Дааа, даа, да – ние самите не можем да повярваме!

Но е факт! След повече от 8 г. работа по епохалната ни творба – тя е в печатницата и върви стремително към своето раждане! Само по себе си е толкова невероятно, че това най-накрая наистина се случва, че вълнението ни е нещо, което просто ще бъде вплетено в този тъй радостен анонс! То не може и не бива да бъде крито и потулвано, затова бъдете готови да изчетете страници от суперлативи за този ни проект, в който вляхме цялата си душа и живот! Всъщност по клавиатурата няма достатъчно удивителни, за да предадат триумфа на събитието! Ето защо ще използваме всички възможни, което означава, че това ще е сред редките текстове в интернет, на които всяко съставно изречение завършва с удивителна!

Удивителна, удивителна, удивителна (книга!) – триждий велик препинателен знак, хахаха!!!

Още отсега трябва да подразбирате, че „Завръщане в Монтоук“ Е за манЯци! Ако случайно не сте сред тях и все още не сте осъзнали защо изчезнахме за толкова дълго време от ефира – именно ювелирното създаване на това съкровище стои в дъното на нашето мълчание! И тъй като години наред сме били склонни да подценяваме работата и приноса си, то с този проект ние сме в пълно съзнание какво точно бе направено и какво значи то (най-малкото по отношение на личния ни Път)!

Така че, драги читатели, с космическо удовлетворение ви представяме абсолютната квинтесенция на всичко, което сме правили Някога!

Най-искрено ви пожелаваме да си позволите да яхнете така предложената вълна на игривост и... да се очаровате! :D

ОК, беше повече от ясно, че не всяко изречение ще завършва с удивителна :)

Но пък сега предстои да ви демонстрираме защо това можеше да бъде вярно с лекота.

За да разберете това по-добре – бихме поставили нещата в една по-широка рамка.

Днес прави все по-голямо впечатление как интернет и мобилните технологии имплантират мисловния модел, че нещата трябва да стават веднага. Ако почне да има delay или loading – следва дразнение или загуба на интерес към носителя на това забавяне. Което отнема възможността за наслаждение и оценяване на процеса (подмолно обезценявайки концепцията за такъв като цяло). Ние хората вече не се наслаждаваме на процеса (си) и не оценяваме в дълбочина факта, че някой все още случва нещата бавно и внимателно, насищайки с нюанс, детайл и съзнателност орнаментиката на нещото. Това не само възпрепятства задълбочаването в каквото и да е (и респективно – създаването на продукти, които изискват вникване), но и формира свят на повърхностно търсене. Клишето тук е, че това търсене се базира на количество, а не на качество. Според нас обаче вече дори не става дума за количество, а за скорост и еднодневна съвместимост. При нужната скорост и взаимообвързани хипервръзки по актуални интереси – всичко може да стане trendy в живота ни.

Именно привикването към масовата скорост диктува глада за „моментално случване“, което обикновено е белег на едно мързеливо човечество, недооценяващо онова, което вече е оставено като наследство. Това недооценяване се базира на идеята, че вече има Всичко – парадоксално – именно благодарение на положените основи (позволяващи това), които на този етап на презадоволеност се неглижират.

Ето защо може да се каже, че глада за информация има две дъщери-близначки: „давай, давай!“ Инерцията изисква още и още – по възможност всеки ден или в крайните фази – по няколко пъти в денонощието. Не се потъва в нищо, не се вниква в пластовете и възникват все повече капризи, генерирани от масовата презадоволеност и търсене на „поредното ново съдържание“.

Респективно новото поколение днес почти не може да си позволи занимания, които не носят така желаната скорост на реализация. Това са онези неща, които просто ти е кеф да ги правиш и в която орнаментика можеш да се изгубиш. И когато те изчезнат – всичко тотално отива по дяволите.

