През 1996 г. Дирк Гилабъл получава неочакван шанс да се запознае от първо лице с прототип на едно уникално устройство. Той проявява огромен интерес тъй като сам обича да експериментира в редица езотерични сфери. Неговата визия относно оргонита вече бе представена на сайта на Издателството. Ситуацията през погледа му е донякъде странна, защото той вижда огромен потенциал в машината чието действие е нагледно демонстрирано в продължение на седмици. Същевременно нейният изобретател я използва по един апокрифен начин като избягва да коментира голяма част от изключително специфичните подробности свързани с принципа ѝ на работа. Донякъде това се дължи и на факта, че нейното действие може да се оптимизира в неочаквани посоки. Дирк счита че когато подобно устройство демонстрира толкова смайващи резултати (особено в сферата на лечение на различни заболявания) то следва да бъде споделено с целия свят. Но създателят на машината не мисли по същия начин. По тази причина (след неговата смърт) той решава да сподели личния си опит относно действието на машината като се старае да го направи на един сравнително достъпен език. В настоящия материал Дирк описва личните си усещания и впечатления при взаимодействието си с машината и показва малкото снимки, които е успял да направи навремето. С течение на годините негов приятел му дава допълнителни подробности относно създателя на устройството и феномените свързани с него... и така булото над тази мистерия бива повдигнато...

Следва разказа на Дирк Гилабъл.

Моите преживявания с прототипа на „Теслатрон“

Един ден през 1996 г. моят познат Ървин ми показа прототип на една машина. Тогава той обясни, че негов приятел я бил поставил в сутерена му. Този „приятел“ беше учен притежаващ интереси свързани с енергийната медицина. След като се пенсионирал успял да разработи устройство базирано на технологията на Тесла. И всичко това било комбинирано с неговите собствени възгледи преминаващи отвъд конвенционалната наука.

Създателят бе изработил устройство с което можеше да ускори определени частици отвъд скоростта на светлината. Той бе от тези учени, които не само се осмеляваха да твърдят, че „е възможно“, но имаше и експериментално доказателство за това. Устройството използваше и конвенционални електромагнитни радиовълни. Те можеха да оказват влияние на регулираните честоти на Федералната комисия по далекосъобщения (FCC). По тази причина той трябваше да отдели място, за да постави устройството във Фарадеев кафез. Това бе и една от причините поради които изобретателят бе оставил устройството в дома на Ървин. Къщата на Ървин бе сравнително отдалечена от цивилизацията, а машината щеше да остане там докато изобретателят не завърши своя Фарадеев кафез в дома си. Тъй като Ървин бе напълно свободен да използва устройството когато си поиска, той бе започнал да прави групови сесии. Причината за това бе, че в даден момент бе установено, че устройството има благотворен ефект върху рака. За да сработи се изискваше 30-минутна сесия – 2 или 3 пъти седмично в продължение на няколко седмици. В по-тежките случаи 2 месеца... след това ракът го нямаше. Там присъстваха и хора, които имаха и друг тип здравословни проблеми. Тъй като аз и съпругата ми проявявахме интерес към технологията на Тесла, Ървин ни покани да посещаваме тези сесии.

Когато устройството бе включено то генерираше половин четвърт от милион волта (V). Впоследствие изобретателят успя да ги увеличи до 1 000 000 V. Силата на тока или (ампеража) между двата електрода бе само 1 милиампер[1]. За тези от вас запознати с трансформаторите или бобините на Тесла, това са характеристики на вторичната намотка. Единият край на бобината е свободен, другия е заземен. Изобретателят не използваше класическите схеми на Тесла, които могат да се намерят в интернет. Той ги бе модифицирал, за да може да експериментира със скорости отвъд тази на светлината. Това бе негов уникален дизайн. При първите две сесии всички ние трябваше да обвием босите си крака с алуминиево фолио, за по-добро заземяване. След години се разбра, че изобретателят бе успял да намали силата на тока (ампеража) още повече и тогава алуминиевото фолио вече не бе необходимо. Свободният електрод се подаваше хоризонтално от металния купол. Всички останахме само по бельо, за да можем да изложим колкото се може повече от кожата си за максимална ефективност. След това светлините изгаснаха, тъй като бе важно да седим в пълен мрак, за да можем да видим необикновения феномен асоцииран с тази технология.

Ето какво съм записал в дневника си:

„Устройството създава поле от около 250 000 V. Полето е толкова силно, че изпълва цялата стая. Когато устройството е включено човек може да усети нещо подобно на студен бриз както и нещо като постоянни изтръпвания в зоната на главата. Когато се постави ръка към хоризонталния електрод, започват да се появяват ярки енергийни еманации в краищата на пръстите. Те са под формата на ярки светлинни снопове. На цвят са синьо-лилави с примес на бяло. Цветовете са леко пръснати. Дължината на светлинните снопове е около 5 см.“[2]

Същото нещо се случва когато човек приближи главата си към електродите. Множество от тези наподобяващи ветрило светлинни еманации се появяват на върха на главата. Ървин ни каза, че устройството помага при лечение на рак както и на други болести. Според него силните електромагнитни излъчвания поляризират клетките. Вследствие на това раковите клетки обръщат своя поляритет и биват отново разпознати от имунната система, която ги унищожава.[3] Забелязах че когато доближа 2 пръста заедно един до друг „светлинният сноп“ изчезва. Ървин често ми е споделял, че обръщането на поляритета на клетките се дължи на изцелителния ефект на това поле. Не знам обаче дали това е правилното обяснение. Намерих една референция в която се обясняваше, че изобретателят счита това устройство за „митогенетична вълнова терапевтична машина“[4].

