Живеем в свят, който се трансформира толкова драматично, че в процеса бива изсветлявана все по-голяма част от скритите механизми, които оказват въздействие. Метафорично, това е едно „поставяне на картите на масата“ в края на играта, преди тя да се превърне в нещо напълно различно. Голяма част от тези механизми (доскоро описвани саркастично с термина „конспиративни теории“) толкова очевадно започнаха да се проявяват в почти всяка една сфера на живота, че за огромна част от хората вече не става въпрос за това дали те „съществуват“. Става въпрос да „изберат страна“ в борбата на „полярности“. Същевременно има сфери на „мирозданието“, които са познати на хората чисто идейно, но тяхното дълбоко влияние не може да бъде припознато, защото липсва конкретика за начина, по който то бива реализирано. Когато бъде направена директна връзка с някой от явните механизми на власт, тогава картината бива осмисляна и логически.

Една такава сфера на влияние е именно „Вътрешната земя“, която още от древността е вълнувала въображението на хората. Наслоената представа, че този „свят“ е някак си „изолиран“ от нашата реалност, допълнително подсилва схващането за неговата „имагинерност“. Затова когато наяве излязат свидетелства за дипломация и други директни контакти, дори изследователи, занимаващи се от десетилетия с всевъзможни теми от ресора на скритото знание, се оказват изненадани, че не са проумели далеч по-рано тези закономерности.

Конкретният случай, който ще бъде описан след малко, представлява прекрасна възможност да видите една информация сама по себе си, и едновременно с това тя да бъде свързана с още десетки други материали, съставляващи една огромна мрежа. Това предоставя опцията нещата да бъдат осмислени на съвсем различно ниво, защото могат да излязат от оригиналния си контекст и да станат малка брънка от нещо много по-голямо. Когато тези връзки биват посочени и осъзнати, могат да бъдат направени и доста по-интересни заключения от първоначално изведените.

Кодовото име „Досиетата Дълси“ е обозначение на архив от документи, който двама братя наследяват след смъртта на техния дядо Даниел Салтър. Въпросният човек работи повече от 20 години във Военновъздушните сили на САЩ, преди да се присъедини към Националната служба за разузнаване (NRO) през 1968 г. Това се случва поради опита му в областта на електронните комуникации и проследяването на дейността на НЛО. Там прекарва повече от десет години като част от екип от тайни оперативни работници, чиято задача е да убеждават свидетели да не говорят за преживяванията си, свързани с летящите апарати. След като приключва кариерата си в NRO, през 1997 г. Салтър „решава“ да оповести публично част от това, което знае, и дори участва в проекта на д-р Стивън Гриър през 2001 г., свързан с (към онзи момент) безпрецедентни публични разкрития. След неговата смърт обаче братята разбират, че той е знаел много повече, отколкото публично е споделил. В архива те откриват екзотични факти за Вътрешната земя и твърдения за дипломатически отношения на американски президенти с подземен град под планината Шаста още от края на 19 век, както и още много други неща, които може да прочетете в интервюто на братята Даниел (кръстен на дядо си) и Дерек Салтър пред Майкъл Сала.

Освен всичко друго в това интервю може да забележите и древната архетипна истина, че понякога въпросите може да са много по-ценни от евентуалните отговори. А след това ще бъдат нахвърлени още някои мисли по темата.

* * *

(Майкъл Сала) МС: Здравейте, Даниел и Дерек, чудесно е, че ми гостувате отново.

Даниел: Благодарим за поканата.

МС: Дядо ви е бил човек на позиция, която предполага, че ако той бе жив днес, вероятно щеше да дава показания пред Конгреса на САЩ. При това такива, които биха шокирали света. Затова хората имат нужда да знаят за неговата дейност. Може ли да направите кратко обобщение за тези, които не са запознати с вашия случай, и не са гледали ваши интервюта? Най-вече за това кой в действителност е бил вашият дядо и каква работа е вършел за военновъздушните сили и след това за Националната служба за разузнаване (NRO).

Даниел: Да, мисля, че сте прав, и нещата щяха да бъдат доста различни, ако той можеше да разкаже своите преживявания в сегашния политически контекст. Дядо ни започва своята кариера във военновъздушните сили през 1947 г. Първата му среща с НЛО е във военновъздушна база в щата Джорджия през 1949 г. От този момент той започва да получава все по-високо ниво на достъп към различни секретни проекти. Добива все повече специфична информация, получава все по-голямо доверие и започва да участва в различни специални проекти. Това продължава през цялата му кариера във военновъздушните сили до 1969 г., когато той ги напуска. Тогава е трансфериран и става оперативен работник към NRO. Впоследствие решава да даде гласност на част от нещата, на които е бил свидетел. Нещо повече – той е един от 21 свидетели, които участват в проекта на д-р Стивън Гриър през 2001 г., и дават показания като свидетели на различни извънземни феномени. Дядо ни е имал достъп до информация на ниво 38 степени над традиционното „свръхсекретно“ и е участвал в операции, свързани с прикриването и обработката на паднали НЛО обекти. През 2003 г. той все пак издава книга, която документира част от дейностите му и информацията, с която разполага. Впоследствие установихме, че той умишлено е спестил съществена част, вероятно поради страх за живота си и най-вече заради семейството си. По това време е имало много сериозни заплахи към хора, които разпространяват подобна класифицирана информация. Освен това е бил участник и в проект „Синя книга“ и е бил наясно с евентуални последствия. През последните 20 години се опитвахме да разберем какво още е знаел и не е разкрил пред масовата публика в книгата си или по време на изявите си през 2001 г. През 90-те години той ни споделяше малки части от неговите преживявания, но определено не и нещо съществено. Едва впоследствие разбрахме колко много всъщност е знаел. Затова сега сме още по-ентусиазирани да продължим това пътешествие и да открием дори още повече неща по темата.

МС: За мен е изключително интересно, че той е участвал директно в заглушаването на свидетели и покриване на случаи с паднали НЛО обекти, но в даден момент решава да разкрие тази информация. Какво можете да кажете за това „преобразяване“? Той сменя страната, от която играе, и от оперативен работник, който прикрива информация, започва да я вади публично.