На този фон предмети, творби и идеи, които са плод на особен тип задълбаване, се превръщат в свидетел на един друг тип вибрация на непреходност. Те въплъщават Живото по един особен начин, който чезне в съвременната траектория на все по-голямо ускорение. Една от най-големите ценности на подобни „артефакти“ е, че те могат да възпитат чувството за независимост. Защото да кажеш на консуматора днес, че от него се иска ниво, за да може да ползва даден продукт, е предизвикателство за неговата гордост, което поставя първия филтър. Във века, в който можеш да си купиш всичко с пари, да кажеш на някой, че предлагаш нещо повече от предмет – вече вкарва в режим на оценка, скептицизъм, съмнение, пренебрежение или сарказъм. Най-малкото, защото масовата представа за съвременния свят е „колко са достъпни нещата“ и как „можеш да ги имаш само, ако натиснеш правилния бутон“. Което означава, че вече няма почти нищо ценно, защото всичко е „на един клик разстояние“ и достъп има във всеки един момент.

В случая на „Завръщане в Монтоук“ обаче се сблъскваме с нещо друго. Става дума за „продукт“ за който се искат качества при желание за автентично общение с него.

Напоследък например е качество да можеш да слушаш безпристрастно. Да надхвърлиш цензурата и конкретиката на собственото си съзнание и да спреш вътрешния коментар, просто свързвайки се. Така че нека опитаме да разгледаме следващата идея внимателно, без оглед на това какъв автоматичен импулс за моментално лепване на етикети ни връхлита :)

„Завръщане в Монтоук: приключения в синхроничността“ е книга, която „бе готова за издаване“ в годината, в която възникна настоящия сайт – 2011-та. Кавичките индикират, че очевидно нейният момент не бе настъпил, макар да нямаше „реални пречки“ книгата да излезе на бял свят.

Повторните кавички съобщават, че пречки все пак имаше. Те бяха свързани със собствения ни капацитет да извлечем максимума от текста към онзи момент. На няколко пъти през годините смятахме, че сме приключили с книгата, но тя не бе приключила с нас. Бяха нужни повече от 8 г. занаятчийска работа, за да създадем бутиковия продукт, който тази книга представлява днес. Тя бе „внасяна“ в тази реалност на етапи, а въвличането в подобен дълъг процес ѝ позволи да узрее по особен начин. Това е много подобно на ситуацията със строенето на масивни сгради днес. Например – дори да е технологично възможно да се построи готическа катедрала, наподобяваща тези строени през Средновековието, то нейното излъчване няма да бъде същото. Има нещо, което отлежаването през вековете добавя към аурата на едно здание.

По подобен начин, заради многогодишната ни работа по „Завръщане в Монтоук“ – тя е напръскана с „парфюма на времето“ :) Това че самият сюжет касае времето само по себе си, е просто поредния резонантен фактор в уравнението.

Този път нямаме никакво намерение да скромничим, защото сме изключително горди с постигнатото. През годините натрупахме умопомрачително количество екзотичен контекст от много редки източници и безброй лични преживявания, които намират своята пресечна точка именно в тази книга. Тя се явява апотеоза на Всичко. Харизмата ѝ и онова, в което се преобразяваше през годините, я превръщат в най-дълбокото и комплексно нещо на което сме се посвещавали някога. Досега не сме правили нищо подобно в такава цялост – така холистично, така изстрадано и така заредено (и по всяка вероятност няма да направим никога повече заглавие от подобен магнитуд). Разгърнахме се толкова мащабно, че с всяка следваща глава, която пишехме от следговора – това се превръщаше в ново и ново нещо. Досущ като при един алхимичен процес, всяка следваща стъпка ни водеше във все по-неочаквана и по-неочаквана посока, създавайки така сплав от все по-екзотично естество. Счупихме толкова много матрици за себе си с тази книга, че в един момент просто спряхме да ги броим. В крайна сметка получената амалгама обединява всичко, което някога сме писали и го надгражда и центрира по един безпрецедентен за нас начин. Ако би било някакъв признак – това е книга, която самите ние бихме прочели! :))