Считам че нещата отиват доста отвъд това и лечението е свързано повече с честотите, които се прилагат и генерирането на високи дози етерна енергия (прана, оргон, жизнена енергия и т.н.).

Устройството имаше отрицателна ентропия. То създаваше ред от хаоса. В природата само живителната енергия създава ред от хаоса. Ако махнете енергията (както при смъртта на живите системи) редът преминава в хаос (разлагане). Днешната наука вярва само в ентропията, защото тя отхвърля частта от реалността свързана с живителната енергия, въпреки че тя е навсякъде около нас и вътре в нас през цялото време. Официалната наука просто не иска да се занимава с това. Устройството може да се модифицира, така че да генерира повече енергия отколкото тази с която бива захранвано. Друго интересно за отбелязване е, че машината можеше да се захранва от обикновен контакт 110 V.

Устройството излъчва една определена честота.[5] Когато е включено звучи все едно човек се намира сред милион пчели[6]. Затова го нарекохме „машината-пчела“. Ървин пък го нарече „Теслатрон“ за електротерапия.

Следващата седмица не можах да присъствам, но жена ми отиде. Тъй като изобретателят все още донастройваше устройството, то предизвикваше и други феномени. Малки сини сфери от светлина се появяваха от хоризонталния електрод...

Вторият път когато отидох взех със себе си няколко чисти кварцови кристала[7]. Когато кристалът се държи на върха на пръста – светлинният сноп преминава през кристала и го осветява с разсеяна светлина. Понякога тази светлина се появява на върха на кристала. Енергията от палеца се засилваше доста по този начин. Понякога енергията от някой пръст се извиваше и влизаше в някоя от страните на кристала. Освен това бях взел и малка пирамида от аметист, но с нея не получих никаква реакция.

Ървин ми обясни, че вътре в дългия хоризонтален електрод се произвеждат частици, които се движат по-бързо от светлината. Той ни показа, че когато устройството е включено, флуоресцентните крушки започват да светят. Това е нещо, което следва да се очаква при такъв голям волтаж на полето. Когато устройството бъде загасено – те пак светят, но с по-малка интензивност. Причината затова е, че човешкото тяло (което държи крушката) е заредено до такава степен, че дори и след 5 мин. крушките продължават да светят.

Тъй като обичам да експериментирам, взех още предмети при моята трета визита. Един доста по-голям кварцов кристал започна да свети отвътре, точно както се случи и с по-малкия предния път. Но този мой бразилски лазерен кристал (сега ги наричат лемурийски кристали) реагира доста силно. На върха му можеше да бъде наблюдавана много повече светлина. По същото време усетих и леки изтръпвания в задната част на главата, докато държах кристала. Другите предмети не реагираха по никакъв начин – става дума за кехлибар, сфера от розов кварц и сребърен медальон.

След сесията Ървин обясни, че обикновено раковите клетки не биват разпознати от Т-клетките на нашата имунна система, защото имат еднакъв поляритет (и по този начин се отблъскват).[8] Раковите клетки също са киселинни. Полето генерирано от това устройство покачва pH-то на раковите клетки и по този начин обръща техния електрически поляритет. По този начин Т-клетките вече могат да ги разпознаят и унищожат. Освен това било забелязано, че пациенти с рак, които били провели сесии с това устройство започнали да изглеждат по-млади. Друг ефект бил, че колкото повече човек бил изложен на полето – толкова повече заряд успявал да акумулира. Това било потвърдено чрез държането на флуоресцентна крушка. С всяка последователна сесия крушката светела все по-дълго и по-дълго.

На третата сесия присъстваше и самият създател. Той обясни, че устройството генерира една точно определена честота. (Трябва да бъде ясно, че това е импулсна честота[9], а не електромагнитна честота. Когато Тесла говори за честоти той винаги има предвид импулсни честоти. Затова някои учени никога не са разбрали как неговите изобретения работят, тъй като смятали, че това са обикновени електромагнитни честоти.) В резултат на това се създават стационарни вълни (отново терминология на Тесла). Създаденото поле раздвижва въздушните молекули от което се създават определени атомни състояния, които ги променят. Бих искал да добавя, че това обяснение може би е сходно с известния термин ORMUS (Orbitally Rearranged Monatomic Elements) – елементи в m-състояние или моноатомни елементи (въпреки че в днешно време има версия, че може и да не са задължително моно, но се намират в малки атомни клъстери). Това са определена група елементи, които могат да преминат в по-висше състояние.[10]

