Следващият текст е превод на транскрибирана лекция със съкращения изнесена от прочутия автор Нийл Геймън през 2013 г. На широката аудитория той е известен предимно със своите екранизации, някои от които са: „Stardust“, „Beowulf“, „Mirrormask“, „Coraline“, „American Gods“ (който според нас е сред най-качествените и холистични сериали от години насам), „Lucifer“, „Good Omens“ и още много други, които ще стават все по-популярни или тепърва ще бъдат адаптирани за екран. Лекцията е на много прост език (който дори може да бъде подценен) и дава следи за това колко важно е въображението днес в света на информацията. Нещо, което касае дълбоко книгата, която ще издадем в най-скоро време.

Насладете се на тази опростена мъдрост и... до скоро! :)

Важно е човек да обяви на чия страна е и дали би подходил предубедено – вид деклариране на интересите. Tака че сега ще ви говоря за четенето. Ще ви обясня защо библиотеките са важни. Ще ви кажа, че четенето на художествена литература, четенето за удоволствие, е едно от най-важните неща, които можете да направите. Ще отправя страстна молба към хората да се опитат да разберат какво са библиотеките и библиотекарите и защо трябва да ги запазим.

И аз наистина съм предубеден. Аз съм писател, автор на художествена литература. Пиша за деца и възрастни. Вече около тридесет години си вадя парите чрез моите думи, най-често като измислям разни неща и след това ги записвам. Очевидно е в мой интерес хората да четат, да четат художествена литература, да съществуват библиотеки и библиотекари, които да поддържат любовта към четенето и да позволяват то да се случва.

Затова съм предубеден като писател, но съм още по-предубеден като читател и най-вече – като британски гражданин.

Тази вечер, се изказвам под покровителството на „Reading Agency“[1], благотворителна дейност, чиято цел е да даде равен шанс на всички в живота, като им помогне да станат самоуверени и ентусиазирани читатели. Дейност, която подкрепя програми за ограмотяване, библиотеки и личности и открито насърчава четенето, защото според тях всичко се променя, когато човек започне да чете.

Точно заради тази промяна и самото четене аз съм тук тази вечер. Искам да поговоря за това какво прави то и за какво е полезно.

Веднъж, докато бях в Ню Йорк, слушах една беседа относно строенето на частни затвори – голяма, нарастваща индустрия в Америка. Тази индустрия се нуждае от план за бъдещето – от колко килии ще се нуждаят всъщност? Колко затворници ще има след 15 години? Те открили, че могат да си отговорят на този въпрос, използвайки много прост алгоритъм, който се базира на това каква част от 10 и 11 годишните деца в момента не могат да четат. Тези деца със сигурност няма да могат да четат за удоволствие.

Тук нещата не могат да бъдат толкова окончателни – не можеш просто да кажеш, че в едно грамотно общество няма престъпност. Но взаимовръзките между двете са значителни.

От тези взаимовръзки има една много проста – грамотните хора четат художествена литература.

Ползите от художествената литература са две. От една страна тя е вратичката към света на четенето. Тя носи желанието да разбереш какво ще се случи, да прелистиш на другата страница, да продължаваш да четеш дори да ти е трудно, защото някой е в някаква каша и ти трябва да разбереш как точно ще свърши всичко. Това е много истинско желание. И то те кара да научаваш нови думи, да имаш нови мисли, да продължаваш. Да откриеш, че самото четене е приятно. Щом разбереш това, вече започваш да четеш всичко. И в това се крие ключът. Преди години се вдигна шум, че вече живеем в пост-грамотно общество и дните, в които можем да осмислим, да извлечем нещо от написаните думи, са отминали. Това обаче не е така. Думите са по-важни от всякога. Направляваме света чрез думи и щом като светът се излива в мрежата, ние трябва да го следваме, да комуникираме и да разбираме какво четем. Хората, които не се разбират един друг, не могат да разменят идеи, не могат да комуникират, а програмите за превод могат да помогнат само отчасти.

