През 2015 г. бе публикувано интервю с математика д-р Къртни Браун засягащо един от първите проекти на института по дистанционно виждане (RV) „Farsight“, свързан с древната колонизация на Слънчевата система. В него той заявява, че човечеството живее в един зомбиран свят, който елиминира цялата друга информация, която сочи диаметрално противоположни неща. Д-р Браун се позовава на теорията разработена от Хю Еверет, която обяснява, че ние живеем в безкрайна мрежа от алтернативни време-пространства. Съществуват не една, а безброй много вселени, всяка от които съдържа различна версия на събитията, случили се в нашия свят. Според него ние се движим към една нова реалност, в която тази теория ще се превърне във водеща парадигма. И това ще създаде ново поколение от физици, което буквално ще позволи феномена на дистанционното наблюдение да съществува като общопризнат метод. Всъщност дейността, която неговата „неправителствена организация“ извършва, е част от отдавна стартиралия паралелен процес, който цели постепенно и адаптивно изпускане на част от скритата реалност, която ни заобикаля. Целта е подобно на язовир това да стане контролирано, защото отдавна е направен извода, че шокът от прииждащата вълна би бил непоносим за по-голямата част от хората. Същевременно фракциите стоящи зад този контролиран теч пробутват и своята интерпретация на изключително сложни процеси, които биват опростявани дотолкова, че възприемащият тази „нова“ информация лесно да избере страна. По тази причина още навремето бе акцентирано, че следва да завишите тройно вашето внимание при всяка подобна информация, за да можете да вникнете в по-фините логически връзки оставащи извън контекста на „смайващите разкрития“. В конкретния случай миналия месец институтът „Farsight“ представи 4-часово документално видео свързано с германската секретна база в Антарктика. За момента видеото не е налично за свободно гледане и затова ви представяме неговият анализ от д-р Майкъл Сала, който от дълги години изследва плеядата от взаимосвързани теми.

Ето го и него...

В средата на април институтът „Farsight“ публикува резултати от пространни RV-сесии фокусирани върху истинската история на Антарктика. Основният акцент бе свързан с отцепническа германска колония успяла да се установи в този регион по време на ВСВ с извънземна помощ. Сесиите били проведени чрез строгия научен протокол изработен от д-р Къртни Браун, а резултатите са доста впечатляващи.

Данните от това проучване могат да се окажат много полезни за придобиването на доста по-точна визия за нашата история. Това се дължи и на обстоятелството, че резултатите се покриват с изтеклата вътрешна информация през годините от различни хора имали досег с тази материя. Това включва и операция „Висок Скок“ на адмирал Бърд проведена от август 1946 г. до февруари 1947 г. в този регион на света.

Д-р Браун задава две цели на 5 вюъра. Те нямат абсолютно никакви детайли за тези цели, за да не могат да повлияят по никакъв начин на това, което наблюдават. Единственото, което те знаят е, че трябва да изследват определена цел за която нямат никаква друга информация. Т.е. изследването е напълно „сляпо“.

Освен факта, че изследването е проведено абсолютно на сляпо, следва да се отбележи, че подобен род фокусиране върху исторически събития изобщо не е прецедент, когато става дума за дистанционно наблюдение. Документи на ЦРУ придобити чрез Закона за свобода на информацията потвърждават, че агенцията е наемала вюъри, които да получат сведения за Марс за период датиращ преди 1 млн. години. Очевидно е, че хората от разузнавателните агенции осъзнават важността на данните получени чрез дистанционно наблюдение. По този начин те могат да придобият по-добра представа за събития разиграли се преди десетилетия, векове или дори хилядолетия.

Тук ще отворим една скоба касаеща официалното използване на дистанционното наблюдение за „екзотични цели“ от страна на разузнавателните агенции. В случая става дума за разсекретен документ поместен на сайта на ЦРУ, който разкрива, че през 1984 г. агенцията е наела вюър с пси-способности, за да „разгледа“ състоянието на конкретен регион на Марс – при това преди 1 млн. години. Вюърът, който си нямал никаква предварителна представа, че координатите се отнасят за „червената планета“ описва пирамиди, футуристични технологии и цивилизация на много високи човекоподобни хуманоиди, които са изправени пред някакво неизбежно природно бедствие.