Създателят на машината ни каза също, че по време на един от неговите експерименти с група хора, те пеели известната мантра ОМ. Изведнъж от нищото се появила синя светлина. Когато светлината обгърнала участниците те усетили чувство на екстаз. Бидейки в това поле няколко пъти (и от всички истории които чух) съм убеден, че тази машина е не само генератор на жизнена енергия, но също така вдига и честотата на трептене на всичко в нейния обсег. Така цялото пространство става по-близо до друго измерение или по-фин свят – духовен свят (както много хора го наричат). Подобно е на тези свещени земни места или вихри, където измеренията са толкова близко едно до друго, че се преплитат. По този начин различни същества могат да прескачат от едно място на друго. Това е съвсем друга тема, но тези, които са запознати с феномена, знаят добре за какво точно говоря.

По време на тази сесия се приближих по-близо до електрода. Тогава сноповете от светлина започнаха да стават все по-видими на върха на главата ми. Нещо, което жена ми веднага забеляза. Когато доближих ухото си до електрода можех да чуя интензивно жужене. На два пъти подобни снопове се появиха на върха на носа ми. Изобретателят спомена също, че когато честотата се промени могат да се наблюдават различи енергии около човешкото тяло.

Следващата седмица донесох със себе си клонка от дърво. Държейки клонката насочена към електрода наблюдавах силна светлинна еманация в края ѝ, но също и в областта на възлите, където бях откъснал листата. Светлинните еманации бяха подобни на тези от пръстите ми.[11] След това дадох клонката на жена ми Карол. Тя я държеше малко по-близо до електрода и светлината буквално скочи от електрода върху клонката. Всичко това бе придружено с оглушителен шум. Случилото се означаваше, че тя бе заземила електрода и малко ток бе потекъл от електрода през клонката в пръста ѝ, след това през тялото ѝ в земята. Напълно безобидно, но доста зрелищно изпълнение. Карол бе доста разтърсена от изживяването. След сесията, когато светлините бяха пуснати отново, малкият ѝ пръст (през който премина снопът светлина) бе напълно бял. Това бе заради реакцията на тялото ѝ и редуцирането на кръвния поток в тази област. След около 10 минути кръвния поток бе напълно нормализиран.

Експериментаторът в мен бе направил импровизирана купчина от около 20 пенита разделени от картонени дискове. Купчината бе обвита с найлон, който да я държи заедно. На единия край бях закачил габърче. То бе прибавено, за да освободи енергията в случай, че приспособлението което направих складираше такава. Това приспособление даде интересни резултати в обсега на полето. Вероятно вече сте се досетили, че това е нещо като многослоен кондензатор. Светлинните еманации от пръста ми отиваха директно вътре в него. На много места по цилиндричната форма можеха да се видят светещи точки и дори светлини подобни на ветрило. Можеха да се видят и в заострения край на габърчето. Когато отдръпнах пръста си от приспособлението можех да усетя силна продължителна вибрация между пръста и самото приспособление.

Освен това донесохме с нас и няколко водни контейнера. След сесията, когато взехме контейнерите, те отдаваха статично електричество. Занесох контейнерите на горния етаж в хола и в продължение на 10 мин. те все още отдаваха статично електричество.

На следващата сесия докарах малко стайно растение. На листата му се появиха много светещи точки, както и два снопа като ветрило. Саксията де факто бе пластмасов контейнер и този контейнер непрекъснато и продължително ме обсипваше с електрически шокове. Трябваше да държа единия си пръст в пръстта на саксията, за да избегна шоковете. Този път бях направил по-голяма версия на предишното изобретение. То бе съставено от 10 метални шайби с диаметър 3,5 см. с дискови сепаратори от пяна. В момента в който го хванах усетих силни електрически удари. То реагираше много по-силно в полето за разлика от предната версия. И то предвид че го държах доста по-далеч от електрода.

След около седмица по-късно един приятел се обади и сподели, че възпален участък на кожата по гърба следствие от раково заболяване значително се е подобрило само след три сесии. Това бе последната сесия на която отидох.

Създателят взе машината обратно в своя дом, където в следващите години постоянно се опитваше да я подобри. Ървин понякога ни споделяше за трудностите с които изобретателят се сблъскваше, за да може да продължи да работи по устройството. Цялата инсталация бе негов личен уникален дизайн, а някои от частите той трябваше да направи сам. Някои от металните дискове в устройството трябваше да бъдат направени с удивителна точност. Просто нямаше машини, които да се доближат до степента на точност с която трябваше да бъдат изработени. Най-накрая той успя да намери специализирано оборудване от един германски производител чрез което можеше да се получи. Това оборудване датираше от малко след ВСВ. Не бе ползвано повече и бе предложено за продажба. Така че той бе успял да го превози от Германия. Въпреки това обаче силите генерирани от полето постоянно правеха дисковете на прах след само две пускания. Така че той трябваше постоянно да прави нови дискове. Една не просто обезсърчаваща, но и доста скъпа процедура. Изобретателят не знаеше защо се случва това, но мисля че след доста години накрая успя да реши проблема. Според мен устройството генерираше високоенергийни етерни потоци. Когато Тесла най-накрая се освободил от електроните в неговата система, той създавал много силни етерни потоци в края на втория трансформатор. Тези „етерни потоци“ можели буквално да изпарят различни парчета метал.

