Няколко човека чели големия ми материал за Олимпийските игри забелязаха, че една от най-важните части в него е обяснението на комбинацията „9/11“ от гледна точка на Тъмната полярност. Това наистина е критична информация за всеки приел ролята на Наблюдател и който иска да разбере начина на мислене зад физическите проявления. Т.е. това е нещо от категорията, която преминава отвъд обикновената конспирация (сама по себе си – тривиална).

Намирам темата за достатъчно важна, за да я отделя като отделна статия, където да е по-достъпна за всички и да бъде лесно четена, вместо да се browse-ва из огромния оригинален текст, който я съдържа в себе си. Добавил съм доста изцяло нови елементи и прозрения, които могат да бъдат интересни дори за тези от вас, които вече са чели сегмента.

От хронологията на статиите ми знаете, че тези хора са обсебени от концепцията за 9 и 11, но никога не е било ясно формулирано „защо“. Ето един опит за линейна формулировка.

„9“ е последната цифра. 10 вече е число, а не цифра. В този ред на мисли, в магическата номерология, 9 е край на цикъл, завършеност от физическо-енергийна гледна точка. Затова и бременността трае 9 месеца, след което се ражда плод. Не може да има осъществяване отвъд 9, освен 10, което е числото на Източника в линеен смисъл. Отвъд 10, всички числа се считат за повторяеми – т.е. – допълнително проявление на самото цяло. В не-линеен смисъл всички числа са репрезентация на Източника, защото Той е цялото Творение и всички негови компоненти. Защото само Той (думата е в мъжки род и затова казвам „Той“, но винаги помнете, че Източника е просто неутрална енергия без пол, идентичност или персонификация) стои над Творението Си. „10“ е числото, което управлява всичко завършено – т.е. управлява „9“ като концепция.

Логично, можем да изходим от позицията, че Абсолютната Празнота, от която тръгва всичко е 0. „1“ е първата цифра и символа на новото начало. Началото на всичко (не)физическо. То е манифестацията в чисто новата платформа – първата манифестация генерирана от нищото (от празнотата, от Източника). 0 е условие 1 да се прояви. „10“ е съставено от единицата (1), означаваща битието и нулата (0) – означаваща небитието. Така „10“ съдържа в себе си духа и материята и е най-удобната линейна метафора, която можем да ползваме за нуждите на колективното съгласувано разбиране в 3D. Това се прави с уговорката, че „10“ не е единствената метафора, а просто е най-лесно разбираемата от всички на логично ниво. Подобни смисли могат да се извадят на практика от всяка цифра/число, защото те въплъщават Творението по един или друг начин.

1 е първото проявление със самостоятелно съзнание, което има потенциала и капацитета да твори. Имайте предвид, че в момента говоря за много архетипна, едва ли не вселенска номерология свързана със самото Съзидание. Задръжте тази мисъл за момент.

„11“ е число асоциирано с магията за което съм говорил достатъчно много – защо и как – няма да се повтарям, понеже това означава още доста страници отгоре. Ако някой сега започва пътешествието си в света на езотериката, вижте тук, тук, тук и тук (както и в много други материали, в които е споменавано по второстепенни причини). То е ключа към самото манипулиране на 3D-реалността, която е изградена на база черно-белия модел. Черното и бялото са тъждествени, т.е. имате две същности или два типа потоци. Когато се опитате да изобразите графично два потока, вие най-вероятно бихте нарисували „| |“. Затова черно-белия шахматен под, двете масонски колони (Яхин и Воаз) и „11“ са взаимозаменяеми тъждествени символи изразяващи една и съща идея – на самата реалност и възможността тя да „тече“, да се променя и да бъде манипулирана, когато имаш ключа за разбирането към нея. Който ключ е въплътен в числото 11(:11).

„11“ е съставен от две единици (1) за което вече обясних, че е първото проявление. Поставени две една до друга 1-1, те формират 11. Две, защото нашата трета плътност е от бинарно естество и важат бинарни закони (които могат да бъдат надмогвани и не са абсолютни). 1(-)1 е двойното съзнание, което се проявява. 11 е резултата от първичното 1, което решава на свой ред – да създава. То създава нещо, подобно на себе си, което прави резултата двоен. Затова казвам, че 2 и 11 съдържат една и съща идея. 2 е 1 + 1. В този ред на мисли 2, или 11, е първият резултат от самостоятелното творение, което НЕ Е пряко от Източника, а е косвено създадено творение от неговото първо творение – 1.

