Настоящият материал е компилация представляващ преводи от няколко текста хвърлящи светлина предимно върху трансхуманизма и неговото приложение, илюстрирано чрез конкретни примери. Намирам информацията за доста мрачна и тежка, но същевременно важна, защото идеите на това движение и неговата философия на практика са идеите и на Новия Световен Ред и те се imprint-ват в съзнанието ни от десетилетия чрез поп-културата, която е факлоносеца на Тъмната полярност. И тъй като в момента, от всички конспиративни теории съществуващи в пространството, най-вероятната, която се закотвя с всеки изминал ден, е избухването на война, връзките между настоящата тема и реалността ще стават все по-осезаеми с плашещо темпо. Информацията има коварен характер, защото точно както и при всичката друга пропаганда, така и тук, имаме захаросана идея, която на пръв поглед звучи логично и подлъгва много хора, докато под повърхността се крие чистокръвния възглед на НСР за това как точно трябва да изглежда „новия“ свят. Измамно дълги, защото на моменти са трудно смилаеми (поради което 50% от обема е съставен от картинки), долните статии дават базова представа за това какво е трансхуманизма, как той бива промотиран и прокарван концептуално в обществото и как постепенно той става все по-приемлив, което е и целта на елита. Това е актуална и използваема информация, която дори не може да се нарече „теория на конспирацията“, защото е точно пред очите ни, а долната компилация ще ви помогне да започнете да я разпознавате. Накрая, както винаги, има и допълнителни наблюдения, които дават важни следи за окултната и извънземна връзка в цялата тема. – Н.

Пропагандата на трансхуманизма и полицейската държава в поп-музиката

Съвременната поп-музика е пълна със символи и послания, целящи да оформят и манипулират съвременната младеж. Отделно от окултния символизъм дискутиран в други статии, посредством музикалните клипове се предават и различни аспекти от дневният ред на елита. Два от тях са трансхуманизмът и прокарването на полицейската държава. Ще разгледаме начинът, по който тези аспекти стават част от изпълненията на Риана, Бионсе, Daddy Yankee и Black Eyed Peas.

Както бе видяно в предишни статии на този сайт, най-големите световни звезди експлоатират общи теми в работата си, просмуквайки поп-културата с набор от символи и ценности. Съдържанието на посланието, изпращано към масите, независимо от музикалния жанр на изпълнителите, свидетелства за влиянието на „висша сила“ върху индустрията. Други статии от този сайт са разгледали начина, по който илюминатският символизъм, базиран на окултизма на тайни общества, е отразен в популярните клипове. Разкриването на свещените символи на елита и правенето на хората по-малко чувствителни към тях, обаче, е само един аспект от плана им. Други аспекти на контрола на илюминати също са отразени в съвременната поп-музика, включително масовият контрол върху съзнанието, трансхуманизмът („роботизацията“ на човешкото тяло) и постепенното въвеждане на една полицейска държава. Посредством новините, филмите и музикалната индустрия, този план е хитро представян на масите, използвайки различни техники. Ако новините плашат хората дотам, че да приемат мерки, ограничаващи личната им свобода поставяйки началото на „нова ера”, то музикалният бизнес свършва същата работа, като го прави да изглежда секси, забавно и модерно. Този облик е предимно насочен към младите, които са много по-податливи да „приемат“ посланието на индустрията.

Основна информация

Ако никога не сте чували за трансхуманизъм или военно положение, предлагам ви първо да се поинтересувате от това, тъй като тук ще предоставя само едно много обобщено обяснение на всяка отделна концепция.

Трансхуманизъм

„Трансхуманизмът е международно интелектуално и културно движение, подкрепящо използването на наука и технологии за усъвършенстване на човешките психически и физически характеристики и способности. Движението счита различни човешки състояния като инвалидност, страдание, болести, остаряване и естествена смърт за ненужни и нежелани. Трансхуманистите се обръщат към биотехнологиите и към други новопоявяващи се технологии за тези цели. Опасностите, както и ползите, също се вземат под внимание от трансхуманисткото движение.

Терминът „трансхуманизъм“ се означава със символите „H+“ или „h+“ и често e смятан за синоним на „подобрение на човека“. Въпреки че първата известна употреба на термина датира от 1957 г., съвременното значение е продукт на 80-те, когато футуристите в САЩ започват да организират това, което оттогава е прераснало в трансхуманистично движение. Трансхуманистите предричат, че хората евентуално ще могат да се трансформират в същества с толкова големи възможности, че ще носят наименованието „след-хора“ (post-humans). Респективно трансхуманизмът понякога е отнасян като „постхуманизъм“ или форма на трансформационен активизъм, повлиян от постхуманистични идеали.

Визията на трансхуманистите за бъдещо трансформирано човечество е привличала много поддръжници и противници с широк набор гледни точки. Трансхуманизмът е описан от критика Франсис Фукуяма, като най-опасната идея на света, докато един защитник, Роналд Бейли, се противопоставя като казва, че това е „движението, което обединява най-дръзките, най-смелите, най-фантастичните и идеалистични стремежи на човечеството“.“

Това, което почти никога не се споменава, е фактът, че тези технологични „подобрения“ ще бъдат извън обсега на обикновения човек. Огромната цена на тези научни открития ще ги направи достъпни само за подбран елит. Докато обикновеният човек е принуден да търси препитание в генетично модифицирани, химически изменени и дори отровни храни, елитът се опитва да постигне безсмъртие чрез науката. Дори ако масите нямат достъп до тези открития, масмедиите представят трансхуманизма като готин, желан и в крайна сметка – приемлив.

Корица на H+, трансхуманистично списание. Заглавието казва всичко („Ти си куклата“).

Полицейска държава

„The Patriot Act“ (приет след 11.09.01 г. в САЩ, който на практика премахна всички конституционни права на гражданите – бел. ред.) на Джордж Буш позволи на американското правителство да разшири наблюдението над своите гражданите, независимо дали това са телефонни обаждания, електронни писма или физически движения. Също така, той даде на правителството почти неограничена власт да арестува, задържа, претърсва и конфискува. Доналд Е. Уайкс, професор по право в Правния факултет на Университета в Джорджия, описва последната концепция така:

„Искам тук да разгледам един-единствен параграф от американският Patriot Act – параграф 213, определено една от най-зловещите клаузи на този чудовищен закон.

Меко казано, това прикрива огромната значимост на клаузата; секция 213 гласи, че по отношение на постановленията за федерално издирване „всички необходими предизвестия ... които е необходимо да се представят, могат да бъдат забавени, ако ... [1] съдът намира основателна причина да вярва, че предоставянето на незабавно уведомяване за изпълнението на постановлението може да има обратен резултат...; [2] постановлението забранява конфискуването на всяко материално имущество … освен когато съдът намира разумна необходимост за конфискацията; и [3] указът постановява предоставянето на такова уведомление в рамките на разумен период от неговото изпълнение, който период може да бъде продължен след това от съда при представяне на основателна причина.“

Параграф 213 може да бъде изразен в Оруелска терминология, но няма съмнение каква е целта му.

Параграф 213 е първият закон влязъл в сила в историята на американската криминология, който конкретно оторизира напълно нова форма на заповеди за обиск – това което правните специалисти наричат „постановлението за промъкване и дебнене“ (наричано още закон за тайно или нелегално влизане). Законът за претърсване с промъкване и дебнене оторизира полицията да приложи физическо нахлуване в частна собственост, без разрешението или знанието на собственика или живущия; накратко, подобно нахлуване изисква влизане с взлом.“ – Доналд Е. Уайкс, Списание Flagpole, септември 2002 г.

Последващи актове още повече са ограничили гражданските свободи на жителите чрез позволяване на правителството да обявява всеки американец за „терорист“ с малки или никакви доказателства. Правителството може също така да обяви военно положение при минимална или без причина.

„Законът за Оторизиране на Отбраната от 2006 г. на Джон У. Уорнър, „носещ името на дългогодишния председател на Комитета на Въоръжените Служби от Вирджиния“, е бил подписан на 17 октомври 2006 г. от президента Джордж У. Буш. Законът има „провокативна клауза наречена „Използване на въоръжените сили в сериозни обществени извънредни ситуации“, основната идея на която „изглежда е да се даде на федералното правителство далеч по-голяма свобода в координиране на действията при подобни на [урагана] Катрина бедствия (...)“ – Джеф Стайн, Редактор на (CQ) на Национална сигурност, 1 декември, 2006 г.

„Но при по-внимателно вглеждане, изказът също променя двувековният „Закон за въстанията“, който Конгресът прокарва през 1807 г., за да ограничи властта на президента да разполага войски на територията на САЩ ... „да потисне във всеки щат всяко въстание, домашно насилие, незаконно организиране на войски или конспирация“, пише Щайн.

„Но измененият закон отнема ограничението и „според критиците, той е формула за злодеяния на изпълнителите“, пише Щайн, като „новият изказ добавя „природно бедствие, епидемия или други сериозни заплахи за общественото здраве, терористична атака или инцидент„ към списъка с условия, позволяващи на президента да поеме местната власт – особено „ако домашното насилие е достигнало до такава степен, че законно установена власт на щата не е в състояние да поддържа обществения ред“.“

„Един от малкото, които се оплакват, сенатор Патрик Лийхи, предупреди, че мярката на практика приканва Белият дом да обяви федерално военно положение. ... Това „нарушава сериозните и дългогодишни устави „possecomitatus“ (PosseComitatusAct – федерален закон, приет през 1878 г., имащ за цел ограничаване властта на местните правителства да използват военна сила за прилагане на законите на територията. – бел. ред.), които ограничават участието на военните в правоприлагането, като по този начин улеснява президента да обяви военно положение“, казва той в забележки, представени на Архива на Конгреса на 29 септември“.“ – Източник

Ще разгледаме как тези концепции са хитро внедрени в поп-музиката, за да се създаде специфичен климат в колективното съзнание.

„Hard“ на Риана и изпълнението й на Американските Музикални Награди

Предишни статии на сайта на vigilantcitizen разглеждат окултният или насочен към контрола на съзнанието символизъм открит в клиповете „Umbrella“, „Disturbia“ и „Russian Roulette“. Напълно включвайки в себе си плана на илюминати, песента на Риана „Hard“ инкорпорира елемента на военна/полицейска държава.

Free Joomla Extensions

На хип-хоп жаргон терминът „hard“ обикновено се отнася за някого, който е улично-обигран, смел, бунтарски настроен и който твърдо „не е приятел с полицията“. Клипът трансформира термина във военен контекст. Във военното видео участват група униформени мъже, танцуващи под заповедите на „Генерал Риана“. Изминахме доста път след клипа на Public Enemy – „Fight the Power“ (Бори се срещу властта)..., сега е „Подчини се на властта“. Всички тези военни и диктаторски образи са смесени със секси движенията и облекло на Риана, призовавайки към най-първичния инстинкт на масите: секса. Това генерира у зрителя подсъзнателно позитивно отношение към този иначе ужасяващ фон. Имам предвид – кой иска да е на бойното поле? Не и хора, които някога са били там, това е дяволски сигурно.

Как стана така, че оръжията винаги са били цензурирани в музикалните клипове (особено рап), до съвсем скоро? Да не би да са приемливи само когато се използват за промотиране на войната и полицейската държава?

В тази символична снимка шапката „Мики Маус“ на Риана олицетворява контрола върху съзнанието. Тя седи на фалическия символ, който е дулото на танка. С други думи, тя е пешка на илюминатския дневен ред.

Изпълнението й на Американските музикални награди през 2009 г. също съдържа огромно количество забележителни елементи. Въвеждащият видеоклип е обезпокоително представяне на дехуманизацията и контрола над съзнанието, воден от „правителство в сянка“. Риана е киборг, програмиран чрез имплантиране на микрочип в тялото й [някой да се сеща за RFID? (Radio Frequency Identification – радиочестотна идентификация, вече широко използвана технология в нашето ежедневие. – бел. ред.)]. Обърнете внимание на неясния образ на тези, извършващи операцията.

Free Joomla Extensions

По време на изпълнението си тя е заобиколена от танцьори, носещи военни каски и размахващи оръжия наоколо.

Изпълнението на Бионсе на наградите Грами

Free Joomla Extensions

Бионсе излиза на сцената с група мъже, носещи екипировка, която полицията обикновено използва при потушаване на бунтове или други обществени безредици. Какво правят те в изпълнението на Бионсе? Допринасят за насищането на поп-културата с изображения на полицейщина.

Дали американската публика бива подготвяна психически за военно положение? Но това е невъзможно, Бионсе е такова добро момиче... о, почакайте:

Изпълнението на Daddy Yankee на наградите „Premio Lo Nuestro“, 2010 г.

Суперзвездата на регетона Daddy Yankee вероятно е бил избран да промотира дневния ред на латиноамериканската общност. Изпълнението му на наградите „Premio Lo Nuestro“ в Маями има перфектен илюминатски облик. В началото е показана снимка на звездата, поставена под масонски пергел:

Daddy Yankee е заобиколен от танцьори, наподобяващи роботизирани кибер-полицаи/войници. Името на последният му сингъл е „Descontrol“, което означава „губиш контрол“. Интересно.

Между другото, ето и логото на наградите „Premios Lo Nuestro“:

Колко шестици виждате?

Клипът на The Black Eyed Peas „Imma Be Rocking that Body“

Този дълъг клип разглежда изцяло сливането на хората и роботите, което, както по-горе се вижда, е крайната цел на трансхуманизма. Клипът започва с Фърги, която казва „Ние не сме роботи!“... само за да я видим как по-късно се превръща в полуробот, стрелящ с оръжие, което възбужда непреодолима нужда да започнат да танцуват.

Will.I.Am започва своя куплет, казвайки „Аз ще бъда подобрен нов негър“, което в общи линии обобщава философията на трансхуманистите.

Новият подобрен Will.I.Am и приятели?

В края на клипа, Фърги се буди от своя „сън“. Със сигурност беше яко да си робот, нали?

В заключение

Статиите в този сайт са се фокусирали предимно върху окултния символизъм открит в музикалните клипове. Има, обаче, и други аспекти на дневния ред на илюминати, които се срещат в поп-културата. Трансхуманизмът и основаването на военна държава са две цели, които бавно, но сигурно, биват завършвани с малко или никакъв обществен отзвук. Филмите, видео-игрите и музикалната индустрия вършат работата по воденето на колективното съзнание на масите в посока към новата ера, чрез насищане на въздуха с тези концепции. Роботизирането, както го наричат някои наблюдатели, е сложна част от музикалната индустрия в продължение на години и примерите за това са прекалено много за изброяване. Темата за „подобрения човек“ посредством роботизацията му е експлоатирана от повечето съвременни международни звезди. Има разлика между „тенденция“ и „дневен ред“.

Елементът на военна държава, открит в клипове и изпълнения, е сравнително нов, но също толкова, ако не и повече, притеснителен. Музиката винаги е била средство за лечение, освобождение и независимост. Като разглеждаме музикалната продукция в последните години, си задаваме въпроса има ли вероятност тя да е била превзета от всенатрапващият се елит? Замислете се кой притежава звукозаписните компании.

Източник: http://vigilantcitizen.com

Превод: CrystalClear

Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

Трансхуманизмът, пси-войната и песента на Black Eyed Peas „Imma Be“

Статията „Пропагандата на трансхуманизма и полицейската държава в поп-музиката“ накратко изследва трансхуманистичната тема на клипа на Black Eyed Peas „ImmaBe/RockthatBody“. Сътрудникът на VigilantCitizen – LVB, разширява тази тема и описва техниките на психологична война, използвани в това видео.

Клипът на Black Eyed Peas „Imma Be/Rock that Body“ е шедьовър на високотехнологично генерираната образност и дигитална музикална продукция, която е произведение на изкуството. Той също е един от най-крещящите примери за психологическа война и заблуда, която някога съм виждал в съвременната масмедия. В тази статия ще се дискутира:

1) Какво всъщност е трансхуманизма.

2) Широката употреба на техники за психологическа война в това видео и всички форми на масмедия.

3) Анализ на самия клип, за да ви покаже как тези психологически концепции, окултният и трансхуманистки символизъм и заблуждаващата сюжетна линия са интегрирани в това видео, за да промотират опасния дневен ред на култа познат като трансхуманизъм.

Трансхуманизмът е названието на движение, което заявява, че подкрепя употребата на всякакви форми на технология за подобрение на човешките същества. Това е далеч повече от банда безобидни и заблудени техно-хахота, които мечтаят за научнофантастични филми и за създаване на роботи.

Това е високо организирано и добре финансирано движение, което е изключително фокусирано върху унищожаването и замяната на всеки наш аспект като човешки същества, включително физическото ни тяло, индивидуалността на нашите съзнания и целите на живота ни и подмяната на всички съществуващи религиозни и духовни вярвания с тяхна собствена нова религия, която всъщност изобщо не е нова.

Засега, нека просто да започнем от самото начало.

Елитните създатели на трансхуманизма и евгениката

„Терминът „трансхуманизъм“ е въведен от биолога Джулиън Хъксли през 1957 г., който го дефинира като „човек, който остава човек, но надминавайки себе си чрез осъзнаване на новите възможности на и за човешката си природа“.“

Сър Джулиън Сорел Хъксли е бил английски учен по еволюционна биология, хуманист и интернационалист. През 1957 г. Хъксли измисля термина „трансхуманизъм“, за да опише възгледа, че „човек трябва да подобри себе си чрез наука и технология, включително евгеника, но също много важно – подобряването на социалната среда“.

Хъксли обяснява също, че: „Аз вярвам в трансхуманизма: веднъж щом има достатъчно хора, които истински могат да кажат това, човешката раса ще бъде на прага на нов тип съществуване, толкова различно от нашето, колкото е нашето от това на един китаец. Това поне ще бъде съзнателно изпълнение на нашата истинска съдба.“

През 1959 г. той получава специална награда от Фондацията Ласкер в категорията Планирано родителство – Световно население. Хъксли бил виден член на Британското общество по евгеника и негов президент от 1959 до 1962 г.

Хъксли, интернационалист по време на целия си живот с грижа за образованието, участвал в създаването на Организацията за образование, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО и станал първият й генерален директор през 1946 г.