Снимки на прототипа на „Теслатрон“

Това са единствените снимки, които успях да направя през 1996 г. Те бяха направени с обикновен фотоапарат в тъмни условия.

Изглед отпред. Хоризонталната метална пръчка е свободния електрод на вторичната намотка от трансформатора на Тесла. Алуминиевото фолио, което се спуска надолу, вероятно служи да предотврати инцидентно заземяване. То бе там само на първите 2 сесии и след това бе махнато.

Преден десен изглед. Зад металния купол има намотка и кръгло приспособление в което има верига.

Преден ляв изглед

Страничен изглед отдясно. Вляво е металния купол и хоризонталния електрод. В средата е медната спирала. Вдясно е това кръгло нещо. Никога не успях да видя какво има вътре в него.

Изглед отзад

Как работи „Теслатрона“?

Следната информация ми бе предоставена от Ървин. Той бе добър приятел на изобретателя. Следва да отбележа, че преди да ползва машината Ървин бе диагностициран с тумори в надбъбречната жлеза. След като мина няколко сесии с „Теслатрона“ туморите се превърнаха в незлокачествени, а след това намалиха размера си. Самото устройство е базирано на следните характеристики.

То съдържаше поне един модифициран трансформатор на Тесла някъде в цилиндричната част. Ървин ми каза, че това е версия на устройството, което Тесла използва в кулата Вандерклиф.

Отвореният край на вторичната намотка бе хоризонтален електрод, който се подаваше от металния купол. Електродът бе дълго парче метален прът, а неговата хоризонтална позиция бе използвана за по-голям обхват на полето в стаята. Другият край на вторичната намотка бе заземен. Металните дискове бяха резонатори. Размерите на тези дискове трябваше да бъдат направени с огромна степен на точност, защото честотата която се генерираше трябваше да бъде много прецизна. Не помня точно, но мисля че ставаше дума за прецизност в рамките на стотици хилядни от инча (по отношение размерите на диска). Вече споменах, че генерираната честота е импулсна честота. Ървин ми сподели, че импулсната честота определена от създателя на устройството бе 127 MHz – тъй като това е резонансната честота на човешките кости. Той обаче не даде повече обяснения в тази връзка. Самият аз се разрових да видя какво реално произвеждат костите – оказа се, че вероятно всичко се върти около стволовите клетки. Ползването на тази честота би стимулирало костите да произведат клетки, които да поправят тялото.

Никола Тесла бе направил множество видове трансформатори и бе напълно осъзнат за техните лечебни и благоприятни ефекти върху човешкото тяло на база своите наблюдения и експерименти.

През 1898 г. Тесла публикува документ, който е представен на осмата годишна среща на Американската електро-терапевтична асоциация в Бъфало. Заглавието на документа е: „Високочестотни осцилатори за електро-терапевтични и други цели“. Той казва:

„Една от най-ранните наблюдавани и забележителни характеристики на високочестотните токове (от огромно значение за лекарите и терапевтите) е тяхната очевидна безвредност. Това прави възможно относително големи количества електрическа енергия да преминава през тялото без това да е придружено с болка или друг сериозен дискомфорт.“

През септември 1932 г. на семинар на Американския конгрес за физиотерапия проведен в Ню Йорк, д-р Густав Колишер заявява: „Високочестотните електрически токове на Тесла носят силно позитивни резултати при проблеми с рака и надминават всички резултати постигнати с обикновени хирургически операции.“

Устройството бе базирано и на ударни вълни. Забелязах че прототипът наречен от нас „Теслатрон“ имаше медна спираловидна тръба с 10 навивки, която отиваше към свободния електрод. Ървин обясни процеса с ускорена плазма стигаща 10 пъти скоростта на светлината. Оригинално устройството бе конструирано за експерименти чрез които да се достигат скорости над тези на светлината чрез използване на ударни вълни. Свръхсветлинните вълни са възможни когато се създават ударни вълни. Ървин ми каза, че при първите подземни тестове с атомни експлозии[12] научното оборудване в подземните тунели измервало скорости на определени частици отвъд тези на светлината. По това време учените били силно озадачени, защото се считало, че това е невъзможно. Една от причините поради които били направени толкова много подземни тестове била с цел да се изучат тези свръхсветлинни вълни. Впоследствие било установено, че те се създават от ударни вълни. Оттогава изучаването на ударните вълни минава под „военен чадър“ и активно се потиска в сферата на „публичната наука“. Няколко учени бяха проявили интерес свързан със свръхсветлинните скорости, но бяха игнорирани от доминиращия клон на науката.