Даниел: Не сме 100% сигурни кога реално той напуска NRO, просто защото няма официални документи за това. Лично аз смятам, че е почувствал нуждата да го направи, и със сигурност имаше голяма страст в тези негови действия в края на живота му. Някакъв вид морално задължение да представи тази информация публично, така че завесата по тези теми да бъде повдигната и хората да започнат да придобиват осъзнаване за тези процеси. Той е работел толкова дълго за военноиндустриалния комплекс и е бил свидетел на толкова много нива на корупция... Не мога да кажа кое точно е натежало в това му решение да преобърне така рязко своите действия. Факт е, че в средата на 90-те години той започва да споделя публично част от информацията, до която е имал достъп.[1]

МС: Това е много интересно, защото е по същото време, когато Фил Шнайдер решава да излезе в публичното пространство със своите разкрития. Мисля, че спомена, че дядо ви е бил приятел с Шнайдер?

Даниел: Да. Това може да е бил допълнителен фактор той да започне да разкрива информация, виждайки, че хора от неговите среди в службите започват да излизат публично.

МС: Аз все пак знам, че когато Фил Шнайдер се появи в публичното пространство около 1995 г., той изнесе доста лекции за дълбоко подземните военни бази, свързаните с тях извънземни от расата на сивите, новия световен ред, и т.н. Но през януари 1996 г. бе открит „самоубит“, като определено изглежда, че е бил ликвидиран. Така че това също може да окаже голяма роля. Може да те накара да замълчиш или пък точно обратното – да продължиш да разкриваш това, което се случва в действителност... Вашият дядо наистина е разполагал с доста информация, а едната от темите, които привличат много голям интерес, е дали германците са развили технология за летящи дискове, дали са строили бази в Антарктика и т.н. Предвид службата му във военновъздушните сили и NRO, той знаел ли е за потенциални немски летящи чинии и за базите, от които те идват?

Даниел: Спомням си, че един от първите пъти, когато той ми сподели подобна информация, беше когато бях тийнейджър. В действителност говореше за германски бази в Антарктика и за атомни оръжия, позиционирани там. Но след това открихме, че е имал обширни знания за нацистките програми, развили се още преди ВСВ. Част от мотивацията за развитието на тази технология е била свързана с пътуване във времето. Окултните общества са изиграли огромна роля в развитието на тази технология. Друга част от процеса е свързана с извличане на технология от разбили се НЛО обекти в Бразилия. Той е познавал спецификата на различните видове кораби, които са били разработвани от немците, като е имал и описания за различните кораби майки. Общо взето е разполагал с подробни описания и детайли. От негова гледна точка това е било част от действителността. Немците са добили част от тази технология, след това са я развили и са участвали в изграждането на бази в Антарктика.

МС: Дерек ми изпрати колекция документи с кодово наименование „Досиетата Дълси“ и в тях очевидно има много информация. Дядо ви явно е бил участник в една група, която навремето е споделяла данни между своите членове за всичко, свързано с базата „Дълси“, за извънземните и т.н. Направи ми впечатление, че той споменава специфична организация, която се казва „Щаб квартира на научно и техническо контраразузнавателно звено за междупланетни феномени“. Това име фигурира като щампа на документите, свързани с „Дълси“. Можете ли да ни разкажете за тези документи, какво е тяхното съдържание и ролята на дядо ви, който споделя информация чрез тази неформална група, която дискутира събитията от „Дълси“?

Дерек: Мога да се опитам да обобщя, доколкото ми е възможно. Нещата са доста интересни, защото Стив Уингейт също присъства на тези дискусии, описани в архива. Явно той и дядо ни са работили заедно, за да компилират част от тази информация. Помежду си те коментират сведения, които считат за достоверни, включително различни групи извънземни раси като сивите, драконианци, техни физически особености и характеристики. Например има информация, че лидерът на драконианците е имал бял цвят на кожата, а сивите са играели ролята на подчинена раса. Групата коментира битките, които се провеждат в базата „Дълси“ през 70-те и 80-те години, както и различни експерименти по създаването на хибридни видове. Дори се споменава, че някои от рептилоидите на Земята са тук от милиони години и считат планетата за своя, защото им принадлежи по право далеч преди сегашната човешка раса да съществува. Освен това в тези документи се споменава, че една от драконианските фракции е била доста негативно настроена спрямо хората, но е успяла да се споразумее с част от тайното земно правителство, така че да може да провежда различни експерименти. Има дори коментари, свързани с някои политически реалности, и най-вече с факта, че когато става дума за САЩ, политическите образувания от целия спектър между ляво и дясно се контролират от едни и същи задкулисни интереси. Защото САЩ е корпорация, а не свободната държава, както някои хора си мислят. Дискутирани са и различните степени в тайните общества и как тези над 33 степен (в масонството) имат далеч по-голям достъп до информация от сорта на „Алтернатива 3“, базите на Луната и Марс, както и използването на различни подземни бази за евентуално спасение от иницииран ядрен апокалипсис на Земята. Цялата тази информация е била достояние само на тези от високите нива на тайните общества.

МС: Наистина съм заинтригуван от тази щампа, която се вижда на няколко страници от тези документи, защото тя обозначава някаква реална организация. Същевременно точно това име фигурира и на регистрационния номер на автомобила, който дядо ви е използвал. А вие имате много интересна история, свързана с този регистрационен номер... Как този автомобил е бил подарен на бащата на Даниел от дядо ви и какво се е случило, когато той е посетил една военноморска база с нея? Разкажете тази история и какво точно означава тя.

Даниел: Да, въпросното звено де факто е било на подчинение към NRO и това е отделът, за който дядо ни твърдеше, че е работил. Той получава този регистрационен номер за вана си като подарък, когато се пенсионира от службите. Впоследствие автомобилът бе подарен като сватбен подарък на родителите ми. Веднъж баща ми, който беше цивилен инженер и не работеше за военните, трябвало да отиде до военноморската база „Норфолк“, Вирджиния. Той работеше за частна компания, която трябвало да изпълни проект в базата. Когато стига до входа, пазачът директно му отваря портала, без да задава никакви въпроси. Баща ми бил силно озадачен, защото очаквал да го разпитват за целите на посещението му поне 20 минути, преди изобщо да може да влезе. След като си свършва работата, на тръгване пита пазача как така не го е спрял и той му отговаря, че е заради регистрационния номер. Тази регистрация е спомената и от полковник Корсо[2] и по-конкретно, че именно това е било звеното, което навремето е изследвало инцидента в Розуел още преди създаването на NRO. Така че това име е споменато и от други източници, освен от дядо ни. Имало е специализирана фракция, която е изследвала НЛО.

Дерек: Искам да добавя, че очевидно той е имал повече от един такъв регистрационен номер с подобно обозначение, или пък досущ същия, който му е позволявал достъп.

Даниел: Колкото до значението на това обозначение, бих искал да кажа, че аз намерих оригиналния мастилен отпечатък, който той е използвал в някои от документите. Това е нещо като визитна картичка за автентичност на представеното. И макар публично да не е изложил всичко, което знае, всеки път, когато е употребявал тази щампа, го е правил, за да заостри вниманието на тези, които ще прочетат информацията и ще я изследват.