Най-лесният начин да се уверим, че отглеждаме грамотни деца, е да ги научим да не спират да четат и да им покажем, че дейността е приятна. Естествено това значи те да попаднат на книги, които биха им били интересени и да им помогнем да ги получат и прочетат.

Не мисля, че има неподходяща книга за едно дете. Случва се понякога някои възрастни да вдигнат пръст към определени детски книги, определен жанр или писател и да ги обявят за „неподходящи за деца“. Виждал съм да се случва отново и отново – Инид Блайтън, Р. Л. Стайн и десетки други. За комиксите например се смята, че водят до неграмотност.

Снобарско и глупаво е. Няма лоши автори за децата, защото всяко дете е различно. Те могат да намерят историите, от които се нуждаят и да се доближат до тях. Една позната, износена идея, не е такава за тях. Те се срещат с нея за първи път. Не трябва да бъдат обезкуражавани, защото някой си мисли, че четат грешното нещо. Художествена литература, която не ти допада, е пътека към други книги, които би предпочел. И да не забравяме, че не всички имат еднакъв вкус.

Родители с добри намерения могат напълно да унищожат любовта на едно дете към четенето. Не трябва да им се вземат книгите, които им допадат и да бъдат замествани с „достойни“, но скучни книги, които друг харесва– версията от 21 век на викторианската „подобряваща“ литература. Така ще получиш едно поколение, което е убедено, че четенето е скучно и неприятно.

Нашите деца трябва да се покачат по стълбата на четенето. Всяка книга, която би им харесала, ще ги доближи едно стъпало по-близо до грамотността. (Също така, не правете това, което направи онзи автор, когато неговата 11 годишна дъщеря четеше Р. Л. Стайн, което бе да отиде и да вземе копие от „Кери“ на Стивън Кинг и да ѝ каже, че щом е харесала Стайн, ще се вклюби в този. Холи чете единствено безопасни истории за хора, живеещи в прериите до края на своите тийнейджърски години и все още ме гледа гневно, щом спомена името на Кинг.)

Второто нещо, което художествената литература прави, е да създаде чувство на емпатия. Когато гледаш телевизия или някой филм, наблюдаваш как разни неща се случват на други хора. Прозата е нещо, което изграждаш от 26 букви[2] и няколко препинателни знака и ти самичък създаваш свят, хората в него, взирайки се там през чужди очи. Можеш да почувстваш неща, да посетиш места и светове, които иначе не би знаел. Научаваш, че всичко останала навън също е „теб“. Ставаш някой друг и, когато се завърнеш в себе си, със сигурност си малко променен.

Емпатията е средство за събирането на хора в групи, което да ни позволи да функционираме като нещо повече от егоистични и насочени единствено към себе си индивиди.

Докато четеш, разбираш и нещо изключително важно в процеса по „ставането ти на част от света“ и то е, че не е задължително светът да си стои същият. Нещата могат да се променят.

През 2007 г. бях в Китай на първaтa в историята на Китай одобрена конвенция за научна фантастика и фентъзи. Въпросът, който зададох на един от организаторите бе: „Защо? На научната фантастика се гледа неодобрително вече дълго време. Какво се промени?“

Той отговори, че е много просто: китайците са невероятни в изработването на неща стига някой друг да им даде план на идеята за нещото. Те не са иноватори и не могат да създават. Затова решават да пратят делегация в Щатите, по-точно в Apple, Microsoft и Google, за да разберат повече за хората там, които градят бъдещето. Това, което откриват е, че всички тези хора са чели научна фантастика като малки.

Художествената литература може да ти покаже различен свят. Може да те отведе някъде, където никога преди не си бил. Веднъж щом си посетил други светове, никога вече няма да си напълно доволен единствено с този, в който си израснал. Недоволството е нещо хубаво. Недоволните хора са способни да подобрят техния свят, да го направят по-добър и различен.

И докато сме на тази тема, искам да кажа няколко думи за ескейпизма. Терминът сякаш означава нещо лошо. Сякаш литературата, която ти предлага бягство, е евтин опиат, който използват обърканите и заблудените, и единствената стойностна литература е мимическата – тази, която отразява най-лошото от света, в който живее читателят.