Неговият мандат – шест години в управлението, бил отрязан на две години по повелята на американската делегация.

Интернационалистическите и консерваторски интереси на Хъксли го довели до основаване на WWF (Световен фонд за природата под предишното му име Световен фонд за дивия свят).

В своя труд той използвал следния аргумент няколко пъти: „Никой не подлага на съмнение управлението на бактериалната плазма на земеделските култури, затова защо не приложим същата концепция към човешките такива?“ Аналогията в земеделието се появява отново и отново, както се е появявала в трудовете на много американски евгенисти.

Хъксли бил един от многото интелектуалци по онова време, който вярвал, че най-нисшата класа в обществото била генетично нисша. Този абзац от 1941 г. убедително представя неговия възглед: „Най-нисшите класи се възпроизвеждат прекалено бързо. Следователно... те не трябва да имат прекалено лесен достъп до помощи или до болнично лечение, за да не би премахването на последната проверка за естествения подбор да го направи твърде лесно да се създават деца или да оцеляват; дългата безработица трябва да бъде основание за стерилизация.“

Джулиън Хъксли е брат на Олдъс Хъксли, за когото може би знаете, че е автор на много популярната книга „Прекрасен нов свят“, която е визия за бъдещето, която повечето хора разглеждат като „Нов световен ред“ (заедно с книгата „1984“ на Джордж Оруел) – депресираща полицейска държава на бъдещето, в която едно световно правителство използва технологията, като камерите за наблюдение, психологическата военна пропаганда и бруталните военни и полицейски сили, за контролиране на всеки и всичко в този анти-утопичен измислен свят.

Основателите на трансхуманизма били високо образовани и богати хора от предимно британско и европейско потекло. Тези личности били това, което бихме нарекли хора от елита, управляващата класа на обществото и техните възгледи били абсолютно елитарни, ако не и открито тоталитарни и фашистки по същество.

Евгеника

Този плакат с нацистка пропаганда насърчава публичната подкрепа на евгениката. Плакатът казва, че човекът с психически увреждания на картинката струва на немските граждани твърде много пари и трябва да бъде умъртвен за негово собствено добро за да се намалят разходите.

Една от ключовите концепции на старата школа на трансхуманизма, била елитарната псевдонаука евгеника, или „расова хигиена“, концепция която все още съществува и днес в модерната, лъскава и високотехнологична версия на това, което с обожание се назовава от последователите на култа „трансхуманизъм“, „Human+“ или „H+“.

„Евгениката е учението и практикуването на селективно отглеждане, приложено върху хората, с цел подобряване на видовете. В исторически план и в по-широк аспект, евгениката може да бъде и учение за „подобрението на човешките генетични качества“. Защитниците на евгениката се стремели да се противопоставят на това, което отнасяли като дисгенетична динамика в човешкия генетичен код. Конкретно казано, по отношение на продължаването на вродени разстройства и фактори, повлияващи общата интелигентност на обществото, свързана с наследствеността на равнището на интелигентност.

Евгениката била широко разпространена в ранните десетилетия на ХХ-ти век, но в голяма степен изгубила положителната си репутация, бидейки асоциирана с нацистка Германия. От следвоенния период насам, публичните и научните общности свързват евгениката с нацистко насилие, като насилственото расово прочистване, експериментиране с хора и заличаването на „нежелани“ групи от населението.

Разработките в генетичните, геномните и репродуктивните технологии в края на ХХ-ти век обаче, повдигнаха много нови въпроси и безпокойства за това в какво точно се състои значението на евгениката и какъв е етническият и моралният й статус в съвременната епоха.“

И така, тъй като зверствата на нацистите станали толкова известни, идеите на евгениката се покрили в нелегалност за кратко. Но оригиналните идеи и цели за „подобрение на видовете“ и „подобрение на човешките генетични качества“ все още заемат предно и централно място, макар сега да са в по-изтънчена и лъскава опаковка. Те се опитват да отбягват дискутирането на онези неудобни идеи, като как да се предотврати размножаването на нежеланите раси.

Съвременната мутация на трансхуманизма заявява, че единствено подкрепя „доброволната евгеника“, което звучи много по-великодушно от задължителната стерилизация и евтаназия на нежелани човешки същества, нали? Но, ако изобщо имате някакъв здрав разум, вероятно ще осъзнаете, че това етническо прочистване на генетичния материал („подобряване на видовете“ и „подобряване на човешките генетични качества“) просто не може и никога няма да се случи, ако е доброволно.

Всички ние трябва да разберем, че идеи като „доброволна евгеника“ няма да бъдат вече доброволни, ако и когато хората, които вярват в тези радикални расистки идеи, придобият политическа и финансова власт. В действителност, те вече наистина имат съществено известно богатство и власт и работят много усърдно за налагането на този трансхуманистичен план в нашия свят – без значение дали ни харесва това или не.

Принципите и концепциите на трансхуманизма

Трансхуманистите вярват, че работят за ново и подобрено съществуване, изоставяйки всичко, което сме знаели, в прашното кошче на историята, приветствайки една нова „Златна ера“ на супер-същества. Те искат да се превърнат в изцяло нови видове, надминавайки това, което сме като хора, с използването на радикално напреднала технология за постигане на целите си. Нека погледнем само няколко от основните концепции и цели на трансхуманизма.

Кошерното съзнание

Една от основните концепции на плана на трансхуманистите е „Кошерното съзнание“.

„Кошерно съзнание: вид колективно съзнание, при което индивидуалността е ликвидирана; състояние на подчинение.

Група от хора, които дават грешното впечатление, че са с кошерно съзнание, например чрез безразсъдно следване на заповеди.“

Човекът, който е бил част от ранния елит на трансхуманистите, заедно с Джулиън Хъксли, бил сър Чарлз Галтън Дарвин, внукът на Чарлз Дарвин, който формулирал еволюционната теория.

Както и да е, ето един от цитатите на Чарлз Галтън Дарвин относно кошерното съзнание:

„Може би е имало лекарство, което, без други вредни ефекти, е премахнало неотложността на сексуалното желание и така е възпроизвело в човечеството статуса на пчелите-работнички в един кошер.“

Както казах по-рано, основателите на трансхуманизма са имали елитарни възгледи за това какво трябва да бъде човечеството. Тази концепция за човешкия кошер е била представена от управляващата елитна класа през вековете като идеалното общество. Върховната робска раса, научно проектирана да се подчинява, да следва и да служи на нуждите на елита – пчели-работнички, които не задават въпроси и не се бунтуват.

Трансхуманистите си представят това кошерно съзнание като възможно, когато всички хора по света могат да свържат съзнанията си посредством технология, създавайки симбиотично съществуване чрез новата супер-интелигентност на това колективно кошерно съзнание. Забравете за нуждите на отделния човек – важен е само Кошерът. Те разглеждат тази колективна супер-интелигентност като сингуларност (в символичен смисъл това е трансцедентален портал между земното и божественото, между хората и боговете. Това е мястото, където според трансхуманистичната доктрина човек може да живее вечно при оптимални условия. – бел. пр.).

Upload на съзнанието

„MURG“ е акроним, който трансхуманистите използват за означението на „Mind Upload Research Group“ (Група за изследване на прехвърлянето на съзнанието).

Кошерното съзнание или сингуларността, за което работят, ще се прояви, както вярват те, когато съществува технология, която ще позволи на хората да „upload-нат съзнанието си“ към изкуствено създадено устройство за запаметяване, вид глобален твърд диск, така че обединената интелигентност на всички съзнания ще създаде тази нова супер-интелигентсност, която е Единството, или кошерното съзнание.

Култът на трансхуманизма

„Вместо покорно прекланяне пред измислени богове, или сляпо отхвърляне на идеалите, които представят, трябва да се стремим да се превърнем самите ние в богове. Тялото е слабо, но съзнанието може да бъде вечно. Хората може да умират, но те могат да бъдат съхранени и да възкръснат. Този свят може в много отношения да прилича на ад, но ние можем да създадем рай на земята. Вселената може да бъде място на хаос и ентропия, но ние можем да го запълним с ред и интелигентност. Водени от разумна причина и подкрепени от технологията, можем да изкривим реалността според нашата воля и да направим невъзможното възможно.“

Трансхуманистичните идеи за превръщане в богове и вечен живот посредством технология определено показват едно изключително ниво на суета. Не просто обикновената човешка суета да носиш хубави дрехи и да се гримираш, за да изглеждаш добре – а да БЪДЕШ бог – и следователно изцяло отхвърляне и заменяне на Бог. Това е Луциферианска доктрина.

Прагматична моралност

Трансхуманистичната идея, която наричат Прагматична моралност, е просто рециклирана и пренаименувана версия на най-старата заблуда в света – че не съществува добро или зло.

Ето как тази концепция се прилага към вярванията на трансхуманистичния култ:

„Етиката и моралът трябва да обслужват, или поне да не стоят на пътя на безграничната самоактуализация. Те трябва да бъдат инструменти и напътствия за успешен живот, а не средства за безмислено ограничаване. Както плътта, традиционната моралност е нещо, което трябва да бъде преодоляно. Няма никакво „Добро“ или „Зло“; само ефективност и неефективност; интелигентност и глупост; победители и победени. Съществува единствено рационален самоинтерес и онези които са прекалено плахи и невежи да го преследват. Това просто и все пак дълбоко разбиране оформя основите на една мощна перспектива за света и е ключова стъпка към постигането на просветление и трансцеденталност.“

Символи на трансхуманизма

Съществуват много символи на трансхуманизма, но накратко ще обясня само някои от тях. Може да погледнете тук, ако искате да разберете повече.

„Комбинирани, знакът за биологичена опасност и ороборусът символизират факта, че онези, които желаят да постигнат истинско безсмъртие и божественост, трябва рано или късно да преминат границите на обречените си биологични обвивки и да се превърнат в неорганични същества. Плътта просто е твърде крехка и ограничена за нашите цели.

В този контекст, знакът за биологичена опасност символизира трудното, но необходимо „сменяне на кожата“, а ороборусът е потенциално вечно съществуване, знание и сила, които ще бъдат нашата награда. Комбинираният символ орохазард (ourohazard – от biohazard – биологична опасност и ouroboros – ороборус, змия захапала опашката си) като портал към транстопията – нашият бъдещ технологичен рай.

Орохазард е също и предупреждение. Освен път към издигането, технологичната сингуларност може да бъде и край на пътя за нас, едновременно като личности и вид. Зловещата форма на знака за биологична опасност, символ на смъртта и опасността, има застрашителни размери зад ороборуса – символ на вечен живот. Алтернативно, човек може да каже, че комбинирането на себепоглъщащият се и саморазрушаващ се ороборус със страховития знак за биоопасност има силен синергичен ефект, което прави орохазард-а някакси циничен и нихилистичен символ. Предвестник на неминуемата участ и на финалния триумф на хаоса, ентропията и смъртта. В това отношение той е сравним със символизма на черепа. Това е тъмната страна на трансхуманизма; орохазардът е врата към забвението. Орохазардът с присъщият си дуализъм е въплащение на сингуларността.“

„Змията Томойе – сливане на ороборуса и символа Томойе, олицетворява радикалната природа на транстопианството. Това е philosophia militans – философия на войната. Ние сме върха на меча, ударната група на сингуларността.“

„Революцията на вселената започва с революция в съзнанието.“

Интересна употреба на термина „ударна група“ – тук имаме препратка към нацистите. Очевидно тази „доброволна“ част от трансхуманизма може да бъде леко заблуждаваща, ако те се разглеждат като войници от SS в тази „революция на съзнанието“.

Църквата на Вируса

„Църквата бе създадена да се съревновава с традиционните (ирационални) религии в човешката идеосфера с идеята, че ще въведе и разпространи „мемите“, които ще гарантират оцеляването и еволюцията на нашия вид („мем“ е аналог на „ген“ и означава единица култура – идея, вярване – бел. пр.). Главното предимство обсъждано измежду привържениците е, че Вирус предоставя концептуална рамка за водене на истински смислен живот и придобиване на безсмъртие без прибягване до мистични делюзии.

Вирус е съвкупност от взаимно подкрепящи се идеи (мем-комплекс), обхващащ философия, наука, технология, политика и религия. Същинските идеи са базирани на еволюцията и на меметиката, защото една от главните цели на създаването бе способност за оцеляване чрез адаптация (религиите умират, не защото остаряват, а защото се превръщат в отживелица). Ако една нова религия е създадена с предпоставка за продължително интегриращи се по-добри (по-точни, по-полезни) концепции, докато осигурява оцеляването на своите поддръжници, тя евентуално може да постигне истинско безсмъртие.

Чарлз Дарвин бе ръкоположен като светец на Църквата на Вируса на 12 февруари 1996 г. – на 186-годишнината от неговото рождение, за приноса му към теорията на еволюцията, което го прави може би най-влиятелният меметичен инженер на съвременната ера.

Грехове в Църквата на Вируса

Догматизъм

„Посредством някакъв обрат на съдбата, западното общество разглежда догматичната вяра като добродетел. Да поддържаш една идея истинна, въпреки всички доказателства в противното, е отказване от истината. Убежденията са краят на знанието, а не началото; те са врагове на истината повече от лъжите.“

Ето една стратегия за набиране на нови вярващи (заразени) в техния трансхуманистичен култ:

„СТРАТЕГИЯ ЗА ЗАРАЗЯВАНЕ: Всяка меметична стратегия, която насърчава заразяването на гостоприемник. Шегите насърчават заразяването като бъдете забавни, мелодиите – като предизвикват различни емоции, лозунгите и фразите за привличане на вниманието – като бъдат сбити и периодично повтаряни. Обичайни стратегии за заразяване са „злодеят срещу жертвата“, „страх от смъртта“ и „чувство за принадлежност към общността“. В един мемичен комплекс, мемът, който служи за примамка, често е централен в стратегията за заразяване. (Вижте репликационната стратегия; мимикрия) (GMG).“

Светецът-покровител на трансхуманизма

„Луцифер е латинският термин първоначално използван от римляните за обозначаване на Венера, когато планетата е била на запад от слънцето и следователно е изгрявала преди него сутринта бидейки така утринната звезда.“

„Според екстропианския философ Макс Муур (от екстропия – антоним на „ентропия“, а именно – противодействие на ентропията чрез технология за постоянно подобрение на човека. Философията на екстропията е част от движението на трансхуманизма. – бел. пр.), „Луцифер е въплащение на причина, на интелигентност, на критическа мисъл. Той се противопоставя на догмата за Бог, както и на всички останали догми. Той защитава изследването на нови идеи и нови перспективи в търсене на истината.“ Той също така е и архетипов борец срещу остарели вярвания, бунтовник и противник (думата „Сатана“ е от еврейската дума „Sathane“, значеща противник; в оригиналната употреба в еврейския [вижте Книгата на Йов], Сатаната е врагът, но не на Господ, а на човечеството; т.е. ангелът, натоварен от Господ със задачата да докаже, че човечеството е недостойно творение. В контекста на транстопията (манифест на XXI-век, утопията на трансхуманистите – философия за изграждане на нов свят с инструменти на трансхуманизма, основаваща се на 12 главни принципа – истина, технология, трансцеденталност, прагматична моралност, интелигентен хедонизъм, рационална религия, сингуларизъм, социален индивидуализъм, предпазване от смъртта (чрез криогенно инженерство), противопотомствен принцип, динамичен песимизъм и меметична еволюция, Луцифер олицетворява амбицията, бунтовничеството, рационалното просветление и тъмната страна на трансхуманизма.“

Пробутването на трансхуманизма на масите чрез пси-войната

Какво всъщност е „психологичска война“?

Психологичската война (пси-война) е дефинирана от Американският отдел по отбрана като:

„Планираното използване на пропаганда и други психологически действия, имайки за главна цел въздействия върху мнения, емоции, отношения и поведение... на групи по такъв начин, че да подпомагат... целите.“

„Използват се различни техники от всяка група и целят въздействие върху ценностните системи на целева аудитория, нейните системи от вярвания, мотиви, основания или поведение.“

Това често е разглеждано като „печелене на сърца и умове“ или подобно – „Хванете умовете и сърцата им и душите ще ги последват.“

Метакомуникация

Метакомуникацията е естествен комуникационен процес, който е толкова прост, колкото да кажеш „обичам те“, докато се усмихваш – комуникация на две нива. Сложете и една прегръдка и ще имате три нива на предаване на това позитивно съобщение.

Всяка комуникация се състои от (поне) две нива. Първо, „съдържателното ниво“ на това, което се казва буквално. Второ, има ниво, което Грегъри Бейтсън нарича „метакомуникация“, което е подразбиращото се съобщение или тона на комуникиращият, който може да бъде елементарен, като изражение на лицето. Често разпознаваме, че това е „тонът“ на нечий глас или по какъв начин се казва нещо. Така, имате това което се казва и как се казва. Тонът всъщност е „командната“, част от комуникацията, защото той е създаден да инструктира или накара получателя (или жертвата) на комуникацията да интерпретира съобщението по определен начин.

Теорията на комуникацията на Бейтсън може да помогне за разкриването на взаимодействието, опериращо отвъд съобщението. Всяка комуникация, твърди той, има доклад (същинското съобщение) и заповеден аспект (тонът). Докато докладът предава информация за състояние на дадени неща, заповедният кара получателя да приеме определено отношение към доклада и (го води към) отговор по определен начин. Заповедният елемент на съобщението е метакомуникация за контекста на съобщението – същината на взаимоотношенията, в която се обменя информацията.

Изопачена метакомуникация – смесени сигнали и заблуда

Моментът, при който това се превръща в изопачена метакомуникация в масмедията, е когато включват първично грешно съобщение в реклама или в музикален клип, което е проектирано не само да продаде продукта, но и да въздейства на начина на мислене и убежденията на зрителя.

Даниел Лернър, който е бил част от ОСС (предшественикът на ЦРУ), нарича това „Черното ниво“ на психологическата война, защото включва:

„Извършване на фалшификация (лъжи), предназначени да заблудят врага.“

Съществуват много пластове на комуникация във филмите, клиповете, рекламите и новинарските медии, които обикновено дори не осъзнаваме на съзнателно ниво, и точно за това става въпрос в тази част от статията и във видеото на Black Eyed Peas.