Един от учените, който разбираше този вид технология бе Пол ЛаВиолет – приятел и колега на въпросния изобретател. ЛаВиолет му помогнал да разбере характеристиките на свръхсветлинните скорости създадени от ударни вълни, които се излъчваха от прототипното устройство.

Ударните вълни могат да бъдат генерирани и електромагнитно. Заради екстремно покачващото се налягане на вълновия фронт, има голяма концентрация на механична енергия в посока разпространението на вълната.

Методът свързан с искровия разрядник при който искрата се генерира между два електрода е много ефективна и приложима техника за производство на ударни вълни от този тип. Трансформаторите на Тесла притежават искров разрядник, необходимост за създаване на импулсни ударни вълни. Тесла бил открил, че когато високоволтови генератори са пускани и спирани, се създавали мощни ударни вълни, които той самия можел да усети физически. Това довело до създаването на прословутите днес трансформатори на Тесла от които той направил много различни видове. Нещата са базирани на рязко освобождаване на електростатичния заряд, осигурен от източника на мощността. Тези импулси създават ударни вълни.

В своята книга „Тайните технологии на Студената война“ Джери Василатос пише следното:

„Чрез правилна настройка на присъщите за веригата параметри, Тесла разбрал как да произвежда екстремно бързи серии от постоянни импулси по желание. Когато импулсите били кратки, резки и отмерени в своята последователност Тесла открил, че ударния ефект може да насити много големи пространства без явна загуба на интензитета. Той открил и че ударния ефект прониквал с лекота през големи метални щитове и по-голямата част от изолационните материали.“

Тесла забелязал също, че обекти поставени наблизо се „електрифицирали“ като запазвали заряда в продължение на много минути след като магнитния разрядник бил деактивиран. Това бе наблюдавано и с устройството на изобретателя както вече бе споменато. Това се случваше както с хора, така и с пластмасови бутилки с вода.

Тесла открил, че това лъчисто електричество произведено от скоростни импулси може да причини мощни електрически ефекти на дистанция. Това били надлъжни вълни съставени от последователни ударни вълни. Комбинацията от придвижването на всяка ударна вълна и неутралните зони заедно съставяли лъчистото поле. Това лъчисто поле имало лечебен ефект върху тялото.

Честотата на импулсите също е важна. Тук не говорим за честоти, както те биват разбирани при „херцовите вълни“. Тук говорим за честота на ударните вълни, което представлява честотата на прекъсванията на искровия разрядник. Джери Василатос дава още подробности във вече цитираната книга:

„Серии от импулси всеки надхвърлящ продължителност от 0,1 милисекунди пораждали болка и механичен натиск. В това лъчисто поле обектите видимо вибрирали и дори се движели поради действието на силовото поле. Тънки жици подложени на внезапни напъни на полето експлодирали… Болката и физическите движения преставали когато били произвеждани импулси от и под 100 микросекунди. Всички тези данни били предпоставка за създаване на оръжия със страховит потенциал. При импулси от 1 микросекунда била усещана силна топлина. Допълнителното намаляване на импулсите довело до появата на спонтанни светлинни явления способни да запълнят стаи и вакуумни сфери с бяла светлина. При тези импулсни честоти Тесла успял да стимулира появата на ефекти, които обикновено са примесени в електромагнитните енергии присъщи на слънчевата светлина. По-кратките импулси произвеждали студен полъх придружен с подобряване на настроението и осъзнатостта. Нямало никакви ограничения относно импулсите с намалена продължителност.“

Относно изобретателя

Изобретателят е Алексей Гай Оболенски. Той почина през 2018 г. и вероятно отнесе тайните си със себе си. Роден е в Чикаго през 1929 г. и е потомък на руската династия Рюрикович. По-голямата част от аристократичната фамилия напуска Русия по време на революцията през 1917 г. Оболенски е експериментален физик и изобретател, добре познат със своите изследвания свързани с работата на Никола Тесла.

Гай Оболенски изглежда е бил доста необикновена и надарена личност. Един мой приятел ми разказа интересна история в тази връзка. Още докато бил малък той бил посещаван в своите сънища от един човек. Този човек му обяснявал неща свързани с всевъзможни научни и космически теми. Когато навлязъл в тийнейджърска възраст родителите му го завели в център по йога свързан с Парамаханса Йогананда. На една от стените в сградата имало портрет на мистика. Когато Оболенски видял портрета веднага се развикал, че именно това е човека, който го посещавал по време на сън. Вероятно това е и една от причините поради които той бил толкова запленен от „паранормалното“. Парамаханса Йогананда казал на Гай, че по време на живота си ще има 3 преживявания близки до смъртта. И трите наистина се случили. При последния случай Йогананда го бил предупредил, че трябва да знае точния момент, в който да маневрира с теглото си, така че гравитацията да избута ръката му от метална дръжка в момента, в който го удря ток и не може да я пусне. Тази маневра трябвало да се случи точно между определени електрически цикли, за да сработи.