Без всякакво съмнение „Завръщане в Монтоук“ е нашата собствена версия на „Властелинът на пръстените“ по епика! Ако има книжна версия на S-MA – то това е тя! :)) Тази книга е нашият завет, който оставяме след себе си, защото съдържа квинтесенция. Тя ще надмине по класицизъм предишни издания от ранга на „Документите Тера“ и „Произход и история на Империите Орион и Сириус“. Нейният магнитуд ще започне да бъде разбиран след около 20 г. Макар да сме наясно колко самовлюбено звучи това, ако се замислите, ще видите че няма нищо по-нормално от казаното. Следговорът ни към „Завръщане в Монтоук“ е писан с години, така че той съвсем спокойно може и да бъде четен/разбиран с години. Както каза и Питър Муун в едно свое скорошно интервю – отне повече от 25 г. историята за Монтоук да бъде приета. Не като „истина“ (което би отнело поне още 50), а в смисъла на това, че в Америка поне вече не „воюват“ с нея. Мемите на митологията зад Монтоук пробиха в поп културата, което означава, че интеграцията на тази история вече има възходяща траектория. Намираме се на (доскоро имагинерния) етап, в който тя не принадлежи на нивата асоциирани с т. нар. „underground“, както досега.

Това е причината да смятаме, че тази история се превърна в част от модерната ни митология. Можем да гарантираме това, защото писането на всяка една глава и подглава от следговора бе персоналната ни версия на „пътуването на героя“. Това стана очевидно до степен, която наложи хроникирането на самия процес (ще имате възможността да се запознаете с него в самия текст). Тъй като всичко написано се надгражда експоненциално, с всяка следваща глава от следговора главата ви ще „гръмва“ все повече. Поради тази причина нищо, което можем да кажем за тази книга, няма да е достатъчно. За нас тя е безценна като синтез на страст, преживявания, съдържание, „информация“ и не на последно място – краен продукт. Слизането ни в подземния свят бе така дълбоко и продължи толкова дълго, че митологията на проекта бе обхваната по безкрайно комплексен начин, който надхвърля собствената му рамка. Пътешествието ни проби колективната сянка генерирана от случилото се в Монтоук и отвори път за нейното пречистване.

Крайното доказателство за това дойде малко преди книгата да влезе в печатницата. В напълно несвързан с темата разговор, наш познат ни сподели, че наскоро преглеждал официалната страница за проекта Монтоук в Wikipedia. Там той прочел информация за „българската следа в експериментите“.

Разбира се, намерихме това за абсурдно, защото такава следа няма, камо ли ние да не знаем за нея, а Wikipedia – да! Все пак след 12 г. задълбаване в тази история смятаме, че след самите участници в проекта – ние самите сме следващи по компетентност по въпроса и няма неизследвана нишка в този гоблен.

Респективно веднага отворихме въпросната страница. Внезапен шок – нашият познат се оказа прав!

Не знаем докога тази информация ще остане непроменена, затова увековечихме случката със screenshot:

Към датата на публикуването на тази статия, страницата на Wikipedia все още твърди, че проектът Монтоук се омесва с някакви предполагаеми български експерименти. Разбира се това е абсолютно празно твърдение, неподкрепено от нищо и до ден днешен остава пълна загадка откъде идва информацията на човека поддържащ тази страница. В двете референции в края на изречението се цитира някаква статия на уфолога Жак Вале и книгата на Боб Фрисъл „В тази книга има нещо вярно“. Статията открихме в интернет, а от книгата имаме копие от времената, в които просто купувахме всичко, което излизаше по темата, колкото и наивно да бе то.

Long story short – проверихме и двата източника и за България не е казано абсолютно нищо. Т.е. причина за подобна референция просто няма. Отвъд фактическото любопитство при разгадаването на въпросната енигма – за нас тази случка значи нещо коренно различно.