Забележителното в случая е, че координатите предоставени на анонимния вюър (който фигурира в документа с псевдонима „SUB“) са точно от региона на Сидония, познат на широката публика от снимките изпратени от космическата сонда Викинг през 1976 г. Регионът става световно известен след като редица изследователи твърдят, че там могат да се видят лице, отломки от град и пирамиди.

Една от първите публикации свързана с изкуствените структури в Сидония излиза на 25 октомври 1977 г. в „National Enquirer“. Таблоид, който по това време се ръководи от сътрудник на ЦРУ, специалист по „психологически войни“. Идеята на публикацията е базирана на един от основните методи за презентация на „сензационни новини“. Така хем истината е пред очите на хората и едновременно с това е поднесена по начин, който цели нейното осмиване на масово ниво. Впоследствие всеки учен, който се захване да изследва сериозно материята с обратно на официалното схващане становище – получава солидна доза подигравки от „колеги“ и проблеми в професионалната кариера.

Интересът на службите към региона обаче, е видим дори и на това сравнително повърхностно ниво. Всъщност това изобщо не е прецедент в работата на тези нива на службите. Други декласифицирани документи показват, че дистанционното наблюдение е било широко използвано относно Луната, а вюъри от ранга на Инго Суон са постигнали забележителни резултати...

В конкретния марсиански случай на вюъра е даден запечатан плик малко преди интервюто. Пликът е отворен чак след неговите наблюдения. В плика имало лист със следната информация, която служи като задаване на цел.

Планетата Марс.

Период на интереса – приблизително 1 млн. години пр. н.е.

Селектирани географски координати от страна на агенцията били предоставени устно на вюъра по време на интервюто.

Служителят на агенцията задава инструкция на вюъра да фокусира цялото си внимание върху съдържанието на затворения плик като съчетае невидимата информация с устно зададените координати – 40,89 градуса север и 9,55 градуса запад. От думите му се вижда, че той е силно изненадан от това, което вижда:

„... Искам да кажа, че изглежда като... ох... незнам, май изглежда като... приемам нещо подобно на скосен изглед на пирамида или пирамидална форма. Много е висока. Все едно лежи върху голяма низина.“

Координатите съвпадат с региона на Сидония, а пирамидалната форма може да бъде разпозната много лесно на редица официални фотографии.

Впоследствие вюърът дава отговори на въпроси засягащи населението на планетата. Той казва, че това е много древна раса изправена пред голяма катастрофа. Хуманоидите са много високи и слаби. Носят специфично облекло прилепващо към телата им, което изглежда сходно на коприна. Те гледат философски на нещата и очакват изпратената от тях мисия свързана с намирането на нова планета да се завърне...

Връщайки се на основната тема свързана с изследването на института „Farsight“, виждаме че по сходен начин са определени и основните и същевременно напълно скрити за вюърите цели.

Двете поставени цели са както следва:

Цел 1: Най-развитата нацистка база в Антарктика в края на ВСВ.

Цел 2: Най-значимата битка между нацистките и американските сили в Антарктика в края на ВСВ или след това.

В документалното видео, което е разделено на 2 части, д-р Браун прави своите встъпителни бележки към всяка от целите и какво де факто са открили вюърите. В края на всеки сегмент той дава своето собствено обобщение и анализ на откритията. В следния трейлър се посочват основните акценти на двете части, които продължават в рамките на 4 часа.

Free Joomla Extensions

В първата част петте вюъра представят данните за това което са наблюдавали. Всички те описват големи изкуствени структури в отдалечен студен планински регион, който е покрит със сняг. В околността са видени апарати с форма на летящи чинни. Някои от вюърите са ги видели да се приземяват или да влизат в голямо подземно съоръжение чийто достъп се осъществява чрез вход вътре в планината.