11 от човешка гледна точка е първото проявление на свободната воля. Мислете за него като луцифер – най-близкия до човешкото колективно съзнателно архетип, разбирането за който е ясен на всички. С тази разлика, че тук не говоря за това като за нещо негативно. Това за което говоря в момента няма полярен заряд. Обяснявам проекцията на съзнанието като такова и неговия „механизъм“. „11“ (2) не е „повече“ от Източника (10), а е негов суб-продукт. Източника не разглежда нещата като „повече“ или „по-малко“, защото всичко просто Е и няма нужда от оразмеряване и сравнение – това е мислене характерно за 3D. Мислене, което е много незряло от перспективата на по-високите плътности. От перспективата на „пропадналото“ в 3D линейно съзнание обаче, 11 е повече от 10. 11 е единственото число в магията, което не се свежда до една цифра, чрез сбор. Това е така, не само защото е специално число, а защото 1 + 1 = 2, което отново е 11 (II). Това е тип съзнание от рода на 29, което както и да го въртите дава 11, 2 и 9. То има позиция, в която запазва само себе си, no matter what. Магията (11) е инструмента чрез който Тъмната полярност моделира реалността по свой собствен вкус. Тъй като се намираме в сектор на галактиката, който е под Тъмен контрол, те са присвоили неутралното съзнание, което „11“ носи. Мислейки за 11 като вторичното творение, то неизменно е разбито на черно и бяло, защото това е платформата на 3D-Играта.

Нека кажа и следното, което няма как да се опрости на човешки език повече от това (пък който трябва ще го разбере): „9“ не изразява самата платформа, а идеята за съществуване на платформа в нейната завършеност като концепция. „11“ обаче много конкретно символизира настоящата платформа и нейното черно-бяло естество. „9“ съдържа „11“, но не е задължително „11“ да съдържа „9“, въпреки че в известен смисъл то я съдържа. В този ред на мисли, целия този абзац е както верен, така и изцяло погрешен, но въпреки това той Е принципен. Той е и верен, и грешен, защото перспективата му на осмисляне неизменно трябва да премине през дуалната платформа, когато се опитате да го разберете в тяло. Това създава илюзията за или/или, докато то е просто възможност в потенция, която от висша гледна точка едновременно е и не е. И в това няма противоречие.

„11“ само по себе си никога не се променя. То остава неутрално, затова е по-добре да кажем, че това за което говоря в момента е настоящата интерпретация, която Тъмната полярност влага в нея. И тъй като мисълта е реалност, 11 започва да бива наситено и да работи по начин, по който те искат (което не означава, че не може да работи по Светъл начин, не означава, че не може да работи и от перспективата на Наблюдателя, която е перспективата на Баланса).

След всичко, което казах дотук и предвид, че се опитвам да обясня Тъмните смисли, които са заложени в тази номерология, не е далеч от мисълта, че комбинацията „9/11“ символизира нещо много, много съкровено за Тъмната полярност. Повечето от вас би трябвало да се досещат накъде бия.

„9“ е крайния цикъл, „11“ е „повече от Източника“ и в поляризираната му интерпретация – „волята да си над Него и да твориш без Него“. „10“ е самия Източник. 10 е равно на 9 + 1 и то винаги може да бъде изразено само чрез сбор от 2 (11) цифри – защото е „1 + 0“ (в момента не коментирам римското „X“). Не можем да възприемем „10“ по друг начин и това е причината да поляризираме самата идея за Източника – като нещо, което съдържа добро и зло, но не и нещо трето (какъвто е случая). Т.е. концепцията за Източника винаги е нещо полярно и не може да бъде възприета като неутралната енергия, каквато Той наистина Е. 9 е края на всички възможни манифестирани креативни принципи, а 11 може да рефлектира единствено върху нова, независима плоскост, макар да е построена върху скелето от 1 до 10, което дава илюзията за надмощие.