Ако си заклещен в ужасна ситуация, с хора, които не ти мислят доброто, и някой ти предложи временно бягство, защо не би приел? Ескейпистката литература е точно това: литература, която ти отваря вратичка, показва ти място, където имаш контрол и можеш да си с хора, с които би искал да бъдеш(книгите водят към истински места, в това няма спор). Най-вече – по време на твоето бягство, книгите могат да ти дадат знание за твоя свят и твоето положение, да ти помогнат, да ти дадат оръжие и броня, които можеш да вземеш обратно в твоя затвор. Знание, умения и средства, за да промениш нещата в истинския свят.

Както казва Толкин: „Единствените хора, които ругаят бягството, са тъмничарите.“

Друг начин да унищожиш любовта на едно дете към четенето е да се увериш, че около него няма и една книга за четене и да не им покажеш къде могат да четат. Аз бях късметлия. Имах на разположение невероятна местна библиотека, докато растях. Имах от онези родители, които нямаха нищо против да ме оставят в библиотеката по време на лятната ваканция по път за работа и от тези библиотекари, които нямаха против да виждат същото непридружено от никого дете, насочващо се всяка сутрин към детската част от библиотеката, проправящо си път през каталога, търсейки книги за призраци или магия или пък за ракети, детективи, вещици и вампири. Щом приключих с детските книги, започнах тези за възрастни.

Моите библиотекари бяха добри. Харесваха книгите и им харесваше да виждат, че тези книги се четат. Научиха ме как да си поръчвам книги от други библиотеки с междубиблиотечни наеми. Не показваха пренебрежение към нито едно нещо, което четях. Просто им харесваше, че има едно малко дете с широки очи, което обичаше да чете. Говореха си с мен за книгите, които четях, намираха ми поредици, просто ми помагаха. Отнасяха се с мен като с читател – нищо повече – но това означаваше, че се отнасяха към мен с уважение. Това бе нещо, с което не бях свикнал на осем години.

Библиотеките означават свобода. Свобода да четеш, свобода на идеи, свобода на комуникацията. Те означават образоване (процес, който не свършва в деня, в който завършим училище или университета), също и забавление, създаване на сигурно място, както и достъп до информация.

Притеснявам се, че хората от 21 век не разбират каква точно е целта на библиотеките. Ако просто си представяш рафт с книги, това би ти се сторило неадекватно и минало времето си в свят, в който почти всичко съществува дигитално. Но в такъв случай ще пропуснеш основния смисъл.

Мисля, че има нещо общо със същността на самата информация. Информацията има стойност, а правилната информация има огромна стойност. През цялата човешка история сме живели в оскъдица от информация и да имаш нужната информация е било винаги важно и от значение: кога да засадиш реколтата, къде да намираш неща, карти, истории на цивилизации, разкази – те винаги са били подходящи по време на ядене или пък докато си имаш компания. Информацията е била важна и тези, които са я притежавали и са имали капацитета да я намират, са можели да таксуват за нея.

През последното десетилетие, икономиката се превърнала от такава, в която информацията е дефицит, в икономика, която е движена от информационна пресита. Според Ерик Шмид от Google, вече на всеки два дни човешката раса създава толкова информация, колкото сме успяли да създадем от началото на цивилизацията до 2003 г. За тези, които се интересуват, това е около пет екзобайта на ден.[3] Предизвикателството вече не е да намериш рядко растение насред пустиня, а да откриеш точното растение в джунгла. Нуждаем се от помощ, за да можем да се навигираме из информацията и да можем да намерим тази, от която всъщност се нуждаем.

Библиотеките са места, в които човек отива, за да намери информация. Книгите са само върха на информационния айсберг. Те са там и библиотеките могат да те снабдят безплатно и легално с книги. По-често от всякога децата си взимат книги от библиотеките – книги от всякакъв вид: хартия, дигитални и аудио варианти. Библиотеките са и места, в които хора, които нямат компютри и интернет връзка, могат да ползват интернет безплатно. Това е изключително важно, защото все повече от процеса на намиране на работа, кандидатстване за работа или помощи, става онлайн. Библиотекарите могат да помогнат на такива хора да се оправят в този свят.