Терминът „изопачена метакомуникация“ е бил измислен от антропологът Ричард Херскович. Той може да бъде отчасти разбран, чрез обикновения пример на мошеника: той ти стиска ръката, усмихва ти се и ти говори хубави неща... докато ти краде парите.

Това е стратегия за преднамерено отвличане на вниманието ви от неговата истинска цел чрез използване на вежлива, очарователна заблуда. Той казва едно нещо, като начин за отвличане на вниманието със заблуда, за да ви накара да се чувствате удобно в ситуацията, така че да постигне истинската цел, която е да ви открадне парите.

Например, да кажем че в една реклама в списание има едно много хубаво момиче за модел, но отстрани може да видите гримьора, който стои там и гримира друго момиче, което изглежда така, сякаш току-що се е събудило. Изкуствената природа и подвеждащите елементи на рекламата ви въвличат „в купона“. Това ви кара да осъзнаете, че сте схванали нещата, че разбирате илюзията, което ви кара да се чувствате умни, като вътрешен човек и това усещане ви дава чувство за награда и повдигане на егото, защото се чувствате умни и готини.

Този процес има обичайния ефект да кара хората да се отпуснат и малко да свалят защитата си, което ги оставя по-отворени към действителното намерение на това, което рекламата се опитва да направи – да ви продаде някакъв боклук, от който вероятно нямате нужда – и идеи, с които може да не се съгласите. Това ни води до друго средство за манипулация и контрол на комуникацията, познато като двойно свързване.

Двойни връзки: ситуация, в която няма победител

Двойната връзка е дилема в една комуникация, в която човек (или група) получава повече от две противоположни съобщения, като едното съобщение се противопоставя на другото. Това създава ситуация, в която един положителен отговор на едното съобщение води до отхвърлящ отговор на другото, така че човек да греши автоматично, независимо от своя отговор. Същността на двойното свързване е че човек не може да се конфронтира със заложената дилема и следователно не може нито да коментира конфликта, нито да го разреши, нито да не участва в ситуацията.

Друго обяснение на двойната връзка е: „психологически импас (безизходно положение, задънена улица) създаван когато са направени противоречиви искания от един индивид, като дете или служител, така че без значение коя директива се следва, резултатът ще бъде разтълкуван като грешен“ или „ситуация, в която една личност трябва да избере между еднакво незадоволителни алтернативи; наказваща и безизходна дилема.“

В това видео на Black Eyed Peas ви се дават възможностите да бъдете повредени, заекващи човешки същества, или да бъдете насилствено „поправени“ с технология по някакъв начин (мегафони-оръжия в този случай). Обезпокоителен набор от избори.

Първата опция е грешна от самото начало, защото допускането е, че има нещо нередно в това да бъдеш човек; да бъдеш роден (не клониран), да живееш 80-100 години (ако си късметлия) и след това да умреш, което разбира се означава точно това да бъдеш човек.

Втората възможност предлага трансхуманистичната идея, че човечеството ще бъде по-добре в опита си да „измами смъртта“ като използва технология, която не само, че е дълбоко измамна, но и отрича и се бунтува срещу истинската природа на човешкото съществуване – което се състои от раждане, живот и неизбежно смърт.

Така двойната връзка тук е че не искаш да се чувстваш повреден и нисш (както си поставен да се чувстваш от грешното послание в това видео), но и също (надявам се) осъзнаваш, че превръщането в киборг, за да живееш вечно, не е нещо, което наистина искаш.

Изопачената метакомуникация е подобна на това в много отношения.

Просто разберете, че в крайна сметка става дума за предаване на идеи на много нива; една информация е истинна, а друга – грешна и други нива ви индикират, че ви показват нещо, за да ви отвлекат вниманието от реалното съобщение или цел, както и да отрекат истинската цел на комуникацията. Звучи наистина объркващо и шизофренично, нали? Защото наистина е такова. Повече от Ричард Херскович:

„Тази шизофренична система (двойни връзки и изопачена метакомуникация, тъй като те са използвани в масмедията) следователно носи своята експлоатационна природа на жертвите си по начин, който призовава тяхното участие в собственото им потискане. Както твърди Антъни Уилдън: „Това е една необходима функция на патологичната комуникация, за да отхвърли собствената си патологичност, докато я признава и използва на други нива. Така, тъй като никоя система (включително човешкото съзнание) не може в дейстиветлност да игнорира отношенията на обратната връзка, нашата култура просто ги превръща във взаимоотношения на ВЛАСТТА.

Начинът, по който разпознаването на зрителя на заблудата на масмедията се канализира в участие в тази заблуда, е фалшива демократизация на експлоатационната връзка, и е използвана да позиционира зрителя по определен начин, като средство за контролиране на това как той ще получи съобщението.“

Двуличие в „Imma Be“

Лицемерието се дефинира като „противоречива двойственост на мисълта, речта или действието; особено прикриването на истинските намерения на някой чрез подвеждащи думи или действия.“ Това е да се казва едно нещо и да се прави (или да се има предвид) друго... и да се върши умишлено с цел заблуда. Така, с тази идея за лицемерието в съзнанието, нека погледнем какво ни казват различните пластове на комуникация в този клип на BlackEyedPeas (BEP).

Един пласт включва предаването на невярно съобщение назрителя (жертвата), което е приятелско или с което той да се съгласи, за да го накара да се чувства удобно. В това видео невярното и подвеждащо съобщение е, че тяхното вярване е, че е грешно хората да бъдат заменяни с машини и че „ние не сме роботи“. Това е затвърдено в началото, за да даде на зрителя приятелско съобщение, с което той да се чувства удобно или да се съгласи с него. Както мошеника, те ви очароват, за да ви обезоръжат.

Но след това Will.I.Am казва колко е готино, че гласовата машина-изкуствен интелект (технология) ще замени хората и че няма да им се налага да пеят повече. Противоречиви съобщения, използвани за прикриване на истинското им намерение = двуличие.

Друг слой е свързан с даването на някои намеци или очевидни съобщения на зрителя за да му покаже, че историята във видеото е просто един сюжет – като привлича вниманието към самия него в началото и в края на този клип, показвайки ви (фалшиви) истински случки на Black Eyed Peas, които провеждат срещата си, както и инцидента с Фърги, когато се спускат да й помогнат в края на видеоклипа.

Този метод за използване на история, за да се привлече вниманието към самата нея, е създадена да даде на жертвите допълнително ниво на комфорт (спомнете си първият пласт по-горе) и чувство за награда или повдигане на егото чрез даване на илюзията на жертвите, че са я разбрали и че „са в купона“, така че да се чувстват добре и да се чувстват умни, защото са го разбрали, което ги кара да се отпуснат и да свалят защитата си. Това е вторичният пласт на това да ви очароват и обезоръжат.

Но, най-важният пласт на комуникацията в това видео е самият сюжет, който е показан (невярно) като „само сън или фантазия“, което намеква, че това не е истинското послание или цел на комуникацията. Вярно е точно обратното обаче.

Тази „сцена-сън“ ви показва много ясно със своите визуални образи и идеи каква всъщност e истинската цел и послание на този сюжет. Ето какво ви се показва в „съня“:

Хората са изобразени като заекващи, счупени, безпомощни машини, които са подчинени по всякакъв начин на машините. Контрастирайки, машините са разкрити като доброжелателни и добри и са показани как помагат на хората да станат по-съвършени същества... насилствено, стреляйки по тях с оръжия, които лекуват лошото им състояние. Това е добър пример за когнитивен дисонанс, което е друг силен аспект на психологичната война в масмедията.

Познавателната способност (cognitio) е научният термин за „процесът на мислене“.

Дисонанс е състоянието на несъгласие или конфликт между две или повече неща – неща, които не си пасват. В музиката, дисонансът е изразен като „смесица между нехармонични ноти, сблъсък на несигурни музикални интервали или акорди“. Най-простото обяснение на това в музиката е, че дисонасът звучи странно и обезпокоително за ухото. Ноти, които не звучат добре заедно.

„Когнитивният дисонанс е чувство на неудобство, причинено от наличието на две противоречиви идеи едновременно. Теорията на когнитивният дисонанс предполага, че хората имат обоснована подбуда да намалят резонанса чрез променяне на техните отношения, вярвания и поведение, или чрез тяхното обяснение и рационализиране. През 1957 г. Леон Фестингър публикува своята теория за когнитивния дисонанс, която е променила начина, по който психиолозите гледат на процеса на вземането на решения и на поведението. Това е един от най-влиятелните и широко изучавани теории в социалната психология.

Когнитивен дисонанс се появява когато човек възприема една логическа противоречивост в неговите убеждения, когато една идея предполага за противоположността на друга. Дисонансът може да бъде преживян като вина, яд, фрустрация или объркване.“

Важното при когнитивният дисонанс в масмедията е това, че когато човек се изправи пред такива противоречиви идеи, това създава конфликт или смущение, което обикновено дори не е забелязано на съзнателно ниво. Вместо това, то е прието и обработено от подсъзнанието ви, от вашият автопилот, по същия начин, по който автономната ви нервна система контролира вашето дишане, сърдечна дейност и премигването на очите ви без изобщо да мислите за това съзнателно.

Излагане на показ и намаляване на чувствителността у хората

Първият път, когато сте гледали филма „Убийствен пъзел“, може би сте откачили от ужасяващите убийства и мъчения. Но ако го гледате още сто пъти, мога да ви гарантирам, че вече няма да ви притеснява толкова много. С течение на времето, когато сме изложени на образи на нагледно насилие, сексуалност или на идеи, служещи си с комбинации от подобни образи (когнитивен дисонанс), ние бавно ставаме по-малко чувствителни към тези идеи и привикваме към поведението да не реагираме така силно на тях.

Това може да бъде разбрано по същия начин, по който човек реагира на болезненото слънчево изгаряне за първи път, когато е твърде дълго на слънце – прекомерно излагане – прекалено много от това, което не си свикнал да поемеш наведнъж. Но, след като сте били на слънце цяло лято, кожата е станала по-малко чувствителна, или привикнала да приема ултравиолетовата радиация чрез поемане на малки дози от нея, последователно, за дълъг период от време. Така човек не преживява силната радиация (слънчевото изгаряне), което е имал първия път.

Разбира се, този пример е такъв, в който има и добър аспект на намаляването на чувствителността – да не се получава болезнено слънчево изгаряне всеки ден е нещо добро. По същия начин, алергичните шокове могат да помогнат на хората да предотвратят остри алергични реакции, правейки ги по-малко чувствителни, като им се дават малки дози от това, което е лошо за тях, за продължителен период от време. Липсата на остри алергични/астматични пристъпи също е нещо хубаво.

Но, в случая на масмедията и намаляването на чувствителността на нашето съзнание, няма нищо добро или полезно в начинът, по който сме систематично обработвани да приемаме различни деструктивни и опасни идеи. Трансхуманистичните идеи са един пример за това – хората започват да приличат повече на роботи, а роботите започват да приличат повече на хора.

Краят на началото

И така, първоначалното замислено послание на това видео е трансхуманистичната идея, че хората не са достатъчно добри в своята естествена същност и че имаме нужда да бъдем промемени с технологични устройства и да бъдем препрограмирани с радикално различни идеи, за да станем по-добри, дори ако това трябва да бъде направено срещу нашата воля. Тази идея е опасно прокарана и представлява пълна дехуманизация на нашия вид, както е и една много обезпокоителна визия за бъдещето на човечеството.

Надявам се, че това въведение в техниките на психологическата война ви помага да разберете по-добре заблуждаващите методи, които са използвани в масмедията за да ни убедят и модифицират нашето мнение и че това ще ви помогне да видите истинската цел и средства на рекламите, филмите и видеоклиповете, които виждате за в бъдеще.
И така, сега сме дискутирали какво е трансхуманизъм, техниките на психологическата война, които се използват в масмедията – изопачената метакомуникация, двойните връзки, двойнствеността, когнитивния дисонанс, излагането на показ и намаляването на чувствителността – и как те са използвани като средства за заблуда в масмедията. Трудната част свърши.

Анализ на клипа„Imma Be“/„Rock that Body“

Free Joomla Extensions

Видеото започва с всички членове на Black Eyed Peas, седящи в офис, говорейки си и работейки върху идеи. Главният тип, Will.I.Am, седи на компютъра си и гледа образи на роботи. Може също да видите и мегафона под формата на оръжие, който лежи на масата, което предзнаменува настъпването на събитията във „фантастичната“ част от сюжета – показвайки ви, че този обект от „фантастичната“ част в действителност съществува в (невярната) „реалната“ история. И, защото по-късно ще разберете, че всичко което предстои да се случи е изразено просто като сън на Фърги, това е част от изопачената метакомуникация, която се използва не само за да ви подскаже факта, че цялото видео е просто една история, но и да отрече истинското подвеждащо послание, което се съдържа в сегмента „сън“ на сюжета.

Това е сцена от частта с измисления „истински свят“ на клипа, позволявайки ви да разберете, че цялото видео/история е измислено. Илюзия в илюзията – обект от частта със съня някакси съществува в тази част от измисления „истински свят“ на сюжета – което: а) използва историята да привлече вниманието към самата нея и б) да заблуди още повече за истинската същност на посланието на историята.

Will.I.Am казва на всички, че има нещо готино да им покаже, вади едно от онези високотехнологични алуминиеви куфарчета тип ЦРУ и го отваря. Останалите от групата питат какво е и той им казва, че това е машина с изкуствен интелект, която взема гласа ти като шаблон и ти позволява просто да напишеш текста и тя ще извърши „цялото пеене, говорене и рапиране“. Той казва, че това е бъдещето и че това е нещото, което ще отведе Black Eyed Peas в 3008 г... което е някакси забавно и много оптимистично, доколкото може да се живее толкова дълго без някаква радикална технология, която може да те поддържа жив за 120 години и нагоре. Ще стигнем до тази част по-късно.

Тази сцена от измислената „реалност“ продължава с друг член от групата, който пита Will дали това означава, че в действителност той няма да рапира повече в студиото и Will обяснява, че, не, той няма да рапира, защото машината ще прави всичко, което Will смята за много готино.

Тогава Фърги наистина полудява и приема ролята на кралица на драмата. Тя казва: „това ще изкара душата (от песента)“, „това не е истинско“, и накрая: „Ние не сме роботи!“, и напуска стаята вбесена. Това е друг пласт от изопачената метакомуникация, която използва частта с неверния „реален свят“ на историята, за да отрече истинското съобщение, което тепърва започва в частта със „съня“. И така, Фърги излиза навън и скача върху страхотния си мотор-ракета и поема по пътя. Но не стига много далеч, защото в гнева си тя кара точно срещу идващия насреща автомобил. Кофти.

Смъртта и възкръсването на Фърги

Бедната Фърги. Изглежда сякаш се е превърнала в най-сладкото убийство на пътя. Но почакайте. Тя вече не е в града, където е станал инцидента. Сега тя внезапно се намира по средата на нищото, в пустинята. И този образ е особено символичен – страхотната готина високотехнологична машина стояща изправена (не на земята както би било след катастрофа) в превъзхождаща позиция, която хвърля зловещата си тъмна сянка върху очевидно мъртвото човешко тяло, лежащо на земята. Машината е убила човека. Схващате ли?

Значение на трансхуманистичната песен

Видеоклипът на Black Eyed Peas използва думите „Imma Be“ и „Rock that Body“.

В условията на трансхуманистичните значения вярвам, че „Rock that Body“ („Разтърси това тяло“) означава „промени и подобри човешкото тяло“, т.е. „подобри дефектната човешка машина от месо чрез напреднала технология“, както виждаме във видеото.

Imma Bee – буквално

Това което намирам за много интересно в песента „Imma Be“ е, че вярвам, че тя казва „I’maBee“ („Аз съм пчела“) буквално.

Очевидно, осъзнавам, че „Imma Be“ се използва като жаргонен начин да се каже „I’m gonna be“... („Аз ще бъда“). Но е доста ясно от въвеждащата сцена на това видео, че Will.I.Am е интелигентен човек с добра репутация, така че, относно това което бе отбелязано – употребата на тази фраза е умишлена и е използвана по специфични причини. Една от тях вероятно е „уличното кредо“, но също така смятам, че е употребена преднамерено да създаде буквалното значение „Аз съм пчела“.

Начинът по който песента набива „I’m a Bee“ в съзнанието ти като чук е важна. Всъщност бях обмислил да преброя колко пъти казват „I’m a Bee“ в тази песен, но реших, че това щеше да е твърде много работа. Нека просто се съгласим, че тя казва „I’m a Bee“ няколко дузини пъти, вероятно около сто пъти за приблизително четири минути. И така, достатъчно ясно е, че това е било важно съобщение, което са искали да пуснат. (Друго още по-очевидно за мен е, пък че корицата изобразява полу-пчела, полу-щепсел, което отново илюстрира трансхуманистичната идея, която съдържа в себе си както колективното съзнание като аспект на преминаването към полу-машини, полу-хора, така и самата машина като естство. Електронна пчела – какъв по-добър символ от това? – бел. Н.)

Не сме ли пчели?

Ето и някои окултни значения и символизъм относно пчелата:

„За онези, които не са запознати с нашата работа може да изглежда любопитно, че един окултен аспирант трябва да избере на пръв поглед незначителната и невдъхновяваща пчела като символ на избраното му обучение. За онези които са изследвали целите и правилата на окултизма по-задълбочено, очевидната връзка е добре обобщена от твърдението на св. Джон Хризостом в неговата дванайсета проповед: „Пчелата е по-почитана от другите животни, не защото тя работи, а защото тя работи за другите. Наистина, пчелата работи неспирно за общото благо на кошера и се подчинява безпрекословно, което понякога се явява като несправедлива йерархия.“

Схванахте ли това? На пчелите (работнички) се гледа с възхищение, защото „те работят неспирно за общото благо на кошера и се подчиняват безпрекословно“, въпреки че йерархията (аристокрация срещу селяни) е много нечестна.

„Пчелите символизират също сълзите на древния египетски слънчев бог Ра или Хор“ – всевиждащото око от символизма на окултната пирамида, която виждате навсякъде в наши дни, както и масонството и т.н.