В синхромистичните кръгове Wikipedia се счита за проявление на настоящия колективен консенсус по дадена тема (без оглед на неговата относителна „правота“). Фактът, че по някакъв неведом начин „България“ проби в популярното разбиране за естеството на проекта Монтоук (макар и по „погрешка“), говори че дадохме дан със своята работа по тази книга в продължение на 8 г. и стореното наистина се вля и промени генералния Поток на въпросната митология.

И макар фактическият механизъм по който усилията ни „пробиха“ колективния консенсус да остава неясен, ако трябва да спекулираме в ироничен стил, то физическата тежест на книгата със сигурност е изиграла гравитационната си роля :)

Икономиката на думите на „Завръщане в Монтоук“, е тотално прахосническа. Когато тя влезе за пръв път в предпечатната си фаза в А5 формат (това е стандартния размер, който познавате от книги като „Проектът Монтоук“ и всички произведения от поредицата на Раду Чинамар) – се оказа, че сме ударили над... 1111 стр. :) Както каза един приятел наскоро по съвсем друг повод – нивото на качеството се вдига в сантиметри :) С това ви казваме, че книгата е в пъти по-дебела от обикновено, което не я превръща в най-подходящото четиво за плажа :)

Тъй като нещата от този им ъгъл изглеждаха доста непрактични, избрахме да променим формàта и той бе фиксиран на В5 (за визуална представа – в нашия случай това са 172 х 243 мм. = 1,65 кг. за книга). Така страниците паднаха до почти 900, колкото са те и днес.

Както виждате книгата е меко казано огромна. Ето защо и само предпечатният ѝ процес и коректура отнеха 2 месеца и половина (инак всичко що зависеше от нас бе готово още август месец). Така или иначе обаче – първият печатен ден на „Завръщане в Монтоук“ се оказа... Хелоуин! :D Денят от календара, в който воалът между тъмно и светло е най-тънък! Денят, в който нещата от несъзнаваното преминават най-лесно и идеята за трансформация е най-солидна. И тъй като митологията на книгата касае тъмния воал играещ ролята на „пропускателната дюза“ на несъзнаваното – не може да има по-символична дата за старта на нейното раждане (разбира се – без 31 октомври да бе умишлено търсен).

Самото произведение избелва сянката на проекта и неслучайно първата корица е черна, а тази бяла. Така че това затваря кръга на въпросния тайминг. Уверението на печатницата, че книгата ще излезе в първите дни на декември означава, че „Завръщане в Монтоук“ ще е налична в месеца на зимните празници – периодът, който полага началото на нова решетка (най-вече поради повтарящия се мит за раждащото се слънчево божество).

Поради всички тези причини – по един или друг начин – вие ще се сблъскате с концепцията за смъртта, четейки тази книга. Тя не просто е напоена с есенцията на собствената ни трансформация, но е и свидетел на проникването в колективната сянка и разбулването ѝ тук. Сблъсъкът с тези енергии не е лек и колкото и превзето да ви се струва – тази книга трябва да се чете с отговорност. Ето защо още като я отгръщате, първото което ще видите са едни кратки „предупреждения“ в червен цвят (да, това е първата ни цветна книга). Те са локализирани още преди предговора ни (няма как да ги пропуснете), защото имат за цел да направят публично съобщение на какво точно ще бъде изложен самият читател при общението с въпросния текст. Това означава, че всеки който реши да прочете книгата приема и разбира естеството на изложеното в червено без оглед на това как му звучи и „дали то е за вярване или не“. Тази книга няма намерение да бъде лесна, нито е замислена по подобен начин, въпреки че е опростена значително. Процесът по нейното четене ще ви бъде полезен до степента, в която решите да се въвлечете, като потенциала за това няма (мета)физически край. Въобще – очаква ви нещо много хубаво! :)

Въпреки всичко митологията зад Монтоук не е лесна за разбиране и смилане от всеки. Затова не бързайте да разбирате тази книга. Работете с нея бавно. Има голям шанс тя да ви дотежи, ако се опитате да я изконсумирате наведнъж. „Завръщане в Монтоук“ просто ще задави всички, които търсят „поредната информация“, защото нещата бяха проектирани по този начин с техния генезис. Твърдението, че някой може да седне и прочете пълноценно и цялостно книгата за седмица или месец – е наивно. Все пак темите ѝ касаят времето, така че отново – дайте ѝ време :) Да го направите определено би бил мъдър избор.