Не вярвам, че всички книги могат и трябва да се преместят на екраните. Дъглас Адамс веднъж ми каза (преди повече от 20 години от създаването на „Kindle“), че хартиените книги са като акулите. Акулите са стари. Имало е акули още преди да се появят динозаврите. И причината поради, която все още има акули е, че акулите са по-добри в това да са акули от всяко друго нещо. Хартиените книги са издръжливи – трудно е да ги унищожиш, оцеляват във ваната, влизат в контакт със светлината безпроблемно и се усещат приятно, докато ги държиш. Бива ги в това да са книги и за тях винаги ще има място. Те принадлежат в библиотеката дори и когато библиотеките са се превърнали в места, където имаш достъп до електронни и аудиокниги, DVD-та и онлайн забавления.

Библиотеката е хранилище за информация и всеки гражданин има достъп до нея– включително информация относно здравето. Това е място на общността. Тя е безопасно място, където да забравиш за света. Място с библиотекари в него. Трябва отсега да мислим върху това какви ще станат библиотеките в бъдещето.

Грамотността е по-важна от всякога в света на текстовете и електронните писма, в света на написаната информация. Трябва да четем и пишем, трябват ни граждани на света, които четат с лекота и разбират какво четат, усещат нюансите в информацията и знаят как да бъдат разбрани.

Библиотеките наистина са портите към бъдещето. Затова е тъжно, че по света местните власти се възползват от възможността да затворят библиотеките, защото е лесен начин да спестят пари без да разбират, че крадат от бъдещето, за да платят за днешния ден. Затварят тези порти, които трябва да останат отворени.

Според скорошно проучване, направено от Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Англия е „единствената държава, в която най-старата възрастова група е по-грамотна и борави по-добре с числа от най-младата, след като други фактори като пол, социално-икономическо състояние и вид професия се вземат предвид“.

Или, ако трябва да го кажем по друг начин, нашите деца и правнуци са по-необразовани от нас. По-малко способни са да се оправят в света и да разрешават проблеми в него. Те могат да бъдат по-лесно подведени и измамени, по-малко способни да променят ситуациите, в които се намират и ще имат по-малък шанс да бъдат назначени. Англия ще изостане от другите развити страни, защото ѝ липсва обучена и способна работна ръка.

Книгите са начин да установим връзка с мъртвите. Начин да научим нещо от тези, които вече не са сред нас и начин човечеството да се учи и да гради вместо да прави същите грешки отново и отново. Има разкази, по-стари от повечето държави. Те са надживели културите и сградите, в които за пръв път са били разказвани.

Мисля, че сме отговорни за това, което предстои. Имаме задължение към нашите деца и възрастните (в които първите ще се превърнат), към света, който те ще населяват. Всички ние – като читатели, писатели и граждани – имаме задължения. Мисля да посоча някои от тях тук.

Вярвам, че сме задължени да четем за удоволствие на публични места и когато сме сами. Ако го правим, ние се учим и развиваме своето въображение. Показваме и на другите, че четенето е нещо хубаво.

Имаме задължение да подкрепяме библиотеките. Да ги използваме, да насърчаваме другите да ги използват и да се борим срещу тези, които искат да ги затворят. Ако не цениш библиотеките, не цениш нито информацията като цяло, нито културата или мъдростта. Заглушаваш гласа, идващ от миналото и в същото време рушиш бъдещето.

Имаме задължение да четем на глас на нашите деца. Да им четем истории, които им харесват, дори тези истории да са омръзнали на нас самите. Да използваме различни гласове, за да го направим интересно и да не спираме да го правим, щом те самите се научат да четат. Защото това е начин да се сближиш с твоето дете и време, в което можеш да забравиш за всичкoто разсейване, идващо от външния свят.