„Пчелата е също символ на висше положение в духовен аспект, както и на развитието на добър характер.“

Разбира се, по онова време „добър характер“ е означавало да бъдеш лоялен слуга (роб) на египетски фараони и на окултните божества. 

И така, съществуват значими връзки межди трансхуманизма, кошерното съзнание и окултния символизъм на пчелите. Връзката с пчелите се простира и отвъд този свят, но за това – друг път.

Мечтата на трансхуманистите

Ето някои интересни образи, които са показани след като Фърги се събужда, или се връща към живот и се изправя от земята. Тя е заобградена от пустинни твари.

Зло излъчване, рогатата змия определено символизира нещо и се обзалагам, че вероятно знаете какво е това.

Още едно влечуго, показващо едното си око.

А това същество със зловещ вид очевидно също носи рогатия и демоничен облик.

И още едно влечуго, което показва едното си око, заедно с много хитрия огледален образ на скалата, която е точно зад него и която изглежда почти идентично с главата и окото на влечугото.

И накрая врана или гарван, символизира предзнаменование или предвестник на смъртта в много култури.

Така, ето я Фърги, изглеждайки много по-добре сега, за щастие, и започва да пее... е, да рапира текста. Забелязох, че облеклото й прилича на лице на робот, като областта около гърдите й са кръглите му очи, а квадратната черна уста е парче плат или лента. Също така, забележете, че зад нея се намира гигантския черен лош киборг. Той се появява за първи път тук.

Фърги върви към гостилницата, която е заградена от табелите на бирата TUBORG (Tu-borg – ти робот (за справка кои са боргите – StarTrek) – бел. пр.), също както обложката на албума на BEP. Заглавието на албума, „The E.N.D.“, е интересно, не само заради очевидната идея за „The End (of the World)“ – „Краят (на света)“, но и защото това означава „Energy Never Dies“ („Енергията никога не умира“). Това има някои очевидни духовни и реинкарнационни компоненти.

Някои трансхуманисти се занимават с криогеннно замразяване и със съхраняване на главите си (крионика), когато умрат, защото вярват, че в бъдеще ще съществува технология да ги върне обратно от мъртвите. Така, „Енергията никога не умира“.

Фърги влиза в закусвалнята, покрай жълто-лилави знаци за радиоактивна опасност, както и изразявайки буквалния символизъм за изключителна опасност. Това предполага, че роботите са опасни за хората, докато видеото едновременно показва роботите като добри и полезни за хората. Това е един от многото примери в този клип за когнитивен дисонанс.

Will.I.Am е на бара и е счупен и развален, докато Фърги не влиза и не докосва шестицата на неговите слушалки, сякаш натискайки бутон. Това го „оправя“. Може да бъде символ и за Монарх-активация.

Това лого се предполага, че е „b“ (bee – пчела), но е вероятно логото да е било умишлено създадено със своята извитост, направена за да прилича много на „6“, особено когато е видяна под определен ъгъл... като този:

Уил започва да смесва течности в различни лабораторни стъкленици, което смятам че символизира фармацевтичните технологии, химията, а защо не и алхимията.

След химическият експеримент на Will.I.Am, гигантският лош черен киборг се появява, изправен и хвърлящ внушителна сянка върху закусвалнята. Тя е заобиколена от множество рекламни препратки на киборзите – TUBORG, както и обложката на албума на Black Eyed Peas (The E.N.D.), която представлява лице на киборг.

Танц в гробището

До гостилницата има голямо гробище на изоставени и повредени машини.

Слънчев (Ра) символизъм – осветяване изотзад, т.е. илюминати стоят зад киборгите. (Интересно е, че танцьорите отзад, в сребристите костюми, много приличат на Сиви. - бел. пр.)

Той е наполовина мъжa, който беше... и няма крака, на които да стои! Това чисто и просто е символ на дехуманизацията и осакатяването.

Сега неговите части са отново заедно... той е „поправен“. Обърнете внимание на „телесните части“ на изоставената и повредена апаратура в това гробище на машини.

Трансхуманизмът, за разлика от евгениката, предлага спасение и за всички онези физически и психически „осакатени“ хора, които могат да бъдат „поправени“ и да се радват на новия си кибер-орган.

Щастливите киборги танцуват като хора всред изоставените и счупени машинни части. Киборгите се държат като хора, хората се държат като киборги = когнитивен дисонанс. (Плюс това BEP танцуват освен с роботите, заедно и с арабите, което е доста странно предвид всеобщия насаден страх от 11.09. и цялата параноя около тероризма. Какво, роботите ще донесат мир на света ли? И ще затанцуваме с най-големите си врагове, които бомбардираме от десетилетие? А нашите врагове всъщност са наши приятели – когнитивен дисонанс – танцуват със Сиви и араби. - бел. пр.)

Black Eyed Peas са обединили сили с армията от киборги. Киборгите сега маршируват напред, а небостъргачите на града са на заден план – символ на интелигентна човешка цивилизация.

Една секунда по-късно този символ изчезва. Това се случва повече от веднъж в клипа. Защо смятате, че този символ на интелигентна човешка цивилизация е показан как изчезва?

Някои ще кажат, че това е кадър заснет в лице, но е интересно, че електрическия стълб е от същата страна. Случайност, недоглеждане при монтажа или опит за обособяване?

Посланието, което ни се дава тук е, че човешката цивилизация изчезва и е изоставена от маршируващата армия от киборги. Много притеснително.

Този зъл черен киборг има същите премигащи червени светлини около на лицето си, както правят в началото очилата на Will.I.Am, на фалшивата „действителна“ среща на Black Eyed Peas. Това е още един пласт от използваната изопачена метакомуникация; свързването на обект от (фалшивата) „реална“ част на историята със съня, което съдържа истинското замислено послание на сюжета.

Аз ще поправя човечеството: по един киборг на всеки път

След това Black Eyed Peas са отнесени в града и са се превърнали в киборги; просветлени и по-добри, по-умни, по-бързи. Те падат от небесата на земята в ослепителни проблясъци от светлина, като утринна звезда (малка подсказка тук).

Will.I.Am е първият киборг от Black Eyed Peas, който се появява и изглежда много сериозен.

Хората са заекващи, повредени човеци. Те са несъвършенни и трябва да бъдат „поправени“.

Will.I.Am е с тежко въоръжение, илюминиран за мисията си да „поправи“ човечеството – той е готов да разтърси това (човешко) тяло със страхотен мегафон-оръжие. Хората в това видео са заекващи и счупени машини, които трябва да бъдат поправени и подобрени.

Това черно лого с „b“ не би трябвало да изглежда като черна шестица и не е обградено от червено, символизиращо кръвта и човешкото жертвоприношение...

И това на слушалките определено не е обърната шестица, нито пък символизира трансхуманистичното послание на Black Eyed Peas, което влиза в съзнанието на хората буквално през ушите им.

Обляната от светлина Фърги пристига като киборг, изглеждайки доста по-добре от обичаен киборг. Забележете как краката й предават отново подсъзнателен образ на пирамида, както и бухалоподобния образ, загатнат от облеклото й.

Модната линия „i.am“

В момента Will.I.Am има модна линия. Ето нейното лого:

Вероятно не е нужно да ви казвам какво означава „I Am That I Am“ („Аз съм този, който съм“) в християнската библия и бих предположил, че в общи линии е същото нещо, както Jay-Z иска всички негови фенове да го наричат „J-Hova“ (произнася се „Джей-Хова“ – Йехова).

Символизъм на совата

Някои хора твърдят, че совите са символи на Молох – древно божество на жертвоприношенията на деца чрез изгаряне. Аз лично не съм успял да намеря много в подкрепа на това досега, така че смятам да представя каквото знам със сигурност за окултния символизъм на совите:

„В много части на света совите са асоциирани със смъртта и нещастието, вероятно поради тяхната нощна дейност и характерния им пронизителен писък. Совите обаче са свързвани също с мъдростта и просперитета, в резултат, че често са придружаващи животни на богини.“

„В културата на коренните индианци хопи совите са заобградени от табу, тъй като са тясно свързани с магьосничеството. Притежанието на пера от сова е смятано за индикация за вещерство.“

„Ацтеките и маите, заедно с други коренни жители на Мезоамерика, считали совата като символ на смъртта и разрушението. Всъщност, ацтекският бог на смъртта Миклантекухтли често бил изобразяван като сова. Има една испанска поговорка, която още съществува и днес: cuando el tecolote canta, el indio se muere – Когато совата плаче/пее, индианецът умира.“

„В японската култура совата е символ на смъртта, а ако се види сова се смята за лошо предзнаменование, въпреки че напоследък тя е считана понякога за птица на късмета. В румънската култура (както и в българския фолклор – бел. пр.) по подобен начин мрачният писък на сова се смята, че предрича смъртта на някого, който живее в околността.“

„Римляните, освен че са заимствали гръцките асоциации за совата, също смятали, че совите са гробищни птици, поради тяхната нощна дейност и честото им гнездене на недостъпни места. В резултат, да се види сова през деня е считано за лошо предзнаменование. Вампирският strix (поличбена птица, официалната информация че е гръцко-римска дума за „сова“ – бел. ред.) в римската митология е отчасти базиран върху совата.“

Е, достатъчно за совите. Схванахте картинката.

Imma BMW

О, погледнете лъскавото BMW паркирано от Фърги. That’s a sweet piece of technology. Продуктовото позициониране вероятно е важно, защото BMW са силно фокусирани върху напредналите технологии, плюс това името се вписва добре в заглавието на клипа, така и подтемата.

Наскоро се запознах с един тип, който е механик в BMW и той ми разказваше за сложната и страхотна технология в новите им модели; сензори за затопляне на волана, фибро-оптични кабели, повече компютърни модули за контрол на всичко, което една кола изобщо може да направи. Казах: „Леле, това нещо не е кола, а киборг.“ Той ме погледна странно и каза: „Да... наистина не съм го разглеждал по този начин.“ Но се отплесвам...

Heil Hooters!!!

Фърги с четири очи... или... шест очи ли има тук? Хубаво приветливо оръжие, освен това. Секси жена с оръжието си (насилие). Още когнитивен дисонанс. Също така двойнствеността черно/хром, светлина/тъмнина. И разбира се, тези чудесни очи на сова. Очи на сова – цици. Схващате ли?

Страхувайте се, много се страхувайте!

Вие сте мишена на трансхуманистичния план.

Хората в това видео все още са заекващи и повредени машини, които трябва да бъдат поправени и подобрени. Забележете символът за рециклиране на кошчето вдясно. Спомняте ли си предишната сцена с киборгите, щастливо танцуващи в гробището за машини, с изоставени и счупени машини навсякъде около тях? Какво мислите, че предлагат те да бъде рециклирано (пресъздадено) тук в тази сцена?

Направете предположение.

Темите за полицейската държава и за Новия световен ред/Прекрасния нов свят са доста подчертани в това видео. Колоните заменящи обичайните цеви е много умно измислено и изглежда страхотно. Това загатва за комбинация от нашия слух, наличието на оръжия и фигури на авторитет (войници и полиция) – следователно има нотка от рода на „Сега чуй това!“ – говорители, звук, чуване, авторитет, оръжия, подчинение.

Но тези звукови дула са добри в клипа (когнитивен дисонанс), защото те „поправят“ повредените хора – насилствено, разбира се. Няма индикация въпреки това, че хората имат някакъв избор в това отношение.

Очевидно това е продуктово позициониране, но моля ви разберете колко преднамерено е това и как се вписва в трансхуманистичния дневен ред. Искам да кажа, че не става дума просто за BudLight или Beck’s... това е tuBORG-изъм!!! Също така, обърнете внимание на короната в горната част на етикета, един много очевиден символ на кралската власт [(и респективно към Монарх(изъм) – бел. ред.] – управляващата елитарна класа. Да не споменаваме опиянението.

Всички заекващи хора в този клип тип братята Еркел (които са закотвени и не могат да се придвижат напред без трансхуманизма) обожават „дара“, който им се дава от простветлените киборги от BEP и изобщо не се съпротивляват. Очевидно искат от нас да разберем, че съпротивата е напразна, и че не можем да се борим с бъдещето. Както Will.I.Am казва в началото на видеото, „Не можеш да мечтаеш за бъдещето и да се боиш от него.“Ако трансхуманистите си проправят път, има основателна причина да се страхуваме от бъдещето.

Забележете настоящото поколение военна машина – самолетът F/A-18 Super Hornet (супер-стършел - отново намек кошерно съзнание в роботоидна форма - бел. ред.). Тази технология ще бъде заменена от новата и напреднала технология на дневния ред на трансхуманистите. От образите на разни неща в това видео, бъдещето може да не бъде хубаво.

Киборгите от Black Eyed Peas знаят какво е най-доброто за теб, само погледнете техните любвеобилни, щастливи оръжия! Те прицелват трансхуманистичните си идеи във вас и вие трябва да бъдете застреляни за ваше собствено добро. Те също не изглеждат твърде щастливи от това.

Цялата втора част от това видео има много сериозен тон, който е малко странен, имайки предвид че те изобразяват действията си като мили, чудесни и освобождаващи човечеството – още веднъж, това е когнитивен дисонанс.

Един жест за знака на дявола и едва уловимото 6 на колоната. Ако не искате да повярвате, че жеста е знака на дявола, тогава това е знакът за мир и е още един добър пример за когнитивен дисонанс със страхотното оръжие, което е там. Мир, любов, оръжия, война, смърт.

Ето и още един вид на жеста за знака на дявола и сублиминалното 6, отново криещо се отзад.

О, не, Фърги е в ръцете на лошия черен киборг със светещото червено око. Това много напомня за сайлоните-киборги в телевизиония сериал Battestar Galactica. В тази история човешката цивилизация напредва дотам, че е създала нова раса машини с изкуствен интелект, които след това стават самоосъзнати и ни нападат с ядрени оръжия – в общи линии същата история като филмите за Терминатор. Сайлоните после стават толкова интелигентни, че създават нова раса машини, които всъщност са синтетични хора, притежаващи почти всички физически характеристики на човешките същества, но без ограниченията на естествено създадените хора. На практика няма начин да кажеш, че това не са хора, така че те са идеални за инфилтриране в човешката военна система, за да се придобие военна информация и да се извършват саботажи като бомбардиране, компютърни вируси и т.н. И когато тези изкуствени-хора сайлони „умират“, тяхната енергия (псевдо-душа) просто се ъплоудва в събирателен център в космоса и след това са реинкарнирани в нови физически тела. Енергията никога не умира. Това е интересна научна фантастика, но също е част от стратегията на трансхуманистичния дневен ред за излагане на показ и намаляване на чувствителността към тези идеи.

Сериозно, никой ли не вижда когнитивният дисонанс на фашистката полицейска държава/сексуалност тук??? Удоволствие и наказание...

След това черният лош киборг, белият добър киборг, киборгите от Black Eyed Peas и новите и подобрени хора – всички танцуват заедно и всеки е щастлив.

Ние сме от правителството и сме тук да ви поправим! Ще ви дадем бъдещето, което заслужавате.

Гигантските киборги имат състезание по танци. Така, в тази сцена, гигантските роботи танцуват като хора. А хората танцуват като роботи. Това обикновено се тълкува като съпоставяне, но в този случай също така е употребено като когнитивен дисонанс, за да остави по-дълбок imprint в съзнанието на зрителя, поради противопоставящите се идеи, които са показани.

Подобни идеи са постоянно използвани в масмедията точно по тази причина – те принуждават зрителя на подсъзнателно ниво да съгласува противоречивите образи и идеи, рационализация, такава като сексуалната привлекателност на Фърги, докато тя носи оръжия и стреля по хора... и танцуващи машини като хора, докато хората танцуват като машини.

Това определено не са символи на тирания и потисничество смесени със сексуалност. Продължавайте, нищо няма да видите тук.

И така, накрая черният лош киборг очевидно е танцувал до смърт? Самата история не пояснява защо умира така внезапно, но това очевидно илюстрира старата, нисша технология (хората), умирайки защото не може да е актуална и да се справи с бъдещето и тя е заменена със силите на новата и подобрена, просветлена технология.

Белият добър киборг и Black Eyed Peas, новите и подобрени хора са оцелели, защото те са прегърнали бъдещето в тази нова „Златна ера“ на трансхуманизма.

И това е също още една версия на типичния насилен холивудски „щастлив край“ – да даде на много невежи зрители илюзията на облекчение след урагана на когнитивен дисонанс, който току-що са наблюдавали в това видео. Обратът тук е, че повечето хора вероятно не осъзнават, че току-що са гледали как собствената им раса е била убита и заменена от трансхуманистичната версия за свръхинтелигентни супер-хора. Този завършек наистина изпълнява първоначалната илюзия на тази история и показва колко силни и ефективни инструментите на психологическата война са в действителност.

Заключение

Ето че направихме тази обширна и стряскаща обиколка на това което представлява трансхуманистичният дневен ред и как оръжията на психологическата война са използвани в това видео и във всички масмедии. Надявам се, че ничия глава не е експлоадирала – това не беше целта ми, а и не мисля, че може да си замразите главите веднъж след като се взривят.

Ако дори 10% от всички хора, които четат това, са научили нещо, което ще им помогне да разберат по-добре този много опасен култ на трансхуманизма и да различават неверните и заблуждаващи послания, които буквално са използвани навсякъде във всички форми на масмедията, тогава бих разглеждал това като огромен успех.

Идеята за трансхуманизма циркулира из масмедийните канали, особено във филми, тв-шоута и музикални клипове. „ImmaBe“/„RockthatBody“ е един от многото клипове, изобразяващи подобряването на човеците в подобни на супер-роботи същества. Повторението на тази тема просто не може да бъде съвпадение. По-скоро е в резултат на организиран план за намаляване на чувствителността, predictiveprogramming и на добрия старомоден маркетинг. Тенденцията няма да умре. Ето Риана, която се съвкуплява с роботи на наградите „Echo 2010“:

Free Joomla Extensions

А ето обложка на албум на Кристина Агилера:

Определено не съм съгласен с трансхуманистичния дневен ред, който този клип промотира. Видеото на Black Eyed Peas е част от едно много по-голямо, организирано усилие за поставяне на обществото в условията да приеме опасно прокарващите се идеи на трансхуманизма, без да се оспорват моралните усложнения и последици от допускането ни да ставаме все по-малко човечни, в същото време в което технологията напредва по-бързо от когато и да е преди в историята.