И така. „9/11“ е начина на Тъмната страна да каже, че тя може да прави каквото си поиска, че Тя е напълно независимо съзнание, което няма нужда да бъде в съгласие с който и да е авторитет. Колкото и невероятно да ви звучи – Тъмната страна е абсолютно права в тази си позиция. Всеки е свободен да твори каквото прецени, без съгласието на който и да е авторитет. Тяхното изкривяване се състои във факта, че те смятат това за проява на бунт срещу източник, който се опитва да ги ограничи по някакъв начин, докато в същото време Източника е дал свободата на действие Тъмната и Светла страна да правят каквото пожелаят, защото това е цикъл на развитие на съзнанието. И двете Полярности са деца, които смятат, че „тяхното е правилното“ и двете полярности са „бъг“ в системата, който бива използван за катализатор на съзнанието. Незрелостта на Тъмната полярност се състои във факта, че тя се бунтува срещу нещо, което на практика не съществува – някаква „забрана“. Това е бунт срещу несъществуващ враг, което прави този „бунт“ нелеп. За да дам някаква аналогия за тези, които не разбират нещата по начина по който съм ги описал, това е като да се опиташ юридически да осъдиш въздуха, защото го дишаш. Самата концепция е абсурдна. „9“ и „11“ е комбинация, която прескача 10, като по този начин умишлено (но мнимо и илюзорно) пренебрегва нейния „авторитет“. А авторитет на практика няма, защото всичко може да прави всичко – това е идеята на цялото Сътворение. Това обаче е много характерно изкривяване за поляризираното съзнание. Тъмната полярност е искрено обидена, че „не може да прави някои неща“ (архетипа на луцифер), а Светлата полярност също толкова искрено недоумява как е възможно Тъмните да не виждат „по-добрата стойност“ на Светлината и постоянно тръбят като селяни, че „това е етап и в крайна сметка Тъмните ще се „върнат“ към Светлината“. Сякаш някога е имало само Светлина и в един момент е имало „отделяне“. Това е възможно най-голямата (но нужна) „тъпня“, която Сътворението някога е чувало. И двете полярности ще пораснат и ще бъдат разтворени в потока на Неутралното Съзнание на Източника „някой ден“.

Теглейки чертата, от перспективата на тази Игра, в която се намираме в момента и от перспективата на Тъмната страна, която гради реалност според своята визия на малко обидено дете тропащо с крак в ъгъла с гръб към родителите си крещейки „нямааа пъъък!“, „9/11“ е символ, с който ни се заявява, че в тази реалност „10“ е прескочено. В случая на тази реалност, „9“ и „11“ носят своя поляризиран смисъл, но те не са толкова важни сами по себе си (макар в същото време да са много важни сами по себе си). „9/11“ не е толкова демонстрация на самите „9“ и „11“, колкото демонстрация за липса на „10“!!! (Умолявам ви, не тълкувайте това по безкрайно посредствения християнски модел „бог срещу сатана“! Това не е смисъла, който влагам. Не проваляйте тази невероятна възможност да разберете нещо толкова ключово, пречупвайки го през системите си от убеждения...)

С тази комбинация те подсказват, че прескачат „10“, а не че развяват пишки с „9“ и „11“. И това е целия смисъл на всичко – че 10 е притиснато между 9 и 11, че 10 е приклещено, а енергията му – обуздана. Ако реалността бе построена по друг начин, на база други мисловни модели (това, което предстои да кажа е много абстрактно и едва ли ще бъде разбрано от много хора) и в този си прочит нашето „9“ би било тъждествено на „4“, а „11“ тъждествено на „6“, използваната комбинация щеше да бъде „4/6“. Просто според начина по който разбираме нещата тук и сега, тази комбинация е „9/11“. Това е единствената причина комбинацията да бъде „9/11“. И тя не е нищо друго, освен символичния начин да се каже „тук няма 10“, ние хакваме системата и прескачаме „10“.

Всичко това е възможно с конкретното си проявление, защото се случва на дуалната платформа. Съзнанието разделя вместо да обединява, тълкува вместо да има пряка перцепция за нещата, което създава холограми след холограми и заблуждения след заблуждения. Напоследък самият аз стигнах до извода, че „9/11“ има по-пряка връзка със самата дуалност, отколкото първоначално смятах.

Тъй като от известно време съм се ориентирал към припомняне на И-дзин, една странна закономерност ми направи огромно впечатление.

Горното е изражение на енергийните цикли в денонощието и китайските месеци (които са различни от грегорианските) чрез хексаграми. Само един бегъл поглед е нужен на опитното око, за да забележите нещо много интересно, което в случая ни касае пряко и това са двете най-отличаващи се хексаграми.

Имаме хексаграмата Циен (небе), която е представена от 6 непрекъснати черти.