МС: Намирам за забележително, че дядо ви е бил свързан с тази организация, защото е имало запитвания, направени по Закона за свободен достъп до информация, с цел да бъде потвърдено, че подобно контраразузнавателно звено в действителност е съществувало. И е било доказано, че първоначално то е създадено от военното контрараузнаване по време на ВСВ. Има предположения, че неговият създател е генерал Макартър, защото той е открил много ценни артефакти и дори НЛО обекти по време на войната. След това звеното преминава под надзора на военновъздушните сили през 1947 г., а в даден момент бива прехвърлено към NRO. Впоследствие дядо ви е използвал това наименование в регистрационния номер на автомобила си и е подпечатвал различни документи. Но това означава, че вероятно звеното никога не е било закривано наистина (каквато е официалната информация).

Дерек: Да. Когато се опитвах да намеря информация за военната служба на дядо ни, поисках досието му както за периода от военновъздушните сили, така и за този в NRO. Получих поне 100 страници за първия период, но за NRO ми казаха, че нямат информация, която могат да споделят. Това показва, че можеш да получиш само това, което те искат да ти дадат.

МС: Нека да поговорим малко за съдържанието на някои от страниците от „Досиетата Дълси“, които ми изпратихте, и по-конкретно за различните конфликти, които са описани там. Например подземните войни в зоната около езерото Грум в Невада, за които говори и Боб Лазар. Става въпрос за военни битки между американски специални части и различни извънземни групи около езерото Грум, както и Дълси, Ню Мексико.

Дерек: Не мога да кажа нищо. Възможно е дядо ми да е споделил информация с по-големия ми брат. Той беше склонен да говори повече с него, защото аз бях много по-малък. Но фактът, че има документални сведения, че си е общувал със Стив Уингейт и е посветил цяла глава в книгата си на Фил Шнайдер, е показателен. В документите открихме информация, че първоначално са били правени експерименти за построяването на подземни бази в Тихия океан под вулканичния остров Батан. Впоследствие същото се случва и в Дълси. Те буквално са построили град под земята. Дядо ми лично ме е водил около тази база и докато обикаляхме района се появи SUV без регистрационни номера и ни казаха със заплашителен тон веднага да напуснем зоната.

МС: В тези документи се говори за различни извънземни организации. За мен е интересно, че информацията до голяма степен съвпада с това, което днес говорят някои контактьори. Там се говори за Драконианската империя и за империята Орион, и че между тези две групи има изграден съюз. Освен това се говори и за групата Ащар, която се разделя на две враждуващи фракции. Едната си сътрудничи с Драко-Орион, а другата с андромеданците и Плеядианската федерация или позната днес като Галактическата федерация. Сириус Б и арктурианците са също важни играчи в тези конфликти. От документите изглежда, че дядо ви е бил доста добре запознат с тези извънземни организации...

Как те са свързани помежду си и как това се отразява на обстановката на Земята и нашето развитие? Може ли да добавите още нещо?

Дерек: Мисля, че голяма част от хората лесно могат да изгубят нишката сред всички тези фракции. В общи линии там се твърди, че драконианците са тези, от които следва да се страхуваме, докато сивите са техни подчинени работници. Дядо ни е говорил повече за расата на сивите. Той умишлено не е коментирал голяма част от негативните аспекти, свързани с извънземните в своята книга, защото не е искал да плаши хората. Но се вижда, че е имал обширни познания по тези въпроси. Знам със сигурност, че е участвал в конференции от същия тип, които е правел и Алекс Кулиър. Бил е в същите кръгове, които са разпространявали тази информация.

Даниел: В тези документи се говори и за масивната подземна инфраструктура и как всичко е свързано. Тези конфликти са се разигравали почти изцяло на различни подземни нива. Според мен той е преценил, че тази информация е твърде трудно да бъде асимилирана от обикновения човек на онзи етап.

МС: Бих казал, че съм доста добре запознат с различните източници, които коментират позитивните и негативните извънземни фракции, техните конфликти и влиянието им върху човешкото население. Четейки документите обаче, попаднах на нещо, което до този момент изобщо не бях обмислял и това е обхватът на действие на рептилиите от Драко и техните партньори от Орион. Те са градили подривни планове, чрез които да превземат подземните цивилизации на планетата. Дори са участвали в своеобразни „мирни преговори“ на избрани подземни локации като Телос. Това е описано на девета страница в документа с допълнението, че Телос се намира под планината Шаста. Там са се събрали представители на различни подземни цивилизации. Тази подробност бе голяма изненада за мен, защото винаги съм считал, че подземните цивилизации са изолирани от живота и конфликтите на повърхността, както и от нашите противоречиви връзки с космически извънземни цивилизации. Затова бях наистина изненадан, че драко-рептилиите по същество правят същото и „там“, опитвайки се да инфилтрират и да влияят на цивилизациите от Вътрешната земя. Бихте ли разяснили тази ситуация?

Дерек: За мен това също бе нова информация, въпреки че преди това бях чел различни истории за Телос. Но в документите се говори за инфилтрация на рептилиите в ключови зони на територията на Ню Мексико още от началото на 20 век. Определено е била изградена глобална подземна мрежа, чрез която може да се пътува. Хората щяха да са изумени, ако научат какво се крие под краката ни, и най-вече от неговия мащаб. Там определено съществуват цели градове, в които може да се живее и Телос е един от тях. Има твърде много неща, които тепърва трябва да бъдат осъзнати по отношение на Земята и нейната истинска история и това е далеч по-важно, отколкото да гледаме какво има в космоса.

МС: Има друг интересен момент в тези досиета и той е описан на десета страница. Споменава се, че всеки американски президент след Гроувър Кливланд (чиито два мандата са съответно от 1885-1889 г. и 1893-1897 г.) е посещавал град Телос. За мен това бе голям шок, защото винаги съм предполагал, че президентът Труман, или може би още преди него Рузвелт е знаел за някои неща... Но знанието на най-високо държавно ниво за съществуването на цивилизации във Вътрешната земя и директни контакти с тях още от 19 век е голяма изненада. Искате ли да кажете нещо по този въпрос?