Едно от тези подземни съоръжения било нещо като голямо жилищно помещение, което от своя страна било доста по-малко от заобикалящите го индустриални площи, които се намирали до него. Всичко било свързано чрез някакъв тип транспортна система. И петте вюъра описват хора и извънземни да си взаимодействат в различни видове ситуации. Описват и тези заемащи важни командни позиции. Отношението на хората било някаква смесица от страх, гняв и арогантност. Извънземните излъчвали чувство за превъзходство, доминация и скука от работата си с хората.

Никой от вюърите не споменава изрично, че става дума за Антарктика или нацисти.[1] Но описанията свързани с локацията и хората, които са замесени, са показателни за всичко свързано с цел 1. Въпреки че има известни различия в докладите по отношение на местността, структурите, хората и извънземните, които всеки вюър наблюдава – всички заедно заформят добра колективна представа с доста впечатляващи детайли, които са в пълно съзвучие с цел 1. А именно: „Най-развитата нацистка база в Антарктика в края на ВСВ“.

Д-р Браун представя следния обобщен анализ по данните на петте вюъра:

„Това, което открихме е, че е имало огромно нацистко присъствие в Антарктика в края на ВСВ. Нещо повече – те са получили извънземна помощ – фактически доста изненадваща извънземна помощ. Ясно е, че нацистите не са можели да установят мощно военно присъствие в Антарктика без външна помощ. Просто околната среда е била твърде негостоприемна. Следователно те са получили помощ, но ние установихме, че помощта е дошла от две много различни извънземни групи.“

Едната извънземна група подпомагаща нацистите била съставена от рептилии, докато другите извънземни наподобявали хора и работели както с нацистите, така и с рептилиите.

Данните от RV-сесиите съвпадат с показанията на Уилям Томпкинс. Той твърди, че е бил част от таен шпионски екип на военноморския флот на САЩ, чийто щаб се намирал в Сан Диего през ВСВ. Той получава сведения от още 30 шпиони на флота, които са инфилтрирани в големи германски корпорации по това време. Според техните показания режима на Хитлер бил подпомогнат от извънземни рептилии, с чиято помощ се изградила база в Антарктика по време на войната. Освен това били наставлявани да изградят и друга голяма база, която в бъдеще да послужи за обратна инвазия в Европа. Това трябвало да бъде непробиваема крепост.[2]

Показанията на Томпкинс биват потвърдени от мнозина хора с вътрешна информация, но и с исторически документи, които са дискутирани в детайли в книгата „Скритата история на Антарктида – корпоративните основи на тайните космически програми“.

Следователно данните от дистанционното наблюдение представляват допълнително свидетелство подкрепящо твърденията, че нацистите са установили отцепническа колония в Антарктика, която продължава своите операции и след ВСВ.

Петте вюъра продължават с цел 2, като отново не разполагат с никакви предварителни детайли за това което наблюдават и всичко е на сляпо. Този път и петимата стават свидетели на големи въздушни битки в отдалечен студен планински регион и заснежен терен. Едната страна е разполагала с летящи чинии, които идвали както от външния космос, така и от подводни локации. Тези апарати били пилотирани и от хора, и от извънземни. Другата страна разполагала с конвенционални самолети, пилотирани единствено от хора, морски кораби и сухопътни части.

Водената от хора фракция е описана от вюърите като напълно военна. Преди битката нейният командващ е бил напълно уверен и решен да изпълни мисията си, която целяла да намери и унищожи подземните съоръжения на другата страна – тайната германска база на Антарктида.

Резултатите от сесиите са в съзвучие с това, което знаем за силите на адмирал Бърд, които се състояли от 13 кораба, 33 самолета и 4700 души участващи в операция „Висок Скок“. Неговите тайни заповеди били да намери и покори всички германски бази на Антарктика. Предвид развръзката в Европа и загубата на нацистка Германия е разбираемо защо Бърд е бил уверен в своите шансове за успех.

Вюърите описват ситуация, в която извънземните ликуват на фона на смазващото технологично предимство, което имат срещу ответната страна. Американските пилоти били смели, но бързо паднали духом с развитието на битката. Вюърите описват извънземни апарати притежаващи лазерни оръжия чрез които унищожавали човешките самолети и сухопътни войски прогресиращи към германската база.

