

– Не се притеснявай.– каза тя – Няма никакви поражения.

Пазарът също бе изпълнен с хора и аз веднага придобих силен интерес към стоките които се предлагаха. Попитах дамата на чиито покрив се бях приземил откъде идват всичките тези стоки, докато се удивявах на невероятното многообразие и майсторство на изработката на изложеното.

– Има прекалено много хора на изкуството в този свят, така че избора е доста голям.

Без да я питам „как“, тя някак си знаеше, че съм посетител от друго измерение и ми се усмихна топло.

– Хората са прекалено нетърпеливи да споделят своите творби с други хора и няма по-добро място за тази цел от туристически места като това. Тук има страшно много хора, които могат да придобият тези предмети и да се насладят на удоволствието, че ги притежават.

Тя посочи към красиво направени вази и керамика, както и към някои много сложно направени играчки. Аз я попитах какво би се получило, когато стоката се „изчерпа“. Тя се засмя и ми каза, че веднага щом някой предмет си намери дом идентично негово копие веднага заема неговото място, ако тя пожелае. Това е така, защото от нея се иска само да контактува със собственика и просто да се свърже с матрицата на обекта, за да създаде друг такъв.

– Кой ти е любимият предмет? – попитах аз. За моя изненада тя ми подаде череп.

– Отвори го. – каза тя.

Черепът бе леко плосък за разлика от истински такъв и когато го докоснах той се отвори и ми разкри своя мозък с форма на часовник. Когато го погледнах за мое удивление открих, че части от мозъка променяха формата си и се превръщаха във форми подобни на облаци подобни на голи тела от рубенсов тип. Те ставаха изключително чувствителни и се прикрепяха към стрелките на часовника, като се оказа че са дефакто мъжки и женски фигурки. След това те започваха сексуални действия.

Собственичката на сергията се изсмя на глас, когато видя изражението на изненада изписана на лицето ми. Попитах я какво по дяволите харесва в този предмет. Тя ми отговори, че това което най-много я привлича в събирането тези странни предмети е че всички те отразяват психологията на своите създатели и тя намира за много запленяващо това което ѝ се разкрива. Освен това ми сподели че Фройд би се насладил на съпоставянето между смъртта и секса. Усмихнах ѝ се когато ѝ го върнах обратно.

Скоро открих и още една допълнителна екстра, която запленяваше хората посещаващи подобни изложения. Това беше одухотворяването на създадените обекти. На тях им се даваше нещо подобно на душа. Вдъхновена от моята реакция тя ми показа дизайните на някои от нейните вази, които не са толкова статични както при вазите с които сме запознати на Земята. В тях има импрегниран мисловен модел от техния създател, който еволюира в движещи се сцени.

Бидейки технологично осъзнат се зачудих колко ли би отнело да се приложи подобна технология към обекти на физическата Земя чрез използването на микропроцесорни дисплеи, покриване на обекта със специален слой като в същото време в него се вкара анимирана програма, която да работи на повърхността.

След това благодарих на жената и си тръгнах, насочвайки вниманието си към тълпата която обикаляше сергиите и баровете, които бяха изложени от всички страни. Много от хората носеха със себе си идентични чанти, пригодени да събират техните сувенири. Намерих за любопитен факта, че идеята за масовия туризъм бе приложена дори тук и аз се намирах в един суперлуксозен курорт точно по подобие на този във Венеция или пък някой от другите големи туристически градове на моя собствен свят в който също хората се скупчваха по пътищата за да консумират различните атракции.

Вниманието ми бе силно привлечено от крайпътни щандове или по-скоро импровизирани „легла“, върху които полуголи хора си почиваха като след изтощителен гуляй. Повечето от тях бяха в безсъзнание. Помислих си, че гледката е идеална да се направят интересни снимки. Някои от хората бяха колабирали едни върху други, но въпреки това всички те изглеждаха странно привлекателни в тези естествени пози. Цялата ситуация ме наведе на различни асоциации, които породиха в мен образи на места от Земята в които се пуши опиум през 19 век.

Попитах една жена дали може да ми каже какво се е случило с всички тези хора, които бяха налягали насред пътя на всички тези импровизирани легла. Тя ми каза че те са „пияници“, но не и в смисъла на пияни от алкохол. Тези хора бяха консумирали някакъв вид наркотик, който ги поставяше в различно състояние на ума. Тя се опита да ми го обясни, но не знаеше точно как.

Опитах се да ѝ помогна, като предположих, че вероятно те сънуват. Но тя ми каза че това не е вярно и че всъщност е много повече от това. Те изживяваха красиви фантазии, но по един активен начин, който ги правеше пряко свързани с атмосферата и там те бяха напълно осъзнати. За да имат достъп до тези „места“ е трябвало първо да напуснат своите външни обвивки. Обмислих възможността, че те всъщност изживяват нещо подобно на нашите осъзнати сънища и се изкуших да попитам как мога да се сдобия с този наркотик и дали той би подействал и на мен. Но след това промених мнението си защото мястото в което се намирах сега бе именно от този тип места, които бих искал да посетя и без това.

След това видях, че дамата с която си говорех държеше нещо подобно на смартфон или камера и я попитах дали мога да я заема за малко, за да направя няколко снимки. Моментално обаче осъзнах абсурдността на тази си молба тъй като би било невъзможно да донеса подобни снимки обратно в каквато и да физическа форма. От друга страна усетих, че ако направя няколко снимки, това ще увеличи фокуса и концентрацията ми относно мястото на което се намирам и след това евентуално бих могъл да го пресъздам, когато се върна отново към нормалното си ежедневно съзнание. Дори бих могъл да нарисувам сцената използвайки дигитален софтуер.