Поради описаните причини съдържимото трудно може да се синтезира дори в десетки страници презентация. Така че не знаем какво повече да ви кажем за самите митологични тропи на книгата, което вече да не е казано в предговора ни към нея, който можете да прочетете ТУК. Както сами ще се убедите, въвлечена е безпрецедентна концентрация на живи връзки, съотношения и архетипни енергии – всички пасващи в огромна митологична рамка, надхвърляща цялата земна Игра. След прочитането на тази книга ще знаете повече отколкото 98% от хората на тази планета. За да се случи това обаче, взаимовръзките които следва да се проследят са умопомрачително много, а база на български език по тези въпроси – досега не е имало. Ето защо изложеното по необходимост трябваше да образува комплексна геометрия, която да се разпростира на множество нива и в безброй посоки. То играе ролята не само на липсващата досега база, но и на „етажите нагоре“ и „асансьорът“ между тях ;) Резултатът е толкова многоизмерен, че всеки може да открие нещо за себе си в тази книга из безбройните ѝ нива. С натрупването на наличен контекст ще видите, че дори самите ви въпроси относно естеството на тази реалност ще започнат да се изменят. Дилемите и питанията, които имате в момента по всяка вероятност ще станат нерелевантни на база изложената нова рамка.

Само по себе си това означава и нещо друго. А именно, че тази книга има способността да генерира невероятни синхроничности във вашия собствен живот, просто защото тя е напоена с магия и е пресечна точка и кондензатор на архетипност. Ето защо с малко въображение тя може да бъде използвана дори като „оракул“ и човек да си изработи схема, чрез която да се „допитва“ до нея по различни поводи. Тя има потенциала да дешифрира кода за осъзнаването към дадена ситуация. Всяко едно тесте от рода на Таро е изградено на подобен принцип – то е синтезирало в себе си всички архетипи, които са толкова базови за тази реалност, че самото пряко взаимодействие с тях вече е предпоставка за неизбежно разкритие. Поради това уникалната многопластовост на книгата я прави безценен помощник в по-доброто разбиране на напълно конвенционални дейности свързани с ежедневния живот. Същевременно тя има още по-голям потенциал в отключването на всякакви неортодоксални сфери на живота за които ние самите също не бяхме подозирали в началото на това ни пътешествие... Затова и личното ни отношение към тази книга не може да бъде просто като към обикновен „продукт“ или в контекста на „поредното заглавие в портфолиото на книжарницата ни“... „Завръщане в Монтоук“ изпълнява толкова много различни функции, че за всеки един човек, който има щастието да я опознае, тя ще предложи напълно различен резултат и преживявания. Внимателно изградената ѝ база има потенциала да се разгърне в геометрична прогресия с всяка следваща страница. Макар в нея да има заложени нови рамки, същевременно са дадени и механизмите, чрез които същите тези рамки да бъдат трансформирани до неузнаваемост. Те могат да се надградят, но и да се превърнат в нещо напълно различно и невероятно като концепция...

Ще завършим с малко размисли по повод „стойността“ на книгата.

С времето изкристализира, че истинската „цена“ на тази книга трудно може да бъде изразена чрез „пари“. Тя е толкова необикновена и екзотична, че дори не можем да допуснем да има конвенционален етикет с паричен размер. Затова решихме „разменната монета“ за нея да е това, което се води 1 гр. „24“ каратово злато (или казано иначе – проба 999).