Непрекъснатата черта в И-дзин обозначава мъжката, ян енергия. Циен е единствената хексаграма, която се изобразява с 6 непрекъснати черти, което я прави пълен ян и стоящия зад нея архетип – небе.

От другата страна, точно на диагонал по Циен стои хексаграмата Кун.

Кун (земя) е представена от 6 прекъснати черти.

Прекъснатата черта в И-дзин обозначава женската, ин енергия. Кун е единствената хексаграма, която се изобразява с 6 прекъснати черти, което я прави пълен ин и стоящия зад нея архетип – земя.

Циен изразява топлината, светлината и мъжката съзидателна сексуална енергия. Тя е изначална сила, началото на всички неща – движението и скритата същност на човешките действия. Тя е непрекъсната и искрена в помислите и действията си.

Кун изразява тъмните двери, които водят към силата ин. Студ, мрак, богини-майки, коренът на женската сексуалност. Носител на свръхестественото и окултното и символ на подземния свят.

С други думи чрез тези две хексаграми, имаме опозицията небе-земя. Циен е пълната светлина, а Кун – пълния мрак. Ако трябва да сведем тези хексаграми до нещо западно, то ще бъде това:

Момента, в който нещата за нас стават наистина интересни обаче, е когато обърнем внимание на часовия пояс от денонощието, в който се проявяват енергията на Циен и Кун. Ще видите, че двата абсолютни антипода са в своя пик в едни и същи времеви пояс – от 9 до 11 часа. Когато забелязах това, ченето ми леко поувисна.

Изглежда, че между 9 и 11 часа имаме най-силно проявление на двата типа енергия – светлина и мрак. В случая на Циен, това е от 9 до 11 часа сутринта, а в случая на Кун – от 9 до 11 часа вечерта. В 11AM е пика на ян енергията в природата. След това ин започва да расте и тотално надделява в 11PM, когато ян отново започва да нараства постепенно, когато в 9АМ започва етапа на неговата тотална доминация, която ни връща в началото – на 11АМ. Т.е. имаме повтарящ се цикъл 11-9/9-11/11-9/9-11 и т.н., което ни води на мисълта, че „9/11 е начин да се изрази самата опозиция „земя/небе“.

Макар и тривиално на пръв поглед (и може би посредствено или напълно погрешно за някои, които са навлезли по-надълбоко в И-дзин) за мен това е гениална метафора и репрезентация на цикличността на самите потоци както в природата, така и в самото Творение. Пълният мрак, пълната светлина (като двата крайно поляризирани пика) и всички междинни варианти между Циен и Кун. Виждате сами, че от определена гледна точка „9/11“ е просто друг начин да изразим черно-бялата дъска на дуалността. Както вече знаете, 11:11 изразява същата концепция. И двете са верни – зависи откъде и как гледаш на нещата, защото реалността е холографска. Т.е., от определена магическа перспектива 9/11 не е по-различен от това. Което разбира се ни навежда на вариация на първоначалната идея, че цялото физическо проявление е заклещено между двата цикъла от по 9/11 или сведено до по-опростената идея – самото 9/11. Крайните цикли на отрязъците „9/11“ са еднородни. Циен и Кун са съставени от еднородни черти – в първия случай 6 изцяло непрекъснати и 6 изцяло прекъснати във втория случай. В тях няма движение, няма преход, няма динамика, те са статични. Статичното е мъртво. Застоялата вода образува блато, а тази в движение – река, в която вирее разнообразен и богат живот. Хексаграмите между Циен и Кун са самия живот – в неговата динамика, в неговото истинско проявление, във неговата феноменалност на преживяванията, гъвкавостта и растежа. Циен и Кун са част от тази динамика, но те са крайните спирки на циклите, които сами по себе си не са достатъчни. Абсолютният ден и абсолютната нощ не носят богато поле за многоспектърно развиване. Затова имаме междинни етапи, които са истинския цвят на живота – там където се случва истинската алхимична трансформация. Но това проявление (или 10-та, която както е казано в началото на този материал – е Източника според западната традиция) е заклещено между 9/11 в настоящата им интерпретация. Друг интересен прочит на тази идея е, че в горната схема имаме 12 хексаграми. Ако от тях извадим двете пикови поляризации Циен и Кун, които са необходими изкривявания от гледна точка на една по-висока перспектива, ще останем с 10 хексаграми, което е проявлението в неговия естествен цикъл. 10. Самият Източник.