Склонен съм да се съглася с Франсис Фукяма, който в своя труд „Трансхуманизъм“, освен всичко друго, казва че трансхуманизмът е „една от най-опасните идеи на света“.

Докато очевидно би било страхотно, ако знаем, че тази технология ще бъде използвана само по добри начини, за да помогне на човечеството, като лекуване на заболявания, смятам че всички знаем, че в неправилните ръце напредналите технологии като генното инженерство могат лесно да се превърнат в началото на края за човечеството каквото го познаваме.

Ако изобщо настъпи времето, когато ще можем да избираме предварително цвета на очите или косата на нашите деца, или дали да имат лунички на носа си, може да стане прекалено късно да се върнем назад, преди накрая да осъзнаем тази иронична и злочеста истина:

Нашето „несъвършенство“ е точно това, което прави всички нас толкова уникални и красиви – и хора. Бъдещето на човечеството е в нашите ръце – буквално.

Не знам за вас, но Imma Be human.

Източници: http://lvb-research.blogspot.com/ & http://vigilantcitizen.com

Превод: Janthine

Редакция: Н.

Окултният символизъм във филма „Метрополис“ и неговото значение в съвременната поп-култура

Филмът на Фриц Ланг „Метрополис“ от 1927 г. е една от онези вечни класики, които издържат проверката на времето. Вместо да бъде забравен и превърнат в отживелица, „Метрополис“ е все по-актуален, тъй като много от предсказанията му се превръщат в реалност. Ще разгледаме скритото окултно послание на филма и употребата на неговите образи в изявите на поп-звезди като Лейди Гага, Мадона, Бионсе, Кайли Миноуг и други.

„Метрополис“ е научно-фантастичен филм на нямото кино излязъл през 1927 г., на режисьора Фриц Ланг, майстор на немския експресионизъм. Развиващ се във футуристична антиутопия, поделена между две различни и отделни класи – мислещи и работещи – „Метрополис“ описва борбите между двете противоположни общности. Имайки предвид, че филмът е създаден през 1927 г., разглеждането на този филм днес си е цяло преживяване, тъй като много „научно-фантастични“ аспекти на сценария са мистериозно близо до реалността. „Метрополис“ илюстрира едно общество, в което Новият Световен Ред е вече на власт, бидейки завършен и един подбран елит живее в лукс, докато дехуманизираната маса работи и живее в строго наблюдаван и контролиран ад.

„Метрополис“ е широко отразен в поп-културата, особено в музикалния бизнес. Дали това е във видео клипове или в снимки, поп-звездите често са изобразявани като героинята Мария – андроид, програмиран да поквари морала на работниците и да предизвика бунт, давайки извинение на елита да използва насилие и репресии. Дали поп-звездите не са изполвани по същия начин от елита – да разядат морала на масите?

Анализ на филма

Работниците

Работниците по време на предаване на смяна

Филмът започва, показвайки работниците и техния град, разположен дълбоко под земната повърхност. Всички са облечени еднакво, вървейки в синхрон, с глави приведени надолу в знак на подчинение, примирение и отчаяние. През целия филм човешкото стадо е представено като физически и психически изцедено, много възприемчиво, и нека си го кажем, откровено тъпо. Като стадо овце, работниците се движат на тълпи, много сугестируеми и могат лесно да бъдат измамени. Това описание на масите съвпада с онова на Уолтър Липман, американски мислител, който пет години по-рано в труда си „Public Opinion“ („Обществено мнение“), сравнява широката общественост със „заблудено стадо“, което не е способно да управлява собствената си съдба. Гьобелс, ръководителят на пропагандата на нациския режим, също е бил в синхрон с концепцията на филма за широката общественост. Едно много известно изказване на Хитлер е: „Какъв късмет за лидерите е, че хората не мислят.“

Работниците се трудят в една чудовищна машина, пъклен индустриален комплекс, където те трябва да извършват повтарящи се и дехуманизиращи задачи. В един момент машината е сравнена с Молох – древното семитско божество, почитано с човешки жертвоприношения.

В едно от виденията си, Фредерсен вижда как Машината се првръща в Молох. Хората са давани за храна на чудовището като човешки жертвоприношения. Молох – богът Баал, Бикът на слънцето, е бил широко почитан в древността в Близкия изток и до където се е разрастнала картагенската култура. Баал Молох е бил възприеман под формата на теле или говедо, или изобразяван като човек с глава на бик. Жертвопринишенията преминавали през „корема на звяра“.

Задачите извършвани от работниците са чисто механични, неизискващи абсолютно никакво умствено усилие, което ги превръща в нищо повече от продължение на машината.

Работниците изпълняват повтарящи се, водещи до затъпяване задачи, лишавайки ги от човешката им природа

Мислещите

Бляскавият свят на мислещите

Ако работниците живеят в адска подземна антиутопия, то мислещите, противоположно, се развиват в бляскава утопия, едно великолепно доказателство за човешкото осъществяване. Този бляскав град обаче не може да бъде поддържан без съществуването на Машината (Молох) и неговите стада от работници. От друга страна, Машината не би съществувала без нуждата да се поддържа град. Тук намираме една дуалистична връзка, в която двете противоположни общности съществуват във взаимозависимост – концепция, която има дълбок окултен резонанс.

В леко забулена препратка към херметичната аксиома „Каквото горе, това и долу“, филмът описва огледалните, и все пак противоположни среди, в които живеят мислещите и работниците. („Колкото дълбоко се намира градът на работниците под земята, толкова високо над него се извисява комплексът назован „Клубът на Синовете“ със своите зали за лекции.“). Интересно е, че дори текстът е оформен пирамидално.

Херметичният печат на Соломон визуално разкрива концепцията за „Каквото горе, това и долу“, докато представя и противоположните енергии, огледално отразяващи се една друга, за да достигнат съвършен баланс. Светът на Фриц Ланг идеално пресъздава тази концепция.

Джо Фредерсен, Полубогът

Градът е основан, изграден и управляван от деспотичният Джо Фредерсен. Като създател и единствен владетел на Метрополис, Фредерсен е оприличен на Гноститичният демиург – полубог, който е създател и ръководител на материалния свят.

Джо Фредерсен, планувайки следващия си ход. Той държи компас, напомняйки на зрителите за ролята му на „великият архитект“ на Метрополис.

Картината на Уилям Блейк на гноститичния демиург, създател и ръководител на несъвършеното низше ниво, където грехът и страданието доминират. Компасът взаимства от масонския символизъм, че Бог е „Великият архитект на Вселената“.

Синът на Джо на име Фредер, който, както всички синове на ръководители, се наслаждава на охолен живот, открива суровата действителност на работниците в подземията. Искайки да изживее тяхната реалност от първа ръка, Фредер слиза в долното ниво и си разменя мястото с един работник. Така Фредер се превръща във фигура подобна на Христос – спасител, който слиза отгоре. Той също така се влюбва в Мария, непорочна млада жена от пролетариата.

Мария проповядва на работниците

Мария е харизматична жена, на която нейните приятели работници крайно се възхищават. Разбирайки тяхното страдание и отчаяние и знаейки, че се готви бунт, Мария проповядва мир и търпение, предсказвайки идването на „посредник“, който ще стане „сърцето между главата (мислещите) и ръката (работниците).

На едно място Мария разказва историята на Вавилонската кула, на която било написано:

„Велик е светът и неговият Създател! Велик е и човекът!“

Това твърдение има дълбок отзвук в мистерийните училища, тъй като се преподава, че хората имат потенциала да се превърнат в богове чрез просветление. През вековете, монументите и архитектурата са били използвани за предаване на приниципите на мистериите и да възхваляват величието на човешкия ум. Отчасти поради тези причини съществуват многобройни връзки между Свободното масонство и Вавилонската кула.

„По отношение на масонството, Вавилонската кула разбира се изобразява едно масонско начинание и ранните изследователи напълно се възползват от фактите. Те си спомнили, че хората, които били с „един език и една реч“ пътешествали от Изтока към Запада, като онези, които били изпитвани и доказали се като майстори-масони. Когато те стигнали до едно удобно място в земята на Шинар е потвърдено, че те са го обитавали като ноахиди (от „Ной“– бел. ред.), бидейки първото характерно име на масоните. Точно тук, те построяват своята висока кула на объркването. Все пак, всяко зло за добро, и объркването на езиците дало възход на „древната практика на масоните да общуват без използването на слово“. – Артър Едуард Уейт, Нова енциклопедия на Свободното масонство и на сходните преподавани тайнства: техните ритуали, литература и история, том I

„В няколко ранни масонски ръкописа, например тези на Харли, Слоун, Лансдоун и този от Единбург-Килуининг, се твърди, че занаятът на просветените строители е съществувал преди Потопа и че неговите членове били назначени за построяването на Вавилонската кула.“ – Менли Хол, Тайните учения на всички времена

„ ... при създаването на Вавилонската кула имало масонство, което се ползвало от голямо уважение и самият Нимрод бил масон и много обичал масоните.“ – Джон Т. Лорънс, Съвършено издяланият камък

„Обаче...“, казва Мария, „...химните на възхвала на един се превърнаха в проклятие на друг.“ Или иначе казано, монументът възхваляващ величието на човешкия дух бил построен с кръвта и потта на работниците, които не знаели нищо за големия план на мислещите. И във филма отново се случва същото нещо. Името на средището на полу-бога Джо Фредерсен? Разбира се... Новата Вавилонска кула.

Средището на Джо Фредерсен, наречено Новата Вавилонска кула

Ротуанг

Ротуанг със запазената си марка – механичната дясна ръка, която заменя тази, която е изгубил по време на един от експериментите си. Дали това е символ, показващ че изобретателят прегръща „пътя на лявата ръка“?

Като научава, че работниците плануват бунт, Джо Фредерсен търси съвета на Ротуанг, изобретател и луд учен. Въпреки че неговата работа използва последните технологии, много следи във филма показват, че той също си служи с древно окултно знание за създаването на своите изобретения. Казва се, че той живее в „малка къща, прескочена от вековете“, което символично означава, че тайната на учения произхожда от древни окултни традиции; в мазето на къщата му има тайна врата, водеща до 2000-годишни катакомби, което допълнително загатва за древните и мистериозни източници на Ротуанг. Освен това, на предната врата на къщата му има пентаграма, което се свързва с питагорейците, окултизма и масонството.

Пентаграмата на вратата на Ротуанг. Последователите на Питагор поставяли пентаграма на вратите си като таен знак за взаимно разпознаване. Знакът и неговото значение могат да останат в тайна, въпреки този публичен показ, тъй като само онези, посветени в мистериите на питагоровата геометрия, можели да го рисуват правилно и да оценят дълбокото му значение като символ и портал към тези мистерии.

Ако трябва да направим действителни сравнения, Ротуанг е за Джо Фредерсен това, което е Джон Дий за кралица Елизабет I: уважаван съветник, потънал в света на науката, магията, астрологията и херметичната философия. Ако Фредересен представлява световните ни водачи, то Ротуанг е окултното допълнение при взимането на решения, загадъчното същество скрито от обществото, но винаги присъстващ в историята.

Изобретателят гордо представя на Фредерсен последното си изобретение, Човекът-машина, който той счита за „Човекът на бъдещето“. Андроидът има способността да приема формата на всеки човек и, казва Ротуанг: „никой няма да може да различи Човекът-машина от простосмъртен!“. Мечтата на трансхуманистите е съществувала още в началото на 1920-та.

Тогава Фрдерсен казва на Ротуанг да придаде на Човекът-машина образа на Мария, за да използва нейното убеждение и харизма, за да всее поквара всред работниците.

Мария лежи докато Ротуанг придава нейния образ на андроида. Забележете обърнатата пентаграма точно над главата на Човекът-машина. Ако изправената пентаграма олицетворява изцеление, математическа съвършенство и петте елемента, то обърнатата пентаграма означава изопачаването на тези принципи и черна магия.

Та какво общо имат съвременните поп-звезди с този андроид, програмиран от управляващите със смесица от наука и окултизъм? Ами... много общо.

Бионсе

Кайли Миноуг

Лейди Гага в клипа „Paparazzi“

Лейди Гага в снимка на Дейв Лашапел, която е силно вдъхновена от „Метрополис“

Фреди Меркюри от Queen, с лице на мястото на това на Мария в клипа „Radio Gaga“. Името на Лейди Гага е вдъхновено от тази песен и от този видеоклип, който съдържа много кадри от „Метрополис“.

Жанел Моне

Тематики от „Метрополис“ са също много разпространени и в модата

Обратно към филма. Андроидът е готов и Ротуанг му нарежда: „Искам да посетиш онези в дълбините, за да унищожиш делото на жената, по чиито образ си създаден!“

Роботът-Мария отговаря:

Едното око е затворено в дяволска гримаса. Вероятно знаете значението на едното око от предишни статии и абсурдното множество от поп-изпълнители, които го демонстрират.

След това андроидът Мария е изпратен в Йошивара, мъжки клуб, където изпълнява еротични танци. В едно от нейните изпълнения, тя е изобразена като Бабалон, великата блудница от Апокалипсиса.

В ролята на Великата блудница Бабалон от Откровение. „И жената беше облечена в лилаво и в червено, със златна чаша в ръка.“ Тя е подпирана от седемте смъртни гряха.

Тази сцена напомня ли ви на един класически музикален видеоклип?

Мадона – „Material Girl“ („Материалното момиче“). Колко човека разбраха, че тук тя играеше ролята на Бабалон?

Програмираната Мария изпълнява хипнотизиращи танци пред жадна публика, карайки мъжете да се бият, да прелюбодействат, да ревнуват и да извършват останалите смъртни грехове. Когато е с приятелите си работници, Мария действа като „агент-провокатор“, предизвиквайки работещите мъже да въстанат и да дадат на Джо Фредерсън причина да използва сила срещу тях. В общи линии тя действа срещу интереса на обществото и в интерес на елита.

С помощта на водачът им (защото реално те не са способни да мислят за себе си), работниците в крайна сметка осъзнават, че са били подведени от андроида. Убедени, че тя е вещица, те намират робота Мария и я изгарят на кладата.

Няколко неща се случват след това, но няма да ви издавам края (макар че можете ли наистина да се ядосате на някой, който ви издава края на 83-годишен филм?). Филмът приключва със следния кадър:

„Посредникът между главата и ръцете трябва да бъде сърцето!“ Тази „поука от историята“ е общо казано послание към елита – съвет масите да се държат под контрол: за да държите подтиснатите доволни, трябва да плените сърцата им. Точно това постигат и медиите.

Което е някакси напомнящо за края на този видеоклип:

„Без сърцето, не би могло да има разбирателство между ръцете и разума.“

Клипът на песента на Мадона – обилно взаимства образите си от „Метрополис“. На свой ред, видеото на Кристина Агилера – „Not Myself Tonight“, доста взаимства от „Express Yourself“.

Поуката от историята

Поуката от историята на Метрополис не е „хайде да загърбим всички несправедливости и да създадем отново света, в който всички са равни“ и със сигурност не е „нека да бъдем демократични и да гласуваме за този, който искаме за управляващ“. По-скоро е „нека да пратим работещите обратно към дълбините, към които принадлежат, но с помощта на посредник, който ще бъде връзката между работниците и мислещите“. Така че, в крайна сметка филмът по същество е „про-елитарски“, тъй като продължава да призовава за необходимостта от съществуването на елитна група от хора, които разполагат с повечето от ресурсите и управляват работническа класа. В края работниците и Фредер са измамени, вярвайки че положението им ще се промени. Всъщност статуквото се запазва и Джо дори използва наивния си син да придаде на елита добронамерен образ, докато докладва всичко, което се случва в подземията, водейки до по-строго наблюдение и контрол.

Кой е Фредер на днешната работническа класа? Медиите. Медиите са медиаторът. Това е нейната функция.

Фредерсен, връзката между „ръката и главата“, между работниците и мислещите. Тази роля днес се изпълнява от медиите.

Масмедиите манипулират мислите и чувствата на масите ежедневно, подлъгвайки ги да обичат своето потисничество. Популярната култура е развлекателният дял на масмедиите, а поп-музиката е забавният начин да се предаде посланието на елита към младите. Препратките към „Метрополис“ в поп-музиката са почти като намигвания към тези, които са наясно – за посветените, като че ли за да кажат „тази звезда работи за нас“. Така че давайте и бъдете невежа, изродена и материалистична личност, както в клиповете... точно такива искат да бъдете.

Аналогия между „Метрополис“ и съвременната попкултура

Но защо „Метрополис“? Защо точно той се е превърнал в кода за „звезда на илюминати“? Ако сте чели други статии в този сайт, най-вероятно сте разбрали, че филмът се докосва до всички аспекти на съвременния „дневен ред на илюминати“: трансхуманизъм, контрол над съзнанието, черен окултизъм, деградация на морала, полицейска държава, всевиждащо правителство. „Метрополис“ в общи линии е скица за контрол на населението. Както Мария, поп-звездите днес са наемани от работническата класа и буквално програмирани и обновявани, за да се превърнат в говорителите на скрития управляващ елит. Забележете колко много поп-изпълнители имат диви алтернативни егота с други имена и самоличности. Част от ролята на звездите е да промотират дневния ред на елита чрез музика и видеоклипове, правейки го да изглежда секси и привлекателен.

В заключение

„Метрополис“ определено е филм „от елита за елита“. Той се занимава с грижите на онези, управляващи света и предлага решение, което не нарушава статуквото. Филмът също така е наситен с множество масонски символизъм и съдържа много символи, отнасящи се към древните мистерии, които са били предназначени да бъдат разкодирани от истински посветени. С други думи, филмът първоначално е бил предназначен за управляващата класа.