Реакциите към това ни решение по всяка вероятност ще бъдат много.

На първо място, идеята, че това е „шега“ вече трябва да е отпаднала, предвид че сега виждате и задната корица, наред с поставената на нея „цена“. Бъдете сигурни, че това е реалната корица, а не някакъв шарж за „целите“ на този текст.

Друга предвидима реакция би била „тези се взеха твърде сериозно“ :) Това би било разбираемо, макар да съществува ясно проследима митологична връзка между златото и архетипа на Глупака (който определено не се взема сериозно и не е нито сноб, нито префърцунен лирически герой) :D

Сигурно се досещате, че доста дълго обмисляхме това и ясно разбираме какво правим. „Цената“ е именно златна, защото това отразява най-адекватно стойността на книгата. По същество дори само в този акт е шифровано мощно послание, което отново се явява микро и макромодел на множество ключови аспекти на Играта. Иронично – това послание не е само за евентуалния читател, който ще се сдобие с нея. То е и за самите НАС. И това отново не е метафора.

Тази книга има потенциала да бъде изключително добър помощник във всяка една времева линия или „локация“, защото описаните механизми в нея могат да работят във всякаква среда, а резултата зависи основно от Волята, мотивацията и осъзнаването на човека. Тя няма за цел да служи единствено в тази реалност, макар че именно тук – където плътността е най-голяма – може да има и най-драматичен ефект. Затова всеки докоснал се до нейната магия може да канализира основните ѝ постулати, които да му служат като котва навсякъде във времето и пространството (както и отвъд тях като концепции). „Завръщане в Монтоук“ е и послание към нашите собствени фрагменти пръснати на милиони парчета из различни паралелни реалности, времеви линии на Земята и цялата Галактика. И по синхромистични пътища – те ще я намерят и това ще даде началото на изцяло ново приключение.

Накратко – сама по себе си тази книга е референтна точка в реалността. Златната ѝ цена я превръща в бобина, което я прави нефиксирана тук. Така книгата придобива още едно равнище на живост в материята и прави релевантна нейната стойност към актуалния отрязък на времето, което я превръща във времеви продукт, който обаче остава непреходен.

Това би следвало да отговаря частично и на следващия ви въпрос: „как се плаща?“

Тук вероятните ви спекулации са правилни. Книгата няма фиксирана цена. Тя е вързана към златния стандарт, което означава, че нейната стойност се мени (грубо казано) според курса на златото за деня. В опит да изясним концепцията още повече ще направим уточнението, че през цялото „време“ говорим за цена на физическо злато, което реално може да държите в ръце точно както и печатното издание на книгата. Неговата цена в зависимост от това кой го добива и произвежда – също варира в определени граници. По тази причина се спряхме на възможно най-ниската цена на която може да се купи 1 гр. физическо злато в нашата страна в този момент от времевата линия! Смятаме да се придържаме към този своеобразен „индекс“. В най-буквалния смисъл на нещата, към момента на писането на тази презентация – 1 гр. физическо злато (проба 999) е = 94 лв. След 1 час то може да е 95, другиден 115 (каквато всъщност е текущата цена на 1 гр. физическо злато от „по-реномирани производители“ на българския пазар), следващия месец – 89. „Завръщане в Монтоук“ струва толкова, колкото е златото във въпросния момент и валутния подход към самата проблематика ще е най-очевидното решение за заплащане на нещо към което може да има и по-различен подход.