Имайки предвид всичко това, не е трудно да стигнем и до извода, че 9/11 обслужва колкото Тъмната полярност, толкова и Светлата и всичко изписано дотук е валидно, гледано и от двете гледни точки. Забавно е как реалността ни предлага своите метафори, които могат да бъдат разкодирани по желание съобразно субективния Път на човека. Не забравяйте, че имаме два чифта „9/11“. Единият принадлежи на пълната светлина, а другият на пълния мрак.

Тъй като функцията и на двете Полярности е да узурпират реалността и нейните смисли, свеждайки ги образно казано до Циен или Кун, вместо да оставят неосъждащото и недуално 10 да се себеизразява пряко (макар това така или иначе да се случва – просто ние го делим на 2 в ума си), то Светлата полярност може с пълно право също да си направи нашивки с „9/11“, които да носи на реверите си. Все пак не забравяйте, че имаме 9/11AM (Циен) и 9/11PM (Кун), а не само второто, което да асоциираме единствено и само с Тъмнината. Т.е. 9/11 е характерно и за двете страни. Това, макар и трудно за приемане от много хора, е началото на истинското разбиране, защото прескачането и липсата на 10 е характерно за която и да е от крайностите. 9/11 ни е дадено като огледало, в което можем да видим и като звънец, чрез който можем да чуем..., че 10 е заклещено и впримчено като проявление и концепция в съзнанието поради собствената му поляризация. С един познат наричаме диагонала Циен/Кун с името „10/4“ или „диагонала 10/4“. Използваме това наречие, защото имаме двете двойки „9/11“ проектирани в 10-ти и 4-ти месец.

Само за няколко дни изскочиха няколко синхроничности със самия диагонал като концепция, а не като случайно стечение на обстоятелствата, което дава храна за размисъл дали той няма по-специален смисъл. На този етап все още не мога да твърдя със сигурност. Може да има, може да няма.

И за да премина към конкретиката, ще кажа, че първия пример е самия Бафомет, който, ако погледнем реално, на практика е аналога на горния И-дзин rendition в неговия западно-окултен прочит.

Тук е времето да започнем да мислим отвъд-дуално и отвъд плоската конспиративна гледна точка за нещата, защото имаме работа с архетип. Да, това е недоразбран сатанински гоблен, но е и нещо повече, ако поискате да го видите. Така например можем ясно да забележим същия диагонал, в същата опозиция на Циен и Кун:

Очевидно имаме същата метафора. Козлето сочи с дясната ръка (дясната част на тялото е ян – мъжката половина) към небето и „светлата луна“, точно по посока Циен (небе), който, както вече обясних, е пълен ян. Лявата му ръка (лявата част на тялото е ин – женската половина) сочи към земята и „тъмната луна“, по посока Кун (земя) – пълен ин.

Вече имам пълната картина лично за себе си, защо Буш чете на децата в училището „My Pet Goat“ на 9/11, докато самолетите удряха СТЦ. Защото самият Бафомет е „9/11“. Той го сочи. Имаме на практика едно и също нещо, изразено чрез различни визуални композиции от различните мистични традиции. Лично за мен винаги е било удивително да се наблюдава как хора, които са се намирали на хиляди километри, без какъвто и да е досег един до друг, стигат до едни и същи неща.

Откриваме същия смислово-диагонален архетип изразен и... колкото и нелепо да е за някои... в CMYK-модела, на който дължим всички печатни издания в днешно време:

Тук имаме дори запазени буквите и цветовете за Циен (Cyan/синьо/небе) и Кун (key/black/черно/земя). Виждаме, че дори смисловата шахматна форма е запазена (на практика можеше да бъде всякаква друга). Надявам се повечето от вас наистина разбират, че с това не казвам, че в CMYK има конспирация, а просто, че работата ми за в бъдеще ще поеме по един доста по-абстрактен и архетипен път, който съзнавам, че няма да е по вкуса на всички, но ще бъде по вкуса на достатъчно.