Но защо изпълнителите го обичат толкова много? Ами, те най-вероятно не го обичат толкова, колкото онези зад кулисите, режисьорите и имидж-мейкърите, онези които имат власт в музикалния бизнес. Те решават какво да правят звездите и какво да защитават. Съвременната попкултура е елитарна, просмукана с илюминатски символизъм и пропагандира моралната деградация и подкопаване на традиционните ценности. Чрез своите изпълнения нашите поп-звезди предават образа на Мария, програмирания андроид и осъществяват същите функции. Защо иначе ще се обличат като нея? Ако артистите винаги са въплъщавали абсолютна свобода и творчество, защо изпълнителите играят ролята на програмиран андроид? Защото те са точно това.

„Метрополис“ наистина е велик филм. Толкова велик, че става актуален 85 години след създаването му. Но ако елитът постигне своето, то той ще е още по-уместен в идните години.

Източник: http://vigilantcitizen.com

Превод: zmiqta

Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

* * *

Следват няколко кратки статии, които ще насочат читателя към това, къде точно се намираме по пътя на осъществяването на трансхуманистичните и милитаристични цели в реално време.

* * *

Масмедиите промотират трансхуманизма: „Зашеметяващите ползи от сливането на човешки мозъци с компютри“

Рей Курцвайл в списание „Time“

В предишни статии видяхме, че концепцията на трансхуманизма, която може да се дефинира като сливане на хора и роботи, е широко промотирана в музикални клипове, филми и видеоигри. Освен този „непряк“ начин за популяризиране, трансхуманизмът се пробутва и по по-директни начини като документални филми, телевизионни рубрики и репортажи. Основното лице на движението е американският изобретател Рей Курцвайл (намирам за интересна синхроничността, че фамилията съвпада с героя на доктора, който помагаше на Мълдър в най-култовия от всички продукти от франчайза „The X-Files“, а именно – първият филм от 1998 г. – „Fight The Future“ – бел. Н.), който напоследък води масивна PR-кампания за популяризирането на това, което той нарича „сингуларност“ (термин, който вероятно е по-малко застрашителен от „трансхуманизъм“).

Курцвайл обаче не е самотен луд с откачена футуристична мечта. Той работи в сътрудничество с най-могъщите хора в света в сферите на бизнеса и политиката. Например, през февруари 2009 г., Курцвайл сътрудничи с Google и с Изследователския център на НАСА „Еймс“ (NASA Ames Research Center) за създаването на Университета по сингуларност за обучение на корпоративни администратори и правителствени длъжностни лица. Мисията на университета, описана от самия него, е: „да събира, образова и вдъхновява кадри от лидери, които се стремят да разбират и съдействат за разработката на показателно напреднали технологии, както и да прилагат, фокусират и направляват тези инструменти в отговор на великите предизвикателства, пред които е изправено човечеството.“ Спокойно може да се каже, че трансхуманизмът не е просто целта на един човек, а на целия световен елит. Поради тази причина сливането на хора с роботи е не просто рекламирано в масмедиите като нещо „страхотно“ и позитивно, а и е съобщавано като нещо неизбежно, въпреки неговите потенциални капани.

Ето една статия от в. „Daily Mail“ за сингуларността. Тя носи типичния тон от типа „изключително позитивен, но с намек на задължителна критика, за да изглежда обективен“, който повечето обичайни новинарски източници използват, когато разглеждат темата.

Хитлер щеше много да хареса сингуларността: разтърсващите ползи от сливането на човешки мозъци с компютри

От всички големи истории от научно-фантастичният телевизионен сериал „Star Trek“, тази която ме впечатли най-много, когато бях малко момче, беше съединяването на съзнания на расата вулкан. Полагайки ръцете си върху главата на човек, Спок можеше за миг да премахне разстоянието между две живи същества. Всяко от тях преживяваше всичко, което другият усещаше, мислеше, знаеше и виждаше. Сега изглежда учените са на път да превърнат съединяването на съзнания на расата Вулкан в реалност – и да отидат далеч отвъд него.

Преди десет години Американската национална научна фондация предсказа, че „мрежово-базираната телепатия“ ще се практикува до 2020-та.

И благодарение на невролозите от Калифорнийския университет изглежда че вървим по график. Миналия септември те помолиха доброволци да гледат трейлъри на холувудски филми и след това пресъздадоха клиповете чрез сканиране на мозъчната им активност.

„Ние отваряме прозорец към филмите в нашите умове“, съобщи професор Джак Галънт.

Миналата седмица учените дръзко отидоха още по-надалеч. Те направиха схема на електрическата дейност в мозъците на доброволци, които слушали човешка реч и въвели резултатите в компютри, които превели сигналите обратно в език. Техниката остава недообработена и досега е успяла да възпроизведе само пет отчелви думи, но човечеството вече е преминало прага.

Вече можем да четем мислите на хората. В „Star Trek“ вулканското сливане на съзнания имаше ползи за медицината, като излекува тежка инфекция, наречена синдром на Па'нар (художествена измислица).

Научен факт? Овладяването на силата на съзнанието бе любима тема в научната фантастика, включително вулканското сливане на съзнания в „Star Trek“.

Но новите научни постижения обещават да донесат много по-големи и реални ползи. Инфарктите и невродегенеративните болести вече няма да отнемат говорната способност на хората, защото можем да превърнем мозъчните им вълни директно в думи. Но това е само началото. Невролозите ще направят съединяването на съзнания да изглежда като детска игра. Човечеството се слива със своите машини. Процесът започна преди векове с прости устройства като очила и слухови фунии, които можеха драматично да подобрят човешкия живот. След това дойдоха по-добрите машини като слуховите апарати, а след това машини, които можеха да спасяват животи, включително пейсмейкъри и апарати за диализа. До второто десетилетие на 21-ви век ние сме свикнали с органи, отглеждани в лаборатории, с генетичната хирургия и с бебета по дизайн.

През 2002 г. медицински изследователи използваха ензими и ДНК, за да създадат първите молекулярни компютри и през 2004 г. във вените на хората се инжектираха усъвършенствани версии, за да се борят с ракови заболявания. До 2020 г. може би ще сме способни да вкарваме дори още по-умни нанокомпютри в нашите мозъци да ускорят синаптичните връзки, да се сдобием с перфектна памет и дори да лекуваме деменция.

Но вкарването на технология в човешки мозъци не е единственото нещо, което се случва. Някои учени също искат да вкарат и човешки мозъци в технология. От 60-те години насам компютърните чипове са удвоили скоростта си и свалят наполовина цената си на около всеки 18 месеца. Ако тенденцията продължи, изобретателят и предсказател Рей Курцвайл е подчертал, че до 2029 г. ще имаме компютри достатъчно мощни, за да захранват програми, които да произвеждат 10 000 трилиона електрически сигнала, които проблясват в мозъка ви на всяка секунда. Те ще имат и достатъчно памет да съхраняват 10 трилиона спомена, които ви правят тези, които сте.

Те ще бъдат също и достатъчно мощни да сканират всеки контур и всяка гънка на вашия мозък, неврон по неврон. Това означава, че ако тенденциите от последните 50 години се запазят, до 17 години ние ще можем да upload-нем електронно копие на съзнанието ни в машина.

Ще съществуват два ваши Аз-а – един като животно от плът и кръв, а другият – в електрическите вериги на компютър. А ако тенденциите издържат далеч отвъд това, Курцвайл добавя, че до 2045 г. ние ще имаме компютър, който е достатъчно мощен да приюти всичките осем милиарда съзнания на Земята.

Въглеродно-базираният интелект и силиконовият ще се слеят, за да формират едно глобално съзнание. Курцвайл нарича това „сингуларност“ – момент, в който „темпът на технологична промяна ще бъде толкова бърз, а неговото въздействие толкова дълбоко, че ще изглежда, че технологията се разширява с безкрайна скорост“. Към този момент ние отдавна вече ще сме задминали вулканското съединение на съзнания. Но дори това може да не е краят на историята.

Голяма част от изследванията, които стоят зад откритието в областта на мозъчните изследвания от последната седмица, са били финансирани не от университети, а от DARPA – Американската агенция за напреднали изследователски проекти по отбраната. Именно DARPA бяха тези, които ни дадоха Интернет (тогава наречен ARPANET) през 70-те, а Проектът за мозъчен интерфейс на DARPA бе пионер в молекулярните компютърни изчисления.

Не толкова отдавна, програмата „Silent Talk“ („Тих разговор“) на DARPA проучва технология за четене на мисли чрез устройства, които могат да прихващат електрическите сигнали в мозъците на войниците и да ги изпращат по интернет. С тези импланти цели армии ще могат да си говорят без радиовръзка. Заповедите мигновено ще скачат в главите на войниците и желанията на командирите ще се превърнат в желанията на подчинените им. Хитлер щеше много да хареса това.

Някои от най-ясните изказвания относно новите технологии са направени в световните департаменти по отбрана, а изводите изведени от войниците са обезпокоителни. Например полковник Томас Адамс от американската армия смята, че военните технологии вече отиват далеч отвъд това, което той нарича „човешко пространство“, като роботизираните оръжия стават „прекалено бързи, прекалено малки, твърде многобройни и... създават среда, прекалено сложна да бъде контролирана от хора“. Полковник Адамс подозира, че технологиите „бързо ни водят в посока, в която не бихме искали да отидем, но вероятно сме неспособни да избегнем“.

Накъдето върви войната, натам върви и се развива всички останало. Сливането на човечеството с неговите машини, което Курцвайл предсказва за средата на 21 век, всъщност може да се окаже просто отбивка по пътя към една съвсем различна дестинация. По-късно през същия век, каквото снизходително наричаме „изкуствен“ интелект, може да замени нас, хората, точно както ние хората някога сме заменили напълно всички наши еволюционни прадеди. Всичко това следва да се случи... освен ако, разбира се, не се случи. Може би тенденциите, които Курцвайл и полковник Адамс идентифицират, ще се забавят, или дори ще спрат напълно.

И може би критиците, които подигравателно наричат сингуларността „екстазът на технологичните смотаняци“, ще се окажат прави. Но от друга страна, може би нобеловият лауреат – химикът Ричард Смоли е по-близо до истината, когато изтъква: „Когато един учен казва, че нещо е възможно, хората вероятно подценяват колко време ще е нужно да се реализира на практика. Но ако казват, че е невъзможно, те вероятно грешат.“

Невролозите от Калифорнийския университет ни отведоха с още една стъпка по-близо до финалната права – далеч отвъд всичко, за което са мечтали в „Star Trek“.

Сингуларност: Курцвайл за 2045 г., когато хората и машините ще се слеят

Списание „Time“ наскоро публикува интересна статия за Рей Курцвайл, вероятно най-гласовитият пропагандатор на трансхуманизма. Ето откъс от материала:

Вземете въпроса за това дали компютрите могат да имитират биохимичната сложност на органичния мозък. Курцвайл въобще не отстъпва и по този аспект. Той не вижда каквито и да е фундаментални разлики между плът и силикон, които да попречат на последния да мисли. Той предизвиква биолозите да измислят неврологичен механизъм, който да не може да бъде моделиран или поне равностоен по мощ и гъвкавост на софтуер, който работи на компютър. Той отказва да падне на колене пред мистерията на човешкия мозък.

„Общо казано...“, казва той, „... ядрото на разногласието, което имам с моите критици, е, че те казват, „О, Курцвайл подценява сложността на обратното инженерство на човешкия мозък или сложността на биологията. Но аз не вярвам, че подценявам предизвикателството. Мисля, че те подценяват силата на експоненциалния растеж.“ (Което може да се интерпретира като нещо като развитие по математическа геометрична прогресия на ускорението на технологично развитие и появата на свръхнапреднали нови/високи технологии и научни достижения; или казано по друг начин: удобна измама, за да направиш закона на Мур да звучи като предпоставка за „възможна технократска утопия на всеобщото благоденствие и щастие“, само че без „потенциалните“ или реално отдавна налични сведения за тоталитарния й характер. Пример: създаването на атомната и водородната бомби, електромагнитните оръжия и химикобиофизикооръжията доведоха ли до много градивни неща? Всичко е нож с две остриета, но в повечето случаи именно лошата употреба става по-масова. Е, да, днес имаме АЕЦ-и, но пък и те са опасни поради радиоктивността си, която замърсява и убива (или кара да мутират) живите организми. – бел. пр.)

Можете да прочетете цялата статия тук.

„Супервойниците“: в търсене на съвършената човешка машина за убиване

Дотук разгледахме как концепцията за трансхуманизма и „подобреният човек“ активно се пропагандират във филми, музикални видеоклипове и медията като цяло. Ето една статия от в-к „The Independent“, която описва „подобренията“, които се планират да бъдат въведени при войници, за да ги направят по-добри при убиването на хора, и те включват екзоскелети (това са т. нар. „външни (защитни) скелети“ с бойни възможности и с вградени оръдия и други оръжия, на англ. „exoskeletons“ – бел. пр.), медикаменти за изтриване на паметта и излагане на мозъка на магнитни полета. Това, което е дори по-обезпокоително е, че авторът на статията в действителност звучи много развълнуван от тези „подобрения“, които дехуманизират хората и ги превръщат в немислещи, напълно променени машини за убиване.

„Вина, умора, стрес, шок – могат ли специализирани медикаменти да помогнат да се заглушат качествата, които правят войниците хора?“, пита Майсъл Хенлън.

Древните спартанци вярвали, че обучението и тренировките за бойното поле започват още с раждането.

Тези, които се проваляли на първия етап от подбора, който се провеждал на „зрялата“ възраст от 48 часа, били оставяни да умрат в подножието на планината. В по-късни години оцелелите често се чудили дали тези отхвърлени хора не били истинските късметлии. Защото за да закоравеят, предполагаемите спартански воини били подложени на жесток режим, който включвал непрестанно физическо насилие, суров студ, липса на сън и постоянни сексуални злоупотреби.

Също както и в английските публични училища, които използвали подобни тактики, за да създадат воините, които очертали границите на Британската империя, спартанският режим проработил; завършилите били най-страховитите войници в Източното Средиземноморие. И оттогава насетне военачалниците се чудили дали е възможно да съкратят дългия и изискващ много усилия и време спартански режим, за да се създаде войник, който убива без грижа и милост, не показва страх, може да участва в битка след битка, без да се уморява и като цяло се държи повече като машина, отколкото като човек.

В ерата след войната, се смяташе, че бъдещето на битките е свързано с танкове и снаряди, в големи безлични машини, които ще се сражават в огромни сражения на откритите терени на Северна Европа.

Войници ще натискат бутони от команден център. Но въпреки появата на безпилотните самолети, голяма част от военните действия на 21 век се оказват една продължителен и мръсен бизнес, битка на ниво хора в калта и прахта на Афганистан. И тя е водена срещу една живачна армия от нередовни войски, които се стопяват в полетата и фермите след като престрелката свърши. Съвременните войници вече не са предишната храна на оръдия. Изключително обучени и супер-здрави, всеки един от тях олицетворява една голяма инвестиция на нацията, която ги изпраща в битка. Войник, който е прекалено изморен, за да се бие ефективно, който е полудял или който страда от тежък стрес, е като разнебитен танк, който не е от полза за никого. Ами ако войниците могат да бъдат направени така, че да не се „развалят“?

Ерата на терминатора – съвършената роботизирана машина за убиване, е отминала от десетилетия; до този момент всички усилия да се създаде хуманоиден робот, който да може да изкачва стълби, да не говорим да се бие срещу талибаните, са смешни. Но учените докладват за научни открития за следващата най-добра алтернатива – създаването на хора-терминатори, които чувстват по-малко болка, по-малко страх и ужас, и по-малка умора от „неподобрените“ войници и самите тела на които могат да бъдат „заздравени“ с мощни машини.

Усилията да се разбере мозъка на войника и да се приложи това знание ефективно, се провеждат от известно време. Професор Джонатан Морено, биоетик от Пенсилванския държавен университет, изследва начина по който неврологията се използва от военните. „В момента това е най-бързо растящата и развиваща се област на науката“, казва той.

Пентагонът понастоящем харчи 400 млн. щатски долара годишно за проучване на начини да „подобри“ човекът-боец. Военно-промишленият гигант „Локхийд“ наскоро представи официално „Hulc“ – (Универсален преносител на товари за хора; на англ. „Hulc“ – Human Universal Load Carrier), научно-фантастичен екзоскелет, захранван с батерии, който позволява на човек да вдигне 100 кг. тежести и да ги носи със скорост на пробег от 16 км/ч. Видеоклиповете, показващи „Hulc“ в действие, са наистина внушителни. Сврухчовешката сила е едно на ръка, но войниците все пак се нуждаят от сън. В Афганистан средностатистическият войник в битка получава само 4 часа почивка на ден и лишаването от сън е най-големият фактор, който намалява представянето му в битка. Не само че уморените войници са по-малко физически способни да се бият и да бягат, но те правят и повече грешки при използването на сложните военни системи, които са на тяхно разположение – грешки, които може да се окажат смъртоносни за самите тях и за техните другари.

Използването на химията за справяне с умората, разбира се, не е нещо ново. Преди два века пруските войници са използвали кокаин, за да останат бдителни, а воините на инките са използвали листа от кока, за да останат будни много преди това. Оттогава никотинът, амфетамините, кофеинът и цял един нов клас от стимуланти, включително медикаментът Modafinil, са успешно използвани до такава степен, че американските войници днес могат да работят нормално дори след 48 часа без сън. Сега химиците се опитват да попроменят молекулярната структура на този медикамент, така че той да премахва желанието за сън дори за по-дълго време.

Умората не е единственият психологически проблем, пред който се изправят войниците. Битката е извънредно стресираща и въпреки че добрата тренировка означава, че мъжете и жените могат да запазят самообладание, докато са в смъртна опасност, точно след това започват проблемите. По време на Виетнамската война един на всеки трима войници е бил лекуван от пост-травматичен стрес (PTSD), а през Втората световна война значителна част от съюзническите редови войници никога не стреляли в гнева си заради стреса и страха, преди битката изобщо да започне. До ден днешен, PTSD се лекува с комбинация от психотерапия и антидепресанти – ефективни, но скъпи техники, които поглъщат много време. Но също както и с умората, може да съществува и химически „пряк път“ за справяне с PTSD.

Номерът е да се изтрият нежеланите спомени или поне да се премахнат терзанията от тях. Професор Роджър Питман, психиатър в Харвадския медицински университет в САЩ, експериментира с медикамент, наречен пропранолол, „бета блокер“ обикновено използван за лекуване на високо кръвно налягане, който той вярва, че може да изтрие въздействието на ужасяващите спомени.