Без колебание тя ми подаде устройството, казвайки ми, че дори тя не знае как се правят снимки с него, тъй като бил собственост на приятеля ѝ който ѝ го бил дал. При по-внимателен оглед видях, че това беше една доста сложна високотехнологична играчка, чиято основна функция изглежда бе свързана с навигация, защото когато погледнах към нея открих карта на града изложена на дисплея. Когато се фокусирах над определена част – живият образ от тази част на града се превърна в пълноцветна анимация. Нещо подобно на Google Earth, само че напълно анимирано. Не можех веднага да видя някакви други функции. Момичето повдигна рамене, след което пристигна приятеля ѝ и вежливо взе устройството от ръцете ми. Той каза че това устройство прави абсолютно всичко, което искаш да направиш с него и с типичен тон за „мъжко технологично превъзходство“ добави, че не е очаквал приятелката му да го разбере и да може да го ползва в пълния му потенциал.

Имаше редица неща, които пробудиха любопитството ми. Какъв бе този мистериозен „наркотик“, който поставяше хората в безсъзнание? И какъв бе смисълът от консумиране на храна, когато очевидно поглъщането ѝ по принцип би следвало да е изцяло физически механизъм? Дали не е все пак форма на енергия, която те абсорбират, която обаче е маскирана под форма на храна и която стартира определени реакции с други енергии? Дори само тези няколко въпроса ми се струваха от изключителна важност, защото подчертаваха природата на един свят който обикновено бива считан, че е изцяло проектиран на базата на мислите и в който няма никакъв вид материален аспект. Започнах да си давам сметка, че може би имаше нещо повече в структурата на нефизическата реалност от това тя да е проста манифестация на собствените мисли. Това определено е нещо което би изискало допълнително проучване,тъй като в миналото забелязах, че консумацията на определен тип храна има конкретен пряк ефект върху това как се чувствам и вече не мога да съм сигурен че това е било просто проекция която допълва моето преживяване.

Каква ли беше тази туристическа дестинация и защо бе толкова популярна? Можех да видя многото атракции и не виждах причина хората живеещи в други измерения да не желаят същите развлечения и забавления, които самите ние търсим на Земята. Едно от нещата което ме порази доста силно бе мисълта, че това дори не са просто атракции и развлечения, а нещо като „забавление на стероиди“. Някак си всичко като че ли ми идваше с една идея в повече по отношение на собствения ми вкус и предпочитания. Хората тук бяха включили на друга скорост обаче и бяха предразположени към тази сетивна консумация. Въпреки че бях дошъл тук за първи път не можех да си представя да прекарам повече от няколко часа на това място (съпоставими със земното време) или дори и по-малко заради прекомерното сетивно претоварване.

В това време обиколих няколко от многото странични улици и без да знам как – магически се озовах отново там откъдето бях тръгнал. По пътя станах свидетел на завладяващо историческо шоу разиграно на живо. Това бе пристрастяващо изпълнение от група актьори и бъскери, които никога не бихте открили по нашите улици без да ви изискат солидно заплащане за дейността си. Забелязах че големият парк обграждащ хотела бе претърпял някаква трансформация от времето на моето пристигане. Някои от изкуствените кристални цветни лехи бяха изпразнени и видях една дама на около 40 години, която подготвяше новата визия. Това което ме порази най-много обаче бе факта, че тя не беше толкова привлекателна на фона на всички останали хора с които се бях сблъскал до този момент. Тя изглеждаше по-скоро измъчена и уморена, със сенки под очите – нещо което силно ме изненада.

Прекъсвайки работата ѝ я попитах:

– Колко дълго обикновено хората престояват на това място? Седмица?

Тя очевидно бе забелязала откъде всъщност идвам. Освен това вероятно забеляза и лекият непреднамерен цинизъм в гласа ми и се усмихна.

– По-скоро стоят за около ден сравнено с вашето време – това е просто един свят на развлечения и забавления. Някои успяват да престоят и по-дълго, но често се връщат след това. Точно затова всичко тук се прави с цел постоянно да бъде обновено и има цяла колония от работници които се радват да вършат именно това.

Като изключим няколко странни изживявания,от своята собствена гледна точка не можех да осъзная какво чак толкова ги привличаше. Попитах я от колко време работи тук.

Тя ми каза че е от скоро и веднага получих усещане което се изразяваше в еквивалента на около 3 месеца земно време. Сподели ми, че е тук като част от „образователна програма“, която цели да я научи как да обслужва и помага на други хора. В сравнение с мястото от което бе дошла – това място за нея било като Рай и същевременно чудесна възможност. Каза ми, че ако искам да разбера за какво наистина иде реч и какво представлява работата ѝ, трябва да говоря с някой си Кей – който се намираше наблизо.

Тя посочи към един келнер с бяла връхна дреха, който стоеше до една ниска стена на около 10 метра от нас. Вниманието което му отдадохме не остана незабелязано и той се усмихна леко смутено. Той стана доста неспокоен когато се насочих към него, за да поговорим. Тогава осъзнах, че получавам много силно вътрешно усещане. Можех буквално да виждам през „облицовката“ на външното му Аз с невероятна яснота. Бях шокиран и същевременно се чудех дали той също осъзнава този факт и притеснен ли е от ситуацията. Бе все едно като че гледах през неговата скрита природа или миналата история на персонажа му, която се разкриваше с безпрепятствена яснота. Отвъд сегашното му лице можеха да видя един зъл живот, който ми се разкри под форма на събития-картини, които все едно бяха взети от някой филм на ужасите. Този факт ме накара незабавно да се отдръпна назад.

Кей погледна към мен със засрамено лице. Той се извини и ми каза, че обикновено хората не могат да видят миналото му, както аз бях направил. Той се бе научил да се държи и спазва поведение, което да го изведе на една позитивна плоскост. След това продължи да обяснява, че преди да дойде до това ниво е живял на място, което може да се опише като същински ад. Той призна, че докато е живял във физическо тяло е бил много зъл човек. Тогава се интересувал единствено от егоистични цели, а целият му живот се фокусирал върху експлоатацията на други хора и от това да се възползва от тях. Дори жертвал семейство и приятели, за да постига целите си. По никакъв начин не се притеснявал, че причинява болка и страдание на другите. Дори убийството не значело нищо за него. Да причинява болка се превърнало в рутина, която просто вървяла с работата му. В крайна сметка бил убит след една кавга и в следващия момент съзнанието му се озовало на място в компанията на хора замесени от същото тесто. Всички те живеели на тъмно, отвратително, мръсно и презряно място.

