Няма никакво съмнение, че много лекарства действат в краткосрочен план, подтискайки различни симптоми. Фактически това е всичко, което те вършат поради факта, че не са способни да достигнат до същинската причина за болестта. Според резултатите на едно ново изследване, дори когато определено лекарство „работи“, половината от неговото въздействие се дължи на един определен аспект на плацебо ефекта – позитивното послание, което лекарят прокарва заедно с предписването на рецептата. Резултатите показват, че информацията, която хората имат е точно толкова важна за ефекта на лекарството, колкото и самото лекарство. Това, което има значение е не толкова самият медикамент, а как той е бил „представен“ на пациента. Изследователите едва сега започват да вземат под внимание силата на съзнанието над тялото.

Голяма част от съвременната медицина е базирана на метод, който е считан за най-силното възможно доказателство, че едно лекарство наистина работи и това са „плацебо-контролираните изпитания“. Проблемът в случая е че това на което медицината се уповава всъщност няма ясни стандарти. Схемата, която стои зад така наречените „плацебо-контролирани изпитания“ е следната: За да сте сигурни че лечението е ефективно трябва да сравните хора, които се различават единствено по това дали в действителност те приемат (поглъщат) или не конкретното лекарство. И двете групи трябва да си мислят, че приемат лекарството, което има за цел да предотврати възникването на различни очаквания и т.н. Така на произволен принцип на едната група участници се дава действителното лекарство, а на другата „плацебо“ – хапче, което изглежда точно като „оригинала“ и лесно може да се сбърка, че е активно лекарство, но в действителност е инертно.

Според Беатрис Голомб – професор по медицина в Калифорнийския Университет в Сан Диего този стандарт има фундаментален проблем. Няма нищо познато на науката за което може да се каже, че е физиологически инертно. На всичко отгоре няма никакви регулации за това какво може да се съдържа в плацебото и това което се съдържа в него често се определя от това което самите производители на медикамента са заложили, а те имат огромен интерес относно крайният резултат. Ако точният състав на плацебото бъде оповестяван – така поне тези, които четат изследването могат да си направят собствени изводи доколко съставките на плацебото могат да окажат въздействие върху интерпретацията на резултатите. „Изследователите едва сега започват да вземат под внимание силата на съзнанието над тялото.“ – казва Тор Уеджър, професор по психология от университета Колумбия.

Той казва още, че в момента голяма скорост набира идеята, че вярата в плацебото задейства процес в мозъка, който пък произвежда физически резултати, които оформят картината на това как тялото да реагира към различни неща. Мозъкът има по-голям контрол върху тялото в сравнение с това, което ние волево можем да упражним. Като пример Уеджър посочва как нашето тяло действа при различни потенциални заплахи. „Да кажем, че е късна нощ и всичко е притихнало, но изведнъж вие виждате силует навън близо до прозореца. Вашето тяло веднага започва да реагира. Зениците ви се разширяват, а сърдечният ритъм се ускорява. Започвате да се потите. Вярата, че има нещо заплашително отвън произвежда една камара физически реакции над които вие не упражнявате почти никакъв контрол. Ако в този момент някой ви каже да се успокоите и да „изключите“ всички тези неприятни усещания, вие няма да можете. Но ако вашата представа за ситуацията рязко се смени, като например, се окаже, че силуетът отвън е вашият съпруг или съпруга прибиращи се вкъщи – тогава и физическите реакции ще се променят.“

Позитивният или негативният ефект на плацебото може да доведе до подвеждащ извод относно позитивното или негативното въздействие на лекарството. Ефектът на плацебото е съзнателен процес и по-точно процес при който съзнанието и материята си взаимодействат, за да променят или трансформират структурата на болестта така, че да се получи изцеляващ резултат. На нивото на реалност на което се случва този процес дори не е съвсем точно да кажем, че имаме „взаимодействие“. Това е ниво при което съзнанието и материята или както е по-добре познато – умът и тялото са едно и не са обвързани с конкретни условия.

Подробности от изследването

Изследователите изготвили подробен проект при който на 66 души страдащи от мигрена им било давано или плацебо или обикновено лекарство за мигрена с наименование „Maxalt“. При всеки пристъп на мигрена обаче, който се появявал по време на изследването на участниците им се казвало нещо различно. Например им се казвало, че взимат плацебо докато в действителност взимали „Maxalt“ или точно обратното, а понякога им се казвало, че хапчето може да е или плацебо или „Maxalt“.

Болкоуспокояващите ефекти на лекарството против мигрена нараснали, когато на пациентите им било казано, че взимат действителното лекарство против мигрена. Когато наименованията на таблетките били сменени, пациентите докладвали за сходни отшумявания на болката както при плацебо таблетките, които били наименувани „Maxalt“, така и при действителния „Maxalt“ върху който пишело плацебо – показва изследването публикувано на 8 януари в „Science Translational Medicine“.