Професор Питман е дал медикамента на млади доброволци, които са претърпели тежка травма, например пътни инциденти. Тези, на които са им били дадени плацебо-лекарства, страдали от кошмари и продължили да се страхуват пътя. Когато на тях им били показвани записи, описващи техните инциденти, те страдали от типичните реакции на стрес – потене, ускорено сърцебиене, разширени зеници. Но тези, които били подложени на лечение с пропранолол, не показали никакви реакции. Сякаш травмата не се била случила въобще. За един войник, променящите паметта медикаменти, като този, могат да означават, че жестоката битка няма да бъде по-смущаваща, ретроспективно, от посещение на фитнес залата. „Проблемът е...“, казва професор Морено „...какво друго се блокира, когато правят това? Дали желаем поколение от ветерани, които се връщат от война без вина?“

Дори може да не се нуждаете от химически вещества, за да попречите на нежеланите странични ефекти от битката. Доктор Албърт „Скип“ Рицо, психолог от Универисета на Южна Калифорния, е създал видео играта „Виртуален Ирак“, в която ветераните могат отново да изиграят преживяванията си, за да изпуснат насъбрания стрес.

Генералите не само че искат по-силни, по-бдителни и по-малко стресирани войници; те искат също така и по-умни войници. Едно от най-странните открития на неврологията през последните години е, че чрез излагане на човешкия мозък на мощно магнитно поле, неговите способности за мислене и учене почти магически се усилват.

Никой не знае как точно работи „трансчерепната магнитна стимулация“ (TMS), но австралийският невролог професор Алън Снайдър вярва, че магнитните полета по някакъв начин „изключват“ високите нива на умствена дейност, които обикновено замъгляват мислите ни, позволявайки на една „чиста“ форма на мислене да поеме контрола.

„Всеки от нас може да рисува като професионалист или да прави светкавично бързо аритметични изчисления“, казва той. Всъщност някои от участниците в експериментите с TMS са придобили (временно) подобни умения на рядко срещаните гении-аутисти – хора, които могат да извършват поразителни аритметични изчисления и да запомнят цели телефонни указатели (Дъстин Хофман играе гений-аутист във филма „Rain Man“).

През 2009 г. доклад на Американската академия на науките заключава, че до 20 години може би ще използваме TMS, за да подобряваме бойните способности на войниците. Както казва професор Морено, „Вече се говори за TMS-машини, които ще се използват до десет години в превозни средства, а след още десет – в каските на войниците.“ Защо? Да бъдеш войник изисква високо ниво на технически професионализъм. Тази професия вече не просто да насочиш оръжие и да стреляш. Дори бойните пушки са вече „системи“ и овладяването на електронните устройства по време на битка изисква голямо обучение.

Може да изглежда ясно, че ако можехте да създадете човек без всякакви скрупули, човек, който изпитва много малко болка и не познава страха, вие ще се сдобиете с отлична бойна машина, но това може да е от онези случаи от типа „внимавайте какво си пожелавате“. Ние се страхуваме по дадена причина – за да избегнем опасността за нас самите и другите. Умората може да ни накара да си починем, преди да претърпим нараняване. Дори пост-травматичното стресово разстройство може да име полезна роля.

Моралните скрупули помагат на войниците да действат като ефективен екип – в битката войниците винаги ще кажат, че се бият за своите другари преди „Кралицата и страната“.

Премахнете човечността на войниците и ще се появи опасност, че битките и войните, които водим, също ще станат нечовешки. Преди всичко със сигурност е налице опасността от това тези техники – далеч от това да произвеждат по-добри войници – всъщност ще доведат до създаването на военен взвод от хипнотизирани зомбита, които няма да бъдат никаква пречка пред уверените, нападателни, енергични и силно мотивирани фанатични талибани.

DeusEx: HumanRevolution – пропагандата на трансхуманизма чрез видеоигрите

Все още не съм писал цяла статия за видеоигрите поради факта, че трябва да изиграя цялата игра, преди да мога да я дискутирам (а много от тези игри са брутално скучни). Това обаче не означава, че индустрията на видеоигрите не се използва, за да пропагандира идеи. Точно обратното, видео игрите са вероятно най-убедителните средства за пробутване на определена идеология, защото те са поглъщащи, интерактивни и понякога пристрастяващи. Силата на видеоигрите се корени във факта, че играчите идентифицират себе си с главния герой, когото управляват. Тази връзка значително улеснява пропагандата на идеи, тъй като те не се позовават на рационално мислене, а на емоциите.

Deux Ex: Human Revolution (буквално „Бивш Бог: Човешка революция“) ще позволи на играчите да влязат в ролята на човек, който е бил „подобрен“ чрез трансхуманизма. В размирния контекст на 2027 г., неговите роботизирани части са очевидно предимство, когато е време да се натупат хората от плът и кръв. Ето и трейлъра:

Free Joomla Extensions

Вероятно най-значимата част от трейлъра е знакът „H+“ в самия край на видеото:

„H+“ е стандартният символ за идентифициране на трансхуманизма, който е „интелектуално и културно движение, което утвърждава възможността и желанието за фундаментално трансформиране на човешкото състояние чрез технологиите“. Казано накратко, то пропагандира сливането на хората с роботи (известно понякога като „киборгизация“).

Една от кориците на списание „h+“, най-важната трансхуманистичноа медия с публикации на тема трансхуманизъм

(Разбира се, трансхуманизмът е представен по масмедиите във фалшива, повърхностна, „яка“ и лъскава опаковка, за да спечелят младите хора на тяхна страна, защото недоразвитият ум е най-податлив на внушение и идейно програмиране от тъмни сили. По този начин младежта ще си мисли, че „сама е измислила и стигнала до тези изводи, желания и цели“, докато в действителност те са били внедрени в съзнанието им още от детство с всякакви видове телевизионни програми, включително „детски предавания“ с роботи, киборги, извънземни и т.н., пълни със скрити послания и формиращи светоусещания, символични представи и абстрактни концепции. Из филмографията на вече обсъжданите психоинженери-програмисти от Дисни също има продукции с такава цел. – бел. ред.)

Електроника направена от човешки кръвни клетки, предполага киборгски интерфейси, поражда кошмари

Ако представата за електронни компоненти от следващо поколение, направени от истински човешки кръвни клетки ви кара да потръпвате, може да не желаете да четете по-нататък. Но ако се интересувате от това как бъдещи изкуствени крайници или очи могат да бъдат свързани с пациенти, това ново изследване ще ви заинтригува.

Мемристорите (memristors; букв. – памето-транзистори) са тип електронно устройство, за което може и да не сте чували, те са били теоретично измислени преди много време. Но едва сега започват да стават реални за производство – номерът е да се модифицира ток, в зависимост от „сигнал“ по подобен на транзистора начин, само че в случая с мемристора начинът, по който те функционират, зависи как са били последно активирани. По този начин, в известна степен те имат „памет“, което означава, че се държат повече като собствените ви мозъчни клетки, а това нещо кара всички хора, занимаващи се с хардуер, да се вълнуват от потенциалната им сила за компютърни изчисления. Екип от учени в Гуджарат вече е успял да направи мемристори от модифицирани човешки кръвни клетки.

Работата включвала макроскопичен експеримент с 10 милиметров тестов тубус с човешка кръв с температура 37°C (обикновено смятана за средната температура на човешкото тяло) и два потопени електрода, свързани към някакви контролиращи и измерващи електронни уреди. Тестът доказал, че електрическото съпротивление на кръвта се изменяло като реакция на приложената полярност и големина на напрежението, и ефектът бил „задържан“ за поне пет минути – повторните тестове в същия период от време били зависими от настройките на предишния експеримент. Втори тест, също положителен, показал, че ефектът на мемристора е бил налице, когато кръвта фактически е текла по време на експеримента.

Казано с други думи, учените са показали, че могат да произвеждат микроскопично биологично устройство, което да работи по начин, подобен на микроскопичен мемристор, направен от по-обичайните полупроводникови материали, които бихте свързали със силиконов чип. Мрежи от такива биомемристори могат да бъдат свързани заедно, за да се направят компютърни устройства и това е следващата стъпка за изследователския екип.

В края на краищата фактът, че биологична система може да бъде използвана за взаимодействие с физическа полупроводникова система, може да революционизира биомеханиката. Това е защото въвеждането на жични свързочни устройства в тялото, като слуховите импланти, активизираните от нерви изкуствени крайници и очни ябълки, включва ужасно трудна интеграция на метални жични връзки, както и целия свързан с това риск от инфекции и физиологично отхвърляне от тялото. В допълнение, това е една много обещаваща първа стъпка към създаването на киборги. Обратно броене към началото на военния интерес към тази технология: 5... 4... 3...

(Жалко само, че авторът на статията се прави на незнаещ, че такива разработки и скрити интереси в тази насока най-вероятно има поне от 50-те г. на миналия век в САЩ и други развити западни държави (а вероятно и в Китай и Русия), но са свръхсекретни и вероятно едва сега започват да ги „представят“ поетапнно на широката общественост, за „да свикнат“ с това какво предстои... – бел. пр.)

Източник: http://vigilantcitizen.com

Превод: sixenius
Редакция: Издателство „Паралелна Реалност“

Допълнителни бележки от Н.:

Както споделих съвсем в началото на този текст, настоящата тема е с доста тежка и обременяваща, поне за мен, вибрация. Мисля че това се дължи на факта, че става дума за нещо, което е абсолютно освободено от духовната си есенция и е чистата манифестация на едно механично и плитко начало, което може да доведе единствено до едно, също толкова плитко и освободено от духовна еволюция бъдеще. Дори темите за ритуалите и програмирането, които съм изследвал досега нямат толкова ниски енергийни стойности, защото там поне имаме впрягане на някаква окултна сила, което показва частично разбиране (колкото и деформирано да е то през призмата на Тъмната полярност) за начина на функциониране на този вид енергия, докато трансхуманизмът е абсолютно стерилен, той не стига и не може да стигне по-далеч от това да възвеличава своята безсъдържателност минаваща под знака на „технически прогрес на всяка цена“. В трансхуманизма душата просто няма място, тя се превръща в излишен атрибут на „човешкото“, а последното ще се размива все повече като понятие в името на някаква квази-цел, определяща се от силите на деня (а отсега е ясно кои ще бъдат те).

Разбира се всичко това е чисто и просто продължението на извънземния начин на живот, който трябва да бъде наложен тук. Колкото повече технология, толкова по-добре, толкова по-ленив става ума, толкова по-малко въпроси се генерират в съзнанието, защото лесните решения предполагат по-удобен (но не и по-качествен) физически живот, а по-удобния физически живот просто остава да бъде живян и правен все по-удобен, но не и осмислян. Империята SSS (виж „Документите Тера“) разчита за всичко на своята технология. Това е решението на всеки един възможен проблем и е направило Кралицата на Орион на практика безсмъртна. Населението е пасивно, защото начина на живот е толкова еднообразен от толкова милиарди години, че дори никой не се замисля за съществуване различно от установеното. Тенденцията се отразява с ускорени темпове на всеки един покорен и колонизиран свят, какъвто е нашия. Виждаме как само за 50 години света ни стана по-механизиран и технологичен, отколкото за 4000. Това е изкуствен процес характерен за Края на Играта и постепенното завръщане на Империята. Всичко това цели подкопаването на едновременния път и превръщането му в последователен. Колкото по-сигурно, възобновимо и дълголетно става тялото ви, толкова по-зле ще става. И тъй като много хора няма да разберат какво точно означава това и ще го обявят за абсурдно мислене освободено от логика, трябва да обясня.

Един свят, в който всичко е „сигурно“ (тип комунистически стерилитет подобен на описания във филма „Equilibrium“) и в който няма непредсказуемост относно съдбата ти, е в противоречие с едновременното преживяване, заради което Висшите Аз са избрали да се инкаранират на Земята. Тъй като всеки един от нас, преди да премине към едновременния път е бил на последователния (т.е. – всички сме били извънземни) и сме се отегчили от милиардите години на едно-и-също, ние сме дошли тук водени от духовното желание за разширение на съзнанието. Разширението може да стане единстено чрез преживявания и то преживявания много различни от просто вечно съществуване в тяло без каквато и да е интрига. Последователните светове са скучни и заталачващи. Последователно инкарниращите се живеят хиляди години, обикновено под стриктен mind control, имат едно и също ежедневие и почти нямат индивидуалност, защото тя винаги е в служба на кошера. Дори когато умират и се инкарнират отново (защото за тях има прераждане, точно по начина, по който се разбира на Земята за разлика от нас), те запазват спомените си от миналите си животи, което означава, че те не формират нови мисловни модели, а просто забиват в една определена посока до безкрайност (най-вече заради културогичния контекст). Този начин на живот превръща духа в блато. В един момент Висшите Аз, които са търсели нещо повече са решили, че това вече не ги устройва и са избрали да се инкарнират на Земята, която е единствената планета с едновременни инкарнации в галактиката. Тук условията са, че тръгваш всеки път от нулата, ти не помниш кой си и можеш да изживееш двете полярности в много екстремни форми – нещо, което е невъзможно на последователните светове. И тъй като „всеки път“ си нов, ти можеш да генерираш много голяма палитра от преживявания, които да обогатяват духа ти. Това е развитие много по-бързо и наситено от последователното. Извънземните изпадат в ужас при мисълта, че те ще загубят тялото си и няма да имат съзнателен спомен за това, кои са били. Те са екстремно пристрастени към всичко физическо и го защитават и пропагандират с цената на всичко. Затова, винаги, когато видите философия свързана с подобрение на тялото или удължаването на неговия живот – това означава, че имате внедрен извънземен мисловен модел. Така, постепенно фокуса на естеството на едновременния път бива изместван и трансмутиран в пътя на последователните светове. Централната тема отново става тялото и неговото оцеляване на всяка цена, за сметка на духа. За тези, които продължават да не проумяват как един по-дълъг живот би попречил на духовното развитие, вместо да допринесе за него, ще разширя още малко.

Концепция противоречаща на духа е, да се фиксираш в нещо тленно придавайки му характеристики на духа. От определена точка това може да се разглежда дори като извращение. Мисловният модел водещ при удължаването на живота на тялото разбира се не може да бъде друг освен... страх. Духът знае, че смърт няма и няма никакъв проблем с ефемерността на тялото. Тялото има проблем със смъртта на тялото, защото в по-голямата част от случаите, съзнанието се идентифицира с тялото. А ние не сме своето тяло. Както стана популярно да се философства напоследък – по-правилно е да се каже, че душата (Висшия Аз) си има тяло, а не че тялото си има душа. Неразбирането на естествения цикъл и затварянето му в модернистични концепции може да бъде единствено генериран от страх. Страхът също е нещо естествено, което ние като Висши Аз искаме да преживеем и разберем в пълнота, но той може да бъде разбран единствено (както и всичко друго), само ако бъде преживян. Т.е. – едно бягство от смъртта и фиксацията в изкуствени ценности в красива опаковка свързани с тялото, на които сме се наживяли на последователните светове, води единствено до циклене в смърт, в една безкрайна въртележка. Страхът не изчезва, оставайки в тяло. Оставайки в тяло, той само се култивира, защото тялото ще продължава да отказва да се изправи с лице срещу естествения ход на нещата. Ако страхът е преработен докато сте в тяло, то последното няма да има проблем с концепцията за смъртта и краткия живот – правило, с което така или иначе предварително умишлено сме се съгласили, заради условията, които това създава за разнообразни преживявания.

Но нека задълбаем в частност около телата и самата философия на трансхуманизма.

Тенденцията при сегашното развитие на нещата е, скоро да имаме изцяло изкуствени органи и части от тялото, които да заменят органичните, за да „подобрят“ живота ни. Разбира се постепенно това ще бъде прокарано като идея на цялата планета, макар да започне като невинна и благородна философия, която ще оправдава себе си с това, че ще даде втори шанс на инвалидите и нелечимо болните. Кой би помислил подобно нещо за нехуманно? Никой. Нека ви опиша как идеята на трансхуманзима ще бъде прегърната радушно с времето, започвайки от маската на „състраданието“.

Малко по малко останалите хора ще видят „благата“ в това, като например – да имаш черен дроб, който може да понесе години на тормоз с алкохол без каквито и да е последствия или изкуствени очи, които могат да виждат на 5 км. далечина (като за начало). С течение на годините, добворолната замяна ще става просто заради самия fun и няма да има нищо отвъд това. Защото хората са животни (в буквалния смисъл – повечето хора са любимци). Те ще искат да живеят колко се може по-безотговорно на определена цена изразена в парични единици (каквито и да са те, когато това бъдеще стане реалност). Кой би могъл да забрани на някой да замени истинските си очи с електронни, ако го прави доброволно? Та нали живеем в „свободно общество“ и всеки от нас „има свободна воля“. Между другото това е една от главните причини НСР (в момента в лицето най-вече на САЩ) постоянно да пропагандира колко свободни сме (колкото и всичко в реалността да сочи обратното) – за да може да ползва „правото на свободна воля на всяко човешко същество“ като аргумент за прокарването на собствената си философия. Ако някой го иска – не можеш да му забраниш, защото това означава да бъдеш фашист. А „Америка не е фашистка държава“ (gasp).

Много хора ще поискат. „Защо не?“ А когато има търсене – има предлагане. А когато има предлагане значи имаме корпорации, защото, let’s face it – изкуствена ръка не може да се направи от шлаух и алуминиви тръби в гаража на кварталния монтьор. А когато имаме корпорации имаме стратегически плануван продукт поне 30 г. назад. Което прави едно търсене – предвидимо търсене. Което пък дава поле за внедряване на mind control-технологии. И тук не говорим за излъчвателни кули на ELF-вълни и психотронни генератори, които ви imprint-ват изкуствени сънища. Това е детска игра. Тук говорим за директно вмешателство на електроника в тялото, което няма как да бъде избегнато просто като се оградите в златна светлина. Това е пряк контрол върху вашето тяло, който може да бъде управляван от компютри разположени на другия край на света посредством сателити.