Докато разказваше получих телепатично образите. Той се промъквал през тъмни изоставени места и носел само някакви дрипи, които едва покривали болното му тяло. Помийни ями изпълвали улиците, а на всеки ъгъл имало побоища за късче храна (доста често гниеща и с плесен). Хората постоянно се биели и тормозели един друг, а споровете често били просто за безполезни боклуци. Постоянно имало борба за надмощие и кой ще надвие другия и всичко това гарнирано с щедра доза ругатни и псувни. Често в схватките хората оставали без някой крайник или губели главата си... след което всичко се рестартирало наново. Взаимоотношенията били базирани на недоверие, негодувание, яд и омраза. Но най-лошото било, че всички те били пристрастени към тези взаимоотношения и прекарвали по-голямата част от времето си опитвайки да надвият противника с всевъзможни средства.

Всичко това нямало край, а не се виждал и изход. Независимо колко далеч се опитвал да избяга Кей – навсякъде било едно и също. Понякога той вървял много километри или дори бягал в продължение на цели дни, но така и не достигал хоризонта и не можел да се откъсне от мрака. Веднага щом спирал да бяга и се оглеждал наоколо осъзнавал, че всъщност се е отдалечил само на няколкостотин метра от своя „клан“. Отново и отново той опитвал и опитвал и правел всякакви усилия да се откъсне от другите местообитатели, но винаги един или двама успявали да се докопат до него и не го оставяли намира.

В отчаянието си той се заровил в една купчина, като по този начин поставил преграда между себе си и останалите. Той искал това мъчение да спре. Най-накрая пристигнал някакъв непознат. Той доста се отличавал от другите. Говорел с нормален глас и нито му крещял, нито му се карал, нито пък търсел спор или начин да го надвие. След време Кей започнал да се отваря за комуникация с него. Непознатият го оставял сам – в повечето случаи когато Кей бил ядосан. С времето Кей се почувствал по-сигурен, когато бил близо до непознатия и другите го оставяли намира. Впоследствие той го попитал дали има някакъв начин непознатият да го отведе заедно със себе си, така че да може да се освободи от компанията на останалите. Непознатият му казал че би могъл, но това можело да стане само при определени условия. Изискванията били той да започне да мисли за миналия си живот и за хората които е наранил.

Кей се съгласил, но почти мигновено дълбоко съжалил за това си действие, защото в съзнанието му нахлули образите на многото негови жертви. Преди да се осъзнае той вече бил изпаднал в още по-голяма агония от когато и да е досега. Започнал да ругае непознатия обвинявайки го, че го е измамил. От другата страна „човекът“ му дал да разбере, че той изживява единствено това, което е бил причинил на другите и че трябва да се изправи пред миналите си дела, ако иска да продължи напред.

В моментите на почивка от тези видения непознатият отново идвал и спокойно му говорел без осъждане и му напомнял за неговото обещание и че има изход навън от това място. Но това щяло да бъде много дълъг път. Кей често бил ядосан и негодувал за това, че трябва да носи отговорност за действията си от изминалия си физически живот по толкова силен и жив начин. Той подозирал, че всичко това е някакъв номер и че непознатия в никакъв случай не е по-добър от останалите на това място и че се опитвал да го измъчва. Непознатият отговорил спокойно и го уверил че действа изцяло в негов интерес, но Кей първо трябвало да започне да се учи да уважава другите хора. И най-добрият начин за това било да отдаде нужното уважение на непознатия благодетел, който бил дошъл да му помогне.

Кей накрая видял, че има и други опции и се съгласил да опита. Когато непознатият започнал да го обучава, давайки му надежда и малко светлина, той се поуспокоил. След време започнал да оценява това което правел непознатия и започнал да се обръща към него с прозвището „Работника“, тъй като той работел изключително усърдно, за да накара Кей да види собствените си ограничения и се опитвал с големи усилия да го вкара в правия път. Никога не се уморил да кара Кей да се сблъсква с реалността на това какъв е бил неговият живот и какво трябва да бъде направено, за да излезе от тази клопка.

Много често Кей не можел да се справя повече с напрежението и казал на непознатия да си върви и повече никога да не се връща. Той си тръгнал, а Кей пак бил сам и цялата обстановка започнала да се смрачава както преди. Скоро той отново бил затънал обратно в старото леговище. Когато осъзнал какво се случва призовал „работника“ да се върне и се молил за прошка.

Всеки път когато те говорели Кей забелязал, че се отдалечават от старото му местообитание. Те вече се движели по някакъв път, а пред тях се виждала блещукаща светлина. Тя била много слаба, но все пак била знак за надежда. По пътя те срещали други хора и „работника“ му показал как да бъде вежлив и услужлив по отношение на тях. Казал на Кей, че за да успее да излезе от стария си живот и да се поправи той трябва да се научи как да обслужва и помага на други хора без да мисли за лични изгоди. Преминали през много бедни местообиталища, както и много тъмни градчета и по-големи градове. Те обаче били малко по-добре на фона на мястото от което идвал. Там му било показано как да се грижи за други хора и да оценява стойността на позитивните мисли. Научил да се фокусира върху вехнещи растения и дървета. Осъзнал че е придобил нови способности когато дърветата започнали да се покриват със зелени листа, а цветята се оживили. Постепенно дори външният му вид се подобрил и вече не бил облечен в старите дрипи.

Кей ми сподели, че пътят който изминал бил много дълъг и труден. Преди неговият благодетел да го остави му казал, че много отдавна той самият не бил по-различен от него. Това дало на Кей много надежда и сила и сега той бил тук на това красиво и проспериращо място. Всички наслади тук обаче, не можели да се мерят по значение с това да обслужва интересите и насладите на други хора.

– Единственото нещо, което ме прави щастлив е да се грижа за техните нужди, давайки от себе си без да очаквам нищо в замяна.