Дерек: За мен тази информация също бе шокираща. Нямам други източници, които да потвърждават това. Разбира се, знам за истории, свързани с президента Линкълн, според които той е бил свидетел на откриване на останки на гигантски черепи в различни пещери в Охайо. По време на гражданската война различни висшестоящи личности са станали свидетели на факти, разкриващи истинската история както на повърхността, така и под нея. И най-вече на факта, че днешната човешката раса не е първата на тази Земя, а са съществували много други раси и дори напреднали същества много преди нас. Ние сме просто заселници на тази планета в сравнение с други, които са били тук от толкова дълго време.

МС: Наскоро попаднах на една книга, издадена на немски език, която описваше как до средата на 16 век цивилизациите от Вътрешната земя са поддържали своеобразни отношения с човечеството, живеещо на повърхността. Имали са дори търговски взаимоотношения и са общували активно. Но след една масивна поява на флотилия от НЛО над Базел, Нюрнберг[3] и други градове, папата заповядва всички проходи и тунели към Вътрешната земя да бъдат затворени и запечатани.

Сцената, която се разиграва над Нюрнберг през 1561 г., описана от Ханс Глазер

Същата сцена, пресъздадена чрез ИИ, на база на точното описание от текста на Ханс Глазер[4]

Всеки, който се противопоставял на това нареждане на папата и продължавал комуникацията с Вътрешната земя, подлежал на сурово наказание и отлъчване от църквата. От тази гледна точка описаното в „Досиетата Дълси“ много вероятно е факт, защото през 19 век под планината Шаста са съществували тунели, водещи до Телос. Имало е проходи, които са били отворени и висши представители на държавата са знаели за тях. И по този начин американските президенти са имали възможност да посетят града и дори да провеждат дипломация.

Даниел: Да, и това е свързано с голяма част от подземната мрежа и инфраструктура, която впоследствие е била инфилтрирана и надградена от военноиндустриалния комплекс. Те просто я превземат.

МС: Друга интересна информация от тези документи е свързана с факта, че вашият дядо де факто е бил масон. Той описва интересни практики, които разделят масоните на две категории, като едните са в пълно неведение за информацията, с която другите разполагат, както и с проектите, с които се занимават. Интересно е, че масоните над 33-та степен биват карани да се „отрекат“ от Библията и това им осигурява достъп и комуникация с „империята Орион“ и други извънземни раси, както и с Вътрешната земя. Така че далеч не всички масони знаят за тези неща, а само тези над 33-та степен. Намирам това за забележително.

Дерек: Да, точно така. Нашият дядо никога не ни е казвал към коя категория принадлежи, но със сигурност ни е казвал, че неговият дядо е бил масон 33-та степен. Чисто логически това вероятно е част от причините, поради които той първоначално е получил достъп до топ секретни проекти.

Даниел: В неговите вещи намерих масонски пръстени и други масонски аксесоари.

МС: В тази връзка в „Досиетата Дълси“ има информация, че масоните са постигнали съгласие с драконианците, като са подготвили план за разделение на Вътрешната земя чрез инициирането на своеобразна гражданска война там. Същевременно планът бил да направят същото и на повърхността, а всички над 33-та степен да се спасят, като отидат на различни бази под земята, на Луната и Марс, както и на безопасни локации във Вътрешната земя. За мен това разделение между двете категории масони бе изненадващо, както и тяхното сътрудничество с извънземни империи. Бихте ли коментирали?

Даниел: Аз също разбрах за този вид разделение и двата различни пътя за масоните от тези документи.

Дерек: Това повдига въпроса и донякъде потвърждава от друга гледна точка т. нар. „Алтернативи“, които са планове за спасение на елита от глобален апокалиптичен конфликт. Мисля, че точно „Алтернатива 3“ планираше те да отидат в бази на Луната и Марс. Така че тези планове в действителност са съществували. Искам да вметна, че в отделен от тези досиета документ се коментира фалшивото предположение, което битува още от 90-те години, че рептилиите вече са напуснали Земята, и че са били победени от различни човешки фракции. Това обаче е фалшива информация, която е спускана, за да инсталира нереално чувство за сигурност. Само през последните 5 години има достатъчно много информация за подземни експлозии, които са част от продължаващите подземни конфликти. Нашите военни биват специално обучавани да се бият в подземна обстановка и това е с ясна цел. Освен това е била водена активна комуникация, касаеща наличието на „позитивни фракции“, които не биха оставили плана за унищожение на човечеството да бъде реализиран.

МС: Всичко това съвпада с информацията от книгите на Раду Чинамар и най-вече с историята, описана в „Подземните тайни на румънския сфинкс“. Там се разказва как масоните имат толкова мощно глобално влияние над всички правителства, че могат лесно да получат достъп до всички институционални нива. Когато нещо бъде открито, както в случая с находката в планините Бучеджи и „Залата на Проекциите“, масоните също успяват да получат достъп и се опитват да поемат контрола. Това допълнително потвърждава, че те имат контрол над много древни артефакти, информация за НЛО, и най-вече такава, свързана с Вътрешната земя.

Дерек: Да, и съм убеден, че всичко това стига чак до Рицарите тамплиери.

МС: Предполагам сте запознати със състоянието на днешната уфология. Има много автори и журналисти, които говорят за този феномен, като например Дейвид Гръш, Майкъл Шеленбъргър[5] и др. Но се наблюдава интересна тенденция: повечето от тях говорят как земните правителства са успели да заловят паднали извънземни кораби и същества, но в крайна сметка не са успели да пресътворят технологията им. Пробвали са да го направят, но не са успели. Това е наративът, който властва в момента в масмедиите. В тази връзка какво е знаел вашият дядо за успешното пресътворяване на тези летателни апарати? Кога в действителност са започнали да ги произвеждат?

Даниел: Той ни е говорил, че нещата са свързани с нацистите през периода на 30-те години на 20 век. Тогава са експериментирали с първите прототипи. По това време САЩ са били поне десетилетие назад в тази сфера. След войната това се променя, но в общи линии според него нещата са започнали преди ВСВ в Германия.

Дерек: Аз от своя страна искам да препоръчам на всички да прочетат поредицата на Шон Дейвид Мортън[6] „Пясъците на времето“. Там има изключителна информация, свързана с подземните бази, фракциите, които са замесени и началото на разработването на НЛО технологията и нацистите. В това отношение той навлиза в доста големи подробности. Всичко е базирано на един дневник, който той получава от човек на смъртен одър, и решава да представи информацията от него в романизиран вариант, така че историята да излезе на бял свят по някакъв начин. Описаните там събития са удивителни и същевременно се свързват до голяма степен с това, което нашият дядо се опитваше да каже. Смятам, че хората трябва да го прочетат.