Друга интересна информация твърди, че в началото на своята кариера Оболенски успял да пресъздаде прототип на германско оръжие от ВСВ базирано на звукови ударни вълни:

„В края на ВСВ германците създали вид акустично устройство. То приличало на голямо оръдие и изпращало звукови ударни вълни, които на теория можели да свалят бомбардировач B-17. В средата на 40-те години американския флот създал програма наречена „Проект Калмар“, която имала за цел да изучава германската технология за създаване на енергийни вихри. Резултатите са неизвестни. Но Гай Оболенски – американски изобретател твърди, че е репликирал нацисткото устройство в своята лаборатория през 1949 г. Срещу „плътни обекти“ ефектът бил изумителен. „Можеше да пречупи дъска все е едно е малка клонка“. Срещу друг тип обекти като хора например обаче имал напълно различен ефект. „Почувствах се все едно бях ударен от дебело гумено одеяло“ казва Оболенски, за случая при който се изправил на пътя на устройството.“

Има една история, която вече е публикувана на множество сайтове. В нея се говори за един „анонимен учен“, който експериментира с резонансната честота на водата. От моя приятел (Ървин) знам със сигурност, че това е именно Гай Оболенски. Той ми разказа историята много преди да я открия в интернет. Самият Оболенски му разкрил някои детайли. Следва текста на публикацията, чийто оригинален автор е неизвестен за мен:

„Бе ми споделено едно сравнително скорошно потвърждение на честотите, които Кийли[13] е използвал, за да разложи вода в „етерна сила“. То ми бе предадено от учен по време на нашата дискусия относно определени аспекти на свободната енергия. Той иска да остане анонимен по очевидни причини, но името му е записано в едно досие. Нямам друго потвърждение на този експеримент, но считам че си заслужава тази информация да бъде споделена. Ученият който ще нарека „д-р. Х“ бе провел експерименти с ултразвук върху воден стълб (често епруветка пълна с вода). Целта на експеримента бе да се намери средство чрез което да се разделят материали с различни плътности, като същите бъдат вкарани във воден стълб, който е бил подложен на вибрациите на ултразвукова стационарна вълна.

Ултразвуков преобразовател на базата на бариев титанат бе сложен на дъното на кварцова тръба, която от своя страна бе затворена на дъното и отворена на върха. Чиста вода бе вкарана в тръбата и водният стълб бе „настроен“ така, че бе генерирана стояща вълна с 40,000 CPS (цикъла в секунда). Преобразователят бе захранен от усилвател 700 W, който бе „задвижен“ от ултразвуков честотен генератор. Поради факта, че във водния стълб бе вкарана много енергия, когато преобразователят бе активиран, имаше частично изпаряване на водата, което се случваше с постоянно темпо. Следователно, за да се запази стоящата вълна във водния стълб – едно устройство за обратна връзка правеше така, че честотата да бъде повишена, когато водата се изпаряваше и температурата се променяше. Като форма на тест, д-р Х решил да направи експеримента единствено с вода в тръбата, за да подсигури поддържането на стоящата вълна докато водата се изпарявала и честотата ставала все по-висока и по-висока. Когато експериментът започнал всичко се развивало прекрасно. Д-р Х периодично отчитал данните от своите инструменти и се уверил, че стоящата вълна е поддържана. Внезапно без каквото и да е предупреждение водата просто изчезнала от отворената кварцова тръба. Той се огледал да види дали водата не е изпръскала тавана, когато за негова голяма изненада се оказало, че там има дупка. И тази дупка била точно с размерите на вътрешността на кварцовата тръба. Последвалото разследване установило, че дупката се простира и преминава през покрива на сградата. Д-р Х погледнал записките си и установил, че последната честота, която е записал е била 41,300 CPS. Малко след това водата изчезнала. Поради времевия интервал между последното отчитане и изчезването на водата – честотата изпратена към преобразователя е била по-висока от последния запис. Според д-р Х дори е възможно да е била близо до 42,800 CPS – честотата при която настъпва „отделяне“ според Кийли. Този очевидно опасен експеримент принудил д-р Х да разглоби оборудването и да опита различен подход към проблематиката. Въпросният опит посочва един от начините по който модерната технология, в комбинация със законите на Кийли, способства материята да се превърне в енергия без употребата на радиоактивни материали или пък изключително скъпи атомни ускорители.“

Линкове към научни изследвания

Вече споменах че Гай Оболенски бе много потаен относно своята работа. Някои от частите на тази машина трябваше да бъдат екстремно прецизни. Понякога машината давала дефекти и дори се е взривявала. Доколкото знам до последно той се е занимавал с нейното донастройване. Според мен машината можеше да се използва дори като диагностичен инструмент, но едва ли някога се е стигнало до подобно приложение. Това което представих ви предава основната идея свързана с научните принципи чрез които работи „Теслатрон“ на един по-обикновен език. За тези от вас, които искат да навлязат в истинските научни данни, прилагам някои линкове с публикации свързани с неговата работа. Част от тях са писани от самия него:

“Ionic Spa technology”, “High Energy Pulsed Teslatron”, An Explanation of the Mechanism by which It Works от Гай Оболенски

Secrets of Anti-Gravity Propulsion от Пол ЛаВиолет, стр. 178-185

A Method for Slowing the Flow of Time от Пол ЛаВиолет

Tesla Technolgy by Guy Oblensky от Шабари Бърд

The Cosmic Ether: Introduction to Subquantum Kinetics от Пол ЛаВиолет, 2011 г., стр. 3

BIOELECTROMAGNETIC HEALING A RATIONALE FOR ITS USE от Томас Ф. Валон стр. 32

NOTES ON BERLIN LECTURE от Харолд Аспден, 2002 г., стр. 7

Energy Inventions Advocated by Integrity Research Institute, стр. 80

The Biologic Effects and the Therapeutic Mechanism of Action of Electric and Electromagnetic Field Stimulation on Bone and Cartilage от Гай Оболенски

High Frequency Oscillators for Electro-therapeutic and Other Purposes от Никола Тесла

Predictions Part II (Physics and Astronomy), Gravity wave and Coulomb wave speed and gravity wave force от Пол ЛаВиолет

The Cosmic Ether: Introduction to Subquantum Kinetics от Пол ЛаВиолет, 2011 г., стр. 21

EINSTEIN ON TRIAL OR METAPHYSICAL PRINCIPLES OF NATURAL PHILOSOPHY, от Хорхе Сéспедеш-Кюрé, 2002 г.; стр. 168-169

A Brief History of Superluminal Wave Experiments от Пол ЛаВиолет

Glimpses of Epiphany, One Man’s Journey of Discovery от Бил Донован, стр. 162

Thirty Six nanoseconds Faster then Light от Гай Оболенски

Коментар от Alien:

Представеният материал следва да бъде коментиран най-малко в три направления. На първо място това е поредната демонстрация и доказателство, че живеем в свят, който е хомогенен само привидно. Неговото „преживяване“ е толкова многослойно, че разликите в човешката интерпретация могат да бъдат много драстични. Нещо, което формира „вторични паралелни реалности“ на индивидуално ниво. Това до огромна степен обаче е свързано с друг феномен за който е писано по много поводи в различни материали на Издателството. А именно поголовната цензура върху почти всички технологични иновации „изпреварили времето си“. Иновации, които биха предизвикали толкова колосална промяна в цивилизационен план, че биха оказали сериозно влияние върху развитието на „планираните времеви линии“. Този своеобразен „технологичен похлупак“ бива налаган чрез толкова много похвати на институционално равнище, че определена част от „хората“, които осъзнато се занимават с тази дейност дори вярват, че го правят за „общото благо“. Точно защото феномена е свързан с поредица от споразумения и съгласия формиращи нещо като основно ядро около което се „върти всичко“.

По изключително много причини поведението на „изобретателя“ е по-скоро логично и разбираемо, особено, ако човек си направи труда да проследи историята на редица негови „колеги“ от близкото минало. Тук значително влияние в разбирането на проблематиката може да окаже и личностното схващане за естеството на света в който живеем. Свят изпълнен с далеч повече „чудеса“ и възможности за различни проявления отколкото „медийната традиция повелява“. Но не и на глобално ниво! Затова (ако не извира от съгласувания вече от властовите фракции калъп) всяка една силно иновативна идея, независимо дали е в сферата на науката, технологията, медицината или пък в социалната или „духовната сфера“, има далеч по-голям шанс да оцелее и да се развие, ако успее да се закрепи за един от основните принципи на Играта. И този принцип се нарича „изолация“. На същия този принцип в различни части на света начинът на живот (и феномените свързани с него) на сравнително малки групи от хора могат силно да се различават от останалия глобален свят. Така се образуват поредица от различни „пластове преживявания“.

Може би най-важният акцент над който следва да се замислим гравитира около един древен конфликт подробно разискван в анализа на сериала „Westworld“ и следговора на книгата „Първият тунел“. Става дума за изконната борба за влияние между биологичната (телата) и машинната технология и коя от двете следва да има превес в контрола над околната среда. Днес светът в който живеем е почти напълно зависим от „външната технология“ и всичко сочи, че този процес ще се засилва драстично в близко бъдеще. Разбира се, както вече бе загатнато посредством различни форми на изолация, възможно е да бъдат създавани алтернативни общества, които да живеят по коренно различен начин. Много често обаче това е съпроводено с някакъв вид „религиозен контрол“ и човек следва да бъде особено бдителен за подобен род „оферти“.