Той каза, че сега се е научил, че да даваш от сърцето си е много по-отблагодаряващо, отколкото да получиш няколко безполезни предмета.

– Давам на тези хора най-добрата храна и най-доброто вино и не искам нищо повече от това да усещам пламъка в гърдите си да нараства бавно и сигурно с всеки изминал ден. Никога не съм знаел, че да покажеш признателност може да значи толкова много. Един ден когато съм напълно възстановен от моята лудост ще се завърна отново в моето предишно тъмно свърталище и ще се срещна със старите си „познати“, с които се биех. Те обаче няма да ме познаят. След това ще се опитам да се отплатя на работника като направя с тях това, което той направи с мен.

След това той ме погледна в очите и каза:

– Както току-що видя, аз все още съм дявол и нещо в мен има нужда да се върне на това място от което дойдох и да се изправя срещу него. Има още много неща, които трябва да направя, за да се превърна в нормално човешко същество.

Бях изумен от разкритията на този човек и неговата честност, но бях още по-изненадан от осъзнаването, че стотиците хора, които действаха като обслужващ персонал, бяха тук като част от гигантски проект чрез който обслужваха други хора и по този начин помагаха и на себе си. Зачудих се за момент дали целият този проект не бе изцяло направен като един вид град за рехабилитация за едни и даващ наслада и радост за други, в опит те да научат едно от най-ценните човешки умения – да дават с отворено сърце.

(Тук вероятно е най-подходящото място да се даде една малко по-алтернативна гледна точка на казаното от автора до този момент. Описаният туристически град безспорно представлява огромно поле за анализ от всякакви гледни точки и съм напълно убеден, че в този материал е засегнат само върха на айсберга относно цялата проблематика – просто защото времевата рамка не е позволила да се навлезе още по-дълбоко в естеството на предлаганите преживявания. Няма никакво съмнение, че подобни места се явяват една огромна мултифункционална платформа изпълняваща множество функции и същевременно с това синхронизираща се по доста уникални начини с желанията и нуждите на своите посетители, предоставяйки им удивителни възможности, които обикновено са доста ограничени или дори забранени на много други места.

Всъщност подобни туристически атракции съществуват именно като доста по-усъвършенствани копия на физически дестинации на Земята. В конкретният случай имам впечатления от подобно копие в астрала на огромен туристически комплекс, който де факто отразяваше целият регион намиращ се северно от Варна. Мащабите обаче бяха просто потресаващи. Докато го наблюдавах тогава си мислех, че вероятно това ще бъде някаква далечна бъдеща версия на района, но после осъзнах, че поне в средно близко бъдеще подобен мащаб на строителство и лукс е почти невъзможен на физически план. И тук дори не става дума за лукса описан от автора на този материал. В сравнение с него комплексът беше доста по-семпъл и въпреки това на светлинни години пред това което днес познаваме като възможности.

Поводът да го спомена обаче,е нещо на което станах свидетел и има пряка връзка с цялата тема. На няколко пъти се озовах в един огромен хотелски комплекс, който имаше страшно много подземни нива. Едно от нивата се намираше на 17-ти „подземен етаж“ и там имаше нещо, което силно наподобяваше кафе-сладкарница с много места за посетители. Точно на същия етаж обаче, „зад кулисите“, в помещенията се извършваха експерименти свързани с контрол върху съзнанието за които няма да навлизам в подробности. Тази информация ми се появи телепатично като веднага си спомних, че съм бил на същото това място поне няколко пъти в ролята си на обикновен „клиент“ на заведението, което беше популярна социална точка за срещи на различни хора.

Та в контекста на всичко споменато дотук този факт се явява отправна точка за някои въпросителни относно това как точно функционират подобни места и дали тяхната роля не е много отвъд привидната им такава – да служат само и единствено за забавление на своите посетители. И веднага бих искал да направя една на пръв поглед доста тривиална съпоставка свързана с физическия план на нещата, за да може да се проследи принципа на действие.

Голям брой хора например, биха искали да посетят Лас Вегас по всевъзможни причини. Те отиват именно заради преживяванията и докато са там по-голямата част директно се идентифицират именно с тези приятни преживявания – да нощуват в луксозни хотели, да ходят в хубави ресторанти, да наблюдават множество шоута и концерти и, разбира се, да играят хазарт. Когато те са там това е тяхната реалност (или поне за повечето от тях). За обслужващият персонал това е просто работно място, което им осигурява прехраната и не е свързано с чак толкова приятни емоции, а главно с много изтощителен труд. Как обаче стоят нещата от гледна точка на собствениците? Всеизвестно е че повечето хотели там са построени от мафията и от тяхна гледна точка, освен всичко казано дотук, това е просто едно огромно място за печелене на пари и съм абсолютно убеден, че на по-високите етажи на ръководство паричните потоци идващи към тази локация са единствената реалност, която ги занимава. И тъй като парите на физически план са еквивалент на енергия, тези места по дефиниция са именно огромни централизирани пунктове за концентрация на енергия.При това не само под формата на пари, а като реална субстанция извлечена от преживяванията на посетителите. Неслучайно в материала на Джери Зейтлин, Лас Вегас е описан като „бойно поле“ и „лаборатория“ на чиято територия оперират двете основни съревноваващи се фракции. Повече подробности по въпроса и допълнителни коментари след материала може да откриете тук.