МС: В една моя книга написах глава, която описва сътрудничеството между NRO и ЦРУ в разработването на тайна космическа програма. Там дискутирам и една организация, която първоначално е трябвало да работи под опеката на NRO, но реално е изградена от ЦРУ. Разбрах, че имате нова информация, свързана с този факт, базирана на документите от дядо ви. Бихте ли сподели нещо по въпроса?

Дерек: Исках да споделя това, защото то стана наше достояние благодарение на Тони Родригез. Наскоро направихме интервю с него относно метода на Дистанционното наблюдение. И това е един напълно нов начин, чрез който успяхме да се доберем до информация, която подкрепя документите на дядо ни. Един екип от вюъри извърши Дистанционно наблюдение на дядо ни. То бе под форма на двойно сляпа цел. Получената информация бе удивителна, защото показваше, че той е бил свързан както с извънземни летателни машини, така и с подземни бази. Тони Родригез ни обясни, че данните не могат да се използват за крайни заключения, но при всички случаи подкрепят всичко, казано до този момент. Той също спомена „Space Force“, а в твоята книга ти описваш доста детайли за неговия генезис и начина, по който е бил финансиран. И тъй като дядо ни твърди, че е бил част от NRO, той определено е имал достъп до тези висши нива. Черният бюджет, с който NRO са разполагали, е бил огромен – в рамките на трилион долара на година. И това е сума, валидна преди десетилетия. Така че видях много взаимовръзки с това, което ти описваш в твоята книга, и показанията на дядо ни относно това колко дълбоки са тайните на NRO. Това де факто е било началото на някои от секретните космически програми, като има много различни клонове. Но без съмнение NRO е играло голяма роля в тези процеси с подкрепата на ЦРУ. Искам да отбележа, че от ЦРУ контактуваха с мен и в даден момент дори се опитаха да ме привлекат в техните редици. Друг интересен факт е, че и баба ми, и майка ми работеха в НАСА по време на мисиите „Аполо“.

МС: Вашият дядо е бил свързан по някакъв начин с доста известния НЛО случай Кеш-Лендръм от 1980 г.[7] Бихте ли казали нещо за това и най-вече за участието на дядо ви?

Дерек: Интересното тук е, че тази информация фигурира в личното му свидетелство, което той прави за „Проект Разкритие“ на д-р Гриър. Доскоро то не бе налично за гледане. Преди време се опитах да се свържа директно с д-р Гриър и дори се срещнах с него лично, и го помолих да ми даде оригиналните видеоматериали. Той ми каза, че мога да ги намеря в интернет. Но се оказа, че ги няма никъде.

Даниел: На мен ми пък беше предоставил редактираната версия, подготвена за проекта му от 2001 г. Всички останали записи доскоро не бяха показвани никъде. Едва наскоро това стана факт.

Дерек: В тази нередактирана версия от около 2 часа дядо ни описва своето участие в сценарии от типа „мъже в черно“ и конкретно в този случай. Той разкрива как е убеждавал хора, видели неща, които не трябва да стават публично достояние, че „не са видели това, което си мислят, че са“. И най-вече да не говорят за това. Той обяснява за случаи на обработка на паднали летателни апарати и за прикриването на тези операции. Но в конкретната ситуация нещата се усложняват заради очевидната радиация, която излиза от този апарат. В показанията си той не казва директно за какъв точно вид апарат става дума и дали е земен прототип или нещо друго. Но очевидно е имал някаква повреда и е излъчвал радиация. Впоследствие всички тези хеликоптери го обграждат, но големият проблем е във вредите, които нанася на очевидците, които след това съдят правителството. Те обаче дори не успяват да докажат, че хеликоптерите са на военните. В тези видеопоказания той твърди, че подобни неща се случват постоянно, и че е участвал в много подобни случаи на „покриване“ по време на кариерата си.

МС: Познавам Ричард Доли – бивш офицер, отговарящ за специални разследвания към ВВС на САЩ, който вероятно е служил в годините, когато и дядо ви е работил за службите. В едно свое интервю той обяснява, че лично е разпитвал пилотите, управлявали този апарат от инцидента Кеш-Лендръм. Което потвърждава, че това е бил някакъв тестов прототип.

Даниел: Тук интересното е, че както може да се види от някои от изображенията, описващи апарата, както и от свидетелските показания, има някакъв вид горене, което се използва за задвижваща сила. Технологията е радикално различна, дори ако сравняваме с апарати от ВСВ, където задвижването е електромагнитно. Според мен това е бил прототип, който не е свързан с разработка, базирана на извънземни кораби.

МС: Изпратихте ми и документи, според които дядо ви активно е участвал в своеобразна интеграция между религията и науката! Той е провеждал лекции, свързани с книгата „Урантия“. Бихте ли разкрили повече по въпроса?[8]

Дерек: Да, това е още един документ, който открих тази година, докато ровех из неговата документация. Дори от книгата му става ясно, че той е имал влечение към духовната страна на нещата и е провеждал лекции на тема „Урантия“ през 90-те години, когато е живял в Ню Мексико. Мотивацията му е била да разпространи информацията, че хората са в контакт с напреднали същества, и че има и позитивна страна, свързана с цялата ситуация. За това откъде идваме и защо сме тук. Даниел знае много повече за тази книга и може да ви каже за какво точно се отнася.

Даниел: Да. Това е канализирана информация (ченълинг) в няколко тома, получен от различни контактьори (в периода между 1924 г. и 1955 г). Става въпрос за хиляди страници информация относно създаването на вселената, различните класове същества в йерархията, Луцифер, архангели и т.н. Обяснява се как работи вселената на различните си нива, за серафимите и други видове същества, за които сме чували на Земята в различен религиозен контекст. Също и за историята на нашата планета и нейното развитие. „Урантия“ е името на нашата планета според тази информация. Значителна част от книгата е свързана с живота на Исус Христос и неговите учения. Това е своеобразен еквивалент на Библията, изпълнена с тонове философия и различни разкрития. Удивителен материал. Дядо ми изпитваше голяма страст, споделяйки тази информация, но не знам дали неговите лични преживявания и военната му кариера са свързани с нея по някакъв начин.