Така или иначе, паричната стойност на книгата няма да падне под 88 лв. дори цената на златото да продъни този „праг“. Намираме въпросния ценови маркер за минимален, предвид, че това е и 8-та ни книга, издадена през 8-та година от съществуването на Издателството, която отгоре на всичко разисква и примката (∞) наречена „време“ ;)

Тъй като живеем в България, още отсега искаме приятелски да споделим с вас, че това е решение, което не подлежи на „преговори“ и „пазарлъци“. На пазара има хиляди заглавия. Дали това е вашето е под въпрос. Дали съдържанието и подхода ни към „цената“ ще ви „харесат“ или не – е още по-голяма неизвестна. Една от причините да има такова разнообразие на пазара е, че всеки ще открие себе си в нещо. Респективно „Завръщане в Монтоук“ е най-доброто, което успяхме да дадем ние на тази реалност. Стойността ѝ бе избрана да е тази. Предполагаме, че това ще изглежда претенциозно на много хора и в това няма никакъв проблем – то е просто поредния филтър. Уважението към изборите на хората е предпоставка за отваряне на врати. Начинът и средствата чрез които този обмен ще бъде уважен – също са от значение и могат да доведат до различен тип взаимовръзки, които няма да са еднакви за всеки ;) В миналото много хора чакаха дълго преди да си вземат книгите на Морнинг Скай, докато се чудеха „дали могат да минат по-тънко“. След което бройките просто свършиха – момент, в който ние вече не можем да направим нищо за вас. Тъй като този път книгата няма да можете да вземете от абсолютно никакво друго място, освен сайта на Издателството (Хеликон вече не е фактор и не работим с тях) – ситуацията ще е още по-сложна при липса на навременна реакция. Както виждате „схемата“ понякога просто не излиза, а и ние не сме склонни да общуваме с хора, които постоянно търсят такава. Самото злато е окултен свидетел именно на това качество – коректност и откритост. Ето защо искаме тази книга да отиде при хора, които разбират какво точно е постигнато и го ценят достатъчно високо.

За тези, които са свикнали да гледат изключително прагматично на нещата обаче, ще си позволим да дадем и още една гледна точка за стойността на книгата.

Почти в самия край на нейното случване си дадохме ясна сметка, че без капка съмнение качеството, обема и есенцията на всяка една голяма глава в следговора можеха да се превърнат в отделни книги сами по себе си. И всички те поотделно щяха да бият по значимост разграбените преди години издания на Робърт Морнинг Скай. Безкрайните взаимовръзки, които успяхме да синтезираме обаче направиха така, че тези привидно отделни книги да се превърнат в една колосална цялост. Така дали де факто си купувате 1 книга или „няколко“ наведнъж – дава възможност за още по-философско вникване в механизма на фрагментацията зад самия живот. В допълнение искаме да подчертаем че физическото копие на тази книга е артефакт в най-буквалния смисъл на думата. А механизмите чрез които този артефакт може да бъде „одухотворен“ и да заработи във вашия живот, са детайлно описани в неговата „сърцевина“.

Тази книга вече съществува в реалността ни под формата на материя, а окончателното ѝ холистично раждане предстои до броени седмици :)

896 стр. във формат В5, цветна и само с твърди корици (вариант с меки няма) – това е най-луксозното, цялостно и задълбочено издание излизало някога изпод перото ни. Следговорът ни е 600 стр. (2/3 от обема) и всяка страница е компресия на поне 5 обикновени такива. Т.е. „разгънат“ обемът става неимоверно голям и имате какво да разархивирате от него – отново – буквално с години. Вече знаете какво да очаквате от следговорите ни, а този без всякакво съмнение е нива над всичко правено досега. За да се убедите, че развинтването е гарантирано, напомняме ви още веднъж, че можете да получите повече информация за това какво представлява тази книга в нейния предговор.

И така.

Триумфът на това събитие е от космически магнитуд за нас двамата и всички, които косвено и пряко бяха замесени в енергията около проекта (Монтоук :D).

Искрено завиждаме на тези от вас, които ще решат да прочетат тази книга за пръв път. Тя наистина може да бъде четена и препрочитана отново и отново, защото пластовете ѝ са безкрайни като самото време.

Направихме онова, което зависеше от нас.

Благодарим ви, че се свързахте с Издателство „Паралелна Реалност“ :))

Готови сме да отговорим на въпросите и поръчките ви Сега! :D