Предвид представената допълнителна перспектива възниква и въпросът доколкото впечатленията на автора за „рехабилитационния център“ са автентични. Всъщност в случая е повече от очевидно, че в очите на „хората“ работещи като обслужващ персонал, това място е именно такова и това наистина е тяхната реалност. Дали обаче те не се били използвани да вършат тази дейност заради собственото си невежество, като едва ли не им се втълпява, че това е единственият начин да се справят с проблемите си – всеки сам може да прецени. Защото погледнато от друг ъгъл, за да може да е това което е – това място изисква обслужващия персонал да бъде напълно отдаден на това което прави и същевременно да е силно мотивиран – нещо което би гарантирало и нужното качество. Дали начинът на набирането на персонала е подвеждащ и манипулиран остава на заден план. Това по никакъв начин не означава, че персоналът не би извлякъл определени ползи за собственото си развитие от тези преживявания, но същевременно с това винаги трябва да се отчита и факта, че му е спестена „пълната картина“. Не по-малък интерес представлява и историята около въпросният „наркотик“ с чиято помощ очевидно се достигат дестинации недостъпни за астралното тяло. Въпросите по тази тема могат да бъдат буквално хиляди, като особено важно в случая разбира се стои питанката кой точно го произвежда и с каква мотивация и цел. Евентуалните отговори могат да направят „драмата“ пълна. – бел. Alien)

С тази мисъл усетих, че трябва да прекратя своята екскурзия и да си запиша някои бележки. Толкова много се бе случило. Седнах в усамотение и започнах да си припомням всеки един момент от времето когато пристигнах до сега. След като премислих всичко го повторих още един път. След това се върнах във физическото си тяло като останах неподвижен със затворени очи, като отново преминах през всички случили се събития. След това отидох до бележника си и записах всичко.

Имаше няколко важни неща, които донесох със себе си от това преживяване. Първият и най-отличим факт бе, че бях придобил нови умения. (По-късно това бе потвърдено и при други изживявания извън тялото.) В това си състояние аз имах пълни ясновидски способности. Просто гледайки към Кей можех веднага да видя цялата негова минала история. Докато той ми говореше възприех цялата история като един голям къс информация, но същевременно възприемах всеки един детайл толкова ясно, все едно че бях очевидец на станалото. Това бе едно ново ниво на ОИТ, което не бях наблюдавал преди. След това щях да използвам това умение, за да интервюирам други хора когато съм извън физическото си тяло. Тогава открих, че мога бързо и драстично да придобивам информация синхронизирайки се с техните умове и свързвайки се с техните спомени, възприемайки техните изживявания все едно че бяха мои, само че с известна доза обособеност и безпристрастност.

Някои погрешни схващания относно живота и смъртта

Различните състояния на живота след смъртта на физическото тяло са толкова многобройни и сложни колкото са и самите човешки същества. Може бе едно от най-важните неща, което заслужава сериозна преоценка и вероятно ще разтърси много хора, се явява широко разпространеното схващане, че животът след смъртта магически ще промени драстично вашето битие и ще рестартира абсолютно всички параметри в живота ви. Различните случаи на преживявания близки до смъртта са строго индивидуални и няма никаква гаранция, че те ще се отнасят и за вашата собствена реалност. По принцип битува една по-скоро романтична представа, че с края на физическия живот човешкото страдание свършва и хората започват да живеят във вечен мир и хармония. Изразът „да почиваш в мир“ е една голяма заблуда, която бива имплантирана в нас още от нашето детство, главно поради нашата неспособност да виждаме отвъд голямата завеса. Фрази, които често биват произнасяни на погребения от сорта на: „Поне сега той/тя вече почива в мир“ в повечето случаи нямат нищо общо с действителността, освен ако „починалия“ вече е бил в мир със себе си по време на смъртта. Това което се случва в повечето случаи е, че нищо не се променя и същевременно всичко се променя..., но по един по-различен начин.

Възприятията ми по време на посещението на „туристическия град“ бяха все едно че съм попаднал на място, в което повечето „свестни хора“ вероятно биха се озовали след като са приключили физическата си дейност на Земята и са се справили с личните си проблеми. Само че това в никакъв случай не е гарантирано. Отново и отново аз бях насочван към региони в които да си водя бележки за конкретни неща пред които много хора ще се наложи да се изправят преди да достигнат „по-благоприятните зони“.

Най-разтърсващият факт обаче, бе осъзнаването ми, че много от хората които нямат никаква концепция относно живота след смъртта и не са мислили изобщо по въпроса, ще се изправят пред любопитната реалност, че на практика почти нищо няма да се промени в техния живот в сравнение с физическите им изживявания. Освен това..., че техните изживявания ще са доста по-обагрени от състоянието на съзнанието им. Най-голямото предизвикателство за тези хора е да възприемат факта, че те вече не са живи във физическата реалност и нямат физическо тяло. За тях това обаче не е толкова очевидно колкото би се предполагало. Например, ако са живели в Лондон – те отново ще живеят там, но ако нагласата им е негативна, градът ще бъде потънал в сумрак, може би постоянно ще вали и ще им е студено. Навярно къщите ще изглеждат по-занемарени, ще има боклуци по улицата и недоволни хора. Вероятно първоначално ще са пообъркани, че улиците са попроменени, както и много от сградите, но този факт много бързо ще бъде напълно приет. Все пак те ще са „живи“ и „будни“ и очевидно това не е сън от който да се събудят, нали?

Не толкова негативно настроените хора вероятно ще видят Лондон по начина по който са го възприемали и във физическата реалност. Те ще хващат автобуса, опитвайки се да отидат на работа, ще си купуват сандвич, ще ходят на кръчма и ще си общуват с тълпата от хора. Много хора просто ще възприемат променените условия почти по същия начин по който ние самите ги възприемаме по време на сън – без забележка.

Това вероятно се дължи на факта, че вече нямаме физически мозък, който е програмиран да се базира на логика, така че да осигури физическото оцеляване. Ако това обстоятелство е премахнато Съзнанието вече няма нужда да се ръководи от тези наблюдаващи програми и с по-голяма готовност ще възприема неща, които не пасват логически или пък нарушават последователността и други основни неща свързани с физическото оцеляване. Точно както по време на сън всякакви подобни нелогични събития лесно се възприемат от съзнанието.