МС: Неговото застъпничество за тази книга е наистина интересно, особено предвид военната му кариера и специалните проекти, в които е участвал. Защото тук имаме интеграция на религия и наука заедно с извънземния феномен, който от своя страна е напълно понятен на хората, които следват тази книга. Но ситуацията на уфологичния фронт днес е твърде озадачаваща. Наскоро излезе книга от Луис Елизондо, бивш служител на американското контраразузнаване. Той потвърждава информацията, че НЛО обектите са действителен феномен, че паднали летателни апарати са заловени от правителството, и че сме се опитали да приложим обратно инженерство, но без успех. Твърди, че пилоти на тези НЛО обекти са същества с неземен произход и т.н. И най-вече, че всичко това представлява заплаха за националната сигурност. Най-интересното в цялата тази ситуация е, че за разлика от много други публикации в тази сфера, на практика му се постила червен килим от масмедиите. Той участва в големи шоута, влиза в списъка на най-продаваните книги на Ню Йорк Таймс, и т.н. А за такива като нас отношението е коренно различно. Никой от големия издателски бизнес не иска да се докосне до нас. Въпросът е дали това не е прелюдия да се обработи населението с наратива, че НЛО обектите са заплаха за националната сигурност. И на базата на този наратив да се инициира фалшиво „извънземно нашествие“?

Даниел: Ще кажа, че според мен дядо ни би се съгласил с подобно твърдение, ако беше сред нас. Доколкото знам, той е един от двамата души, излезли в публичното пространство, работейки за NRO. Другият е Дейвид Гръш. Само че дядо ми го прави десетилетия преди него. Освен това той говори доста и за предупрежденията на Вернер фон Браун за различните инструменти, с които разполага военноиндустриалния комплекс в оркестрирането на фалшиви сценарии. А финалният жокер е именно извънземна инвазия. Всичко това е с цел да се обедини човечеството, за да воюва с извънземната заплаха, с което всъщност да бъде установен НСР. Излизането на все повече информация по тези въпроси в публичното пространство би било много добро оправдание за това къде изчезват трилиони долари всяка година, а именно „в строежа на защитни инсталации срещу потенциалното нашествие“. Това е един от вариантите за развитие на този наратив. Така че от моя гледна точка, лицата, които получават голямо медийно внимание, включително Дейвид Гръш, са част от същия този наратив. Защото те споделят далеч по-малка част от голямата картина, при това с определен фокус.

Дерек: Според мен те се опитват да прокарат разкриването на извънземния феномен през определена призма. Защото на всички по-значителни разкрития, включително тези на дядо ми чрез проекта на Стивън Гриър, не се гледа сериозно. Масовата публика дори не е запозната с тях. На Дейвид Гръш очевидно му е позволено да развива този наратив и зад това стои друга игра.

МС: Благодаря ви за споделената информация. Радвам се, че продължавате да изследвате тази тема и да търсите независими източници на информация.

Даниел и Дерек: И ние благодарим, че участвахме в това интервю.

* * *

Както вероятно сте забелязали (от множеството линкове в това интервю), дискутираните теми са в огромна степен свързани с интересите на Издателството през годините. Разбира се, нашата лична интерпретация на голяма част от коментираните феномени се разминава с масовата оценка за тяхната стойност и място в глобалната рамка на нещата. Просто слоевете, които формират масовия консенсус относно дискутираните феномени, са твърде много. Но е факт, че огромна част от публиката така или иначе ще достигне до точно този тип информация и интерпретация, или пък ще се сблъска директно с описаните в интервюто „мейнстрийм наративи“, характерни за „западния вкус“. В интерес на истината, за нас изложената информация далеч не е чак толкова нова и изумителна и по-скоро бе представена в контекста на различни синхроничности и тенденции, които ще бъдат коментирани. Тук определено ключовата фраза бе терминът „Вътрешна земя“, който е в основата на мотивацията за представянето на този материал. А това е тема, над която работим от много време, и в близко бъдеще ще издадем книга, посветена основно на тази твърде „деликатна и екзотична“ проблематика. Тя ще стъпи на огромния контекст, който вече бе изграден в следговора на „Долината на златните тронове“ и ще разгърне една нова вселена, изпъстрена с удивителни „локации“ и техните връзки и влияние над нашия свят.

Преди да се насочим по същество към някои от основните акценти на това интервю обаче, първо следва да бъде коментиран източникът на информацията, особено в аспекта на това как човек, за който се предполага, че е работил на такова дълбоко ниво в службите, изобщо успява да сподели публично информация от подобен род.

Тук отново има нужда да бъде обяснено, че в огромната част от случаите, когато бивш оперативен работник започва да излиза публично с информация от подобен силно екзотичен тип, това не е в резултат на някакво „спонтанно решение“ в стил „разкаяние“, както индиректно бе намекнато. Просто защото нещата не работят по този начин и механизмите за защита са твърде комплексни и многобройни за подобен плосък сценарий. Става въпрос за изключително сложен контекст, при който различни крила и фракции в службите воюват и на медийния фронт с различни цели. Част от тези процеси са и модерните през последните години „ченъл пропаганди“, за които може да се осведомите по-подробно тук. Обикновено информация от подобен калибър посредством бивши служители на службите изтича от различни фракции в опозиция на статуквото, които все пак имат определени позиции във властта. Като контрамерки от статуквото в тази връзка бива спускана и откровена дезинформация, поставена в контекст, който я прави смешна, жалка и обречена на присмех и подигравки. Когато информацията излезе от дълбоко опозиционни фракции, реакцията е безкомпромисна. След като се натрупа критична маса от „потвърждения“ и най-вече взаимовръзки в изградения контекст опитите за подигравка вече не сработват.

През 90-те години обаче цялостното възприемане на тези феномени е било толкова повърхностно на масово ниво, че съвсем резонно котвите, които най-често са сработвали (така че тази информация изобщо да бъде смелена), са гравитирали или към силно религиозни схващания или алтернативни „духовни пропаганди“, които обаче са базирани на достатъчно солидна основа, имаща капацитета да формира и силен интерес, както е в случая с „Урантия“. Пространната информация от посочения линк ще ви даде достатъчно ясна визия за драмата около изясняването на генезиса на тази книга, а някои синхроничности от изминалите дни показват „неслучайно“ потенциална връзка именно с „Вътрешната земя“. Нещо, което за пореден път би преформатирало начина, по който работи трансформацията в разбирането.[9]

Съвсем отделен въпрос е начинът на убеждение и мотивацията, която хора като Дан Салтър имат, за да разкриват подобен тип информация, бидейки напълно наясно с какво точно си имат работа като възможна ответна реакция. Тук следва да е ясно, че те много добре осъзнават, че не са сами в този процес, и зад тях има известна подкрепа в службите. Изтъкнатите масонски връзки на Дан Салтър допълнително подчертават факта, че това не е самоволен акт. Въпреки всичко това не означава, че хората, които се нагърбват с подобна мисия, не са застрашени от всяка една гледна точка (включително и физически) и често стават прицел на всевъзможни институции и официални медии. През годините има достатъчно примери от този тип, включително свидетелства на бивши служители на НАСА, които остават „глас в пустиня“... А същевременно агенцията продължава упорито и „смело“, но все така безуспешно, да търси извънземен живот, различен от „бактерии и вируси“. Но както твърди една много древна „ОРИОНСКА“ поговорка: „Кучетата си лаят, керванът си върви“ :)