Когато видим и до болка познатия масонски гоблен със стълбата на Яков, която формира същия диагонал между небето-слънце (Циен) и земята (Кун), която в случая дори е пряко стъпила върху самата черно-бяла платформа, вече наистина започваме да се замисляме, дали това не е нещо повече от съвпадение:

Още по-синхронистично е, че стълбата формира диагонала точно между колоната в дъното и колоната вдясно, които са с букви „W“ и „B“ запазващи идеята за white (бяло) и black (черно), точно по линията на Циен и Кун. Авторът на заглавието на настоящия материал* пък забеляза, че третата колона с „S“ на нея може да бъде метафорично кръстена на самия Източник (The Source), който стои над полярностите („W“ и „B“).

Всички тези нови аспекти би трябвало да ни дават още по-добра идея за природата на феномена „9/11“ и за причините за изкуственото му натрапване. Това не е просто до болка познатото ритуалистично натякване. Това е пре-imprint-ване на самата платформа на Играта, което – вече мога да кажа – е и крайната цел на всеки един ритуал. And vice versa of course – всяко едно дуалистично поведение и мислене е форма на ритуал. Защото ритуалът е закотвянето на дуалистичната природа и отдалечаване от идеята за нелинейно и недуално съзнание. То е фиксация, а не продължение на свободния поток. Импулсът за вечното лутане и подхранване на илюзията на Полярностите, които не предвещават нищо друго освен вечен конфликт. Алхимичната реакция между небето и земята и съпътстващите я процеси и междинни фази – пресъздаване на един архетип стар колкото всички бинарно-базирани съзнания. Ето защо нуждата от ритуално поведение ще бъде съпътстващ елемент до самия край на времето, както го познаваме ние. Дали ще бъде това:

това...

или новата черна Изида на Кроули-style турне...

... няма никакво значение. То е едно и също, само маската е различна. Това ще продължава до безкрай и веднъж осъзнал факта, човек няма нужда да продължава да се губи в подробности, анализи и сочене с пръст.

Намирам за много важно схващането на естеството на този процес, за да можем да преминем по-нататък и да издигнем всичко това на едно по-високо равнище в бъдещите материали. Разбирането на това е нещо като 1-ви клас на истинската, не-захаросана езотерика. Мисловните модели зад него са доминация, антагонизъм, териториалност и повечето от останалите характеристики на рептилоидния мозък. Веднъж разбрани – Пътя за тяхното разтваряне е започнат.

Всичко това започва да става особено тежко като вибрация в последно време, когато (образно казано) и Циен, и Кун са в апогея на своя разцвет и борба по повод фалшивата предстояща декемврийска дата и респективно годината на hype-а, в която се намираме. Това предполага, че ще наблюдаваме активиране на тези архетипи на масово ниво, а медията отново ще бъде най-добрия проводник на този тип колективни идеи къде несъзнателно, къде – напълно умишлено.

Горните модели ми направиха силно впечатление намирайки израз чрез филма „Skyfall“ за който вече писах по други поводи преди няколко месеца.

По филма имаше необясним hype и неоправдана логически масова рекламна кампания, каквато нито един друг Бонд-филм не е получавал досега. Критиците се подмокрени от продукта, защото това е първият епизод от поредицата, който се опитва да гони реализъм във франчайза и в интерес на истината го постига. Филмът е сериозен, „не страда от клишета“ и представя по нов начин драмата на главния си герой, който за първи път е поставен пред истински изпитания и не просто разказва играта на лошковците. Общо взето „Skyfall“ прави това, което Нолъновите напъни направиха с Батман – свалиха героя си толкова на земята, че резултата почти не е гледаем за феновете. Или поне не е гледаем за тези от тях, които искат историята да остане вярна на типичния стил, в който границата между реализма и фантазията относно човешките възможности на главния герой – са силно размити.

Причината поради която говоря за филма изобщо обаче, както някои от вас вече са се досетили е, просто защото „Skyfall“ е друг начин да кажеш „Циен и Кун“ или „9/11“. Имаме „Sky“ (небе) и „fall“ (падане, което като концепция само по себе си бива асоциирано с крайна точка – земя). В заглавието „Skyfall“ виждаме отново метафората за динамиката между небето и земята, за бялото и черното, за тъмнината и светлината. „Skyfall“ = „9/11“. Това са синоними.

И понеже тези архетипи отекват на всички нива, премиерата на „Skyfall“ за САЩ бе именно на... 9.11., показвайки ни за пореден път, че сме разкодирали успешно основното вградено послание в потока от съзнание, което imprint-ва идеята за черно-бялата решетка.