Открих че хората не обръщат много внимание на различните аномалии. Дори доста странните феномени се възприемат с лекота като нещо напълно нормално – точно както и по време на сън. Бях изненадан колко бързо хората свикват с новите условия и не свързват нещата с това което се е случвало докато са били живи. Например хората в определени случаи все още използват пари и не смятат за странно когато пред тях се появи кафе без да обърнат внимание откъде точно се е появило. Трябва да отичате факта каква част от времето ни минава на автопилот без да имаме и най-малка осъзнатост за заниманията в които сме ангажирани. В повечето случаи не осъзнаваме последователността на определени събития, като често сме заети от други мисли. В „живота след смъртта“ тази неосъзнатост просто продължава. Поради факта, че починалите продължават да смятат че са живи и в будно състояние, те нямат причина да проверяват логиката на своите действия и просто възприемат реалността такава каквато я виждат. Те отиват в кафене и очакват да бъдат обслужени, което в крайна сметка и се случва. Бях изумен от това колко мощна може да се окаже силата на „очакването“ и как ума сам създава изкуствени същества и обекти направо от нищото. Когато нашите очаквания в „отвъдното“ не се потвърдят – това обикновено е свързано с липсата на креативна енергия, което може да се дължи на различни вътрешни конфликти или негативни чувства, които биват рационализирани или замазани.

И тъй като много често не всичко върви по план и в пълно съгласие с нашите очаквания по начина който самите бихме искали, очакването е пряко зависимо от личната сила и нивото на позитивната енергия. Ако личната сила е слаба хората могат да стоят в кафенето без да бъдат обслужени, чакайки напразно за своето кафе и да се изнервят от липсата на внимание. Ако те все пак успеят да материализират своята поръчка, кафето може да е студено или да няма особено добър вкус. Всичко се случва съобразно енергията на която съзнанието позволява да тече през него. Като цяло има няколко явни знака чрез които хората могат да се ориентират, че вече нямат физическо тяло и не са живи във физическия свят. Ако им се каже директно обаче, често те ще бъдат непреклонни в своята заблуда и отрицание на посоченият им факт. Те ще ви посочат, че всичко около тях е абсолютно реално и че те са напълно будни и осъзнати и че няма никакъв шанс да са „мъртви“, тъй като всички доказателства сочат обратното.

Измеренията силно наподобяващи физическата Земя са нивата на които повечето хора отиват когато умрат. Разбира се там има различни промени и различия, но както вече стана дума, всички тези разлики много скоро започват да се приемат за нещо съвсем нормално и де факто като статукво. Всичко което сте виждали във физическия свят в голяма степен ще присъства и там. Всяка една физическа вещ има свое копие в по-високо измерение. Там ще откриете автобуси, таксита, кинозали, кафенета, барове и нощни клубове. Ще откриете също и магазини, в които хората ще плащат с пари без да им мигне окото и ще получават различни стоки в замяна. Ние правим това, което сме свикнали или пък това което харесваме или пък се очаква от нас. В повечето случаи ще следваме същата процедура и в отвъдното. Начинът по който функционират тези отвъдни светове силно се преплита с нашата енергия, навици и очаквания.

На тези нива силно наподобяващи физическата Земя, ние обикновено не летим, въпреки че вече нямаме физическо тяло. Ние просто вървим точно както го правим и тук. Говорим си вместо да комуникираме телепатично. Храним се, пием и си лягаме да спим просто защото „винаги“ сме го правели. Някои могат да открият, че могат да се справят и без да се налага да спят и ще успеят, но други няма да могат. Някои ще се откажат от храната защото няма да чувстват глад и ще приемат факта, че могат да съществуват перфектно и без храна и ще приемат тази нова реалност много лесно защото новата реалност ще бъде по-силна от спомена и новите условия бързо ще бъдат интегрирани. Голяма част от хората които не са мислили по въпроса какво става след смъртта на физическото тяло ще приемат новата реалност като абсолютно статукво така както са приемали и физическата реалност. Те ще считат физическият си живот за нещо като сън от който са се събудили. Обичайната им липса на осъзнатост ще подпомогне тяхното бързо адаптиране към новото статукво без да поставят под съмнение къде точно се намират.

Градове изградени от мисъл

... Една сутрин се събудих със странното чувство на нестихваща радост. Осъзнах че това е нещото върху което трябва да се фокусирам и направих така, че абсолютно всичко друго да изглежда повърхностно. Когато успях да се концентрирам по-задълбочено върху потока от радост той сякаш разцъфна и ме изпълни с ясно познание и уверение че всичко е ОК както си е. Освен това обаче, това чувство запали у мен много силен подтик да намеря неговия източник.

Оставих жена си на работа и отидох до магазина, за да напазарувам. Стоейки на опашката пред касата почувствах силен подтик да се прибера вкъщи колкото се може по-бързо и да отида в стаята си за медитация. Веднага след като почувствах силно нетърпение да се прибера някакъв вътрешен глас ми каза да се отпусна и да оставя всичко. В този момент всичко като че ли застина около мен. Всички подтици и нужди изчезнаха. Почувствах невероятно спокойствие все едно бях изкаран от времевата си зона поставен на място където нямаше време и където концепцията за изпитване на някакви нужди не съществуваше. Забелязах че всички хора на опашката пред мен подобно на мен също като че ли бяха извадени от нормалното си съществувание. Те си говореха едни с други, а касиерът им приказваше като че са стари приятели. Внезапно усетих мощно чувство за принадлежност и се почувствах привилегирован да съм част от това човешко общество около мен. Тук всички ние живеехме за момента. Всеки бе изпълнен с тази момента осъзнатост. Почувствах огромна любов към всички наоколо и се опитах да запазя дълбокото чувство което се надигаше в мен цяла сутрин...

Прибирайки се вкъщи отидох в стаята за медитация и седнах. Затваряйки очи осъзнах, че около мен навсякъде все още е светло и пасивно наблюдавах гледката, която ми се разкриваше. Навсякъде около мен можех да видя невероятни сцени изобразяващи сияйни божествени територии, които се появяваха с абсолютно неочаквана за мен сложност и вариативност. Бях повлечен от някакъв грандиозен звуков поток, който не стигаше до мен чрез ушите ми. Той идваше от някакво безкрайно измерение много отвъд земята през която пътувах и ме призоваваше да го следвам. Това бе една примамващо натрапчива мелодия, която ме съблазняваше да прехвърля контрола си към някаква сила за която вътрешно знаех, че действа изцяло в мой интерес. Последвах потока услужливо и бях повлечен през огромни празни пространства, които пък стигаха до огромна делта покрита с екзотични непознати за мен растения. След това завих настрани следвайки мелодията и се озовах насред огромна долина, а през нея преминаваше река. Долината бе оградена от стръмни кристаловидни скали, които изобилстваха от скъпоценни камъни. Бях привлечен близо до повърхността на реката тъй като нейният звук се комбинираше толкова приятно с мелодията която следвах.