Нека погледнем под лупа с още по-голямо увеличение идеите на трансхуманизма, този път с още по-дълбока езотерична перспектива.

Както повечето от вас знаят, съзнанието и мисловните модели регулират тялото и го правят каквото е. Ако имате болестотворни мисловни модели, това ще се отрази на съответния орган или система в тялото. Например ако имате проблем в рамото, това не означава, че сте играли твърде много тенис на корт (макар това да може да бъде физическия лост за генериране на проблема и начина по който мисловния модел може да „избие“ до физическото). Ако имате болки в рамото, то това е белег за цялостното ви състояние и е метафоричен сигнал, който съзнанието ви дава, за наличието на по-големи проблеми на ментален план. Така например човекът, който изпитва болки в горната част на рамото трябва да си даде сметка, „че му се е насъбрало много на раменете“, че носи голям емоционален товар в живота. Тъй като рамената свързват ръцете с торса, тази болка има връзка с прекаленото желание да направиш нещо за другите. Такъв човек се самосаботира да върви в желаната посока, защото се смята задължен да се занимава с щастието или успеха на другите. Болката ще изчезне само ако този мисловен модел бъде разтворен. Иначе ще се лекува симптома, което прави съвременната „модерна“ медицина („купи си крем от аптеката“). Колко много улики ни дава тялото, които могат да ни помогнат да растем и да учим духовни уроци по пътя в търсене на себе си! Примерите могат да продължават с целия организъм. Разбира се този процес не е само със знак минус. В момента дори не говоря за случаите, в които мисловния модел може да подобри тялото и да разшири неговите функции! Защото когато съзнанието се разширява – тялото неминуемо следва.

Ако обаче сте под прякото въздействие на машина вътре в тялото ви, която може да контролира мозъчните ви вълни и органи, какво остава за връзките между съзнанието и тялото? Ако това вече не е вашето ДНК (например – имате изкуствено сърце), как съзнанието ще успее да разширява себе си, как ще се себеизживява в условията на тялото си, с което то вече няма връзка? Как съзнание и тяло ще взаимодействат по естествения за тях начин, както е било досега? Какъв е очевидният отговор?

Роботиката и нано-технологиите, ще създават органични и неорганични заместители в нашето тяло, които да контролират функциите на организма пряко, така, че мисловните модели да не могат да правят това, което е естествено за тях. Неподправеното развитие спира за сметка на това тялото да функционира завинаги. Мисловните модели стават мудни, но тялото не се влияе, защото то е механизирано. То се превръща в контейнер, а душата остава все повече като в капан, изменяйки природата на едновременното преживяване. Душата не може да има това, за което е дошла, не може да се развива и не може да се изживява в пълнота в плоскостта душа-тяло. Роботизацията ще направи духа почти нефункциониращ и неизявяващ се, което ще стерилизира преживяванията и ще ги сведе до атрибут и украшение, макар първоначално да са били основен замисъл. Разбирате ли какво правят? Те отрязват пътя на духа за взаимодействие с тялото ви бидейки едно по естествения еволюционен начин – точно както в последователните светове, където всичко е контролирано и моделирано до най-малкия детайл. Това е последователизиране на едновременния път. Надявам се метафорите ми да стават все по-ясни и да виждате извънземната философия в действие тук.

Днес, имаме пряко отражение на тези идеи във филма „Repo Men“ (който препоръчвам на всички, които не са го гледали и който щеше да бъде в пъти по-добър ако не беше откраднал така безочливо и жалостиво края си от „Бразилия“, който пък препоръчвам още по-горещо).

Този филм играе добра роля на predictiveprogramming за нашето общество и за това накъде се е насочило то. Сюжетът ни представя недалечно бъдеще, в което светът се управлява от корпорации, а основния бизнес е продаване на... изкуствени органи! Главната корпорация продаваща органи се казва „Съюзът“ (ringabell, huh?) и ги предлага на изплащане. Ако някой закъснее с вноските, се праща екип от „repoman“-и, които да си вземат органа обратно. Те разпорват живия човек, взимат си изкуственото сърце или бъбрек и си тръгват.

Всичко това е представено едва ли не като екшън-комедия в първата част на филма, което прави по-лесно сугестируемата част от публиката съпричастна към историята и проблемите на repo-вците.

Година преди това пък имахме филмът „Surrogates“ с Брус Уилис, който пропагандираше идеята, че хората имат множество аватари под формата на роботи, които излизат вместо тях в истинския свят, защото искат „безопасен живот“, докато същинските хора не излизат от апартаментите си (разбира се същата година (2009-та = 11) излезе и най-известния филм на планетата към настоще време – „Avatar“, който също директно вменява идеята за „влизане“ в тяло, различно от човешкото – този път директно в извънземно!).

Какво да кажем за един от любимите детски герои на САЩ – „Iron Man“? Човекът-машина-супергерой. Damn! Кое дете не иска да е Iron Man?!? О, има малка подробност. Той няма човешко сърце. Има изкуствено светещо синьо... нещо... But who gives a shit? He can launch rockets from his hands, right?! That’s fuckin awesome man, fuck the rest and stop with these ridiculous conspiracy theories!

Morons...

Преди него пък беше „Transformers“ (макар по-долу да съм сложил умишлено плаката за втория филм), който към настоящия момент има две продължения (и се готвят още) и официално се води най-голямата фен-мания с роботи правена някога. Автороботът Бъмбълби (в превод „земна пчела“ – може да се тълкува като imprint на кошерното съзнание) е най-добрият приятел на Сам и му помага да спасят света в борбата си срещу лошите автоботи. Подсъзнателна идея – кой е най-добрия ти приятел? Пчелата – кошерното съзнание. Бъди като нея, бъди робот, защото те са яки и са твои приятели.

На заден план ни се по(дс)казва кой стои зад цялата тази пропаганда.

Послание: добрият робот ще проправи път на Новия Световен Ред.

Разбира се преди това беше „The Island“, който представи идеята, че в съвременното ни общество вече има опция, в която да отгледаш свой клонинг във ферма за хора, за да можеш да ползваш органите му.

Още преди това пък имахме трогателната история за дете-робот, което изпитва човешки чувства и иска да бъде като хората. О, колко мило... Хлип-хлип-подсмрък. Fuck Spielberg btw. No particular reason. Just fuck him.

Разбира се, говорейки за хора и машини няма как да не споменем най-култовия от всички филми, чийто сюжет сам обяснява докъде може да се стигне, ако се заиграем твърде много с отверката. Освен всички други философски концепции, в сюжета можем да видим и дневния ред на обсъжданата тук тема.

Стигаме до „Gattaca“, който даде ново разбиране за генетичния подбор и отвори пътя на трансхуманизма, отново чрез захаросан бонбон – този път средствата помогнаха на човека да осъществи мечтата си и да полети в космоса. Филм за волята и как трансхуманизма й помага. Epic movie anyway. No irony here.

Не знам дали ви прави впечатление, но това е третият филм с трансхуманистичен сюжет, в който участва Джъд Лоу. Сещам се за поне още един. А дори не се напъвам. Както съм казвал на няколко пъти, в кариерата на някои актьори (повечето от тях 100% Монарх-роби) могат да се проследят определени теми, за които те биват ползвани за пропаганда от елита. Обикновено с тези теми е свързано и вътрешното им програмиране и функция. В темата за Монарх загатнах, че дехуманизацията е един от основните фактори при програмирането и много роби имат alter-и като роботи/кукли/манекени/механизирани същества, в които те безропотно изпълняват дадени функции, а понякога активират и свръхчовешки сили у себе си.

Естествено не можем да минем и без „Robocop“. Роботът е „спасител на хората от лошите“ още от 87-ма година. Той пази реда и ни защитава от опасностите. Друга линия по която трансхуманизма ще получи голямо приемане – милитаризирането и роботизирането на полицията с идеята да бъдем по-добре защитени. Защото ни е страх. За телата ни. Мотото на плаката говори само за себе си.

И накрая една от вечните класики, чийто сюжет е толкова реален, че ни кара да се замислим дали не гледаме документален филм от бъдещето, пратен ни директно от Skynet (интересно лого между другото).

И т.н. и т.н... Това са просто примери, които ми дойдоха без да се замислям особено и ги подредих хронологично. Линията може да се начертае назад и да се проследи чак до „Metropolis“, който наистина е първия (или поне първия голям и емблематичен). Да не говорим за сравнително нови продукции като „Real Steal“, „I, Robot“, анимации като „Robots“ и „WALL-E“, сериали като „Bionic Woman“, детски предавания като „Inspector Gadget“. Обратният път на действие също е валиден и има същата цел (да свиквате с идеята) - да се придават човешки характеристики на неодушевени предмети. Филми като „Cars“, „Toy Story“ - списъкът е безкраен; можем да продължаваме да изброяваме с дни филмите, които ни втълпяват колко готино и забавно е да си отчасти робот/неодушевен предмет с човешки чувства и какви предимства има това (а дори не сме започнали с книгите). Има още десетки, дори стотици.

Отделно от всичко това, нужно ли е дори да задълбавам какви mind control-приложения могат да имат такива чужди тела в организма? Какво ще стане със свободната воля, ако това стане масово? Всъщност повечето от програмираните хора имат поне едно такова устройство в телата си (най-често имплант). Вече разказах за случай, в който човек имал метален ринг в корема си. Да не говорим за тайните проекти и супер-войниците, които са като извадени от „Universal Soldier“.

Тези устройства много често са директния ключ за активиране на алтернативни самоличности у фрагментирания. Нещо за което не съм говорил досега е, че активирането на самоличност създава различни клетъчни структури в тялото. Някои вече може да са се досетили, че когато на преден план излезе друга самоличност от фрагментираната матрица, тялтото се променя на фино ниво (не говоря за шейп шифтинг, макар и това да е възможно), за да се приспособи към мисловните модели на новата самоличност, защото мисловните модели и ДНК са тясно свързани (първото изгражда второто). Така че, ако програматорите искат някоя специфична самоличност да излезе на преден план и да остане там за определено време, тук винаги влиза в роля горния описан механизъм.

И как това става обществено приемлива идея на масово равнище? Ето как – започвайки отдалеч. Идеите на модерния трансхуманизъм отдавна биват прокарвани в нашето ежедневие чрез роботизирането и автоматизацията на самия човек – вече „жизнено необходимите“ мобилни телефони (щом нямам значи не са жизнено необходими), bluetooth устройства, миниатюрни микрофони в зъбите и т.н. Пропагандата на суперчовека-робот цели преди всичко унищожаване на емоционалното тяло, за да се продължи и задълбочи процеса на „забравяне“, както и тотално да се елиминира всякакъв шанс за достъп до истинската памет на човечеството и отключване на реалния човешки потенциал. Има много други примери, които наслагват и imprint-ват идеята, че машините изпитват човешки емоции дотам, че самите хора да пожелаят доброволно да заприличат на тях, подражавайки им. След като емоциите не се губят и те приличат на хора („A. I.“) – защо да не бъдем като тях и да не се облагодетелстваме от техните плюсове – живеят по-дълго, по-силни са, нямат нужда от храна и т.н. Това е нещо, което буквално е зад ъгъла, то на практика се случва в момента. Например, помня как преди 4-5 години в България дойде американецът Кевин Уоруик (по покана на софийски клуб), който беше вградил жици и устройства в ръката си и искаше да става все по-механичен, защото се чувстваше несъвършен (както беше казал в интеревюто по спомен) и не виждаше причина да не става „все по-съвършен“. Този човек е доста известен в САЩ.

И отново, както и с всичко останало – те ще изиграят картите си така, че човекът сам да го поиска. Всъщност, от определена гледна точка, трансхуманизмът вече твърдо е постлал пътеката за своето приемане и е пуснал дълбоки корени в обществото по много фин начин, но не всеки може да го разпознае, защото се прикрива добре под формата на... пластичната хирургия.

Наистина, нека поразсъждаваме малко в тази посока преди да я отхвърляме.

Кой е основният мисловен модел, който олицетворява пластичната хирургия?

Ти не си достатъчно добър, не си съвършен, ти се разваляш (остаряваш) постоянно. Не приемаш себе си, не можеш да бъдеш себе си, защото искаш да бъдеш нещо друго. И целият модерен свят imprint-ва именно този мисловен модел – бъди нещо външно, нещо друго, защото ти не си физически съвършен, ти трябва да бъдеш подобрен, за да се почувстваш по-жив, по-добре социално приет, по-лъскав, по-близо до това, което е парадигма в Холивуд. Трябва да имаш изкуствени гърди, за да се почувстваш красива и желана, трябва да имаш изкуствени устни, за да си като Анджелина Джоли, трябва да махнеш гърбицата на носа си, защото иначе ще приличаш на Квазимодо, а за теб това е смешно – страх, страх, страх, комплекси насадени отвън, опасения от неприемане и подигравки, защото чуждото мнение за теб е по-важно от твоето собствено мнение за теб. Страх, че не си достатъчно добър пред себе си. И ти трябва upgrade.

Ето какво обаче – физическото ви тяло е изражение на вашите пред-инкарнационни модели. Т.е. ако имате крив нос, вие самите сте избрали това умишлено с някаква цел, която да генерира набор от преживявания, тъй че е нелепо да роптаете срещу „съдбата“. Вие бягате от урока и го решавате по изкуствен път. Защото идеите стоящи зад пластичната хирургия са същите като идеите на трансхуманизма. Само изпълнението се различава леко. Т.е. – имаме само една крачка дотам, защото условията в съзнанието на човека вече са инсталирани. Когато един човек не се чувства пълноценен от това, което е, то той вече е сугестируем и податлив на пропаганда в тази посока. „Искам пластична операция“ е мисъл. Или човек може да бъде програмиран (както културогично, така и специфично) да си мисли, че има нужда от перманента промяна в тялото си. Това все пак е мисловен модел, но как го манифестирате е различно нещо. От определена гледна точка, това не е естествено изразяване на мисловния модел, това е изкуствено изразяване на мисловния модел. Естествения път е да промените мисловните модели, които са довели до резултата, от който искате да се отървете, което да даде физическо отражение на тялото ви. Но ако това е възможно и е природния начин по който това да се случи, защо някой би поискал пластична операция?

На първо място, разбира се, защото е много по-бързо. Основната максима на съвременното общество е „бързо, лесно, вкусно“ и „искам го веднага, искам го сега“. В това няма духовно разбиране и е един от лостовете, чрез които елита може да прави със стадото каквото си пожелае. Защото стадото ще даде всичко, ще отдаде всичките си свободи и черти, които изграждат човешкото в него, само за да бъде нахранено, напоено и на топло. Това е факт и няма смисъл да се дискутира. В противен случай тялото изпада в паника, защото то е взело контрол над духа, а не обратното. 90% от хората на планетата в момента са в това състояние. Това не е осъждане, това е констатация.

Каква би била евентуалната предпоставка да изживявате подобен тип мисловни модели? Какво би ви накарало да искате пластична операция, да искате трансхуманизъм? Възможно е това да е чисто и просто егрегориален контрол, резултат от масовото съзнание и мода: „трябва да изглеждам „така и така“, за да бъда функциониращ ефикасно в едно общество, което иначе би ме отхвърлило.“ Вие искате бърза промяна и нямате желание да замените причинния мисловен модел с нов, който да филтрира и измени тялото ви в желаната от вас посока, както би било естествено и духовно еволюционно да се направи. И така – вие напомпвате и забързвате изкуствено процеса и се оперирате. Но това, в което се превръщате впоследствие отново е резултат от мисловния ви модел. Вие просто използвате способностите на друг човек и неговата технология, за да приспособите този процес по-бързо, отколкото би го сторила пси-интервенцията. Така че вие напрактика създавате един виртуален свят. Всичко това нямаше да бъде толкова криворазбрано, ако хората не отиваха при хирурзите, за да бъдат... еднакви. Можете да видите това в жените по света. Говоря за жените, защото тях ги удря много по-здраво в тази посока, отколкото мъжете, които, извън контекста на Холивуд (където се подлагат на същите процедури като жените, но дори и там не в същата степен) най-много да си удължат пишката, което е същия проблем описан горе. Жените искат да бъдат еднакви, по калъп. Цици, устни, тънка талия и стегнат задник. Толкова. Това й трябва на днешнат средностатистическа жена, за да се чувства добре и „хубава“. Това не е красота. Това е елементаризъм.

Технологията в случая, както винаги, не помага на хората да подчертае тяхната индивидуалност – тя се опитва да я заличи. Тя предлага възможността, но социалното програмиране е толкова безпощадно, че никой не използва тази технология с въображението си (или поне не чуваме за тези случаи) и в творческия й аспект. Технологията се използва за унификация. Хората го искат. Те не искат нещо друго. Това е тъжно, но е и такова, каквото е.

Всичко описано дотук е посочване на тенденция и изкарване на преден план на изкуствено генерирани концепции, които умишлено се прокарват в колективното съзнание в последно време поради специфичения момент в който се намираме. За да се случва всичко това, то е част от Играта. Направих горното разграничение и изтъкнах разликите между това, кое идва от Духа и кое идва от тялото (респективно от последователната философия). Тялото не е низшо и всичко написано не трябва да се тълкува в контекста на някакво мъченичество, където тялото трябва да бъде забравяно, пренебрегвано и дори измъчвано. Тук говорим за много ясна тенденция, която има конкретна цел.

Всеки, който избере да има гореописаните преживявания трябва да ги има, защото се нуждае от тях, за да премине отвъд тях (нещо, което очевидно трябва да се случи точно в тази времева линия, а не в друга, където това е било неуспешно, което и не означава автоматично, че „сега“ ще бъде успешно). Въпреки това исках да кажа всичко, което казах, защото когато това започне да се случва, прочелите този текст ще имат предвид посочените предпоставки. Както винаги съм казвал, изборът най-често е такъв какъвто е, защото нямаме информация за алтернативата. Това е функцията на този сайт. Той дава перспектива, която винаги остава субективна по природа, но не пропагандира и не сугестира умишлени философии.

Помнете винаги, че обикновено версията на Тъмната страна звучи разумно и е единствената предложена опция. Но винаги има опция да търсиш причината за проблема вътре в себе си, а не навън.

Всеки, който иска да направи това, но досега не е знаел как – вече има тази възможност.