Черно-белия плакат на „Skyfall“

Макар премиерата за България да бе на 26 октомври, умишлено отидох да гледам филма именно на 9.11., защото бях видял модела още тогава и реших да играя. Когато знаеш в какво участваш и си Наблюдател – тези неща нямат власт над теб. За съжаление място 11 на ред 9-ти беше заето и магията не се получи :( :Р

Филмът не е нищо особено и е излишно дълъг. В него ще видите и чуете фрази като „Brave new world“, „There’s a storm coming“, ще видите много 7-ци, 9-ки, леви очи и глорификация на империята-майка – с две думи – обичайния bullcrap, който вече можете да видите навсякъде и който е организиран, за да резонира назад във времето с Олимпиадата в Лондон.

Това ме убеждава за пореден път, че да търсиш конкретика отвъд абстракцията на нещата не винаги е адекватен ход и тези хора харчат милиони долари, за да създадат символ, който да отеква в пространството и да се ползва за ритуални цели. Точно както за ОИ бяха наети определени музикални групи единствено заради името им, което може да бъде ползвано за магически резонатор в рецептата със съставки, които да дадат краен резултат.

По подобен начин „Skyfall“ бе промотиран и чрез рекламата на Heineken, която несъмнено повечето от вас са засичали я по телевизия, я в интернет.

Free Joomla Extensions

Песента, която играе ролята на музикално оформление на клипа е на Джин Уигмор и се казва „Man Like That“.

Free Joomla Extensions

Разбира се най-голямо впечатление в оригиналния клип към песента прави черно-белия под, върху който певицата танцува. В началото виждаме сцената през перспективата на ключалка, която отново ни навежда за идеята за ключа като архетип, което резонира с акта на даването на ключовете за самата реалност – а те са черно-бялата решетка.

Виждаме наслагване на пластове от един и същ символизъм свързан с една и съща концепция, която можем да открием по пътя на синхромистицизма в различните аспекти на реалността. Сблъсъкът на Циен и Кун, идеята за 9/11 намира своя най-силен израз в медията и шоу-бизнеса, защото към тях са закачени най-много същества, а потока на съзнание винаги търси най-голямото струпване на синапси чрез което да се изрази, за да стигне до възможно най-много хора и да получи възможно най-много енергия. В случая изглежда „Skyfall“ е бил такава благоприятна възможност и всичко около него е направено по начин, който да я обслужва. Това, което искам да кажа е, че този филм е символ и неговия реален пълнеж е без значение (което не означава, че това е универсално правило). Можеше съвсем спокойно сюжета да е за готварските рецепти на Бонд – функцията пак щеше да е същата. В случая важното е заглавието, премиерната дата и някои други козметични детайли. Както казах – гледах филма и той не е нищо особено като сюжет, който да бъде интересен от нашата перспектива. Този филм е просто символ, той не е сам по себе си, а е част от нещо. Той е преднамерено кръстен и нагласен така, за да бъде това, което е – акт навярно плануван още преди години.

Самият герой, Джеймс Бонд, както вече съм разказвал, е образ създаден от Иън Флеминг – таен британски агент от ВСВ, окултист и приятел на Алистър Кроули, който след края на войната решава да разкаже част от преживяванията си под формата на романи за таен агент, който кръщава „Бонд“ или „агент 007“, за чийто първообраз е ползван първия таен агент на Великобритания – мага Джон Дий, който се е подписвал със сигила „007“.

Това е информация, която съм покрил в двете ми големи статии за ОИ и в момента няма нужда да я потретвам.

По някаква причина, от amazon решиха да пре-публикуват всички книги на Флеминг малко по-рано тази година заради премиерата на „Skyfall“, сякаш те са тотално изчерпани от пазара (а не са). Идеята зад цялата концепция, която описах по-горе, продължава да намира израз чрез дизайна на кориците на тези книги:

Както виждате Циен и Кун отново са намерили израз чрез изцяло черно-белите корици, в комбинация с червено.

Черно, бяло, плюс (в някои случаи) червено, са цветовете (макар черното и бялото да не се водят цветове), които са белязали самата Игра. (На анализа на тези 3 аспекта се базира моята работа, която вече пиша повече от година и вече е придобила огромни размери. Считам я за моя личен, най-голям и основен masterpiece досега и поради обема й, надявам се да излезе направо под формата на книга след няколко години. Не знам дали това изобщо ще се осъществи, но определено имам желание за това и скоро ще стане ясно дали ще бъде факт.)