В един момент потока се разклони на няколко ръкава, които се вливаха в огромна делта като образуваха малки анклави. Цялата тази палитра от форми сформираше един гигантски гоблен изпълнен със сложни дизайни. Вида растителност на малките острови се променяше от екзотични цветя до цели клъстери от цъфтящи дървета от напълно нови и извънземни видове, които постоянно се променяха и развиваха в различни разновидности. Нищо от това обаче не бе усетено от мен като нещо странно и въпреки необичайната гледка аз знаех, че съм на домашна територия и усещах едно непрестанно чувство за добре дошъл.

Докато напредвах, светлината също се усилваше. Почувствах че тя се спуска към мен отгоре като огромна любяща ръка даваща благословия. От сърцето ми се надигна дълбок копнеж и в същият момент бях залят от дъжд от искрящи лъчи. Тогава видях че съм обвит в блестяща светлина, която ме накара да осъзная причината да съм тук. Тя ми разказваше за една превъзхождаща реалност и ми напомняше, че независимо от това какво аз считах за важно – това бяха просто едни мисли без реално значение и че без да трябва да правя каквото и да е всичко отдавна беше подредено както трябва. Там където се намирах в момента бе моята съдба. Сега почувствах истинско спокойствие и почувствах как то се разпростираше от тази точка към целият регион оставайки зад себе си най-чистото чувство за съществуване.

В този момент осъзнах, че едновременно с това седя на стола си за медитация. Почувствах тежък, но не и неприятен натиск на върха на главата си и когато отворих очи стаята бе странно осветена. Навсякъде около мен имаше светлина. Затворих очи отново и веднага се озовах у дома където принадлежах – в сърцето на всичко. Внезапно си спомних защо бях тук и точно като по команда ми се появи една мисъл: „заведи ме в градовете“.

Инстинктивно моментално бях насочен към огромен хоризонт. Пред мен се появи гигантски лотос, който се надигна от величествената мъгла, която де факто се явяваше разсеяната светлина на една неописуема зора. Това бе един град проектиран във формата на лотос, а неговите симетрични венчелистчета бяха подредени около блестящ център. Около външния периметър имаше безброй променящи формата си светлини и милиони искри, които жужаха подобно на пчели, които се опитват да вземат нектар от цвета. Всичко това всъщност бяха хора, индивидуални души. Всяко едно венчелистче имаше характерни особености и цветове, които се прецеждаха през различни нюанси. Можех лесно да се присъединя към този рояк и да разбера повече за тези индивидуални души и вътрешните светилища на техните местообитания.

Вместо това обаче поисках да отида в друг град и моментално бях насочен към огромен воден басейн. Неговите очертания бяха покрити от екзотични дървета, зад които тропическата гора покриваше всичко, което погледът ми виждаше. Светлината имаше лек розов оттенък все едно се свечеряваше, само че тук бе много по-силна.

Водите бяха кристално чисти и можех да видя как под мен се издига един град под спокойната водна повърхност. След това малко по-напред видях сияние, което обграждаше огромни органични структури с форма на яйце. Те излизаха от земята и стигаха чак до богато украсен остров вътре в една лагуна – подобно на гнездо на гигантски дракон. Островът бе покрит с различни клъстери от сфери, които бяха наредени около огромен център. Имаше и хиляди куполи с различни форми, цветове и дизайн – и въпреки това всичко бе част от цялото и се хармонизираше и допълваше едно с друго.

Това също бе един град – един огромен информационен център. Всеки огромен купол формираше един „коридор“ на познанието и бе изпълнен с движещите се светлини. Дори най-малкия купол бе поне няколкостотин метра висок. Всяка част от града бе свързана чрез огромни сводести тунели.

Бях изумен че можех да видя вътрешността и външната част едновременно, както и да мога да се свържа мигновено с умовете на създанията, които населяваха тази жива структура. В процеса придобих едно по-интимно разбиране за причината поради която те се намираха там. Тяхната социализация се криеше в размяната на познание. Те се облагодетелстваха от размяната на опит едни с други, като сливаха своите съзнания, души и умове.

Визията ми започна да се разширява и изведнъж вече можех да видя целият свят. Вече не бях локализиран на едно място, а умът ми обхващаше всичко наведнъж при това с огромни детайли. Умът ми бе преминал през собствените си ограничения. Виждах и разбирах всичко за този свят, който посещавах.

Тук имаше повече и много по-големи градове, отколкото на нашата физическа планета. Градовете тук са блестящо осветени региони с превъзходна архитектура и обикновено са изградени на базата на огромен център, в сърцевината на който понякога е построен храм. Тези храмове могат да служат като обиталища на високо развити същества, които са в постоянна обмяна с обединеното Съзнание от най-висше ниво. Техните обитатели са едни от най-висшите индивидуалности, които са постоянно в състояние на абсолютно разбиране на Съзнанието и са се превърнали в живи проводници, които разпръскват своята благословия и мощ.

Многото дворци и сгради са в известен смисъл отражение на хората които са ги манифестирали. Техният дизайн и външен вид дават индикация за личността на техният обитател както и на неговите качества. Те са отражение на духовната им сила и реализация на тяхната индивидуалност.

Когато някой посетител влезе в един от тези централни храмове през главния вход той мигновено ще стане приемник на енергиите, които са фокусирани вътре и ще осъзнае присъствието на грандиозната атмосфера, която е складирана за него. Влизайки в подобен храм през вестибюла, който е изпълнен с богати краски, човек би видял светлината, която се излъчва от всеки един процеп, от стените и таваните... А звуците, които могат да бъдат чути варират от истински ангелски хорове до величествени небесни песни.