Имаме задължение да боравим с езика и да се развиваме – да разбираме нови думи и да се учим как да ги използваме, да знаем как да се изразяваме ясно и как думите да отразяват това, което мислим и чувстваме. Не трябва да се пробваме да ограничаваме езика. Трябва да го възприемаме като нещо живо, което тече и се променя с времето.

Ние писателите, и най-вече писателите за деца, имаме задължение към нашите читатели: задължението да пишем за истинските неща, особено когато създаваме истории за хора и места, които никога не са съществували. Да разберем, че истината не е в онова, което се случва, а в това, което можем да разберем за самите нас. Измислицата е лъжата, която в края на краищата ни казва истината. Имаме задължение да не отегчаваме читатлите си, а да ги караме да обръщат страница след страница. И най-мързеливият читател не може да спре да чете история, която му е интересна. И, макар че е наше задължение да казваме истината и да предаваме капчиците мъдрост, които сме успели да съберем по време на краткия си престой на тази земя, имаме и задължението да не поучаваме и насилваме наши гледни точки и разбирания в главите на нашите читатели. И най-накрая: имаме задължението никога, при никакви обстоятелства да не пишем такива истории за деца, които ние самите не бихме прочели.

Имаме задължението да разберем и признанем, че като писатели за деца, имаме важна задача, защото, ако направим грешката да пишем скучни книги, които да откажат децата от четенето, ограничаваме своето бъдеще и разваляме тяхното.

Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – имаме задължението да мечтаем, както и да използваме въображението си. Лесно е да се казва, че никой не може да промени нищо, че живеем в свят, в който обществото е огромно и индивидът е по-малък и от нулата. Истината е, че светът се е променял отново и отново от индивидуални личности, и всяка една от тях го е правила като си е представила как нещата могат да бъдат различни.

Огледайте се наоколо, наистина. Спрете се и огледайте стаята, в която се намирате. Ще ви кажа нещо толкова очевидно, че то често се забравя: всичко, което можете да видите, включително и стените, е съществувало по някое време само в нечие въображение. Някой е решил, че е по-лесно да се седи на стол, отколкото на земята и си е представил стола. Някой е трябвало да си представи начина, по който мога да говоря сега с вас, тук в Лондон, без да ни вали дъждът. Тази стая, нещата в нея и всичките други неща в сградата, дори този град съществуват, защото хората са си представяли неща отново и отново.

Имаме задължението да направим нещата красиви– не да оставим света по-грозен, отколкото сме го открили. Да не оставяме проблемите си за следващото поколение. Имаме задължението да оправим бъркотиите, които сме създали и да не оставяме за децата си свят, който сме осакатили от късогледство.

Имаме задължението да кажем на нашите политици какво желаем, да гласуваме срещу политици от тази партия, която не вижда стойността в това да се чете и нямат желание да се борят за запазването на знанието и окуражаването на ограмотяването. Тук не става въпрос за конкретни политически възгледи, а за общочовешки.

Албърт Айнщайн е бил попитан веднъж как можем да направим децата си по-интелигентни. Неговият отговор бил простичък и мъдър: „Ако искаш твоето дете да бъде интелигентно, чети му приказки. Ако искаш да е още по-интелигентно, чети му още повече приказки.“ Той е разбирал ползата от четенето и силата на въображението. Надявам се, че можем да създадем за децата си свят, в който те ще искат да четат, в който на тях ще им се чете и в който ще си представят неща и ще разбират.

Нийл Геймън

Превод: Winstler

Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

[1] „The Reading Agency“ (или „Агенцията за четене“) е благотворителна организация, която работи в цяла Великобритания, за да усвоява доказаната сила на четенето, за да се справи с големите предизвикателства в живота, като грамотност, здраве, благополучие, изолация и самота. – бел. ред.

[2] Става дума за английската азбука. – бел. ред.

[3] 1 екзобайт (EB) = 1 млн. терабайта = 1 млрд. гигабайта. Предвид че статията е от 2013 г., тази цифра днес със сигурност е много по-висока. – бел. ред.