Черното, бялото и червеното биват открити и в китайската калиграфия, където белия лист е ян-пространството (небе – Циен), а черните йероглифи – ин-пространството (земя – Кун). Червеният печат бележи завършека на творбата, името на автора, месеца, годината и т.н.

Това е гениална метафора, както от перспективата на И-дзин (за който на практика говорим през цялото време къде пряко, къде непряко от началото на статията), така и от архетипно-цветовата перспектива на Играта (но няма да се спирам подробно на това, защото не е възможно да стане в няколко страници). Накратко това е символна репрезентация на платформата на Играта и нейния символ – алено червената ябълка, която е придърпващата и закотвящата към нея честота.

Опитах се да обясня, че затвърждаването на черно-белия модел (понякога в комбинация с червено), е основната задача на всеки един ритуал като концепция (а не като конкретика). Флуктуациите между Циен и Кун е това, което поддържа Играта като платформа и като съзнание отразено в нашето собствено такова. Неща като „Skyfall“, 9/11 – те не са просто прищявка на дадена група. Те са необходимост, за да може всичко да продължи, както е било до момента.

Задействане на подобни архетипи (мотив отново открит от автора на заглавието) имаме и в сериала „Falling Skies“ („Падащи небеса“), който изразява същата идея.

Както виждате, последните три цифри на неговата премиера също дават „9.11“, а чрез mirroring можем да изкараме и още 9-ки и 1-ци.

В тази връзка малко преди самия „Skyfall“ имахме друго падане на/от небето, което стана новина номер 1 и обиколи света с бясна скорост.

Феликс Баумгартнер скочи от ръба на космоса, осъществявайки един своеобразен skyfall. Триумф на човешкия дух (макар че както някой беше казал в нета: „I’ve never got the idea why anyone wants to go up, just to come down but each to their own“), но наред с това – безспорно ритуално действие. Двата skyfall-а за мен са безспорно свързани и не бива да бъдат разглеждани поотделно.

„Феликс“ е само на 1 буква разстояние от „феникс“ (и то съседна буква – л/н), като и двата образи падат от небето.

Интересното е, че в самото заглавие на „Skyfall“, F-то е единствената буква, която е по-дълга от другите, което безспорно е скрит ход, защото не се вижда с просто око.

Emphasizing „F“ за Фе(л)(н)икс? :)

Феликс Баумгартнер (фамилията му е от 11 букви) скочи от 37 километра височина, което е 23 мили. „Skyfall“ е 23-я Бонд-филм и баш гала-премиерата бе на 23 октомври в Лондон. Намирам за интересен факта, че Феликс се е надявал да постигне скорост от точно 720 мили в час. Можем да разпаднем 720, както на 7 + 2 = 9, така и на 7/11. Падането от небето първоначално бе планирано за 9 октомври, но бе осъществено на 14-ти заради неподходящи метеорологични условия.

О, пропуснах ли да кажа, че от всички възможни места на света, Феникс избра да излети от Розуел, Ню Мексико?!

Да, разбира се, че си въобразявам и всичко това са просто съвпадения, затова е май по-добре да спирам.

* * *

В египетската митология Геб е бога на земята, а Нут – богинята на небето. Когато небето (Циен) и земята (Кун) се сливали (skyfall) се родил нов бог. Сет.

Може би това ни предстои да видим и този път.

* * *

Напоследък си мисля, че съм един от малкото хора на тази планета, които с ръка на сърцето си могат да кажат, че правят това, което наистина искат. Каквото и да се случва, мога да кажа, че съм щастлив. Понякога е момент и този момент е вечен. Онези, които са го изпитвали знаят точно какво имам предвид. Искрено се кефя на всичко, което виждам. Винаги съм казвал, че този сайт е дневник, затова и го казвам. Защото знам, че ще има кой да го прочете :)

Последната 1/3-та на този текст бе писана под епиката на долното парче, чиято епика пък също се съдържа в последната 1/3. Май всичко напоследък се съдържа в последната 1/3 :))

Мисля, че изразява онази специфична агресия, която много често ни липсва.

Агресията за живот и радост от всичко, без значение какво и no matter what.

Специален поздрав за един познат, който се е отчаял :))

* Заглавието на статията е негово изобретение, моя е само версията - so don't blame me :Р

Free Joomla Extensions

Метасемантично хиперразширение v. nine11even