Често съм се чудел кой или какво ги произвежда, но това е просто една вибрационна връзка между посетителя и подходящо сродна част от космическата база данни, която бива задействана от атмосферата и осъзната от посетителите. Понякога цялата зала може да бъде изпълнена със стотици или дори хиляди мисъл-форми, които да приветстват „поклонника“ все едно той е най-важното същество в цялата вселена. Подобни видове манифестации не са ограничени само до такива храмове и могат да се случат навсякъде.

След като посетителя се е настроил към тази енергия и сърцето му е напълно отдадено и отворено за нея, той ще бъде приветстван от някакво присъствие на същество без някаква конкретна видима форма. Може обаче да се манифестира и като сфера от течна светлина или като лъчисто същество с пречистени човешки или ангелски характеристики или дори божествен изглед. Мощното отдаване към подобен тип енергия от страна на „богомолеца“ може да привлече дори есенцията на определен избран аватар от конкретна религия, който ще се манифестира точно пред него. Той ще бъде във формата, която човекът винаги си е представял. В този момент контактът на поклонника може да бъде трансформиран и самият храм да приеме различна форма. Той може да бъде завлечен от аватара към някакво напълно непознато Съзнание. Когато повечето хора се срещнат с толкова високопоставени същества без съмнение биха ги счели за Бог и напълно ще бъдат погълнати от тяхното присъствие. Те дори могат да се обединят с тях по време на този екстаз. Хората които са успели да стигнат до този етап и са влизали поне веднъж в такива мощни енергийни места, никога повече няма да гледат по същият начин на земните места за поклонение, независимо дали те са катедрали, църкви, джамии или храмове.

Центровете на небесните градове нямат задължително подобни сгради в своите околности, но много често те все пак присъстват там. В центъра може да има огромни празни пространства с фонтани и монументи, сгради които помещават някакви управници. Това обикновено са чудно красиви места със силно присъствие на някакво изкуство, езера, скъпоценни камъни или дори площадки за игри. Обикновено обаче има някакъв специфичен знак, който отразява същността на обществото и неговите поданици. На подобни места отчетливо личи, че конкретната атмосфера привлича хора със сходни настроения и желания и всичко се хармонизира съобразно техните енергии. В момента в който се отдалечим малко повече, за да видим една по-широка картина, ще видим че всичко е подредено като един превъзходно красив гоблен където всеки аспект на нашата човешка природа е поднесен до степен на пълна перфектност и аранжиран съобразно принципите на космическия ред и синхроничност.

В тези по-високи измерения има много повече градове отколкото на физическата Земя. Те се различават страшно много един от друг по своите характеристики и дизайн. Някои следват огромни симетрични модели подобни на лотос или мандала. По периферията на тези градове има много чудни сгради създадени от техните обитатели подхранвайки се от аспектите на доминиращите енергии, които могат да им помогнат да изследват своята собствена индивидуалност.

Поради факта, че всяка една индивидуалност в сърцевината си е уникална, ще открием и че всеки един град в тези огромни региони ще бъде напълно различен и ще привлича към себе си уникални умове, стимулирайки развитието и прогреса според определени избрани насоки до най-високата им степен. В тези „покрайнини“ на градовете ще открием индивидуалности, които се намират в различни стадии на духовно и интелектуално разкритие, които търсят своята „храна“ съобразно своето състояние на Съзнание и индивидуални нужди. Всяка сграда, която те обитават е близка репрезентация на техния характер, но поради това че съседните площи са направени от хора, които са привлечени от сходни предпочитания, ще открием, че стиловете на техните жилища са винаги в хармония и се допълват един друг въпреки факта, че като визия могат доста да се различават.

Но хората не живеят заедно само в подобни големи градове. Има и много доста по-малки общества точно както и на Земята, като дори има обиталища и за единаци. Има и отшелници, които обитават скромни колиби. Някои места могат да са много скромни или дори човекът да избере изобщо да няма конкретен дом използвайки конкретната обстановка като свой дом. Това може да бъде напълно истински дом независимо от факта коя точно част на тези безкрайни региони посещавате. Няма абсолютно никакво ограничение относно избора на място, където човек да построи своята обител. От грандиозни „резиденции“ издълбани в кристални пещери, до летящи острови във въздуха, както и океани и дори подокеански жилища. Всяко едно нещо което можете да си представите ще намери своята перфектна манифестация в рамките на този безкраен свят на ума, в който най-величествените мисли се превръщат в осезаема ясна реалност за Супер-съзнанието.

Различните интереси и групи са толкова разнородни колкото са и на Земята. Някои от обитателите де факто са космически пътешественици, които пътуват безкрайно и неуморно от град на град от земя до земя – от планета до планета и от вселена до вселена. Те прекарват своята вечност пътувайки по различни места и наслаждавайки се на характерният живот на различните и многообразни култури, които могат да бъдат открити. Те са посланици, комуникатори и живи свидетели на различните култури в многото реалности. Понякога те проектират своите масивни мисъл-форми в публичните пространства, за да предоставят доказателства за своите приключения.

Вие нямате нужда да пътувате „надалеч“, за да се срещнете с нови странни реалности и повечето бивши човешки обитатели се задоволяват с това да приютят своите бивши семейства в малки общества. Други пък се събират в групи със сходни интереси, празнувайки своите любими хобита, както и своите различия. Разстоянията често биват покривани чрез мигновена проекция поради факта, че ума обгръща всичко. Можем да бъдем на всяко едно място само чрез промяна на своята идентификация. Отделно от това можем да плуваме, да летим, да вървим или просто да се отдадем на някое от многото енергийни течения, което до ни отведе до характерни региони точно по начина по който въздушните и водните течения на физическата Земята могат да ни отведат навсякъде – дори до нашият изначален произход – стига сърцето ни да е съгласно с това.

от Юрген Зийве

Превод и компилация: Alien

Материали свързани с темата:

Вътрешната сърцевина на реалността

Войната в небесата

Астрално събуждане, астрални тунели и технологията на Сивите

Астрална памет