Те описват напълно едностранна битка при която летящите чинии буквално си играят и унищожават конвенционалните самолети. Един от вюърите, който всъщност е и син на Къртни Браун сравнява битката с нещо, което е представено изключително добре в един епизод от сериала „Stargate SG-1“. В него извънземните космически кораби са посрещнати от пилоти от американските ВВС в Антарктика. За разлика от битката в сериала обаче – тази която наистина се случила в Антарктика е описана от вюъра като истинска касапница.

Free Joomla Extensions

Вюърите описват и обстановката след битката и поведението на лидерите на двете страни. Командирът на една от извънземните летящи чинии бил в доста празнично настроение докато лидера на хората бил съкрушен. Няколко от вюърите описват главнокомандващия на летящата чиния като висок и мощен рептилианец, който е много доволен от резултата.

Има една официална историческа снимка показваща американски самолет, който се е разбил по време на операция „Висок Скок“. Въпреки че от флота настояват, че сваления самолет е просто изолиран инцидент, според вюърите Антарктика всъщност е осеяна с подобни отломки от разрушени самолети.

В края на втора част от видеото д-р Браун представя и своя анализ на данните:

„Вече видяхте всички данни свързани с нацистите и техните извънземни съюзници в Антарктика. За да бъда честен не е много изненадващо да се види, че нацистите са имали поддръжката на рептилиите.“

Той продължава и обяснява динамиката на отношенията между рептилиите, нацистите и американските военни след операция „Висок Скок“:

„Рептилиите никога не са имали дългосрочен интерес към нацистите, те са били просто средство... Вижте сега – помагайки на нацистите с тяхната база в Антарктика те печелят 2 неща. Те придобиват малка, но зависима робска военна сила, която могат да пратят където си пожелаят. Дори и извън нашата планета в бъдеще. На второ място, и това е много важно обстоятелство – така могат силно да изплашат американското военно и политическо командване. В края на битката в Антарктика било ясно, че нацистите спокойно са можели да използват своите нови летящи машини и оръжия, с които да се противопоставят на цялата американска военна машина. Всъщност американците са щели да бъдат безпомощни срещу подобно технологично предимство на противника.

Защо тогава нацистите не са го направили? Защо не са завзели САЩ и не са разбили американските военни? Просто е. Техните рептилиански съюзници не са им го позволили. Те не са искали нацистите да контролират нищо. Те са искали американските военни и политиците да бъдат сплашени. И по този начин те биха се съгласили на всичко, за да придобият тази напреднала технология.“[3]

Анализът на Браун е в съзвучие с информацията на други хора, че нацистите и техните извънземни съюзници са позволили на по-голямата част от флотските кораби да се спасят от унищожението, което обаче не отминало самолетите и наземните сили. Корабите и оцелелият персонал можели да се върнат в САЩ и да предупредят своите лидери за новия враг в Антарктика.

Всъщност адмирал Бърд разкрива част от истината, когато дава интервю на борда на USS Mount Olympus намиращ се на територията на Чили. Интервюто излиза на 5 март 1947 г. в чилийската преса.

В него Адмирал Бърд предупреждава, че САЩ следва да разработят мерки за защита срещу вероятна инвазия на страната от враждебни летателни апарати, които идват от полярните региони! Адмиралът обяснява, че той не иска да плаши никого, но суровата реалност е, че ако се стигне до нова война – САЩ могат да бъдат атакувани от „самолети“, прилитащи и над двата полюса. Бърд отбелязва още, че светът буквално се „свива“ с бясна скорост и това е най-важният урок, който е научил от полярната експедиция. Той казва и че иска да предупреди, че времето, когато някой е можел да остане в изолация е приключило, защото разстоянията, океаните и полюсите вече не могат да гарантират никаква безопасност!