Резултатите показват, че информацията, която хората имат е точно толкова важна за ефекта на лекарството, колкото и самото лекарство.

„В много случаи плацебо ефекта е голяма част от въздействието на медикамента.“ – казва Тед Капчюк, професор по медцина в Харвард. В новото изследване 50% от ефекта на лекарството може да бъде приписан на плацебо-ефекта.

Това вероятно се отнася и за много други лекарства включително и ваксини. Това, което има значение е не толкова самия медикамент, а как той е бил „представен“ на пациента. Ако пациента вярва, че лекарството го предпазва от нещо, тази негова система на вярване сама по себе си играе важна роля при ефективността на лекарството.

„Колкото повече едно лекарство бъде натоварено с позитивни послания при неговото представяне толкова повече то „работи“. В конкретния случай нашето представяне беше точно толкова важно колкото и самото лекарство.“ – казва Капчюк.

С други думи пациентите могат да имат огромна полза от оптимистични послания изказани от техните лекари, които да усилят ефективността на един добър медикамент, заявяват изследователите.

„Когато лекарите заложат високи очаквания в своите пациенти, лекарството „Maxalt“ (или пък евентуално други лекарства за мигрена) стават много по-ефективни.“ – казва изследователят Рами Бърстейн – професор анестезиолог от Харвард. „Увеличената ефективност означава намаляване на пристъпите на мигрена, а това от своя страна означава и че много по-малко количество лекарство ще е необходимо.“

Плацебо ефекта може да бъде активиран извън „будното съзнание“

Описани в онлайн-бюлетина на Националната Академия на Науките, тези нови открития демонстрират, че плацебо ефекта може да бъде активиран извън будното съзнание и да предостави обяснение за това как пациенти показват клинично подобрение дори когато получат „лечение“, което е лишено от активни съставки или познат терапевтичен ефект.

„В това изследване използвахме необичаен експериментален подход и установихме, че ефекта на плацебото и ноцебото (негативното плацебо) се дължат на мозъчни механизми, които не са зависими от когнитивното осъзнаване.“ – обяснява Карин Йенсен, доктор по психиатрия в Масачузец. „Човек може да има плацебо или ноцебо реакция дори когато той не е натоварен предварително с внушение, че ще се подобри или пък че ще се влоши.“

Доста дълго време се смяташе, че плацебо реакциите са свързани със съзнателни вярвания или мисли и че когато се дава инертно хапче или пък фиктивно лечение пациентите се подобряват защото имат очакване, че ще се подобрят или пък в случай на ноцебо се влошават, защото имат очакване че ще се влошат.

Въпреки това учените вече установяват , че хората се научават да очакват или „награда“ или „заплаха“ бързо и автоматично без да имат необходимостта съзнателно да регистрират конкретната идея в своите мозъци. Както пишат и авторите на проучването, изследванията на човешкия мозък показват, че определени структури като стриатума и амигдалата могат да обработват определени стимули преди те да достигнат до „будното съзнание“ и в резултат на това могат да произведат несъзнателни резултати върху човешкото поведение.

Плацебо ефекта е центриран върху идеята, че очакванията на личността както и нейните вярвания провокират изменения в симптомите въпреки факта, че са получили „захарно хапче“ или друго фалшиво лечение, което не трябва да има резултат. Знаейки, че са получили плацебо, пациентите променят своите нагласи, което от своя страна би следвало да окаже влияние на ефекта на плацебото. Въпреки това много хора докладват, че болката им отшумява, въпреки че знаят, че са получили плацебо, а не истински медикамент в сравнение със случаите когато не получават никакво лечение.

„Това откритие противоречи на медицинските вярвания.“ – казва Капчюк. Това е така, защото в медицината се счита, че ти трябва наистина да мислиш, че едно лекарство е истинско, за да проработи ефекта на плацебото. Но очевидно тялото има някакви спомени или съзнание, което оперира под това на будното съзнание.

Един възможен механизъм, който обяснява този ефект може, да бъде че тялото е привикнало да реагира позитивно на ситуации свързани с нашето здраве.

Част от това което влиза в интерпретацията на мозъка е очакването. Реакцията към плацебото поне отчасти е манипулация над очакването и променяйки самото очакване и реакцията към плацебото можем да открием начин да осигурим постоянна терапия за хронична болка, без каквито и да е медикаменти.

Различни „ритуали“ и „лечителни думи“ активират мозъка да освобождава невротрансмитери, които променят усещането за болестта. Те могат да активират центрове в мозъка, които изменят много симптоми като болка, гадене и отпадналост.

За разлика от конвенционалното схващане, че пациентите реагират на плацебото само защото си мислят, че приемат активно лекарство, все повече изследвания подкрепят идеята, че плацебото само по себе си може да има терапевтични ползи, което разклаща устоите на конвенционалната медицина.

От Марко Торес

Превод: Alien