И като стана дума за „Орион“, цитирането на тази Империя в интервюто, може да послужи като отправна точка за коментар и на една твърде видима тенденция. Няма как да не ви е направило впечатление, че това неслучайно наименование вече съвсем безцеремонно се споменава тясно свързано с новата технологична революция – т. нар. „изкуствен интелект“. Става дума за новия проект на Open AI, чието кодово име е Orion – модел, който може да бъде 100 пъти по-мощен от властващия към момента и най-популярен модел Chat GPT 4о. Всичко това, разбира се, лесно може да бъде приписано на някаква „случайност“ или „логично съвпадение“, базирано на маркетинговата сила на популярното съзвездие, но когато човек има контекста, редица взаимовръзки започват да придобиват съвсем различно значение. А в случая контекстът, който следва да се има предвид, е постлан както с двете издадени книги, описващи генезиса на Империята Орион, така и с обширния анализ на холивудската продукция „Пътят на Юпитер“. Преди почти 2 години контекстът в същата тази връзка стана дори още по-специфичен с анализа на ролята на различните видове ИИ, които съвсем скоро (вече и официално) ще започнат да доминират огромния спектър от нашия живот чрез ролята си на портали към различни (виртуални) реалности. Просто различни, но до голямата степен скрити от масовия фокус истини, започват да присъстват все по-буквално в ежедневието ни, макар осъзнаването на този факт все още да е твърде далеч за стандартите на средностатистическата човешка логика.

Другата очевадна тенденция, която се забелязва, е, че доскоро силно екзотичната тема за „Вътрешната земя“ все повече започва да навлиза чрез различни източници в човешкото полезрение. Причината за това е свързана с промяната на структурата на реалността, което само по себе си е огромна тема. Но тъй като масовото познание по този въпрос е на ниво дори под санитарния минимум, всяка една информация може да звучи сензационно (дори за хора, които от години се занимават с изследвания на различни уфологични аспекти). Те често се оказват „изненадани“ от потенциала и магнитуда на информацията. Просто защото тя има капацитета да пренареди до неузнаваемост и дори да събори „сламената къщичка“, която метафорично се явява представата ни за нашата „планета“. Дори на нашия сайт информацията по тази тема е до голяма степен оскъдна и най-вече несистематизирана, защото трудът за подобно начинание е наистина огромен. Все пак отделни материали са представяли различни гледни точки, които хващат и много специфични ъгли, чрез които може да се надзърне в тази „заешка дупка“. Някои от тези материали са:

• Древната подземна тунелна мрежа в Северна Америка

• Подземните светове – интервю с индианския шаман Червения лос

• Земята на безсмъртните – мистичната тибетска връзка

• Влиянието на паралелните цивилизации в нашия свят (интервю с европейски политик)

Има обаче и други материали, които засягат спецификата, касаеща Вътрешната земя, но в рамките на съвсем друг контекст. Например в интервюто се коментира подземният град Телос, който обаче присъства в публичното пространство основно чрез „ченълинг информацията“. В статията на сайта, в която биват коментирани „програмиращите станции“ обаче, има изключително интересно описание на определени „телосиански практики“, които са твърде далеч от типичния идеализъм, с който обикновено град Телос присъства в ченъл-писанията. Но пък от друга страна се потвърждава твърдението, че неговите жители са на страната, която воюва със сивите.

Участниците в интервюто се оказват „изненадани“ и че империята Орион се опитва да инфилтрира „Вътрешната земя“. Само че това, както лесно може да се досетите, съвсем не е някакво сравнително скорошно развитие, а по-скоро конкретен етап от една твърде стара и изтощителна война, описана още в древна африканска легенда от шамана Кредо Мутуа. Тук за пореден път следва да се убедите в изключителната сила на митологията, която може да ви свърже с огромни хранилища от информация, която впоследствие сами да разархивирате на база собствения си контекст, мотивация и интереси. Въпросният текст всъщност много добре илюстрира защо влиянието на „Вътрешната земя“ върху почти всички процеси на „повърхността“ е толкова голямо. Защото там се намира своеобразният „контролен панел“ за достъп и влияние над реалността на планетата. Там се задават базовите рамки на огромен спектър от игри, разиграващи се на повърхността. И същевременно там се намира и един от изходите от „земната платформа“, който може да ви разкрие и причината, поради която сте решили да дойдете тук.

Превод и коментари: Alien

Коректура: Etta

Редакция: Н.

Материали, свързани с темата:

Потвърждения за съществуването на подземна тунелна мрежа

Огромен подземен град открит в Румъния

Древната подземна тунелна мрежа в Северна Америка

Подземните светове – интервю с индианския шаман Червения лос

Планината Унтерсберг – дом на хилядолетни окултни мистерии

„Изкуствената“ времева структура на Земята (интервю с участник в проекта Монтоук)

Подземната „германска“ база в Антарктика

Последни събития около книгата на Раду Чинамар „Подземните тайни на румънския сфинкс“

Нова книга: „Долината на златните тронове и пергаментът на Падмасамбхава“

Нова книга: „Първият тунел: Окултната зала в Египет“

Подземната извънземна база в Румъния

[1] Този аспект ще бъде коментиран по-подробно след интервюто, защото начинът, по който подобен род информация стига до публичното пространство, и редица други закономерности в тази връзка, са много важни.

[2] Полковник Филип Корсо е служил в администрацията на Айзенхауер и по-късно оглавява Бюрото за чуждестранни технологии в Департамента за изследване и развиване на американската армия. Той твърди, че е станал свидетел на тяло на мъртво извънземно от расата на сивите, прибрано от Розуел през 1947 г.