Това ни отвежда до втората група от извънземни помагащи на нацистите и участващи във въздушната битка наблюдавана от вюърите. Д-р Браун казва следното:

„Най-изненадващото е, че част от нашите данни показват, че част от подкрепата за нацистите е дошла от група извънземни, които ние познаваме като „плеядианци“. Трябва да разберете, че към днешна дата имаме много по-обширни наблюдения свързани с плеядианците. По време на конкретния период те са имали разногласия помежду си. Но от днешна гледна точка изглежда, че те са ядосани от действията, които някои от тяхната раса са вършили заедно с нацистите в миналото. Принципно открихме, че днешните плеядианци са „добри“ и желаят най-доброто за цялото човечество.“

Коментарите на д-р Браун в случая са озадачаващи, тъй като никой от вюърите не споменава изрично, че плеядианци са помагали на нацистите. Всички те съобщават за извънземни изглеждащи като хора, които подпомагат работещите в подземните структури и в последвалата битка в студените планински региони (Антарктика).

Според голяма част от наличната литература, приличащите на хора извънземни, които са помагали на германците са описани като идващи от звездната система Алдебаран в съзвездието Бик (Телец). Това е известно най-вече от пси-комуникациите на Мария Орсич, която установява първоначалния контакт. Впоследствие това води до разработката на напреднали космически кораби, които са причислени към секретните военни програми на германците и доставени тайно до Антарктика.[4]

Дали д-р Браун бърка в предположението си, че бунтовническа плеядианска група е помагала на нацистите? Може и да е така, но следва да се отбележи, че според Елена Данаан (която твърди, че е в контакт с Плеядите) съществува бунтовна плеядианска група, която работи с рептилиите. Тя коментира, че те идват от Алциона – една от слънчевите системи изграждащи съзвездието Плеяди. И че подпомагат тайното правителство на Земята:

„Те се наричат Таал Шиар и наименуват планетата си Таалихара. Тя обикаля около звездата Алциона... Там те се опитват да изградят своя малка империя. Но това било почти невъзможно, предвид постоянната заплаха от драконианската и орионската империи. Като опозиция на основната плеядианска група от Тайгета, те не се присъединяват към Галактическата Федерация на Световете. Вместо това те се съюзяват със „злонамерени групи“. Те участват в престъпленията извършвани на Земята и освен това са дали един от световете на Алциона на рептилиите.“

Информацията предоставена от екипа на д-р Браун дава богата перспектива за историческите събития свързани с Антарктика в края на ВСВ и установяването на тайна военна космическа програма в подземни региони. Данните от дистанционното наблюдение проведено чрез стриктен научен протокол предоставя ценно средство за изследване на много езотерични теми свързани с важни исторически събития и извънземни раси. Данните предоставят отговор на много важни въпроси, но повдигат и доста спорни теми, които трябва да бъдат изследвани. Може би най-важно от всичко е обстоятелството, че дистанционното наблюдение помага да бъде повдигната завесата чрез която подобна информация бива потискана във всички големи държави. По тази причина д-р Браун и неговият екип заслужават подкрепа.

От Майкъл Е. Сала

Основен източник: https://exopolitics.org

Превод и компилация: Alien

[1] Един от вюърите описва, че по-голямата част от хората са имали руси коси. Друг говори за някаква странна енергийна форма на контрол над съзнанието чрез която са били управлявани летателните апарати.