Друг особено важен момент в осъзнаването на нещата се крие в разбирането, че има сравнително „добра“ и „лоша“ външна технология. Особено що се касае до нейното влияние върху здравословния статус на човешкото тяло. И през определени призми това наистина е факт. Представената в горния материал машина допълнително засилва впечатлението, че технологии базирани на определени принципи и най-вече предоставящи лесни решения на дълбоко имплантирани човешки проблеми, формират нещо като ерес в общия консенсус. И до голяма степен това е така, защото към текущия времеви цикъл те трудно биха се вписали в общия бизнес механизъм. Дори напротив – те биха го разрушили напълно. Това по никакъв начин обаче не променя факта, че независимо колко добра относно здравето или пък нещо друго се явява една технология – тя спомага за засилване на „схващането“ за „човешката слабост“ и води до зависимост.

В противовес на това (особено на изток) съществува и друг тип разбиране за нещата който акцентира на силата извираща „отвътре“ и нейното предаване към други хора. Исторически този често наричан „чи-ефект“ е бил цитиран още от библейски времена. Описвани са случаи на изцеление чрез просто подаване на ръка към даден човек от определени „адепти“. Подобни истории са документирани в китайската и японската литература още от ранното Средновековие. В някои среди тази традиция е запазена и до днес и описания случай на Козо Нишино е потвърждение, че тези практики продължават да циркулират в различни форми и групи. Западното разбиране по въпроса с лека ръка би характеризирало подобни феномени като „шарлатанство“ и по тази причина дори неохотното научно признание по въпроса следва да говори достатъчно за истинския потенциал на нещата. Тук основният капан отново е свързан главно със схващането, че „помощта“ идва отвън – па макар и чрез биологична технология (тяло).

Целият този огромен микс от концепции има различна валидност в живота на всеки отделен индивид. И способността всяка една възможна идентификация да бъде „пусната“ отваря нови възможности за различен тип преживявания базирани на една привидно обща платформа.

Източник: https://cosmicktraveler.wordpress.com/the-bee-machine-or-teslatron/

Превод със съкращения: Alien

Редакция: Н.

Техническа консултация и добавки: инж. Димитър Георгиев

[1] В рамките на безопасното за човека 30 милиампера. – бел. инж. Димитър Георгиев

[2] Авторът на материала прави директна връзка между видимите светлинни снопове и понятия като „прана и „чи“ и впоследствие дори ги прави взаимнозаменяеми. Нещо, което по същество е спекулативно, защото вероятно става въпрос за феномени свързани с електричеството. По тази причина оттук нататък в текста светлинните снопове няма да бъдат натоварвани с тази идентификация.

[3] Описаният механизъм по който предполагаемо протичат точно тези реакции в организма е спекулативен.

[4] Митогенетичната радиация = дължината на вълната, която се асоциира с нормалното и здравословно делене на клетките.

[5] Тук има нещо недоизказано, защото излъчването на една честота не възбужда етера или оргона. Само създаване на вихров поток, т.е. набор от последователни честоти с определена амплитуда, биха възбудили етера и създадения електромагнитен вихър би „засмукал“ или „привлякъл“ етер или оргон. – бел. инж. Димитър Георгиев

[6] Редица езотерични, окултни и „екзотични“ източници обръщат специално внимание на феномена свързан със звук наподобяващ пчелно жужене. Подобен звук е бил „чуван“ доста често от хора, занимаващи се с йога, преживяли опитности близки до смъртта, шамански ритуали или пък изменено състояние на съзнанието. Това е често повтарящ се мотив и при много от свидетелствата свързани с различни извънземни контакти и дори отвличания в околностите на Монтоук. Не по-малко интересни са свидетелствата на подобно изживяване когато става въпрос за масови появи на „религиозни видения“. В случая става дума за появата на Дева Мария във Фатима през 1917 г. когато една от главните свидетелки ясно описва „мек и приятен глас“, който не може да бъде разбран точно заради жуженето на пчели. Пчелите имат много важно значение като символ при династията на Меровингите, а някои окултни текстове свързани с тайното знание (което тази династия наследява) казват директно, че този специфичен звук се чува винаги преди появата на „великите древни същества“ (и техните кораби). Много вероятно е този звук да е свързан с определен тип технология, която очевидно има множество приложения – от задвижване на космически апарати до контрол над съзнанието и лечението на различни болестни състояния. Повече подробности свързани с архетипа на пчелите може да откриете в следговора на „Произход и история на Империите Орион и Сириус“.

[7] Ролята на кварцовите кристали при създаването на вселената и човека е представена детайлно в следговорите на книгите „Първият тунел“ и „Завръщане в Монтоук“.

[8] Както вече бе пояснено – отново бива цитиран същия механизъм за протичане на определени реакции в организма, който е спекулативен.

[9] Честотата е величина в електричеството показваща колко пъти вълната преминава през нулата за секунда. 1 Hz = 1 път за секунда, 50 Hz = 50 пъти за секунда. – бел. инж. Димитър Георгиев

[10] Повече подробности за ORMUS може да откриете в този анализ.

[11] Вероятно това е феномен подобен на кирлиановата фотография.

[12] Уникални подробности свързани с окултните и други дори още по-екзотични аспекти на атомните взривове може да откриете в следговора на „Завръщане в Монтоук“.

[13] Вероятно става дума за Джон Кийли.