[3] Явленията, случили се над Нюрнберг, са описани по-късно от Ханс Глазер в специално отпечатан лист с голям формат. В текста пише, че около разсъмване на 14 април 1561 г. „много мъже и жени“ от Нюрнберг виждат нещо, което се описва като въздушна битка „на слънцето“, последвана от появата на голям черен триъгълен обект и повредени бойни сфери, падащи на земята в облаци дим. В текста се твърди, че свидетелите са наблюдавали стотици сфери, цилиндри и други обекти със странна форма, които се движели хаотично над главите им. Пълният текст е следният: „Сутринта на 14 април 1561 г., на разсъмване, между 4 и 5 часа сутринта, около слънцето се появи страшно явление, което след това бе видяно в Нюрнберг, пред портите и в провинцията, от много мъже и жени. Отначало в средата на слънцето се появиха две кървавочервени полукръгли дъги, точно като луната в последната ѝ четвърт. Около слънцето, чийто цвят беше кървав, стоеше кръгла топка с отчасти матов, отчасти черен железен цвят. По същия начин от двете страни като (геометричен) тор около слънцето стояха такива кървавочервени и други топки в голям брой, около три в редица и четири в квадрат, също и някои самостоятелни. Между тези глобуси се виждаха няколко кървавочервени кръста, между които имаше кървавочервени ленти, ставащи по-дебели отзад, a отпред пластични като пръчки от тръстикова трева, които се преплитаха, сред тях два големи жезъла, единия отдясно, другият отляво, а в рамките на малките и големите жезли имаше три, също четири и повече глобуса. Всички те започнаха да се бият помежду си, така че глобусите, които бяха първоначално на слънцето, излетяха към стоящите от двете страни, а след това глобусите, стоящи извън слънцето, в малките и големите жезли, полетяха към слънцето. Освен това глобусите летяха напред-назад помежду си и се бориха яростно в продължение на повече от час. И когато конфликтът в слънцето и извън него беше най-интензивен, те се умориха до такава степен, че всички, както беше казано по-горе, паднаха от слънцето надолу на земята „сякаш всички горяха“ и след това се разпиляха на земята с огромен дим. След всичко това се забеляза нещо като черно копие, много дълго и дебело; дръжката сочеше на изток, а върхът – на запад. Какво означават тези знаци знае само Бог. Въпреки че сме виждали скоро едно след друго много видове знамения на небето, които са ни изпратени от всемогъщия Бог, за да ни доведат до покаяние, ние все още, за съжаление, сме толкова неблагодарни, че презираме такива висши знамения и чудеса на Бога. Или пък говорим за тях с насмешка и ги изхвърляме на вятъра, за да може Бог да ни изпрати страшно наказание заради нашата неблагодарност. В края на краищата богобоязливите в никакъв случай няма да отхвърлят тези знаци, а ще ги приемат присърце като предупреждение на своя милостив Небесен Отец, ще поправят живота си и ще молят вярно Бога да предотврати върху нас Своя гняв, включително и заслуженото наказание, за да можем временно тук и постоянно там да живеем като Негови деца. Затова нека Бог ни дари със Своята помощ, Амин.“ От Ханс Глазер, художник на писма от Нюрнберг.

[4] Изображението е създадено чрез ИИ с отворен код (Stable diffusion 3.5 large turbo). Следва да се отбележи, че при опит абсолютно същото описание да бъде изобразено чрез ИИ модела DALL.E 3, заявката бе отказана, като аргументът бе цензура на определени думи в описанието. Това беше изключително странно, защото от моя гледна точка бе безобидно и нямаше никакви провокативни думи.

[5] Майкъл Шеленбъргър е професор, автор на книги и журналист. В различни свои интервюта той заявява, че е говорил с надеждни източници, според които американското правителство притежава поне 12 космически кораба с нечовешки произход, като е заловило и 6 нечовешки същества.

[6] Шон Дейвид Мортън е скандален НЛО деец още от 90-те години, но има контакти с някои доста радикални опозиционни фракции. Това обстоятелство му позволява достъп до уникална и автентична информация, макар често тя да бива използвана от него с пропагандни цели. Поставена в правилния контекст обаче, тя наистина може да бъде „злато“ и точно по тази причина на неговата „особа“ бе отделено известно пространство в следговора на „Долината на златните тронове“ във връзка с описанието на конкретна „времева линия“.

[7] Инцидентът Кеш-Лендръм е свързан с появата на неидентифициран летящ обект през 1980 г. в Тексас. Необичайно за подобни случаи, свързани с НЛО, това води до гражданско дело. Докато пътуват с колата си по изолиран път трима души (две жени и внукът на едната) виждат ярка светлина, която първоначално мислят за самолет. Впоследствие виждат огромен ромбовиден обект, който виси на нивото на короните на дърветата, а основата му изпуска пламък и излъчва значителна топлина. Бети Кеш излиза от колата и описва обекта като силно ярък и матово сребрист металик, имащ формата на огромен изправен диамант с размерите на водната кула в Дейтън, Тексас, чийто горен и долен край е отрязан, така че да бъде плосък, а не заострен. Малки сини светлини обграждали центъра му, а през следващите няколко минути периодично от долната част излизали пламъци, които се разширявали навън, създавайки ефекта на голям конус. Всеки път, когато огънят се разсейвал, НЛО-то се носело на няколко метра надолу към пътя. Но когато пламъците отново избухвали, обектът се издигал на приблизително същото разстояние. Според тях топлината е била достатъчно силна, за да направи металната каросерия на автомобила болезнена при допир. Кеш споделя, че е трябвало да използва палтото си, за да предпази ръката си от изгаряне от дръжката на вратата, когато най-накрая се е върнала в колата. След това обектът се издигнал над върховете на дърветата и отишъл по-високо в небето, след което към него се приближили група хеликоптери, които го заобиколили в плътна формация. Кеш и Лендръм преброили 23 хеликоптера, а по-късно идентифицирали някои от тях като Boeing CH-47 Chinook, използвани от военните сили по целия свят. По-конкретно Кеш твърди, че те имали маркировка „ВВС на Съединените щати“. След като се прибират вкъщи, започват да страдат от гадене, повръщане, диария, обща слабост, парене в очите и усещане за слънчево изгаряне. През следващите няколко дни симптомите на Кеш се влошават, като по кожата ѝ се образуват много големи и болезнени мехури. Когато е откарана в спешното отделение на болницата на 3 януари 1981 г., Кеш не може да ходи и е загубила големи участъци от кожата и кичури коса. След 12 дни е освободена, въпреки че състоянието ѝ не е много по-добро, и по-късно се връща в болницата за още 15 дни. Лекувана е от радиация, а по късно и от рак. В крайна сметка с подкрепата на двама сенатори Кеш и Лендръм съдят федералното правителство за $20 милиона. Показания по делото дават официални лица от НАСА, ВВС, армията и флота. На базата на всички свидетелства съдът отсъжда, че нито една агенция на американското правителство не разполага с подобен летателен апарат, и че военен персонал не е управлявал предполагаемите хеликоптери. Така делото е прекратено през 1986 г.

[8] Въпросът за „Урантия“ ще бъде разгледан по-подробно след интервюто.

[9] Подобно начинание изисква съвсем друг фокус и евентуално ще бъде направено в друг формат.