[2] Историята на Уилям Томпкинс е доста интересна сама по себе си, защото той предоставя огромен брой доказателства за сведенията си. Същевременно нейното адекватно синтезиране изисква наистина огромен обем страници. Накратко той е вербуван в много ранна училищна възраст от американския флот веднага след т. нар. „битка за Лос Анджелис“ през 1942 г. (става дума за атака на летящи чинии над града). Причината за неговото вербуване е ценната му способност да строи много точни модели на кораби. След като е вербуван, разбира че сътрудници на американския флот са били инфилтрирани във важни структури в нацистка Германия. Така те успяват да получат много сведения, включително снимки и диаграми на неконвенционни немски летателни апарати. Задачата на Томпкинс била да препредава тази информация на изпълнителните директори на частни военни корпорации. Повечето от тези данни обаче били зле направени скици без никаква адекватна техническа информация. Сагата на Томпкинс впоследствие е твърде дълга. Той твърди, че почти всички научни клонове (сред които астрономия и медицина) са изначално изтъкани от лъжи с цел манипулация на обществото, а Луната е изкуствен команден център. По негови данни германците са получили от рептилианска фракция наготово и директно различни класове летателни апарати, а не просто сведения „как да ги построят“. Нещо, което те правят впоследствие. Според Томпкинс германците губят ВСВ само фиктивно, като на практика се инфилтрират в различни американски структури след войната. Той говори и за преместването на командния център на нацистите в Антарктика 4 г. преди края на войната. По това време рептилианската фракция разполага с 3 огромни и 2 по-малки подземни каверни там. Големите каверни са с големината на цели държави. Така те предоставят двете по-малки каверни на немците и им помагат в производството на масивни транспортни подводници. Те влизат в огромни подземни тунели опасващи целия свят, но точно под Антарктика са като огромен лабиринт, защото буквално идвали от всяка една точка на света. Цялото производство на летящите чинни се измества на Антарктика за което се използвало и робски труд. В някои от своите интервюта Томпкинс директно признава, че разкритията му се дължат на неговата работа с една извънземна хуманоидна фракция, която той нарича „нордици“.

[3] Тук следва да бъде направено едно много важно уточнение на фона на описаната от Къртни Браун почти романтична представа за сражение на хора срещу извънземни в напълно неравна битка. Впоследствие и д-р Майкъл Сала на практика подкрепя това заключение, а дори и Уилям Томпкинс в едно интервю (на 93-годишна възраст) споделя, че силите на флота са разбити за 20 минути чрез смазващо технологично превъзходство. Оставяйки настрана мотивацията за подобен род изводи следва да се отбележи, че има и друг прочит на ситуацията, който разкрива „малко“ по-различна картинка. Когато самият контекст на ситуацията умишлено или по някаква друга причина е спестен – изводите от цялото мероприятие също могат да бъдат напълно погрешни. Очевидно е, че иде реч за борба на две много мощни фракции, които местят своите пионки по шахматната дъска. Това че част от сражаващите се са в неведение за нещо, не означава, че техните ръководители също не са наясно какво в действителност се случва. Под претекста за извършване на „научна експедиция“ в Антарктика е проведена тайна военна операция на Флота! По това време флотското разузнаване на САЩ действа в полза на една от големите фракции срещу другата, която на по-късен етап оперира чрез ЦРУ и NSA. И двете фракции имат взаимоотношения с различни извънземни раси и достъп до екстравагантна технология. Според други алтернативни източници конфликтът е завършил в патова ситуация със загуби и за двете страни. Много вероятно е причината за разминаването в резултатите от тази битка да се крие в самото естество на реалността, която може да бъде променяна! Атаката над базата с кодово име Нов Берлин в Антарктика слага начало на още по-задълбочени конфликти, които впоследствие започват да се развиват в някои подземни територии в САЩ. Човешкият фактор в тези процеси започва да придобива все по-голямо значение. Проектът Монтоук е част от този колосален сблъсък. Повече подробности за многопластовите битки на множество нива между Флотското разузнаване и ЦРУ може да прочетете в материала „Мистичният произход на ченълинг-посланията и тяхната употреба от разузнавателните агенции“. Същевременно възможно най-обемния и едновременно с това силно синтезиран контекст касаещ хиляди свързани езотерични и окултни феномени може да бъде открит в книгата „Завръщане в Монтоук“.

[4] Според Томпкинс нацистите вече са имали контакт с рептилианската фракция по времето когато Мария Орсич провежда своя контакт с други извънземни за които масово се твърди, че са от Алдебаран. Контактът е посредством ченълинг и чрез него се получават данни за построяването на летателни апарати. Томпкинс намеква, че това всъщност е фракция на нордиците и че двата проекта текат паралелно. Всичко това е свързано с друга голяма тема, която вече касае изграждането на германски бази на обекти в Слънчевата система, включително на Луната и Марс.